Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Не учебниците по история трябва да изхвърлим, Тагарев, а вас – спешно!

Е-поща Печат PDF

Войната срещу българ­ската национална па­мет, срещу българ­ската история, срещу българското национално са­мосъзнание и срещу българ­ската народност продължа­ва. При своето посещение в САЩ, министърът на отбра­ната Тагарев заяви, че тряб­ва да се променят български­те учебници по история, така че от тях трябва да се изхвър­лят, цитирам, всички факти, които внушавали и напомня­ли на българите за признател­ност към Русия. Няколко дни по-късно неговите думи бях потвърдени от лицето Денков, временно назначен за минис­тър-председател на Републи­ка България, което каза също­то нещо, развивайки го вече с това, че трябва да се предста­вят нови документи и факти за истинската роля на Русия в българския исторически про­цес, иначе казано, можем да че­тем в бъдещи учебници по исто­рия, писани от специалиста по производство на сапуни, шам­поани и прах за пране, че Русия не е освободила България, а всъщност я е окупирала и по­робила, каза от трибуната на Народното събрание Костадин Костадинов.

Според него всичко това е намерило своя достоен завър­шек в една фундаментална програмна статия в официоза на американското посолство - радиоточката “Свободна Евро­па”, в която пише, че стихотво­рението “Аз съм българче” тряб­ва да се махне от българската образователна система, защо­то нямало как да бъдат интег­рирани децата на мигрантите в България. Той подчерта, че се говори за една много интерес­на бройка от бъдещи 100 000 деца мигранти в българската об­разователна система.

Очевидно е, че това не е из­олирано явление, тази поли­тика, както отбелязахме ми­налата седмица, както казва­ме и сега, ще продължи да се спазва, защото промяната на учебниците, пък и най-вече на учебниците по история е стара идея на всички неоли­берални български правител­ства след 1989 година. Война­та срещу българската нацио­нална памет няма да спре. Има една масивна плоча в музей­ната част във вътрешността на Паметника на Свободата на Шипка. На нея пише - “Бълга­рино, склони чело на това свя­то място, заветен паметник на вечна дружба между българи и руснаци, увенчали с кръвта си твоята свобода.” А както зна­ем, “българското” правителство иска да ремонтира този памет­ник и според записаното в пла­на за реставрация целият музей вътре и музейната експозиция ще бъдат премахнати, защото, както твърди директорът на му­зея, не им било мястото там. Не е ясно какво ще се случи с този паметник, подозираме, че с ог­лед на политиката да се пре­махват всякакви факти, свър­зани с признателност на бъл­гарския народ към Русия за нейната освободителна роля за Освобождението на Бълга­рия от турско робство, очевид­но е, че имаме всички основа­ния да смятаме, че тази памет­на плоча ще бъде унищожена и премахната. Най-вероятно същото нещо ще сполети и из­вестната народна песен “Топче­то пукна”. Най-вероятно очак­ваме да бъдат и наказвани хо­рата, които ще пеят тази песен, било на официални или неофи­циални тържества. Може би ще бъдат заличени и думите на Георги Бенковски, описани от Захари Стоянов като пряк сви­детел. Георги Бенковски казва така: “Моята цел е постигна­та вече. В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздра­вее. А Русия - нека заповяда.”

В момента евроатлантиче­ската тълпа я тормози бъл­гарската историческа памет, тормози я историческата ис­тина, тормози я истината, като цяло, защото това е уп­равление на лъжата. Дали ще изтрият и Вазов от учебни­ците? Ще завърша с думите на един велик български национа­лен герой - капитан Петко Вой­вода, той казва така и навярно и той ще бъде изтрит от бъл­гарската история - нещо, кое­то няма да допуснем - “Няма сопа, която да избие Русия от сърцето на българина. Пет века алемани, французи, ингелизи дружаха с падишаха, сал Дядо Иван дойде да помогне на бълга­рите. Хвала на Бога и свята Ру­сия, допълни Костадин Костади­нов в декларация прочетена от парламентарната трбуна на На­родното събрание.

 

Българският народ днес

Е-поща Печат PDF

Години наред български­ят народ е живял бавно и томително обсаждан в някаква влажна, студена крепост – без слънце и без прос­тор пред погледа – без творче­ски устрем на духа: обезверен, обезидеален. Обсаждан от своя­та тъй наречена „свобода“ – вече толкова години, – от ония, кои­то са поемали в ръцете си него­вите съдбини. Днес това поло­жение е изострено до последна степен. Днес тежестта на обсада­та лежи върху нас с най-голяма­та си мъчителност. Днес униние­то, томлението в духовете е все­общо и непоносимо. Днес – като резултат на една непрестанно кресчендирана социална злина – българският народ е подло­жен на най-голямо изпитание, е скован в най-голямо омаломо­щяване. Днес българският на­род стои сякаш пред неумоли­мата паст на своето духовно обезличаване и самозалича­ване. Днес творческият им­пулс на българския дух е спад­нал до мъртвата нула на духов­ния термометър. И сред всеоб­щото мъртвило, в което не свети ни воля, ни желание: ... помощ не иде, отникъде взора надежда не види... Този патетичен вик на поета би бил най-добрият израз на отчаяното мъртвило, в което е скован днес българският на­род, ако да не бе угаснал в духо­вете всеки патос, ако да не бе за­давен в гърлата всеки вик. Въз­духът висне тежък и задушен пред нас, няма ли най-сетне да тресне спасителният гръм? Няма ли да се разрази очисти­телната буря? Това чувства все­ки. Това чака всеки. * Нещасти­ето на българския народ про­излиза от това негли, че ний за­почнахме своя свободен живот (който изисква от нас културно творчество) без организирана жизнена енергия. Затова обаче ония избрани синове на народа, които поемаха в ръцете си и вър­ху съвестта си съдбините народ­ни, имаха един върховен дълг: да организират жизнената енер­гия на народа, да я организират в творчество. Но: тук започва трагедията! Ръководителите на народа станаха „управници“ на народа! И не съдбините на на­рода бяха ръководно начало за тях, а тяхната лична амбиция, техният личен егоизъм. Защото тия избрани синове на народа – народните управници – не бяха избрани синове. Те бяха вина­ги най-недостойните синове на народа – пълна противополож­ност на ония самопожертвали се идеалисти – Раковски, Ботев, Левски, дядо Славейков и пр., – които родиха българския на­род. И днес, и досега, винаги са били свободно отпуснати юзди­те на демагогията. Всички ид­ват с блестящите си лозунги на тая или оная партия, но зад тия лозунги хитро се спотайват без­честното хищничество и лако­мият егоизъм. Лъжата лъже, лъ­жата управлява, лъжата краде. И тия гении на злото, които са „уп­равлявали“ до днес българския народ, насъскаха и тласнаха тоя народ в три безумни войни, кои­то го разориха, които го превър­наха в прогнил труп – плячка за лакоми гарвани; и винаги в име­то на народа... „В името на наро­да“ – да! – но у нас винаги е ста­вало въпрос само за едно: власт; не служба на народа, а „властву­ване“ над народа. „Властта“ е занаятът – доходният занаят на българските тъй наречени „по­литически дейци“. Тяхната „по­литическа дейност“ впрочем е била винаги само „борба за власт“. И тази борба разпокъса жизнената енергия на народа; а дълг на тия „дейци“ беше да ор­ганизират тази енергия в твор­чество! Уви, у нас дългът е бил винаги забравян и в най-нова­та история на българския народ за едно само не може да се гово­ри: за дълг. И ето че тези „управ­ници“ се изправят един по един пред съд; но тия, които ги съдят днес – утре и те се изправят пред съд и сядат на почивка – уморе­ни от лъжа и кражба – в затвора. Това е постоянната развръзка на партизанската трагикоме­дия у нас. Но завесата никога не пада. Сцената стои винаги от­крита: открита за измама на на­рода, за разоряване на народа, за ограбване на народа, за разпо­късване на жизнената енергия на народа. * Народът чувства това; народът знае това. Уни­нието е всеобщо, мъртвилото е безплодно, порабощението на духовете е безизходно и всички погледи очакват спасение. Спа­сение, което би било чудо. Изход из безизходността на окончател­ното помъртвяване. И възврат към светлите завети на минало­то. Копнежът към обновление, към пречистване, към разведря­ване, към възкресяване на жиз­нената енергия у народа се носи през въздуха; чувства се във вся­ка вещ – изпълва всички души. Небето тъмнее в предчувст­вие на очакваното знамение. Но кой ще донесе желаното об­новление? Нима тия, които са управлявали България, българ­ския народ до днес? Дали от тях българският народ очаква свое­то обновление? От апостолите на демагогията, на лъжата, на кражбата? тия, които носят със себе си мерзостта на запустението! От тия, които носят на челото си знака на безчестието? Не. Всич­ки до днес управлявали партии са вече окончателно дискреди­тирани в очите на народа. Тях­ното безчестие ги обединява в една обща гнила купчина слама, която трябва да се изгори, защо­то те – всички досегашни „поли­тически дейци“ – нямат нищо общо с народа. Настрана от тях стои народът, в недрата на кого­то дреме енергията на неговото бъдеще. Трябва да се разпечата скривалището на тази енергия. Един е изходът: обединяване на народните сили. А това обе­диняване ще се извърши само под знака на един лозунг: труд и честност. Този нов лозунг – чужд на всички досегашни пар­тии – означава техния разгром и изникването на една нова „пар­тия“, която ще донесе желаното обновление, като обедини наро­да под единствения възможен в България социално-културен принцип: трудовия принцип. И тази партия ще изникне из недрата на народа и трябва да бъде не партия, а целият бъл­гарски народ. Така народът ще изнесе начело своите истински, най-добри синове: чест­ните свои синове, ония, които досега са били или потулени зад шума на безчестието, или до­броволно отлъчващи се от оная обществена гнъсота у нас, която се нарича „политически живот“. Трябва – вре­ме е! – народът да изне­се из своите недра свои­те чисти и честни – и скрити досега – синове. Само те – тия нови хора – ще донесат неговото обновление. Нови хора! И нов девиз: честност и труд! Само този нов де­виз, този нов принцип – трудовият принцип – ще обедини българ­ския народ. Защото той – българският народ – се състои преди всичко от хора на труда (в селата и градовете). Бъдещето и спасението на бъл­гарския народ е прочее в обеди­нението на народа от селото и народа от града; а то е възмож­но само под принципа на тру­да – честния културен труд. С този принцип трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото це­лия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досе­гашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските си­нове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без мо­рал, които са управлявали до днес България.

Една нова партия – целият народ – на коя­то невидими духов­ни шефове са сенки­те на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на ми­налото, които се жерт­ваха за възраждането а българския народ. Това, мисля аз, е всеоб­щото желание днес, кое­то спи неизразено в ду­шата на народа: нови хора!

И само така – и само тогаз български­ят народ ще може да разгърне в пълен обем своята жизнена енер­гия и в пътя на своето културно призвание да създаде онова, кое­то ще бъде пиедестал не само на неговото благоденствие, но и на неговото културно възве­личаване.

Гео Милев, сп. „Везни“, бр. 3, 30.10.1921 г. „Съчинения“, том 2.

 

Допълнение към технологията на отрудяването

Е-поща Печат PDF

 

Читателският инте­рес към моята статия „Технология на отро­дяването” и към ста­тиите на Вилиана Христова - „Крахът на образованието е крах на нацията”, „Да пребъ­де българското образование в „бункера” и „Как Кръволока ста­на демократ в учебниците” /По­глед Инфо/ ме върна 30 години назад, към предисторията на битката за учебните програ­ми и учебниците, когато един документ, който ми донесоха от Министерството на обра­зованието /ксерокопие/ с молба да го прегледам и да напиша нещо за него, ме изправи на нокти. Разбира се, че ведна­га се нахвърлих да пиша. И, разбира се, че никой не по­жела да публикува написа­ното от мен с изключение на един нов малотиражен вест­ник „Български писател”, ор­ган на СБП, и то със застъпни­чеството на Николай Хайтов.

С този документ, изнесен тайно от МОН тогава, започна всичко. Беше времето на пър­вия случайник - министър на образованието, някой си Мар­ко Тодоров, корабен инженер. Та с този документ и, естествено, с вече настанилото се удобно в България „Отворено общество” като главен изпълнител на тех­нологията на отродяването за­почна всичко.

Централно място в доку­мента заемаше „грижата” за учебните програми и учебни­ците на българските ученици. С нови услужливи издатели и ко­румпирани автори и с издател­ството на самото „Отворено об­щество” пъргаво започнаха да излизат учебници с „нов про­чит” на българската литерату­ра и история. Но… с учебни­те програми нещата се оказаха много по-трудни. Е случиха се тук-там някои корекцийки. Но не се намери министерско ръко­водство и министър на образо­ванието, които да се осмелят да пипнат сериозно учебните про­грами Докато… се появи ми­нистърът, със скромното об­разование и впечатляващата кариера, Красимир Вълчев / вижте за това последния брой на в.”Зора” от миналата година – бр.47/29.12.2023 г/.

Днес той е председател на Комисията по образование­то и науката в Народното съ­брание! Тази персона повече от 10 години е отдадена на бъл­гарското образование, както го разбира и иска Сорос. Първо, както вече съм писала /в.”Зора” бр.47/29.12./, като финансов специалист в Министерство на финансите, без да е завършил „Финанси”, после няколко годи­ни като главен секретар в Ми­нистерството на образованието и впоследствие - министър на образованието. Този е, който „пипна” учебните програми!!! И който допусна частна фир­ма да се занимава с дигитали­зацията на българското обра­зование – „Школо”, днес про­дадено на Великобритания. Този е, който по разработка­та на „Отворено общество, с чужди автори /виж факсими­лето във в.”Зора” бр.47/29.12./, се е занимал и с вкарването на т.нар. делегиращи бюдже­ти в българските училища, с порочния императив „пари­те следват ученика”. С това ще остане той в историята на съ­сипването на българското об­разование! Да не си въобразя­ват менторите му, нито самият той, че увеличението на учи­телските заплати, ще отклони вниманието от мерзките и по­зорните му дела.

Да добавим, че същи­ят тези дни ни съобщи, че „безрадостните резултати от PISA”, както се изрази жур­налистката Марчева от БТв, били поради „статистическа грешка”. Не поради целенасо­чената подривна дейност на министерските екипи и мини­стри „с експертиза” от 2000-та година насам.

Тук да не пропуснем да от­бележим, че целият финален противо български погром в образованието ни се случва при управлението на ГЕРБ!

Прочетете внимателно до­словно цитираните „Извадки” от мен по-долу и ще се убеди­те сами, че именно е дума не за нещо случайно, а за една екс­пертно разработена перфидна технология. И перфектно из­пълнена у нас през следващи­те години, „стъпка по стъпка” – известната тактика на „Отво­рено общество”. Убедена съм, че историята и генезисът на съсипването на българското образование през последните десетилетия трябва да са по­знати на широката българска общественост. Това е причина­та да се върна назад във време­то.

Бях озаглавила моята статия

ПОКУШЕНИЕ

ВЪРХУ БЪЛГАРСКОТО ОБ­РАЗОВАНИЕ

Така може да се нарече Про­ектът за българското образо­вание на Световната банка, който ни се предлага за осъ­ществяване като условие за отпускане на заем! Посегател­ство върху образованието са и действията на наши министри, министерства и служби, които са се ангажирали прекалено с внушенията на Световната банка. Законно или незаконно е станало това - би следвало да се произнесат съответните органи.

Забележителният „Проект по образованието”, извадки от който публикуваме по-долу, се състои от Меморандум и при­ложения към него, общо в 84 машинописни страници. Дори само от обема му е видно, че тази обществена сфера, която държавните ни институции ка­тегорично не смятат за прио­ритетна и за която на сегашния етап национална програма ние нямаме, се оказва - несъмнено! - изключително важна за за­интересуваните чужди креди­тори, които специално и в де­тайли се занимават с нея.

Поради неграмотния превод от английски език този Мемо­рандум (обяснителна записка, обяснителни бележки) заедно с всичките му приложения много трудно би могъл да обясни нещо (за същественото да не гово­рим!) на решилия се да проник­не в замислите на известния кредитор - Световната банка, със седалище в Ню Йорк. Имам и чувството обаче, че преводът никак не е случаен! Струва ми се, че съвсем съзнателно е търсена първата спонтанна реакция на всеки прелюбопитен читател - да захвърли дебелото тесте стра­ници и да се откаже. Но „психо­лингвистите”, разчитащи само на този ефект, обикновено пре­търпяват поражение. Подобен текст много по-често буди съм­нение, провокира и амбицира да го „разнищиш” докрай.

Изложението е затлачено от десетки чуждици, заели мястото съвсем неоснователно на точни български съответствия, пове­чето от тях с богат синонимен избор. Казва се „писмото тряб­ва да инкорпорира гледищата на Министерството на финан­сите” вместо „трябва да вклю­чи, да вземе предвид гледището на...”; „неговото значение (на заема - б. м.: Л. З.) ще бъде огра­ничено по отношение на куму­лативните капитални потреб­ности” вместо „натрупаните капитални потребности”; „осо­бено важно е тя(работата на националната система за кла­сификация на длъжностите - б. м.: Л. З.) да се реактивира” вместо „да се възобнови”; „ре­новиране на сградите” вмес­то „възстановяване, подновява­не, ремонтиране на сградите”; „едно индикативно обобщение на предложените разходи” вмес­то „обобщение на разходите” и т. н., и т. н.

Чуждици и изкълчен българ­ски език препъват във всеки ред от този текст, и без това труден за възприемане поради своята специфика, неизбежната терми­нология, позоваване на цифри и таблици. Четем за „дейността на други донори”, за „използва­не на банки с учебници”, как уче­ниците ще „направят избор за своята кариера и обучение като функция на своите наклонно­сти” и как „въз основа на тези разглеждания съществуват ня­колко основни въпроса”. Науча­ваме за „пробен рунд на конкур­са”, как е извършено „известно сортиране и приоритизиране на срещите на работната гру­па”, за „разходи, резултиращи от изпълнението на предложе­нията”. Уведомяват ни, че „ще има секретарка на два езика” и че „в проекта ще се включат три човекомесеца консултан­ска помощ”, че „Министерство­то на науката и образованието ще основе Борд за одобрение на учебниците (БОУ), т.е. Съвет за одобрение на учебниците. За къде сме без Борд в МОН, като толкова бордове се пръкнаха къде ли не! Има и „мултиплици­рани институти”, предвидени разходи за „кабелаж”, невероят­ни глаголи като „оттъргуване” например. Почти на всяка стра­ница неизменно се срещаме с жилавите русизми „оборудвам”, „обезпечавам” и „касая”, на кои­то са отстъпили не само съответ­ните български, но и толкова аг­ресивните англоезични думи.

Характеристиката на този невероятен език, на който Ме­морандумът и приложенията му са написани, се допълва от до­садни повторения, неправилна употреба на глаголните време­на и наклоненията в българския език, редуване ту на англий­ската, ту на българската дума за едно и също понятие (както е с „под-проект” и „суб-проект”, с „местен” и „локален”), следва­нето ту на българските, ту на ан­глийските граматични правила за употреба на главна буква, за съкращаването на думите (виж датата на първа страница в самия наслов: „31 окт. - 16 ное. 1993”; думата „банка”, когато замества Световна банка, е ту „Банката”, ту „банката”; ме­сеците, означени с дума, са ту с главна, ту с малка буква и т.н. Отделни изречения са лише­ни от елементарна логика. Пъл­ното несъобразяване с (или непознаване на) българския синтаксис, изисквания към словореда, граматични прави­ла за членуване, пунктуацията на сложното изречение, обо­собените части и вметнатите изрази, неправилната употре­ба на предлози е довело до не­вероятни безсмислици и вели­ки глупости.

Но!... Да приключим с езико­вата страна на въпроса

И ДА ПРЕМИНЕМ КЪМ СЪ­ЩИНАТА МУ

Кому е нужен този заем и кого той ще обслужва? Какви ще са последствията за България от осъществяването на този про­ект за образованието, чието изпълнение с всичките му под­робности е условие за отпускане на заема?

ПЪРВО: Най-напред тряб­ва да кажем, че проектът прене­брегва държавния суверенитет! Той изисква да променим За­кона за образованието, да бъ­дат внесени в парламента про­ектозакони и да бъдат изда­дени от Министерския съвет постановления, „приемливо”, „удовлетворяващо” Банката. Всички възлови моменти от въ­просния проект са придружени от фразите: „приемливо за Бан­ката”, „съгласувано с Банката”, „удовлетворяващо за Банката”. Така е при конкурсите за учеб­ници, при структурата на обра­зователната система, при под­бора на кадрите. Особено впе­чатляващо е изискването за включване на чуждестранни лица в управленския апарат, както и намесата при подбора на кадрите в редица сфери и за редица ключови длъжнос­ти - в „управителното тяло” на фондовете за науката и изсле­дователската дейност, в Група­та за координация на проекти­те, за директор на Националния тестов център и други подобни. Ясно е дадено да се разбере, че финансирането на една или друга сфера, на една или друга дейност, както и размерът на сумата ще зависи единствено от съображенията на Банката.

ВТОРО: Проектът демон­стрира пълно отричане и аб­солютно незачитане /съчетано с непознаване/ на българска­та традиция в образователното дело. Той разгражда и изцяло унищожава образователната ни система! Доколкото в него има рационални идеи и верни кон­статации, те не са оригинални, а вече отчетени от самите нас и предвидени за реформи и про­мяна, дори придвижени в ня­каква степен (структурни про­мени в средното училище, закри­ването на ПВУЗ-овете, сливане­то и уедряването на ВУЗ-ове и др.). Предлагат се неща, които ще ни струват стотици хиля­ди, милиони долари, а те у нас съществуват и добре работят. Така стои въпросът със „стра­тегията за реформа на учебни­те програми”, със „системата за разпространение на учебници­те”, с „мрежата от центрове за професионално развитие” и из­общо всичко, свързано с профе­сионалното развитие, с Нацио­налния тестов център (НТЦ). Предлаганото е твърде елемен­тарно в сравнение с богатата ни практика, която не само че на­пълно е пренебрегната, а просто се отрича - абсолютно неосно­вателно се говори, че нямаме опит в създаването на учебни програми (”недостиг на опит”, „ограничен опит”), което оче­видно е пак зле прикрито по­пълзновение и пълно изземване на тази дейност от чуждестран­ни „консултанти”. Предвижда се създаването на едно прескъ­по ведомство - Национален те­стов център, което щяло да въ­веде единни държавни стан­дарти за зрелостни и държав­ни изпити, като че те досега са се провеждали у нас при пълен произвол и абсолютна самодей­ност. Дума не се казва, че като продукт на тази система днес по всички краища на плане­тата работят стотици, хиля­ди отлични специалисти във всички области - българи и чужденци, получили образова­нието си в България.

ТРЕТО: Проектът е не само икономически и финансово не­изгоден за нас, той е катастро­фален в това отношение; истин­ската му цел е не да подкрепи финансово българското образо­вание, а да донесе паричен обо­рот с печалба за тези, които от­пускат заема!

Да започнем от това, че об­щият размер на проекта е ра­вен на 99 милиона щ. д., които заемът на Банката ще покрие в размер на 65 млн., а българ­ското правителство ще фи­нансира останалите 34 млн., като размерът на проекта е из­числен при обменен курс на до­лара 28 лева и при оценката на проектните разходи се е приема­ло, че митата и данъците ще въз­лизат на около 10%. Да обърнем внимание и на едно - изрично! - условие на кредитора: Световна­та банка предоставя единствено необходимата чужда валута по проекта и не предвижда „ресур­си, които да бъдат на разполо­жение за образователни инвес­тиции”. При това, като отчита кумулативните (т. е. натрупа­ните - б. м.: Л. З.) капитални по­требности на една образовател­на система (т.е. българската - б. м.: Л. З.), която от близките годи­ни гладува за инвестиции! След тази констатация следва поже­ланието капиталните разходи за инвестиции в образованието ни да си ги осигурим с иконо­мии(!), придружено от съвети как и за сметка на какво те да се получат. Проектът ни вкарва и в огромни, напълно ненуж­ни разходи за строителство на сграда за НТЦ и още две сгради за центрове по професионално насочване и реализация.

Следователно към днешна дата само от поскъпването на до­лара нашият дял се удвоява. А като се видят условията на раз­плащането и как ще се извърш­ва то (Приложение 5), всякакъв коментар по въпроса кого заем­ът обслужва е напълно излишен. Но един от отговорите е катего­ричен: Заемът, който Световната банка ни предлага, не обслужва България, нито долар не е пред­виден за нейните интереси. Той не само че не зачита национална­та специфика и традиция в тази сфера и напълно разрушава об­разователната ни система, но и иска от нас за тази безценна ус­луга да платим в щатски дола­ри сума от порядъка на 80-100 милиона! Заемът ни се натрап­ва заради чужди интереси, които във всяко отношение са диаме­трално противоположни на на­шите. Делът на Световната бан­ка (от 65 млн.) се връща изцяло на Запад под формата на разходи за обзавеждане и материали, ин­телектуална собственост (книги, списания, софтуер), за различни форми на обучение и обмяна на опит в чужбина и от чужденци - за „задгранични учебни пъту­вания”, „задгранични разходи за чуждестранни консултантски услуги”, за заплащане на работни групи от чужденци, на специали­сти чужденци, за семинари, спе­циализации и др.

Като разрушава напълно об­разователната ни система, про­ектът на Световната банка ни подготвя тотален хаос в обра­зованието за неизвестен пери­од от време. Така не само че не ни интегрира с Европа и Све­та, но и ни отдалечава от това интегриране много повече, от­колкото ако останем при коре­ните на традицията и тръгнем от нея. Следвайки добрите си тра­диции, бихме могли за много по-кратко време да направим от България престижен евро­пейски образователен център за страни, отдавна ориенти­рани към нас за подготовка на своите специалисти в ре­дица области, и така не само да спестим безсмислено пра­хосани милиони долари, но и да превърнем образователно­то си дело в изключително пе­челившо. И да избегнем завина­ги подобни нагли и унизителни предложения. Проектът за обра­зование на Световната банка ни подготвя и социални катакли­зми с изискването за рязко и тотално платено обучение - в средното училище и висшето образование (редовно следва­не). Това също е пълно несъо­бразяване както с историческа­та ни традиция, така и със спе­цифичните условия в страната на етапа, който преживява.

„ПРОЕКТ ПО ОБРАЗОВА­НИЕТО” НА СВЕТОВНАТА БАН­КА ЗА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИ­ЩЕ

(Извадки)

Из Приложение 1: „Препо­ръчваме обстоятелствата, въз­никващи във връзка със създа­ването на Националния тестов център, да бъдат разисквани и, ако е необходимо, Законът за училищното образование да бъде изменен, за да отрази ро­лята на НТЦ ”.

Из чл. 21 от Меморандума, уточняващ условията на заема: „Представяне в парламента на проектозакон, предвиждащ по начин, удовлетворителен за Банката, правния статус, роля­та и функциите на НТЦ, негови­те компетенции и системата на надзор и управление”.

Из Приложение 4: Усло­вие за преговорите ще бъде Министерският съвет да изда­де постановление, удовлетво­ряващо Банката, за създаване на фондове за висшето образо­вание и изследователската дей­ност.

Също така по време на пре­говорите от правителството ще бъде поискано да даде уве­рения, че критериите, насоки­те и процедурите за отпускане на средства от фондовете ще бъдат тези на Банката”.

Из Приложение 3: Нови учебници ще бъдат подбрани от предложените от издателите чрез конкурс, при­емлив за Банката...

Тази система на селекция ще бъде широко реклами­рана и открита за всички български издатели - частни и държавни, като ще обезпечи оценката на всички предло­жения в процедура, приемлива за Бан­ката”.

Из Приложение 5: „Техническата по­мощ ще се селек­ционира в съответ­ствие с принципи­те и процедурите, приемливи за Бан­ката...

Годишните ре­визии ще бъдат про­веждани от незави­сим ревизор, удо­влетворително за Банката”.

Във връзка с Гру­пата за координа­ция на проектите /ГКП/: „Квали­фикацията, заданията и услови­ята на назначаване на персо­нала на ГКП ще бъдат предмет на съгласуване с Банката... До­пълнително към споменатия по-горе персонал е нает чуждес­транен консултант, финанси­ран чрез заема ТАЛ, за 12 месе­ца... Наемането на консултант- прокурист, определянето на ди­ректор и поне двама души на ключови длъжности в ГКП ще бъде въпрос на преговори.”

Из чл. 19 от Меморандума: „Управителното тяло на фонда за науката да включи поне два­ма чуждестранни членове, за да се разшири обхватът на оп­ита.”

Из Приложение 4 по отно­шение на фонда за изследова­телска дейност: „...бе обърнато внимание на работната група, че управителното тяло трябва да включва най-малко двама чле­нове от международно рав­нище, които ще внесат ценен опит в неговата дейност.” Освен това: „Банката ще има свобо­дата да се въздържи от ангажи­ране с дейността на фонда, ако се прецени, че дейността му не е насочена към желаните резул­тати”.

Общият размер на проекта е равен на 99 милиона щатски долара, които заемът от Банка­та ще покрие в размер на 65 милиона (72% от общите раз­ходи по проекта, без данъци­те). Българското правителство ще финансира останалите 34 милиона. Размерът на проек­та е изчислен при обменен курс на долара 28 лева. При оценката на проектните разходи се е при­емало, че митата и данъците ще възлизат на около 10%. Разпла­щането трябва да стане за пери­од от 6 години. Проектът трябва да завърши на 31 март 1999 го­дина, а датата на приключване е насрочена за 30 септември 1999 година.

Чл. 4 от Меморандума: „Местните партньори трябва да осигуряват своя дял от финан­сирането на проекта чрез пре­разпределението на разходи­те от други части на образо­вателната система /виж долу, чл.11 - за предложения в тази насока/. Единственият принос на заема ще бъде да предоста­ви необходимата чужда валу­та. Отсъствието на каквито и да е други ресурси, които да бъдат на разположение за образова­телни инвестиции, означава, че проектът е съобразен с необхо­димостта от ефективни иконо­мии в този сектор за подкрепа на проекта”.

Из чл.12 от Меморандума: „В контекста на потребностите за внасяне на икономии в обра­зователните разходи конкретни области на внимание могат да бъдат намаляването на свръх­персонала в сектора на образо­ванието и науката, обединява­нето на ВУЗ-овете и мобилизи­рането на парични постъпления чрез такси от ползвателите... Тъй като заемът (около 70% от стойността на проекта) е един­ственият капитален разход, не­говото значение ще бъде огра­ничено по отно­шение на кумула­тивните капитални потребности на една образователна сис­тема, която от близ­ките години гладува за инвестиции”.

Из чл. 11 от Ме­морандума: „При­мери за такива мер­ки (с които да се постигнат искани­те икономии - б. м.: Л. З.) биха били въ­веждането на про­грама за закриване и/или приватизация на съкращаващите се висши и полувис­ши училища (виж Приложение 4 към настоящето, както и Меморандума от м. юни 1993 г.). Вто­рата област, за коя­то се предлага едно основно подготви­телно проучване в рамките на проекта, е рационализирането на сред­ното образование в технику­мите заедно с намаляването на много щедрото им обезпеча­ване с персонал сега...”

Из Приложение 4: „Това съ­ображение касае особено полу­висшите медицински и учител­ски институти... , в частност ви­сшите медицински и инженер­ни институти, някои от които могат да бъдат третирани по съ­щия начин... Тези съображения карат Мисията да предложи из­пълнението на програма за за­криване и/или приватизация и това да стане условие за разпла­щане на втория тур на под-про­ектите...”

Из Приложение 5: „Разпла­щането ще се извърши срещу:

I. 100% от разходите за зад­гранични учебни пътувания и от задгранични разходи за чуж­дестранни консултантски услу­ги;

II. 100% от разходите за мест­ни консултантски услуги;

III. 100% от стойността (франкировка СИФ) и 100% от локалните разходи (от завода) за оборудване на материали;

ІV. 100% и от задграничните разходи за интелектуална соб­ственост като книги, списания, софтуер и материали за обра­зование и обучение (като се из­ключат учебниците);

V. 80% от разходите за ло­кално оттъргувано оборудване / пряка покупка/.”

Из Приложение 5: „Между­народното закупуване може да се използва за покупката на сто­ки на стойност между 50 хил. и 200 хил. щ.д. на договор при ли­мит за общата сума на догово­рите от 3,4 милиона щ.д. ... Ло­калното закупуване може да се използва за договори по-ниски от 50 хил. щ. д. всеки и предмет на общ таван от около 0 милион щ.д”.

Из Приложение 1: „Балансът между бюджетното обезпечава­не и небюджетните приходи (от финансиране на НТЦ - б. м.: Л. З.) ще зависи в значителна сте­пен от правителствената поли­тика, като например налагане­то на такси на студентите при редовно обучение...

Възможностите за покрива­не на разходите в НТЦ се съдър­жат в политиката на правител­ството по отношение на нала­гането на такси за училищни изпити. Този въпрос изисква спешно разискване предвид значението за бюджета от въ­веждането на изпитна система, при която учениците заплащат цялата такса, или ще се въведе и правителствена субсидия...

... всички разходи да бъдат за сметка на учащите се, сле­дователно на родителите (ста­ва дума за зрелостните и дър­жавните изпити в средните училища - б. м.: Л. З.)

Проектът предвижда капи­тални разходи за мебели и обо­рудване на НТЦ...

След създаването на НТЦ с постановление трябва да бъдат направени планове за необхо­димите строителни работи..., за да може да се гарантира, че НТЦ ще бъде настанен сигурно от са­мото начало.”

Из Приложение 2: Предвиж­да се „Придобиване и разчист­ване на терени за Центъра за из­следвания и обучение по профе­сионално развитие и Центъра за професионално развитие...

Работната група приключи едно проучвателно пътуване в Канада и във Финландия, за да изследва различните аспекти на предоставянето на услуги по професионално развитие на на­ционално равнище.”

ЗАБЕЛЕЖКА: Текстът е представен без каквато и да е ре­дакция (Л. З.).

ПОСЛЕСЛОВ

От днешна дата – 7 януари 2024 г.

Ето така Световната банка се вмъкна в българското об­разование преди 30 години. Е, постигна повече от целите си, макар не за 6, а за три пъти по 6 години. Някои просто не бяха приети още в началните преговори, защото от 25 яну­ари 1995 година дойде прави­телството на непокорното мом­че Жан Виденов с министър на образованието историкът ака­демик Илчо Димитров. А това не е като да е премиер Денков, а министър на образованието да е Красимир Вълчев или Цоков. „Отворено общество” – както вече казахме, удобно се беше на­станило още през 1991 г. като благотворителна фондация, а Сорос бе превъзнасян като фи­лантроп. Фондацията му раз­даваше стипендии и щедри суми за специализации, про­екти и командировки в чуж­бина, като набираха и под­бираха подходящите хора за послушен и изпълнителен слугинаж в бъдещата си „бла­готворителна” и „съзидателна” дейност в България, най-вече в образованието и културата. И в държавните структури, разбира се. Тоест благочестиво корум­пираха. Около края на предиш­ното столетие те бяха вече ко­хорта. Към всичко това се при­бави и мантрата „евроатланти­зъм”.

И така се стигна до едно не­познато състояние на България, което още през 2000 година констатира и най-кратко, и най- точно го формулира

Николай Хайтов:

„Не вече само съдбата на ли­тературата ни е на дневен ред, а съдбата на народа ни и на Бъл­гария — ще ги има ли, няма ли...

Войните, които ще се водят отсега нататък, ще бъдат по принцип „безкръвни войни”… България е от десет години по­лигон за изпробване на съвърше­но непознат досега механизъм за унищожението на цял един на­род и неговата държава със съ­действието на самия този народ и неговите основни институции — Парламент, Президентство, министерства, които заработ­ват в един момент по чужда про­грама, без видимо нарушение на нито един от основните прин­ципи на демокрацията. Само със средствата на легализираните масови подкупи под формата на едни или други „проекти”, „за­еми”, „стипендии” и „специализа­ции”, представяни като филан­тропия на Сорос, „комисиони” и прочие. Който има ухо, да чуе!

Противно на някои скептич­ни мнения поправими ли са на­несените ни духовни поражения, или не, аз съм оптимист. Бълга­рия и българският народ успя­ха да запазят националната си идентичност и националното си самосъзнание въпреки 500-те години османско „присъствие” по българските земи, което Вазов нарече „под игото”, за да отрази точно характера на това „при­съствие”, и написа неувяхващия си роман със същото заглавие, за да пресъздаде паметни картини и образи от това време. Не тряб­ва да се окайваме и оплакваме и не трябва да мислим, че няма да се справим с някакви си 30-35 го­дини вилнеене на „наши и чужди гости” на троянски коне и енича­ри из българското образование.

Но… има едни институции, призвани да отправят първи протест пред Административ­ния съд на Република Бълга­рия с искане за отмяна на учеб­ните програми по български език и литература и по исто­рия. Но никоя от тях не го е на­правила. Това са Съюзът на българските учители, Съюзът и българските писатели и На­ционалният литературен му­зей. Мълчанието им е странно. А онова, което научаваме за Съюза на учителите, е скандално. Пред­седателката му казала: „Получа­ваме едни парички… Ще ни ги спрат…”. Представяте ли си! А аз искам да попитам: „От кого по­лучавате тези парички, г-жо Та­кева? От кого”? Аз се досещам, но искам вие да кажете това на българските учители и българ­ската общественост! Защото и друго научаваме – неин подчи­нен, подвизаващ се и препита­ващ се в СБУ, е един от автори­те на скандалната учебна про­грама по литература!!! Наме­рете подходяща трибуна, г-жо Такева, и дайте отговорите си! Защото търговията с нацио­налната сигурност е не само срамна и позорна, но и подсъд­на! Предполагам, знаете, че об­разованието е пръв приоритет на националната сигурност за всяка държава.

А технологията на отродява­нето и днес продължава да ра­боти – с новите стари средства. Правиш се на глух пред ропота на учители, родители и ученици и на „диалогичен” пред „медии­те под контрол” (Ноам Чомски) като професора от Шуменския университет Цоков. Говориш си за каквото ти отърва – например за някакви „рамкови учебни про­грами”. Един потомствен инте­лектуалец, професор по юри­дически науки, член кореспон­дент на БАН, преподавател в Софийския университет и… конституционен съдия ти е от­правил публичен призив чрез БТА, отпечатан в няколко вест­ника; самият той продължава да те призовава за отговор от няколко телевизионни студия. Става дума за професор Атанас Семов. Но той, Цоков, продъл­жава да е глух! В това поведение се оглежда възпитанието и цен­ностната система на персоната Галин Цоков!!!

То какво ли да отговорят? Явно имат само един отговор, който го даде Красимир Вълчев: Статистическа грешка е днеш­ният кошмар в българското об­разование!...

От нас обаче още един пример за друг министър на образование­то, от времето на „соца” про­фесор Александър Фол. Когато по негово време се надига ропот и недоволство срещу един учеб­ник по български език – „Стилис­тиката” на Мирослав Янакиев, той насрочи Национално съ­вещание с инспекторите и из­тъкнати учители по български език и литература. И след като ги чу, отмени скандалния учеб­ник! И той беше историк, исто­рик археолог, учен със светов­на известност. Такива бяха ми­нистрите на образованието пре­ди вас, случайниците – първо с огромен, непоклатим авто­ритет на хора и предоказани специалисти, а и учени; и слу­жеха на науката, образование­то и България, а не на сглобки, некоалиции, посолства и фон­дации. Вие сте на светлинни го­дини от тях! Ето защо и българ­ското образование от това вре­ме бе на 1–4 място във всякак­ви международни класации, а не на последно и предпоследно от 80 страни. Затова и една Мар­гарет Тачър след посещение на български училища в интервю пред БиБиСи говореше за бъл­гарското образование с уваже­ние и възхита.

Такива провокации и нагли кощунствени предложения като това на „Свободна Европа” за сти­хотворението „Аз съм българче” са тестове за проверка дали все още мърда българската об­ществена чувствителност към проблемите на образованието. Този път трябва да се противо­поставим категорично и твър­до на грубото и нагло посега­телство над учебните програ­ми по литература и история, позовавайки се на чл. 4 от До­говора за Европейския съюз, който предвижда да се зачита националната идентичност на държавите членки. Което е в пълен синхрон с чл. 5, ал. 1 от нашия Закон за образование­то, вменяващи отговорност при разработката на учебни­те програми за националното самосъзнание и националната идентичност.

 

МОЖЕ ЛИ ЖУРНАЛИСТЪТ ДА Е СЪВЕСТТА НА ОБЩЕСТВОТО?

Е-поща Печат PDF

 

Като си помисли само човек: в нашата история журналис­тиката е основана, създава­на и утвърждавана от тол­кова светли и неповторими име­на на писатели, борци за свобода и справедливост, майстори на слово­то: Иван Богоров, Георги С. Раков­ски, Петко Р. Славейков, Любен Ка­равелов, Христо Ботев. Те влагаха в своето журналистическо творчество всичката си любов към народа и с ця­лата си същност призоваваха народа да извоюва своята свобода, за да за­живее достойно, почтено, самосто­ятелно. И така го въздигаха, възвишаваха го, възвръщаха дос­тойнството му и му вдъхваха самочувствие и себеуважение. Те знаеха, че вестникът е създаден, за да информира читателите си за достоверни факти, процеси и явления, за постиженията и про­валите на хора, държави, общества; за пропаганда и идеология. Но и да възпитава в морал и нравственост, в естетически вкус, соци­ална чувствителност, любов към народа и отечеството.

Тогавашните образовани хора, които са четели вестници, са зна­ели и вярвали, че във вестника могат да намерят отговорите на въпросите, които ги измъчват; но и да прочетат истината за жи­вота, за да вървят след нея. Те не са били наивни, а душевно чис­ти, изпълнени с пориви и желания за промяна и духовен възход.

Когато те информират хора от ранга на вече споменатите; кога­то за тебе пишат най-големите български писатели и интелектуал­ци, най-образованите хора, най-великите българи, нямаш основа­ние да се съмняваш нито в достоверността на информацията, нито в чистотата на словото, нито в силата на идеята за национално обе­динение и освобождение. повече източници на инфор­мация, защото този, който са имали образованите хора, е бил достоверен, точен, прове­рен. И достатъчен! Не е било нужно друго мнение, защото българинът е бил убеден, че това, което му дават великите български журналисти, е дос­татъчно, за да получава от ис­тината на вестника знания как­во става по света и в отечество­то и какво трябва да се направи, за да бъде народът свободен.

Да те информират досто­верно, е истинската свобода. Дори и от един източник. За­блуда е, че когато имаш пове­че източници, ще знаеш пове­че. Повече източници съвсем не означава повече истина и достоверност, а още илюзии, съмнения, колебания и лута­ния в дебрите на фактите.

Първомайсторите на бъл­гарската журналистика са и творците на българския кни­жовен език. В своите статии и вестникарски публикации те създадоха образци на българ­ското слово, богато на думи и понятия, на смисъл и дълбо­ко мислене. Нима можеш да се съмняваш в такива хора и да ги подозираш в користни манипу­лации, лъжи, измами, издева­телства над словото?!

Много време изтече от това велико начало на бъл­гарската журналистика. Про­мениха се нравите; друг стана вестникът и неговите събра­тя, наречени средства за ма­сово осведомяване. Други са и хората, които ги списват и които се наричат журнали­сти.

Медиите днес не толко­ва осведомяват, колкото об­себват човешкото съзнание и превръщат в свой раб все­ки, който ги чете, слуша и гледа. Силата им е невиждана, непо­зната преди. Днес да ги владе­еш и управляваш трябва да си не майстор на словото, почтен човек, ярка и авторитетна лич­ност, а владеещ уменията на масовата психология и пове­дението на тълпата.

Да владееш подобни уме­ния не означава, че пишеш красиво, точно, ясно, вдъ­хновено, а притъпяваш съз­нанието на хората, елемен­таризираш посланията, осво­бождаваш от мисъл фразите и посланията си. Когато те четат, читателите трябва да се преда­ват в твоята власт, а не да раз­съждават. Могат да се смеят, да повтарят до втръсване банал­ни думи и изрази, да се опиват от „успехите“ на новите герои на нашето време и да мечтаят да станат един ден като тях. И толкова. Тяхното мислене е в рамките на стилистиката на ме­диите и толкова. А броят на ду­мите, с които да си служат, не надхвърля броя на думите, упо­требявани от медиите.

Пиша това с искрена и не­утешима болка. Това катастро­фално отдалечаване на днеш­ната журналистика от нейно­то светло и гордо начало не е по желание и настояване на самата журналистика.

ХХ век направи много бла­годарение на триумфа на т. нар. „масова култура“ за про­фанацията на личността и за потискане на нейните съпро­тивителни сили и творчески за­ложби. За постигането на тази пъклена цел успешно бе използ­вана журналистиката и сред­ствата за масово осведомява­не. Днес виждаме резултата от тази грандиозна инжене­рингова операция върху чо­вечеството, за да се запази не­покътната нито за миг власт­та на капитала и окончателно да се освободи светът от воля­та на революцията, недовол­ството, желанието за радикал­на промяна на обществената система. Успехът е зашеметя­ващ.

Журналистиката и журна­листите, дори и тези, които са от най-висок ранг, не можаха да устоят на коварното настъп­ление на новата идеология и рухнаха под товара на огромно­то социално и идеологическо из­питание.

Сега настъпва ново време, което ще направи цялостна ре­визия на миналото и ще устано­ви нов световен ред. Това ще се отрази и върху журналистиката и средствата за масово осведо­мяване като глобална и нацио­нална система на формиране на общественото мнение. Да се на­дяваме, че рецидивите на ми­налото ще бъдат бързо отстра­нени и ще заживеем отново в нормална и почтена медийна среда. Тогава отново трябва да се проявяват уменията и даро­ванията на истинските журна­листи, толкова жестоко потис­кани и отнемани от уродливата система.

Когато това стане, ще при­добием и ние, читателите, са­мочувствието да претендира­ме журналистът да си възвър­не предишното положение на съвест на обществото. Защото това ще помогне и на нашия народ да поеме верния път и да го извърви с високо вдиг­ната глава, уверено и без неу­добства и комплекси за мало­ценност.

Но това ще бъде после, в друго време!

 

Намираме се в момент на държавен разпад

Е-поща Печат PDF

Миналата седмица На­родното събрание из­бра двама конститу­ционни съдии по на­чин, който взриви юридически­те среди и обществото. Избра ги по начин, който трябва да е ясен знак за цялото българско обще­ство какво ни очаква при пред­стоящите нови назначения в ре­гулаторите.

Дни след приемането на скан­далните изменения на Конститу­цията, въпреки унищожителните становища на всички заинтересо­вани страни, на всички конститу­ционалисти, дори и на венециан­ската комисия, въпреки искания­та за обявяване на тези поправки за противоконституционни, фор­мираното мнозинство в Народ­ното събрание набързо започна Процедурата по избор на новите конституционни съдии.

В процеса обаче управлява­щото атлантическо мнозинство побърза да стъпче собствените си уж принципи, току-що зало­жени в конституционните про­мени и за пореден път показа ис­тинското лице на тази коалиция - тотална безпринципност, цини­зъм, безотговорност към държав­ността.

Три години след дългоочак­вания край на последното прави­телство на Бойко Борисов, ГЕРБ отново пуска своите пипала към ключови държавни постове в от­чаян опит да се докопа обратно до властовите позиции, които имаше 12 години. Коалицията им с ДПС и ПП-ДБ е възможно най- пагубното за държавността упра­вление и ние имаме дълг да пред­ставяме на българските гражда­ни реалните събития такива, ка­квито са.

В чл. 91 от Конституцията, госпожи и господа депутати от коалицията, вие повече от лице­мерно записахте, че избора на ор­гани и регулатори ще става про­зрачно, публично, обективно и с участието на обществото. Какво обаче се случи още в първия по­добен случаи - при избора на кон­ституционни съдии?

В нарушение на чл. 90, ал. 8 от ПОДНС внесохте доклад от кон­ституционна комисия, преди да е изтекъл 72 часовия срок от за­седанието ѝ, с който предложихте проекти на решения за избора на конституционни съдии.

Позволихте си да посочвате срок от 9 години за мандат на из­браните в противовес с взетото няколко дни по-рано решение на КС, според което избраните кан­дидати ще довършат оставащите 7 години от мандата. Мислехте си, че сте надхитрили всички – бъл­гарите, закона, Конституцията. Е, не става така лесно. Мандатът за­почва да тече след полагането на клетва, а решението на Конститу­ционния съд е влязло в сила в съ­бота. Лицемерието и безпардон­ността, с която газите всичко, за да се укрепите с власт отвращава и избирателите ви. Никой вече не ви вярва.

В българската история ряд­ко се е формирало толкова голя­мо мнозинство като настоящото, било то и създадено с огромна из­мама към избирателите си.

Колкото и да повтаряте ман­трата, че ви обединяват някакви си евроатлантически ценности, истината е повече от очевидна - вашите избиратели никога не са искали подобно управление.

Благодарение на това, че „Въз­раждане“ издигна своя кандида­тура, която колкото и да неглижи­рахте и вашите медии удобно да пропускаха името ѝ като я нари­чаха „третият кандидат или кан­дидатът на „Възраждане“, успях­ме на първо място да предложим реална алтернатива в предрешен избор, успяхме да покажем на ця­лото общество, че въпреки заяв­ките ви за прозрачност, законо­съобразност и чест, вие сте реше­ни грубо да погазвате и Консти­туцията и законите на страната, за да разпределите пая, така че за всички коалиционни партньори да има по нещичко.

Нещо повече - ние показахме ясно, че сме единствената поли­тическа сила в България, която към момента е способна да из­дигне достоен кандидат, в лицето на адвокат Цвета Рангелова с би­ография, качества и морал, които отговарят на огромната отговор­ност, която представлява работа­та в КС. Ниво, на което е абсолют­но недопустимо да се лансират партийни калинки, на които им липсват основни качества за по­добен висок пост.

Фактът, че госпожа Атанасо­ва демонстративно напусна из­слушването на кандидатите в ко­мисия много преди неговия край е обиден не само за политиците, но и за всички български граж­дани. Подобно чисто махленско отношение към една от най-зна­чимите за парламентарната ре­публика процедури е петно върху авторитета на Народното събра­ние и държавността като цяло.

Междувременно 14 адвокат­ски колегии, чиито членове са близо 5000 юристи, излязоха с ясен призив към всички вас. И тях ли ще се направите, че не чу­вате?

Адвокатските колегии са на­пълно прави, че в хода на проце­дурата бяха погазени основопо­лагащи принципи на прозрач­ност, публичност и обоснованост относно избора на членове на ор­ган за чиято независимост На­родното събрание трябва да га­рантира.

Предстоящите назначения в регулаторните органи буквал­но са озверили коалиционни­те партньори и разпределянето на ключови постове е единствен приоритет за тях, без значение от професионалните качества на кандидатите - изискването е да бъдат лоялни към Бойко Борисов, Делян Пеевски или някое западно посолство. Най-големият ужас на тази коалиция е, че в различните органи могат да попаднат хора, които ще мислят самостоятелно и ще действат професионално, а няма да са партийно верни и да спазват партийните повели. Дър­жа да отбележа, че това не е нито европейско, нито атлантическо.

Уважаеми българи, така ще бъдат попълнени и останали­те органи и регулатори. Нямай­те съмнение. Не слушайте какво ви говорят по телевизиите, вижте ги какво правят. Припомняйте си измамата, с която се коалира­ха. Припомняйте си всяко тяхно безпринципно решение. При­помняйте си как избраха двама конституционни съдии. И никога повече не позволявайте да бъдете така брутално мамени.

Намираме се в момент на държавен разпад, във време, в което правото се превърна в без­правие, а парламентаризмът е за­губил своето съдържание.

От „Възраждане“ призовава­ме президентът да заеме пози­ция в името на справедливостта и на собствената си съвест като не участва в параванния прото­кол и не присъства на клетвата на новоизбраните конституционни съдии.

А с вас, уважаеми сънародни­ци, очевидно съвсем скоро отно­во ще бъдем заедно по площади­те.

С уважение,

Екипът на “Възраждане

 


Страница 597 от 617