Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КРЕПОСТТА КИРИЛИЦА

Е-поща Печат PDF

На 2 май 2015 г. Карен Алексанян откри прекрасния Двор на кирилицата с параклиса и картинната галерия, отразяваща делото на Кирил и Методий - в комплекса „Стара Плиска”.

През август същата година бе открита и лятната градина с водопад, басейн, страноприемница, боилски бани и пр.

Досега този културно-исторически и развлекателен комплекс е посетен от над 100 хиляди души. Всички остават с отлични впечатления за неговата уникалност по замисъл и изпълнение. Възхваляват дарителя на това богатство – Карен Алексанян, дошъл в България, и то в нашия град Шумен.

Карен Алексанян е скромен човек, но няма да е погрешно, ако кажем, че е велик в голямата цел на своя живот. През 2017 г. той издигна величествената крепост Кирилица. Тя смайва както с външния вид, така и с интериора си. Гледана отблизо и отдалече, изглежда като че ли е била там от векове. Избраният цвят на камъка, бойните кули и тесните процепи на прозорците придават автентичност, която е сякаш продължение на руините, неподвластни на времето... Плиска имаше нужда от това.

Крепостта е на два етажа. На първия етаж е залата „Създатели на кирилицата”. Още с влизането грабват вниманието фигурите на Климент, Наум и Ангеларий, изработени от силикон, и дотолкова сполучливо, че изглеждат като живи. Залата е просторна, подобаващо украсена. Предназначена е за читателски конференции, представяне на книги, срещи с писатели и поети, пишещи на кирилица.

На втория етаж се стига по външно каменно стълбище. Там е „Залата на славата”. Срещу входа е застанал хан Аспарух на коня си, с протегната дясна ръка. Усещането е, че чуваме неговото „България ще бъде тук! Казах!” Зад него е окачен знакът на Българския календар - първи и най-точен в света. Следват фигурите на Кубрат, владетеля на Велика България, и най-видните владетели на Първото българско царство. Всеки е показан с най-характерното: Кубрат - със снопа пръчки, Крум - с чаша от главата на Никифор, Тервел с арабски шлем под ръка и др.

 

ОСВОБОЖДЕНИЕ … ОТ КАКВО?

Е-поща Печат PDF

Продължават тържествата по повод 141-годишнината от освобождението на България от турско робство. Те започнаха още през 2018 г. и вървят по вектора на освобождението – от град в град!

Направих си труда да се информирам как е обявено това „освобождение”? Направи ми впечатление, че всички общини канеха своите граждани да отбележат „141 години от своето Освобождение”? Но от какво е било това освобождение ... няма и дума.

В рамките на тържествата обаче се провеждаха различни мероприятия, които се отразяваха от медиите.


И ако се проследят всичките, се оказва че Казанлък, например, се е освободил едновременно от „османско владичество“, „османско робство“, „османско иго“, „турско иго“, „турско владичество“, „турско робство“. Само че в своята заукопойна молитва отец Петко Мотев каза ясно, че Казанлък се е освободил от ТУРСКО РОБСТВО, което миряните приеха с облекчение, че свещенослужителят не сложи грях на думата с някоя от абстрактните форми на новоговора.

Но не само в Казанлък, в цялата страна имаше случаи, в които един и същи вестник, в една и съща статия се въвеждаха различни понятия. Например след заглавие „Четири пъти освобождават Добрич от турско робство” в самия текст се казва, че „Добрич е освободен четири пъти от османско владичество”.

Абсолютна е кашата с Освобождението на Пловдив. И си представете един чужденец, който не познава нашата история и който е на посещение в Европейската столица на културата, как чете, че „Пловдив чества 141 години от освобождението си” и ще се пита: „А, бе от какво все пак се е освободил този град”?

Не познавам друга страна, в която да има такава каша с понятията за едни и същи исторически събития! Във Франция, например, недей си боже,  някой дори да си помисли, че Френската революция не е „най-демократичната”, въпреки че е била поредица от кланета на елити, тежко му и горко! Или пък да се усъмни, че Наполеон Бонапарт не е „най-великият”, въпреки че е причинил много злини на Франция! Наполеон обаче е в Пантеона и никой не подлага на съмнение правото му да бъде там!

Само  у нас платени русофоби и българомразци отдавна водят една мълчелива подкрепяна кампания срещу българската история и национална памет.

Дори и Стефан Стамболов, който най-малко може да бъде упрекнат в русофилство в своята уводна статия „Ако някой ни попита...” /Публикувано в "Нова България", бр. 59 от 9.01.1877/ ясно и точно казва: „Стоим ние и чакаме да дойде Русия със своите силни войски, за да ни избави от несносното робство, а сами нищо не предприемаме, за нищо не се готвим!“      „Робство бе, българомразци, а не „присъствие” или „съжителство”!

„Ето как описва англичанинът Гладстон  руска война с Турция:„Каквото и да ни говорят за някои други глави от руската история, с освобождението на многомилионни поробени народи от жестокото и унизително робство Русия оказва на човечеството една от най-блестящите услуги, които може да помни историята, услуга, която никога няма да изчезне от благодарната памет на народите“.

За съдба, по-лоша от смъртта

Роден съм във Велинград. За първи път от началното училище ни водиха в Батак някъде към 1960 г., за да посетим тогавашното чудо: подземната Баташка ВЕЦ. Разбира се, посетихме и църквичката ”Света Неделя”. Още помня как всички бяхме поразени, ужасени от това, което видяхме и чухме. При нас дойдоха не музейни работници, а наследници на тези, които са били избити през 1876 г. Това бяха техните внуци, вече възрастни хора, родени около 1900-та  година. Те бяха израснали със спомените за техните дядовци и баби, бяха ходили стотици пъти на местата, където те са били убивани, клани от сатрапите на Мехмед Ага-Барутанлията, което Макгахан описва така:

„...Изведнъж дръпнахме юздите с възклицание на ужас, точно пред нас се издигаше грамада от черепи, смесени с кости от всички части на човешкото тяло, скелети почти цели, дрехи, човешка коса и изгнило месо, заразяваща миризма се разнасяше наоколо. Всички скелети бяха облечени само с женски ризи, Те всички бяха жени и момичета. Преброих над сто черепа, без да включвам скритите под другите кости на страхотната грамада. Всички черепи бяха отделени от скелетите, всички скелети бяха без глави. Тези жени до една са били обезглавени. Процедурата била следната: турците хващали жената, съблича ли я внимателно по риза, оставяли на страна ония дрехи, които били ценни и всички украшения и скъпоценности, след което много от тях поемали грижата да я изнасилят, а последният я обезглавявал…“

После ни разказаха, че това са костите на 200 млади момичета, отначало пленени и специално запазени за съдба по-лоша от смъртта...

През август 1877 г. православен храм „Св. Пророк Илия“ в Казанлък  бил напълно опожарен от турските войски, които преди това убили вътре и около храма над 200 християни.

Мнимото робство

За огромно съжаление, кашата какво е било през тези 500 години в най-голяма степен произтича от учените-историци! Няма да коментирам идиотщините на едни образователни нищожества, по чието време  бяха поставени в учебниците за 6-ти клас понятието „съвместно съжителство” и така искаха да изкривят, а всъщност да изтрият нашата родова памет. И че даже „съжителството" ни с поробилите ни турци имало „позитивни страни"? Излиза тогава, че Априлското въстание е било срещу позитивни неща и е било голяма грешка?!

Няма дори да коментирам онази Мартина Балева, която заедно с един немски джендър написаха „Баташкото клане е мит, жертвите му са преувеличени, а турското робство е мнимо”.

Друго не може да се очаква от изследователи, като Балева и компания. Остава да кажат, че измислица или фотошоп, снимката на единствената останала свиделка от клането - баба Фота, застанала до купчината с кости пред църквата?!

Омерзен съм и от алабалистиките на известни наши учени-историци в т.ч. и академици, които казват:

1. Това било „период, в който българите са били поданици на Османската империя", нищо повече. Само че статутът на всички българи по онова време е бил „рая"! В Деветата сура на Корана се заповядва буквално: „Сражавайте се с онези от дарените с Писанието, които не вярват в Аллах...и не изповядват правата вяра - докато не дадат налога (джизя) безусловно и с покорство". А Добри Чинтулов пише: „Но сълзи кървави пролива в робство милий наш народ!”

2. А нима понятието ”владичество” е по-малко унизително от „робство”, уважаеми неграмотници? То произхожда от глагола „владея" и от „владение", означаващи съответно „имам нещо, притежавам" и „притежание на нещо с право да се използва и да се разполага с него". Какво представлява един човек или един народ, който е притежание, владение на султана и на турците, които са завоювали това свое притежание с огън и меч, с насилие и кръв? Този човек и този народ са поробени от турците, те са роби. А периодът, преди да се освободят, периодът, когато са поробени от турците се нарича, безспорно, турско робство. И не е османско, а е точно турско. Осман е първият султан на турската империя (1299-1324). Ето защо не е логично да казваме „османско робство". Турците и Ердоган могат да си се наричат както си искат, но за нас тези хора са турци, империята, която ни е поробител е „турска империя" и робството ни е „турско робство"!

3. Когато казват, че не е имало „робство”, точно какво имат предвид драгите учени? Робството по времето на Спартак, век преди Христа? Но става въпрос все пак за 500 г., в т.ч. и 18-ти и 19-ти век, когато светът е друг, понятието „човек” има други измерения след Френската революция и Декларацията за правата на човека и гражданина от 26 август 1789 г. Изумен съм, че нашата историография не е мръднала с милиметър от времето преди Христа. Да не би демокрацията, която древните гърци са практикували, да има нещо общо с това, което сега в света се нарича ”демокрация”?

«Всички съществуващи роби»

Формалните историци твърдо заявяват, а русофобите усилено им пригласят в общи линии следното: "Българите са били рая, хора без права, но понеже имали собственост и плащали данъци, значи не са били роби". Горе долу до това твърдение се свеждат всички опити да бъде отречено турското робство в България.

Към 1840 г. в Турция се внасят всяка година между 16 и 18 хиляди черни и бели роби от Африка, Азия и Европа. През 1876 г. на турския престол се възкачва султан Абдул Хамид ІІ (1876 - 1909). Известният реформатор Митхад паша, тогава велик везир, написва тържественото му слово за възшествието на трона. Но султанът собственоръчно задрасква следния пасаж: „Купуването и продажбата на роби е противно на предписанията на Свещения закон (Шериата), затова Ние освобождаваме всички роби и евнуси от Нашия Дворец и обявяваме, че занапред цялата търговия с роби, както купуването, така и продаването е официално забранена в Нашата Империя и ще бъде определена дата за постепенното освобождаване на всички съществуващи роби, като се вземат специални мерки, за да се попречи на възстановяването на робството.“

От този цитат ясно личи, че дори през 1876 г., след толкова „реформи“ в Османската империя, робството не само съществува, но султанът въобще не е склонен да вземе някакви мерки за неговото ограничаване и премахване. Робство в Турция е имало, и то съвсем официално - с робските пазари, с таксите и данъците, плащани за придобиване на роби, със заробени хора и прочее реквизити на робството по пълна програма. Ето един откъс от ценоразпис на такси за търговия с роби, припомнен от Alexander Resilovski: "Ако се продава роб или робиня, вземат се по 4 акчета от продавача и 4 от купувача."

4. Друг основен аргумент на българомразците и русофобите е следният: не всички българи били роби... Да, някои българи не са били роби, но други са били. Колко българи е трябвало да бъдат заробвани и продавани като роби, за да се приеме, че българите са били под робство? Има ли въобще количествен критерий за подобни аморални „изчисления" и колко меродавен може да е такъв критерий, след като е съществувала самата възможност - съвсем законова възможност, българите да бъдат заробвани и търгувани като роби?  Защо не се замислят над един от най-вдъхновяващите текстовете в новата Търновска конституция “всякой роб, който влезе в Княжеството, става свободен".

В документи на нотариуса Маноли Брашиано от 1381-83 г. е записано: „На 12 септември 1381 г. се продава робиня Мария от рода на българите от селището Прилеп… На 8 юли 1382 г. се продава робиня Ирина от рода на българите от селището Костур… На 4 март 1383 г. се продава роб Михаил от рода на българите от селището Скопие…”

Защо и най-простият турчин е можел да влиза безнаказано в дома на българина, да яде и пие, да дерибейства, да изнасилва, а отгоре на това да иска пари за това, че си е търкал зъбите? А когато му е скимнело, за благодарност е можел да заколи като животно, тези които по принуда са го посрещали, като „гост“.

Българският мартиролог

5. Защо след като сме си „съжителствали” така рахат с турците през всичките тези 500 г. е имало 14 големи български въстания и много, много кланета като Баташкото и Старозагорското са само малка чест от тях.

През 1352 г. - масови кланета е имало в Айтос, Ямбол и Пловдив. През 1359-1364 -  масови кланета в Стара Загора, Пловдив и Сливен. Тогава е избито и отвлечено в робство цялото население на градовете Венец и Сотирград и те престават да съществуват. През 1372 г. турците избиват и отвличат в робство цялото население на Бактун и града престава да съществува. На 17 юли 1393 г. Баязид превзема Велико Търново и извършва масово клане на населението. През 1598 г. - клане във Велико Търново при подавянето на Първото търновско въстание, за да спасят живота си най-малко 16 000 българи забягват във Влашко.  През 1600 г. Мехмед паша изколва българите в Чепинската долина отказали да се потурчат и останали в селата си, а потурчилите се "за кашмер" са накарани да разрушат 218 църкви и 33 манастира в района. На 18 октомври 1688 г. турската войска на Софийският бейлербей извършва клане над българите от град Чипровци и селата Копиловци, Железна и Клисура, когато са изклани над 1000 мъже и стари жени, а селищата са изгорени и сринати до основи. В края на ноември 1689 г. турските войски на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и татарският хан Герай изгарят град Крива Паланка и извършват клане на българите там и в Куманово при подавянето на въстанието на Карпош. При повторното завладяване на освободените от въстанието и австрийските войски западни български земи в Поморавието, Видинско и Македония турците извършват такива кланета и палежи, които принуждават многохилядно българско население да избяга в Бана. В края на юли и началото на август 1737 г. по заповед на Али паша Кюпрюлюоглу при подавянето на Въстанието на архиереите в Софийско и Самоковско, от турците са избити над 350 софийски граждани, свещеници, монаси и хора от околните села, включително митрополита Свети Симеон Самоковски, обесен в София на 21 август 1737 г. зад църквата "Света София”. Такава е съдбата на много български градове и села. Казанлък например, е нападан няколко пъти, Шипка през 1793 г., Тулово през  1785 г., Мъглиж през 1785 г.

От  1797 г. до 1806 г. отрядите на Осман Пазвантооглу извършнат кланета при завземането на Врачанско, Ловчанска, Плевенско, Севлиевско и Търновско при подавяне на бунтовете на българите в Ниш, Пирот, Белоградчикско и Видинско. През октомври 1829 г. турците извършват кланета над българите в Странджа и Сакар. Само в едно доносение до щаба на руската армия от 14.Х.1829 г. са посочени избити 400 български първенци в района на границите на Одрински и Старозагорски пашалъци. Над 140 000 българи от Тракия са прогонени и бягат в Бесарабия.

На 26 април 1876 г. турски башибозук воден от Тосун бей извършва клане и опожарява Клисура при подавяне на Априлското въстание. На 30 април 1876 г. редовна турска войска и башибозук командвани от Хафъз паша извършва клане и опожарява Панагюрище при подавяне на Априлското въстание. На 1 май 1876 г. редовна турска войска, башибозук и черкези командвани от Хасан паша извършва клане на българите събрани в лагера Еледжик при подавяне на Априлското въстание. Над 1000 мъже, жени, деца и старци са избити, единици успяват да се спасят в Балкана. На 2 май 1876 г. турците извършват клане в Перущица при подавяне на Априлското въстание от войските командвани от Решид паша. В църквата и извън нея са изклани към 1850 мъже, жени и деца. Оцелява само 7,5% от населението на града. От края на април до средата на май 1876 г. при подавяне на Априлското въстание частите на турската териториална отбрана известни като "башибозук", редовната войска - низам, свиканите запасни части - редиф и черкезки отряди извършнат кланета, в които загиват над 30 000 българи, опожаряват 80 и разграбват 200 селища с над 75 000 българско население.

На 15 юли 1877 г. е извършено клане и е разграбен Ловеч от турска редовна армия под командването на Рифат паша. Избити са над 1500 мирни българи.  На 15 юли 1877 г. (3-ти стар стил) от турците e извършено голямо клане и е опожарена до основи Нова Загора. На 16 юли 1877 г. е изклано и опожарено село Дълбоки Старозагорско от черкези от турската армия на Сюлейман паша.

Най-жестоко е било Старозагорско клане. ОТ 19 до 21 юли 1877 г. e изклано населението  и опожарен града Стара Загора от турската редовна армия на Сюлейман паша. Актовете на садизъм са ужасяващи. Бременните жени са разпаряни и от коремите им са вадени неродени деца. Хора са нанизвани на шиш и печени като човешко чеверме. Българи са одрирани живи, а кожите им са напълвани със слама и са окачвани по дърветата. Много са изгорени живи, някои първом поляти с газ. Други са горени на жертвеници, имало разпънати на кръст приковани, пален е огън на гърдите и т.н. Млади жени са карани голи да играят кърваво хоро, където са озлочестявани и после изклани. В църквата „Св. Троица" са изклани 2500 души, много тела на избитите остават прави, защото няма къде да падат труповете. Изклани са и укрилите се в храмовете „Св. Богородица" и „Св. Николай", които са обстрелвани с артилерия и запалени. Избити са между 14 000 и 15 000 българи, още към 1200 други умират глад и преживяните ужаси. В Турция са отвлечени към 10 000 млади момчета, момичета и жени, малко от които се връщат. Околните села имат същата съдба. Това е може би най-голямото документирано клане в българската история. Градът е напълно изпепелен и след Освобождението е изцяло изграден наново. Безброй ни са примерите на кланета из всички български градове.


През 1877-1878 г. през Руско-турската освободителна война турците извършват погроми и кланета и в Златарица, Елена, Котел, в Новозагорско, Стремската (Карловската) долина, Панагюрище (погромът е дело на редовна турска войска), Самоков, Белово, Брезник (тогава Караагач), Чепеларе, Златоград, Симеоновград (тогава Търново Сиймен), Свиленград (тогава Мустафа паша), Любимец, Харманли и по-навътре в Одринска Тракия, в Македония и на много други места. В Пловдив само в края на август са екзекутирани 116 българи. Стотици българи са убити и в Сопот, в селата в Пирдопско, Казанлък, София (тук руснаците заварват 16 бесилки, на които са извършвани екзекуции до последния момент), Айтос, Карнобат, Одрин, Пазарджик, Асеновград (тогава Станимака), Чирпан, Варна, Фере, Димотика, в други тракийски градове и т.н. В Сливен и околностите му за няколко месеца дo началото на 1878 г. турските власти убили, изпратили на заточение и интернирали около 1000 души българи. Турската власт извършва жестокости и големи насилия в селата Красново, Аджари Розовец (тогава Рахманли) и Меричлери. Разоренията са огромни. Избити и безследно изчезнало мирно население е общо около 180 000 българи.

Най-тежки удари били нанесени върху българската народност. Огромен брой българи били унищожени физически – избити по време на завоеванието и при многото въстания след това. Особено много пострадало българското мъжко население.

Владичество, а!!!

Кое робство имат предвид нашите историци - онова на Спартак - 1 век преди Христа? Нима не е имало робство в древна Гърция? Там роби са ставали дори бедни граждсани, които не са могли да си плащат дълговете. Но робите са имали право на частна собственост и затова, когато говорим за „роб“ в древна Гърция, фактически говорим за така наречените μ- dmos, което означва човек на семейството. Робите имали право да участват и в религиозни ритуали (дори храмът на Атина при Епидавър е притежаван от роби). Убийството на роб е било наказвано както това на един гражданин (π). Съществуват данни за роби, които се развиват и стават философи. Например Федон - ученик на Сократ, Менип (пише 13 книги), както и Бион от Бористенос - циник, който получава наследството на господаря си след съдебен спор със сина му. През епохата на Демостен - ораторът, Пасион - робът е бил 3-ти най-богат между роби и граждани.

В Спарта също илотите са имали права. Когато Клеомен решава, че който роб даде 5 мини с бронз може да бъде свободен, се явяват 6000 илоти, които плащат огрoмната сума от 500 таланта и се освобождават. Това доказва, че трудът на робите е бил заплащан.

Дали робството е отмряло?

Повечето хора биха искали да мислят така. Някои си представят натоварените с роби кораби от миналите векове - това били скърцащи дървени съдове с трюмове, претъпкани с уплашени хора, които били държани в почти невъобразима мизерия. Разбира се, подобни кораби не плават повече по море и съвременните международни споразумения обявяват този вид робство за незаконно. Но въпреки това робството съвсем не е изчезнало. Представителите на организацията за човешките права „Антислейвъри Интернешънъл“ изчисляват, че 200 милиона души все още живеят под някаква форма на робство. Те работят в условия, които може вероятно да са по-лоши от обстоятелствата на робите през миналите векове. Всъщност някои изследователи стигат до заключението, че „днес хората, които живеят в робство, са повече, отколкото когато и да било преди“.

Да припомняме ли за робството в „най-демократичната” държава САЩ, което беше отменено чак през 1862 г. (т.е. близо век след създаване на САЩ). Да припомняме ли, че първият президент на САЩ Джордж Вашингтон е бил робовладелец, което не пречи столицата да е наречена на негово име.

А нима заради някакво си „владичество“ или „съжителство“, апостолите на нашето Освобождение, Левски и Ботев, са си сложили главата на дръвника?!  Заради едното „владичество“ ли се биха на живот и смърт опълченците на Шипка?! Никой досега не е направил анализ, какво би станало ако ги нямаше тези 500 г. в нашата история? През Средоновековието България е била една от най-развитите държави в Европа със стопанство, строителство, култура, азбука и писменост, армия и т.н. След падане под турско робство през 1396 г. България изостава безнадеждно от европейската цивилизация, от икономическите, технологични и курлтурни постижения. А това е периодът на великите открития на революциите. Държавите имат вече парна машина, влакове и кораби, а ние - волски каруци!

500 години над България е бил паднал тежък похлупак, който ни задушаваше! Това е робството - гнет, унищожение, подтисничество!

Имам право да говоря за това, защото знаем как не с години, а с месеци, с дни и часове се е развивала България след 1878 г.: театри, училища, университет, банки, фабрики. През 1900 г. е построена първата ВЕЦ в Панчарево. Върхът е мобилизацията на над 600 хил. армия по време на Балканската война през 1912 г., в която побеждаваме предишния си поробител Турция край Одрин. И това са само 34 г. след Освобождението, което за историята е миг като се има предвид, че на практика до Съединението през 1908 г., България все още не е пълноценна държава! Българският народ бе лишен от социалните слоеве, които са водачи на всеки народ в онези времена: аристокрация, буржоазия, духовенство. Българският народ попадна не в "хладилника, а направо в "мразилника" на турската империя. При Освобождението през 1878 г. ние българите бяхме само два милиона. Оказва се, че най-страшната последица за българите от турското робство това е демографската катастрофа. При нормално развитие на етноса ни в границите на исконните български територии, днес щяхме да сме около 30-40 милиона и щяхме да разговаряме с другите народи по друг начин. Това трябва да се знае и помни!

Не, понятието ”робство” не звучи унизително! То прави велики нашите герои - революционери и многогодишните ни борби и жертви! То извисиява и подвига на нашата освободителка Русия!

И вечни ще останат думите на патрирха на българската литература Иван Вазов: ”Обичах те, когато бе робиня и влачеше позорния хомот!"


 

Да съхраним идеала за добруване на народа ни

Е-поща Печат PDF

На изборите за 49-то Народно събрание, насрочени за 2 април 2023 г. ПП „Нова Зора“ ще подкрепи Коалиция „БСП за България“, съгласно подписаното на 23 февруари споразумение за съвместно участие в изборите. Споразумението е подписано от Корнелия Нинова, Председател на ПП „БСП” и на Коалиция „БСП за България“ и Минчо Минчев, Председател на ПП „Нова Зора“, и има действие до края на мандата на 49-тото Народно събрание, с възможност за неговото продължаване по взаимно съгласие и договореност. Това е закономерен акт, тъй като е налице голямо сходство в програмите на двете партии, близък, по отношение на ценностите, електорат и отстояване на патриотичния вектор в българската политика, факт, доказано през изминалите повече от 10 години на съвместна дейност в Коалиция „БСП за България“. ПП „Нова Зора“ е партия на трудовите хора; на наемните работници и земеделските стопани; на дребния и средния бизнес; на патриотично настроените и национално отговорни български интелектуалци и хората със свободни професии, и работи за създаване на благоприятни условия за техния труд и укрепване на националния дух на българското общество. Съответно ПП „БСП” е обявила, че защитава и се грижи за хората на наемния труд, микро-малкият и средният бизнес; земеделските производители с малки стопанства; хората със свободни професии в различните сфери на икономиката, културата и образованието; гражданите с по-ниски и средни доходи. В програмата й не е записано, че представлява интересите на едрия капитал; транснационалните корпорации; собствениците и арендаторите на огромни масиви земеделска земя; финансовите спекуланти; хазартните компании и др., както и гражданите с най-високи доходи и голямо лично благосъстояние. Пълният текст на споразумението между двете партии бе публикуван в бр. 9/28.02.2023 г. на в-к „Нова Зора“. По този начин ПП „Нова Зора“ получи 10 места в листите на Коалиция „БСП за България“.

В следващото изложение изказвам личното си убеждение за този правилен и навременен подход на ПП „Нова Зора“, с който тя потвърждава своята подкрепа за развитие и укрепване на социалистическата идея, прокламирана и защитавана в ръководните документи на ПП „БСП“ и ПП „Нова Зора“, както и в практическите действия на двете партии. ПП „БСП“ винаги е била атакувана по различни начини от вътрешни и външни врагове, понеже е продължител и носител на социалистическата идея, през изминалите повече от 130 години. Сега атаките са насочени директно към председателя на партията, г-жа Корнелия Нинова, което обаче аз лично намирам за атака срещу ПП „БСП“, единствената партия в НС, за която при цялата сложност на политическата обстановка в България, в контекста на геополитическите реалности, след държавния преврат на 10 ноември 1989 г., съдбата на народа и неговата държавност е била отговорност и задължение.

Кой провежда кампанията?

За съжаление, това са отделни бивши членове на партията, пребивавали на ръководни позиции през годините, в структурите на БСП. Причините са различни: вождизъм; преследване на лични и корпоративни интереси; загубени постове в Народното събрание и властовите структури; укрепване на разклатения им имидж като партийни лидери и пр., с две думи „стари муцуни“, както е прието да се говори в тези случаи. Особено болезнено се възприе мандатността при заемане на определени длъжности и съответен престой в НС, както и прекият избор на председател на партията от всички партийни членове, а не само от Националния съвет (700-800 делегати). Истината обаче е, че срещу Корнелия Нинова застанаха партийни членове и лидери, пряко свързани с политики и действия, които през годините успешно обезсилваха вярата на обикновените социалисти в идеала и в крайна сметка ерозираха въобще доверието на народа, унаследено от годините на социализма в партията, изградила по същество нова България. Малко е да се каже, че това са персонажи, които напълно оправдават с биографиите си понятието „пета колона“. Парадоксът е, че своите критики и „аргументи“ те винаги отправят от „автентични“ социалистически позиции. Самият факт обаче, че мнозина от тях призоваваха дори за съвместно управление с ГЕРБ, говори за изключителната сложност на самото разчистване на „Авгиевите обори“, с което се бе заела Нинова.

Публична тайна е също, че благодарение на няколкото бизнес империи, които те представляват, в Изпълнителното бюро на партията, в началото на мандата на Нинова, заседаваха „социалисти“, които притежаваха активи в общ обем от 4 милиарда лв. собственост!? Те ли щяха да бъдат защитниците на интересите на „унизените и оскърбените“, които БСП трябваше да представлява?! Това беше основно противоречие и Нинова се зае да го разреши, което обаче, доведе до различни опити за преврат от същата тази т.нар. вътрешна опозиция.

Днес ситуацията е такава, че за нея има само една молитва: „Спаси ме, Господи! от „приятели!“, С други думи, тя доказа на практика, че към враговете на БСП знае как да подхожда. Ето, това не може да й бъде простено от засегнатите и те ще водят война срещу нея не само до края на мандата й по Устав, но ако имат възможност и до края на света – толкова е заслепяваща омразата им!

Как се провежда тази недостойна кампания?

Оставката на Нинова като председател на БСП се иска под благовидното мото, че „БСП е загубила идейната си основа“; че не отстоява „лявата“ идея и се е превърнала по същество в „дясна „партия“, а самата тя, е волунтарист и не може да работи в екип и да сплотява инакомислещите; че е установила „тоталитарен стил на ръководство“ и се е обградила с неподготвени сътрудници, които я слушат безпрекословно, и на които им липсва теоретичната подготовка за заеманата длъжност. В допълнение изтъкват, че тя нямала „правилен мерник“ за издигането на ръководни постове в партията на хора като ренегата Явор Божанков; че не допускала и не давала път на нови лидери, което водело до изчерпване на идеите и въвеждало БСП в блатото на застоя, и пр., и пр. А истината се вижда най-добре ако се проследи поведението на издигнатите от Нинова евродепутати, които, както говорят злите езици, веднага бяха напазарувани от председателя на ПЕС. Подхвърлят се в публичното пространство и различни инсинуации, като това, че когато е била на съответни ръководни позиции и като зам.-министър на икономиката, Нинова е участвала в приватизацията и се е обогатявала, а нейният син, който е служител в чуждестранна американска банка, бил нает да пази семейното богатство.

Всичко това ако не беше жалко, щеше да е смешно, защото напомня за анекдота от миналото „Ами вие защо биете негрите?“.

Важно е обаче да се види къде и как се провежда тази кампания от т.нар. вътрешна опозиция? За съжаление, този разговор не е в структурите на БСП и на съответните партийни форуми, където бдителните другари с аргументи и ясни принципи, биха могли да поставят този въпрос. Напротив. Цялото това наплевателство се води в медиите, което, доколкото ми е известно, е противоуставно и е напълно недостойно от морална позиция. Последните грозни прояви бяха по време на заседанието на 50-тия редовен конгрес на ПП „БСП”, на 11 февруари в зала № 3 на НДК. Целта на жалкия пърформанс бе прозрачна и ясна: да бъде отстранена Нинова от председателския пост и да не се допусне регистрацията на Коалиция „БСП за България“ в ЦИК. Това обаче бе предотвратено от 2/3 от делегатите на конгреса. Когато шумната агитка разбра това, напусна залата, а бившият председател на БСП Сергей Станишев, подобно на овчар я подканяше и напътстваше. Веднага след това логично се стигна и до новото обединение на „разбитите авари“, в Коалиция „Левицата“. В нея се събраха всички стари грешници на прехода, ведно с „люспи“ и ренегати, без да е ясно какви конкретни „леви“ политики ще провеждат, ако преминат 4 % праг за влизане в Народното събрание! Но и това не всичко. Важното е на предстоящите избори, по един или по друг начин, от БСП да бъдат отклонени гласоподаватели, за да се види, че „под ръководството на Нинова бе реализиран още един провал“. И нито дума, нито следа от собствените им „заслуги“ в това отношение. Важното е техните критики да придобият плът, БСП да отпадне като пречка, постулатите на Истанбулската конвенция да бъдат налагани, защото в нейното отхвърляне Нинова е незаобиколим аргумент и основание. Погубеният авторитет на БСП ще остане само като друга последваща придобивка от опита им да увлекат след себе си и редица недотам осведомени и доверчиви избиратели социалисти..

Защо с тази своя статия аз заставам зад лидера на ПП „БСП“ Корнелия Нинова, към която, ние, в „Нова Зора“ също имаме редица въпроси? Отговорът е, защото като съюзници на обикновените социалисти, идеала на които никога не сме предавали, ние не сме безразлични към ситуацията, в която самата БСП и нейният председател се намират в състояние на „кръгова отбрана“ срещу вътрешните и външните врагове. И защото не ни е в характера да гледаме с безразличие една ситуация, в която преситената глутница от партийни вълци се разправят с партия, оцеляла през бури и сражения, в продължение на 130 години. Отделен е въпросът за личните качества на Корнелия Нинова, която е завършила с отличие Гимназията за древни езици, дипломиран юрист е от Софийски държавен университет и притежава лидерски качества, които аз лично оценявам високо, заради нейните позиции и, заради защитата им през изминалите години, както в Народното събрание, така и в публичното пространство, и на партийните форуми. Защото Корнелия Нинова има харизма и се държи като „човек от народа“, без протекциите на родители „активни борци“ и социалисти „трето поколение“, с което парадират някои от личните й врагове. Защото тя работи всеотдайно за постигане на целите на партията в социалната сфера, които засягат широки народни маси, а участието на Коалицията в последното правителство доведе до социални резултати, които иначе бяха загърбвани в продължение на 12 години от управлението на ГЕРБ. Сега коалиционните партньори си преписват постигнатите резултати, макар че в техните програми да нямаше и дума за тях. Нинова съумя да превърне „поражението“ от изборите в победа, с участието в управлението и превръщане на програмните обещания в реалност – доходи, пенсии, помощи за учениците, безплатни учебници, детски градини, минимална работна заплата, ваучери и пр. Всичко това всяваше респект в „десницата“ от нашенските евроатлантически марионетки, от различни политически партии и неправителствени соросови организации, европейски фондации и пр. Това не бе по вкуса особено на нашите Хаджи Иванчохаджипенчовци, поставили се в услуга на чужди на България интереси. Но какво повече може да се направи в една такава компания със „защитници на народа“ като ДБ и ПП?

Преди десетина дни прочетох коментар във в-к „Минаха години“, в който се правеше заключението, че при поредни загуби на футболния отбор, се сменя треньора. Считам, че авторът на тази „мъдрост“, не е съвсем прав. Какво е виновен „треньорът“, ако 1/3 от състезателите от отбора му изведнъж се окаже купен или самопредложил се на противника? Как се побеждава по този начин противник, когато срещу отбора ти изначално свирят съдиите, а собствените ти състезатели сътворяват умишлени дузпи? Аз мисля, че по-правилният подход е да бъдат отстранени играчите, които провалят мачовете. Нинова го направи и сега остава единствено да бъде обвинена за земетресението в Турция, за топенето на ледниците, за изменението на климата, за войната в Украйна и пр., и пр. грехове.

Лични впечатления

Мойте лични впечатления са придобити от присъствието ми на заседания на Коалиционния съвет на КП „БСП за България“, както и от заседания на Националния съвет на БСП. Ето някои от тях.

• БСП ще има своя Телевизия (БСТВ), обяви Нинова, както „Алфа“ и СКАТ, само че много по-ефективна от тях. Защото е глас на една голяма партия.

За сведение този въпрос аз лично го поставих на едно изнесено коалиционно заседание в офиса на ПП „Нова Зора“, пред бившия секретар по коалиционната политика г-н Евгений Узунов, който ми отговори, че телевизията е нещо много скъпо. Възразих му, че в БСП има много милионери, които би следвало да помогнат. Той се намръщи, млъкна и ми обърна гръб, а аз се запътих към г-н Сергей Станишев, който като чу аргументите ми, веднага излезе на балкона, за да пуши и докрая на заседанието не взе отношение по въпроса. По този начин олигарсите от БСП не си развързаха кесиите за едно народополезно и партийно дело. А когато Нинова ги застави, тя веднага стана лоша.

• БСП няма да подкрепи ратифицирането от Народното събрание на Истанбулскта конвенция, въпреки натиска от ПЕС. Има решение на Конституционния съд, че тя противоречи на българската Конституция. За това БСП ще инициира Референдум по този въпрос. И лично Нинова е инициатора. На фона на разбиранията на Сергей Станишев и партията на европейските социалисти, това си е направо революционен акт. Впрочем, защитата от домашно насилие е регламентирана в НК, а в Истанбулската конвенция се прокарват през задния вход еднополовите бракове, смяната на пола, осиновяването на деца от еднополови семейства, независима европейска институция, която има права над националните държави и пр. безумия, както и непрестанно увеличаващите се на брой полове, според джендърните критерии. В последните няколко дни стана известно, че в Испания вече се готви законодателство за узаконяване на „зоофилията“ – секс на хора с животни, което официално се наказва по българските закони и е анатемосано от християнската църква. Доживяхме и до новите „европейски ценности“: бъдеще, в което ще ядем насекоми, и умишлено, чрез различни инициирани пандемии по птици и животни, ще се самолишаваме от нормална храна.

В замяна на това ще ни разрешават секс с кози и овце!!!! Как да не се възторгне човек пред тази перспектика, ако няма съвест и свяст?!

• БСП е против налагането на санкции на Русия, което се отразява неблагоприятно както на ЕС, така и на България (прекъсване на газовите доставки, изграждането на АЕЦ „Белене“, санкциите срещу „Нефтохим“) и пр. По някои от телевизионните канали дори някакъв „специалист“-безродник, предложи оборудването на АЕЦ „Белене“ да бъде продадено или предадено на Украйна, в израз на солидарност, а всъщност да се закрие окончателно въпроса за изграждането на втора атомна централа в България.

• Категорично противопоставяне за въвеждането на „еврото“ от 1.01.2024 г., като отказ от българската парична единица, една от последните непревзети крепости на националния суверенитет. БСП защитава провеждането на Национален референдум за това, поради множество причини, ясно огласявани по БСТВ от проф. Румен Гечев и доц. Григор Сарийски от БАН.

• БСП е за прекратяване на войната на територията на Украйна и сключване на мир, който не може да бъде постигнат с постоянните военни доставки за Украйна, с космическата, финансова и друга логистиката от САЩ, НАТО и ЕС. На едно от заседанията на Коалиционния съвет Нинова декларира, че като зам.-председател на МС и министър на икономиката не е подписвала износ на оръжие за Украйна (нито един патрон). Това тя твърдеше и от трибуната на Народното събрание, и в множество медийни прояви. Наскоро бившият министър-председател Кирил Петков се похвали пред западна медия, че в първите дни на войната това е правено. Явно контрабандно, без съгласието на Министерството на икономиката. Ако официално беше изнасяно оръжие за Украйна, за бандеровския режим, защо се наложи в 48 НС да се гласува закон за този износ от т.нар. коалиция на войната?!... За съжаление част от партиите в ПЕС припяват на САЩ, Пентагона и НАТО, които съсипват държавите в Европа, за сметка на безпрецедентното обогатяване на фирмите от военнопромишления комплекс на САЩ. БСП, обаче заявява, че Русия не ни е враг!

• Председателят на Коалиция „БСП за България“ К. Нинова отстоява програмните обещания на БСП от трибуната на парламента, говори от сърце, без да чете критичните бележки и посланията, които отправя за решаване на кардинални въпроси от настоящето и бъдещето на България. С категоричните си позиции като Председател на парламентарната група на КП “БСП за България“, тя наложи социалната тема за приоритет № 1 на последните няколко парламента и кабинети, въпреки мощния отпор от страна на „десницата“. Справка: Програмата на БСП. В този смисъл е необходимо да се подчертае, че БСП се различава от останалите партии в НС с това, че има ясна програма с приоритети и последователно се бори за тяхната реализация. Другите партии говорят общи приказки и нищо конкретно от това какво ще направят, когато дойдат самостоятелно на власт или участват в коалиционно управление, не е записано в програмите им. Сега същото слушаме и от екраните на телевизорите. Само приказките са предизборни, обещанията са заоблени обещания, колкото да се харесат на потенциалните избиратели, но без последващо покритие и отговорности на практика. Това се повтаря вече повече от 30 години „демокрация“…

• Какви лидери се предлагат за председатели на БСП, след евентуален „партиен преврат“ или изтичане на втория мандат на Корнелия Нинова? Досега са ми известни кандидатурите на Костадин Паскалев и Крум Зарков. Нищо лично, дори се познавам с последния, но не мога и двамата да ги сравнявам с Корнелия Нинова. Затова битката се води срещу нея като тя е обвинявана във всички смъртни грехове… Целта е известна от историята - да се премахне войводата, за да се разпръсне четата, т.е., за да се унищожи останалата единствена автентична социалистическа партия на България! А след това ще се стигне и до въпросителните на Дякон Левски: Народе??? Но ще бъде твърде късно.

В заключение заявявам: Ние, в „Нова Зора” ще гласуваме за КП „БСП за България“ и съгласно подписаното Споразумение, призовавам нашите членове и симпатизанти, както и читателите на в-к „Нова Зора“, на базата и на изнесеното в личното ми становище, да гласуват на предстоящите избори не с емоция, а с трезв разум, за да не бъдат излъгани за пореден път от високопарните заявки и фалшиви призиви за единство. Тези послания галят ухото на избирателя, но после се налага той да си посипва главата с пепел, да ругае срещу телевизора и да се тюхка, че пак ни излъгаха!

През годините БСП бе дискридитирвана от ръководители-съглашатели, които представяха своята безпринципност като висок израз на политическа мъдрост и самопожертвувателност, в името на държавата и народа. Видя се, че те нито опазиха държавността, нито успяха да съхранят народа и неговото бъдеще. Сега последният им принос във всеобщия поход на унищожението на всичко стойностно и честно може да бъде само убийството на БСП. Нека не им позволяваме да го направят! Много по-добре за България ще бъде една БСП без „мокрия барут“ на тяхното присъствие в нея. За да бъде съхранен идеалът и възможността за добруване на народа ни.

08.03.2023 г.,

г.о.з. полк. д-р по право: Тодор ПРЕДОВ –

зам.-председател на ПП „Нова Зора“

 

 

 

3-ТИ МАРТ В БЪЛГАРСКАТА ПРЕСА

Е-поща Печат PDF

Освободителната Руско-турска война (1877-1878 г.) бе следствие от световния протест срещу ужасните кланета и издевателства над българите в десетки селища след потушаването на Априлското въстание. Десетата война между Руската и Османската империи без съмнено има и своите стратегически измерения, но би било подмяна на историческата истина да се твърди, че геополитическите планове на Русия, доминират над онова велико чувство на съпричастност към страданията на българския народ, което обхваща руското общество и се превръща в движеща сила на историческата мисия на Русия, да бъде защитник и покровител на поробените и угнетените православни братя. Именно тази предопределеност на Русия и нейният път в историята съвпадат с мечтата на българския народ да възстанови своята държава. За тази свята мечта бяха проливали кръвта си хайдути, четници, възрожденци, революционери, а в самата война и 15 000 опълченци.

Докато предварителният Сан Стефански договор, изготвен от граф Николай Игнатиев и сключен на 19 февруари (по нов стил на 3-ти март) 1878 г., е голямата надежда за национално обединение, то подписаният на 13 юли същата година Берлински договор, (в отсъствие на българите), от 6 големи европейски сили, е най-безпорния символ на грубия интерес и откровената несправедливост.

От тогава сакралната дата 3-ти март се отбелязва като празник на приливи и отливи. „Има повече от 10 години от когато този праздникъ, макаръ и да стои в календаря се намира в единъ видъ немилостъ предъ българските управници“- пише в-к „Препорецъ“ на 21 февруарий 1899 г. „След скъсванието на сношенията с Русия, се почна у нас преследването на всичко, което би могло да напомня за нея“.

Още не изминали 10 години от Освободителната война и русофобите започват да тръбят, че „Временният Санстефански договор не може да се счита за начало на съвременна България“. Причината, според тях, е фактът, че „това е договор за безсрочна окупация от страна на Русия т.е. опит османското върховенство (не робство, б.а.) да бъде заменено с руско владичество”. Друго нещо бил Берлинският договор, съгласно чл.22 на който руската окупация се намалявала от 2 години на 9 месеца. И тъй като разкъсването на българските земи на 5 части било договорено между Русия и Великобритания, то вината на освободителката Русия била безспорна.

И днес, в синхрон със санкциите към РФ, българските русофоби не закъсняха за пореден път да надигнат глава.

След бившия президент Плевнелиев и бившият зам.министър-председател Валери Симеонов, техен говорител стана евродепутатът на ГЕРБ бай Ганьо Йорданов (определението е на нашия сънародник Божидар Чеков от Франция). Получавайки прозрение, ЕвроЙорданов неотдавна заяви: „Нашите освободители съсипаха много държави……. Датата 3-ти март не обединява, а разделя българския народ и все повече се превръща в празник на чуждопоклонниците у нас.“ След подобни изявления на български политици, опровергаването на предсказанията на Достоевски (1878 г.) за неблагодарността на доскорошните поданици на султана, става все по-трудна задача. И наистина, България зае окончателно ролята на „лъжливото овчарче“ заставайки в две световни войни и след една Студена война, на страната на душманите на Русия.

За щастие българите са имали и други по-признателни водачи.

От 1888 г. 3-март започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османското владичество. Eто как органът на народната партия „Миръ“ описва празнуването на 20-годишнината от освобождението: „19 февруарий. Градовете в цялото Княжество съ били богато декорирани, на всекъде съ станали молебени, на които са присъствували всички граждани безъ разлика на полъ и убеждения. … Дни като 19-й Февруарий са редки в историята и българския народ чрез тържественото им празднуване дава най-блескавите доказателства за признателността си към ония, които са виновници за радостта му в такива случаи и за чувствата, които той всекога е хранел към Россия – великата покровителница и защитница на Славянството.“

Към 30-годишнината от Санстефанския договор, русофобите сякаш са оклюмали. Година преди нея в София се открива паметника Цар Освободител. На тържеството пристига неговият син – Великият княз Владимир със семейството си. В-к „Миръ“ от 1 септемврий 1907 г. описва така събитието: „От гарата до двореца великия княз биде живо акламиран със сваляне на шапки и викове „Ура“ …Всичко живуще в столицата бе излезло да засвидетелствува своето чувство на дълбока признателностъ пред синът на оня царъ с велика славянска душа, който извърши великъ подвигъ, незаписанъ досега в историята на никой владетелъ на земното кълбо.“

За откриването на паметника пристига и легендарният ген. Столетов. „В 1 ½ часа започнаха да пристигат файтоните с руските генерали. Още със слизането си генералъ Столетовъ, подпиращъ се на тояга, се отправи към любимите си опълченци, облечени в своята униформа и наредени войнишки с пушки в ръце. Спре се, изгледа ги продължително и следъ това ги поздрави. Опълченците отговориха дружно на поздрава му. Постоя още малко, разговори се съ некои от техъ и се отправи към другата група опълченци. Поздрави също и техъ и дълго ги гледа. Трудно му беше секашъ да откъсне погледа си отъ милата гледка на старите негови другари, ветерани на освобождението на България.Силно развълнуванъ, той съ бавни крачки се отегли и отиде при своите другари.“

„Великото дело на освобождението на българския народ е дело на самопожертвуванието и на християнското великодушие, на което са способни само великите сърца…- пише в-к „Мир“. - Българския народъ по силата на своето политическо състояние имаше нужда от чувства и помощъ да възроди своите естествени и нравствени сили, да повдигне своя духъ……Истина, мнозина народни синове се опитаха да поведат народа си към един свободенъ животъ, да развият неговите изтощени сили и енергия, посредством която да достигнатъ до заветната си мечта-освобождението на България. Обаче всички техни усилия пропаднаха…

Ужасите, зверствата и убийствата над българите повдигнаха буря по цела Европа. Филантропи, учени и политици изказаха своето възмущение, но нигде те не повдигнаха мисълъ за една реална помощъ. Правителствата на християнска Европа не сториха нищо за да облекчатъ участьта на страждующите се, а се задоволиха съ една анкета на всички турски зверства. Ала не така постъпи Русия. Покъртена от ужасите, нейната велика душа заговори чрезъ сълзите на великия царъ-баща: „ Аз обичам мира и желая да се свърши всичко с миролюбие…….но ако не, тогава ние ще призовемъ на наша помощъ Бога, ще тръгнемъ напредъ и ще изпълним длъжностьта си.“

Тези знаменателни думи, изказани от царя на българската депутация, бяха началото на нашето освобождение.

И днес свободна България съ пълно съзнание на своя дългъ дава своя даръ и изразъ на признателностъ, като въздига всенароденъ веченъ споменъ в единъ памятникъ за Царя-освободителя. Съ него неразривните връзки, които свързватъ българския народъ с неговите освободители добиватъ още единъ изразъ на искрена признателностъ, която българина свързва съ култа на великия царъ–освободителъ за да изрази по-добре не само своето патриотично чувство, но и да даде идеаленъ образъ на тия сили, които го водятъ към висшето му назначение.”

Кулминация на празнуването на 3-ти март преди войните за национално обединение е 30-годишнината от освобождението на България. Общонародното честване се подготвя от специален за целта комитет. Комисия натоварена от Комитета по отпразнуването подготвя луксозно изработен адрес, който е връчен на руския цар (Николай II, б.а.) Между другото в него се казва: „Млада България, на която великохуманната душа на славния Вашъ дедо Царь-Освободитель, скъса робските вериги и подари и божествена свобода, от която днес тя сладко се наслаждава, ще чествува на знаменитата дата 19-й февруарий т.г. тридесетогодишнината от своето освобождение – Санъстефанска България.

Великия Царь-Освободитель, воденъ от милосердието, подпренъ на правдата, извърши най-великото дело в световната история, даде най-великото и неизмеримо благо на българския народъ - свободата.“

(в-к“Дневник, 10 февруарий 1908 г.)

Всички вестници отбелязват бляскавия начин по който е отпразнувана 30-годишнината на 3 март (19 февруари). Ето какво пише органа на Демократическата партия „Пряпорецъ“: „Тихо предпролетно утро. Като никога деня е чудесенъ. Столицата осъмна въ празниченъ видъ. Многобройни трикольорни знамена красяха улиците по целото имъ протежение. Още от 7 часа улиците почнаха да се пълнят с народъ, празнично облеченъ и съ непритворна веселостъ на лице. В 8 часа площада около църквата „Св. Кралъ“, булевард „Дондуков“, ул.“Търговска“ и др.бяха вече буквално натъпкани от народъ. В църквата „Св.Кралъ“ се отслужи молебен, след който многобройния народъ се раздвижи. На чело на шествието беха наредени венците, на брой 78. Учениците и ученичките от отделенията носеха български и руски знамена, а ученичките от гимназиите – китки цветя.

Шествието се спре при паметника, около който при възторжено „ура“ се нареди по определения от Комитета ред. В 10,30 часа почна молебенътъ. После държа речь професоръ Цоневъ. В речта си той изтъкна заслугите на братския руски народъ и Царя-Освободителя за освобождението на България. След полагане на венците шествието на чело с музиката и съ непрестанно „ура“ потегли за паметника на Васил Левски. Той подобно на паметника на „Царя Освободителя“ бе обсипан с цветя. От тук шествието се отправи къмъ руското агентство. Музиката свиреше „Боже Царя храни“, а народътъ непрестанно цепеше въздуха с възторжените си „ура“. Членовете на Комитета бяха поканени въ агентството, където имъ било поднесено по чаша шампанско. След това множеството се отправи за двореца. Пред двореца знамената се поклониха и множеството се спре. На един от прозорците се показа Престолонаследника княз Борис. Той бе посрещнат от могъщи „ура“. На това той отговори съ „Да живее България!“ Нови оглушителни „ура“. Музиката засвири „Шуми Марица“.

Следобед свиреха военни музики пред паметника Царь-Освободетель и в градската градина. Вечерта въ Военния клубъ се даде банкет на опълченците, а по-късно се даде тържествено представление в Народния театъръ”.


Уважаеми читатели,

Отмина националният празник 3-ти март, а с него и 143-годишнината от възкресението на България за държавен и обществен живот. Доколкото са дни занапред обаче, и додето имаме сили, ние, в „Нова Зора“, няма да се уморим да защитаваме правдата за нравствения подвиг на братския руски народ, осъществил Великия ден  за Освобождението на България.

Благодарение на старанието на акад. Иван Нюхновски, през 2019 г. излезе от печат в издателство „Захарий Стоянов“ сборникът „3-ти март, празникът на Освобождението“, който съдържа всички публикации по страниците на 20 български вестника в периода 1885-1944 г. Тези безценни свидетелства показват нагледно, че според всички български партии, политици, генерали и религиозни дейци (Константин Величков, Иван Гешов, Александър Стамболийски, Андрей Ляпчев, Александър Цанков, генерал Луков, Богдан Филов и др.), без разлика в идейните им убеждения, именно датата 3-ти март 1878 г., когато е подписан предварителния Санстефански договор, е точната дата, „от която започва реално най-величествената трансформация в живота на българския народ от 5-вековното иго към свобода и независимост. Тези свидетелства показват най-категорично, че когато си истински български патриот, никакви идейни съображения и политическа конюнктура не са в състояние да изкривят чувството ти за чест и признателност, защото освен България, ти, над всичко, наравно с нея, поставяш и истината. Така са постъпвали достойните синове на Отечеството през всичките години, от 1878 до 1989 г. Техният нравствен пример е най-неопровержимото доказателство за неуязвимостта на непреходните истини в живота на българския народ. И че пренаписването на историята, с което са се захванали в наши дни, соросоиди и русофоби, е работа небъдна. „Не се гаси туй що не гасне“.

А към отрицателите на Санстефанския договор, към хулителите на великата и безкористна самопожертвователност на руския човек, неговият нравствен подвиг за освобождението на брата роб, бихме повторили култовата реплика на един литературен герой: „Жалки, нищожни хора!“.


 

 

НАСТЪПЛЕНИЕТО НА ДЖАМИИТЕ

Е-поща Печат PDF

Когато през далечната 1990 г. предупредихме за стратегията на Турция за създаването на “зелен” (т.е. ислямски) коридор от Истанбул до Тирана и Сараево, ни се смееха и ни наричаха параноици. Днес май и най-яростните ни тогавашни критици вече са обезпокоени от ставащото на религиозния фронт на Балканите.

 


Страница 495 от 636