Нова Зора

На 14 септември 1902 г. по обяд във Варнен­ския залив акостирал руският броненосец „Георгий Победоносец” с княз Николай Николаевич на бор­да. Българският параход “На­дежда” оповестил с топовни салюти влизането на бронено­сеца в залива, градът опустял и цялото население се струпало около пристанището. В 17:30ч. от лодките на брега слезли княз Николай Николаевич, граф и графиня Игнатиеви, генералите Столетов, Драго­миров, Куропаткин, Соболев и Радецки. Гостите били по­срещнати и поздравени първо от г-н Антон Франгя, замест­ник-председател на Народно­то събрание по онова време, от кмета Панайот Кърджиев с хляб и сол и адрес. В речта на г-н Франгя, публикувана из­цяло във вестниците от следва­щия ден, се казва: “Царят Осво­бодителят, Светецът Цар, по­жела и великия руски народ осъ­ществи: България, терзаната, измъчената, окървавената във всяка педя своя земя България се освободи”. На следващия ден току-що избраните общински съветници на Варна се събрали на тържествено заседание. Вед­нага след молебена съветниците прогласували единодушно три решения, които били протоко­лирани под №44-168/ 15.09.1902 г., гласели така: “1. Централна­та градска градина се наимено­ва “Цар Освободител”. 2. Негово сиятелство граф Николай Пав­лович Игнатиев да се провъзгла­си за почетен гражданин на Ва­рна в знак на дълбока и искре­на признателност за заслугите му към нашето отечество. 3. Да се издигне бюст на сиятел­ния граф в естествена величи­на в градината “Цар Освободи­тел”. Следващата година през август месец, на път за Шип­ченските празненства, във Ва­рна отново гостувала графската двойка. Установила се в Евкси­ноград, където граф Игнатиев имал срещи и разговарял с най- различни представители на вар­ненската общественост. Кога­то Негово сиятелство научил за монумента с неговия бюст, той се просълзил. Колкото и да бил привикнал на безрезервната и безхитростна благодарност на българите, може би не очаквал, че те ще му предложат вечна страница в своята история и паметен знак в градската гра­дина, какъвто няма и в родна­та му Русия.

Бронзовият бюст на граф Игнатиев е висок и изрязан през гърдите в полукръг, с добре структурирани гърди и рамена, едро изградена глава със спокой­но отпуснато лице. Третиран е реалистично, леко повдигнатата глава и издадената напред долна устна го определят като човек с високо самочувствие. Погледът е прям и съсредоточен в себе си и макар в израза на очите да има известна мекота, от образа лъха мъжественост и сила. На гърба на бюста, в долната му част има изписано ръкописно “Ж. Спиридонов, 1904”. Бюстът е поставен на пиедестал от свет­ло полиран гранит със зърнеста структура, стъпалото се състои от две нееднакви стъпала, от кои­то долното формира квадрат със страна 2,35 м и височина 40 см. Второто стъпало е квадрат със страна 1,65 м и височина 12 см. Базата е елегантна, профилирана с два корниза в горната и долна­та си част, с квадратно сечение с размери на страната в долната част 1,23 м. Колоната е леко ско­сен пирамидален обелиск с ква­дратно сечение, увенчан с бога­то профилиран корниз. На лице­вата страна е монтиран текст от бронзови релефни главни бук­ви: “Графу Н. П. Игнатиеву”. На северната страна също с релеф­ни букви пише: “12 април 1877”, деня, в който император Алек­сандър ІІ подписал Манифеста за обявяване война на Турция, а на северната страна, отново с релефни бронзови букви е на­писано: 19 февруарий 1878 – де­нят на подписването на Сансте­фанския мирен договор.

На 22 юни 1908 г. сутрин­та от балконите на всички уч­реждения в града и на много домове били спуснати черни знамена, черен плат обвил и паметника на граф Игнатиев. Вестниците съкрушено съоб­щават: “Почина граф Игнатиев, символа на панбългарския иде­ал, черна скръб покруси истин­ските български сърца”. В 10 ч., след панихидата, отслужена в препълнения катедрален храм, траурно шествие поело към па­метника на граф Игнатиев, къ­дето, както съобщават на след­ния ден вестниците, “след един трогателен възглас към духа на покойника, г-н Филов сложи вър­ху паметника един венец.

Всички извикаха “Вечна му памят!”.

От името на общината г-н Филов изпратил на графиня Иг­натиева телеграма на френски език, която завършва така: “От името на града аз Ви изразявам чувства на съболезнование и ве­чна признателност”. На 13 фев­руари 1903 г. варненският Ок­ръжен съвет се събрал на спе­циално заседание, на което взел решение да отпусне 5000 лв. помощ за изграждане бюст- паметника на граф Игнатиев. В протокола е вписано и изис­кването на Окръжния съвет мястото на паметника да бъде определено от нарочна коми­сия, а за направата на памет­ника да се проведе конкурс. Същия месец комисията, със­тавена от господата Стефан Бабаджов, Димитър Перелин­гов, началника на общинското техническо отделение, окръж­ния инженер и държавния ар­хитект, тръгнала да оглежда за място на паметника, а в софий­ските вестници излязла обява­та за конкурса. Жеко Спири­донов спечелил първа премия в обявения конкурс за памет­ник на граф Игнатиев във Ва­рна и приел споменатата сума от 5000 лв. да бъде изплатена на две части – при започване­то и в края. Започнал веднага работа в ателието си в София, проявявайки разбиране към вар­ненските общинари, тоест без да получи уговорения аванс.

В края на 1904 г., след като моделирал и отлял бюста, скулпторът отново изпратил деликатно питане до общи­нарите, които, както разбира­ме от протокол №32 от 19 юли 1904 г. т. 252, изчистили про­блема така: “Сумата 5000 лв. да се изплати на скулптора по нап­рава памятника на граф Игна­тиев след свършването му и му се състави ситуация, без пла­тежна заповед, като се предви­ди кредит в бюджета за 1905 г., докогато сумата ще се показва като наличност в касата.” До началото на август 1906 г. бил го­тов и постаментът. Скулпторът работил върху бюста и поста­мента четири години. През ав­густ 1906 г. паметникът бил мон­тиран в Градската градина. След 1906 г., когато паметникът на граф Игнатиев във Варна бил осветен, градската управа на­правила около него китна гра­динка, която всяка следваща управа старателно поддържа­ла, без значение какви власти и страсти владеят града.

Всяка година на Трети март, след тържествената литургия, празничното шествие задъл­жително се отбивало пред па­метника, кметът казвал ня­колко добри думи за граф Иг­натиев и всички заедно се от­правяли към гроба на руските войници в Приморската гра­дина. През 1945 г. тази тради­ция била прекратена, а през 1962 г. нелепо озеленителско решение прекарало алеята точно през гра­динката на паметника, превръ­щайки стъпалото на постамента в бордюрен орнамент. Паметни­кът обрасъл с дървета и расти­телност, хората не го вижда­ли и забравили за него. На 17 януари 2002 г. по обяд група варненски патриоти се събра­ли пред паметника, почисти­ли около него и организира­ли скромно тържество със за­упокой по случай 170 години от рождението на граф Игна­тиев. Така била възстановена паметта на граф Игнатиев във Варна.

И така до днес, клети ми г-н Спиридонов.

БНТ се държи като рекламна агенция на въоръжени­те сили на САЩ и Великобритания, представяйки агресията на тези стра­ни срещу Йемен като весела телевизи­онна игра! И индоктринираната гран­тоядна “общност” изпада в екстаз. Утре студиата ще се напълнят с “анализато­ри”, които да обясняват колко благо­родно е да бомбандираш всеки, който откаже да ти се подчинява, и как жерт­вите са едни мръсници, които са си по­лучили заслуженото, а САЩ са в пра­вото си да се “защитават”. Естествено никой няма да разясни, че Червено море не е езерото Мичиган и се намира на по­вече от 10 000 километра от Капитолия, което прави отбранителната теза, меко казано, абсурдна. Пълен потрес! Тези са истински лунатици или ни мислят нас за такива.

Естествено, националната ни теле­визия не е счела за нужно да изпрати екип в Германия, която е блокирана от общонационална стачка, в която се включиха редица сектори, и непопу­лярното правителство на социаллибе­рала Шолц виси на косъм. Германски­ят народ казва, че не го е страх от Русия, а от САЩ, НАТО и чиновниците в ЕК! Защо не покажете това, нали твърдите, че сте журналисти. Или основната ви задача е да дезинформирате народа с евтина проправителствена пропаганда?! Нима Германия не е важна страна? Или е мал­ко “неудобно” да се показва как си зами­нава последният останал стабилен спон­сор на любимата на БНТ Украйна!

Защо “телевизията майка” няма екип в Полша, където започват огро­мни протести срещу наместника на задокеанските демократи и соросо­ид Туск, чрез когото розовите хунвей­бини се опитват да узурпират властта, въпреки че партията му загуби изборите. Полша бе хвърлена в тежка конститу­ционна криза, закриват се медии, по­лиция нахлу в президентския дворец и арестува депутати, а президентът Ка­чински лично поведе мащабни протести срещу Туск и либералния диктат в стра­ната. Според Българската национална телевизия това са маловажни събития и процеси, които не си струва да се от­разяват!

Естествено няма ни вопъл, ни стон за пълния погром, който руската армия нанася на Украйна по цялата линия на Източния фронт. Защо да тревожат по­солството с подобна “черна хроника” - нали са журналисти, ама на повикване.

Знаете ли, че Иран е привел флота си в пълна бойна готовност и е заявил, че ще окаже пълна и всеобхватна помощ на Йемен? Или и това не е важно?

Наясно ли сте, че над 2 милиона души бедстват в Газа вследствие на на­ложения от Израел геноцид, който вече отне живота на над 25 хиляди? Това ви допада и не намирате нищо притесни­телно да оставиш толкова хора без хра­на, вода, лекарства, електроснабдява­не, без горива - с две думи хуманитарна катастрофа. Няма проблем, нали?

За капак на всичко във вечерната еми­сия нбяха взети ценни интервюта от Ден­ков и Габриел, които безпробудно сле­дели развоя на събитията в Йемен и Червено море, но по никакъв начин не се интересуват от случващото се в Гер­мания, където живеят и работят огро­мен брой наши сънародници. Един­ственото, което тези виночерпци наме­риха за нужно да направят, е да качат на сайта на външно министерство кратък анонс, който гласи, че не е препоръчител­но да се пътува до Германия, защото не работели железниците и летищата.

Абсолютни жалкари, а т. нар. “сво­бодни медии” и работещите там жур­налисти са им обслужващ персонал и единствената им цел е да ни държат в пълно невидение, да поддържат оруел­ски медиен похлупак.

Това не са средства за масова инфор­мация, а такива за масова реклама, агита­ция и дезинформация!

Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила! Звучи ли ви по­знато уважаеми колеги?