Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО Е ВРЕДНО ЗА БЪЛГАРИЯ!

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова, председател на ПГ на „БСП за България“, при откриване на сесията на 44-то Народно събрание, сряда, 16.01.2020 г.


Уважаема госпожо

Председател,

уважаеми народни

представители,

скъпи български граждани!

Нека новата година бъде мирна и благодатна за България. На вас колеги пожелаваме здраве и смислени решения с добър резултат за страната и за народа ни!


Започваме и тази сесия в правителствена криза с поредната девета смяна на министър в Кабинета – криза с водоснабдяването. Близо половин милион българи са на режим на вода – основно човешко благо и право. 100-хиляден град е изправен пред избора - работа и хляб или вода! В десетки други градове от години хората не знаят какво е постоянно течаща чиста вода. Три пъти за 10 години се повишиха цените на водата. Народът плати стотици милиони за безводие и мръсна вода.

България е превърната в сметище на света. Международната и българската мафия печелят много смъртоносни пари за сметка на здравето на българския народ пред погледа, а може би, съдейки по последните действия на прокуратурата, в съучастие с българските власти.

Висши държавни служители – изпълнителният директор на Здравната каса, заговориха за организирана система за източване на Здравната каса. Директно са назовани и виновниците – министър и заместник-министър правят лобистко законодателство в полза на големи частни интереси.

Тол системата е отложена отново и е на път да се провали.

Завърна се чумата по свинете и нови десетки хиляди животни се умъртвяват. Цял сектор в животновъдството се унищожава. Естествено, това доведе до невероятен скок в цената на месото – над 50%, а на колбасите, според бранша – 10%.

Предупреждават ни, че ще расте цената на хляба. Расте цената на водата. В много общини се увеличават местни данъци и такси, а близо 2 милиона българи продължават да живеят с пари под прага на бедността. Това са фактите и в тази ситуация откриваме новата сесия.

Защо стигнахме дотук? Защото в продължение на 10 години в управлението на ГЕРБ се приемаха закони в интерес на печалбата на малцина срещу тази на мнозинството. Корупцията вече е заложена в законодателството. Стигнахме дотук заради безхаберие, некомпетентност, а както се вижда от действията на прокуратурата, и заради злоумишления на управляващите. За 10 години превърнахте политиката в търговия, но цинизмът е, че плащате собственото си спокойствие с парите на хората – взимате им непосилни данъци. При всеки бунт министър-председателят си плаща такса „спокойствие“ с техните, с труд изкарани пари, но не, за да има развитие и растеж на страната, не за да има благополучие на народа, а самоцелно да се запази властта. След 10 години обаче и този модел започва да се изчерпва и да не работи.

Системите започват да гърмят една след друга. Унищожихте кръвоносната система на държавността, институциите, които не функционират. Вкарвате държавата от криза в криза, гасите пожари, които сами подпалвате, но управление на държава не е гасене на пожари, то изисква план, компетентни хора, работа и контрол – нищо от това нямате. Затова вместо стабилност и развитие, които обещавахте, има хаос и застой. И това не може да продължава така!

Скъпи български граждани, не вярвайте на лъжи и манипулации, че „Българската социалистическа партия“ влиза в договорки, задкулисие, каквито и да са разговори за крепене на това правителство. Искам да съм пределно ясна: ние работим за сваляне на този кабинет и на това управление! То, освен безхаберно и некомпетентно, вече е вредно за България.

Нямало алтернатива?! Винаги има алтернатива. По всички теми, които засегнах, ние от БСП от години алармираме, сигнализираме министерства, МВР, Прокуратура, по всички въпроси, които повдигнах. Предлагаме различни решения: друг здравен модел, в който болниците не са търговски дружества; друг социален модел, който намалява неравенствата; друг образователен модел, който гарантира кадри за икономиката и работата тук, в България, на завършилите млади хора; друг модел на системата за борба с корупцията, в който не управляващите си избират проверяващите.

Преди малко колегите от ГЕРБ също говориха, че искат консенсус по стратегически важните за България въпроси.

Уважаеми българи, това е лозунг, когато са притиснати в ъгъла. През всички тези години ние предлагахме консенсус по ключовите въпроси за България – демография, здравеопазване, образование и икономика. Всички наши предложения – разумни и с аргументи, бяха отхвърлени без аргументи, така че призивът за консенсус се използва в криза, но не е искрен и никога нашата подадена ръка по тези теми не е била приемана. Ето защо смятаме, че промяната за България и за живота на българския народ преминава през промяна на управлението.

Обръщам се към другите парламентарни партии, които се определят за опозиционни, към другите извънпарламентарни партии, които искат промяна, към граждански сдружения: уважаеми колеги, всеки от нас тича по своята писта и е силен в своята тема, но е слаб, защото е сам. Всеки от нас има идеи за промяна. При всички нас има кадърни и почтени хора. Нека се опрем на тях, да се опрем на жизнените сили на българския народ, защото имаме една обединяваща идея: да сменим това управление и да променим и България, и живота на българските граждани. Това е възможно да го направим, но не просто да заемем техните постове като министри и премиери, а с друга цел – да гарантираме растеж, стабилност и благоденствие на българския народ.

Благодаря за вниманието.


 

С ВИСОКИТЕ КАРАТИ НА МЪДРОСТТА

Е-поща Печат PDF

В дни, когато всеки си задава въпроса, как ще се живее занапред, в условията на една вирусна зараза предизвикваща всевъзможни съмнения, двама професори – Орлин Загоров и Мюмюн Тахиров, са си поставили задачата да намерят отговора на въпроса, който от древността до днес вълнува хората: човекът и неговото бъдеще! Такова е и заглавието на книгата излязла със съвместните усилия на Фондация „Земята и хората“ и издателство „Мултипринт“ – София.

От двамата автори, проф. Орлин Загоров е много по-чест гост на страниците на „Нова Зора“. На читателите ни са известни много страници от крупни негови научни трудове през годините като „Духът“, „Идеалът“, „Модерният национализъм“, „Българската национална идея“, „Душата и нейните послания“, „България в Европа на нациите“, „Оптимистичните терзания“ и много други. Философът Орлин Загоров е посветил множество от своите изследвания на културния код на славянската духовност. Той е редовен член на Международната Славянска академия и е значимо име сред философските и научни среди в чужбина. Неговите трудове се радват на просветеното внимание не само на специализиран читателски интерес, но и на все по-широк кръг от мислещи хора. Книгите му се намират в най-известните библиотеки на САЩ, Русия, Англия и пр.

Другият съавтор на забележителния труд „Човекът и неговото бъдеще“, проф. Мюмюн Тахиров, има забележителни постижения в областта на философия на историята и изкуството, културно-историческото наследство, етнодемографията и духовните аспекти на сигурността. Автор е на 30 научни и белетристични книги: „Идентичност и толерантност“, „Времена и културно общуване“, „Въведение във философията на изкуството“, „Неолибералното общество и мултикултурното общуване“, романът „Бране на диви пчели“ и др. Носител е на литературната награда на името на Николай Хайтов; на Годишната литературна награда на Съюза на българските писатели; на националните литературни награди „Дядо Йоцо гледа“ и на името на поета „Георги Братанов“, както и на най-високото отличие на Съюза на българските журналисти – грамота и почетна значка „Златно перо“. В кръга на шегата можем да кажем, че ако за Омир са спорили седем града, то е твърде показателно, че три български престижни университета се съревновават техните студенти да слушат лекции и да полагат изпити при проф. Мюмюн Тахиров – УниБИТ, УНСС и Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

В книгата „Човекът и неговото бъдеще“ (480 стр.) разделени в 5 глави, двамата автори са разгледали такива теми като: „Човекът в огледалото на еволюцията“ и „Човекът като смисъл на смисъла“. Те са дали отговор на значими и нееднозначни въпроси като: „Сътворение или еволюция“, „Що е човек?“ и „Човекът като творение на природата“.

В глава 3-та е потърсен отговор на въпроса: „Защо светът, в който живеем не е такъв, какъвто го желаем?“, „Божие проклятие или човешко неблагоразумие?“. Разгледана е и диспозицията „Човек и свръхчовек“, и се преминава към темата за общото човешко бъдеще и хуманистичния обществен идеал.

Особено място в книгата заема глава 5-та, която носи надслова: „Битката за по-добър живот на човечеството“. В нея са разгледани въпроси като: „Живата етика“, „Високо качество на живот за всички“. Предложени са оптимистична визия за бъдещето на човечеството и нова светогледна парадигма. Направена е и  сполучлива разшифровка и за тезата за диалектическият хуманизъм на Маркс. Изключително ценна е озаглавената като финал на книгата тема какво ще спаси света? Красотата или изкуствения интелект?

Известната мисъл на Достоевски от романа му „Идиот“ е всъщност въпрос, зададен от героя на романа Иполит Терентиев. Но в героите Княз Мишкин и Иполит Терентиев, е превъплътен самият гениален дух на писателя, който сам За себе си и чрез своите герои се опитва да намери отговора на въпроса: Възможно ли е красотата да обуздае разрушителните човешки страсти, да умъртви егоизма, злобата, омразата и да премахне злото в неразумния, в безумния И ненаситен свят? Да победи цинизма, егоизма, потребителския нагон, корИстолюбието, хедонизма, коравосърдечието и пр. И къде в тези битки се намесват любовта, доброто, истината?...

Може би не е необходимо да пояснявам, че на тази многопосочна дилема отговорът на авторите е в смисъла на взаимодействието на понятия като „свят“ и „красота“. А може би това е и причината, поради  която Достоевски не проповядва формула за спасение, а само задава въпроса, на който читателят трябва да намери своя си отговор, както и причините, които го обуславят в живота. Такава всъщност е и позицията на авторите на тази книга, която с високите карати на мъдростта и опита, на познанието и добродетелността, припомня и усилията на други умове, които са се опитвали да надникнат зад привидната прозрачност на злото и доброто вървейки по моста на човешкото знание от миналото към бъдещетето и обратно. Но всичко това в пълнота може да проумее читателят, при срещата с този забележителен труд.


Практиката на „Нова Зора“ е, когато препоръчва заглавия на своите читатели, е да се опитва да улесни достъпа до тях. И в случая е така: разполагаме с ограничени бройки от тиража, предоставени ни от двете издателства. Цената на книгата е 20 лева. И ако някой пожелае да я получи, трябва да прибави още 2,50 лева за пощенски услуги и да изпрати сумата с пощенски запис, с пълния си и точен адрес за получаване – трите имена и телефон за обратна връзка. Адресът е: София 1000, ул. „Пиротска“ № 3, за Минчо Мънчев Минчев, главен редактор на вестник „Нова Зора“. За допълнителна информация, на разположение са и редакционните телефони: 02 985 23 07 и 0894 66 49 00.

 

КНИГА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗА ПОЛИТИЦИ

Е-поща Печат PDF

Има ръкописи, които патината на времето прави още по-ценнни, а тяхното отпечатване превръща в истинско събитие. Такъв безспорно е случаят с книгата на Симеон Радев “Д-р Стоиловата външна политика и помирението с Русия”.
Книгата е първата от поредицата творби на видния български историк, изследовател, публицист, журналист, дипломат и интелектуалец, които са писани след 1946 г. Нейната поява на книжния пазар половин век след завършването й е резултат от съвместните усилия на Агенция БГНЕС и издателство “Св. Климент Охридски” (да не се бърка с Университетското издателство “Св. Кл. Охридски”, бел. ред.). Преди три години благодарение на същия този тандем многобройните почитатели на Симеон Радев бяха зарадвани с излизането на том трети на неговото ненадминато и досега изследване “Строители на съвременна България”.

 

Изстрадани думи за Отечеството и Свободата

Е-поща Печат PDF

С тези две понятия се срещнах за първи път, слушайки фамилните легенди от бащиния ми род… Сега си давам сметка, че те са като гроб – преливаш го, навестяваш го, пазиш го от троскота, обхождаш го, за да не стъпиш върху него… Уважението към покойниците в нашата религия е доведено до нравствен закон… А фамилните истории разказваха за малкия бежанец от с. Главан. Знаете ли къде е Главан? На педя място е от оная култова българска чешма на Белоногата на южната ни граница. Там е родното място на бащиния ми род, обитавано до 1828 г. Закрила им бил Войводата на Сакар Големият Жеко. После – поредната Кримска война. И нахлул башибозукът… Решили: ще подпалят къщите си и ще бягат на север, пък… докъдето стигнат. И тук се появява малкият бежанец – мой прапрадядо (не знам колко пъти е това „пра“) изиграл голяма роля. Спуснали го в Слепия кладенец – горе, до старата черква. Жив бил още дюлгеринът, градил кладенеца. Момчето трябвало да скрие главанската тайна – една тетрадка, изписана от Дядо Даскал, обвита в мушама и натопена във восък. В нея – цялата история на Главан, имената на всички, нещо като родословно дърво… Взели най-ценното, децата и старците и подкарали стадата нагоре към Балкана. От ножа бягали. Малкият укривател на тайната – с тях. Някои стигнали чак до Бесарабия…

Младежът израснал буен, буден и ученолюбив. Късметът го отвел във Военното училище на Руската империя – Санкт Петербург. Достига до чин офицер от лейбгвардията и егерските части, изучавали тактиките на силовото разузнаване. Така го заварва Руско-турската война през 1878 г. И той тръгва с войската обратно към България… За да търси по пътищата на родния си край двете думи: „Отечество“ и „Свобода“. Намира ги из многохълмието на с. Главан малко преди Освобождението. Тогава идва заповед от главнокомандващия на оттеглящите се османски части: „Да бъдат украсени с мъжки тела брястовете пред Одрин.“ (Най-често се давят добрите плувци, нали?) Хващат го. Сред 45-те обесени главанци на Петковден е и той – Иван Минков Гочев, някогашният малък бежанец, съхранил родовата ни история. Преди години с тогавашния вицепрезидент Тодор Кавалджиев открихме паметника на обесените главанци… Това е накратко историята, която като малка още научих и която ме срещна с тази мъчна за обяснение дума – „СВОБОДА“… И сега, каквото и да ми говорят, каквито и мантри да ми повтарят, аз виждам оня малък бежанец, който вади камък от градежа на Слепия кладенец и крие в тайника оная тетрадка… Виждам го и като офицер вече, как се сражава за моята свобода… Присънва ми се и гробът му, който не бива да тъпча, а да спасявам… От всичко…

Спасявам го всеки ден – от калните вади на апатията и неверието, от алчните уста на поредния самозабравил се политик, който с фелдфебелска безпардонност си позволява да разговаря с народа си... Спасявам го от разпенените фобии на дементната Г-жа Неблагодарност, която тъпче по гробовете на българската история… Спасявам го от гузните мълчания на оратори и сценаристи, ненаучили една от най-важните думи в живота: БЛАГОдаря. Спасявам този гроб на обесения главанец – от празното говорене, от лицемерните самозванци, от новопокръстените историци и месии, които и на Апостолите на свободата гледат като на електорат… Спасявам го от тежките думи на децата и внуците ни, подготвили се отново за дълъг път… А в тях една грижовна майка е скътала наред с плетените вълнени чорапи за зимата – и едно малко Требниче, с български думи в него. Милата, тя не знае, че студеното първо превзема не нозете…

Спасявам онзи гроб и името на лейбгвардейския офицер и от себе си, когато си разреша да рухна пред лицемерието и нихилизма... Само си мисля, обаче, че спасявам оная дума, дето трудно се обяснява… Всъщност, тя нас спасява…

Защото... националната гордост и достолепие не са стока – да я сложиш на кантара и да я претеглиш – колко тежи... Достойнството ни минава през избора, направен в едно Ганково кафене, през една вяра и надежда, че няма да сме сами по стръмното нагоре; през едно Черешово топче, което така и не гръмна както трябва, но светът го чу и изохка от болките на България; минава през Самара и Шипка... И защото честта ни на българи ни повелява да не забравяме КАК се стигна до възмечтаната свобода! Каквото и да говорят днес някои, преминали през бакалските семинари на „новата политическа реалност“... Не, Свободата, както е известно, е състояние на духа. Тя се изразява в духовната сила, да можеш да кажеш: „Благодаря!“ Свободата е и в онази дълга минута мълчание, когато кръвта бучи в ушите ни и е толкова тихо..., че се чуват стъпките на историята. Виковете на настоящето не са в състояние да заглушат тази тишина! Българинът, мерил открай време чело с Балкана, знае, че Животът и Смъртта в историята на един народ се срещат и догонват, но оставят своите неопровержими знаци за потомците; знае, че гробовете на падналите за свобода не бива да се прекрачват и стъпкват!... Затова нека сторим широк православен кръст и да поменем с благодарност онези руски, румънски, украински, финландски воини и български опълченци, чиито бели кости легнаха в земята ни като триангулачни знаци – за да не се изгубим в историята ние, потомците...

 

 

ТЕХНОЛОГИЯ НА МЕДИЙНИЯ РАСИЗЪМ

Е-поща Печат PDF

Всички виждаме как през последните десетилетия западните лидери и тяхната медийна прислуга широко прокламират идеите за “равенство между расите”, за “права на човека” и т.н. В САЩ дори лицемерно говорят за афроамериканци, а не за негри (сякаш негър е обидна дума), а у нас наложиха термина “ром” вместо циганин и т.н. демагогски умилителни. Някой би помислил, че вълкът си е сменил не само кожата, но и нрава.

Знаем, че до средата на 19 в. в най-голямата “демокрация”, т. нар. афроамериканци са третирани като животни, а само допреди 70 години в „цивилизована” Западна Европа хората са били душени с газ и изгаряни в пещи. Но някои ще кажат, че това е минало - сега се прокламира равенство между расите и нациите и се говори колко лош е национализмът и расизмът.

Нека обаче се вгледаме по-внимателно в пропагандната машина на нашите западни “съюзници”. По света стават непрекъснато трагични събития – войни, терористични актове и т.н. Когато пострада дори един американец или западноевропеец - французин, англичанин или холандец, правилните медии в цял свят, дирижирани от САЩ и Западна Европа, вдигат шум до Бога, огласяват и повтарят десетки пъти ежедневно и дни наред събитието. Приглася им и медийният слугинаж от страни като България и другите държави от Източна Европа, наскоро приети в “европейското семейство” и НАТО. Вярно е, че за да се спази формално принципът на плурализма, веднъж-дваж някоя медиа ще спомене и за загуби на другите, „второ качество” хора, но това се губи в общия неспирен поток от едностранна информация.

 


Страница 498 от 638