Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

„Око за око, зъб за зъб“!

Е-поща Печат PDF

Необходим ли е референдум за смъртното наказание?

За тази принцип едни казват, че идва от библейски времена, други от времето на вавилонския цар Хамураби. Има най-различни тълкувания, но основният смисъл остава неизменен: „Възмездието за едно престъпление е адекватното наказание.“

За да не се превръща наказанието само в отмъщение, то: • не трябва да надвишава престъплението;

• и трябва да се определя от съд или висш орган (управител, цар, владетел).

Дискусията „за“ или „против“ изпълнението на смъртното наказание не е преставала. Тя става излишна само по време на война (вкл. гражданска) и след революционна смяна на властта.

След кървавата ВСВ на 10 декември 1948 г., от ООН (без участие на България) бе приета Всеобща Харта за правата на човека (The Universal Declaration of Human Rights), според която човешкият живот е висша ценност. Той не трябва да бъде прекъсван дори от държавата. Но в края на 20 век човечеството се удвои, а престъпността нарасна в геометрична прогресия. Междувременно се оказа, че концепцията за човешки права е удобен инструмент за борбата на Запада с идеологическия си противник – социалистическия лагер, начело със СССР. И че той затова е създаден.

Либералната демокрация на еднополюсния свят след 1990 г. замени солидарността на гражданите и приоритета на държавата с господството на парите и индивидуализма. За да станат членки на Съвета на Европа всички бивши социалистически страни вкупом, най-безкритично, изключиха налагането на смъртното наказание от правораздаването или обявиха мораториум върху неговото изпълнение.

Но вместо да намалеят тежките престъпления се получи точно обратното. Оказа се, че либералната демокрация перфектно обслужва криминалния контингент. „Всичко, което не е изрично забранено със закон е допустимо“ е мантрата на високо платените адвокати на нарушителите. Компютъризирането на обществото разкри за престъпния свят неограничени възможности за кражби, измами и предумишлени убийства. Когато през 1948 г. беше изготвена Международната Харта за правата на човека (МХПЧ), редица от днешните тежки престъпления в България или не съществуваха, или бяха рядкост. Става въпрос за наркотрафик, тероризъм, отвличания, педофилия, измами с крипто валута, кражби на луксозни автомобили, изключителна корупция, „прихватизация“ на цели държавни предприятия и др. След 1989 г. станахме безпомощни свидетели на невиждано и незапомнено разграбване на държавната собственост. В законите имаше толкова вратички, че някои наши сънародници се изкушаваха да минават през тях, вместо да преживяват като „работещи бедни“. Корупцията направи някои овластени хора „по равни от другите“. Мечтаната независима съдебна система се оказа неефективна в борбата с престъпния свят.

Още през април 1996 г. (бр.13) в. “Нова Зора“ удари камбаната на тревогата и предупреди затъващото в тресавището на мнимата свобода българско общество: „В България либералната демокрация увеличи убийствата от 150 на 400-500-годишно. В България патологични типове изнасилват невръстни момичета. В България негодяи зарибяват децата ни с наркотици. А по шосетата при тежки катастрофи гинат по 1500 души годишно. Или общо налице са към 2000 екзекуции без съд и присъда.“

В същото време многобройни филми, изпълнени с насилие по всички телевизионни канали, ставаха безплатен наръчник за убийци и убийства. И такъв са досега. При либералната демокрация човешкият живот престава да бъде висша ценност, а адвокатите на убийците продължават да твърдят, че „в света нямало страна, в която прилагането на смъртното наказание да е намалило престъпността“. Оказа се наистина, че живеем в общество, в което убийството на един човек е трагедия, а смъртта на стотици - статистика. Но клакьорите на либерализма най-усърдно продължават да пропагандират, че присъдата „доживотен затвор“ била по-тежка от „смъртно наказание“. На това твърдение мъдрецът Александър Зиновиев веднага би казал: „Щом сте такива хуманисти, защо не избирате по-леката присъда!“

През 1989 г. като правозащитници от НДЗПЧ заварихме в затворите на тоталитарна България само 12 000 осъдени нарушители. Т.нар. доброволни отряди и мрежата информатори на правозащитните органи бяха отлична профилактика за извършителите на тежки престъпления. Българите живееха без решетки на прозорците си, при незаключени врати, и се прибираха по тъмно без страх за живота си. Сега местата за изтърпяване на наказания са запълнени и няма свободни места. Никой обаче не се замисля защо в страни като Сингапур и Китай липсва хаос в обществото? И излиза, че някой има твърде голям интерес от продължаване на обстановката, в която битовият терор и всевъзможната престъпност са му необходими. И няма интерес държавата да намалява ентропията, да въвежда ред включително и да прилага смъртното наказание. В Сингапур и Китай човешките права на гражданина са неизменно свързани с неговите задължения. И прошка, и чадъри над престъпника и престъпността, са недопустими и немислими.

През 2020 г. смъртното наказание оставаше разрешено в законодателството на 56 страни. Разбира се, тенденцията е към неговата постепенна отмяна. В известен смисъл това наказание е като барометър за състоянието на обществото. Престъпността е социално явление и се обуславя от различни фактори, повечето от които икономически, но не на последно място и от ниската нравственост и срива на моралните ценности.

В последно време в България сме буквално затрупани от вести от такива ужасяващи престъпления, за които дори наказанието „доживотен затвор“ изглежда твърде хуманно. Смъртното наказание е един от древните начини за наказване на жестоки и непоправими престъпници. То винаги е било и психотерапия за останалите граждани. Човешката природа е такава, че за порядъчните хора престъпниците са еднакви. Те са изметта на обществото и пет пари не дават за неговите правила. И милост към тях не трябва да има.

Резултатите от повечето социологически допитвания показват, че преобладаващото мнозинство (до 80%) от гражданите подкрепят възможността смъртното наказание да остане част от арсенала на държавата.

Лишавайки престъпника от живот държавата запазва своите порядъчни граждани и в същото време показва на потенциалния престъпник какъв може да бъде краят на противоправното му поведение. Всички останали разсъждения не касаят самата смъртна присъда, а само механизмите на изпълнението и ефективността на съдебната власт.

Държава като Съединените щати може да си позволи разходите за един доживотен затворник да бъдат до 2 млн. долара годишно. Формално смъртното наказание в САЩ е разрешено в 46 щата, но се изпълнява само в половината от тях. България не може да си позволи лукса да пилее парите на данъкоплатците за масови убийци като Брейвик (Норвегия) или за маниак-педофил, който да изяжда средствата за петима пенсионери.

Има ли приемлив изход?

Спорът „за“ и „против“ смъртното наказание остава неразрешен. Европа залязва заедно със спомените за хуманност и толерантност, Женевски конвенции и пазарна икономика. Настъпва обаче нов многополюсен свят с нов световен ред, който от своя страна ще доведе до нов европейски ред. Още повече, че Европа вече не е същата. С променен етнически състав на основни държави като Франция (34% с мюсюлмански корени) и Германия (с повече от 5 млн гастербайтери), намаляването на престъпността, без въвеждане на смъртно наказание, изглежда илюзорно.

Има няколко престъпления, които могат да бъдат класифицирани като „нови смъртни грехове“ и, които изискват прекъсване на контакта на престъпника с другите граждани. Те са:

• национално предателство,

• тероризъм,

• наркотрафик,

• жестоки убийства

• и педофилия.

Заразителен е примерът на Русия и Беларус. В Беларус проведоха референдум за смъртното наказание (1996 г.) и хората се изказаха за неговото прилагане. В Русия интелектуалци като Александър Зиновиев и Николай Стариков, както и лидери на политически партии като Сергей Миронов (Справедливая Россия), Владимир Жириновски (ЛДПР) и Дмитрий Медведев (Единая Россия) отдавна надигат глас за отмяна на мораториума от 1999 г. върху изпълнението на смъртното наказание. Техният аргумент е: „Народът на РФ е носителят на властта на нейната територия и има пълното право да въведе такава наказателна система, каквато смята за адекватна и нужна без да се съобразява с други организации и страни“.

Сега във войната с колективния Запад ръцете на правосъдието в РФ сякаш се поразвързват. Русия вече не е член на Съвета на Европа, а това означава, че всички европейски ратификации и подписи на документи приети от Руската Дума стават невалидни. Трябва да очакваме възстановяване на изпълнението на смъртното наказание в РФ още през 2023 г.

Къде сме ние?

Нашите законодатели трябва без много резки движения да се проникнат отново от убеждението, че смъртното наказание има своето възпитателно въздействие и ще въздържа израсналите в „демократичния“ преход млади българи от невъздържани и необмислени постъпки.

Нека да бъде проведен нарочен референдум за смъртното наказание! Нека да се чуе мнението на гражданите, за да има България готовност веднага, след като други европейски страни започнат да го практикуват, то да бъде макар и временно, и у нас.

Защо временно? - биха запитали грантаджиите от Български Хелзинкски комитет. Защото ако успеем да възстановим нравствеността и толерантността в българското общество, смъртното наказание отново и съвсем естествено ще отпадне. И новите поколения българи ще ни бъдат благодарни, защото както е казал руският държавник Столипин (1907-1912), ще „различат кръвта по ръцете на престъпниците от кръвта по ръцете на добросъвестните хирурзи“.

 

 

ПАРИЖ И БЕРЛИН ПОДЦЕНИХА ПУТИН

Е-поща Печат PDF

В новогодишното си обръщение към нацията канцлерът на Германия Ангела Меркел де факто заяви, че е невъзможно да се изгражда система за сигурност в Европа без участието на Москва. С което, според надеждите на политолозите, тя сложи кръст на политиката си за елиминиране на Русия от европейските процеси.

Позицията на Германия по време на кризата крайно неприятно изненада Москва. В Русия разчитаха, че с помощта на Берлин ще могат да бъдат регулирани отношенията с Европа, свързани с действията на Русия в Украйна. Мислеха, че Берлин ще стане своеобразен посредник в диалога между Москва и Брюксел. Но се случи тъкмо обратното – главата на Германия Ангела Меркел оглави антируския лагер.

 

ЕВРОПА ВЪРВИ КЪМ ПРОМЯНА. И НИЕ ЩЕ РАБОТИМ ЗА НЕЯ

Е-поща Печат PDF

Слово на Корнелия Нинова, при откриване на парламентарната сесия на 44-то НС – 11 януари т.г.

Ще бъдем категорично против Истанбулската конвенция,  против Пакт за миграция, против Пакета Макрон.

 

Уважаеми български граждани, да е честита, мирна и по-благодатна за България и за Вашите семейства 2019 г.!

Всяка нова година свързваме с надежда за нещо ново, за нещо по-добро. За нас от „БСП за България“ 2019 г. ще сложи край на статуквото и ще отбележи началото на промяната в България и в Европа.

Изминаха само десет дни от тази нова година, но те показаха нестабилност, несигурност, растяща бедност, погазване на държавността и правовата държава, корупция, некадърност на управлението във вътрешната и външната политика, което доведе във вътрешната до хаос, а във външната политика ни въвлече само за десет дни в два международни скандала.

Растящата бедност през тези десет дни се прояви, защото икономически необоснованото и нелогично високото увеличение на цената на ток, вода, газ и парно, изправят хиляди семейства пред невъзможност да оцелеят през зимата. Стигна се дотам, в 21. век във Велико Търново, например, българи да се отказват от топлата вода като услуга просто защото не могат да си я платят. Български фирми започват да фалират и да уволняват работници, заради неимоверния скок в цената на промишления ток.

Тези дни чухме най-тежките думи, произнасяни през последните години, и то не от политици, не от нас, които традиционно спорим, а от реалния сектор, от българската икономика и фирми. Председателят на една от работодателските организации заяви публично, цитирам: „Положението в България е като на война. Нуждаем се от извънредни мерки“. Край на цитата.

Докато хиляди български семейства трудно си плащат ежедневните сметки, докато бяха поздравени за Коледа с високи цени, пет фирми получиха огромен коледен подарък: 1 млрд. 350 млн. за строителство на магистрали! Магистралите са необходими на България и на Европа, разбира се, но тук тези пари се раздадоха извън закона, извън правилата, без обществени поръчки, без конкурс или търг, при това на някои фирми, срещу които текат разследвания за злоупотреби със средства. Питаме: по какви критерии ги избрахте, уважаеми управляващи и господин премиер? Защото единственото, което виждаме, е, че тези фирми организираха протеста срещу Българската социалистическа партия за искана проверка за съмнения за корупция в строителството на магистралите. И всички знаем какво се случва, как продължава моделът на политико-олигархичните обвързаности в България, дори и през тези десет дни на 2019 г., но всички мълчим. Някъде си говорим по кабинетите тези неща, но мисля, че е време да се чуят от тук и поименно имената на тези обвързаности, а те са: 1 млрд. 350 милиона извън закон и ред за: „Пътностроителна техника Груп“, „Главбулгарстрой“, „Хидрострой“, „Пътстрой-92“ и „Трейс Груп“. Ето ги имената и лицата на политико-олигархичните обвързаности за 2019 г. и за много години напред! Вярно ли е, че вече има преведени аванси на тези фирми? И защо се бърза преди изборите извън всякакви правила да се приключи с тези процедури?! Отговорите оставям на Вас, уважаеми българи.

Некомпетентност и некадърност на управлението отбелязах в началото и ярък пример за това е случаят с винетките! Хвърлихте в хаос цялата страна заради своята некомпетентност. Светът и Европа вече разполагат с изкуствен интелект. Правителството на Бойко Борисов не може да въведе електронна винетка. Изводите отново са за нашите сънародници.

Не стига това, но не признахте вина, а ни вкарахте в международен скандал, като обвинихте фирмата „Капш“ – Австрия, за виновна за случилото се – една от най-добрите в Европа, уважаеми европейци, най-европейската партия, най-добрите, които са направили това в Австрия, Германия, Швейцария, Полша, Чехия, без нито един проблем. А в България – хаос! - не заради австрийския професионализъм, а заради българската некомпетентност на правителството на Бойко Борисов!

Вкарахте ни  и в друг международен скандал само за десет дни – отвлечен кораб в българските териториални води с участието на българската държава. Случаят се разглежда в Организацията на обединените нации и ще търси международно решение през съдилищата.

Уважаеми  европейци, уж, не Ви ли е неудобно от това? Два европейски и не само скандали за десет дни на терена на международното право?!

Нестабилност и несигурност личи и в решенията на правителството от тези дни. Как така: на 17 декември приехте системата – електронната, винетки, тол системата, на 2 януари я отменихте?! С какви решения прехвърлихте тези решения на общините, като  грубо нарушихте принципа за разделение на властите – изпълнителна, законодателна и местна.

В икономиката продължава и за тези дни, а в съвсем скоро време ще има развитие на един случай за разграбване на националните богатства. Тече, уважаеми българи, с пълна сила процедурата за концесия на летище София. На 9 февруари приключи с подаването на оферти. И никакви аргументи за национална сигурност, за отговорност към националните ресурси не бяха чути.

 

Корнелия Нинова


Представете си това само за десет дни, без да съм изчерпателна, защото няма да ми стигне времето. А ако това правителство и това мнозинство управляват цяла година, какво ли ни очаква?!

Ние от БСП няма да гледаме безучастно случващото се. Предприемаме следното.

По  отношение на цените и помощта на българските малки и средни предприятия и българските домакинства, настояваме Комисията за енергийно и водно регулиране да влезе в ролята си на истински регулатор, а не на обслужващ монополи и олигарси, да приложи всички законодателни мерки за реално отразяване на цените, а не изкривено такова заради частни интереси. В противен случай внасяме искане за оставка на цялата Комисия за енергийно и водно регулиране в парламента.

По корупцията и отстъплението от националния интерес. Сделката с петте фирми, близки до властта, както и концесията за летище София заминават другата седмица в Европейската комисия с жалба за държавна помощ. И в двата случая правителството на Бойко Борисов помага на частни интереси, като нарушава европейски правила и български закони.

За живота и цените, уважаеми колеги, ще внесем и ще искаме актуализация на бюджета по отношение на доходите на хората. И не ни казвайте, че е невъзможно да се прави актуализация в началото на годината, защото Министерският съвет я прави всеки месец с постановления на Министерския съвет, с които раздава безотговорно пари извън всякакви правила за бюджета.

Този сезон показа и отношението към общините с решението на Министерския съвет отново да раздаде пари на общини на ГЕРБ  и ДПС извън всякакви правила. Може би и с оглед наближаващите местни избори – си задаваме въпроса. Ето защо, ако това не се промени, днес нашите членове в Управителния съвет на Сдружението на общините внасят декларация: ако тази практика не се промени – да се облагодетелстват приближени до властта кметове и да се ощетяват жителите на другите общини, нашите представители напускат Управителния съвет на Сдружението на общините.

Всички решения на наболелите проблеми предлагаме в нашата „Визия за България“ и „Визия за Европа“, които на 26 януари ще бъдат официално приети и ще станат нашата Програма за европейските, предсрочните парламентарни и местни избори.

Много е важно каква България в каква Европа искаме, защото, уважаеми Граждани за европейско развитие на България, когато преди две години от БСП поискахме да сме равни с другите европейски народи, да няма двойни стандарти, Вие ни заклеймихте. Това беше светотатство да се произнесе. Тогава казахте: „Това е антиевропейско!“. Докарахте господин Лопес в разгара на кампанията да ни хули за това, че не искаме двойни стандарти в храните. Днес всички повтаряте (б.р нашите твърдения) вкупом, само че трудно ще вземете завоя, защото през всичките тези години ГЕРБ и Европейската народна партия управляваха Европа. И затова Европа стигна до това състояние!

Днес всички големи европейски лидери искат промяната на Европа. Защото през всичките тези години безропотно подкрепяхте позицията на госпожа Меркел по миграцията и днес ще Ви е трудно да вземете завоя. Безропотно гласувахте всички брюкселски чиновнически решения, които бяха в угода на монополи, на бюрокрацията, но не и на европейските народи и сега трудно ще се разграничите от статуквото, в което бяхте и сте в момента в Европа. А Европа върви към промяна и всички я усещаме.

Ето защо ние ще бъдем последователни. За нас Европа – бъдещата, истинската, е тази, която зачита националния интерес на държавите членки, в която няма двойни стандарти; в която има по-малко бюрокрация и повече социална Европа. И най-вече: ще работим усърдно Европейската прокуратура възможно най-бързо да се конструира, да заработи и да влезе в България. Дано европейското правораздаване да даде справедливост на българския народ, каквато той досега не познава.

Ще бъдем категорично против Истанбулската конвенция, против Пакт за миграция, против Пакета Макрон. Но за да имаме претенции, че искаме да променяме Европа, първо трябва да започнем от себе си.

Уважаеми колеги, знаем, че правителството и мнозинството искат по всякакъв начин да изкарат мандата и това е нормално, така е – взели сте изборите и искате да управлявате до край, с всички средства – с раздаване на пари извън правила, с отмяна на машинно гласуване, с всички опити тези избори да бъдат опорочени. Знаем, че го искате. Но, уважаеми господин Премиер и мнозинство, как точно това ще стане със 17% доверие у българския народ, което показва същото социологическо проучване, което цитирахте вчера?! Със 17% кое правителство смятате, че може да управлява с перспектива и да прави сериозни реформи, от които българското общество има нужда?! Този парламент е изчерпан.

Същото проучване казва: 8% доверие в парламента, в най-висшия орган в държавата! Всякакви опити за политическо инженерство, да се продължи животът на това мнозинство, с ново програмно правителство, в което да участваме всички партии, ще срещнат нашия отпор, защото това ще бъде опит отново политическото статукво да се запази срещу волята на народа да промени годините на прехода и статуквото в лицето на сегашната политическа класа.

Така че за нас този парламент е с изчерпано доверие и с  изчерпани възможности.

Уважаеми българи, знаем, че имате сили, знаем, че можете, надяваме се, че имате и желание животът Ви да се промени към по-добро! Начинът за това е само един: предсрочни парламентарни изводи и каквото Вие, народът реши, ние ще го изпълним. Благодаря Ви.


 

 

ПИСМО ДО ХРИСТО БОТЕВ

Е-поща Печат PDF

Драги Христо Ботев,

Всъщност много отдавна исках да ти пиша и да те питам за няколко неща. Вероятно ти не би ми отговорил или би забавил отговора си, докато се срещнем там, където всички неизбежно се срещат. Но не ти писах, защото не ти знаех адреса, както не го знам и сега - в рая ли си, или в ада. Прости ми, но доколкото те познавам, не мога да си представя, че ти сега се разхождаш между сладкопойните, облечени в бяло ангели, усмихваш се на красиви девици, пиеш райска роса, танцуваш по зелена морава и щастливо разговаряш с благочестивите светии за съвършенството на Бога и света. Много по ми се вярва, че дори свети Петър да те е приел в рая, ти си избягал оттам в първия удобен момент, завладял си било стария Радецки, било лодката на Данте и скришом си преминал небесния Дунав, който отделя светците от грешниците. Представям си даже как си скочил всред димящия пущинак на адското преддверие, как си прочел оня злокобен надпис “Вие, които прекрачихте този праг, надежда всяка тука оставете”, и си се засмял.

 

7 минути, които „Евронюз“ отряза от интервю на Орбан

Е-поща Печат PDF

През октомври м.г. Виктор Орбан бе на официално посещение в Берлин, където проведе разговари с канцлера Олаф Шолц и с предшественичката му Ангела Меркел. В края на визитата унгарският премиер даде интервю за телевизия „Евронюз“.

В официалното излъчване от паневропейския канал се оказа, че липсват 7 минути от интервюто на Орбан. Иначе казано, „Евронюз“ цензурира унгарския премиер.

Специално за читателите на „Нова Зора“, а и на цялата българска общественост, правим достояние отрязаните 7 минути. Може да се гледат в https://www.youtube.com/watch?v=Iqu0jzgmmWU, субтитрите са на английски език.

Въпрос: Г-н министър-преддседател, в ранните часове на 24 февруари руските войски нападнаха Украйна, съсед на Унгария. Кога научихте за това събитие и какви бяха първите ви мисли в този момент?

Орбан: Бях в Москва на 5 февруари – три седмици преди войната и имах 5-часов разговор с Владимир Путин. Бях там – нещо като на мирна мисия. Вече виждахме, че ще има проблем. Виждахме също, че няма нито един от западната страна, който да разбира, че са необходими преговори, независимо дали има или няма шанс за споразумение. Самото наличие на преговори би охладило нещата, но тъй като нямаше никакъв охлаждащ ефект, много се страхувахме, че ще последва война.

Тогава, на 5-ти, попитах президента на Русия какво мисли за украинската армия. Той каза, че украинската армия е много силна, много добре оборудвана армия, с генерален щаб, обучен от американците и британците; че те получават информация от американците и следователно това е много, много силна държава. Путин даде да се разбере, че ще направи всичко възможно Украйна никога да не се присъедини към НАТО. За него това е императив. И виждах неговата решимост. Той не каза, че ще атакува, но подразбирах, че се очертават проблеми.

Веднага заминах за Брюксел при шефа на НАТО. Докладвах на генералния секретар на НАТО, че се задават проблеми, защото времето не е на наша страна, времето е на страната на руснаците и всичко може да се случи. И когато това се случи на 24-ти, всичко, което казах, беше: „Е, случи се, както очаквахме“. И веднага започнах да мисля колко унгарци ще умрат. Тъй като разликата между позицията на Германия и позицията на Унгария не е само географска – вие сте по-далеч, а Унгария граничи с Украйна. Имаме 200 000 унгарци, живеещи в Украйна, някои от които имат двойно гражданство. И се тревожех колко ли унгарци биха загинали, ако бъдат взети в армията; или ако руснаците си пробият път към Закарпатието. Досега загубихме 200 души, 200 унгарци са загинали. Така че, когато говорим за войната, ние, унгарците, загубихме 200 души, които загинаха като наборници във войната – повечето от тях с двойно гражданство. Така че ние сме непосредствено до зоната на военните действия. И имаме силното чувство, че сме под заплаха. Това беше сутринта на 24-ти.

Въпрос: Както казахте, по време на посещението си в Москва в началото на февруари, преди нападението, видяхте, че руският президент показва решителност. Тогава имаше много информация от западното разузнаване за точния час на атаката и евентуално за една или две от обявените дати. Според вас каква е била действителната цел и истинският повод за нахлуването? Защото информацията тогава беше неубедителна. И когато казвате, че [Путин] е бил решителен, това само за да попречи на украинците да станат членове на НАТО ли беше?

Орбан: Това е много интересен въпрос. И съм сигурен, че много книги ще бъдат написани по този въпрос. Но честно казано не съм склонен да дам отговор. И причината е, че считам целият дискурс за тази война да е твърде фокусиран върху Путин. Всички говорят за Путин, какво е мислил, какво мисли сега? Какво ще мисли утре сутринта?

Но да ви кажа честно, Владимир Путин изобщо не ме интересува. Интересувам се от Унгария и Европа. Така че трябва да вложим повече енергия в мислене за себе си и какви са за нас последствията от тази война. Нашата позиция не трябва да бъде това, което мислим, че се върти в главата му. Трябва да бъде какво е в интерес на Европа, какво е в интерес на Германия, какво е в интерес на Унгария. Така че не искам да участвам в дебат за Путин като екзотичен лидер, за сметка на фокусирането върху собствената ми мисия. Така че не знам защо той започна войната. Това е нещо, което историците ще открият. Сега се води война. Ние сме по средата на проблема. Трябва да кажем какви са нашите интереси. Как ще сложим край на всичко това, ако не знаем какъв е интересът на Германия, какъв е интересът на Унгария и какъв е интересът на Европа? Искам да се съсредоточа върху този въпрос, а не върху Владимир Путин.

 

 


Страница 578 от 638