Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Давос: ВЕРНИ АНАЛИЗИ - ГРЕШНИ РЕШЕНИЯ

Е-поща Печат PDF

Главният световен ред е покойник, но идеи за наследник – няма

 

Проф. Боян ДуранкевИ тази година очакванията за някаква по-ясна посока на развитие на обществата и икономиките в глобален мащаб идват не от срещите Г-2, Г-3…, Г-n; не от Вашингтон, Брюксел, Пекин или Москва, а от 48-мия Световен икономически форум.

Да си припомним, че Световният икономически форум (СИФ, на английски: World Economic Forum, WEF) е международна неправителствена организация със седалище в Женева, Швейцария. Те е създадена е през 1971 г. от професора по икономика Клаус Шваб. И стана световно известна със свикваните всяка година в планинския курорт в Граубюнден, Алпите, срещи на световни икономически и политически лидери, интелектуалци и журналисти. На форума в Давос се обсъждат най-важните световни теми, които се лансират по традиция чрез специално подготвен доклад. Най-ценното на тези ежегодни обсъждания е че присъстващите имат „свободата“ да изказват мнения, идеи и хипотези, които не биха си позволили да споменат пред собствените си парламенти и електорати.

Не е тайна, например, че дори водещи политически фигури си позволяват да кажат там неща, които звучат невероятно. Ето един цитат от 2011г.: „Глобализацията дерайлира от момента, когато бе прието, че пазарът винаги има право. Да видим източника – неравновесията на световната икономика, които подхраниха развитието на глобалните финанси. Финансите бяха освободени от контрол, за да може по-лесно да покриват дефицитите на онези, които консумираха прекомерно чрез излишъците, в сравнение с другите, които не консумираха достатъчно. Натрупванията на неравновесията бяха двигател и последица на финансовата глобализация. В началото глобализацията обхвана спестяванията. Тя роди свят, в който всичко бе дадено на финансовия капитал и почти нищо на труда, в който предприемачът изостана от спекуланта, а рентиерът надви работника; в който капитализмът допусна за нормални играта с парите на другите, лесната и бърза печалба без създаване на каквито и да е богатства или работни места. Една от най-шокиращите характеристики на тази икономика е, че настоящето бе всичко, а бъдещето не струваше нищо. В статистиките се виждаше нарастване на приходите. В живота се виждаха нарастващи неравенства. Според статистиките равнището на живота се покачваше, но не спираше да расте и броят на хората, които изпитваха затруднения. Като разхвърляхме прекомерно дяловете собственост и риска, разводнихме отговорността. Като поставихме свободата на търговията над всичко, отслабихме демокрацията, от която гражданите очакват закрила. Ние изтощихме невъзстановими ресурси, увредихме околната среда, предизвикахме затопляне на климата. Не може да има трайно развитие, когато единствен критерий е незабавната печалба.“ Край на цитата.

На кого мислите принадлежи той? На Карл Маркс? На Фридрих Енгелс? Не. На Владимир Ленин? Не. На Сталин? Не и не! Обширната теза е на тогавашния френски президент Никола Саркози, който разбуни духовете с речта си пред Световния икономически форум в Давос на 40-тата среща.

И ако преди години Световния икономически форум (СИФ) пробутваше неолибералната теза за глобализацията, то в последните години смисълът на форума е да се обсъжда как да се подобри положението в света - чрез споделяне на мисли, чрез преобразувания и обновление.

Как да се постави икономиката в служба на човека?

Как да стане така, че икономиката да бъде средство, а не крайна цел? Как да се върви към глобализация, при която развитието на всеки ще допринесе за развитие на другите?

Как да се изгради по-солидарна и не толкова конфликтна глобализация?

СИФ 2019: „Глобализация 4.0:

Формиране на глобална архитектура в епохата на четвъртата индустриална революция“

Показахме до тук  „особения“ характер на СИФ, на който се опитва да дойде кой ли не и от къде ли не. Именно по тази причина тазгодишният форум се оценява като най-интересен… и най-малко посетен от актуалните (и перспективните) лидери на „великите сили“. А отсъствието на най-важните от големите е показателно: глобалният световен ред е покойник, но идеи за наследник няма. От глобалната молекула, колкото и лошо скроена да беше тя, сега се разпръсват наляво и надясно регионални и национални атоми, които са антиглобалистки.

Но навиците на камилската птица винаги са били контрапродуктони: Не можеш да скриеш главата си в пясъка, когато има глобални проблеми, колкото и велик патриот да си. „Затъваме още по-дълбоко в глобални проблеми, от които ще е трудно да се измъкнем“, заявяват авторите на доклада за 2019 г.

 

Световен икономически форум

 

На първо място, ние сме изправени пред незапомнени убийствени климатични промени, които изискват глобални решения и локални действия. Проблемът не е, че ще стане по-топло, а че ако не дръпнем спирачките сега, нашите внуци ще ни проклинат в един обречен окаян свят. „С промените в климата, които поставят заплаха пред съществуването на общото ни бъдеще, ние трябва да измислим по-добри начини да накараме глобалната икономика да работи“, коментират организаторите.

На второ място, новите технологии и техники, характерни за  четвъртата вълна на глобализацията, създават глобална нестабилност: „навлизаме в период на голяма глобална нестабилност, предизвикана от технологичния разрив на Четвъртата индустриална революция и пренареждането на геоикономиката и геополитическите сили“.

На трето място, допълнителна храна за размисъл предостави излезлият в навечерието на форума нов доклад на неправителствената организация Oxfam, който е безпощадно точен: неравенството в света се задълбочава - богатството на милиардерите по света се е увеличило с 900 млрд. долара миналата година или с 2,5 млрд. долара на ден, а състоянието на половината най-бедно население на планетата се е свило с 11 на сто. Как да не чете и препрочита човек този така простичък факт: „Концентрацията на богатството се е увеличила още повече през 2018 г. и 26 души мултимилиардери разполагат с толкова пари, колкото и 3,8-те милиарда най-бедни души на планетата. През 2017 г. техният брой бе 43.“! И още, най-богатият човек в света Джеф Безос, главният изпълнителен директор на Amazon е натрупал богатство през 2018 г. на стойност 112 млрд. долара, докато бюджетът за здравеопазване на Етиопия е 1% от състоянието на Безос! Без да се колебае, Oxfam ръчка „лидерите“ към промени и призовава държавните да облагат повече най-богатите хора. „Пропастта, която се е увеличила между богатите и бедните, възпрепятства борбата срещу бедността, вреди на икономиката и подхранва гнева в света“, твърди Уини Бианийма, изпълнителен директор на Oxfam интернешънъл.

Другите теми, които ще се обсъждат по повод на доклада са: геополитиката в многоконцептуалния свят, бъдещето на икономиката, индустриалните системи и технологичната политика, устойчивостта на риска за насърчаване на системното мислене, човешкият капитал и обществото, както и глобалната институционална реформа.

Клаус Шваб, основател на Световния икономически форум, е убеден: „Хората се чувстват несигурни, не вярват, че утрешният ден е по-добър от днешния. Това е висока степен на несигурност, която никога преди не сме виждали. Да, ние се превърнахме в едно глобално село. Но винаги съм казвал, заключава Шваба, че това е нещо опасно.“

Какво да се прави?

Не е нужно човек да е Нострадамус, за да се досети какво е необходимо да се направи:

Първо, по линия на задържане и спиране на климатичните промени. Сега и веднага! Правителствата трябва да се насочат към благата на четвъртата индустриална революция: технологии с „нулев разход на енергия“; кръгова икономика; безотпадни технологии; щадящи природата индустрии и т.н. Някои изпревариха събитията. Така например, Volkswagen изучава възможността за разширяване на програма за стимулиране на покупката на нови автомобили в 15-те най-големи и съответно най-замърсени градове в страната. Новата програма предвижда компанията да плаща на собствениците на автомобили с екологични стандарти от Евро-1 до Евро-4, ако те сменят своите машини с нови и съответно по-чисти модели на Volkswagen. Освен това, Volkswagen обмислят подобна стратегия и спрямо собствениците на дизелови коли със стандарта Евро-4 и Евро-5, като решение за това ще бъде взето до края на тази седмица. Предвижда се компенсацията при закупен нов автомобил и спиране на стария да достигне до 9000 евро! Пак сега, германските производители на автомобили, в това число и Volkswagen, се разбраха за отделянето на сума от 3000 евро на автомобил за обновяване на програмното оборудване на двигателя, за да може да се повиши ефективността за филтриране на газовете.

Второ, във връзка с Четвъртата индустриална революция: насърчаване на иновативни технологии и модерна техника. Общите средства от бюджетите да се насочват, не например, за производство на тютюн, а за нови и по-добри блага, достъпни за всички. Самата Четвърта индустриална революция изисква промяна на капитализма, ако иска той да оцелее като система. Транснационалните корпорации, чиито пазарни капитализации са по-големи от БВП на някои развити и средно развити страни, също поставят все по-голямо икономическо и политическо предизвикателство пред световния ред „Живеем в необикновени времена, в които всичко се преобръща. Необходимо е да защитим визията си за капитализма, нашата френска и европейска визия“, бе категоричен френският финансов министър Брюно льо Мер, настоявайки за „прекрояване на капитализма“.

Трето, необходими са общи, глобални мерки за намаляване на неравенствата в световен и локален мащаб. Пазарът е несправедлив, затова асиметричността му трябва да се коригира с демократични мерки. Броят на милиардерите се е удвоил от финансовата криза през 2008 г., твърди Oxfam, понеже „най-богатите са облагодетелствани не само от нарастващо състояние, но и от най-ниски данъци от десетилетия. Ако тенденцията бе обратна, то повечето правителства биха имали достатъчно ресурси, за да финансират обществените услуги“. Факт е че данъците върху по-голямото богатство са изключително занижени. Експертите твърдят, че от един долар от подоходното облагане само четири цента идват от налози върху богатството. Големите компании, имат твърде много власт, и плащат твърде малко данъци. Освен това, най-богатите крият от данъчните власти 7,6 трлн. долара, а в страни като Бразилия или Великобритания, 10-те процента най-бедни хора плащат вече по-високи данъци пропорционално на техните доходи в сравнение с най-богатите. Идеи в тази посока: ликвидация на офшорките; въвеждането на минимална ставка за данъчно облагане на компаниите, под която да не могат да паднат; прогресивен данък върху доходите (в САЩ депутатката от Демократическата партия Александрия Окасио-Кортес предложи ставка от 70% за най-богатите и получи подкрепата на Пол Кругман); максимални заплати (15 000 евро е искането на „жълтите жилетки“ във Франция); семейно подоходно облагане; безусловен базов доход; безплатно образование; безплатно здравеопазване; и т.н.

И всичко обособено по-горе е за създаването на „капитализъм с човешко лице“.

 


Какво ще се прави в България,

за да се отговори на глобалните предизвикателства?

Не е нужно човек да е баба Ванга, за да се досети какво ще става след Световния икономически форум в нашата страна - за съжаление – нищо!

Каканиженето за „евроатлантически ценности“ и „всичко за битката, всичко за победата на евроизборите“ подсказват че сега битката не е за намаляване на неравенството в България (най-голямото в ЕС!), за по-високо ниво на екологията или за смяна на колите „втора и трета ръка“, не е за, а за това, кой ще се уреди в Брюксел и по общини. Затова масовото отвращение към политиците (не към политиката!) е огромно.

Сегашните пряко и косвено управляващи ГЕРБ-ОП-ДПС имат властта, медиите и парите (бюджетните, за тях предимно става дума). Независимо от всичките си комични и трагични провали, независимо от недоверието към тях, всичките те със сигурност ще използват лостовете и механиката на властта, за да я задържат и обогатят.

Опозицята в лицето на  БСП и присъдружните й партии не изглеждат в особено добра кондиция. От една страна, в страната има почти 2/3 олевяло население жадуващо социална справедливост и искащо промяна. Но това население не вижда ярки представители на левите и ярки национални ценности в тази парламентарна опозиция. То вижда най-вече отявлени анти-ГЕРБеристи. Това не е достатъчно. От друга страна, въпросът за това, кой ще води бащина дружина, също не е маловажен. Ако на преден план бъде изкаран сегашният лидер на ПЕС, доста леви хора ще си припомнят не само знаменития му „плосък данък“ и прегръдките с всеядното ДПС, но джендърните ценности на ръководения от него ПЕС.. Обратно, ако отпред застане сегашната лидерка на БСП, или някой от верните й партийци, песовете ще я изядат с кокалите. Даже космонавтът Георги Иванов да води листата, няма големи шансове за успех, с цялото ми уважение възхищение към него. Сложна ситуация.

Ще поживеем, ще видим!

Но ако – независимо кой спечели изборите – не настъпят комплексни промени, над България се сгъстяват тъмните облаци. За тях – друг път. Засега гответе трицветните жилетки!


 

ДО ЧЛЕНОВЕТЕ НА НАЦИОНАЛНО ДРУЖЕСТВО „ТРАДИЦИЯ“ И КОЛЕКТИВНИТЕ ЧЛЕНОВЕ

Е-поща Печат PDF

Скъпи приятели и единомишленици, уважаеми колежки и колеги, скъпи братя и сестри!

Днешния ден, 10 януари 2021 г., е особено радостен за нас, защото това е рожденият ден на Национално дружество „Традиция“. На този ден се навършват 30 години от неговото учредяване. Тридесет години е зряла възраст от живота на всеки човек, това е възраст, през която ние, членовете на НД „Традиция“, израснахме по отношение на зрялост и мъдрост, станахме по-многобройни, научихме се  на търпение и дисциплина, на уважение към войнските традиции и символи, свързани с военната история на нашата Родина.

На 10 януари през далечната 1991 г., в творческата база на МВР на ул. „Лавеле“ № 30, в гр. София, група ентусиасти с различни професии, на различна възраст, с разнородно образование и с многообразен социален статус, се събрахме и учредихме клуб „Традиция” - София. За моя чест и аз бях един от съучредителите на тогавашния клуб, който наброяваше само 50 души, но няколко години по-късно, той прерастна в Национално дружество „Традиция”. От съоснователите на клуба и на Дружеството ни, в момента са моите другари: Агоп Казазян, Димитър Пенов, Огнян Маринов, Румен Стоянов и Тодор Предов.  Сега в Дружеството ни има 39 регионални клона, на територията на цялата страна, в градовете и селата, в състав от над 900 души, а с колективните ни членове от Патриотичен клуб „Възраждане“ в гр. Търговище и „Наследство Хисаря“ в гр. Хисаря, сме над 1500 човека. А това е сила, бойна единица, в защита на основната ни задача: закрила на всичко българско и родно.

Непрестанно се подобряват униформеното ни облекло, снаряжението и въоръжението. Израства личната ни отговорност, разбирането ни за уважение, дисциплина и самодисциплина. Радостен факт е, че все повече млади хора се вливат в нашите редици и прегръщат идеите ни. За нас говорят и се отнасят с уважение към целите, които сме си поставили, хора и институции у нас  и в чужбина, защото международната дейност на НД „Традиция“, е на завидна висота.

През тези 30 години проведохме и осъществихме огромен брой възстановки в страната и чужбина, проведохме открити уроци по родолюбие в училища, читалища и на други места, организирахме изложби на открито и закрито, участвахме в радио и телевизионни предавания на родолюбиви и исторически теми, свързани със славната българска история. Вземахме и активно участие в заседанията на Комисията по вътрешен ред и сигурност в Народното събрание на Република България, заявявахме своето мнение и позиция при приемането и последващата промяна на ЗОБВВПИ. Все по-уверено нараства броят и на детските и юношеските секции към Дружеството ни. Приеха ни в Съюза на Европейските военноисторически групи /UEWHG/, където нашата родолюбива дейност е  на голяма почит и уважение. Почетният председател на НД „Традиция“, уважаваният от всички нас г-н Станчо Джумалиев, е вицепрезидент на СЕВИГ, което говори за огромния авторитет на НД „Традиция“. Все повече се подобряват и израстват на ново, по-високо ниво и контактите, и взаимоотношенията ни с Министерство на отбраната, с МВР, с държавните и общинските структури и организации в центъра и по места.

Към днешна дата сме най-многочислената и уважавана родолюбива и патриотична организация в страната.

През изминалата 2020 г., всички ние преживяхме изпитанията на една изключително трудна, стресираща и тежка година, преминала под знака на коварния вирус Covid-19. В борбата за физическото оцеляване на всеки член от дружеството ни, не един живот си отиде без време. Отидоха си от нашите редици достойни и почтени хора, но мнозина от нас се пребориха с коварната болест и отново заеха местата си в редиците на Дружество „Традиция“. В този тържествен ден нека да  си спомним и да почетем паметта на тези наши приятели – братя и сестри, които вече не са сред нас и не доживяха радостта за  днешния тържествен юбилей. Бог да прости родолюбивите им души. Ако ни гледат отгоре, нека да знаят, че е живо делото, което започнахме заедно; че не са се свършили хората, които обичат България. И изстрадалия български род. И че никога няма да пресъхне изворът на тази наша обща любов към Отечеството. Най-ценният капитал на НД „Традиция“, винаги са били хората.

Нека днешната тържествена годишнина да бъде повод за чувството на заслужена радост, на чест и гордост, заради борбата ни срещу забравата, срещу отчуждението от родовата памет, от традицията, от българския нрав на честта и кръвта. За да я има, за да бъде и пребъде, България.

Да ни е честит светлия юбилей! Да се разрастваме и развиваме! Да се учим един от друг на добро и да продължаваме да вършим дейността си в полза на рода български! Да запазим Дружеството за целите, за които то бе учредено! Да не посрамим примера и делото на неговите първопроходци!

В този тържествен и неповторим момент, от името на Управителния съвет на Дружеството и лично от мое име, като негов Председател, изказвам искрена признателност и благодарност на всички вас, скъпи приятели, на всеки един от вас по отделно и заедно, на вашите семейства, на вашите близки, роднини, приятели и на всички, които обичате, на всички които ни помагат и ни подкрепят. Желая ви крепко здраве, щастие, късмет и още по-големи успехи в национално-отговорната ни и Родолюбива работа в НД „Традиция”.

Да бъде и да пребъде Родината ни Република България.

Да бъдеш член на Национално дружество „Традиция“ е висока чест, отговорност и родолюбива привилегия.

Бог да пази България и Национално дружество „Традиция“, за да бъдем и пребъдем во веки! Амин!


С уважение,

Председател на НД „Традиция”

подп. о.з. Огнян Маринов

магистър по право

Секретар на НД „Традиция”:

Мариана Георгиева


 

ЗА ЦЕЛИТЕ, КОИТО ПАЛЯТ СЪРЦАТА

Е-поща Печат PDF

Валентин ВАЦЕВ и Александър СИМОВ за развратния дух на българската демокрация и

• Пред БСП се отваря исторически  шанс, който може да бъде и последен.  Въпросът е не с кого ще правим коалиция, а заради какво

Александър Симов: - Г-н Вацев, да ни е честита 2017 година. Желая Ви тя да е щастлива и мирна. С вас приключихме анализа за отминалата 2016-а и предлагам да продължим нашия разговор за процесите в българското общество. Предния път си говорихме за състоянието на левицата. Но една тема остана необсъдена докрай. И нека да започнем нашия разговор с нея. В последното издание на НС на БСП социалистите приеха едно обръщение към бившите членове на БСП, към хората извън БСП, за да ги поканят обратно в партията, да работят заедно. Това ли е очакваната формула за действие? Искам да припомня една Ваша теза, че вече сме стигнали до ситуация, в която извън БСП има повече социалисти, отколкото в БСП.

Валентин Вацев: - За съжаление това е вярно. Но нека първо да се присъединя към вашето пожелание. Да е мирна, спокойна и спорна. За мирна, честно казано, не съм много сигурен и по-нататък сигурно ще стане дума и за това. Но на въпроса: в резултат на дългогодишен процес, за който едва ли е виновна г-жа Нинова, в момента положението е такова, че социалистите са повече извън БСП, отколкото в нея. Но в БСП все още има социалисти. Другите - напуснали или изгонени, или зорлем изтикани от социалистическата си партия български социалисти отидоха например в ГЕРБ. Крайно неудобна тема, но това е факт с огромни последици.

Голяма част от управленския елит на БСП днес работи в ГЕРБ. По подобна логика офицерството на Саддам Хюсейн в момента ръководи „Ислямска държава”. И то воюва добре. Разбира се, аналогията не е съвсем коректна, но за Корнелия Нинова това е заварено положение. Суровата логика в политиката обаче изисква да си отговорен за всички други преди теб, които са създавали условията за въпросното преселение. Защото това стана през много дългия мандат на Станишев, макар че тогава не се говореше колко години човек има право да ръководи една партия. Принципът обаче е неизменен: всеки ръководител на тази партия трябва да носи отговорността за себе си, за хората преди него и за техните решения. Днес тази отговорност е за Корнелия Нинова. Такава е логиката на живота. Погледнато по-нашироко, и Мао Дзе Дун също отговаряше за всички китайски императори. Няма как да бъде другояче.

Александър Симов: - Какво се прави в такива случаи? Това е сериозен въпрос и има ли той пряка връзка със събитията, които очакваме тази година?

 

МАРШЪТ НА ЛИЦЕМЕРИТЕ И ЗАБЛУДЕНИТЕ

Е-поща Печат PDF

Голямата и „спонтанна” според нашите правилни медии манифестация в Париж на 11 януари, която се проведе в знак на протест срещу действията на ислямистите и най-вече заради кървавия разстрел в редакцията на сатиричния седмичник „Шарли”, при който загинаха 12 души, вече е история. Тези жертви се прибавиха към цифрата на около 200 алжирци, избити в близост до националните паметници, включително Айфеловата кула и катедралата „Нотр Дам”, по време на гражданските вълнения в Париж през далечната 1961 г.

В събота, на 10 януари, на спонтанните изяви (т.нар. Поход на солидарността) в Париж липсваха забрадки, бурки и брадати мъже с кечета на главите, но това, което се случи в неделя, бе режисура на един назначен от правителството на Франция организационен комитет, начело с Франсоа Лами - бивш френски министър, член на социалистическата партия на президента Оланд. Лами направи всичко възможно проявата да бъде организирана съвместно с профсъюзите, с НПО, с местните казионни етнически и верски организации и да се превърне в мощен показен марш, предвождан, разбира се, от американския президент Обама, председателя на Еврокомисията Жан-Клод Юнкер и редица управляващи политически лидери на страните от ЕС и извън него.

 

ЕВРОПА НА 2 СКОРОСТИ ИЛИ НА 2 ДЪРЖАВИ?

Е-поща Печат PDF

Задава се тест за силата на оста Берлин-Париж

 

Сключеният между Франция и Германия договор за приятелство е събитие, което променя коренно статуквото в Европа и НАТО, като съдържание и визия. Нещо повече, то съдържа потенциала да се превърне в бъдеще в техен контрапункт, налагайки нови критерии за интеграция и сигурност. В този смисъл, независимо че подписаният договор в Аахен бе широко отразен в информационното пространство, значението му радикално се подценява. Което е може би умишлена стратегия от страна на французите и германците, но прави впечатление и мълчанието на останалите страни от Европейския съюз, както и на Съединените щати.

А всъщност двете най-мощни европейски държави се опитват да изградят модел на сътрудничество, който надхвърля рамките на ЕС и НАТО. Ако досега смятахме, че ЕС представлява единно икономическо пространство, вече трябва да сме наясно, че то може да бъде още "по-единно", каквото ще е френско-германското.

Ако си мислехме, че НАТО предоставя надеждна защита за своите членове, сега имаме пред себе си много по-ясен механизъм за двустранно взаимно подпомагане. Докато по същество Атлантическият съюз предвижда страните-членки да се консултират помежду си, в случай на опасност за една или повече от тях, споразумението от Аахен осигурява незабавна военна подкрепа между Берлин и Париж. Необвързана по никакъв начин с поведението на НАТО.

Нещо повече, двете страни намекват в договора си, че имат претенцията двустранното им сътрудничество да добива многостранни измерения. Открито натоварват споразумението, като първи етап от изграждането на обща европейска армия, както и създават квазимеханизъм за нейното управление - т. нар. Съвет за отбрана и сигурност.

В по-общ смисъл те представят начинанието си като противовес на дезинтеграционните и популистки настроения в Европа, но на практика отварят нов дебат в Европа, относно собствената си роля в Евросъюза. Защото в договора прозира ясно вторият му план, целящ да засили лидерските позиции на Германия Франция в ЕС. Превръщайки се в негово ядро, което с мощната си гравитация трябва да контролира и задържа периферията.

Въпросът е, дали Меркел и Макрон не пренавиха пружината на своите амбиции. В началото на 30-те г. на миналия век също е битувало убеждението, че Англия, Франция, Германия и Италия трябва съвместно да поемат управлението на Европа - т. нар. идея за Директория на четирите. Но агресивността на Хитлер и Мусолини, както и недоволството на по- малките европейски държави, успяват да торпилират проекта.

 


Днес ролята на противовес се опитват да играят Италия и Полша. Но те не могат да бъдат равностойни съперници в дългосрочен план. Не само защото икономическият и военнният потенциал на двете страни е несравнимо по-слаб, но и защото те могат единствено да дефинират какво не желаят да виждат в Европа, но не и каква да бъде тя.

Но все пак Рим и Варшава обозначават една друга гледна точка, която в краткосрочна переспектива, вместо да тушира френско-германските амбиции, може да се превърне в нов деструктивен център за европейския проект. Защото опозицията срещу прекалената консолидация може лесно да се изроди в разпалването на големи дезинтеграционни процеси. Които могат да погребат под себе си ЕС или да го превърнат в клуб, раздиран от противоречията на два враждебни лагера.

И последният аспект от договора се изразява в невероятно нарасналата икономическа мощ на Берлин. Не звучи политкоректно, но е факт, че една от мечтите на германския империализъм от миналия век е вече реализирана - Европа се превърна в стопански придатък на Германия. Нейното положително търговско салдо с останалите страни-членки на ЕС е 55 млрд. евро и всяка година нараства! Образно казано и тази година цяла една България, като стойностно изражение, ще мине в "джоба" на Федералната република.

Неслучайно френските националисти реагираха остро на договора от Аахен. При него прозира не толкова подчинената роля на Париж, а заплахата от загуба на френска идентичност. За да се добере до ползите на германската икономика, Франция е готова да жертва постоянното си място в Съвета за сигурност на ООН и да сподели управлението на ядрените си сили.

Нещо повече. Париж не просто върви към по-тясно сътрудничество с Берлин, той застава на пътя на размиване на границите между двете държави. И не само в административен, а и в културен и национален план.

Предвижданата интеграция предполага в граничните райони да се налага създаването на двуезични общности, което по същество е опит за подмяна на националната идентичност. Ако е успешен, с течение на времето той може да се разпространи върху самите държави и да приобщи нови. Може би първата стъпка към изграждането на чисто европейската идентичност предполага налагането на двуезиково самосъзнание. Като способ за дистанциране от националните корени.

Разбира се това са най-дълбоките "вълни" на договора за приятелство между Германия и Франция и е трудно да се прогнозира отсега тяхното въздействие. Но първият тест за силата на оста Берлин-Париж се задава на хоризонта. И той ще се изрази в конструирането и работата на бъдещата комисия на ЕС. Ако Меркел и Макрон съумеят да наложат волята си относно нейния състав и политика, останала Европа ще трябва да се нагажда към новата реалност след "пакта" от Аахен.

 

“Гласове”


 

 


Страница 492 от 509