Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЧАСОВНИКЪТ НА КРЕМЪЛ ОТМЕРИ ИСТОРИЧЕСКИ ЧАС

Минчо МИНЧЕВ 2020 - Брой 3 (21 януари 2020)
Е-поща Печат PDF

Когато този брой бъде в ръцете на читателите вече много неща ще са по-ясни. Сега обаче оставаме до факта, който разтърси не само „Седемте кули на Кремъл“, но отекна зашеметяващо в концертната зала на света като неочакван камертон за оркестрантите на световната политика, и особено за несменяемия от дълго време негов неумолим диригент. В своето обръщение към властовия и политически елит на Русия, президентът Владимир Путин, като гръм от ясно небе, през отминалата седмица зададе параметрите на едно ново начало в политиката на великата страна, което всъщност потвърждава известната истина, че руснаците винаги се връщат, за да си вземат своето.

Много са векторите очертани в това обръщение на Путин, очаквани, може да се каже дори,  на границите на търпението на руския народ.

Тази кратка бележка няма претенциите за изчерпателност и дори частичен анализ, но от последвалата веднага след обръщението оставка на правителството на Медведев, както и прикриваното с трудност смущение, изписано на лицата на някои заклети „герои“ от т.нар. либерална команда, става ясно, че то слага границата, отвъд която започва новото време на величие и изпитания в пътя на Русия през историята – предавана, лъгана и унизявана вече повече от четвърт век, и сатанизирана при всеки опит да възрази и защити великите начала на своето достойнство!

И защото, където трябва, и от когото трябва из тайните кабинети, централи и медии, са съвсем наясно кой е факторът във възправянето на Русия, кой е главният двигател и координатор на нейното възмогване, черните бои и грозните епитети се заизливаха и изливат връз Владимир Владимирович още след неговата реч в Мюнхен през 2007 г. Те са с такава щедра разточителност, че по-скоро постигат обратния на желаното ефект, защото разкриват своята злостна преднамереност и паника, от една страна, и очертават тоталното превъзходство на президента на Русия, от друга, в сложната политическа игра на световния шахмат. И доколкото рупорите на злобата не се уморяваха да говорят за „дългата ръка на Путин“, за хибридните негови войни и намеси в изборния процес дори на САЩ, важни, но посредствени фигури от ястребите на Запада, се разпореждаха да бъдат инсталирвани противоракетни отбрани с двойно предназначение, и да бъдат придвижвани танкови колони до самите граници на Русия. И именно на този фон се очертаваха изключителните качества на Владимир Владимирович, когото самата съдба и Божествения промисъл изглежда бяха изпратили в полисражението на историята.  Дори само с резеца на едно снизходително изричано „партньори“, той успяваше да пререже с лекота ствола на извънмерното им самочувствие на победители и властелини.

Както знаем историята свидетелства, че при всички опити на Запада за завладяване на Русия, той никога не е отбирал от тънки намеци и деликатни предупреждения. Аргументът, който го е отказвал макар и временно от намеренията му, е бил единствено дебелата руска тояга. Изглежда тази стара неразумност наложи преди година, през март, в контекста на очертаващия се нов, вече трети поход за завладяването на Русия, нейният президент да поотрезви разгорещените глави на финансово-глобалистките елити, които си бяха въобразили, че могат да се отнасят към великата страна, като към „бензиностанция с ракети“. Тогава той каза онова „А“  от първата буква на Азбуката на Путин, която светът предстои дълго да изучава и да разчита. Мнозина очакваха, че втората буква ще бъде изречена много по-скоро, но нали още провидецът Тютчев е казал: „Умом Россйю, не понять“. И президентът Путин я изрече в точното време и на точното място, сиреч, когато прецени, че логиката на обстоятелствата и разположението на силите на шахматната дъска, бяха най-благоприятни за това. За Кремълския часовник оставаше само да отмери този исторически час, а светът да се вслушва как ехото заглъхва.

Много са измеренията в обръщението на Владимир Владимирович, но всъщност два са главните акценти: очаквани, както споменах,  на предела на търпението за по-голямата част от руското общество.

На първо място това е мощната насоченост на обявените от него политики за издигане качеството на живота в Русия; за повишаване на благосъстоянието на онзи значим сектор от руското общество, чрез който т.нар. пета колона и нейните западни суфльори, се надяваха да лишат от подкрепа и широко народно доверие президентът  на Русия. Те залагаха икономически мерки, за които знаеха, че неминуемо ще предизвикат социално напрежение и дори предизвикателно саботираха всеки президентски указ и всеки опит за поврат към по-социална политика и отговорност пред народа на Русия. Всуе. Всичко, обаче с което се е захващал Владимир Владимирович, той е успявал да довърши, може би защото обладава едно от най-великите качества на руския човек: да има търпението да изчаква и да премисля, преди да отреже.

Вторият акцент на обръщението отбелязва границата, отвъд която никой не би следвало да се заблуждава вече, че Русия може да се примирява с ограничения суверенитет, който й налагат нормите на т.нар. „Нов световен ред“. И трябва да се каже, че това попадение на Путин е буквално в десятката. И че то ще има дългосрочно значение за Русия, за мястото й в света, както и за мястото на Путин като демиург на руското бъдеще и  история и за самочувствието на всеки отделен неин гражданин.

За всеки човек в многонационална Русия ограниченият суверенитет, наложен й в резултат на предателството на късно социалистическия елит и последвалото разпадане на СССР, винаги е бил болката, която е разяждала стоманената твърд на неговата човешка чест и самочувствие. В този смисъл промените в Конституцията, които предстоят да станат обект на всенародно обсъждане, се явяват и вторият, много важен удар в мордата на шестващия по света глобализъм, особено след декларираната от президента Тръмп ориентация на САЩ в полза на националните държави. Ехото което последва от Москва очертава началото на края на един опит светът да бъде подчинен и потопен във форменото робство на транснационалните компании.


И макар че подавянето на апетита на финансово-олигархичния интернационал на силите на „дълбоката държава“ и в САЩ, и в Русия, няма да бъдат решени в едно сражение, изходът от битката, която предстои за бъдещето на народите, и бъдещето на света, е по-скоро оптимистичен.

Всичко това е тема необятна със своите аспекти, която в най-голяма степен засяга и бъдещето на българската нация, и на българската държава. Това е така доколкото волята и мисълта на Русия за себе си, за света и за себе си в света, за нас, българите, винаги е било въпрос с огромно и непреходно историческо значение. Съкровена, извечна и общобългарска е причината: ние обичаме Русия!.. Обичаме я в нейното величие и блясък, в нейното страдание и горест, обичаме я просто, защото е Русия. И широко погледнато тази наша обич, която винаги е извирала от цивилизационните глъбини на историята, дори днес, когато под гримасата на обстоятелствата, България и Русия са се отдалечили, се явява като незаобиколим геополитически фактор с непреходно значение. Това не бива да забравя никога колониалната администрация – упражняваща временно  делегираната им от колонизатора, власт.

Сиреч, нито един български патриот не може и не бива да си представя бъдещето на България без сътворения от историята геополитически съюз между руси и българи. Това е неизличимият код на паметта на кръвта и тя е, която ни кара с надежда да вярваме, че Русия неминуемо ще заеме дължимото и неотнимаемо свое място в картата на българското културно и политическо битие, не поради друга причина, а заради вменената й от Бога, отговорност пред бъдещето и историята. За българската държава и нация този въпрос е от първостепенно значение. И дълг на всички, които упражняват властта, е да разясняват тези истини комуто трябва, по примера на цар Борис III. Ние, българите, добре знаем ведно с всички балкански народи, че мощното дихание на великата империя през мрака на робства и неволи, винаги е стопляло надеждите за свобода, за траен и справедлив мир, и винаги е било упование за всяка благодарна душа, в координатите на този кръстопът на света, обременен от история, вражди, падения и победи. И че нищо тук не е ставало и не става, и няма да става без волята на Русия.

Но доколкото това са все пак проекции за бъдещето нека надникнем в анализа на Александър Халдей за проблемите и изпитанията, които има да преодолява Русия в следващите десетина години.


 

КОРИДОРИ „ЗА ЗЕЛЕН ХАЙВЕР“?

Петко ПЕТКОВ 2021 - Брой 10 (9 март 2021)
Е-поща Печат PDF

„Всичко се развиваше добре, когато във войната се намеси Генералният щаб“.

(Ярослав Хашек, „Приключенията на добрия войник Швейк през световната война“)


Борбата с пандемията на „китайския“ коронавирус и неговите британски, южноафрикански и бразилски мутации, навлезе в петата си, решаваща фаза. Според някои това е фазата на масовата ваксинация, а според други – на организирания хаос. Така през 1994 г. беше нарекъл системата на игра на българския национален отбор по футбол покойният холандски футболист и треньор Йохан Кройф. Хаосът, обаче, ни донесе четвърто място на СПФ по време на „Американското лято“. Но повторението, особено на хаоса, никога не е равно на оригинала. Напротив, резултатът може да е напълно противоположен. А пък хаосът в здравеопазването, който е запазена марка на ГЕРБ, е направо вреден за здравето на нацията.

След като лично премиерът Борисов и шефът на Държавната агенция по лекарствата Богданов се похвалиха, че страната ни ще бъде залята с 18 млн. дози ваксини на Pfizer/BioNTech, Moderna и AstraZeneca,

за да не стане зян  „мат`риалът“

беше разпоредено да се ваксинират всички желаещи. Формата за реализация на поредното хрумване на „шофьора на държавата“ беше наречена „зелени коридори“. По тях, паралелно с ваксинирането на най-рисковите групи от първите четири фази на ваксинационния план, трябваше да получат първата доза от ваксината на AstraZeneca мераклиите за имунизация от нерисковите групи. Понеже правителството беше поръчало 4,5 млн. дози от британско-шведската ваксина, „желаещите“ нямаха избор. Но, както се казва, онова, което мишката намисли, котката го разваля. Изведнъж от ръководството на AstraZenecaуведомиха ЕК, че ще доставят само половината от договорените за ЕС количества от ваксината. Това, естествено, се отрази и на доставките за България. Гневните изблици на премиера Борисов и неговия здравен министър Ангелов, предназначени за вътрешна, предизборна употреба, изобщо не трогнаха вероломните производители на ваксини. И се започна едно ходене по мъките, при което въпросните „зелени коридори“ ту се отваряха, ту се затваряха „временно“, поради липса на ваксини. Хората от опашките пред ваксинационните центрове ругаеха медиците, сякаш те са виновни за дефицита на ваксини, а не политиците, които им купиха

„котка в чувал“,

предплащайки още непроизведени ваксини. Точно както по-рано предплатиха несъществуващите още американски изтребители F-16 Block 70. Някои общопрактикуващи лекари, които бяха натоварени с ваксинацията на своите пациенти и тези от ново разкритите „зелени коридори“, получиха по един, вместо по пет флакона от ваксината на AstraZeneca, а други не видяха и толкова. И точно когато на 1 март бяха отворени ресторантите и кръчмите, „зелените коридори“ бяха затворени, докато пристигнат достатъчно дози от ваджишките ваксини. На 2 март някои коридори бяха отворени за кратко, след което хлопнаха врати отново, поради изчерпване на материала. Така те се превърнаха в истински „коридори за зелен хайвер“, т.е., за напразно губене на време и нерви от страна на „желаещите“. Хаосът, предизвикан от приумиците на премиера Борисов, остана незабелязан само от министъра на здравеопазването професор Костадин Ангелов. При поредния „Костадинов поток на съзнанието“, както нарече Иво Балев изцепките на министъра, професор Ангелов обяви, че никъде в света не се говорело за хаос, освен в България. А тук не ставало въпрос за хаос, а за „наплив и желание за ваксиниране“. Един вид, виновни са тези, които искат да се ваксинират, а не тези, които трябваше да им осигурят ваксини. За капак на всичко, премиерът Борисов обяви, че ще поиска ваксини назаем от Германия и Франция. Две страни, които удължиха срока на ограниченията срещу коронавируса и изобщо не им е до преотстъпване на ваксини. Защото понякога на ден регистрират по 20 000 новозаразени и стотици починали от коронавируса и неговите мутации. Кой ще даде назаем ваксини на страна, чийто премиер е обявил, че „най-майсторски“ превежда страната си през кризата?

И че другите трябва да се учат на ум и разум от него. Нима Борисов не обещаваше да снабдява ЕС с маски, шлемове и защитни облекла? Дори казваше, че ще даде ваксини на съседката ни Република Северна Македония. Как ще обясни сегашната си просия?

За „най-успешното“ управление на коронакризата говори таблицата, публикувана в сайта Worldometer Corona на 02.03.2021. Представяме ви само част от нея, за да прецените колко далеч от истината са самохвалните твърдения на „Премиера-Слънце“ Бойко Борисов и неговия министър на здравеопазването Костадин Ангелов. Който, въпреки провала на ваксинационния план и застрашителното нарастване на броя на новорегистрираните случаи и на жертвите на пандемията, оглави листа на ГЕРБ за предстоящите парламентарни избори на 4 април. Един вид, наградиха го за грешките и хаоса в здравеопазването!

Когато цифрите говорят, и боговете мълчат.

По броя на заразените и починалите с коронавирус, България изпреварва десетки страни с численост на населението приблизително колкото нашето, или многократно по-голямо. Такива са: Китай, с неговите 1,4 млрд. души, от които са починали 4 636 човека; Виетнам, който има към 90 млн. население, но едва 2472 заразени и 35 починали; Беларус с 289 136 заразени и 1993 починали; Гърция с 10 млн. население, 19 2270 заразени и 6534 починали от коронавируса; Израел с 5779 починали; Швейцария с 10 005 починали; Сърбия с 466 885 заразени и 4157 починали; Австрия с 46 2769 заразени и 8605 починали; Словакия с 311 002 заразени и 7388 починали; Дания с 212 224 заразени и 2367 починали; Хърватия с 243 458 заразени и 5548 починали; Словения със 191 056 заразени и 3863 починали. Да не говорим за Албания, която има 107 931 заразени и 1816 починали, за Северна Македония с нейните 103 746 заразени и 3151 починали от коронавируса, Черна гора със 76 283 заразени и 1015 починали, Норвегия със 72 026 заразени и 623 починали, Финландия с 58645 заразени и 755 починали, за Куба с 50 590 заразени и 324 починали, Кипър с 35 009 заразени и 231 починали или Исландия с 6055 заразени и 29 починали. Дори Никарагуа и Венецуела са далеч по-успешни в борбата с пандемията от България. А критикуваната за пасивност Швеция има малко повече жертви -12 882. И в същия ден, когато у нас бе поставен рекорд по заразяемост и смъртност за 2021 г. от 2588 души при 117 починали, в скандинавската страна заразените достигнаха 669 113 души, а починалите нараснаха за едно денонощие само с 37 души, достигайки 12 882. Къде е по-ефективна борбата с коронавируса? В Швеция или у нас? Страни като Унгария, Словакия, Словения и Израел не робуват на евроатлантизма, а се запасяват и със западни, и с руски и китайски ваксини. Докато нашите ръководители просят западни ваксини назаем, въпреки всички съмнения в тяхната ефективност и безопасност. Понеже ЕМА не била одобрила руската ваксина „Спутник V“.

Няма по-сляп от този, който не иска да види и по-глух от този, който не иска да чуе!


 

МУТРИ ПЛЮС ЧАЛГА ЛИ Е РАВНО НА ЕЛИТ?

Таньо КЛИСУРОВ 2012 - Брой 14 (2012)
Е-поща Печат PDF

Медиите постоянно ни натрапват една формула: мутри плюс чалга е равно на елит. Другояче казано: анаболи плюс силикон. За част от нас този „елит“ е в кавички. Но в кавички или не, не можем да не признаем, че той шества из родното медийно пространство вече повече от десетилетие. И като че ли взехме да свикваме с него.

Продължение... Коментари (1)
 

Преди бурята да стане торнадо

Тъкър Карлсън 2023 - Брой 11 (14 март 2023)
Е-поща Печат PDF

Лъжата винаги е гръмогласна и винаги стъписва с мащабите и измеренията на своите отношения. Наричаха 6 януари 2021 г. „най-страшната заплаха за американската демокрация от времената на Гражданската война в САЩ“. 44-ят президент Барак Обама, дори определи „щурма на Капитолия“ като „велико безчестие и позор за американската нация“. По въпроса взеха отношение и Джордж Буш-младши, и Лиз Чейни, и дори Арнолд Шварценегер. Внушенията варираха от „вътрешен тероризъм“, през „опит за държавен преврат“, че дори и до „нов Пърл Харбър“. Като главен виновник за всичко „медиите под контрол“ посочваха все още действащия тогава президент на САЩ Доналд Тръмп, който на огромен митинг във Вашингтон обяви изборите като нечестни. Той посочи като грубо вмешателство в резултта за няколко щата, които по традиция винаги е печелела Републиканската партия и призова за мирна демонстрация пред „Капитолия“.

На 6 януари 2021 г. в „Капитолия“ заседаваше Конгресът на САЩ, който трябваше окончателно да се произнесе по избора на новия президент. И се случи онова, което медиите представиха за „катастрофа на американската демокрация“. В подкрепа на това твърдение те посочваха 5 убити полицаи, насилствени действия и вандалщина, заплаха за живота на заседаващите конгресмени! Беше съставена и съответната Комисия, която приключи своята работа едва в края на 2022 г. От нейния доклад е видно, че към момента са арестувани повече от 1000 човека, а делата на повечето от тях не са приключили, докато те все още пребивават в затвора.

В цялата тази сложна комбинация на медийно очерняне и злостни клевети, са включени, за съжаление, най-известните и важни фигури и институции от Министерството на правосъдието и правната система на САЩ.

Оказа се, обаче, че цялото това „тържествуване на лъжата“ не е и не можеше да бъде безкрайно. То продължи само допреди седмица, когато в своето предаване по „Фокс нюс“ известният водещ Тъкър Карлсън представи и показа в два последователни дни – 6 и 7 март, цяла поредица от скривани досега факти и видеоматериали, предоставени му от новия шеф на Камарата на представителите – Кевин Маккарти. А това са видеозаписи с продължителност цели 41 000 часа, които срутиха лъжата, дотогава скрупульозно и мотивирано охранявана.

Както твърдят редица наблюдатели, това ще се окаже само първата вълна на тласъка на надигащата се буря в американското общество, която заплашва да се разрази в торнадо.

За всичко последвало след този внезапен реванш на истината и правдата, четете в изявлението на Тъкър Карлсън, озаглавено „Ето я истината!“. Поместваме неговият коментар в превод от оригинала със съвсем незначителни съкращения. Зора

Ето я истината

Отличителна черта на хората, които казват истината е, че те казват това, което знаят. Ако направят грешка те си признават. Лъжците имат друго поведение. Те демонстрират чувствителност, която граничи с истерия. Те крият нещо и това е причината да лъжат. Лъжците са крехки, чупливи и ние виждаме кои са те.

В понделник, 6 март, показахме за първи път филми от 6 януари 2021. Лентите доказаха, че най-важното, което нашите водачи казаха за това събитие, е неверно. Техните твърдения са лъжа. Лидерите на конгреса са лъжци. Най-невероятното е начина по който те реагират, когато ги хванат, че лъжат. Те не са засрамени, не се извиняват, даже не се интересуват какво точно е станало на 6 януари. „Хайде да видим видеото!“ Не, те не искат да го видят. Те са разярени. Това, което лъжците правят е да настояват двойно повече. Те повтарят същата лъжа, но много по-агресивно. „Млъквайте! Сега е полунощ!“ казват, точно когато слънцето изгрява зад тях. Този път и демократи, и републиканци.

Съгласието да се лъже е много силно и е двупартийно. И от двете страни участвуват в таен съюз, както поради ангажимента си към пари и власт така и в необходимата измама, за да се докопат до тях. И честно казано, не можехме да се заставим да повярваме колко долно е всичко това. Но сега вече наистина вярваме, защото го видяхме.

Да се спрем на

смъртта на полицая Брайън Сикник.

Ние и до сега не знаем как е загинал. Никой не обясни как, но след като видяхме скритите преди видеозаписи, можем да твърдим със сигурност, че полицаят Сикник не е бил пребит до смърт от гласоподавателите на Тръмп в Капитолия. Записът ясно показва как Сикник върви из сградата очевидно здрав, след като в продължение на 2 години медиите ни уверяват, че той е бил убит. Те не бяха прави и сега ги хванаха. Андерсон Купър от CNN ни убеждаваше, че полицаят е бил ударен с пожарогасител по главата по време на сбиване. Това са лъжи, но те не се признават.

Тази седмица и говорителят на Белия дом, и министърът на правосъдието на САЩ заявиха, че повече от 100 полицаи са били нападнати този ден и, че 5 от тях си загубили живота в тази атака срещу нашата конституция, срещу закона, в атака срещу нашата демокрация! Не става въпрос за някакъв twitter блогер, това е министърът на правосъдието на САЩ, Мерик Гарлънд. Това е човекът, чиято честност е от изключителна важност за длъжността, която заема. Mинистърът на Джо Байдън, Мерик Гарлънд е лъжец, твърдейки нещо, което може да се докаже, че е неверно. Няма аутопсия (на убития), няма подробности. Те имат нужда само от лозунгите. По отношение на Брайън Сикник си е чиста лъжа. Кои са останалите четирима? Знае се, че няма загинали полицаи по време на бунта на 6 януари - нещо известно на всеки с достъп до интернет. Някои са били нападани, което не може да се оправдае. Колко на брой са били нападнатите? Официално 114. Това е недопустимо, ние сме против нападане срещу полицаи.

Наистина ли 6 януари е денят на най-сериозното нападение срещу полицията от гражданската война нам? Това е лудост, даже не е близко до най-сериозното. Например това през март 1954, когато сепаратисти от Порто Рико застреляха 5 конгресмена в сградата на парламента. Не толкова отдавна (2020) активисти на Антифа се насочиха към Вашингтон да свалят президента, но това беше Тръмп и това тогава беше готина работа. Докато бяха там запалиха една християнска църква, нападаха полицаи, хвърляха фойерверки и всякакви предмети по тях, пълен хаос. Това беше един от бунтовете свързани със смъртта на Джордж Флойд. По официални данни са били ранени най-малко 180 полицаи, включително някои със силни изгаряния и мозъчни сътресения. И понеже истината е важна –

ето я истината.

Хората отговорни за историята са лъжци. На национално ниво това е убийствено - става дума за корозия на всичко, което е важно, включително доверието и реалната картина на нещата.

Ето защо се и опитват да ви накарат да лъжете: че мъжът можел да стане жена; че промяната на климата е ексистенциален проблем. Те самите не го вярват, въпросът е да ви накарат вие да си го казвате, да си го повтаряте, да ви контролират, да ви деградират. Те ви карат да се чувствувате по-малко личности.

Те също така нараняват отделни хора. Казахме ви за военния моряк ветеран Джейкъб Чансли (Jacob Chansley,; Jacob Anthony Angeli Chansley): осъден медийно, осъден като вътрешен терорист, осъден на 4 години затвор. А какво е неговото престъпление? Никой не беше по-конкретен по този въпрос. Ето какво ви казаха медиите по този въпрос: за неговия рогат шлем; за покритото му с бои тяло; QAnon Shaman; сиреч новото лице на екстремизма... Обвинителите го наричат „най-известният символ на жестоката атака на Капитолия“. Той е в затвора от януари 2022, но при опит да излезе, обвинителите заявяват, че е много опасен, за да го пуснат.

Видеото, което изгледахме много подробно показва прецизно как той, невъоръжен, се разхожда свободно из Капитолия, миролюбиво съпровождан от най-малко 9 полицаи, един от които даже се опитва да отвори заключена врата пред него. Той счита полицаите на Капитолия за съюзници и им благодари в публична молитва в залата на Сената. Сравнете реалния образ на Джейкъб Чансли с образа му представен в медиите: той е терорист и трябва да бъде убит; Застреляйте го! Застреляйте го!

Както виждате, подробностите са важни и вие се питате кои са тези екстремисти-насилници? Става дума за един американски гражданин, военен моряк, ветеран, човешко същество. Какво точно е направил той трябва да бъде от значение за всеки един от вас, защото той в момента е в затвора. Единствен протестиращ, мирно ескортиран от група полицаи, отправил молитва към Бога за тяхната доброта! Това не е вътрешен терорист. И това има значение. Нещо още по-важно, видеото, което видяхте, не беше показано на адвокатите на Джейкъб Чансли, в нарушение на конституцията. И той беше хвърлен в затвора точно поради това.

Лъжците от комисията „6-ти януари“ и прокурорът Бени Томсън, Адам Шиф, Лиз Чейни – това са хората, които държаха живота му в ръцете си. Те иззеха видеоматериалите и не ги дадоха на адвокатите на Чансли. Това означава, че съдията, който го осъди, Ройс Ламберт, никога не ги е виждал и заявява на подсъдимия: „Вие направихте от себе си център на бунта! Вие сте пречка за работата на правителството.“ Междувременно, обвинителите от Министерството на правосъдието, истинските злодеи тук, лъгаха в съда, че той е водачът на бунта, знаменосецът на тълпата. Разбира се, медиите подхванаха всичко това и го усилиха, каквото беше и намерението на Съдебното министерство.

Без значение за кого сте гласували, осъждането на човек на затвор чрез изфабрикувани доказателства с най-голямата заплаха за вашата гражданска свобода! И вижте, водачите и на двете партии не казаха и дума по този въпрос. Реакцията на 13 републикански сенатори беше: „Как се осмеляваш да показваш това!“ Те не се интересуват за гласоподавателите си, те се интересуват само един за друг. Те лъжат и смачкват хората: „Наистина, много е лошо да видиш как Тъкър Карлсън излиза от релсите. Хората видяха какво се случи на 6 януари, има пострадали, повредени сгради. Не можеш да скриеш истината като избирателно показваш само част от видеоматериалите. Това е безмислено, абсурдно.“

Коментар на Тъкър: Това са слаби хора. А слабите хора са жестоки. Тяхното отношение към човек, чийто живот е бил разбит чрез фалшиви обвинения, е жестокост. По ирония, това, в което ме обвиняват, е точно това което Комисията „6 януари“ извърши: обвинителите избраха сегменти от видеоматериалите, за да осъдят човека!

Това са лъжи. Това не беше войнствен протест, воинствен бунт. Нямаше убийство на 5 полицаи. Има отнемане на граждански свободи на хора. И вие искате да живеете в такава държава? Те не се интерсуват от това. Нито едната, нито другата партия. Изявлението на сенатора републиканец Митч Мак Конел, който поиска шоуто на Карлсън да бъде свалено от екрана, е в унисон с това на сенатора демократ Чък Шумер: Тъкър Карлсън твърди, че това не било войнствено нападение на Капитолия. Това било опит да се пренапише историята, който руши самата основа на нашата скъпоценна и понякога хрупкава демокрация...!

Аз съм бесен. Милиони американци са бесни. Видяхте ме да си спасявам живота на няколко фута от тези криминални типове.

Коментар на Тъкър: „Ние поканихме Шумър, Мак Конел, или който и да е. Винаги са добре дошли на нашето шоу. Ако смятате, че сме променяли видеоматериала кажете как? Ние имаме въпроси, например, как в свободна държава управлявана от конституцията се разрешава на тези хора да изземват доказателства от адвокатите на Джейкъб Чансли? Как такова нещо може да се случи?”

 

Превод от английски: Александър Гочев

 

 

НА ПЪТ КЪМ ФРОНТА

Марайке АДЕН 2015 - Брой 10 (2015)
Е-поща Печат PDF

Влакът, с който петимата мъже пътуват от Москва към фронта в Източна Украйна, бе използван, преди да избухне войната, най-вече от летовници. Който разполагаше с малко пари и много търпение, пропътуваше за 36 часа разстоянието от руската столица до романтичния крайбрежен град Анапа. Но петте момчета, който отиват на война, ще слязат след 24 часа в южноруската област Ростов. От там Източна Украйна е близо. Те се казват Александър, Григорий, Валентин, Димитрий и Вячеслав. Най-младият е на 24, а най-старият на 31 години. Те са готови да воюват и ако трябва да умрат за своите събратя в Източна Украйна, за да ги спасят от убийствата и насилието на украинската армия.

С огромните си раници момчетата чакат още в 7 часа сутринта на Курската гара в Москва, пушат, смеят се и пият топъл чай. “И дано куршумите ви пропуснат” - казва техен другар, който е дошъл да се сбогува с тях. Малко преди да тръгне влакът, петимата се качват на него и показват билетите си. Един билет за тази война струва над 2100 рубли (около 40 евро).

Но що за хора са това?

Продължение...
 
Още статии...


Страница 494 от 638