Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Кметът да обясни!

Е-поща Печат PDF

Преди да започнем раз­говорите в търсене и намиране на решение на кризата в Столич­ния общински съвет, настоява­ме да изясним един особено ва­жен за нас въпрос.

На 4 януари отбелязахме 146 години от Освобождение­то на София. Тържествено­то честване по традиция се из­вършва пред паметника на бъл­гарските опълченци (съвсем близо до сградата на Столична община) съвместно с предста­вители на Българската право­славна църква и мнoжество родолюбиви организации. До­сега винаги е имало официал­ни представители на Столич­на община на тържествено­то честване, изявления от тях или поздравителен адрес, вен­ци и цветя. Този път - нищо.

Колкото и както и да се оп­итват да пренапишат и да тъл­куват нашата история безрод­ниците, историческият факт, че конницата на генерал Гурко влиза победоносно в София на 4 януари 1878 година, не може да бъде променен. Затова на този ден признателна София отбе­лязва и почита своите освобо­дители. Тогава си спомняме и за смелите и енергични действия на посланиците на Франция и Италия Леандър Леге и Вито­рио Позитано, предотвратили намерението на Осман паша да опожари и изравни София със земята.

На 6 януари се навършиха 176 години от рождението на Христо Ботев. Столичната об­щина пропусна и тази бележи­та дата. Да обясняваме, че де­лото, творчеството, героизмът и саможертвата на Ботев са в основата на формирането на българската нация и възраж­дането на съвременната българ­ска държава е излишно. Не раз­бираме какво у Ботев им пречи - неговият стремеж към сво­бода, любовта му към род и отечество, острата социална публицистика, геният му като поет или примерът му на са­можертва за свободата на Оте­чеството?! Най-малкото, което дължим на този български на­ционален герой, е да поднесем по едно цвете и сведем за миг глава пред многобройните му паметници из цяла България.

В тази връзка настоява­ме кметът на София Васил Терзиев да изясни пред нас и пред гражданите причините за тези пропуски. И да отгово­ри на няколко въпроса:

.Защо бяха неглижирани тези две бележити дати?

.Кой носи персонална отго­ворност за това?

.Защо тези дати не при­състват в културния календар на града и дори не се отбеляз­ват на сайта на Столична об­щина?

Настояваме кметът Васил Терзиев да заяви ясно дали счи­та това за нормално поведение, дали го подкрепя и дали негли­жирането на бележити истори­чески дати ще бъде отличителна черта на неговото управление през целия мандат.

Ако кметът и най-голямата политическа група в Столичния общински съвет считат, че съби­тия като Освобождението на Со­фия и рожденият ден на Христо Ботев нямат място в календара на Столичната община, ние, об­щинските съветници от група­та на Местна коалиция “БСП за България”, нямаме поле за раз­говор по нито една голяма об­ществена тема с тях.

Защото всички ние, този град, свободните хора, независи­ма България днес сме тук благо­дарение на огромната цена, пла­тена от онези герои в миналото.

Очакваме бърз, ясен и точен отговор на тези въпроси от кме­та Васил Терзиев.

За Градския съвет на БСП – София

 

България – една вечна песен

Е-поща Печат PDF

„Ти идеш от дълбочината на вековете, от потъмнелите стра­ници на историята се усмихват твоите бездънни очи. Косата ти е прошарена от среброто на време­ната, нозете ти са боси, а петите - напукани. Наместо гердан от зла­тици ти носиш една вехта бакъ­рена пара, нанизана на конопена връв, отколе изкопана от разру­шена старинна твърдина. Намес­то белези от златни гривни по ръцете ти личат следи от веков­ни вериги. А над мокрите очи на твоето високо чело има едно чер­но кръстче, горено с огън. Ти си девойка с чисто сърце, ти си май­ка, която е откърмила милиони синове. Откога са мокри тия тъм­ни и дълбоки очи? От оня ли ден, когато ти вървеше през пожъл­телите папрати, под кестените на Беласица и бързаше да допреш устни до челата на ослепелите Са­муилови войници? Мъжествени­ят цар посрещна своите войници и щом съзря скръбната върво­лица от слепци, люшна се и пад­на мъртъв на земята. Тогава ли се наляха очите ти? Или в оня ден, когато палачът на Челеби Сюлей­мана надигна ятагана, за да отсе­че главата на светия старец Ев­тимия и ръката му остана вка­менена? Една вечер пропищя куршум в стария Балкан и про­низа челото на твоя най-вдъхно­вен син. Ти дълго стоя наведена над него, опряла ухо до сърцето му. И когато заглъхна последни­ят удар на светата камбана, една сълза излезна от дясното ти око и капна. Беше тъмно. Додето падне, сълзата грейна в нощта като вощеница - запалена от майчина ръка. В тая сълза има­ше отблясък от далечни светка­вици. В нея трепнаха езиците на ония гибелни огньове, които превърнаха в пепел книгите в библиотеката на “Свети Петър и Павел”. В тая сълза имаше свет­лина от кандилото на атонския монах, искри от кладата на Пет­лешков и разбунтуваните сред­ногорски села. Колко пъти съм те срещал по нивите! Ти спо­хождаш орачите. Милваш с длан потните чела на воловците, кои­то затъват до колене в чернозе­ма на Тракия и пъшкат над Ду­навската равнина. Ти стриваш в шепата си първия узрял жи­тен клас и хвърляш зърното на божите птички. Ти береш цвете в момините градинки, за да на­китиш житните купни. Когато вълкът грабне майката овца - ти кърмиш сиротното агънце и му нижеш гердан от мънистени зърна. А когато птичето падне от гнездото, грабнато от вятъра, намокрено от хладния нощен дъжд, ти го прибираш в пазвата си, за да го затоплиш до сърце­то си. Аз чувам как тупти твоето топло сърце в тъжните народни песни. Песен на чучулига, която трепти при залеза, песен на ка­вал, който гука по седенките, е твоят глас. Ти ме научи да спя на голата земя, по стърнищата. Твоята пръст е раждала хляба на моите деди. Ти ме научи да квася в студения кладенец коравия за­лък на нашето време, за да омек­не. В твоите влажни недра спят дълбоко мили покойници. До­някога ти ще поиш със сок ко­рените на младото дърво, което ще полюшва клони над заспали­те вечен сън и ще ражда плод за новите поколения. Земя на бъл­гарите, родино моя, на колене стоя пред теб и целувам твоята корава, невидима десница!”

Защо ви припомняме тези думи? Първо, защото така зву­чи истинският и хубав българ­ски език. Второ. Защото те са част от отговора на въпроса защо българите от онези вре­мена са се държали по-различ­но от нас. Просто са възпита­вани по друг начин. Текстът на Каралийчев е от 1939 годи­на и е разказ за деца и юно­ши. Това се получава, когато поезията срещне прозата и се превърне във вечна песен. Нека помним.

 

Крахът на образованието е крах на нацията

Е-поща Печат PDF

 

Когато оповестиха ре­зултатите от между­народното изследване PISA за 2022 г. дори аз, която от 40 години се занима­вам с темата образование, бях изненадана от лошите показа­тели на българските 15-годиш­ни ученици. Те никога досега не са били на последно място в ЕС по математика и не предпо­следно по четене. Ние постоян­но се хвалим, че децата ни пе­челят първите места в олимпи­адите по математика, но PISA показа, че всъщност едва 3 % от нашите ученици са на най-ви­соките нива по математика, 2% - по четене и само 1% по при­родни науки. Тук става въпрос за масовото образование в бъл­гарските училища и картината е отчайваща. Оправданията с КОВИД и дистанционно обуче­ние не ни вършат работа, защо­то те важат за всички ученици по света и при тях спадът не е толкова голям.

Ако сравним резултатите от последното изследване с тези от предишното – през 2018 г., се вижда, че за 4 години не­грамотните ни ученици, които не покриват дори най-ниско­то критично ниво на знания и умения са се увеличили с цели 10% по математика (през 2018 г. те са 40,4%, а през 2022 г. са 54%!). В природните науки не­вежите са се увеличили с 2 на сто - от 46 на 48 %. В областта на четенето обаче ръстът на на­пълно неграмотните е с 6 % - при 47% преди 4 години, те сега са 53%. Това означава, че по­вече от половината от българ­четата в VІІІ-ІХ клас не разби­рат това, което четат, и не мо­гат нито да го осмислят, нито да разсъждават по него! А не е далеч денят когато същите мла­ди хора ще навлязат в актив­ния живот във всички области, включително в управлението на държавата. Вече знаем какво е да ни управляват неграмот­ни, невъзпитани и арогантни хора, хеле пък в здравеопазва­нето и образованието. Това оз­начава зачеркване на бъдещето на България. Вижда се, че лафо­вете за приоритет на образова­нието са просто една измама с предвидими тежки последици.

От доста години PISA ни по­казва тенденцията за посте­пенен срив в образованието. А още през юли 2022 г. доклад на УНИЦЕФ алармира, че полови­ната от младежите в България на възраст между 15 и 24 г. ня­мат базови умения, необходими за средно образование. Още по- рано - през 2015 г., мониторин­гов доклад на ЮНЕСКО конста­тира, че в България 95% от въз­растното население са грамотни, но сред младите хора неграмот­ността се увеличава на фона на масово емигриране, по темпове­те на което сме на първо място в ЕС. През учебната 2012/2013 г. само през първия учебен срок за чужбина са заминали 3352 уче­ници от страната, в друга форма на обучение са преминали 1915, а трайно напуснали поради от­съствия, слаб успех или бедност са 1612. Сиреч, с училището ни са се разделили 6879 деца само в рамките на един учебен срок!

 

стола и все гледа да се харесва, нямаме досега правителство, което да дръзне да въведе ком­пенсации за държавата ни от хо­рата, които емигрират, но Бълга­рия е платила за тяхното образо­вание.

Естествено, първият въпрос е какви са причините за всичко това. Няма да започна с финан­сирането (нищо, че е много ва­жно), защото другаде е „зарито кучето”. Веднага искам да отбе­лежа, че учениците, които участ­ват в проучването на PISA през 2022 г, са родени през 2006 г. и от V клас учат по… нови учеб­ни програми, въведени от 2016 г. насам след смяната на Закона за народната просвета със За­кон за предучилищното и учи­лищното образование. Само пъ­тьом отбелязвам, че новият за­кон ликвидира българската ду­мичка „просвета“, залегнала в темелите на Третата българска държава, а учителите превърна в „педагогически специалисти“. Би трябвало да са направени до­сега сериозни анализи как нови­те учебни програми се отразяват на знанията и уменията на уче­ниците, но досега не сме видели такива. Ясният отговор очевид­но ни го дава PISA…

Каква история се учи в учи­лище

Има два учебни предмета, които са основни за изгражда­нето и запазването на българ­ската национална идентичност – цел на образованието, записа­на дори в новия закон. Това са историята и литературата. Хора­та са свикнали да обръщат вни­мание главно на учебниците, но те са следствие от учебните про­грами. В тях именно е основният проблем.

Според новия учебен план, като общообразователен пред­мет историята се изучава… само до Х клас. В последния гим­назиален етап тя бе премахната! Историята конкретно на Бъл­гария е съсредоточена в VІІ и Х клас. Май вече никой не пом­ни, че проектите за въпросни­те нови програми се появиха още през 2013 г. в самия край на управлението на служебния ми­нистър Николай Милошев, бяха огласени, предизвикаха скандал в обществото, бяха оттеглени, а след силовото приемане на но­вия закон в НС през октомври 2015 г. започнаха да се възраж­датв клас подир клас. Проек­тите за програмите за Х клас се появиха през септември 2017 г., одобри ги през 2018 г. министър Красимир Вълчев.

Категорично твърдя, че учебните програми по исто­рия, въведени в днешното учи­лище с политическа задача, са престъпление. В тях е изхвър­лено и притъпено всичко, кое­то може да даде дори намек за нещо положително, свързано с Русия и СССР; сред програмни­те теми не се споменава, разби­ра се, за фашизъм в България, за убийства и репресии до 1944 г., за депортирането на 11 300 бъл­гарски евреи от Македония и Егейска Тракия от фашисткото българско правителство и пар­ламент, за ролята на Съпротива­та у нас. Затова учебните програ­ми включват не „Освобождение на България“ и Сан Стефано, а „Участие на българите в Руско- Турската война“. Още в начал­ния курс Левски, Ботев, Раков­ски са определени като герои, но за Левски например тук е каза­но, че се е борил срещу законна­та власт, бил заловен и обесен…

Историята на ХХ век из­глежда още по-перверзно спо­ред учебните програми. Няма Септемврийско въстание, няма убийство на Стамболийски, няма хиляди избити при Белия терор и Ал. Цанков, няма погро­ми 1923-1925 г., няма Лайпциг­ски процес, няма Закон за защи­та на нацията, няма преврати – всичко това е обобщено в те­мата „Вътрешно-политически­те конфликти 20-те-30-те годи­ни“ и радикализиране на левите движения. Да не се чудим защо българските деветокласници на въпроса кои събития са описа­ни в поемата „Септември“ на Гео Милев отговарят: Април­ското въстание. В програмите следва все пак „изборът на Бъл­гария във Втората световна вой­на“ (макар и без уточнението, че изборът е да сме сателит на Хит­лер). И сетне – „Спасяването на българските евреи“ (от какво?). Толкоз.

„За периода на „комунизма“ няма дори да спорим. Спори се за научни пропуски или недора­ботки, но с откровена идеологи­ческа пропаганда какво да спо­риш? Всичко лошо, което може да звучи в ущърб на „комуни­зма“, е събрано накуп като един­ствена характеристика на пери­ода 1944-1989 г. - и комунисти­чески режим, и диктатура, и ре­пресии и лагери, Народен съд, култ към „партийния вожд“, ед­нолична власт на Тодор Живков, зависимост от СССР, преследва­не на дисиденти - каквото се се­тите. Ще се учи, за да не се повто­ри, казват радетелите му. Но щом децата ще учат за Народния съд (вярно е, трябва да го учат), къде са примирието и мирният дого­вор от 1947 г., изработен от по­бедителите на държава сателит на Хитлер, каквато е България? Народният съд е едно от услови­ята на СССР, Великобритания и САЩ към страната ни, а Съпро­тивата и партизаните у нас са основанието да бъдат смекчени репарациите към България и да не се отнемат огромни терито­рии от нея в полза на Гърция. В историята няма голи факти, взе­ти откъслечно сами по себе си - всеки факт е следствие на нещо и поражда следващо нещо. Ако скъсаш връзките, защото не ти отърва, за какво обучение по ис­тория говорим изобщо?“ Този текст го писах през 2018 г., но мога да го повторя дума по дума сега. Нищо не се е променило. Напротив – на определени из­вестни на всички лица от също тъй известни грантови НПО все им е малко „истината за комуни­зма“. Дали в следващите учебни­ци няма да влезе и разрушава­нето на паметници?!

Не върши работа обяснение­то, че издателствата и авторите на учебниците могат да разви­ят по свой начин тези теми от учебните програми, защото въ­просните учебници се одобря­ват от т.нар. комисии в МОН, а добре помним скандалите, кога­то привикваха в министерство­то утвърдени и уважавани про­фесори да си променели напи­саното от тях, ако дори малко то се отклоняваше от „официална­та линия“. При това в комисиите даваха нареждания странични лица, доведени с благословията на „Америка за България“! Мал­цина журналисти изписахме то­нове хартия по тези факти, ни­кой не реагира.

Всъщност, учениците няма как да се научат да мислят, кога­то са подбрани само желани от някои факти и липсва каквато и да било възможност за срав­нение. Често ме питат няма ли в България нещо различно от ла­гери и репресии през 60-70-80- те години и няма ли в програ­мите и учебниците поне един положителен факт от социали­зма, който изгради промишлена и социална България? Има и той звучи така: „През тези години са построени много заводи, които замърсяват околната среда“.

Тюрлюгювеч, а не литера­тура

В предмета литература без­образието е осигурено по друг начин – в прогимназията учеб­ните програми предвиждатв две от годините произведения и автори да се учат по хроноло­гия, в другите две – по теми. Ка­жете ми какво точно ще усвои едно дете в V клас, когато му се поднася темата „Различни раз­кази за човека и света“ и в нея в един кюп: „Хайдути“ на Ботев, „Легенда за рома“ и „Котаракът в чизми“? А в VІ клас пък „Хуба­ва си, моя горо“ на Каравелов се обединява с „Моето семейство и други диви животни“ на Дже­ралд Даръл, а „Принцът и прося­кът“ на Марк Твен - с „Биогра­фия“ на Нушич и „Братчетата на Гаврош“ на Смирненски.

По принцип кашата в гла­вите на учениците няма как да не е пълна, когато в различни­те класове се изучават разхвър­ляно различни произведения на едни и същи български автори, та чак „Под игото“ е разпарча­тосано на части в различните го­дини. Разбира се, напълно са из­хвърлени от учебните програми публицистиката и памфлетите на Ботев, голяма част от фейлето­ните на Алеко, „опасните“ и „ру­софилски“ стихове на Смирнен­ски, повечето разкази на Йовков и Елин Пелин и пр. А „Градуш­ка“ на Яворов се мъдри в темата „Природа“! Българската литера­тура по принцип е главно соци­ална и революционна – именно тези неОсвен това, в училище­то всъщност се учи не литерату­ра, а литературознание, огромни пасажи в учебниците са напъл­но неразбираеми за децата, пък и за възрастните. Ето ви типичен пример – учейки за „Под игото“ , малките трябва да запомнят, че: „Образите, чиято „тираничност“ и „лишеност“ имат митологичен произход, са странни и привлека­телни поради връзката им с мис­териите на изкуството, красота­та, безумието и пиянството“. Ха повторете това. Какво общо има то с „Под игото“? Подобни тек­стове всъщност изчегъртват бе­летристиката и поезията от учи­лище. Ето затова децата са прето­варени, а не защото е много учеб­ният материал. А когато разни зевзеци безпрепятствено печатат Вазов на шльокавица, как пък от­говорните лица не се сетиха, че е елементарно да се прибави един речник с турцизми, които Вазов използва и които са влезли в бъл­гарския език. Все пак, народният поет се слави с най-голямото бо­гатство на езика ни – употребява 40 000 думи!

Не си мислете, че иде реч само за родната ни литература – чуждите автори също са до­бре орязани. След „“Илиада“ и „Антигона“, „Декамерон“ и „Дон Кихот“ намираме – пак пръсна­ти в годините - „Пътешестви­ята на Гъливер“, Байрон, „Дядо Горио“на Балзак, по едно стих­че на Бодлер и Пол Верлен, Ше­кспир, Сент Екзюпери. Толкоз. Кой беше този Виктор Юго? А от цялата грамадна руска лите­ратура в българското училище е останал единствено „Евгени Онегин“ на Пушкин. Как тога­ва българчетата да знаят какво общо има „Война и мир“ с На­полеон? Не знаят, не са и чували.

Случайно ли стана всичко това?

ХХ в. също имаше междуна­родни изследвания на грамот­ността. По онова време българ­ските ученици заемаха от 3-то до 9-то място в света по мате­матика, четене и природни на­уки. През 1990 г. в прословутия доклад с автори американците Ран и Ът, често обвинявани, че са дали указания за див капи­тализъм у нас, имаше половин страничка за образованието. В нея пишеше: „Българското об­разование е еталон за Европа. Не пипайте образованието, трябва да се поизчистят само някои по­литически крайности от учебни­ците“. Е, ние не просто „пипнах­ме“ образованието, ние го раз­сипахме от постоянни проме­ни на парче, „нововъведения“ и „реформи“.

Когато имаш постоянни до­казателства за срив в образова­нието, трябват спешни мерки за няколко неща. Бърз ръст на процента от БВП, който се от­деля като публични разходи за образование от държавния бю­джет. В страните от ЕС по дан­ни на Евростат публичните раз­ходи за образование през 2021 г. са средно 4,8%, у нас са 4,3%, сега са спаднали до 4,1%. И при ни­ския ни брутен продукт това ни отрежда последното място във финансирането заедно с Румъ­ния. У нас най-силно е и разде­лението в резултатите на деца­та според икономическия статус на родителите и между учили­щата в малките и големите се­лища. Премахване на пазарния принцип „парите следват уче­ника“, копиран навремето при НДСВ от английската система на Блеър, би помогнало за справя­не с проблема.

Също спешно би следвало да се направи преглед на всички учебни програми от І до ХІІ клас поне по история и литература с цел в тях да се върнат реалната история и реалната литература. Въвеждането на новите учебни програми трябва да започне от І клас нагоре, а не откъслечно на парче. За вече завършилите през последните години випу­ски може да се приложи ограмо­тяване по програмите за учене през целия живот. А не да се на­бляга на грантовите НПО, кои­то се хранят от програмите, при това – оставени без контрол, на усмотрението на училищните директори.

ЮНЕСКО отдавна препоръ­ча да се забранят джиесемите по време на час и да се набляга на дисциплината в училище. При нас мобилните телефони в час са станали напаст по признание на самите учители.

В тази посока обаче мерки МОН не се предвиждат. Учили­щето трябвало да дава не тол­кова знания, колкото умения за прилагане в реалния живот! Как се прилага нещо, което липсва?! Човек с добро базово образова­ние може да се справи в живота - във всички ситуации и профе­сии. Но без базовите знания на ниво национална образовател­на система това е невъзможно. В този случай дигитализацията и т.нар. изкуствен интелект могат да нанесат единствено щети на младите и на държавата.

В последните месеци обра­зователният министър Галин Цоков се скъса от срещи с по­сланици и чуждестранни гости, на които обяснява как ще заим­стваме и техния опит, за да се справим с проблемите. Еди къде си примерно нямало уроци по отделни предмети, а в един урок по теми се преподават всички предмети заедно. Очевидно не се разбира, че всяка образова­телна система е съобразена с на­ционалните условия – иконо­мически , социални и културни. Ако на едно място дадени прак­тики работят, не е задължително те да са успешни и другаде. Пак забравихме, че „дуалното обуче­ние“ например, на което уж ни учат швейцарците, те го заим­стваха официално от България през 1992 г., но след това го раз­виха, а ние унищожихме техни­кумите, СПТУ-та и професио­налните практики в общообра­зователните гимназиите, които имахме дотогава. И тук – уни­щожаване, не развитие.

В мрежата напоследък се върти един много смислен клип. В университета в Столенбос в ЮАР, виси надпис: „За унищо­жаването на нацията не са необ­ходими атомни бомби или раке­ти с далечен радиус на действие. Трябва само да се понижи ка­чеството на образованието и да се разреши на учащите се да ма­мят на изпити. Пациентите уми­рат в ръцете на такива лекари. Зданията се разрушават в ръце­те на такива инженери. Парите се губят в ръцете на такива ико­номисти и счетоводители. Спра­ведливостта се губи в ръцете на такива юристи и съдии. Крахът на образованието е крах на на­цията“.

Това като че ли казва всичко.

 

СПАСИТЕЛЕН Е САМО ЕДИННИЯТ НАРОДЕН ФРОНТ

Е-поща Печат PDF

 

Иван Кръстев, вече почти забравен, на­помни за себе си с шокиращото за гла­вен соросоид като него изя­вление, че: “Сътношението на силите се променя. И ние - За­падът, САЩ, Европа - не сме от страната на печелившите”, из­ложено в интервю за герман­ски вестник. Както се стори­ло на Петьо Блъсков, “Иванчо е обърнал палачинката”... Не ми­сля, че е така. Синът на бившия зам. зав. отдел в ЦК на БКП е с твърде висока позиция в Дъл­боката държава, за да му мине на ум да “обърне палачинката”. Всичко, което казва, е добре обмислено. Иначе кой ще му даде колонка в “Ню Йорк таймс”?

Нещо друго има. Нещо друго иска да каже. Но в главното е прав: съотношението на силите се променя. На мен лично ми прави впе­чатление пасажът, че 2024 г. ще остане в историята като 1989 г. Докол­кото мога да преценя, Кръстев играе ролята на говорител на Задку­лисието. От колко време например предупреждава, че “теорията на конспирацията” взема широко разпространение и спомага за разви­тието на “крайно десните” партии. Както и самият той пише в друга статия: “Това, че си параноик, не значи, че никой не те следи”.

И без да сме параноици знаем, че от всичко, което може да ги по­стави нащрек, това е опитът за обединение, за концентрация на на­ционалната енергия. Те от това се страхуват най -много.

дина смазаха националните движения. Така че има инте­ресни дати в европейската ис­тория от последните десетиле­тия освен споменатата 1989 г. Например 2016 г. Тогава Евро­па почувства мощен подем на националните дви­жения. Орбан се бе върнал във власт­та през 2014 г. и за действията му вече се носеха легенди. В Полша “Право и справедливост” го последва през 2015 г. Във Франция рас­теше подкрепата за Марин Льо Пен, а консервативни­ят Франсоа Фийон победи през 2016 г. глобалиста Ален Жупе на вътрешното съревнование за кан­дидат на десница­та за президентски­те избори през 2017 г. В Италия “Северната лига”, оглавена след 2013 г. от Матео Салвини печеле­ше нови привърженици. На зна­ковия референдум за асоциира­не на Украйна с ЕС през 2016 г. групата около Тиери Боде в Хо­ландия извоюва негативен вот, а в Словакия Роберт Фицо за­твърди победата си. В Австрия през април 2016 г. кандидатът на “Партията на свободата” Норберт Хофер спечели убеди­телно първия тур на президент­ските избори (35,4% от 68% гла­сували), а вторият тур бе толкова грубо фалшифициран, че бе от­менен. И макар да успяха да на­ложат зеления Ван дер Белен на повторните избори, “Партията на свободата” влезе във властта. И, разбира се, върхът за 2016 г. бе победата на Тръмп на пре­зидентските избори в САЩ. Как ли не го клеветиха и паро­дираха медиите на Уолстрийт. Уви! Американецът традицио­налист даде гласа си за Тръмп и окото му не мигна. Общест­веното мнение се бе освобо­дило от заблудите, налагани години наред с фалшиви но­вини. И за най-наивните ста­на ясно, че за глобализма все­ки бял, който не е хомосексуа­лист, е обвиняван във фаши­зъм... Но означаваше ли това, че оттук нататък канди­датите на народно­то движение ще по­беждават непрекъс­нато? Задавах си със страх този въпрос. Та нима тази мощна структура, все още притежаваща голя­мата част от банки­те и парите в света и най-големите ме­дийни групировки, подчинила учили­ща и университе­ти и разполагаща с хиляди платени по­литици и интелек­туалци, ще отстъпи на избори? Пред­чувствието ми не ме излъга. Реакцията се разви поетапно, като посредством компроматни кампании бяха елиминирани последователно Франсоа Фи­йон във Франция и “Парти­ята на свободата” в Австрия. Използваните прийоми показ­ваха целенасочено проведена конспирация с участието на тайни служби, прокуратура, медии. Както казва Кръстев “Нищо че сме параноици, те пак ни следят”. После събори­ха Фицо в Словакия, където за президент наместиха соросоид­ката Чапутова. През целия му мандат Тръмп бе преследван като диво животно, а избори­те през 2020 г., на които полу­чи 10 млн. повече гласове от 2016 г., бяха фалшифицира­ни. Единствен великият Орбан оцеля. Като че ли с народната съпротива беше приключено за дълго време, но...

Новата национал- патриотична вълна

Новата вълна на национа­лима избухна още по-мощно, набрала устрем от съпротива­та срещу извънредните мерки на манипулираната пандемия от ковид 19. Горещата есен на 2023 г. върна на власт Роберт Фицо, а в Италия глобалистка­та лява коалиция, оглавявана от бившите евро-комунисти, бе заменена от национал-па­триотична коалиция, начело с Джорджа Мелони, израснала като активистка на “Италиан­ско социално движение”. За ка­пак бе победата на “Партията на свободата” на Герт Вилдерс в Холандия. Във Франция “На­ционалното обединение” на Ма­рин Льо Пен води в проучвани­ята на общественото мнение с над 10 процента пред глобалис­тите на Макрон. Твърдо начело в Австрия отново стои “Пар­тията на свободата” с новия си ръководител Херберт Ки­къл, активист от времето на ле­гендарния Йорг Хайдер. В САЩ победата на Тръмп на пред­стоящите избори срещу все по-немощния Байдън не пре­дизвиква съмнение у никого, освен ако… Освен ако отно­во изборите не бъдат фалши­фицирани с измислена пан­демия, климатична катастро­фа, военно или друго извън­редно положение. Да му кажа на Кръстев: това въобще не е параноя. Бившият ляв теро­рист Тедрос Гебрейесус, търсен в Етиопия за престъпления сре­щу човечеството, но днес огла­вил по волята на глобалистите Световната здравна организа­ция, обяви в Давос преди дни новия вирус Х, 20 пъти по-опа­сен от ковида. Няма съмнение, че глобалистите ще се опитат да направят нещо през 2024 г., за да спрат национал-патри­отите към властта. Те все още притежават огромни пари и власт. Кой може да ги спре?

Народният гняв

Потъпквайки демократич­ните правила и елементарна­та законност, глобалистите не­минуемо се сблъскват с на­родния гняв. Изправени сре­щу милионите протестиращи граждани, те няма да устоят. Да припомня, че в България на 3 март 2013 г. в социалните про­тести участваха половин ми­лион души. И Борисов падна. Какво пречи да го повторим? Надежда ни дават днешните протести на селскостопански производители в Германия, подкрепени от все повече граж­дани. Влиянието на германските социалисти на Шолц се срива, а свободните демократи, партия­та партньор в тройната им коа­лиция, направо са на път да из­чезнат. Тракторите навлезли в улиците на Берлин, вдъхват оптимизъм. Искането за ос­тавка на Шолц звучи все по- настойчиво. Ако той падне, ефектът на доминото ще се разпростре в цяла Европа. Но вместо да чакаме падането на Шолц, не е ли по-добре да се организираме и поискаме ос­тавката на днешната антибъл­гарска власт. Но да я поиска­ме така, че да не могат да отка­жат. Преди да са унищожили напълно енергетиката и сел­ското стопанство, преди да са наложили цифровия затвор и петнадесетминутните градо­ве, преди да са ни вкарали във война с Русия. И само партии и групи, признали патриоти­зма и националните цели като своя идеология, могат да на­правят решителната стъпка.

Платформата

Никое обединение не може да се извърши без ясна плат­форма за действие. На база­та на опита на гражданските движения и протести от по­следните 15 години предлагам за обсъждане следната плат­форма в 12 точки. Важно е да се разбере, че една платформа е толкова по-силна, колкото е по-кратка и по-ясна. Не е въ­просът да прибавим към пред­ложените 12 точки още 25, което на практика ще разводни и уни­щожи платформата, а в рамките на 10-12 точки да формулираме ясно най-важното, което може да ни обедини.

1. Сваляне на антибългар­ското правителство на Пе­тков, Денков, Василев с обе­динените действия на патри­отични граждански групи и политически партии. Съдеб­но разследване действията на тройката.

2. Организиране на про­тестните действия с автори­тета и волята на публични личности с висок морал, не­обременени от участие във властта, изповядващи тради­ционни и православни цен­ности, с ясна национал-па­триотична позиция, несвър­зани с антиправославни гру­пи, участвали в гражданското движение поне от социалните протести през 2013 г. насам.

3. Възстановяване на бъл­гарския суверенитет в отно­шенията с Великите сили. Ук­репване на границата, недо­пускане наплив на мигранти, експортиране на успелите да се промъкнат по родните им места. Преосмисляне отноше­нията с Европейския съюз и ревизиране на договора в ин­терес на България.

4. Отказ от враждебни действия срещу Русия, вкл. военни доставки за Украйна и икономически санкции. Дава­не под съд отговорните за във­личането на България в таки­ва действия и пропагандато­рите на война. Премахване на чуждите военни бази в Бълга­рия. Развитие на пълноценно икономическо и културно съ­трудничество с братска Русия.

5. Отказ от унищожава­щите българската икономи­ка климатични конвенции и фалшиви зелени сделки.

6. Излизане от СЗО като глобалистка структура. Раз­следване законосъобразност­та и целесъобразността на на­ложените в България антико­вид мерки и търсене на отго­ворност. Дълбока реформа в здравеопазването, отмяна на статута на търговски друже­ства за общински и държавни болници.

7. Запазване реакторите на АЕЦ “Белене” и реализиране на проекта.

8. Спешни мерки за под­помагане на дребните и сред­ни български производители, специално на селскостопан­ски производители за произ­водство на здравословна, еко­логично чиста продукция, без ГМО.

9. Забрана на джендър иде­ологията. Усилени мерки за защита на традиционното се­мейство, култура и ценности. Защита на БПЦ. Без гей пара­ди.

10. Разследване дейност­та на НПО. Забрана на „Отво­рено общество“, БХК и други фондации и групи, ангажира­ни с антибългарски действия, разпространявали джендър идеология. Лустрация за учас­тниците в тях. Контрол вър­ху външното финансиране на НПО.

11. Ревизия на сделките с държавна собственост след 10 ноември1989 г. Разваляне на концесиите в стратегическите отрасли, на първо място кон­цесиите за златодобив и упра­вление на водните и енергий­ни ресурси.

12. Отказ от приемане на еврото. Укрепване на лева. Из­граждане на национална, не­зависима и стабилна банкова система. Забрана дейността на офшорни компании на бъл­гарска територия.

Няма алтернатива на Един­ния народен фронт. Спасител­на, за отечеството и народа ни, е концентрацията на национал­ната енергия. Сами нито една партия или лидер биха могли да свършат това. Има много хора, които не го разбират, но неве­жествето, както казва един ве­лик мислител, не е спасило ни­кого.

Всички, които одобряват ос­новните насоки на така изло­жената платформа, могат да заявят подкрепата си в редак­цията на в-к “Нова Зора” и да оставят координати за връзка.

 

ЗАЩО СЪБАРЯТ ПАМЕТНИЦИ?

Е-поща Печат PDF

Настъпи нова за об­ществото ни мода: събарят руски па­метници. Като вся­ка друга мода в която и да било сфера на живота, и тази е дело на зли усилия, намерения, въ­ображение. Но и на обществе­ни потребности, които оправ­дават човешките усилия и ги легитимират като необходими и задоволяващи потребности на определена категория хора.

Но какви потребности мо­гат да задоволяват събаряни­ята на руските паметници?

Странно е, но има човеш­ки общности, които изпит­ват подобни нужди и правят всичко възможно да ги осъ­ществят. Това им помага да постигнат определени цели. Преди да ги заклеймяваме и назоваваме с епитети, няма да е лошо да помислим защо хора тръгват срещу други хора, ос­тро засягат техните полити­чески чувства, ала обективно вървят срещу себе си, понеже по този точно начин е изклю­чено да изпълнят замисъла си. Но го правят. Правят го, ала искат и мечтаят за още: да се опияняват от подаре­ната им власт, която компен­сира комплексите им за ма­лоценност и задоволява же­ланието им да изглеждат в собствените си очи и в полу­усмивките на господарите си смели, решителни и верни на цивилизационния си избор. Пък ако ги потупат по гърбове­те и им подхвърлят по 30 сре­бърника, те вече са се насити­ли от сладостта да бъдат „дър­жавници“.

Либералната държава и нейната идеология панически се страхуват от всичко, което се съмнява в тях и оспорва пра­вотата на идеите, върху които са изградени. Те знаят своя­та аморална същност, анти­човешкия си характер и тре­перят пред възможността да бъдат разобличени и наказа­ни. Затова е толкова мощна пропагандата, оправдаваща необходимостта от подобна държава и социално-иконо­мическа система. Тази пропа­ганда не само брани държава­та си, но и призовава постоян­но за разширяване на нейните идеологически граници и раз­пространението си по целия свят. Затова и бе измислена т. нар. „глобализация“, която от глобална икономика бе пре­устроена в глобална култура, глобално общество, глобали­зъм. Разширението й става безалтернативно със сваля­не на неудобни режими, бом­бардировки, войни против непослушни „диктатори“, клевети и пълно дискредити­ране на всяка власт, уредена по различен от либералния начин и служеща на друга идеология и нравствена идея.

Измислената от тази иде­ология държава стана задъл­жителна форма на държавно управление, единствената, която бранела и гарантирала „правата на човека“. А всъщ­ност тя е единствената фор­ма, която гарантира на САЩ и Западна Европа, че държа­вата ще им бъде лоялна и охот­но и изцяло ще им предоста­вя за тяхно ползване терито­рията, населението, сурови­ните, полезните изкопаеми, пазарите, работната ръка. Затова и там биват налага­ни послушни режими и лик­видирани всички възмож­ни опозиционни сили, за да няма изненади.

Такава система е наложе­на и в България.

И то стана мирно, без оръ­жия и бомби, но с активното участие на мобилизираните за дисиденти и борци срещу комунизма. По-късно, когато вече се бяха поотчаяли, че не получиха „полагаемото“ им се, те определиха времето на „смя­ната на системата“ като ро­мантично. А „романтиката“ на тези дни бе началото на оп­устошението на България, на нейната индустрия, иконо­мика, инфраструктура, об­разование, култура, здраве­опазване, традиции. И нищо друго!

Когато отново настъпи жестоката реалност и ми­тингите с големите концерти спряха; когато хората се поо­гледаха в себе си и около себе си, се видя, че нищо от граде­ното десетилетия почти не е останало. Но и нищо ново не е придобито. Освен разруха, мизерия, простотия, проста­щина. На всичко отгоре и на­ционалната държава я няма­ше.

Това, което беше я замести­ло, за да продължим да живеем в държава, бе съвсем различно, немощно, неорганизирано, ръ­ководено от хора неподготве­ни, посредствени, алчни, нео­бразовани, но амбициозни, ко­ристни и продажни.

Членството на България в НАТО и Европейския съюз породи някакви надежди, но те бързо се разсеяха и до­ведоха до предела им антиев­ропейските настроения („ев­роскептицизма“ – както учено го наричат бившите препода­ватели по научен комунизъм, а днес видни политолози и со­циолози). Нашите държавни­ци показаха своето безподоб­но угодничество пред евро­пейските чиновници заедно с неумението и нежеланието си да защитават национал­ните интереси. Но то пък как­ви интереси можем да имаме в два съюза, в които сме привне­сени за разнообразие и гарни­тура на новия геополитически пейзаж.

Слабата държава озна­чава слаба власт, немощна икономика, нисък национа­лен авторитет, пошла култу­ра, лошо образование, болни хора, липса на обществен ред, на спокойствие и сигур­ност. Най-малката негативна конюнктура в Европа ведна­га се стоварва върху България и предизвиква нови труднос­ти. Да не говорим за висока­та заболеваемост, особено от сърдечно-съдови и онкологич­ни болести, на населението и за тежкия демографски про­блем. Младите нямат надеж­ди, упования, перспективи в живота.

Колко дълго може да се под­държа спокойствието в една държава, която е в такова ока­яно състояние? Възможно ли е в това болно общество да се намери здрав и умен човек, който да го изведе от теж­кото състояние и му пока­же пътя към избавлението и спасението?

Трябва да признаем, че дори да се появи такъв човек, едва ли ще го чуят и послушат. Обществото е тежко болно и има нужда да се лекува и то­гава да мисли за пътя, по кой­то ще върви. Не е негова рабо­та да казва какво да се прави. Така ни учи и руският фило­соф от края на ХIХ век Вла­димир Соловьов. Затова и бо­лният мозък, подтикнат от външни намеси, му открива единствената истина: откло­ни вниманието на хората, дай им словесна храна, настрой ги едни срещу други, та дълго да се карат, а ако се сбият, още по- добре, защото напълно ще се омаломощят.

А през това време?

А през това време бога­тите ще стават по-богати, а бедните по-бедни; държава­та напълно ще се разруши и дори може да престане да съ­ществува. Но това нищо няма да означава и нищо няма да промени.

Трябва да признаем, че оце­нявайки злия ум и сатанин­ското мислене, проблемът с руските паметници е измис­лен, конструиран и въведен в българското общество по блестящ начин. Затова и пре­дизвиква толкова шум, агре­сия, простащини. Цялото вни­мание на обществото е съсре­доточено в него.

Изправени сме пред непо­зната преди ситуация. Няма решение за нея. Ще бъдем в нея, докато не се омаломо­щим напълно и не рухнем нравствено и интелектуално. Това, че ще е скоро, не е уте­шително.

Няма как да обясняваш на русофоба, че това, което върши, е глупаво и нечовеш­ко; че то нас опустошава, из­тощава и убива. Но и на него не прощава! Той не чува и не слуша думите, които се опит­ват да го вразумяват. Едно си знае и едно си бае. Умен, глу­пав, образован, неграмотен – какъвто и да е, той е напълно деградирал лумпен. Както се казва: такъв само сопата го оправя. Но как да го оправяш със сопа – нали е жив човек.

Ето логиката и смисъла на историята с руските паметни­ци.

В такива случаи е добре да се напомня, че трябва да се търси, намира и отстранява причината, а не толкова след­ствието.

Ще ми се да вярвам, че така ще постъпи и българ­ското общество, когато събе­ре достатъчно ум, разум и ду­ховна сила…

Само да не е на куково лято!

 


Страница 595 от 617