Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Не стихва агресивната война срещу всичко българско и родно

Е-поща Печат PDF

 

Традицията повелява, ко­гато се открива нова­та сесия на парламента, парламентарните групи да представят своите приорите­ти за идващия парламентарен сезон. Само че България от ня­колко години насам се намира в извънредна ситуация. Точ­но поради тази причина тези традиции трябва да бъдат на­рушени.

Ние от “Възраждане” ще на­правим точно това - не само по конкретния повод. Понеже по­следните няколко месеца и го­дини станахме свидетели на една изключително агресив­на война срещу нас, българи­те, срещу нашата национална памет, срещу нашата история, срещу нашата култура и най- важното - срещу нашето на­ционално самосъзнание.

Целта е да се премахне всичко, което нас, българи­те, ни отличава от останалите народи и ни превръща в отде­лен, самобитен, уникален на­род със своя цивилизация и свой принос в човешката и све­товната цивилизация. Точно поради тази причина деяния като поругаването на памет­ника на граф Игнатиев във Варна няма как да бъдат по­дминати и да не бъдат коменти­рани от най-високата трибуна в тази държава, каквато е тази на Народното събрание.

Във Варна беше поруган поредният паметник - каз­вам поредният с тъга - защо­то нашата страна се превър­на в бойно поле, където банда самозвани маргинални анти­българи си позволяват всеки­дневно да поругават нацио­налното достойнство на на­шия народ, да лепят позора на нашите чела, да ни превръщат в нация за присмех и подиграв­ка. Защото няма как да уважа­ваш един народ, който не ува­жава себе си и собствената си история. Ще ви прочета някол­ко думи, които са изключително важни:

„Моят идеал е бил и е сво­бодна България. За това съм мечтал още от 1862 година. Мо­ето сърце принадлежи на бълга­рите и в своите мечти аз желая на българския народ да процъф­тява.“

Това са думи на граф Ни­колай Павлович Игнатиев, из­речени в България, в София, в Народното събрание - в ис­тинската сграда, не в бившия Партиен дом, през септември 1902 г., когато се отбелязват 25 години от победоносната за руската армия битка при Шипка. Паметникът на този чо­век, чиято визия за съвременна България означаваше възкръс­ването на нашата държава и по­явата ни на картата на света; па­метникът на този човек, който е един от създателите на съвре­менна България, беше поруган в центъра на Варна.

А той, между другото, има много интересна история и е един от първите паметници в България, направен съвсем спонтанно по решение на Об­щинския съвет на Варна през 1902 г., когато граф Игнатиев идва със съпругата си в града, за да участва в честването на 25 години от победоносното сражение на Шипка.

Когато слиза на пристанището, цялото варненско гражданство го посреща с ентусиа­зъм. Игнатиев държи приветствана реч към българските гражда­ни и възторгът им е толкова голям, че още същия ден граждани­те на Варна вземат ре­шение да се изгради негов паметник, кой­то е от първите, по­строени в морската ни столица. Този па­метник е на 118 годи­ни. И беше поруган от един нещастен мерза­вец, който залепи за по­реден път позор на на­шето чело като народ, за пореден път направи опит да ни лиши от на­ционално достойнство.

Още по-интересно­то е, че причината този памет­ник да бъде във Варна е свър­зана и с историческата роля на граф Игнатиев за запазва­нето на града в границата на България. Едва ли голямата част от вас знаят това, а и не го пише в учебниците по исто­рия, но Варна е била заплашена да остане в Турската империя, тя е последният осво­боден град след Руско- турската война – това става на 27 юли 1878 година, повече от ме­сец след приключва­нето на Берлинския конгрес. Всъщност причината да остане в територията на Бълга­рия, въпреки желание­то на турците и англи­чаните, които най-мно­го са защитавали това Варна да остане тур­ско пристанище, е на­месата на първо място на тогавашния герман­ски канцлер Бисмарк и на второ място на граф Игнатиев, с когото той е поддържал много топ­ли отношения. Благо­дарение на намесата и на граф Игнатиев, и на Бисмарк Варна в крайна сметка остава в границите на България, защото идеята на турците е била тяхното край­брежие да продължава до Ка­варна. А както англичаните са казали по време на Берлинския конгрес - на България ѝ стига едно пристанище и като не е Ва­рна, то може да бъде и Каварна. Ние е трябвало да имаме излаз, който да бъде не повече от 24 км. Човекът, благодарение на ко­гото България беше възстано­вена на картата на света, чове­кът - автор на българския на­ционален идеал, човекът, бла­годарение на когото Варна е в границите на България и на когото благодарните варнен­ски граждани издигнаха па­метник още през 1902-1906 г., беше поруган.

Но всъщност не беше пору­ган само той, беше поругано националното достойнство на нашия народ. И това е съз­нателен процес, който върви вече години, защото се води война срещу българската ис­тория, защото тя се подменя, тя се фалшифицира, тя се из­пълва с лъжи. Самозвани ис­торици, които не са историци, а платени стипендианти на „Аме­рика за България“, изписаха то­нове мастило да обясняват как всъщност и граф Игнатиев, и всички останали светли фигури в нашата история на практика са се борили против България.

Не е далеч мигът, уважае­ми сънародници, в който тези самозвани историци - съвре­менни еничари, доброволно поставили се в услуга на чуж­да агентура, ще започнат да говорят и за това, че Бълга­рия не е освободена от турско робство на 3 март 1878 г., а че е окупирана от Русия - и те вече го казват. Все още това не го пише в учебниците по исто­рия, но опасността да се случи е много голяма. Разминахме се на косъм с това да бъде пре­махнат националният праз­ник на България - 3 март. Но както виждаме, атаката срещу български национални симво­ли продължава с атаката срещу Паметника на Свободата, сим­вола на българската свобода. Въ­обще управлението, което има­ме в последните години (не го­ворим само за сега, защото то е едно и също - без значение дали е ППДБ, ДПС или ГЕРБ, в какви­то и да е било колаборации и ко­алиции), се отличава с една ос­новна черта - и тя е брутален и последователен антибългари­зъм. Война срещу нас българи­те, срещу българския народ.

В началото на всяка година ние отбелязваме - обикновено на първи, втори, най-късно тре­ти януари, една изключително неприятна новина: колко сме намалели през предишната година. Тази година тази нови­на някак си изчезна. Няма я. Ние ще имаме разговор с НСИ, за да обявим, все пак да се знае кол­ко точно сме намалели, каква е раждаемостта през миналата го­дина, която обикновено продъл­жава да намалява и която е най- ниската като обща количествена стойност в Европа и една от най- малките в света като цяло.

Защото в крайна сметка това са резултатите от упра­влението, това са резултати­те от войната срещу един на­род, срещу достойнството на един народ. Когато отнемеш на един народ достойнство­то, ти му отнемаш всичко. Превръщаш го в една маса без национално самосъзнание. За­щото както е казал един от на­шите велики писатели: „Човек за едното име живее“. Същото нещо се отнася и за народите. Какво можем да кажем ние за нашия народ в момента, кой­то гледа и вижда как всеки ден буквално се поругават и се га­врят българските национални символи и с българската исто­рия. Тук, в тази зала има хора и е вече моментът, в който тряб­ва да кажа, че това наистина е изключително странно. Защото има хора, които одобряват тази политика, които я провеждат, които я поощряват, включител­но и това извършено престъп­ление.

Макар че, между другото, нека да отворя една скоба - миналата година паметникът на граф Игнатиев беше пору­ган за първи път. До него има паметна плоча на Санстефан­ска България с границите на българския национален иде­ал. Извергът, който миналата година заля с боя паметника, беше строшил плочата на пар­чета. Всъщност този изверг беше строшил българския на­ционален идеал. Тук в залата има народни представители, представители на българския народ, които одобряваха - и тогава, и сега, това, което се извършва срещу българска­та национална памет, които ръкопляскат на тези деяния, които ги поощряват. Това е мерзост. Това е гавра с нас, бъл­гарите.

Българският народ има една много и добра, и лоша черта ед­новременно: много е търпе­лив, изключително е търпелив, само че това търпение рано или късно се изчерпва и тежко му и горко на онзи, който застане срещу разярения български на­род.

За съжаление още отпреди повече от 1000 години ние сме били явно с тази си черта, защо­то в един от първите български апокрифни летописи, където се описват отделните народи като черти, те са описани с описани­ята на животно, и там наши­те собствени тогавашни исто­рици казват: гъркът е лисица, унгарецът е вълк, българинът е вол.

Търпи, само че когато свърши търпението, става на­истина страшно. Много пъти се случва в нашата история това безконечно волско тър­пение на да свърши и тогава тези хора, които са го драз­нили до последно, са плащали тежка и висока цена.

Войната срещу достойнство­то на нашия народ, войната сре­щу българската национална па­мет, срещу българските нацио­нални символи, срещу българ­ската култура и история, срещу националното самосъзнание на нашия велик народ няма как да бъде спечелена от еничари­те. Те винаги губят в историче­ски план.

Всичко това, което се случва, единствено и само ще доизчер­пи още по-бързо търпението на нашия народ. Ние, представите­лите на “Възраждане”, никога не сме търпели и нямаме намере­ние да търпим. Все още сме мал­цинство в тази зала, но ситуаци­ята се променя - не само в Бъл­гария, променя се в Европа, про­меня се в целия свят. Така както се е променяла и преди 80 годи­ни, така както се е променяла и преди сто години, така както се е променяла винаги. Защото ис­торията е колело, което се вър­ти.

Имало е хора, които са ми­слели, че това, което е днес, ще го има винаги. Винаги са грешали и са плащали тежка историческа цена. Ние няма да допуснем вой­ната срещу нашата национална памет и срещу достойнството на българския народ да продължа­ва. Ще направим всичко необ­ходимо, за да може тези хора, които в момента воюват сре­щу българския народ, да си платят цената. Мога само да кажа, че паметникът на граф Игнатиев трябва да бъде вър­нат на мястото му и ще напра­вим всичко необходимо, за да не се получат никога повече подобни омерзяващи дейст­вия. Достойнството на бъл­гарския народ ще бъде възста­новено, дали през 2024 годи­на, дали по-нататък - в крайна сметка България ще наджи­вее всички мерзавци и всички еничари както винаги досега. А българският народ ще пре­бъде през вековете. Да живее България!

 

Предците ни бяха по-мъдри от нас

Е-поща Печат PDF

На 14 септември 1902 г. по обяд във Варнен­ския залив акостирал руският броненосец „Георгий Победоносец” с княз Николай Николаевич на бор­да. Българският параход “На­дежда” оповестил с топовни салюти влизането на бронено­сеца в залива, градът опустял и цялото население се струпало около пристанището. В 17:30ч. от лодките на брега слезли княз Николай Николаевич, граф и графиня Игнатиеви, генералите Столетов, Драго­миров, Куропаткин, Соболев и Радецки. Гостите били по­срещнати и поздравени първо от г-н Антон Франгя, замест­ник-председател на Народно­то събрание по онова време, от кмета Панайот Кърджиев с хляб и сол и адрес. В речта на г-н Франгя, публикувана из­цяло във вестниците от следва­щия ден, се казва: “Царят Осво­бодителят, Светецът Цар, по­жела и великия руски народ осъ­ществи: България, терзаната, измъчената, окървавената във всяка педя своя земя България се освободи”. На следващия ден току-що избраните общински съветници на Варна се събрали на тържествено заседание. Вед­нага след молебена съветниците прогласували единодушно три решения, които били протоко­лирани под №44-168/ 15.09.1902 г., гласели така: “1. Централна­та градска градина се наимено­ва “Цар Освободител”. 2. Негово сиятелство граф Николай Пав­лович Игнатиев да се провъзгла­си за почетен гражданин на Ва­рна в знак на дълбока и искре­на признателност за заслугите му към нашето отечество. 3. Да се издигне бюст на сиятел­ния граф в естествена величи­на в градината “Цар Освободи­тел”. Следващата година през август месец, на път за Шип­ченските празненства, във Ва­рна отново гостувала графската двойка. Установила се в Евкси­ноград, където граф Игнатиев имал срещи и разговарял с най- различни представители на вар­ненската общественост. Кога­то Негово сиятелство научил за монумента с неговия бюст, той се просълзил. Колкото и да бил привикнал на безрезервната и безхитростна благодарност на българите, може би не очаквал, че те ще му предложат вечна страница в своята история и паметен знак в градската гра­дина, какъвто няма и в родна­та му Русия.

Бронзовият бюст на граф Игнатиев е висок и изрязан през гърдите в полукръг, с добре структурирани гърди и рамена, едро изградена глава със спокой­но отпуснато лице. Третиран е реалистично, леко повдигнатата глава и издадената напред долна устна го определят като човек с високо самочувствие. Погледът е прям и съсредоточен в себе си и макар в израза на очите да има известна мекота, от образа лъха мъжественост и сила. На гърба на бюста, в долната му част има изписано ръкописно “Ж. Спиридонов, 1904”. Бюстът е поставен на пиедестал от свет­ло полиран гранит със зърнеста структура, стъпалото се състои от две нееднакви стъпала, от кои­то долното формира квадрат със страна 2,35 м и височина 40 см. Второто стъпало е квадрат със страна 1,65 м и височина 12 см. Базата е елегантна, профилирана с два корниза в горната и долна­та си част, с квадратно сечение с размери на страната в долната част 1,23 м. Колоната е леко ско­сен пирамидален обелиск с ква­дратно сечение, увенчан с бога­то профилиран корниз. На лице­вата страна е монтиран текст от бронзови релефни главни бук­ви: “Графу Н. П. Игнатиеву”. На северната страна също с релеф­ни букви пише: “12 април 1877”, деня, в който император Алек­сандър ІІ подписал Манифеста за обявяване война на Турция, а на северната страна, отново с релефни бронзови букви е на­писано: 19 февруарий 1878 – де­нят на подписването на Сансте­фанския мирен договор.

На 22 юни 1908 г. сутрин­та от балконите на всички уч­реждения в града и на много домове били спуснати черни знамена, черен плат обвил и паметника на граф Игнатиев. Вестниците съкрушено съоб­щават: “Почина граф Игнатиев, символа на панбългарския иде­ал, черна скръб покруси истин­ските български сърца”. В 10 ч., след панихидата, отслужена в препълнения катедрален храм, траурно шествие поело към па­метника на граф Игнатиев, къ­дето, както съобщават на след­ния ден вестниците, “след един трогателен възглас към духа на покойника, г-н Филов сложи вър­ху паметника един венец.

 

Всички извикаха “Вечна му памят!”.

От името на общината г-н Филов изпратил на графиня Иг­натиева телеграма на френски език, която завършва така: “От името на града аз Ви изразявам чувства на съболезнование и ве­чна признателност”. На 13 фев­руари 1903 г. варненският Ок­ръжен съвет се събрал на спе­циално заседание, на което взел решение да отпусне 5000 лв. помощ за изграждане бюст- паметника на граф Игнатиев. В протокола е вписано и изис­кването на Окръжния съвет мястото на паметника да бъде определено от нарочна коми­сия, а за направата на памет­ника да се проведе конкурс. Същия месец комисията, със­тавена от господата Стефан Бабаджов, Димитър Перелин­гов, началника на общинското техническо отделение, окръж­ния инженер и държавния ар­хитект, тръгнала да оглежда за място на паметника, а в софий­ските вестници излязла обява­та за конкурса. Жеко Спири­донов спечелил първа премия в обявения конкурс за памет­ник на граф Игнатиев във Ва­рна и приел споменатата сума от 5000 лв. да бъде изплатена на две части – при започване­то и в края. Започнал веднага работа в ателието си в София, проявявайки разбиране към вар­ненските общинари, тоест без да получи уговорения аванс.

В края на 1904 г., след като моделирал и отлял бюста, скулпторът отново изпратил деликатно питане до общи­нарите, които, както разбира­ме от протокол №32 от 19 юли 1904 г. т. 252, изчистили про­блема така: “Сумата 5000 лв. да се изплати на скулптора по нап­рава памятника на граф Игна­тиев след свършването му и му се състави ситуация, без пла­тежна заповед, като се предви­ди кредит в бюджета за 1905 г., докогато сумата ще се показва като наличност в касата.” До началото на август 1906 г. бил го­тов и постаментът. Скулпторът работил върху бюста и поста­мента четири години. През ав­густ 1906 г. паметникът бил мон­тиран в Градската градина. След 1906 г., когато паметникът на граф Игнатиев във Варна бил осветен, градската управа на­правила около него китна гра­динка, която всяка следваща управа старателно поддържа­ла, без значение какви власти и страсти владеят града.

Всяка година на Трети март, след тържествената литургия, празничното шествие задъл­жително се отбивало пред па­метника, кметът казвал ня­колко добри думи за граф Иг­натиев и всички заедно се от­правяли към гроба на руските войници в Приморската гра­дина. През 1945 г. тази тради­ция била прекратена, а през 1962 г. нелепо озеленителско решение прекарало алеята точно през гра­динката на паметника, превръ­щайки стъпалото на постамента в бордюрен орнамент. Паметни­кът обрасъл с дървета и расти­телност, хората не го вижда­ли и забравили за него. На 17 януари 2002 г. по обяд група варненски патриоти се събра­ли пред паметника, почисти­ли около него и организира­ли скромно тържество със за­упокой по случай 170 години от рождението на граф Игна­тиев. Така била възстановена паметта на граф Игнатиев във Варна.

И така до днес, клети ми г-н Спиридонов.

 

Рекламните агенции на властта

Е-поща Печат PDF

БНТ се държи като рекламна агенция на въоръжени­те сили на САЩ и Великобритания, представяйки агресията на тези стра­ни срещу Йемен като весела телевизи­онна игра! И индоктринираната гран­тоядна “общност” изпада в екстаз. Утре студиата ще се напълнят с “анализато­ри”, които да обясняват колко благо­родно е да бомбандираш всеки, който откаже да ти се подчинява, и как жерт­вите са едни мръсници, които са си по­лучили заслуженото, а САЩ са в пра­вото си да се “защитават”. Естествено никой няма да разясни, че Червено море не е езерото Мичиган и се намира на по­вече от 10 000 километра от Капитолия, което прави отбранителната теза, меко казано, абсурдна. Пълен потрес! Тези са истински лунатици или ни мислят нас за такива.

Естествено, националната ни теле­визия не е счела за нужно да изпрати екип в Германия, която е блокирана от общонационална стачка, в която се включиха редица сектори, и непопу­лярното правителство на социаллибе­рала Шолц виси на косъм. Германски­ят народ казва, че не го е страх от Русия, а от САЩ, НАТО и чиновниците в ЕК! Защо не покажете това, нали твърдите, че сте журналисти. Или основната ви задача е да дезинформирате народа с евтина проправителствена пропаганда?! Нима Германия не е важна страна? Или е мал­ко “неудобно” да се показва как си зами­нава последният останал стабилен спон­сор на любимата на БНТ Украйна!

Защо “телевизията майка” няма екип в Полша, където започват огро­мни протести срещу наместника на задокеанските демократи и соросо­ид Туск, чрез когото розовите хунвей­бини се опитват да узурпират властта, въпреки че партията му загуби изборите. Полша бе хвърлена в тежка конститу­ционна криза, закриват се медии, по­лиция нахлу в президентския дворец и арестува депутати, а президентът Ка­чински лично поведе мащабни протести срещу Туск и либералния диктат в стра­ната. Според Българската национална телевизия това са маловажни събития и процеси, които не си струва да се от­разяват!

Естествено няма ни вопъл, ни стон за пълния погром, който руската армия нанася на Украйна по цялата линия на Източния фронт. Защо да тревожат по­солството с подобна “черна хроника” - нали са журналисти, ама на повикване.

Знаете ли, че Иран е привел флота си в пълна бойна готовност и е заявил, че ще окаже пълна и всеобхватна помощ на Йемен? Или и това не е важно?

Наясно ли сте, че над 2 милиона души бедстват в Газа вследствие на на­ложения от Израел геноцид, който вече отне живота на над 25 хиляди? Това ви допада и не намирате нищо притесни­телно да оставиш толкова хора без хра­на, вода, лекарства, електроснабдява­не, без горива - с две думи хуманитарна катастрофа. Няма проблем, нали?

За капак на всичко във вечерната еми­сия нбяха взети ценни интервюта от Ден­ков и Габриел, които безпробудно сле­дели развоя на събитията в Йемен и Червено море, но по никакъв начин не се интересуват от случващото се в Гер­мания, където живеят и работят огро­мен брой наши сънародници. Един­ственото, което тези виночерпци наме­риха за нужно да направят, е да качат на сайта на външно министерство кратък анонс, който гласи, че не е препоръчител­но да се пътува до Германия, защото не работели железниците и летищата.

Абсолютни жалкари, а т. нар. “сво­бодни медии” и работещите там жур­налисти са им обслужващ персонал и единствената им цел е да ни държат в пълно невидение, да поддържат оруел­ски медиен похлупак.

Това не са средства за масова инфор­мация, а такива за масова реклама, агита­ция и дезинформация!

Свободата е робство, войната е мир, невежеството е сила! Звучи ли ви по­знато уважаеми колеги?

 

Ние и световния обмен на енергията

Е-поща Печат PDF

Й. Малджански: – Никой няма да каже, че в основата на съществуването на човешка­та цивилизация е световният обмен на енергия. Онези на­ции, които умеят да управля­ват този обмен, ще управляват света и ще държат всички оста­нали в зависимост. Всяка стра­на, която иска да е независима и суверенна, трябва да гарантира своята енергийна независи­мост с участието си в световния енергиен обмен. България има­ше изградена такава енергий­на независимост, която сега е унищожена.

– И къде виждате спасе­нието на страната ни?

– Спасението ни от тази криза е само едно и то се нари­ча нова енергийна стратегия, която минава през смяна на не­олибералния модел и приема­не на моята програма, която съм нарекъл „Спасение на Бъл­гария и българската нация“. В продължение на 30 години Бъл­гария не участва в световния енергиен обмен и ние живеем в енергиен дефицит, който по­криваме със заеми.

– Как работи този т. нар. от вас световен обмен на енер­гия?

– Ние, хората, като всич­ки живи същества, работим в енергиен обмен, сиреч - прие­маме енергия и отдаваме енер­гия. Енергията, която приема­ме, се нарича храна, тя няма ал­тернатива и затова не може да се приема като стока. Ролята на всяка държава е да гаранти­ра хранителната независимост на народа си. Тази храна може да се гарантира не на пазарен, а на принципа това да е собстве­но производство. Изхранване­то на нацията е елемент от на­ционалната сигурност на всяка нация, защото гладът е начин за убиване на хора по най-мъ­чителния начин. В България от 30 години се води тази вой­на, която изгони селяните и до­кара до глад нацията. Ние, които имаме хубава земя, сме го пра­вили с аграрни реформи, кои­то да стимулират селяните да произвеждат повече храни, въоръжавайки ги със средства за производство като маши­ни, сортове, породи и защита на растенията и животните от бо­лести и неприятели. В арабски­те страни тази социална поли­тика се прави от ръководителя на държавата като едноличен собственик, който плаща на всеки търговец 50% от вне­сената храна за изхранване­то на нацията. По този начин се осъществява социалната по­литика, защото парите не ста­ват за ядене и не може да яде само онзи, който има пари. За да се заредим с енергия, трябва да имаме земя. Само от земята можем да си набавим нужната енергия, която да ни поддържа жизнени, здрави и работоспо­собни. Човек отдава енергията, която приема чрез храната, чрез своята трудова дейност. Тру­довата дейност на човека е ум­ствена дейност. За да се трудиш, трябва да си придобил опреде­лени познания и умения. За да можеш да управляваш опреде­лени производства, трябва да си ефективен. Чрез своята трудо­ва дейност човек създава блага, които се предлагат като обмен или се търгуват на пазара. По­лучавайки пари или други сто­ки и услуги, които създава, чо­век пренася част от усвоената енергия от храната и по този начин ние участваме в све­товния обмен на енергия. Вся­ка страна трябва да следи кол­ко енергия произвежда и кол­ко потребява, за да може да не изпадне в енергиен дефицит и енергийна зависимост.

– И колко енергия според вас произвежда България?

– Днес, след 30 години нео­либерален модел на „развитие“, България произвежда едва 20% от нужната ни енергия, от която зависи нашето физиче­ско оцеляване. Понеже храната не е даденост и трябва някой да я произведе, вече години наред я покриваме със заеми, които Ми­нистерският съвет тегли. Никой няма да може да ги върне тези заеми. И това е мъртвата хват­ка, в която България е попадна­ла. Ние, хората, които населява­ме Земята, сме устроени така, че можем да съществуваме само от това, което ни дава земята, стига да имаме ум да управля­ваме този ресурс. Земята има неограничен ресурс и по това как го използваме се съди за интелектуалното развитие на всяка нация. Преди да решим основния източник на енергия, изразяващ се в пълното задо­воляване нуждите ни от хра­на собствено производство, не можем да мислим за нищо дру­го. Едно е ясно – нито АЕЦ-Беле­не нито ”Марица изток”, солар­ните паркове и вецовете могат да ни нахранят. Без гарантира­нето на хранителната незави­симост на нацията не можем да мислим за никаква енер­гийна ефективност и излиза­не от кризата. За да говорим за енергийна ефективност, трябва да кажем на хората каква част от електрическия ток използва­ме за бита и каква за производ­ствени нужди. За каква ефек­тивност говорим, като само 5% от него отива за производ­ство и участва в световния обмен на енергия? Останали­те 95% от електроенергията отиват да се топлим и охлаж­даме. Токът трябва да се полз­ва само за задвижване на елек­трически двигатели и за нищо друго. Да се топлиш с ток, което значи да го превръщаш отно­во в пара и вода, е доста скъ­по удоволствие. А можем да се топлим по сто други начина. Към цялата тази „ефективност“, като прибавим и начина, по който използваме течните го­рива и газа, без да се отчита свършената работа, изчисле­на в декари мека оран и тон- километри, картината става доста отчайваща, защото ця­лата тази енергия отива да се пренасяме от точка А до точ­ка Б. Това нещо може да го про­меним само ако ние, потърпев­шите, го поискаме. Просто при­емаме програмата, която аз съм сътворил, и се връщаме там, откъдето тръгнахме – ток за 3 ст., бензин – за 20 ст., нафта – за 6 ст., и парно - 15-20 лева на месец за тристаен апарта­мент.

– Но това са цените от она­зи България, която загубихме. Тогава това нещо го приема­хме за даденост и значи, че е било възможно да се постиг­не. Защо сега не е?

– Защото България тога­ва беше промишлено-аграрна страна и участваше в светов­ния обмен на енергия. Цялата промишленост – лека и теж­ка, бълваше производство, което изнасяхме. В този износ бе включен трудът на хората, ел.енергията и материални­те разходи на произведена­та продукция. Тодор Живков разбираше от селско стопан­ство и направи на-великия аграрен модел. Днес този мо­дел може да съществува в све­та и да бъде наричан българско аграрно чудо. Износът на агне­та, овце и шилета в арабските страни ни подсигуряваше ев­тин нефт. Износът на плодове зеленчуци и консерви за Ру­сия ни подсигуряваше евтини газ и нефт. Сега какво ни подси­гуряват ЕС, САЩ и прехвалени­ят пазар и неолибералния мо­дел? Единственото нещо, което ни подсигуриха и което ни е в повече, е невиждана бедност, гладът, мизерията, безработи­цата и колониалната зависи­мост, придружени с непосил­ни външни дългове. Ако иска­ме всичко това да си го върнем, можем да го направим, стига да приемем тази програма, за коя­то сега не възнамерявам да го­воря, защото вашата идея, до­колкото разбирам, е друга. Аз само я предлагам, а избирателят решава дали иска да спасим на­цията и държавата си.

Но за това по-нататък.

„Шъ ни бъде ли“?

Йордан Малджански пред „Нова Зора“ в разговор с Минчо Минчев

Ст. н. с. Йордан Малджански

 

ТЕЗИ НАИСТИНА ЩЕ ЗАПАЛЯТ СВЕТА

Е-поща Печат PDF

САЩ и Великобри­тания бомбардират Йемен - една от най- бедните държави в света! Тази поредна агресия е арогантна и безскрупулна демон­страция на откровено незачитане на какви­то и да било междуна­родноправни норми. Нападение­то се извършва на фона на мисте­риозното изчезване на министъ­ра на отбраната на САЩ, страна, разполагаща с огромен ядрен ар­сенал. След като Остин е „хоспита­лизиран“ изненадващо, кой тогава е наредил атаката? Президентът на страната е видимо сенилен и из­глежда по-скоро като човек, който не осъзнава в пълна степен случващо­то се около него, което навежда на извода, че подобни решения не се взимат в кулоарите на формалната власт, дори и под „заповедта“ за на­падение да стои подписа на Байдън.

Тези наистина са решени да за­палят света. И няма как да е иначе, защото за дехуманизираните ели­ти, които контролират англосак­сонския свят и колониалната му орбита, в която се намира понас­тоящем и България, свят, който те не доминират, не трябва въобще да съществува - той не им е нужен.

Колкото повече напредват проце­сите на икономически и финансов разпад в доскорошния световен хе­гемон САЩ, толкова по-дръзко и аг­ресивно ще става поведението на об­вилата пипалата си около тази страна „дълбока държава“. След като везде­същите демократизатори претърпя­ха поражение в Украйна и остави­ха там една язва в и без това крехка­та тъкан на Европа, англосаксонски­те глобалисти обърнаха озъбеното си лице към Близкия Изток.

Първо подтикнаха своя най-ве­рен съюзник в реги­она Израел да пред­приеме кървавата вакханалия в Газа, а сега запалиха и още един конфликт с без­скрупулната си агре­сия спрямо Йемен.

Голямата им цел е всячески да провоки­рат Иран и да разпалят мащабен конфликт с тази страна, в който Израел да използва ядрено оръжие и по този начин да се предизвика истински Армагедон. Иран приве­де флота си в пълна бойна готов­ност и заяви, че ще окаже всеобх­ватна помощ на Йемен.

Колкото повече потъва корабът на вездесъщия доскоро долар, тол­кова по-отчаяни и агресивни ще ста­ват собствениците на печатница­та му. Американския народ е за­ложник на една сатанинска секта, каквато е Демократическата пар­тия в САЩ. Тази държава е отдав­на превърната в територия, пред­назначена да мобилизира военен и финансов ресурс, които да гаран­тират сигурността на производи­телите на световната резервна ва­лута, която вече започва прогре­сивно да губи този свой статут.

Не случайно по-голямата част от човечеството и над 70% от бъл­гарския народ гледа с надежда към Русия и се моли руската армия и Путин да прекършат гръбнака на човеконенавистническия елит, който задушава европейската ци­вилизация. И това, че мнозина вече откровено изразяват симпа­тиите си към Русия и нейният пре­зидент не би трябвало да учудва никого! Това е напълно естестве­на и разбираема реакция на агре­сивната безпардонност и откровен цинизъм на управляващата САЩ върхушка.

 


Страница 593 от 617