Не става дума за ужасната болест, кръстена на името на лекаря, който пръв я изучава, а за друг Паркинсон - автора на знаменитите принципи на бюрокрацията, един от които гласи, че броят на чиновниците няма нищо общо с обема на извършваната от тях работа.
Че Сирил Паркинсон е наистина блестящ в своите анализи, се потвърждава - за кой ли път! - от последното решение на парламента - ДКЕВР да се раздели на две, а членовете й да се избират от Народното събрание. Предложението беше прието със затрогващото мнозинство от 133 гласа „за”, 19 въздържали се и само един „против”.
Та така - сега единият състав на комисията ще се занимава с въпросите на енергетиката, а другият – с въпросите на водоснабдяването и канализацията.
Докато учените вирусолози откриват нови и нови, неизвестни доскоро симптоми на заразяването с „оригиналния“ COVID-19, той мутира и неговите мутанти преминаха от Великобритания, през Франция, Германия и САЩ, достигайки Турция, Нигерия и ЮАР. На прага на „масовото“ ваксиниране, предшествано от имунизацията на най-рисковите групи от населението в над 50 страни по света, човечеството продължава да си задава въпроси. Например, какъв е смисълът от имунизацията с „революционните“ ваксини на Pfizer&BioNTechиModerna, създадени за няколко месеца на базата на технологията с RNК? За разлика от руските и китайските ваксини, които използват обезсилени коронавируси. Кои от наличните в момента ваксини са по-ефикасни и по-безопасни за употреба, без непременно да бъдат и по-скъпи? Сигурни ли са създателите и производителите на „чудодейните“ ваксини, че те ще повлияят на новите разновидности на „китайския“ коронавирус, или просто искат да приберат парите на все по-малко платежоспособните държави?
Съмненията в американските ваксини се пораждат както от ускореното им разработване, тестване, одобрение и производство, така и от настояването на фирмите производителки да не носят отговорност за евентуални негативни въздействия върху здравето на „доброволно“ ваксинираните. В някои страни, въпреки доброволния характер на имунизацията, имунизираните биват принуждавани да подписват „информирано съгласие“, с което снемат отговорността от производителите и доставчиците на ваксините. Благодарение на това, последните няма да изплатят дори компенсации за щетите, причинени от техните продукти. Ерго,
отговорността ще понесат самите пациенти, или лечебните учреждения и медиците, извършили ваксинирането.
А, ако съдим по това как 8 служители в един старчески дом в германския град Щралзунд, провинция Мекленбург, получиха наведнъж пет пъти по-голяма доза от ваксината на Pfizer, никой не е застрахован от подобни грешки. У нас двете американски ваксини се доставят във флакони от по 5 и съответно 10 дози. Разликата е само в цената и в това, че ваксината на Moderna идва готова за употреба, докато тази на Pfizer трябва да се размразява и разрежда. До края на януари ще пристигнат 70 000 дози от ваксината на Pfizer, а до края на февруари трябва да получим и 10 000 дози от ваксината на Moderna. Един Господ знае как общопрактикуващите лекари и фелдшерите ще мерят всяка доза, преди да я поставят на мераклиите за ваксиниране? И то, без да знаят дали флаконите не са били „разредени“ предварително от доставчиците или аптекарите. Неотдавна един аптекар в САЩ, Стивън Бранденбург, призна, че е повредил 500 дози ваксина, за да саботира имунизацията с ваксината на Pfizer. Понеже не вярвал в нейната надеждност. Да не говорим за проявилите се негативни алергични реакции у някои ваксинирани, включително у нас, или за лекарката от Мексико, която влезе в реанимацията след като й поставиха ваксина. Само тези факти са достатъчни, за да се преустанови всякакво „доброволно“ ваксиниране с нещо, което е по-непознато и може би по-опасно от самия коронавирус. Ако хората откажат да се ваксинират, вече произведените и предплатени ваксини
ще бъдат изхвърлени на боклука като медицински отпадъци.
И без това те няма да стигнат за цялото 8-милиардно население на света. Но, тъй като и за произведените досега ваксинни дози няма много желаещи, хората ще бъдат заставени да се имунизират чрез „други“ средства.
За да не се похаби материалът и да обеднеят фармацевтичните компании и ново възникналите чрез ваксините милиардери. Например, като забранят на гражданите да се качват на самолети или да пътуват с масовия транспорт, ако не са ваксинирани. И ако не представят удостоверение, че са били имунизирани. Подобно законодателство вече се подготвя във Франция, а други държави имат намерение да изискват документи за ваксиниране от всички, които искат да влязат в страната им. Но, имайки предвид ограничените производствени възможности на фармацевтичните гиганти, по-голямата част от хората на нашата Земя дълго време ще ходят неваксинирани и изключени от обмена на хора, стоки и капитали. Това някои наричат „ваксинационен апартейд“. Понеже нашите управници умират да са първи дори в черните класации на ЕС и света, не е изключено да използват и процеса на имунизация срещу коронавируса за ограничаване на основните права и свободи на гражданите. Например свободата на пътуване, правото на сдружаване и събиране, правото да протестират и да участват в изборите. В момента ГЕРБ и ОП се чудят как да намалят избирателната активност по време на предстоящите парламентарни и президентски избори, така че да си осигурят служебна победа, катерейки се по гърба на твърдите ядра от партийни членове, чиновници и симпатизанти. Борисов, който имаше чудесната възможност да отиде на предсрочни избори през миналото лято, в момента обвинява президента Радев, че чрез консултациите с различни организации и експерти, искал да отложи изборите на 28 март. А кой загуби времето на България, опитвайки се да пробута едно недоносче, наречено проект за Конституция и лансирането на фалшивката за свикване на Велико Народно събрание? Кой провали на практика машинното гласуване, оставяйки на ЦИК да преговаря за вноса на машини за вота. Два месеца преди парламентарните избори на 28 март, машините са още мираж. Още по-голяма е неизвестността около провеждането на вота в условията на пандемия и карантина. Провалът на гласуването е просто нарисуван, но съвсем не е случаен, както и този на машинният вот. Защото последната анкета на „Алфа Рисърч“ показа, че докато 46% от анкетираните смятат, че президентът Радев се справя добре, едва 24% казват същото за премиера Борисов. Още повече, че неговото поведение удивително напомня на заинатяването на Тръмп да не признае резултатите от президентските избори в САЩ. Остава само и Борисов да призове симпатизантите на ГЕРБ да атакуват сградата на парламента, ако види, че губи властта. Дотогава обаче той ще спекулира с „успешното“ управление на кризата с коронавируса, приватизирайки дори започналото ваксиниране на „материала“ с американските ваксини. В това упражнение ще му пригласят „политически коректните“ медии и техните „мисирки“, придворните социолози, политолози, социални психолози, социални антрополози и прочие шарлатани. Поради което истината за ваксините ще научаваме от чуждите медии. А някои производители на ваксини, като Pfizer, имат богати криминални досиета. Тази компания е била неведнъж осъждана и принудена да плаща милиони долари компенсации на пострадалите от нейните лекарства в Нигерия и Турция. Осъдена е била дори от Министерството на правосъдието на САЩ, понеже продавала лекарства, одобрени за едни заболявания, на пациенти, болни от съвсем други. И, за да се измъкне от правосъдието, приела да плати обезщетение в размер на над 2,5 милиарда долара. В дебелото й досие фигурират и обвинения за раздавани подкупи в Европа. Ето защо Йозай Шендир публикува коментар във вестник „Миллиет“ (30.12.2020), озаглавен: „Не на ваксината, на Pfizer не вярвам!“
Кога ли ще научим срещу какви подкупи фирмата е издействала одобрение за своята ваксина от страна на Европейската агенция по храните и лекарствата и Европейската комисия? Във всеки случай, в Европа има експерти, които съвсем не споделят телешкия възторг и задоволството от хода на ваксинирането на нашия премиер и неговия т.нар. Национален оперативен щаб (НОЩ). Например в разгара на споровете относно ваксините, разразили се преди известно време в Италия, д-р Стефано Монтанари е казал: „Припяванията за ваксина срещу коронавируса са пълна глобална фалшификация. Срещу бързо мутиращия и необразуващ антитела коронавирус, ваксината няма да послужи за нищо. Представете си един шивач да казва, че костюмът, който е ушил за клиент с височина 190 см., ще стане и за човек с височина 150 см.. Или пък, че дреха, предназначена за 160 килограмов човек, ще подхожда и на 60 килограмов. Немислимо е ваксини, произведени в различни страни от различни фармацевтични фирми да са еднакви. Наше право е да искаме списък на използваните в тези ваксини микроорганизми и допълнителни материали. Както и да искаме образци от тези ваксини, за да могат да бъдат анализирани в независими лаборатории. Всъщност достатъчно доказателство за отхвърлянето на тези ваксини е документът за гражданска и наказателна неприкосновеност, какъвто заставят да подпише ваксиниращият се. За да не бъдат завеждани дела срещу фармацевтичните фирми и цялата отговорност за здравни проблеми, които могат да възникнат след имунизацията, да поеме ваксиниращият се. За да може да бъде защитен принуденият да се ваксинира гражданин, италиански адвокати изготвиха отделен документ, с който отговорността за страничните ефекти на ваксините се прехвърля на здравното учреждение, доктора и медицинския персонал, извършили ваксинирането. Ако докторът и ръководителите на здравното учреждение подпишат този документ, принуденият да се ваксинира гражданин се имунизира. В противен случай има правото да откаже ваксината“.
А ето какво казва френският професор д-р Кристиан Перон, който дълго време е оглавявал клиниката за заразни болести в една болница в Париж:
"Разработването и оценката на ваксините бяха направени набързо и досега не са публикувани никакви сведения и документи за ефективността, или пък за опасностите на тези ваксини. Притежаваме само прессъобщенията, направени от тези индустриални лекарствени фирми. Най-лошото е, че тези „първи ваксини“, които ни поднесоха, всъщност не са ваксини, а продукти, ориентирани към генна терапия.Рибонуклеиновите киселини, които ще бъдат инжектирани в тялото ни, ще станат причина собствените ни клетки да произведат парчета от вируса. Категорично не знаем последиците от този вид ваксина, защото за пръв път се изпробва върху хора. Една чужда РНК, която ще се инжектира в тялото ни, може да кодира нашата ДНК и след това да се интегрира в хромозомите ни. Поради това има реален риск трайно да преобърне нашите гени. Има вероятност тези генетични модификации, които ще променят спермата или нуклеиновите киселини на яйцеклетките, да се прехвърлят на нашите деца и идните поколения.Подкрепящите и насърчаващите тази генна терапия, наречена „ваксина“, противно на истината, възнамеряват да използват като морски свинчета не само французите, а и другите граждани на света. Не желаем да станем генетично модифицирани продукти, като царевицата или доматите. Изпаднал съм в ужас, защото винаги съм бил за ваксините и години наред оглавявах учреждения, формиращи ваксинната политика. Днес трябва да кажем „стоп!“ на този извънредно обезпокоителен план. Луи Пастьор трябва да се е обърнал в гроба!“ („Йеничагъ“, 06.01.2021).
Ако в епохата на Майка Кураж са питали търговеца само за цената, в епохата на COVID-19, на ваксините и лекарствата срещу него и неговите мутации, хората би трябвало да се интересуват и от начина и материалите, с които са направени оръжията за борба с пандемията. Не е логично, когато купуваме дори обикновена кафеварка да искаме гаранция, а ваксини да пазаруваме като котка в чувал. И вместо гаранция, да ни пробутват да подпишем документ за „информирано съгласие“ под предлог, че ваксинирането е доброволно. Така
поемаме чужда вина, което може да ни струва здравето и дори живота.
Щом Турция, която не е членка на ЕС, е успяла да застави Pfizerда приеме изплащането на обезщетения за евентуални здравни щети от тяхната ваксина, макар и с условието обезщетението да не превъзхожда сумата, платена за ваксината, значи преговарящите от страна на ЕС и в частност България, са проспали тази възможност. Тогава за какво НС гласува мандат на правителството да преговаря с фирмите производителки на ваксини? Да не би и нашите преговарящи да са били „мотивирани“ с рушвети да замълчат по въпроса за компенсациите при негативни последици от ваксинирането? Иначе от вертолета, с който премиерът Борисов облита „грандиозните“ си строежи, може да изглежда, че борбата с пандемията на коронавируса е успешна. Въпреки, че със своите над 8100 починали от вируса (към 10.01.2021), 7-милионна България отдавна е изпреварила Китай с неговите 1,4 милиарда жители. „Докторът на науките“ Бойко Борисов, размахващ наляво и надясно милионите, които е платил за ваксини с нашите, а не със свои пари, трябва да обясни как при липсата на общоприето лекарство срещу коронавируса, броят на излекуваните превъзхожда в пъти този на ново заразените? Или как преди да са се ваксинирали 15 000 души, броят на починалите от коронавируса влезе в „нормалните“ граници от 50-60 човека на денонощие. А потенциалните пациенти на ковид отделенията трябва да престанат да вярват на предизборните уйдурми на управляващите, че контролират епидемията най-добре. Героинята на Брехт казва на сина си: „Аз те учех да бъдеш честен, понеже не си умен, но всичко си има граници“. Така че ако искате съвет, моят е да не вярвате на всичко казано за ваксините, докато първите мъже в държавата си „чакат реда“, вместо да са едни от първите доброволци. В Англия ваксинираха престарялата си кралица Елизабет Втора, а нашият храбър премиер се оправдава с това, че имал антитела след преболедуването си от COVID-19. Чудно ли е, че едва 30% от медиците желаят да бъдат ваксинирани? И, че всички, които разбират от ваксини, са предпазливи в оценките си за качествата на американските такива? Но не те, а феновете на Борисов шестват из телевизионните студия и ни агитират „политически коректно“ да си купим котка в чувал! Т.е., да се ваксинираме, пък каквото има да става, то ще стане.
|
За пореден път през 2018 г. се повдигна въпросът за върховете Шипка и Свети Никола, за връщане името на Свети Никола и „възтържествуване на историческата истина.”
Този път в атаката се включи и историкът проф. Петко Петков, който дори написа цяло изследване по темата за връх „Свети Никола”, сякаш някой е отрекъл съществуването на този връх в българската история и география. Но какъв е смисълът? Все едно днес да напишеш книга, за да доказваш, че земята е кръгла.
В своята „Книга за върховете „Свети Никола“ и Шипка“ проф. Петков професионално изследва материали и документи по темата и излага десетки аргументи в защита на тезата на тази група хора, които от 2007 г. периодически поставят искането си за връщане името Свети Никола. Тези местни „родолюбци“ се обявяват за изразители на мнението на българския народ.
Допитване до българите по този въпрос не е правено, но Професорът с писанията си ме подсети за една популярна народна песен:
„Еничари ходят, мамо,
от село на село,
мъжки рожби вземат, мамо,
еничари правят …”
Отдавна кръвен данък в България няма. Но от няколко десетилетия неправителствени организации, фондации, университети и професори „еничари правят”. С новия прочит на историята те целенасочено унищожават български светини, деформират съзнанието на младите хора и рушат националната памет.
В книгата си проф. Петко Петков подчертава решението на Учредителното събрание в Търново през 1879 г. за издигане на храм – паметник на връх „Свети Никола.”
Ще добавя по-малко известният факт, че още на Берлинския конгрес е прието предложението „Да се построи величествено гробище” в знак на уважение към храбреците, които „лежат на Шипка”.
Още по време на войната името Шипка става обобщаващо понятие, символ, а не просто топоним.
Радко Димитриев пише за защитата на Шипка и за защитниците на Шипка, не като конкретика, а като събирателно понятие /Р. Димитриев., „Боевете и операциите около Шипка във войната 1877 – 78 година“, 1902/
Така озаглавява своята книга – дневник и подпоручик Николай Мамишев, защитникът на Стоманената батарея – „Несколько дней на Шипке”. А героичната батарея е на връх Свети Никола.
Да припомним ли Верешчагин и неговият триптих „На Шипка всичко е спокойно“ ...
Срещу много от аргументите на проф. Петков могат да се представят контра-аргументи.
Професорът пише: „Дори да се приеме, че проходът носи името си от селото, а не от върха Шипка, то от това не следва, че един от двата по-високи върха в Шипченския проход / в случая „Св.Никола/ трябва да бъде преименуван с наименованието на съседния или на селото/града Шипка, само за да може да се твърди, че всичко по-важно в прохода носи името на селото/града Шипка...“
Ще ми се да припомня, че за пръв път в турски документ село Шипка се споменава в 1472 г. Не успях да намеря карта от това време, за да проверя отбелязан ли е едноименния връх, който има толкова много защитници. Дали наистина връх Шипка съществува от преди Освобождението? Или се появява в руските позиционни карти по време на войната. Защо тогава не е отбелязан в картата на Х. Молтке, в Руската триверстова карта или в картата от 1920 г., приложени и трите в книгата. Но вр. Шипка го няма и в картата на България на Димитър Хаджи Русет, издадена в 1843 г. в Страсбург. Там и вр. Св. Никола го няма. Така е и в карта на Христо Г. Данов /без година на отпечатване/. В картата на А. Кривошиев, съставена по най-новите карти на руски и австрийски генерални щабове и отпечатана във Виена спорният връх пак липсва. Тогава как да си обясним, че село Шипка и проходът носят името на споменавания връх. И не е вярно, че той никога не е имал друго име. Старите шипченци го знаят като Еврейските могили. Направете справка в „Топонимията на Казанлъшко“ на Цанка Константинова / 2008 /.
Увъртанията на проф. Петков, неговите предположения и догадки са изумителни, независимо дали се отнасят за конкретни исторически факти или за коментарите му на описанията на пътешественици по българските земи. Чехът Ян Вагнер в своите пътеписни бележки за България през 80-те години на 19-и век отбелязва: „Особено ярко изпъкват върховете Свети Никола и Узун Укуш.“ Странно, но Вагнер не е забелязал между тях прословутия връх Шипка. И за разлика от Професора, е разбрал, че от село Шипка е взел името си проходът.
Изненадващ е анализът на „Опълченците на Шипка”, което сам Вазов счита за едно от най-силните свои стихотворения. Професорът е категоричен: „Твърденията на някои автори, че в стихотворението си „Опълченците на Шипка, 11 август 1877“ Ив. Вазов е имал предвид връх „Свети Никола“, са неаргументирани и произволни... Текстът на произведението подсказва, че авторът има предвид един точно определен връх, ясно назован в заглавието.“ Така буквално да се възприема възпламеняващата Вазова поезия, като репортаж от мястото на събитието, е елементарно и неприемливо.
В 1902 г., след грандиозните тържества за 25-годишнината от Освобождението и освещаването на Храма-паметник в село Шипка, Иван Вазов, който е председател на Славянското благотворително дружество, говори на събрание за всенародния ентусиазъм и любов към госта граф Игнатиев, засвидетелства уважението към неговата личност и великите идеи на славянството. Защото при защитата на „шипченските висини“ става истинското смесване на руска и българска кръв.
Шипка е вече понятие натоварено със символика, а не географски знак. Синоним на саможертвата и подвига на руси и българи и възкръсването на България.
Представяйки поредния аргумент на своята теза, професор Петков сравнява обозначаването на върховете „Свети Никола“ и „Бузлуджа“ в „Атлас по българска история“ и прави следния извод: „Днес сме свидетели на неприкрит двоен стандарт - връх Бузлуджа, който официално носи името „Хаджи Димитър“, се именува със старото си, исторически утвърдено име, а връх „Св. Никола“, както е известен исторически, се именува по новому като Шипка, независимо от съществуването на друг връх със същото име.“
А нима не е двоен стандартът на проф. Петко Петков. Той не оспорва преименуването на връх „Бузлуджа“ през 1942 г. и не обвинява, че е извършено без широко обществено допитване. Неговата обективна научна критика се отнася само за периода 1944 – 1989. Поздравявам го за проявената гражданска смелост и кураж!
Във всичко, което се говори и пише, прозира целта - да изчезне името Шипка от този висок връх, името, което свързва в едно българи и руси, България и Русия. Каква борба се води вече десетки години, за да се разкъсат тези връзки!
Професор Петков споменава за малкото останали служители в НПМ „Шипка-Бузлуджа“, съкратени през последните години до нездравословен минимум. Жалва се за разбити плочи, за съществуващо някога осветление по бойните шипченски позиции и подчертава, че „двата върха са се радвали на внимание и държавна грижа“. Да, някога! Тогава държавата се грижеше не само за „двата върха“ - за всичко! И основната причина за забравата над „стария връх Шипка“ / Еврейските могили / с Командния пункт на ген. Столетов е политиката на НПМ с драстично намаления си състав и немарата на днешната държава, на управляващите вече десетки години. Но за професора злополучно и фатално е решението от 1977, а не днешната разрушителна политика в областта на културата, а и във всички останали сфери.
Перифразирам извод на професор Петков в заключението на неговата книга и изразявам убеждението си, че настоятелното искане за смяна на името на връх Шипка „отразява желанието на едно целенасочено малцинство“ да заличи символа Шипка като място светиня. При това силно политически мотивирано. Забележете колко са се активирали в последните месеци: телевизии, радиа, репортажи, интервюта. Може би са се разбързали, докато не са „изхвърчали“ от властта „техните“.
Имам желание, но не смея да предложа на професор Петков и на директора на НПМ Чавдар Ангелов да използват близостта си с властимащите и ВМРО не за кръщаване и прекръщаване, а за наложителните ремонти на паметниците и за охрана, за да не откраднат и последните оръдия от позициите.
Сто и четиридесет години в съзнанието на българите, в нашата душевност, Шипка е символ, национален символ. Никой не отнема славата на връх Свети Никола и не омаловажава събитията там. Десетки аргументи изважда проф. Петков, за да доказва доказаното. Шипка обединява всички тези исторически места – прохода, височините, позициите, върховете.
Според професора става дума за наболял обществено значим въпрос.
Обществено значимите проблеми в България не са малко, но те не са свързани с преименуването на връх Шипка.
С това предложение се цели да се зачеркне Указа на Държавния съвет от 1977 година, който според самоназоваващите се „патриоти”, е без солидна аргументация и без експертна подкрепа.
Прави са, не са се сетили навремето някой професор да напише книга, както сега Петко Петков. Голям пропуск на тоталитарната държава.
И понеже според тези „родолюбци” новата комунистическа власт „не случайно, в духа на времето след 44-та година, сменя имената, които имат някаква връзка религиозно с монархизма”, ще цитирам част от речта на цар Борис III при освещаването на Паметника на свободата на връх Свети Никола на 24 август 1934 година:
„…Шипка е героичният образ на българското Възраждане. Тя събра в един епичен устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътят до Шипка бе далечен път. По него е килията на Паисий, българската църква във Фенер, лобното място на Левски и Ботев и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостолите на революцията, борците за българската църква и за българската държава работиха, всеки със средства на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда, за българското освобождение.
Победоносната Освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар – Освободителя, бляскаво увенча тоя полет на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите.
Господа,
На тая светла епоха от борби, на това велико дело за освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това свято за нас място, тоя величествен паметник. Всеки паметник обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем в душите си за великата епопея на Освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци...”
Това ли предават на потомците днешните професори? И не ще ли поискат да преименуват Родопската Шипка? Македонската Шипка? Или може би ще обвинят цар Борис III в комунизъм?
Гина Хаджиева
Шипка
• или забранените истини в подмандатните територии
Държавният секретар на САЩ Кери обяви, че една от основните точки, по които страната му ще подкрепя България, е правосъдната система. Случайно или не, но точно в деня на визитата му районният съд във Варна постанови наказанието на Донка Тодорова, известна като екстрасенката Дона, по обвинение в измама на двама потърпевши в размер на 15 321 лева. И увеличи първоначалната й присъда с още 14 месеца. И то при първоначален строг режим.
Нищо лошо. Такива измамници, спекулиращи с наивността и мъката на хората, трябва да си получат заслуженото. Но веднага възниква въпросът защо за убийството на КТБ още не е повдигната завесата. И защо не е даден отговор на мълвата, че спестяванията на десетки хиляди хора и капиталът на стотици фирми, че и на държавни институции, на сума 4,5 милиарда лева, са били определени като възнаграждение за силите, свалили правителството на Пламен Орешарски и за саботирането на проекта „Южен поток”?
|
