Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЗА КОГО ДА ГЛАСУВАМ НА ПРЕДСТОЯЩИТЕ ИЗБОРИ ЗА ЕВРОПАРЛАМЕНТА?

Е-поща Печат PDF

Огнян ГърковЕвропа може да възстанови своя блясък, ако се завърне в лоното на социалните държави-отечества. Но броени седмици преди майските избори за ЕП (Европейския парламент) казионната и партийна пропаганди само подгряват в най-банална форма избирателя, за по-активно участие. Политическата камарила схваща, че темата Евроизбори е скучно-неконкретна за българския избирател, въпреки че на фона на геополитическите фактори за България - засега 3-те глобално-регионални империи - европейската визия на българина ги надвишава. Интелигентният избирател се досеща защо политическите партии „се подмоткват” да формират консесуален български европейски дневен ред, оправдавайки се с принадлежност към различни политически семейства в ЕП. И не бързат с оповестяване на списъците с кандидати. От друга страна (дано греша!), себичните мераци и противоборства по евродепутатско себеуреждане и лично благоденствие по шаблон „доброволно васално послушание към Берлин, Париж, Брюксел и пр.” се проявиха по-открито сред патриотичните формации, €-$-вия предимно извънпарламентарен сектор и в дилемата „Станишев или друг водач на листата на БСП”. От съвременното ОФ (=ГЕРБ) и ДПС – нито гък конкретика !

Евроскептиците считат, че европейските избори не ще решат нищо, защото ЕП няма законодателни функции и от него отново не зависи НИЩО. По-крайните от тях не виждат Европа обединена, а поробена – „от олигархичната организация ЕС”. Те са убедени, че Обединеното Кралство излиза от ЕС, защото не желае федерализирана Европа, към която се стремят и ни тласкат целенасочено Меркел и Макрон.

Досегашният опит показва, че мнозинството нови членки на ЕС (вишеградци, „балканци без средиземноморци”, Естония + Португалия и донякъде Великобритания) са скептици на евроизборите с ниското си участие в тях. Ниската електорална активност за евроизборите у нас поставя под въпрос представителността им и я превръща в театрално-формална. Защо? По справка от адв. В.Шейтанов, в момента в ЕП от България са избрани 1 бивш премиер, двама бивши министри (външен и по околната среда и водите), 1 главен преговарящ по присъединяването ни към ЕС и бивш посланик. За останалите Европарламентът служи за прощъпулник в европейската и международна политика. Съмнителна е ползата, която биха могли да допринесат. Биографиите на тези народни избраници в Интернет показват богато разнообразие на образователен ценз: от инженер по електроцентрали и мрежи, химик-кибернетик, начинаещ юрист, до магистър по публична и териториална администрация и под. Мнозина сред тях започнаха евродепутатския си път без международен опит, без нито едно участие в международни преговори или конференция даже.

Е, поне две от евродепутатките успяха да се задомят за чужденци, мечта на не една българска мома, столична или от „дълбокия прованс”. Та дори едната стана и еврокомисарка! С небългарско фамилно име, но по „квотата на евроинтегрираните”!?

С акцент върху външнополитически очаквания

няма да се доверя на кандидати на политическите субекти, които по щракване с пръсти от „задграничните началници” прибързано подписаха Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с коминтерновско-сръбско,а на финала и -отвъдокеанския проект на държавата със столица Скопие. Загърбвайки отечествени генетични въжделения, исторически усилия, огорчения, грешки, включително хиляди човешки жертви!

 

 

А историята е само един от компонентите на различия с антибългарски подклажданата БЮРМ. Без отговори на въпроси от сорта на докога и защо все още в Повардарието и в конституцията й липсват понятията българи и български език. Като отбелязвам, че съм много далеч от очаквания за етнолозунги „един народ в две съседни държави”.

Не бих избрал и гробокопач на европейската идея и на принципа суверенност, който на бърза ръка угоднически „гуайдо-венецуелизира” небългарски проблеми.

Не бих се доверил и на наши избраници, толерантни или колабориращи с Истанбулски конвенции + небрежно пробутваната в училищата джендър-идеология. Също така с пактове по миграции и бегълци, и нелегални нашественици в европейска България, неправомерно наричани бежанци; с Дъблински регламенти и подобна книжнина, сътворена от политбюрократи и чиновници в Страсбург, Брюксел, Вашингтон или Ню Йорк, в Берлин, Париж, ако ще и да е и в Москва.

Бъдещите ни евродепутати (=ЧЕП-ове, т.е. членове на Европейския парламент) би следвало да са наясно, че Европейският съюз е в криза не без влиянието и на външни геополитически фактори, три от които са авторитетни държави-постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. Четвъртата постоянна членка на СС е в процес на Брекзит, а петата, със столица Париж, заедно с Германия се опитват – във вътрешен план - да федерализират европейския проект. Или по подражателско подобие на САЩ, но обезателно в духа на стари, неизживяни колонизаторски реминисценции и рефлекси.

Примери?

Различните стандарти и качество на храните в „Стара” и в „Нова Европа” на фона на системното староевропейско мърморене за уеднаквяване на данъчните ставки в ЕС, „пакета Макрон” за шофьорите, аналогичната по последствия за българското корабоплаване и превозвачи по река Дунав нова директива на ЕС по пакета „мобилност". Новите регламенти водят до допълнителни разходи и фалити и „будни” български транспортни фирми вече обмислят опции да се регистрират под чужд флаг, за да избегнат евроизискванията. Докато родните компютърни писарушки в Брюксел две години не съумяха да използват инструментите на ЕС за блокиране на политиката на двойни стандарти на Стара Европа. А Макрон иска да плащаме западно-европейски заплати на шофьорите ни в Западна Европа, а техните инвеститори у нас плащат с пъти по-ниски трудови възнаграждения на българите.

Не бих желал да гласувам и за ЧЕП-ове с личен и партиен „принос” за фалита на икономиката и обезличаването на селскостопанското ни производство, за емиграцията на Запад по социално-икономически причини като евтина работна сила на поне 15% от работоспособното население. Преподчиняването ни на

евроглобалистичния неоимпериализъм

на развитите евродемокрации в никакъв случай не се компенсира от средствата на еврофондовете. Те са много ниска, недостатъчна и частична компенсация дори само за българските вноски в бюджета на ЕС и разорената ни икономика.

Подобни кандидат-ЧЕП-ове се осланят на гласовете на близки и роднини, на партийни активисти-държавни чиновници, на кандидат-чиновници в администрацията на ЕС и безконкурентни ползватели на евросубсидии.

Напротив, от бъдещите избраници от България бих очаквал инициативи или подкрепа на европарламентарни проекти, които биха способствали за икономически и социален възход, а не папагалстващи реакции в полза на евромонополистите. От някъде трябва да се започне с неутрализирането на резултатите от наивистичния период на европейска неопитност за водене на преговорите с ЕК. Например, от нови български евродепутати, които имат доблестта ребром да поставят въпроса, че не желаем да плащаме колониалните грехове на стара Европа. Така както постъпват вишеградци, поне тематично.

Очевидно е, че прословутото ромско включване в Югоизточна и Централна Европа (ЮИЦЕ) не се е състояло дори за цели 7-9 века (вж. ogniangarkov.blog.bg / 26. 01.2019 г./08.08.2017 г./30.12.2016 г.). Историята показва, че голямото количество маргинализирани цигани в ЮИЦЕ са също резултат на „староевропейския пуризъм към ред”, въпреки че Стара Европа е успяла да ги сведе до 1 578 100 души, а в Нова Европа, или ЦИЕ без Украйна, Беларус и Молдова, по словашки данни живеят 5 471 000 роми.

Да напомням ли, че сред първите 10 европейски държави по броя на циганите 8 са от ЮИЦЕ ? Мнозинството живеят в Румъния, България, Словакия, Унгария + Испания.

 


А защо проекто-концепцията на ВМРО за интеграция на българските цигани да не стане обект на дискусии със заинтересованите партньори в Европарламента? С тях бихме могли  да поставим в Брюксел въпроса за европейско финансиране и репатриране на цигани, които не подлежат на европейска адаптация. Индия е световен фактор с богата вековна култура, съвременен потенциал и бъдеще. Прародина на сегашните 8-10 млн. европейски и северноамерикански цигани, като числеността им не е от значение за над/милиардна Индия.

Още по времето на външния министър Иван Башев (1962-1971 г.) индийската страна проявява афинитет към българските цигани. Министър Башев предлага желаещите да се изселят в Индия. Но най-вероятно е нямал решаваща политическата тежест да се наложи пред тогавашното висше партийно ръководство на БКП поради произхода си. Син на заможен занаятчия и на родена в Братислава чехкиня от още по-заможно семейство, израстнала във Виена. Завършил елитното Немско училище и право, владеещ чужди езици Иван Башев е от чужд свят за висшата номенклатура, която тогава си въобразява да асимилира циганите даже чрез смесени бракове + задължителна трудова заетост.

Впоследствие индийските власти потретиха офертата

за прием на етнически имигранти.

Вероятно част от „евроциганите” няма да склонят, но отдавна бе време МВнР да проучи истинските мотиви на индийското правителство. Поне преди няколко години в Братислава цареше убеждението, че поотделно нашите държави от ЮИЦЕ трудно ще се справят с приобщаването на този етнос. Стара Европа контролира проблема, така че от европейски подход сме заинтересовани инициатори страните-членки на ЕП от Югоизточна и Централна Европа. Поне двустранни и многостранни сондажи няма да навредят, и с Индия, и в рамките на ЕП. А за Индия предполагам не е трудно да се подготви пропагандна кампания сред ромите, особено по линия на културата, на музикалното и филмовото творчество на хиперзвезди като Радж Капур.

Полагането на усилия в рамките на ЕП за начало на постепенно изграждане на частична алтернативна опция „Индия”, в смисъла на  „международно-правния феномен на САЩ Гуантанамо”, заслужава внимание на фона на досега неосъществените кабинетни проекти за масова интеграция на циганите, изискващи десетилетия търпелива и последователна политика. Поколение след поколение.

 

4 март 2019 г.


 

 

ОТ УРВА НА УРВА И ОТ ВЕК НА ВЕК…

Е-поща Печат PDF

Бързам по заледените стъпала. Виелицата ме следва по петите. Високо пред мен се издигат позлатените куполи на храм-паметник Шипка увековечил и прославил подвига и саможертвата на руси и българи по бойните полета на България през 1877-1878 г. Мъглата ги скрива от погледа ми, но знам, че при ясно време те блестят на слънцето и се виждат още от равнината. Наоколо боровите гори се огъват под напора на вятъра. Не бях изпитвала истинската зима така осезателно, както докато се изкачвах към паметника. Все още не можех да повярвам, че човек може да умре от студ. В паметта ми изплува образът на войника от картината на Верешчагин* „На Шипка всичко е спокойно“. Припомних си вкочанените му ръце, крака, тяло... Не може да ги движи, а замръзналият шинел не го стопля. Леденият вятър навява сняг върху краката му, покрива коленете му, засипва го до кръста, а той е все още жив и мисли, усеща, чува, чувства... Докато бялата смърт го вледени и го погълне така, както стои на поста си.

Когато генерал Гурко сформирал петте колони от състава на войската си, необходими за последния и решителен героичен щурм на Балкана за освобождението на София, две от тях, под командването на генерал Дандевил, в една ледена нощ стигат на връх Баба. И там, под напора на снежната виелица, замръзват 800 души, които не палят огньове да стоплят премръзналите си тела, за да не издадат позициите си на османците.

Вървя с наведена глава срещу силния вятър и поглеждам към църквата. Построена в стила на руската архитектура и строително изкуство от XVII век, тя е една от най-красивите в България. Успявам да се отскубна от ледената прегръдка на вятъра и с премръзнали пръсти едва отварям тежката обкована врата.

Вътре е светло, топло и тихо. Светците гледат спокойно с мъдри и строги очи. Погледът ми грабват майсторски изрисуваните икони, дар от монасите-художници от руския манастир "Св. Пантелеймон" в Света гора - Атон. Умелите ръце на дърворезбарите на иконостаса, упорито са дялали липовото дърво, за да се родят чудните фигури, детайли и мотиви. Може би, все още в нощната тишина на каменната зала, се чува звънът на чукчетата на златарите. Колко търпелив труд и какво вдъхновено въображение са били необходими за изработването му, за богатата му художествена резба, за позлатата, която я покрива? Каква пищна и многоцветна украса...

Изведнъж ме разтърсва могъщият звън на огромните 11-тонни камбани, най-голямата от които тежи 11 643 кг и е личен подарък от руския император Николай II. За да се отлеят са били нужни повече от 30 тона отстреляни оръдейни гилзи, събрани в района на битките. Може би точно така е звучал техният звън и тогава, понесен от вятъра, разпилян в равнината, достигнал до къщите и до тръпните сърца на българите… Влизал е в душите и умовете на хората, за да им напомня никога да не забравят подвига на героите и победния изход на битката... Всеки път ехото им разгаря българският дух, който никога не е преставал да гори, особено когато е трябвало да защищава свободата си. Дори и сега. Дори и на мен.

Прогонената навън тишина отново се върна. Мъглата попи и последния звън на камбаните. Разтърсвана от все още кънтящото им ехо, мълчаливо спирам пред мраморните плочи. Върху тях са изписани имената на руските офицери и войници, загинали в битките против вековния поробител. На четири личат имената и на българските опълченци. Всеки е живял, страдал, мечтал...

С бавни стъпки слизам по тесните каменни стъпала, които ме отвеждат надолу, в костницата. Пред мен се открива голяма белокаменна зала, в дъното на която, с наведена глава и благоговеен израз на лицето, е коленичила каменно-бяла жена, олицетворение на преклонението на България пред падналите в страховитите сражения руски войници и български опълченци. От двете страни, в два реда, в мраморни саркофази са положени костите на загиналите. Какво ли са си мислили каменоделците, дошли чак от Италия, докато са изчиствали формите на 17-те саркофага? Какви чувства са вълнували онези, които мълчаливо са изписвали със златни букви имената на героите?...

Стъпвам на пръсти, за да не смутя вечния сън на покойниците.

На Шипченския връх руси и българи заедно са се сражавали, заедно са посрещали смъртта. В разгара на боя в едно са се сливали българска и руска реч. Ехото на Балкана дълго е разнасяло разтърсващото им мощно „Ура!“...

Тръгвам, понесла в сърцето си горещо преклонение пред подвига на именните и безименните герои, дали живота и кръвта си, за да защитят българската свобода.

И не усещам студа, не забелязвам виелицата...

 

* Василий Верешчагин е участник в Руско-турската освободителна война като доброволец. След победата край Плевен руският военен журналист, художник и писател, продължава с армията на генерал Скобелев за зимното преминаване на Балкана. Албумът със скиците, които е загубил по пътя си, по-късно е бил намерен. От по-нататъшното развитие на военните действия, в този тефтер са останали идеи за “На Шипка всичко е спокойно”, “Шипка-Шейново”, “Пътят на военнопленниците” и много други.


 

 

ЧЕТЕТЕ ИСТОРИЯТА, ГОСПОДА!

Е-поща Печат PDF

От 134-годишната история на съвременна България, може да се направи извод, че винаги, когато сме били „скарани“ с Русия, сме губили. Така е било по времето на Първата световна война, така е било и с Втората световна война. Очакваме обаче руснаците винаги да ни прощават „волностите“ като на малко дете. Те винаги трябва да ни „разбират“, а ние да се държим както ни кефне. Или по-точно както го иска някой по-голям „батко“ - по-рано Германия, а сега САЩ.

 

Как се погубва България?

Е-поща Печат PDF

Щрихи към практиката на съвременния геноцид

Откъс от доклад, изнесен на 23.10.2021 г. на академичната конференция на тема „Демографският срив на България: Възможни решения и практически стъпки за изход“, изд. „Мултипринт“, С., 2022 г.

Днес духовните наследници на нацизма убиват не с газови камери, а „демократично“, с „ценности“ и „добри европейски практики“. Формите са различни, но резултатът – така както е планиран, трябва да бъде многократно по-мащабен. Какво са 60 милиона жертви на Втората световна война? Според ултраглобалистите населението на планетата прекалено е нараснало и трябва радикално да бъде изчегъртано. Прозрението на акад. Близнаков от 2000 г. относно планове на американските неокони за физическо елиминиране няколко милиарда „излишни хора“ се оказва пророческо.

Тригерът

През август 2018 г. в Институтът за сложни научни системи в Санта Фе, щат Ню Мексико – водещ световен център за изследване на сложни системи, се провежда закрита конференция под егидата на NSA (Национална агенция за сигурност на САЩ). В подготовката й участват Хербърт МакМастър – генерал от запаса и бивш съветник по въпросите на националната сигурност на президента Тръмп (2017-2018), Рекс Тилърсън – бивш президент на петролния гигант ExxonMobil и бивш държавен секретар на САЩ (2017-2018), Майк Помпео – бивш шеф на ЦРУ (2017-2018), а тогава – държавен секретар на САЩ в администрацията на президента Тръмп (2018-2021); плюс финансисти, индустриалци, учени, дипломати. Въпреки че темата на конференцията официално не е обявена, тя може да се определи като „Рисковете в един уязвим свят“, съдейки по един от основните доклади. Разгледани са четири възможни варианта за преодоляване кризата на неоглобализма (между другото, теорията за „четвъртата индустриална революция“ на Клаус Шваб напълно е отхвърлена като вариант). Позовавайки се на изследвания на академични учени, участниците отбелязват, че днес на Запад нито елитите, нито масите са способни не само за революционна трансформация, но дори за оптимизация. Благодарение на пропагандата, „правилните“ медии и строгия социален контрол, през последните сто години поведението на хората (главно на Запад) се е стандартизирало. В резултат – човешкото многообразие от личности е потиснато и заменено от автоматичното и инстинктивно поведение на човешката маса.1

Защо ли тази констатация на участниците в конференцията в Санта Фе от 2018 г. напомня за казаното от Адолф Хитлер през 1938 г. пред Херман Раушнинг – гаулайтер на Данциг? „Аз разбърквам народа и не му говоря, преди да е превърнат в маса... Масата е като животно, което се подчинява на своите инстинкти. Логиката и разсъждението нямат значение. Масата има твърде опростен мисловен и чувствен апарат. Всичко, което не може да разбере, я плаши... Мога да ръководя масите само когато са фанатизирани. Аз фанатизирах масите, за да направя от тях инструмент на моята политика“, изповядва фюрерът. 2

И така, повече от половината от участниците в конференцията в Санта Фе стигат до извода, че най-вероятна е „катастрофичната теория“. Ако бъде избегната обаче или резултатите от нея не са толкова фатални, 25% от участниците се изказват в полза на прилагането на „антропологичен преход“, т.е. схема за формиране на общество от два социо-биологични кастови слоя: свръхчовеци, които ще живеят до 120-140 години и обслужващи ги „хора“ с различни умствени и физически способности и ниска продължителност на живот; подобно на Елоите и Морлоците от „Машината на времето“ на писателя-фантаст Хербърт Джордж Уелс (1866-1946), който през 30-те години на ХХ век споделя идеите на Хитлер за „нов световен ред“ и между другото е сътрудник на английската служба MI6.

Но как да се създаде такова общество, умуват в Санта Фе? Какъв трябва да бъде „тригерът“ или трансформиращото събитие (transforming event) – по израза на бившия министър на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд – за постигане на „новия световен ред“ (NWO)? Войната не е единствената форма, водеща до социална катастрофа, има ли и други начини за генериране на трансформиращо събитие, като пандемия, например?

Ето какво съветва Ръмсфелд: „Ще огласим, че Китай се готви да ни нанесе биологичен удар и затова трябва да променим човечеството, за да го спасим.“ Подготвен е и съответен проект: „Червено утро“. И става точно така: Китай е обвинен за „пандемията“ от 2020 г., за всичко е нарочена лабораторията в Ухан, а се „пропускат“ опасните утечки през юни 2019 г. от лабораторията във Форт Детрик, САЩ.3

Впрочем, още през 2010 г. идеологът на мондиализма Жак Атали нарече пандемията едно от най-добрите средства за създаване на „нов световен ред“. Същата идея е заложена и в тогавашния доклад на фондация „Рокфелър“. Пътят е посочен, но първият „експеримент“ – епидемията от свински грип, не сработва. За следващото „трансформиращо събитие“ се подготвят по-добре. На 18.10.2019 г. в Ню Йорк фондацията на Бил и Мелинда Гейтс, която още от 2011 г. пледира за намаляване населението чрез „депопулация чрез насилствена ваксинация“,4 провежда учение „Събитие 201“ (Event 201) съвместно с Центъра по сигурността на здравето на института „Джонс Хопкинс“ и Световния икономически форум на Клаус Шваб. Организаторите определят Event 201 като „Упражнение по реакция на пандемии с високо ниво“ с цел да се набележат сферите как чрез публично-частно партньорство да се контролира замислената изключително тежка пандемия, за да се овладеят огромните икономически и обществени негативни последици.5

Като по поръчка, в последния ден на 2019 г. е регистриран първият случай на коронавирусна инфекция в Китай. През март 2020 г. – без да са налице достатъчно данни, СЗО обявява пандемия. Правителствата на всички страни (с изключение на Беларус и Швеция) „козируват“, въвеждайки локдаун (принудително затваряне на образователни, административни и други учреждения, търговски и други обекти), социална дистанция, маски, масови ваксинации (с експериментални ваксини, както се оказва впоследствие). Иначе казано, правителствата безропотно изпълняват плана за депопулация, заложен още в доклада на фондация „Рокфелър“ от 2010 г. и в „упражнението“ от 2019 г.

Лъжата на СЗО

Едно от най-важните средства за формирането на „новия световен ред“ е контролът върху информационните потоци. Осъществява се на практика чрез унищожаване на журналистиката като професия, насаждане на пост-истини, замърсяване на информационното пространство и т.н. В плановете на сегашния световен елит и неговите национални агенти е „разчовечване“ на човека, което обаче трябва да се представя като стимулиране на човешкия живот към разнообразие (diversity).6 Така, успоредно с обявяване на „пандемия“, медиите, контролирани от организаторите й, започват масирана пропаганда за нагнетяване страх у населението, за да го принудят масово да се ваксинира.

През октомври 2020 г. Световната здравна организация (СЗО) най-накрая призна, че коронавирусът не е по-опасен от сезонните грипове.7 Иначе казано, пандемия няма! СЗО е лъгала! Лъгала ни е сутрин, обед и вечер! В хода на разкритията се установи, че „пандемията“ е част от мащабна бизнес-схема. Спонсорите, разработчиците, производителите, координаторите на истерията Covid-19 и ваксината, са едни и същи лица, чиято цел е намаляване населението на земята, подкопаване икономиката на страните-конкуренти и на противниците, увеличаване влиянието на „дълбоката държава“ в света, извличане на свръхпечалби от западни фармацевтични компании. И най-главното – започване на световна биологична война.8

Финансирането е осигурено от фондация „Бил и Мелинда Гейтс“, британската фондация Welcome Trust, програмата Predict на USAID; а основен клиент на ваксината е Коалицията за иновации и готовност срещу епидемии (CEPI), създадена от същите фондации. В многобройните PR кампании Коалицията е позиционирана като „спасителка на човечеството“. На всичко отгоре CEPI успяла да събере (по-точно да обере) 2 млрд. долара от правителствата на редица страни за разработване на ваксина. Според някои медии, тази схема действително представлява елемент от цялостен модел на евентуална биологична война.9

Междувременно се оказа, че високата смъртност не е толкова от коронавируса, а от бактерия, която ускорява образуването на кръвни съсиреци – тромбози, водещи до смърт. Фактът бе установен от италиански патолози, които, въпреки забраната на СЗО да не се правят аутопсии на починали от коронавирус, не се подчиняват и разкриват баналната измама, за което писа „Нова зора“ в бр. 21/2020 г. Разкритията предизвикаха гнева на италианската депутатка Сара Куниал, която публично призова президента на републиката да поиска от Международния наказателен съд да повдигне обвинение срещу Бил Гейтс за престъпления срещу човечеството.10

След като СЗО бе принудено да признае лъжата, 43-ма германски и холандски медици апелираха в отворено писмо канцлера Ангела Меркел да върне Германия към нормален живот, „да се прекратят ежедневните механизми за публично въздействие и страх“, а Бундестагът да отмени необоснованото си изявление за „епидемична ситуация от национален обхват“.11

Оказва се, че смъртността рязко нараства най-вече сред ваксинираните. В Германия например, официалните данни сочат близо един милион смъртни случая между седмица 1 и седмица 49 на 2022 г., което представлява 276% увеличение спрямо броя на свръхсмъртните случаи, регистрирани през 2020 г., т.е., преди решението за задължителна употреба на „ваксините“ на корпорацията Pfizer. Според официален доклад, публикуван от „Института Робърт Кох“, налице са обосновани данни, че ваксинираните срещу Covid-19 са развили Синдром на придобита имунна недостатъчност (СПИН).12

Коментирайки ковид-истерията, екс-генералният директор в Министерство на здравеопазването на Израел д-р Йорам Лас иронично напомни: „Забравихте ли свинския грип от 2009 г. – до днес няма ваксина срещу него. Но по онова време нямаше Facebook или още бе в зачатък. За разлика от свинския грип, днес коронавирусът има своя Рublic relations.“13 Смисълът на казаното е как точно контролираните от „дълбоката държава” медии съучастват в плановете за физическо елиминиране на стотици милиони.

Изземване активите на населението

Ако класическият капитализъм обективизира и материализира човека, отчуждавайки го от продукта на труда, то посткапитализмът, така както е планиран от господарите на ексизма (неконтролираният достъп до данни) и финансиализма, дехуманизира човека, отчуждава го от себе си като социално, биологично, етническо, културно същество; това именно е същността на производствените отношения в планираната нова система. Съпротивата срещу този нов ред се счита за форма на социална и биоантропологична борба, която не трябва да се допуска.

Със създаване ситуация на отчуждение от духовните производствени фактори, идеолозите на „новия прекрасен пост-ковидов свят“ едновременно планират да изземат материалните активи на по-голямата част от населението. Защото в долната половина на социалната пирамида на пост-Запада, остава огромен слой бенефициенти на стария, не напълно лишен от собственост, акционерен капитал. В ръцете на всеки от тях има и частна собственост, и някакъв капитал. Като цяло, това представлява огромна стойност и ако не бъде нулирана, ако тези собственици не бъдат превърнати в т.нар. стейкхолдъри (stakeholders) на „приобщаващия капитализъм“, тогава те ще запазят материалната си основа. И стават пречка на ламтежите за присвояване от новите посткапиталистически лидери. Затова трябва да бъдат експроприирани! Как да стане това?

С локдауни се унищожава малкия и среден бизнес, увеличава се безработицата, милиони хора затъват в дългове; господарите на пост-Запада изкупуват дълговете на населението, т.е. лишават го от собствеността му; медиите започват да внушават на хората: защо ви е собствено жилище? По-добре живейте под наем. Защо ви е личен автомобил? Има споделяне на автомобили. Защо са ви спестявания? Ще ви бъде осигурен базов гарантиран доход чрез дебитна карта – хартиени пари не са нужни. „Не притежавам нищо, но никога не съм бил толкова щастлив!“ Този „слоган“ е планиран за постигане към 2030 г. посредством:

• Камери, дронове и чипове (вкарани чрез принудителна ваксинация без знанието и съгласието на хората), ще установят строг социален контрол;

• Забрана за производство на храни от собствения си двор;

• Забрана на алтернативни форми на лечение;

• Премахване на половите различия и контрол на раждаемостта.14

Най-нарочени за физическо елиминиране са възрастните. В програмите на ултра-глобалистите те са „излишни хора“. И действително, в хода на коронавирусната истерия през 2020-2021 г. най-висока е смъртността на лица над 70-годишна възраст. А допреди десетилетия, в много страни на ЕС хората на тази възраст се считаха за значим обществен ресурс; а с оглед на натрупаните у тях знания и професионален опит могат да продължават разгръщането и развитието на личностния си потенциал.15 През 2017 г. ЕК дори разработи проект „Увеличаване на сребърната икономика в Европа“, визирайки европейците над 65 години като „пазарна ниша за над 3 милиарда евро“.16

В България по-специално, възрастните над 65 години са 22% (чувствително повече от младежите под 15 години, които са 15%); повече са и от средните стойности към 2020-2021 г. за Източна Европа (17%)17 и Западна Европа (19%).18 Иначе казано, със своите знания, умения и професионален опит възрастните биха могли да бъдат съществен производителен фактор за възраждане на България, да обучават младите на базови знания, експертизи, култура, които за съжаление почти напълно липсват у младите поколения, следствие от тридесетилетното насаждане – чрез „европейската“ система на образование и чрез медиите – на пагубни за нацията неолиберални „ценности“, нихилизъм, джендърна идеология и др. А качествената непълноценност на значителна част от младите поколения е най-сериозен проблем, който може да се окаже фатално катастрофален за оцеляването на нацията.19

Главният мотив, според нас, възрастните да са нарочени най-вече за „излишни хора“ от днешните духовни наследници на нацизма е да се скъса връзката между поколенията, натрупаните с години знания и стойностна житейска и професионална експертиза напълно да се затрие, да не бъде предадена на младите поколения. Младите хора да бъдат лишени от материалните и духовни основи на независимото си съществуване, човек да престане да има личен живот, да бъде личност.

Преди век нацизмът бе представян за националистически и „социалистически“; днес неонацизмът е глобалистки и елитистки. Но и в двата случая афишът се променя според интересите на господарите на парите. За разлика от нацистите от 1933-1945 г., днешните неонацисти, както отбелязахме, убиват не с газови камери, а „демократично“, с „канселиране“ и „ценности“, с бавното, но системно налагане на стресогенни фактори, а през последните години – и с бустерни „ваксини“. И ако Хитлер успя да унищожи над 60 милиона в най-опустошителната световна война, днешните му следовници планират да екстерминират милиарди. Отново напомняме посланието на издигнатия в щата Джорджия (САЩ) през 1980 г. гранитен монумент: „Поддържайте ръста на населението под 500 милиона!“

1 Роман Белов (01.08.2021), https://vk.com/wall252992508_1748

 

2 Желю Желев (1982), Фашизмът, С., изд. „Народна младеж“, с. 182-184; вж. също: https://www.rulit.me/ books/fashizmt-dokumentalno-izsledvane-na-germanskiya-italianskiya-i-ispanskiya-fashizm-read-174968-88.html

 

3 Роман Белов, цит. съч.

 

4 Rachel Windeer (2011), Depopulation Through Forced Vaccination: The Zero Carbon Solution! The Sovereign Independence, June 2011, https://www.slideshare.net/dedicaces/the-sovereign-independent-june-2011-4th-edition

 

5 https://www.centerforhealthsecurity.org/our-work/exercises/event201/about

 

6 Роман Белов, цит. съч.

 

7 https://off-guardian.org/2020/10/08/who-accidentally-confirms-covid-is-no-more-dangerous-than-flu/

 

8 https://zvezdaweekly.ru/news/t/20209281322-dj2B6.html

 

9 https://glasove.com/categories/komentari/news/sponsorite-razrabotchitsite-proizvoditelite-i-koordinatorite-na-pandemiyata-i-na-vaksinata-za-neya-na-zapad-sa-edini-i-sshchi-litsa; https://zvezdaweekly.ru/news/t/20209281322-dj2B6.html; https://m.fakti.bg/mnenia/520260-razrabotchicite-na-pandemiata-i-vaksinata-sa-edni-i-sashti;

 

10 https://pogled.info/avtorski/Radko-Handzhiev/italianska-deputatka-szo-sa-v-kombina-s-bil-geits.116743

 

11 https://corona-transition.org/offener-brief-an-angela-merkel

 

12 Pfizer lied, COVID Vaccinated Germans developed AIDS, & then 1 million died in less than a year according to Secret German Government Data, The Exposé, 25.01.2023, https://expose-news.com/2023/01/25/pfizer-lied-covid-vaccinated-germans-developed-aids-then-1-million-died-in-less-than-a-year-according-to-secret-german-government-data/

 

13 Tyler Durden (2020), 12 Experts Question The COVID-19 Panic, https://www.zerohedge.com/geopolitical

 

14 Пак там.

 

15 Геновева Михова (2021), Парадигмата за възрастните хора като обществен ресурс, във: Възрастната генерация на България – социално-демографски профил, позиции и ценности, Варна, Център за демографски изследвания и обучение, с. 67.

 

16 Александър Трифонов (2021), „Сребърната възраст“ – резерв на държавата, във: Възрастната генерация на България – социално-демографски профил, позиции и ценности, Варна, Център за демографски изследвания и обучение, с. 108.

 

17 https://www.prb.org/international/geography/bulgaria/

 

18 https://www.prb.org/international/geography/western-europe/

 

19 Михаил Мирчев (2009), Социална динамика и цивилизационно разслояване. Възпроизводство на населението, човешкия капитал и трудовите ресурси в България. Изд. „М-8-М“, С., с. 29.

 

 

 

ГЛОБАЛНАТА ПОЛИТИКА – ВОЙНА НА СМИСЛИТЕ

Е-поща Печат PDF

Забързани в ежедневието, сме свикнали да използваме термини, често без да разбираме докрай смисъла им. С необичайна лекота жонглираме с тях, без да забелязваме, че те губят своето значение и понякога се превръщат в своята противоположност.

Точно затова интуитивното предусещане на суровите времена предизвика в днешното общество потребност да се определи с ясни и разбираеми образи онова, което се разиграва върху световната шахматна дъска пред очите на всички ни – на извършващата се в онлайн режим Голяма история.

 


Страница 508 от 617