• Славянските комитети в Русия и Руско-турската война 1877-1878 г.
Ако император Александър II се реши на война против Османската империя през пролетта на 1877 г., една от главните заслуги за това се пада на Славянските комитети в Русия. Те са обществени организации, който възникват непосредствено след злополучния за Русия край на Кримската война от 1853-1856 г. Първата такава организация възниква в Москва, а след нея се появяват и комитетите в Санкт Петербург, Киев, Одеса и по други места.
В състава на комитетите влизат видни представители на руската интелигенция, които след претърпяното поражение във войната от 1853-1856 г. са обезпокоени сериозно за бъдещето на империята и особено от удара, нанесен й като политически фактор в Европа. Фактор, към който са насочени надеждите на балканските народи, сред които и българите, за освобождение от игото на Османската империя.
Знае се, че до 1877 г. Русия води десет други войни с Османска Турция и че след всяка от тях вярата на българския народ в освободителната мисия на Дядо Иван все повече и повече нараства.
Славянските комитети не само споделяли надеждите на българите, но и на свой ред застъпвали идеята, че макар и победена във войната от 1853-1856 г., Русия е длъжна да изпълни своя дълг на Балканите.
В същото време меродавните кръгове в Санкт Петербург още не бяха изживели шока от загубата в Кримската война, поради което в продължение на повече от десетилетие и половина се дистанцираха от възгледите на Славянските комитети. Особено песимистичен в тази насока бе самият император Александър II, който по никой начин не желаеше участието на страната в какъвто и да било военен конфликт, за да не се повтори отново „кримският кошмар“.