Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

БЪЛГАРСКАТА АЛТЕРНАТИВА НА „ЗОНАТА НА ЗДРАЧА“

Е-поща Печат PDF

• Светът в точката на сингулярност* и духовно-интелектуалната революция

Днес светът се намира в преломна епоха. Но това не е просто обикновен прелом. Става дума за гигантска цивилизационна промяна, свързана по множество начини с мащабните технологически, социално-икономически, политически, геополитически, геоикономически, социо-културни и прочее промени. Нека да се опитаме да изброим основните от тях:

Светът е пред нова технико-технологична революция, предполагаща нови енергийни източници, нови материали, абсолютно иновативни производи, внасящи качествени изменения в производствено-икономическия и потребителски живот на човечеството.

Всичко това може да бъде наречено настъпване на нов технологичен начин на производство, който засега няма точно наименование – наричат го „постиндустриален“, „информационен“ и т.н. Засега обаче, поради факта, че процесът на формиране на този нов технологичен начин на производство е все още в самото си начало, има много неясни и неразбираеми неща;

 

АРМИЯТА НА ЗЛОТО МАРШИРУВА

Е-поща Печат PDF

„...и градовете Содомски и Гоморски осъди на разорение и превърна на пепел, та ги постави за пример на бъдещите нечестивци.“ (2 Пет. 2:6)

 

Виолета СтаниславоваНяколко пъти прочетох много внимателно 32-те ситно изписани страници с 81 члена на Истанбулската конвенция и многократно се връщах след това на подчертаните от мен места. Първият път я четох информативно, търсейки да открия толкова дискутираните в обществото думи „джендър“, „трети пол“, но не ги срещнах. Видях обаче словосъчетания, определения и изрази, които ме озадачиха – „социален пол“, „нестереотипни роли на пола“, „особеностите на пола“, „насоки свързани с пола“, „специални нужди на пола“, „основано на пола“. „Основано на пола“ от 1 до 4 глава, се повтаря 10 пъти!...

Направи ми впечатление, че текстът е изпълнен с понятия – вероятно буквално преведени, – чиито точен смисъл не е пояснен на български, а в контекста могат да бъдат натоварени с произволни значения. За всеки случай проверих в синонимния и тълковния речник на българския език, както и този на чуждиците-отсъстваха.

 

Например няма аналог на „релевантни агенции“, „неагрегирана релевантна статистическа информация“, (синонимът „релевантен“ – съответен, приложим, от практическо значение, значим, важен, свързан (с даден въпрос), се повтаря многократно);  „вторична виктимизация“, „бенчмаркинг“, „проактивно свързване“. Когато се споменава „бивши или настоящи „съпруг/съпруга“, винаги се добавя след тях и думата „партньор“. Няколко пъти се споменава, без да се обяснява с каква цел и изразът „овластяване на жените“. Използвани са няколко – без точно пояснение на контекстовото значение и латинските ex parte, ex oddicio.

Замаскираната истина

Понеже всяка монета има и обратна страна, прочетох Конвенцията от другата гледна точка – тази в защита на „третия пол“ и на всички производни от него, т.е. – четох между редовете. И тогава прозрях замаскираната истина.

Глава I. Определения. Член 3, подточка В.

Задава се въпрос какво, според конвенцията, означава „пол“? Не е „мъж“, „жена“, както Бог ни е създал. Според нея „пол“ означава „социално изградени роли, поведения, дейности и характеристики, които определено общество смята за подходящи за жените и за мъжете.“ Остава да си отговорим какво значи „подходящи“?

Глава III. Превенция. Член 12. Общи задължения.

Точка 1. „Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на промени в социалните и културни модели на поведение на жените и мъжете с цел изкореняване на предразсъдъци, обичаи, традиции и всякакви други практики, основани на идеята за малоценност на жените или на стереотипни роли за жените и мъжете.“ В съвременното българско общество жената и мъжът отдавна са равнопоставени. Защо трябва да се променят или „изкоренят“ традициите и обичаите ни?! Как и защо трябва да се подменят „културните модели“ на християнската ни душа?! Умишлено да се променя изцяло личността на човека и да се насаждат антихристиянски ценности? Неслучайно тези попълзновения се насочват към децата! При възрастните европейските „демократи“ трудно ще успеят да изкоренят „предразсъдъците“ им. Дори и с драстичните наказателни мерки.

В повече от половината текстове в конвенцията, са посочени безмилостните санкции, които ще бъдат наложени, ако държавата и обществото, и в частност отделния човек, не спазват инструкциите на заложените в тях капани.

Точка 4.

„Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на всички членове на обществото, по-специално на мъжете и момчетата, активно да допринасят за предотвратяване на всички форми на насилие, обхванати от настоящата Конвенция“. Може ли някой да обясни как българските мъже и юношите ще бъдат „насърчавани“, за да предотвратят насилието? Ще ги превърнат в платени доносници или ще ги обучават в бойни групи за биячи? И щом като конвенцията е насочена срещу „всички форми на насилие, основано на пола“, защо никъде не се споменава, че това се отнася и за защита на хора в неравностойно положение (глухи, сакати, слепи и пр.), възрастни, самотници, бебета, просяци, наркомани, хора с психически отклонения? Нали и те са мъже/жени/деца, т.е. „основани на пола“? Българите сме толерантен и миролюбив народ. Ако някой иска да се прехвърли към „третия пол“ – негова си работа. И сега има такива и никой нито ги закача, нито ги преследва – стига да не провокират обществото с драстичното си поведение. (За мен някогашната принудително свикана манифестация в чест на „революцията“ не се отличава съществено от един гей-парад. Може би само по това, че начело на последния, доброволно крачат посланици на чужди държави). Ами ако утре ни притиснат да подпишем конвенция, задължаваща ни да станем канибали под претекст, че всеки е свободен да яде каквото иска?

 


Нямаме нужда от Истанбулска конвенция. Имаме български Наказателен кодекс, Закон за дискриминацията. Имаме прокуратура и съд, които могат да осъдят виновниците! Защо ни е излишен закон, вкаран насила в парламента?

Глава III. Образование. Член 14. Точка 1.

„Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване на съобразен с развиващите се възможности на учащите се учебен материал по въпроси като равнопоставеност между жените и мъжете, нестереотипни роли на пола (как ще илюстрират и внушават на малките тези „нестереотипни“ роли на пола?), взаимно уважение, ненасилствено разрешаване на конфликти в междуличностните отношения, насилие над жените основано на пола и право на лична неприкосновеност в официалните учебни програми и на всички образователни равнища.“ Какво разбират децата от детските градини от „междуличностни отношения“, „насилие над жените, основано на пола“, или „ненасилствено разрешаване на конфликти“? Самият факт, че се задължават с подобно условие образователните програми на подрастващите, е откровена груба манипулация и насилие над детската психика. И под формата на някакви хипотетични права и защити, божествената подредба се подменя брутално с натрапване на хомосексуализъм, перверзия, „избор на пол“… Изобщо създаване на извратени представи и схващания за света на човека, неговата същност и предназначение.

Точка 2.

„Страните предприемат необходимите мерки за насърчаване на посочените в параграф 1 принципи (параграф 1 е за насърчаване в социален пол, сексуална ориентация, основана на пола бел. авт.) в неформалните образователни структури, както и в спортни, културни и развлекателни структури и в медиите.“ Това вече се случва. В мрежата шетат клипове, от които млади жени, подбрани от различни раси обясняват колко зле се чувстват, когато са унижавани и малтретирани. В игралните филми има дежурна роля за герой от трети пол. Да не говорим, че българските телевизии посрещат едва ли не с овации травестити и хомосексуалисти, че пресата гъмжи от разголените им меса и е пълна с разкази за любовните им изцепки. А храбрият Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ надскочи себе си и откри джендър специалности – цели две магистърски програми! Практиката и стажът в областта на равенството между половете, по проект на МОН, ще се провеждат в детските градини и училищата.

И както редовно се случва в нашата „правова“ държава, още преди приемането на конвенцията, вече работят Фондация ,,Джендър образование, изследвания и технологии“, Фондация „Български център за джендър изследвания“, Фондация „Джендър алтернативи“, Фондация „Х&Д Джендър перспективи“, Български Хелзински комитет и пр., и всички те са с готови джендър проекти! Общо в България действат около 210 джендър-организации. И всички те се борят и сигурно ще бъдат обезпечени, с дебело финансиране. Размножават се и неправителствени организации, дошли от чужбина, които вливат пари в джендър-идеологията. Това е началото на края. И не само за нас. Но за нас – най-бедната и унизена страна с прогресивно топящо се население, с продажна управленска каста и почти никакви възможности за защита – е особено болезнено и съдбоносно.

Откъде идва опасността?

Информацията сочи, че от 10-членната дамска група GREVIO (така и не се разбра защо именно на тях са делегирани такива безапелационни права, надхвърлящи дори тези на държавните глави в отделните страни), която ще следи за спазването на Истанбулската конвенция, три са пряко свързани със структури на милиардера Джордж Сорос.

За тези, които смятат, че Истанбулската конвенция може да се приеме със забележки или с особено мнение, ще цитирам член 78: „Не се допускат никакви резерви по отношение на никоя от разпоредбите на настоящата Конвенция“.

И ако това не е насилие над цял един народ,

какво е?

Може би някои, съдейки от досегашния ни исторически опит си мислят, че ако се примирим, ако се снишим и преклоним глава, тая страшна участ ще ни отмине? Не! Няма да ни отмине! Духът е излязъл от бутилката, копчето е натиснато и армията на злото марширува насам. Родната пета колона вече ги чака с разтворени обятия, с венци, китки и зинали банкови сметки. Всъщност, на тях ще възложат само платената роля на статисти. Решаващата дума ще има развратната Конвенция и Обяснителният доклад, който е неразделна част от нея, и който съдържа 81 члена и 387 подчлена и параграфа, където ясно и конкретно е посочена наднационалната наказателна роля на GREVIO.

Под въпрос е вече не само оцеляването на българите и България, а като какви ще оцелеят, ако Бог се смили и ни спаси за пореден път. При всичкото ми нежелание, за себе си запазвам песимизма. Мисля че има основание да се опасяваме, че тази нелепа конвенция е един от първите явни документи за заличаването на страната и нацията ни – такива, каквито са били в досегашния исторически аспект.

Заплахите, опасностите и мракът вече са на прага ни. Изборите – както винаги – са два: да им дадем отпор или да се запътим малодушно към пясъка, в който крием главите си?...


 

 

ЛОША ПОЛИЧБА

Е-поща Печат PDF

• АБСУРДНИ ПРЕВЪПЛЪЩЕНИЯ И ОПАСНИ ИЛЮЗИИ

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг

„Каква ирония: мъжът, който на младини е бил срещу НАТО, сега ще се бори за неговото бъдеще” - писа със самочувствие на първооткривател на електронния си сайт „Дойче веле”, представяйки биографична справка за новия генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг преди посещението му в България.

Нищо ново под небето, бихме казали ние, в България. През 26-годишния т.нар. преход се нагледахме на какви ли не превъплъщения на политиците. Нима днешният лидер на АБВ и бивш президент Георги Първанов, излъчен от БСП, преди да стане такъв, не беше яростен противник на НАТО, а след това се превъплъти в най-ревностния му привърженик и докара американските бази в България. Още по-мерзко е и че неговият вицепрезидент, български генерал, който пък стана такъв от квотата и с поддръжката на етническата партия ДПС, еволюира от „аз съм против влизането ни на бегом в НАТО” към „бегом в НАТО”.

 

ИВАН ВАЗОВУ

Е-поща Печат PDF

Боговдъхновений, теб роди те

мисълта на Стара планина.

И пое на робството в тъмите

своя път ти - път към светлина.


Векове свобода робът чака -

и вестителя й. О, блажен!

Ти дойде и тъмна нощ оплака

на пределите на нощ и ден.


И донесе обич беззаветна

в бурите на новия живот:

колко пъти твойто слово светна

на водители и на народ!


Безначалье, крясъци отровни,

брат от брата кански тук пищи.

Но ти добродетели върховни

на душите робски приобщи.


Дойде време - българското име

бе на вси уста! О, славни дни!

Но еднаж ли ний, непостижими,

падахме от страшни висини!


И с народа си многострадален

сам се ти строполя в пропастта,

ала още тръпен и печален

сочеше му нова висота.


Слава теб, любимецо народен.

Бодър, крепък, с вяра ти живей,

че зората на живот свободен

родний край разкъсан ще огрей.


 

ЗА КОГО БИЯТ ПРЕСПАНСКИТЕ КАМБАНИ

Е-поща Печат PDF

Митко ШоповНа 26.01., гръцкият парламент ратифицира Споразумението между Гърция и БЮР Македония постигнато на 12 юни м.г. в Преспа между премиерите на Гърция Алексис Ципрас и Зоран Заев известно още като: „Окончателна спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните”

Дебатите в гръцкия парламент и изготвянето на проектозакона за ратификация започнаха още в понеделник на 21 януари, веднага след спечеления вот на доверие от правителството на СИРИЗА, който всъщност бе един блестящо отигран политически ход на премиера Ципрас и предреши парламентарната битка по самата ратификация в негова полза. В дебатите участваха 38 оратори от всички политически партии, а в задкулисието, типично по балкански, от дясната опозиция в лицето на Нова Демокрация(НД) се купуваха и изнудваха депутати от малките парламентарно представени партии, а там, където това не помагаше, се използваха заплахи и дори физическа разправа с тези, които искаха да гласуват по съвест и в полза на ратификацията. Положението на правителството на Алексис Ципрас бе усложнено допълнително и от факта,че малкият коалиционен партньор в лицето на дясната АНЕЛ (Независими Гърци) начело с Панос Каменос, който същевременно заемаше поста военен министър, напусна в решителния момент. Още на 13.01 Каменос обяви, че неговата партия ще гласува срещу ратификацията и под давление на лидерите на НД, че дори ще подкрепи вот за сваляне на правителството. За да провали ратификацията ,а от там и да свали СИРИЗА от власт по време на продължилите през цялата седмица дебати, НД организира всекидневни митинги под лозунга „Македония е гръцка” и „Вън националните предатели от СИРИЗА от правителството и парламента”.

 

По отработен по-рано сценарий НД ,тайно подстрекаваше крайно десните националистически сили към силови и дори кървави провокации, където главните действащи лица бяха от крайно дясната партия „Златна зора“. Основната цел, която обединяваше противниците на Споразумението, бе да се използва благоприятния момент за сваляне на правителството на Ципрас. Въпреки всичко, което се случваше в задкулисието, въпреки тоталния натиск на площадите и благодарение на политическия усет и многоплановите политически ходове на премиера Ципрас, както и на хладнокръвието и най-вече на професионализма на силите на реда, това не се случи. Спогодбата от Преспа след като бе подкрепена с подписите на 218 университетски професори и мнозинството представители на културата и изкуството и която бе одобрена от Парламентарната Комисия по Външни работи и Отбрана на 26.01. бе ратифицирана. Крехкото мнозинство от 3 гласа, (153 народни представители от 300 членния гръцки парламент, бяха гласували „за”!) имаше за задача само да закрепи в съзнанието на наблюдателите една привидност за разделение в гръцкото общество по този важен въпрос.

Именно това бе

специфичното гръцко в действията на дясната опозиция от

НД „срещу” ратификацията. Те в никакъв случай не бяха изблик на идейна убеденост и патриотични чувства. В „Нова демокрация“ бяха наясно,че ако ратификацията с това име не се състои, външния фактор, който държи на нея и искат да се случи час по-скоро, може да наложи неблагоприятни за Гърция не само условия, а и име! Театърът с многохилядните митинги трябваше да прикрие политическото озобление от това,че не те, а Ципрас свърши необходимото. Реакциите и речите бяха по-скоро израз на бутафорно политическото мъжество.

Основание да твърдим това ни дава националната външно политическа линия не само на сегашното, но и на предишните правителства на нашата южна съседка. Запознатите у нас с обстановката и процесите в Гърция , които за съжаление останаха много малко, знаят, че публично изразяваната гръцка позиция вече повече от 15 години по отношение на БЮРМ е тъкмо тази, която правителството на Ципрас договори.

 


А Ето и фактите:

В изявленията си Дора Бакояни външнен министър в правителството на НД на Костас Караманлис, заяви на 30/09/2007 : „Гърция се стреми да намери взаимно приемливо решение, основано на сложно географско име на БРЮМ”.

В програмните изявления на правителството на Андонис Самарас, външния министър Аврамопулос подчерта на 7.7.2012г .на нарочена пресконференция  следното: „Гърция, демонстрирайки необходимия конструктивен дух, направи голям компромис, съгласявайки се БЮРМ да приеме сложно име с географско определение за общо използване от всички".

На сесията на ООН на 27.9.2014 г. външният министър Елевтерос Венизелос (лидер на ПАСОК), който бе заместник-мин. председател в правителството на НД с премиер Андонис Самарас-отбеляза: „Гърция досега е предприела много важни стъпки и очакваме другата страна да направи това.Предлагаме взаимно приемливо комплексно име с географско определение за обща употреба, (erga omnes) преди думата "Македония".

Какво пропусна да осмисли българската страна

Толкова за фактите. Както се вижда те са неоспорими. А сега за най-важното, което нашите управници, загърбвайки българския национален интерес и тичайки от Гърция към Македония и от Македония към Гърция, пропуснаха, в стремежа си да угодят на „началниците” във Вашингтон и Брюксел. Съобразно новата доктрина на САЩ, на Балканите, тук имаше една единствена, но за това пък главна грижа: ускорена военна и политическа интеграция на Западните Балкани, чиято цел е бъде ликвидирано руското влияние в региона.  („Нова Зора“ разгледа този въпрос в бр.4 от 22 януари.) Но „правилните” СМИ и проатлантически ориентираните и национално безотговорни анализатори у нас неглижираха събитието, което е особено важно за целия Балкански регион, а нас българите ни засяга пряко. Публикациите, коментарите и репортажите по въпроса бяха повърхностни, късогледи и пропагандно прозрачни. Те имаха задачата най-вече да внушават тезата за „слабостта на правителството на СИРИЗА“. Нещо повече, те твърдяха, че то „всеки момент може да падне вследствие на парламентарния вот” или от народното недоволство! Ударението разбира се падаше върху „ратификацията”, която непременно трябва да се случи за да може „Северна Македония”да стане член на НАТО.

Истината беше съвсем различна

Подобна аргументация обаче изобщо липсваше в пространните дебати в парламента. Тя отсъстваше и в мотивацията на гръцкото правителство относно ратификацията. Акцентите,целите и действията бяха в използването на изключително сгодния момент, който, САЩ, ЕС и НАТО предоставят, за да реши Гърция един свой отдавна наболял проблем, на север от своите граници. И да защити максимално собствените си национални или по-точно националистически интереси. Това и до днес нашите управляващи, подчинените им, СМИ и анализаторите нито проумяха,нито коментираха. Тъкмо поради това се налага да изясним ситуацията от страниците на „Нова Зора“, пък, както казваше Николай Хайтов, който има ухо, да чуе. В концентриран израз, всичко това, се намира в две изречения от речта на гръцкия премиер Алексис Ципрас, произнесена пред парламента, след успешната ратификация:

„Днес е исторически ден за Гърция, която най-накрая спря голямо махало, което се движеше в района и запази от посегателства древногръцкото наследство".

И още:

"Това е исторически ден за Балканите и е бариера пред войните и конфликтите основаващи се на националистическата омраза!". Ципрас благодари на 153-те членове на гръцкия парламент, „които въпреки големия натиск, подложени на изнудване и изкушения, изтърпяха атаките, и изпълниха патриотичния си дълг, в който те сами вярват, и разбраха, че това е в полза за нашата страна. Гърция направи важна стъпка напред да затвърди лидерството си в региона”

А сега нека видим какво точно спечели Гърция от ратификацията на споразумението от Преспа?

Внимателния анализ на случващото се на юг от нас показва ,че твърденията на Ципрас не са голословни. Особено след включването на Гърция в газопровода „Турски поток” и сега след ратификацията на споразумението от Преспа, тя не само издига ролята на Гръцка Македония и Тракия до ролята на регионален икономически център, но и превръща Северна Гърция в привлекателен регион за чужди инвестиции на Балканите. Нещо повече, тя засилва нейното значение за по-широкия регион на Югоизточна Европа и създава условия да се превърне в кръстопът на търговията и културата.

В процедурен план най-голямото завоевание на министър-председателя Алексис Ципрас и неговия външен министър Никос Котзиас, е че в преговорите със Скопие те успяха да наложат задължението, първо да бъдат завършени конституционните промени в БЮРМ, предложени от гръцката страна и чак след това Гърция да ратифицира споразумението. Отсега нататък не само името на страната престава да бъде „Македония”, но и определението „македонска”, не може да бъде употребявано без уточнението „северна”, което задължително влиза в употреба от всички държавни институции, обществени организации или дори частни органи, установени от закона (член 1, параграф 3, буква ж).

Въпреки медийния шум у нас около българското европредседателство като фактор за реализация на Преспанското споразумение, гръцката дипломация невъзмутимо го неглижира и не без основание го приписа за своя победа и за свой „принос за укрепване на европейските перспективи и стабилността в съседната страна, като по този начин се ограничава рискът от влияние на трети страни с чужди планове на северната граница на Гърция”.

Според външния министър Котзиас „Не само, че е запазена значителна дипломатическа възможност за справяне с други нарастващи предизвикателства, пред които е изправена Гърция, но ролята и в региона се засилва като европейски стълб на мира и сигурността. Споразумението е и бариера пред агресивният национализъм на други сили и страни”.

За кои страни говори г-н Котзиас можем да се подсетим от предишното му изявление в скопското електронно издание „Фактор“ от 19.06.м.г. Тогава той заяви, че истинските цели на Атина са на северната си граница да имат приятелска страна и партньор.И че това било „по-добрият вариант от това Македония да стане общност, доминирана от Турция, да се разпадне и да отвори пътя за Велика Албания или Велика България“.

Гърция успя да наложи на БЮРМ да признае, че тя не е свързана с „древната гръцка култура, история и култ” на Македония (член 7, параграф 3, алинея 4). Освен това БЮРМсе обвързва (член 8, параграф 2, параграф 3) с де онструирането от съседната страна на прословутата програма за заимстване (присвояване) на всичко, което по някакъв начин е свързано в древната гръцка история и култура, и което е неразделна част от историческото или културното наследство на Гърция). Това се отнася до инфраструктурата - сгради , паметници и др. Освен това Скопие трябва да отстрани знамето и емблемата със Слънцето от Вергина от всички обществени места и да го премахне от всякаква обществена употреба.

Както се видя, този процес вече започна с преименуването на летището в Скопие и жил. квартал до него , както и с името на магистралата. И премиерът и външният министър на Гърция акцентират в изявленията си на факта, че съседната страна, никога не е поставяла въпрос,а и това би противоречало на духа на споразумението ,за ограничаване на използването на названието „Македония” от страна на Гърция, която може и ще продължава да го употребява в пълна степен,както намери за добре (Второто по големина летище на Гърция в Солун се нарича„Македония”!).

С ратификацията на споразумението от Преспа, Бившата югославска република Македония поема задължението всички държавни и обществени институции органи и организации, както и частни институции / организации /, субсидирани от държавата или създадени по закон, да използват съставното име „Северна Македония ", а не както до сега само Македония.

По инициатива и настояване на гръцката страна е създаден Съвместен интердисциплинарен комитет от експерти по исторически, археологически и образователни въпроси, който ще разглежда и учебниците, за да бъдат елиминирани, както е изрично посочено, „неподходящите препратки”, (например с картите на „Велика Македония”).

Само за сведение на тези, които не знаят как се опазва национален интерес, за премахването на тия карти, гръцките правителства положиха в продължение на десетилетия неимоверни усилия. И не се примириха докато не постигнаха своето. А ние само поставяме като въпрос кражбата на нашето културно историческо наследство и разчитаме на добрата воля на Скопие!...

Ратификацията на споразумението от Преспа премахва всякаква, дори непряка възможност за претенции от „Северна Македония” на „права“ за предполагаемо малцинство в Северна Гърция. Скопие се съгласява, че „нищо в нейната конституция, каквато е днес или няма да бъде променена”, няма да бъде основа за намеса във вътрешните работи на Гърция , включително защитата на статута и правата на лица, които не са граждани (по Член 4, параграф 3). Конституцията им е променена по начин, който осигурява подкрепа само на гражданите и диаспората, а не на „македонския народ в съседните страни”, както се споменаваше до скоро.

Ратификацията на споразумението определя само „гражданството” на северно македонските граждани, което е правната връзка между лицето и държавата. Освен това Бившата Югославска Република Македония официално беше задължена чрез Меморандума за разбирателство с Гърция от 16/1/2019 г., който е правно обвързващ за БЮРМ, с нещо особено важно: използването на термина „националност” в английската версия на споразумението от Преспа се отнася само до „гражданство”. В действителност и Гърция, и БЮРМ в своите официални преводи на споразумението приписват на английски термина „националност” на думата „гражданство”. Освен това във всички международни текстове, както конвенционални, така и извън договорни терминът „националност“ означава по-скоро гражданство, отколкото национален произход.

Въпреки,че Договорът от Преспа не споменава и не регулира етническите въпроси, изменението на Конституцията на БЮРМ по предложение на Гърция гарантира, че „гражданството не уточнява, нито предопределя етническата принадлежност на гражданите на страната”. Това е изрично и задължително за БЮРМ. Следователно споразумението не признава „македонския народ” или „македонската нация”.

Що се отнася до езика споразумението изрично посочва, че официалният език на съседната страна принадлежи към групата на славянските езици, и уточнява че „това не е свързано с историята ,древногръцката културата ,както и сегашната култура на Македония“. (член 7, параграф 4). Също така съгласно споразумението гръцките граждани си запазват правото да продължат да се позовават на горепосочения език при условията, които понастоящем използват (член 7, параграф 5).

Най-накрая ратифицираното споразумение чл.20 ясно гласи: „Разпоредбите на споразумението са неотменими”

Това са ползите за Гърция от ратифициране на „Окончателната спогодба за решаване на различията, описани в резолюции 817 и 845 на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на силата на Временната спогодба от 1995 г. и за установяване на стратегическо партньорство между страните”

Кои са губещите от него също става ясно. Камбаните от Преспа от дълги години биха тревожно, нямаше, обаче, кой да ги чуе. Оставаме с надеждата, че написаното до тук ще е полезно четиво за тези, които си въобразяват ,че могат да разчитат на анекс към Договора за добросъседство между България и Македония. Все ми се струва, че тя няма да приеме такъв анекс срещу подкрепа от българска страна за НАТО и ЕС, защото няма да има кой да й го поиска. Това би било безсмислено упражнение, още повече ,че тези управляващи нямат качества да удържат на външния натиск. Още повече, че става дума за договор между два държавни субекта,единият от които де юре вече не съществува. Де факто имаме нова държава с името Република Северна Македония! Струва ни се, че това е и трикът с който и самият договор може лесно да бъде обявен за нищожен.

Логиката на обстоятелствата налага нов договор ,при задължителното условие: подготовката и сключването му от българска страна да стане от други по-компетентни и национално отговорни хора,за които националния интерес стои над партийния. Или над личния такъв.


 


Страница 494 от 520