Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ПРОТИВОЕПИДЕМИЧНИ НАСТАВЛЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

Стига да сме по-организирани и последователни в тази насока, коронованият вирус неминуемо ще отстъпи пред многократно по-настъпателния и устойчив бацил на днешното нашенско чуждопоклонничество. А ако родните централни медии го атакуват още по-често с дезинформация, тогава той напълно ще се обърка и обезсили.


Драги читателю,

Не бих искал да навлизам в разисквания, обсъждания или дискусии (на новобългарски език – „дебати”) по специфични въпроси от медицинско естество, които са спорни (на новобългарски – „дебатируеми”) от научна гледна точка. Затова реших да ти предложа някои безспорни („бездебатни”) и лесни за изпълнение наднаучни предписания, които да ти помогнат по-безболезнено да надмогнеш короновирусното изпитание, стремящо се да сложи прът в колелата на нашата славна постдесетоноемврийска епоха на епични постижения във всички области на живота.

Както знаеш, драги читателю, след 10-ти ноември 1989 г., у нас вече няма проблеми, а само „предизвикателства” (или „чалинджи”, както понякога се изразяваше водещият на „Стани богат” по БНТ), които ха не сме рачили, ха не сме преодолели. Проблеми имаше само при управлението (по телевизиите го наричат „режима”) на комунистите. И наистина сега не може да има проблеми, защото съвременна България изобилства със заложни къщи, които многократно увериха народонаселението, че всеки би могъл да залага при тях всякакви корони.

Ако въпреки посещението си в заложната къща срещнеш трудности при справянето си със заплахата от коронования вирус, обърни се към частната колекторска фирма „Свети Георги Груп”, която неотдавна получи от управляващите 75 милиона български държавни пари, за да си купи, според злите езици, нови бухалки.

За да преодолееш обаче наистина успешно многообразните короновирусни и „коронорилейтни” предизвикателства или „чалинджи”, просто изпълнявай храбро и последователно далновидните съвети на днешните български „праймтаймни” журналисти, ръководни политици и нео-грамотни глобалистични всичколози:

1. Състави си „екшън план за действие” и „стартирай реализацията му”, стани „криейтър, презентиращ бенчмарките на дебатите” и „работи креативно оувъртайм”! (както стилно се изразяваше в ефир един наш бивш (пардон, „екс”) президент);

2. Действията ти трябва „да се базират на позитивните трендове”! (в превод от новобългарски/англобългарски език: да се основават на положителните тенденции);

3. „Не допускай краш на инициативите за реконсилиация и не се инспирирай от алгоритмите на мейнстрийма!” (каквото и да означава това);

4. Еврозонирай се и „бъди ърбън, а не комуняга”! (както ни призовава едно от многобройните видни писателски пера на „Отворено общество” Захари Карабашлиев);

5. Бъди бдителен евроатлант и не позволявай на вятъра „да се ориентира” (т.е. да започне да духа) от североизток! Ако пред паметника на „Цар Освободител” по неволя ти възникне необходимост да „комуникираш” (сиреч да общуваш) с руски туристи, съблюдавай зорко и „имплементирай” приетата преди няколко години „Национална стратегия за сигурност на Република България”, едно от чиито мъдри предупреждения гласи, че „Външната среда се характеризира с множество хибридни рискове и с асиметрична мултиаспектна многофакторност”...;

6. Вечер пий поне по един „хот дринк”, за да асимилираш по-лесно дълбокия смисъл на всяка лъскава „Новина №1”, с която прехласнато те щурмуват родните медийни вестоносци. Например вълнуващия „топнюз” за предстоящ концерт на „легендарната” разсъблечена Лейди Гага, за която досега ретроградно си смятал, че е въплъщение на пошлостта и на музикалната посредственост. Или новината за наближаващото посещение (пардон, „визита”) на поредния американски „мегазвезден” режисьор и „топ идол”, докарващ телевизионерските ни чуждопоклонници до възхита и екстаз със занаятчийските си филмови сцени и „култови” реплики от рода на “Fuck you, asshole!”;

7. Води здравословен „лайфстайл”! (по БНТ има специално „Предаване за здравословен лайфстайл”);

8. Яж само „смартни храни”, и изобщо „живей смартно”! (отново съобразно „гайдлайните” на новобългарските телевизионни и радио-предавания);

9. „Не напускай домашната си локация”, освен за да отидеш бегом до бакалията (пардон, до „мини маркета” или „фуудс-шопа”)!;

10. За да се вместиш в „тайминга” на „зеления коридор”, осигуряващ антивирусен „приоритет” за „шопинга” на възрастните, ползвай „тикет системата” на ЦГМ и дори стани неин „събскрайбър”! (И бъди благодарен на Института за български език, който подпомага мълчаливо, но самоотвержено успешното отстраняване на вредните за нашето евросъюзно здраве отпадъчни и упадъчни българизми от рода на „разписание”, „предимство”, „пазаруване”, „билетна система”, „абонат” и пр.!);

11. „Слушай само своя лайф коуч!” (защото „наставник в живота” звучи прекалено славянски);

12. „Ако нямаш лайф коуч, намери си такъв, за да не станеш таргетна група на вируса!” (пореден колоритен „слоган”, широко разгласяван по БНТ и други централни телевизии);

13. Не прави „клъстърни срещи” или „клъстърни уъркшопи” и винаги вземай само „финализирани” и „абсолютно коректни” решения, а когато ти се наложи да отидеш във „фронт-офиса” на някое учреждение, задълбочено осмисли залепените на вратата му инструкции и вместо да попълваш правилно формулярите, „попълвай коректно формите”!;

14. За да забравиш за няколко часа короновирусния тормоз, от безспорна полза ще ти бъде редовното четене на официалните „прес рилийзи” (в превод от новобългарски: съобщения до медиите), всекидневно оповестявани от родните осведомителни агенции. Като например следните:

• „На 1-ви октомври ще бъде честван Международният ден на ромския прайд” (???);

• „Днес от 18 до 20 часà в централната локация на фестивала „София Дизайн Уийк” – Виваком Арт Хол, ще бъдат презентирани „Инспирирани от дизайна иновации за активен живот на лицата от третата възраст” (!!!);

• „Министерството на труда и социалните грижи ще проведе пресконференция на тема: „Как да повишим капацитета си за прилагането на джендър мейнстрийминг подхода?”. (Мисля, че въпросното министерство на грижите заслужава специални поздравления за проявяваната изискана грижовност към опазването на българския език и за велемъдро подбраната хиперзначима тема!);

15. Отдай се на положителните емоции, тъй като не минава ден без важни събития: било поредният брифинг на „Българския мебелен клъстър”, било отново организираната поредица от „хепънинги” за подрастващите с „атрактивен музикален флашмоб, придружен за съпорт от афтърпарти”, било младенческата Кампания „Кафе с презерватив”… (и защо не, щом като самото министерство на образованието на България неотдавна разпространи в училищата – за учениците от първи до четвърти клас, учебно помагало-комикс за малкия герой Кънчо, голям майстор на презерватива…);

16. Не пречи на „прогреса” и не позволявай да те обвинят в закостенялост при изпълнението на спуснатата директива за срочен „преход към глобално гражданско общество и съвременна медийна среда”! Макар че според злите езици, глобалист означава безродник и разрушител на националната идентичност, култура и традиция, а лозунгът за „съвременна медийна среда” е фактическо признание и узаконяване на съществуването на корпоративни медии. И макар че никой днес изобщо не се осмелява да сложи спирачка на процеса на затриване на българската личноименна система, всекидневно торпилирана чрез кръщаването на деца с чуждопоклоннически и откровено антибългарски имена като Дебора, Мелани, Памела, Темз, Катрин, Браяна, Меган, Даяна, Марая, Стефани, Никол, Майкъл, Стивън, Пол, Райън, Матю, Макс, Дейвид, Джеймс, Джордан, Антъни, и пр. (Особено ефектно е последното от цитираните имена – носено например от възторжено рекламирания от централните ни телевизии надежден български състезател по плуване и „млад национален символ” Антъни Иванов – име, разстрелващо за втори път героя антифашист и комунист Антон Иванов...);

17. Постарай се „експлицитно да идентифицираш тренд-обръщащата ейриа” (както красиво и невъзмутимо се изразяват по „Блумбърг БГ Ти Ви”: освен във финансово отношение, този съвет може да ти помогне „да стопираш” и роенето на коронавируса!);

18. „Бъди Иноватор!”, „Инкорпорирай Иновативност!” и всяка седмица гледай емисията „Младите иноватори” и „Предаването на БНТ за Иновации”! (за малко да напиша старобългарските думи „новатор”, „новаторство” и „нововъведения”, но се плеснах по ръката и се усетих, че това ще простее и нито ще „релевира”, нито ще „кореспондира” на изящните нови норми в днешния англобългарски език);

19. За да осъвремениш знанията си, внимавай да не изтървеш „нюз хедлайните” на новобългарските телевизии и техните многобройни родолюбиви „топ” предавания като например: „Арт Стрийм”, „Куул Т”, „Смарт час”, “Very Important Bulgarians”, „Патарински лайв”, „Фешън клоузъп”, „Фешън вирус”, “Insider”, „София сити спорт”, „Топ шоп”, “Money.bg”, „Бизнес дейли”, „Телестар”, „Стар бокс”, “Boom&Bust”, „Мейт кичън”, „Хелс кичън” или „Мастър шеф” (последното – дори и да не си майстор готвач!);

20. Не пропускай и предаването „Рефреш за здраве”, за да не коронясаш!

Изобщо, като му говориш на коронавируса на англобългарски, той си подвива опашката. А дезинформацията направо го убива. И тъй като дезинформацията е мощно средство за дезинфекция, централните новобългарски медии ще ти бъдат неоценим помощник.

Би могъл да пуснеш например Националното радио. По него водещата обедния „информационен” блок Снежана Иванова ще ти разясни с помощта на някой професор или доцент от Новия български университет, че „Трети март е Ден на Окупацията”, а не Ден на Освобождението, тъй като на Трети март България е била окупирана от Русия, а не освободена. Това най-малкото ще обнови (извинявам се, ще „реновира”) познанията ти по история.

Със същата цел можеш да включиш и предаването на БНТ „История BG”. От водещия предаването Горан Благоев и от поканените за участие новобългарски историци би могъл да научиш, че в България не е имало монархофашизъм, а другият водещ Георги Ангелов ще те просветли, че шефът на Държавна сигурност преди Девети септември Никола Гешев бил просто един прекрасен професионалист, който си вършел много добре работата. Отчасти бих могъл да се съглася с това, защото вместо да хабят пари за куршуми, той и неговите копои са изгорили живи директно в пещите на Държавна сигурност немалко симпатизанти на антифашистите. Същевременно, обаче, Гешев не е бил съвършен спестовник, защото броят на избитите с куршуми ятаци и помагачи (предимно старици, старци и деца) само за трите години от 1941-ва до 1944-та е надвишил 19 хиляди. Не е пестил куршуми и за партизаните. Не е пестил куршуми и за поетите. Освен това, пещите на ДС все пак са гълтали въглища. Друго нещо си е проявеният професионализъм през 1923-та година, например. Тогава доста въстаници и техни симпатизанти са били икономично набутвани в Дунава с колове от шлепове, докато бъдат удавени. Това вече си е било направо безплатно и Гешев е имал от какво да се учи, но не се е донаучил.

Добре ще е да пуснеш и централните новини, за да се спасиш от короната. От тях нито ще чуеш, че американски наемници са направили нов опит за преврат срещу венецуелския президент, нито ще ти съобщят за поредното израелско бомбардиране на Сирия или на двумилионния концлагер Газа. Вместо това ще чуеш за дезинфекция, че пустият ни коронен враг Иран тайно се чуди как да произведе атомна бомба. И като образцови евроатланти, новобългарските средства за масова „информация” пак ще пропуснат да споменат, че прескачайки всички международни конвенции, Израел отдавна се е снабдил с всякакви възможни ядрени бойни заряди, и то стотици. И че негласно и нелегално се е превърнал в четвъртата по ядрена военна мощ сила в света.

За допълване на короновирусната и мозъчна дезинфекция ще е целесъобразно да изслушаш и деветомайските „централни новини”. Те ще те „осведомят”, че 9-ти май трябва да се чества като „Ден на Европа”, а не като „Ден на победата”, сякаш въпросната Европа е щяло да я има без победата на Съветската армия и без смъртта на 27 милиона граждани на СССР, включително 21 милиона руснаци. Тазгодишната Деветомайска централна дезинфекция дори постави исторически рекорд в дисциплината овчарски информационен прескок, пропускайки споменаването и на нашата Отечествена война, в която е воювал например моят баща (чак до Австрия). И без която съветското ръководство щеше по-трудно да смачка британско-американския план България да граничи на юг със Стара планина.

Ако след цялото това просветление продължиш да се натъкваш на „чалинджи”, би могъл да се обърнеш за дезинфекционно-агитационна психопомощ към днешния ТВ корифей Найо Тицин, който наскоро се изявяваше като специално поканен „Седмичен коментатор на Би Ти Ви”, разказвайки гордо и наставнически как всяка година водил децата си на „прекрасните гей паради” в София и в Париж. (Същият журналист и филмов сценарист, бидейки любимец и на БНТ, преди известно време пак беше център на вниманието на телевизионните камери със заплашителното си и високограмотно заклинание: „Мразим всичко ляво и мразим всичко руско!”...).


Не ти ли помогнат всички тези съвети, можеш да се обадиш на твоя бивш участъков лекар (днес наричан „джипи”), за да те лекува по телефона. А ако и това не свърши работа, в краен случай би могъл да посетиш някое от заведенията, които преди 10-ти ноември бяха болници, а сега – търговски дружества („ембали”) с имена на светии и на светици. Дано само да не се окаже, че лекарите от ембала са избягали в чужбина. В такъв случай ще ти остане последният възможен вариант – да прибегнеш към услугите на едни други дружества с имена на светии, където храмовите търговци продават на бедните, които не разполагат с офиси за освещаване, свещичка за короната им „само” срещу 40 стотинки.

Та така, драги читателю. В крайна сметка май ще се окаже, че короните са най-малкият ни проблем (пардон, „чалиндж”).


 

СМЕТ ЗА СЛИВИ

Е-поща Печат PDF

Питах се коя е по-полезна за народа – скочилата от царски самолет или замразената в социалистически хладилник?
Г-жа Меглена Кунева скочи от царския самолет в момента, когато Бойковият самолет се вдигаше...

 

Нилгюн Джеррахоглу: СОМНАМБУЛИТЕ НА ДАВОС

Е-поща Печат PDF

Има и други виждания за международния икономически форум в Давос, на който тази година присъства премиерът Бойко Борисов в качеството си на председателстващ Съвета на ЕС. За разлика от фанфарните коментари на „независимите” български медии, статията, която ви представяме в превод от турския вестник „Джумхуриет”, (28.01.2018) обръща внимание на сенчестите страни на форума в швейцарския курорт.

Както гласи една народна мъдрост, един гледа сватба, друг брадва. Сериозните държавници мислят за националните интереси повече отколкото за някакви „евроатлантически ценности”. Абстрактните ценности са за будалите.

Това, че един голям световен лидер излезе и от катедрата на Давос заговори за опасност от война, не е нещо, с което сме свикнали. На всичко отгоре и когато става дума за атмосферата на един Давос, започнал с оптимистичното вълнение на хваналите тенденциите на растежа икономики на САЩ и на голямата Европа...

А Меркел, която е начело на най-голямата икономика в ЕС, позовавайки се без да спомене име на протекционизма на Тръмп и надигащите се протекционистки течения, предупреди Давоските среди: „Моля ви, бъдете внимателни! И в началото на 20-и век светът е бил въвлечен в Голямата война в атмосфера, превърнала точно така в таван националните егоизми”.

В името на това да не остави каквато и да е възможност за неправилно разбиране, Меркел се позова на прочутата книга на Кристофър Кларк „Сомнамбулите”, която разказва как без да забележат, големите държави са били въвлечени в Първата световна война.

 

ЩЕ НАБЛЮДАВАМЕ РУХВАНЕТО НА ИМПЕРИЯТА

Е-поща Печат PDF

Докато  русофобите у нас и по света „предсказват” скорошното изчезване на Русия, която те определят като империя, един автор от южната ни съседка Турция очаква краха на друга империя – американската. И то не къде да е, а на фронта в Украйна. Нещо повече, той сравнява днешните американски авантюри в Източна Европа с тези на Наполеон и Хитлер, нахлули безразсъдно в руската територия, за да я напуснат с подвити опашки.

Своя коментар, публикуван в турския вестник „Акшам”, т.е. „Вечер”, (10.02.2015), Каяхан Уйгур завършва с изказаното от американския посланик в Анкара твърдение пред другите западни посланици: „Ще наблюдаваме рухването на Империята”. Каяхан Уйгур предполага, че дръзкото „пророчество” на посланик Ричард Даун е направено след опита за преврат на т. нар. паралелна структура от 17 декември 2013 г. Тогава бяха арестувани и подведени под съдебна отговорност за корупция няколко бизнесмени и четири министри от Партията на справедливостта и развитието (ПСР). Обискиран беше и домът на сина на тогавашния турски премиер Реджеп Ердоган, Билял Ердоган. А в дома на тогавашния министър на вътрешните работи Муаммер Гюлер в кутия от обувки бяха намерени над 2 млн. долара. Неотдавна създадената специална парламентарна комисия гласува против изпращането на четиримата министри пред Висшия съдебен съвет.

 

“БЪЛГАРИЯ ЦЯЛА СЕГА НАЗИ ГЛЕДА“!

Е-поща Печат PDF

ВРЪХ „ШИПКА“ „На безсмъртен подвиг паметник огромен“

 

Вестник „Пенсионери“ (бр. 6, 6-12 февруари 2019 г.) помести статия, в която се казва, че историци от Великотърновския университет настояват за връщане на старото име „Св. Никола“ на старопланинския връх „Шипка“.

Твърди се абсолютно произволно, че когато през 1977 г. с Указ на Президиума на Народното събрание върхът се преименува на „Шипка“ „никой не е мислил как ще се справим с неудобството“, когато на един километър по-надолу се намира друг хълм – Шипка.

Още по-невярно е твърдението на проф. Петко Петков, че Иван Вазов бил възпял тъкмо този хълм, известен сред местните хора като „Еврейски могили“. Там никога не са се развили страхотните боеве, които  неповторимо претворява великия поет.

Всичко, което драматично и етично рисува с епопеята „Опълченците на Шипка“ Патриархът на българската литература, не може да се сбърка. Вазов въвежда „ново име“:

„... там нейде навръх планината,

що небето синьо крепи с рамената,

издига се някой див, чутовен връх,

покрит с бели кости и със кървав мъх

на безсмъртен подвиг паметник огромен;

защото в Балкана има един спомен,

има едно име, що вечно живей

в нашта исторья кат легенда грей,

едно име ново, голямо антично,

като Термопили славно, безгранично,

що отговор дава и смива срамът,

и на клеветата строшава зъбът.“

Може ли това величаво описание да се отнася за по-ниския хълм, за връх „Шипка“? Не. Вазов написа своята безсмъртна ода не за „Еврейски могили“, а за наложеният от историческите битки нов връх „Шипка“. Нека не посягаме на познанията и славата на ненадминатия класик! Вече писах, че той живее близо четири десетилетия след първото публикуване на епичната си творба и можеше да внесе поправка, ако е допуснал неточност относно името на епичния връх.

Проф. Петко Петков – автор на „Книга за върховете Св. Никола и Шипка“, настойчиво се бори срещу символа на свободата, изтъквайки, че по-малкия връх Шипка е забравен, малко посещаван и било „неудобно“ да има два върха с едно име. За кого е неудобно? Та всички в България и по света знаят безсмъртния символ Шипка!

 


Защо десетилетия името Шипка не будеше неудобство и в разговорния език това бе всекидневие, никого не дразнеше, а от десетина години името стана неудобно за някои „родолюбци“.

Живея на триста крачки от храм-паметника в гр. Шипка. Почти всеки ден, от някоя кола с български или чуждестранни туристи ме попитат за пътя към връх „Шипка“, а не към връх „Свети Никола“.

В Шипка живееше голяма руска колония емигранти. Десетилетия съм слушал да говорят не за връх „Св. Никола“, а за връх „Шипка“. Някои от тях бяха воювали през 1877-78 г. по върховете на Балкана, а сега във вечен упокой лежат в руското военно гробище. Един от тях е полк. Анатолий Максимович, воювал в Освободителната война. В своя картичка до внучката си Женя пише: „Изпращам изглед от мястото на моето пребиваване в с. Шипка. Изгледът от храма към Долината на розите е удивителен, а вътре и отвън – мраморни плочи на убитите на Шипка офицери и по-нисши чинове. Още по-високо в планината е „Орлово гнездо“, където нашите войски удържаха настъплението на турците. Ето къде ще се наложи да умра...“

Вместо „Св. Никола“, както върхът се нарича, ветеранът отбелязва, че убитите офицери и по-нисши чинове са паднали на Шипка.

Но има и други факти. През 1899 г. в. „Юнак“ води кампания за издигане паметник за увековечаване името на падналите на „Шипка“. Това, че не се споменава „Св. Никола“ не дразни читателите и участниците в акцията. През 1910 г. излиза книгата за Димитър Петков от шипченеца Христо Милев, автор на първата творба за гибелта на Хаджидимитровата чета. Христо Милев, като областен управител на Стара Загора, с подкрепата на тогавашния вътрешен министър Димитър Петков, е преименувал 311 села от окръга, които до 1906 г. имат турски названия. Сам той е картограф и добре познава значението на ономастиката. Проследявайки пътя на държавника Димитър Петков от опълченец на Шипка (там загубва едната си ръка) до министър-председател, авторът пише развълнувано за епопеята не на връх „Свети Никола“, а на „Шипка“.

„През 1923 г. - пише в спомените си „От поручик до генерал“ Васил Бойдев - имаше тържество на „Шипка“. (Отново Шипка, а не Св. Никола – б.м.) Присъстваха български опълченци и руски офицери емигранти, някои от които взели участие в Освободителната война. Гостите бяха извозени до върха. С баща ми яздехме коне, взети от Казанлъшкия гарнизон. На около половин километър от върха, встрани от пътя, бе легнал по очи скромно облечен старец. Слязохме от конете. Старецът дишаше тежко. Дадохме му да пие вода и го заговорихме. Той ни отвърна на руски: „Преди петдесет години едва не умрях тук, сега дойдох да умра!“ Едва сричаше думите. Личеше, че е сърдечно болен и преуморен. Баща ми (полковник – б.а.) го запита кой е. „Аз съм капитан Фок, защитникът на Долинската височина на Шипка през 1877 г.“ Бяха забравили да го поканят и затова беше тръгнал сам от Казанлък, поради липса на средства пеш до върха, за да види за последен път местата, където се е сражавал. Ротата на капитан Александър Фок първа преминава р. Дунав, дава много жертви – убити, удавени и ранени. Получава два Георгиевски кръста за храброст. Качихме Фок на един от конете, ординарецът водеше, аз го крепях, така стигнахме благополучно. Щом слезе от коня, той коленичи и целуна земята просълзен. Баща ми като стар русофил го покани да ни гостува в Казанлък. На Шипка русинът намери между другите гости свои познати, които поеха грижите за него“.

 


През 1924 г. архимандрит Кирил Попов, който по-късно става игумен на Шипченския манастир, написва стихотворението „Шипка“. Ето два куплета, имащи отношение към темата за връх „Шипка“, а не за връх „Свети Никола“:

Тук Шипка в руска кръв се къпа,

на вси славяни стана скъпа,

че свободата им дари.

На Шипка тази кръв навеки

остава като царствен знак.

Над върхове и над пътеки

сребрее шипченския сняг.

Както се вижда наименованието на връх „Шипка“ през изминалите години не тревожи никого, а одата на Вазов е възприета не само от умовете, а и от сърцата български. „Шипка“ ни сродява, вдъхновява и озарява със своето величие и символика.

През август 1934 г. в. „Народна отбрана“ отразява тържествата на връх Шипка, а не на Св. Никола. Цар Борис III произнася твърде показателна реч. Участниците в многохилядните тържества си спомнят и коментират, че са били не на връх „Св. Никола“, а на „Шипка“.

Нека спомена и творбата „На Шипка всичко е спокойно“ от великия Верешчагин - руски военен журналист, художник и писател.

През 1934 г. излиза книгата „Шипка 1877-78“ от шипченеца Дянко Д. Караджов, която изследва професионално и достоверно бойните действия на „Шипка“, чиято „слава дивна бурята препраща като някой ек, от урва на урва и от век на век!“

В споменатата в началото статия се изтъква още една неистина. Благодарение обсъждането в различни градове на „Книга за върховете Свети Никола и Шипка“ идеята за промяна на името на връх „Шипка“, твърди се, била станала национална за първи път. Едва ли не българите ще решат всичките си проблеми, ако възстановят името „Св. Никола“.

Истината е, че идеята за отмяна на Указа на Президиума на Народното събрание от 1977 г. бе поставена от граждани още преди десетина години. Състоя се дискусия в централния и местния печат. Ние, които приемаме „Шипка“ като символ на свободата, на нашата национална идентичност, организирахме подписка из Казанлъшко, Габровско, Ловешко, Старозагорско, Плевенско и в София, която лично представих с придружаващо писмо в Президентството. Искането за изоставяне на името „Шипка“ бе отхвърлено от президента Първанов. По време на мандата на президента Плевнелиев същото се повтори – отклонено бе искането на т.нар. Комитет „Памет габровска“, който настояваше за отмяна на Указа.

През 2018 г. групата около проф. Петко Петков депозира пред Комисията по наименуване на обекти с национално значение към Президенството същите искания. Настояваха ген. Румен Радев да преосмисли решението на предшествениците си и да отмени добре обмисления държавен акт от 1977 г. Защо тези историци не прочетат внимателно какво казва държавния глава по повод юбилея от Шипченската епопея: „Това свято място ни обединява като народ и ни вдъхва сили, достойнство и вяра...“

Много непредубедени граждани се питат защо агресивно се води кампания срещу името Шипка, когато то е прието в целия свят като символ на България? Много градове, села, планини и местности до определено време са носели дадено име, а след това се назовават по друг начин. Нека споменем, че до 1951 г. връх Шипка се е наричал „Свети Никола“, след това Столетов, а от 1977 г. носи величавото име „Шипка“. Изписано е със слятата братска кръв на руските воини и на българските опълченци.

През ноември м.г. в Аулата на СУ се обсъждаше книгата на проф. Петков, който тогава заяви, че трябва да търсим друга дата за национален празник, а не Трети март.

Не е ли ясно, че става дума за заличаване на националната памет, за прозрачен опит за пренаписване на историята, за посегателство към българската идентичност и забрава как се е родила върху картата на Европа свободната ни държава.

 

О.з. полк. Георги Й. Георгиев

Почетен гражданин на гр. Шипка


 


Страница 483 от 533