„Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите страници на историята се усмихват твоите бездънни очи. Косата ти е прошарена от среброто на времената, нозете ти са боси, а петите - напукани. Наместо гердан от златици ти носиш една вехта бакърена пара, нанизана на конопена връв, отколе изкопана от разрушена старинна твърдина. Наместо белези от златни гривни по ръцете ти личат следи от вековни вериги. А над мокрите очи на твоето високо чело има едно черно кръстче, горено с огън. Ти си девойка с чисто сърце, ти си майка, която е откърмила милиони синове. Откога са мокри тия тъмни и дълбоки очи? От оня ли ден, когато ти вървеше през пожълтелите папрати, под кестените на Беласица и бързаше да допреш устни до челата на ослепелите Самуилови войници? Мъжественият цар посрещна своите войници и щом съзря скръбната върволица от слепци, люшна се и падна мъртъв на земята. Тогава ли се наляха очите ти? Или в оня ден, когато палачът на Челеби Сюлеймана надигна ятагана, за да отсече главата на светия старец Евтимия и ръката му остана вкаменена? Една вечер пропищя куршум в стария Балкан и прониза челото на твоя най-вдъхновен син. Ти дълго стоя наведена над него, опряла ухо до сърцето му. И когато заглъхна последният удар на светата камбана, една сълза излезна от дясното ти око и капна. Беше тъмно. Додето падне, сълзата грейна в нощта като вощеница - запалена от майчина ръка. В тая сълза имаше отблясък от далечни светкавици. В нея трепнаха езиците на ония гибелни огньове, които превърнаха в пепел книгите в библиотеката на “Свети Петър и Павел”. В тая сълза имаше светлина от кандилото на атонския монах, искри от кладата на Петлешков и разбунтуваните средногорски села. Колко пъти съм те срещал по нивите! Ти спохождаш орачите. Милваш с длан потните чела на воловците, които затъват до колене в чернозема на Тракия и пъшкат над Дунавската равнина. Ти стриваш в шепата си първия узрял житен клас и хвърляш зърното на божите птички. Ти береш цвете в момините градинки, за да накитиш житните купни. Когато вълкът грабне майката овца - ти кърмиш сиротното агънце и му нижеш гердан от мънистени зърна. А когато птичето падне от гнездото, грабнато от вятъра, намокрено от хладния нощен дъжд, ти го прибираш в пазвата си, за да го затоплиш до сърцето си. Аз чувам как тупти твоето топло сърце в тъжните народни песни. Песен на чучулига, която трепти при залеза, песен на кавал, който гука по седенките, е твоят глас. Ти ме научи да спя на голата земя, по стърнищата. Твоята пръст е раждала хляба на моите деди. Ти ме научи да квася в студения кладенец коравия залък на нашето време, за да омекне. В твоите влажни недра спят дълбоко мили покойници. Донякога ти ще поиш със сок корените на младото дърво, което ще полюшва клони над заспалите вечен сън и ще ражда плод за новите поколения. Земя на българите, родино моя, на колене стоя пред теб и целувам твоята корава, невидима десница!”
Защо ви припомняме тези думи? Първо, защото така звучи истинският и хубав български език. Второ. Защото те са част от отговора на въпроса защо българите от онези времена са се държали по-различно от нас. Просто са възпитавани по друг начин. Текстът на Каралийчев е от 1939 година и е разказ за деца и юноши. Това се получава, когато поезията срещне прозата и се превърне във вечна песен. Нека помним.
Когато оповестиха резултатите от международното изследване PISA за 2022 г. дори аз, която от 40 години се занимавам с темата образование, бях изненадана от лошите показатели на българските 15-годишни ученици. Те никога досега не са били на последно място в ЕС по математика и не предпоследно по четене. Ние постоянно се хвалим, че децата ни печелят първите места в олимпиадите по математика, но PISA показа, че всъщност едва 3 % от нашите ученици са на най-високите нива по математика, 2% - по четене и само 1% по природни науки. Тук става въпрос за масовото образование в българските училища и картината е отчайваща. Оправданията с КОВИД и дистанционно обучение не ни вършат работа, защото те важат за всички ученици по света и при тях спадът не е толкова голям.
Ако сравним резултатите от последното изследване с тези от предишното – през 2018 г., се вижда, че за 4 години неграмотните ни ученици, които не покриват дори най-ниското критично ниво на знания и умения са се увеличили с цели 10% по математика (през 2018 г. те са 40,4%, а през 2022 г. са 54%!). В природните науки невежите са се увеличили с 2 на сто - от 46 на 48 %. В областта на четенето обаче ръстът на напълно неграмотните е с 6 % - при 47% преди 4 години, те сега са 53%. Това означава, че повече от половината от българчетата в VІІІ-ІХ клас не разбират това, което четат, и не могат нито да го осмислят, нито да разсъждават по него! А не е далеч денят когато същите млади хора ще навлязат в активния живот във всички области, включително в управлението на държавата. Вече знаем какво е да ни управляват неграмотни, невъзпитани и арогантни хора, хеле пък в здравеопазването и образованието. Това означава зачеркване на бъдещето на България. Вижда се, че лафовете за приоритет на образованието са просто една измама с предвидими тежки последици.
От доста години PISA ни показва тенденцията за постепенен срив в образованието. А още през юли 2022 г. доклад на УНИЦЕФ алармира, че половината от младежите в България на възраст между 15 и 24 г. нямат базови умения, необходими за средно образование. Още по- рано - през 2015 г., мониторингов доклад на ЮНЕСКО констатира, че в България 95% от възрастното население са грамотни, но сред младите хора неграмотността се увеличава на фона на масово емигриране, по темповете на което сме на първо място в ЕС. През учебната 2012/2013 г. само през първия учебен срок за чужбина са заминали 3352 ученици от страната, в друга форма на обучение са преминали 1915, а трайно напуснали поради отсъствия, слаб успех или бедност са 1612. Сиреч, с училището ни са се разделили 6879 деца само в рамките на един учебен срок!
стола и все гледа да се харесва, нямаме досега правителство, което да дръзне да въведе компенсации за държавата ни от хората, които емигрират, но България е платила за тяхното образование.
Естествено, първият въпрос е какви са причините за всичко това. Няма да започна с финансирането (нищо, че е много важно), защото другаде е „зарито кучето”. Веднага искам да отбележа, че учениците, които участват в проучването на PISA през 2022 г, са родени през 2006 г. и от V клас учат по… нови учебни програми, въведени от 2016 г. насам след смяната на Закона за народната просвета със Закон за предучилищното и училищното образование. Само пътьом отбелязвам, че новият закон ликвидира българската думичка „просвета“, залегнала в темелите на Третата българска държава, а учителите превърна в „педагогически специалисти“. Би трябвало да са направени досега сериозни анализи как новите учебни програми се отразяват на знанията и уменията на учениците, но досега не сме видели такива. Ясният отговор очевидно ни го дава PISA…
Каква история се учи в училище
Има два учебни предмета, които са основни за изграждането и запазването на българската национална идентичност – цел на образованието, записана дори в новия закон. Това са историята и литературата. Хората са свикнали да обръщат внимание главно на учебниците, но те са следствие от учебните програми. В тях именно е основният проблем.
Според новия учебен план, като общообразователен предмет историята се изучава… само до Х клас. В последния гимназиален етап тя бе премахната! Историята конкретно на България е съсредоточена в VІІ и Х клас. Май вече никой не помни, че проектите за въпросните нови програми се появиха още през 2013 г. в самия край на управлението на служебния министър Николай Милошев, бяха огласени, предизвикаха скандал в обществото, бяха оттеглени, а след силовото приемане на новия закон в НС през октомври 2015 г. започнаха да се възраждатв клас подир клас. Проектите за програмите за Х клас се появиха през септември 2017 г., одобри ги през 2018 г. министър Красимир Вълчев.
Категорично твърдя, че учебните програми по история, въведени в днешното училище с политическа задача, са престъпление. В тях е изхвърлено и притъпено всичко, което може да даде дори намек за нещо положително, свързано с Русия и СССР; сред програмните теми не се споменава, разбира се, за фашизъм в България, за убийства и репресии до 1944 г., за депортирането на 11 300 български евреи от Македония и Егейска Тракия от фашисткото българско правителство и парламент, за ролята на Съпротивата у нас. Затова учебните програми включват не „Освобождение на България“ и Сан Стефано, а „Участие на българите в Руско- Турската война“. Още в началния курс Левски, Ботев, Раковски са определени като герои, но за Левски например тук е казано, че се е борил срещу законната власт, бил заловен и обесен…
Историята на ХХ век изглежда още по-перверзно според учебните програми. Няма Септемврийско въстание, няма убийство на Стамболийски, няма хиляди избити при Белия терор и Ал. Цанков, няма погроми 1923-1925 г., няма Лайпцигски процес, няма Закон за защита на нацията, няма преврати – всичко това е обобщено в темата „Вътрешно-политическите конфликти 20-те-30-те години“ и радикализиране на левите движения. Да не се чудим защо българските деветокласници на въпроса кои събития са описани в поемата „Септември“ на Гео Милев отговарят: Априлското въстание. В програмите следва все пак „изборът на България във Втората световна война“ (макар и без уточнението, че изборът е да сме сателит на Хитлер). И сетне – „Спасяването на българските евреи“ (от какво?). Толкоз.
„За периода на „комунизма“ няма дори да спорим. Спори се за научни пропуски или недоработки, но с откровена идеологическа пропаганда какво да спориш? Всичко лошо, което може да звучи в ущърб на „комунизма“, е събрано накуп като единствена характеристика на периода 1944-1989 г. - и комунистически режим, и диктатура, и репресии и лагери, Народен съд, култ към „партийния вожд“, еднолична власт на Тодор Живков, зависимост от СССР, преследване на дисиденти - каквото се сетите. Ще се учи, за да не се повтори, казват радетелите му. Но щом децата ще учат за Народния съд (вярно е, трябва да го учат), къде са примирието и мирният договор от 1947 г., изработен от победителите на държава сателит на Хитлер, каквато е България? Народният съд е едно от условията на СССР, Великобритания и САЩ към страната ни, а Съпротивата и партизаните у нас са основанието да бъдат смекчени репарациите към България и да не се отнемат огромни територии от нея в полза на Гърция. В историята няма голи факти, взети откъслечно сами по себе си - всеки факт е следствие на нещо и поражда следващо нещо. Ако скъсаш връзките, защото не ти отърва, за какво обучение по история говорим изобщо?“ Този текст го писах през 2018 г., но мога да го повторя дума по дума сега. Нищо не се е променило. Напротив – на определени известни на всички лица от също тъй известни грантови НПО все им е малко „истината за комунизма“. Дали в следващите учебници няма да влезе и разрушаването на паметници?!
Не върши работа обяснението, че издателствата и авторите на учебниците могат да развият по свой начин тези теми от учебните програми, защото въпросните учебници се одобряват от т.нар. комисии в МОН, а добре помним скандалите, когато привикваха в министерството утвърдени и уважавани професори да си променели написаното от тях, ако дори малко то се отклоняваше от „официалната линия“. При това в комисиите даваха нареждания странични лица, доведени с благословията на „Америка за България“! Малцина журналисти изписахме тонове хартия по тези факти, никой не реагира.
Всъщност, учениците няма как да се научат да мислят, когато са подбрани само желани от някои факти и липсва каквато и да било възможност за сравнение. Често ме питат няма ли в България нещо различно от лагери и репресии през 60-70-80- те години и няма ли в програмите и учебниците поне един положителен факт от социализма, който изгради промишлена и социална България? Има и той звучи така: „През тези години са построени много заводи, които замърсяват околната среда“.
Тюрлюгювеч, а не литература
В предмета литература безобразието е осигурено по друг начин – в прогимназията учебните програми предвиждатв две от годините произведения и автори да се учат по хронология, в другите две – по теми. Кажете ми какво точно ще усвои едно дете в V клас, когато му се поднася темата „Различни разкази за човека и света“ и в нея в един кюп: „Хайдути“ на Ботев, „Легенда за рома“ и „Котаракът в чизми“? А в VІ клас пък „Хубава си, моя горо“ на Каравелов се обединява с „Моето семейство и други диви животни“ на Джералд Даръл, а „Принцът и просякът“ на Марк Твен - с „Биография“ на Нушич и „Братчетата на Гаврош“ на Смирненски.
По принцип кашата в главите на учениците няма как да не е пълна, когато в различните класове се изучават разхвърляно различни произведения на едни и същи български автори, та чак „Под игото“ е разпарчатосано на части в различните години. Разбира се, напълно са изхвърлени от учебните програми публицистиката и памфлетите на Ботев, голяма част от фейлетоните на Алеко, „опасните“ и „русофилски“ стихове на Смирненски, повечето разкази на Йовков и Елин Пелин и пр. А „Градушка“ на Яворов се мъдри в темата „Природа“! Българската литература по принцип е главно социална и революционна – именно тези неОсвен това, в училището всъщност се учи не литература, а литературознание, огромни пасажи в учебниците са напълно неразбираеми за децата, пък и за възрастните. Ето ви типичен пример – учейки за „Под игото“ , малките трябва да запомнят, че: „Образите, чиято „тираничност“ и „лишеност“ имат митологичен произход, са странни и привлекателни поради връзката им с мистериите на изкуството, красотата, безумието и пиянството“. Ха повторете това. Какво общо има то с „Под игото“? Подобни текстове всъщност изчегъртват белетристиката и поезията от училище. Ето затова децата са претоварени, а не защото е много учебният материал. А когато разни зевзеци безпрепятствено печатат Вазов на шльокавица, как пък отговорните лица не се сетиха, че е елементарно да се прибави един речник с турцизми, които Вазов използва и които са влезли в българския език. Все пак, народният поет се слави с най-голямото богатство на езика ни – употребява 40 000 думи!
Не си мислете, че иде реч само за родната ни литература – чуждите автори също са добре орязани. След „“Илиада“ и „Антигона“, „Декамерон“ и „Дон Кихот“ намираме – пак пръснати в годините - „Пътешествията на Гъливер“, Байрон, „Дядо Горио“на Балзак, по едно стихче на Бодлер и Пол Верлен, Шекспир, Сент Екзюпери. Толкоз. Кой беше този Виктор Юго? А от цялата грамадна руска литература в българското училище е останал единствено „Евгени Онегин“ на Пушкин. Как тогава българчетата да знаят какво общо има „Война и мир“ с Наполеон? Не знаят, не са и чували.
Случайно ли стана всичко това?
ХХ в. също имаше международни изследвания на грамотността. По онова време българските ученици заемаха от 3-то до 9-то място в света по математика, четене и природни науки. През 1990 г. в прословутия доклад с автори американците Ран и Ът, често обвинявани, че са дали указания за див капитализъм у нас, имаше половин страничка за образованието. В нея пишеше: „Българското образование е еталон за Европа. Не пипайте образованието, трябва да се поизчистят само някои политически крайности от учебниците“. Е, ние не просто „пипнахме“ образованието, ние го разсипахме от постоянни промени на парче, „нововъведения“ и „реформи“.
Когато имаш постоянни доказателства за срив в образованието, трябват спешни мерки за няколко неща. Бърз ръст на процента от БВП, който се отделя като публични разходи за образование от държавния бюджет. В страните от ЕС по данни на Евростат публичните разходи за образование през 2021 г. са средно 4,8%, у нас са 4,3%, сега са спаднали до 4,1%. И при ниския ни брутен продукт това ни отрежда последното място във финансирането заедно с Румъния. У нас най-силно е и разделението в резултатите на децата според икономическия статус на родителите и между училищата в малките и големите селища. Премахване на пазарния принцип „парите следват ученика“, копиран навремето при НДСВ от английската система на Блеър, би помогнало за справяне с проблема.
Също спешно би следвало да се направи преглед на всички учебни програми от І до ХІІ клас поне по история и литература с цел в тях да се върнат реалната история и реалната литература. Въвеждането на новите учебни програми трябва да започне от І клас нагоре, а не откъслечно на парче. За вече завършилите през последните години випуски може да се приложи ограмотяване по програмите за учене през целия живот. А не да се набляга на грантовите НПО, които се хранят от програмите, при това – оставени без контрол, на усмотрението на училищните директори.
ЮНЕСКО отдавна препоръча да се забранят джиесемите по време на час и да се набляга на дисциплината в училище. При нас мобилните телефони в час са станали напаст по признание на самите учители.
В тази посока обаче мерки МОН не се предвиждат. Училището трябвало да дава не толкова знания, колкото умения за прилагане в реалния живот! Как се прилага нещо, което липсва?! Човек с добро базово образование може да се справи в живота - във всички ситуации и професии. Но без базовите знания на ниво национална образователна система това е невъзможно. В този случай дигитализацията и т.нар. изкуствен интелект могат да нанесат единствено щети на младите и на държавата.
В последните месеци образователният министър Галин Цоков се скъса от срещи с посланици и чуждестранни гости, на които обяснява как ще заимстваме и техния опит, за да се справим с проблемите. Еди къде си примерно нямало уроци по отделни предмети, а в един урок по теми се преподават всички предмети заедно. Очевидно не се разбира, че всяка образователна система е съобразена с националните условия – икономически , социални и културни. Ако на едно място дадени практики работят, не е задължително те да са успешни и другаде. Пак забравихме, че „дуалното обучение“ например, на което уж ни учат швейцарците, те го заимстваха официално от България през 1992 г., но след това го развиха, а ние унищожихме техникумите, СПТУ-та и професионалните практики в общообразователните гимназиите, които имахме дотогава. И тук – унищожаване, не развитие.
В мрежата напоследък се върти един много смислен клип. В университета в Столенбос в ЮАР, виси надпис: „За унищожаването на нацията не са необходими атомни бомби или ракети с далечен радиус на действие. Трябва само да се понижи качеството на образованието и да се разреши на учащите се да мамят на изпити. Пациентите умират в ръцете на такива лекари. Зданията се разрушават в ръцете на такива инженери. Парите се губят в ръцете на такива икономисти и счетоводители. Справедливостта се губи в ръцете на такива юристи и съдии. Крахът на образованието е крах на нацията“.
Това като че ли казва всичко.
|
Иван Кръстев, вече почти забравен, напомни за себе си с шокиращото за главен соросоид като него изявление, че: “Сътношението на силите се променя. И ние - Западът, САЩ, Европа - не сме от страната на печелившите”, изложено в интервю за германски вестник. Както се сторило на Петьо Блъсков, “Иванчо е обърнал палачинката”... Не мисля, че е така. Синът на бившия зам. зав. отдел в ЦК на БКП е с твърде висока позиция в Дълбоката държава, за да му мине на ум да “обърне палачинката”. Всичко, което казва, е добре обмислено. Иначе кой ще му даде колонка в “Ню Йорк таймс”?
Нещо друго има. Нещо друго иска да каже. Но в главното е прав: съотношението на силите се променя. На мен лично ми прави впечатление пасажът, че 2024 г. ще остане в историята като 1989 г. Доколкото мога да преценя, Кръстев играе ролята на говорител на Задкулисието. От колко време например предупреждава, че “теорията на конспирацията” взема широко разпространение и спомага за развитието на “крайно десните” партии. Както и самият той пише в друга статия: “Това, че си параноик, не значи, че никой не те следи”.
И без да сме параноици знаем, че от всичко, което може да ги постави нащрек, това е опитът за обединение, за концентрация на националната енергия. Те от това се страхуват най -много.
дина смазаха националните движения. Така че има интересни дати в европейската история от последните десетилетия освен споменатата 1989 г. Например 2016 г. Тогава Европа почувства мощен подем на националните движения. Орбан се бе върнал във властта през 2014 г. и за действията му вече се носеха легенди. В Полша “Право и справедливост” го последва през 2015 г. Във Франция растеше подкрепата за Марин Льо Пен, а консервативният Франсоа Фийон победи през 2016 г. глобалиста Ален Жупе на вътрешното съревнование за кандидат на десницата за президентските избори през 2017 г. В Италия “Северната лига”, оглавена след 2013 г. от Матео Салвини печелеше нови привърженици. На знаковия референдум за асоцииране на Украйна с ЕС през 2016 г. групата около Тиери Боде в Холандия извоюва негативен вот, а в Словакия Роберт Фицо затвърди победата си. В Австрия през април 2016 г. кандидатът на “Партията на свободата” Норберт Хофер спечели убедително първия тур на президентските избори (35,4% от 68% гласували), а вторият тур бе толкова грубо фалшифициран, че бе отменен. И макар да успяха да наложат зеления Ван дер Белен на повторните избори, “Партията на свободата” влезе във властта. И, разбира се, върхът за 2016 г. бе победата на Тръмп на президентските избори в САЩ. Как ли не го клеветиха и пародираха медиите на Уолстрийт. Уви! Американецът традиционалист даде гласа си за Тръмп и окото му не мигна. Общественото мнение се бе освободило от заблудите, налагани години наред с фалшиви новини. И за най-наивните стана ясно, че за глобализма всеки бял, който не е хомосексуалист, е обвиняван във фашизъм... Но означаваше ли това, че оттук нататък кандидатите на народното движение ще побеждават непрекъснато? Задавах си със страх този въпрос. Та нима тази мощна структура, все още притежаваща голямата част от банките и парите в света и най-големите медийни групировки, подчинила училища и университети и разполагаща с хиляди платени политици и интелектуалци, ще отстъпи на избори? Предчувствието ми не ме излъга. Реакцията се разви поетапно, като посредством компроматни кампании бяха елиминирани последователно Франсоа Фийон във Франция и “Партията на свободата” в Австрия. Използваните прийоми показваха целенасочено проведена конспирация с участието на тайни служби, прокуратура, медии. Както казва Кръстев “Нищо че сме параноици, те пак ни следят”. После събориха Фицо в Словакия, където за президент наместиха соросоидката Чапутова. През целия му мандат Тръмп бе преследван като диво животно, а изборите през 2020 г., на които получи 10 млн. повече гласове от 2016 г., бяха фалшифицирани. Единствен великият Орбан оцеля. Като че ли с народната съпротива беше приключено за дълго време, но...
Новата национал- патриотична вълна
Новата вълна на националима избухна още по-мощно, набрала устрем от съпротивата срещу извънредните мерки на манипулираната пандемия от ковид 19. Горещата есен на 2023 г. върна на власт Роберт Фицо, а в Италия глобалистката лява коалиция, оглавявана от бившите евро-комунисти, бе заменена от национал-патриотична коалиция, начело с Джорджа Мелони, израснала като активистка на “Италианско социално движение”. За капак бе победата на “Партията на свободата” на Герт Вилдерс в Холандия. Във Франция “Националното обединение” на Марин Льо Пен води в проучванията на общественото мнение с над 10 процента пред глобалистите на Макрон. Твърдо начело в Австрия отново стои “Партията на свободата” с новия си ръководител Херберт Кикъл, активист от времето на легендарния Йорг Хайдер. В САЩ победата на Тръмп на предстоящите избори срещу все по-немощния Байдън не предизвиква съмнение у никого, освен ако… Освен ако отново изборите не бъдат фалшифицирани с измислена пандемия, климатична катастрофа, военно или друго извънредно положение. Да му кажа на Кръстев: това въобще не е параноя. Бившият ляв терорист Тедрос Гебрейесус, търсен в Етиопия за престъпления срещу човечеството, но днес оглавил по волята на глобалистите Световната здравна организация, обяви в Давос преди дни новия вирус Х, 20 пъти по-опасен от ковида. Няма съмнение, че глобалистите ще се опитат да направят нещо през 2024 г., за да спрат национал-патриотите към властта. Те все още притежават огромни пари и власт. Кой може да ги спре?
Народният гняв
Потъпквайки демократичните правила и елементарната законност, глобалистите неминуемо се сблъскват с народния гняв. Изправени срещу милионите протестиращи граждани, те няма да устоят. Да припомня, че в България на 3 март 2013 г. в социалните протести участваха половин милион души. И Борисов падна. Какво пречи да го повторим? Надежда ни дават днешните протести на селскостопански производители в Германия, подкрепени от все повече граждани. Влиянието на германските социалисти на Шолц се срива, а свободните демократи, партията партньор в тройната им коалиция, направо са на път да изчезнат. Тракторите навлезли в улиците на Берлин, вдъхват оптимизъм. Искането за оставка на Шолц звучи все по- настойчиво. Ако той падне, ефектът на доминото ще се разпростре в цяла Европа. Но вместо да чакаме падането на Шолц, не е ли по-добре да се организираме и поискаме оставката на днешната антибългарска власт. Но да я поискаме така, че да не могат да откажат. Преди да са унищожили напълно енергетиката и селското стопанство, преди да са наложили цифровия затвор и петнадесетминутните градове, преди да са ни вкарали във война с Русия. И само партии и групи, признали патриотизма и националните цели като своя идеология, могат да направят решителната стъпка.
Платформата
Никое обединение не може да се извърши без ясна платформа за действие. На базата на опита на гражданските движения и протести от последните 15 години предлагам за обсъждане следната платформа в 12 точки. Важно е да се разбере, че една платформа е толкова по-силна, колкото е по-кратка и по-ясна. Не е въпросът да прибавим към предложените 12 точки още 25, което на практика ще разводни и унищожи платформата, а в рамките на 10-12 точки да формулираме ясно най-важното, което може да ни обедини.
1. Сваляне на антибългарското правителство на Петков, Денков, Василев с обединените действия на патриотични граждански групи и политически партии. Съдебно разследване действията на тройката.
2. Организиране на протестните действия с авторитета и волята на публични личности с висок морал, необременени от участие във властта, изповядващи традиционни и православни ценности, с ясна национал-патриотична позиция, несвързани с антиправославни групи, участвали в гражданското движение поне от социалните протести през 2013 г. насам.
3. Възстановяване на българския суверенитет в отношенията с Великите сили. Укрепване на границата, недопускане наплив на мигранти, експортиране на успелите да се промъкнат по родните им места. Преосмисляне отношенията с Европейския съюз и ревизиране на договора в интерес на България.
4. Отказ от враждебни действия срещу Русия, вкл. военни доставки за Украйна и икономически санкции. Даване под съд отговорните за въвличането на България в такива действия и пропагандаторите на война. Премахване на чуждите военни бази в България. Развитие на пълноценно икономическо и културно сътрудничество с братска Русия.
5. Отказ от унищожаващите българската икономика климатични конвенции и фалшиви зелени сделки.
6. Излизане от СЗО като глобалистка структура. Разследване законосъобразността и целесъобразността на наложените в България антиковид мерки и търсене на отговорност. Дълбока реформа в здравеопазването, отмяна на статута на търговски дружества за общински и държавни болници.
7. Запазване реакторите на АЕЦ “Белене” и реализиране на проекта.
8. Спешни мерки за подпомагане на дребните и средни български производители, специално на селскостопански производители за производство на здравословна, екологично чиста продукция, без ГМО.
9. Забрана на джендър идеологията. Усилени мерки за защита на традиционното семейство, култура и ценности. Защита на БПЦ. Без гей паради.
10. Разследване дейността на НПО. Забрана на „Отворено общество“, БХК и други фондации и групи, ангажирани с антибългарски действия, разпространявали джендър идеология. Лустрация за участниците в тях. Контрол върху външното финансиране на НПО.
11. Ревизия на сделките с държавна собственост след 10 ноември1989 г. Разваляне на концесиите в стратегическите отрасли, на първо място концесиите за златодобив и управление на водните и енергийни ресурси.
12. Отказ от приемане на еврото. Укрепване на лева. Изграждане на национална, независима и стабилна банкова система. Забрана дейността на офшорни компании на българска територия.
Няма алтернатива на Единния народен фронт. Спасителна, за отечеството и народа ни, е концентрацията на националната енергия. Сами нито една партия или лидер биха могли да свършат това. Има много хора, които не го разбират, но невежествето, както казва един велик мислител, не е спасило никого.
Всички, които одобряват основните насоки на така изложената платформа, могат да заявят подкрепата си в редакцията на в-к “Нова Зора” и да оставят координати за връзка.
Настъпи нова за обществото ни мода: събарят руски паметници. Като всяка друга мода в която и да било сфера на живота, и тази е дело на зли усилия, намерения, въображение. Но и на обществени потребности, които оправдават човешките усилия и ги легитимират като необходими и задоволяващи потребности на определена категория хора.
Но какви потребности могат да задоволяват събарянията на руските паметници?
Странно е, но има човешки общности, които изпитват подобни нужди и правят всичко възможно да ги осъществят. Това им помага да постигнат определени цели. Преди да ги заклеймяваме и назоваваме с епитети, няма да е лошо да помислим защо хора тръгват срещу други хора, остро засягат техните политически чувства, ала обективно вървят срещу себе си, понеже по този точно начин е изключено да изпълнят замисъла си. Но го правят. Правят го, ала искат и мечтаят за още: да се опияняват от подарената им власт, която компенсира комплексите им за малоценност и задоволява желанието им да изглеждат в собствените си очи и в полуусмивките на господарите си смели, решителни и верни на цивилизационния си избор. Пък ако ги потупат по гърбовете и им подхвърлят по 30 сребърника, те вече са се наситили от сладостта да бъдат „държавници“.
Либералната държава и нейната идеология панически се страхуват от всичко, което се съмнява в тях и оспорва правотата на идеите, върху които са изградени. Те знаят своята аморална същност, античовешкия си характер и треперят пред възможността да бъдат разобличени и наказани. Затова е толкова мощна пропагандата, оправдаваща необходимостта от подобна държава и социално-икономическа система. Тази пропаганда не само брани държавата си, но и призовава постоянно за разширяване на нейните идеологически граници и разпространението си по целия свят. Затова и бе измислена т. нар. „глобализация“, която от глобална икономика бе преустроена в глобална култура, глобално общество, глобализъм. Разширението й става безалтернативно със сваляне на неудобни режими, бомбардировки, войни против непослушни „диктатори“, клевети и пълно дискредитиране на всяка власт, уредена по различен от либералния начин и служеща на друга идеология и нравствена идея.
Измислената от тази идеология държава стана задължителна форма на държавно управление, единствената, която бранела и гарантирала „правата на човека“. А всъщност тя е единствената форма, която гарантира на САЩ и Западна Европа, че държавата ще им бъде лоялна и охотно и изцяло ще им предоставя за тяхно ползване територията, населението, суровините, полезните изкопаеми, пазарите, работната ръка. Затова и там биват налагани послушни режими и ликвидирани всички възможни опозиционни сили, за да няма изненади.
Такава система е наложена и в България.
И то стана мирно, без оръжия и бомби, но с активното участие на мобилизираните за дисиденти и борци срещу комунизма. По-късно, когато вече се бяха поотчаяли, че не получиха „полагаемото“ им се, те определиха времето на „смяната на системата“ като романтично. А „романтиката“ на тези дни бе началото на опустошението на България, на нейната индустрия, икономика, инфраструктура, образование, култура, здравеопазване, традиции. И нищо друго!
Когато отново настъпи жестоката реалност и митингите с големите концерти спряха; когато хората се поогледаха в себе си и около себе си, се видя, че нищо от граденото десетилетия почти не е останало. Но и нищо ново не е придобито. Освен разруха, мизерия, простотия, простащина. На всичко отгоре и националната държава я нямаше.
Това, което беше я заместило, за да продължим да живеем в държава, бе съвсем различно, немощно, неорганизирано, ръководено от хора неподготвени, посредствени, алчни, необразовани, но амбициозни, користни и продажни.
Членството на България в НАТО и Европейския съюз породи някакви надежди, но те бързо се разсеяха и доведоха до предела им антиевропейските настроения („евроскептицизма“ – както учено го наричат бившите преподаватели по научен комунизъм, а днес видни политолози и социолози). Нашите държавници показаха своето безподобно угодничество пред европейските чиновници заедно с неумението и нежеланието си да защитават националните интереси. Но то пък какви интереси можем да имаме в два съюза, в които сме привнесени за разнообразие и гарнитура на новия геополитически пейзаж.
Слабата държава означава слаба власт, немощна икономика, нисък национален авторитет, пошла култура, лошо образование, болни хора, липса на обществен ред, на спокойствие и сигурност. Най-малката негативна конюнктура в Европа веднага се стоварва върху България и предизвиква нови трудности. Да не говорим за високата заболеваемост, особено от сърдечно-съдови и онкологични болести, на населението и за тежкия демографски проблем. Младите нямат надежди, упования, перспективи в живота.
Колко дълго може да се поддържа спокойствието в една държава, която е в такова окаяно състояние? Възможно ли е в това болно общество да се намери здрав и умен човек, който да го изведе от тежкото състояние и му покаже пътя към избавлението и спасението?
Трябва да признаем, че дори да се появи такъв човек, едва ли ще го чуят и послушат. Обществото е тежко болно и има нужда да се лекува и тогава да мисли за пътя, по който ще върви. Не е негова работа да казва какво да се прави. Така ни учи и руският философ от края на ХIХ век Владимир Соловьов. Затова и болният мозък, подтикнат от външни намеси, му открива единствената истина: отклони вниманието на хората, дай им словесна храна, настрой ги едни срещу други, та дълго да се карат, а ако се сбият, още по- добре, защото напълно ще се омаломощят.
А през това време?
А през това време богатите ще стават по-богати, а бедните по-бедни; държавата напълно ще се разруши и дори може да престане да съществува. Но това нищо няма да означава и нищо няма да промени.
Трябва да признаем, че оценявайки злия ум и сатанинското мислене, проблемът с руските паметници е измислен, конструиран и въведен в българското общество по блестящ начин. Затова и предизвиква толкова шум, агресия, простащини. Цялото внимание на обществото е съсредоточено в него.
Изправени сме пред непозната преди ситуация. Няма решение за нея. Ще бъдем в нея, докато не се омаломощим напълно и не рухнем нравствено и интелектуално. Това, че ще е скоро, не е утешително.
Няма как да обясняваш на русофоба, че това, което върши, е глупаво и нечовешко; че то нас опустошава, изтощава и убива. Но и на него не прощава! Той не чува и не слуша думите, които се опитват да го вразумяват. Едно си знае и едно си бае. Умен, глупав, образован, неграмотен – какъвто и да е, той е напълно деградирал лумпен. Както се казва: такъв само сопата го оправя. Но как да го оправяш със сопа – нали е жив човек.
Ето логиката и смисъла на историята с руските паметници.
В такива случаи е добре да се напомня, че трябва да се търси, намира и отстранява причината, а не толкова следствието.
Ще ми се да вярвам, че така ще постъпи и българското общество, когато събере достатъчно ум, разум и духовна сила…
Само да не е на куково лято!
|
