ство.т.н.), а с прекомерното богат-креатурите ми МВФ, СБ, ООН ития фалшиво напяват Давос ибедността (както от десетиле-е, че не трябва да се борим смена. Основата на тази идеяи връщането в тъмните вре-които да спрат дегенерациятанова идеология, от нови идеи,Светът отчаяно се нуждае отна нова глобална идеология.по който ни тикат, е появатато може да спре пътя към ада,Единствената сила, коя-дните. Затова са “давосите”!ложат тотален контрол над бе-винаги са се стремяли да на-та история. Затова и богатитело нееднократно в световна-с главите, което се е случва-властта и богатствата заедноче бедните може да им взематствен проблем на богатите е,е, че искат да ги има, а един-ственото желание на беднитеват всички проблеми. Един-не бедните, а богатите създа-веци трябва да разберат, чеКолкото се може повече чо-херцози.- наследствени крале, графове иние аристократични елити, тоестще задвижи бъдещото поколе-ри на своите наследници, коетоТе ще предадат трилиони дола-следството за преки потомци.в страни без данък върху на-чето от милиардерите живеятдното ни съвремие днес пове-Освен всичко останало в га-го по-зловещ.феодализъм би бил много мно-те и властта. Затова и този новсамо в дявола - тоест - в пари-ни феодали нямат вяра в Бог, аните векове, днешните глобал-При това, за разлика от сред-да), за да го направят.интернет глобална пропаган-(контролираната от “техния”те технологии) и средстватаправителства) и силата (нови-(формално назначавани от тяхфове и херцози имат и власттаДнешните глобални крале, гра-много по-лош от “класическия”.дят към един нов феодализъм,Затова тези процеси ни во-стрижат.плождат или колят, дерат илито намерят за добре - да го раз-което могат да стопанисват как-свое собствено стадо добитък,човешката популация като наелит, започнаха да гледат нате, превърнали се в глобаленправиха така, че милиардери-Огромните богатства на-дини.на света в последните 200 го-господство, беше непознатородено от неолибералнотоТова свръхразделение, по-милиарда души - само 14.населението на света, близо 8$, а останалите 99 процента отбогати, прибраха 28 трилионахората, около 80 милиона най-През 2022 г. 1 процент отбез никой да ги е молил.нието на Земята, разбира се,“отговорността” за управле-свръхбогати персони поехаградче е показателен как тезиФорумът в швейцарскотоблем пред бъдещето.ция и това е най-важният про-плахи за цялата ни цивилиза-брой хора носи огромни за-по-големи богатства в малъккак концентрацията на всенението им, отново ще видим“давоси”, решенията и изпъл-обективно на Давос, на всичкитеАко погледнем абсолютноправителства.СЗО, ЕС или националнитеални организации като ООН,дат за изпълнение до офици-и тези решения само се свеж-ята за бъдещето на планетатафорум” отдавна взема решени-“Световният икономически“бактерии”.не искат да се ръкуват с такиваили на Amazon вероятно дори ипълняват. Шефовете на blackrockна място какви заповеди да из-там само за да им бъде сведенонашите управляващи също сата им трапеза. Папагали катопроси някоя троха от богата-ва още някоя година и да из-господарите да им прислуж-листи” е там, за да измоли отот политици, “учени” и “журна-Присъстващата прислугаи обитатели.ла за планетата или милиардитеточно това, а не някакви ала-ба-не на доверието” се има предвид“глобални рискове” или “връща-имотите или главите им. Подможе да посегне на парите,притесняват от това, че някойтрупат още и още и да не сеглобалните свръхбогаташи да“давоси” е спокойствието наРеалната цел на всичкитеда на “глобалната тълпа”.цели на срещата. Те са за заблу-тинско в обявените официалниРазбира се, няма нищо ис-туциите и здраве на жените.интелект, укрепване на инсти-ция, продуктивен изкуствентрансформация, глобализа-ска устойчивост, енергийнакритични теми: икономиче-се концентрираха върху шестпредизвикателства.”Лидерите”сят решения на належащитеглобален пейзаж и да потър-за да се ориентират в сложнияци от 120 страни се събраха,доверието“. Над 2800 участни-в Давос е „Възстановяване наикономически форум (WEF)на 54-ия годишен СветовенОфициално основната темажисура е съвсем различна.показва едно, а истинската ре-в залата. На сцената се говори иобщо с репликите на актьоритенява зад кулисите и няма нищотинският сценарий се изпъл-шива пиеса за публиката, а ис-му прилича. Там всичко е фал-нието на сръбски още повечетеатър за масата и определе-рум в Давос също етър. Ежегодният фо-ще” означава теа-На сръбски “позори-
Всяка една страна се опитва да изгради идентичност, за да оцелее през безпощадните клещи на времето, точно като организъм със своя индивидуалност, борещ се за място под слънцето. Кои са основните монументи, онези стълбове, които изграждат българската идентичност? Православие, кирилица, национални герои, традиции/фолклор. Това са нещата, които изграждат идентичността на българите и са стените, които са устоявали и спирали претопяването и изчезването на нацията в един бурен регион, който винаги е бил кръстопът на интереси. Но никога не сме имали такъв мазен, сервилен елит, слузеста паплач, който за 30 сребърника да се опитва да унищожи всички тези стълбове на идентичността, само и само да задоволи желанията на сегашните господари и страховете им към православието, кирилицата, историята. Никак не е случайно такива страхливци като Ушев и фамилия Паси как демонизират православието като зло, като инструмент на империята на злото, преди да изтрият постовете си от страх. Те постепенно втълпяват колко жалко е да си православен, стъпка по стъпка, пробват се, бавно, но с постоянство. Защо Паси не говори така за юдаизма? Не са случайни и първите стъпки да се премахне кирилицата. Плевнелиев се пробва отначало уж като подхвърляне, просто да се видят реакциите на населението и да се подготвят следващите стъпки, точно както процедират и с православието. Издават и най-българската книга “Под игото” на шльокавица. Бавно, приспивно, неусетно. И ако за нас това няма как да мине, то това не е така за младите хора, които постоянно се борят за популярност и внимание. В тях се втълпява страх от алиенация, ако вземат и се отделят от източниците на популярност. А те се финансират от добре познати центрове, които формират постепенно идентичността им. Без съвсем младите да осъзнават какво се случва. Следващата стъпка е и оплюването на националните икони. Такива като Емил Джасим се пробваха, но като видяха “временното” състояние, подвиха опашка и се скриха, чакайки да отшуми падението им и отново да атакуват я национални икони, я “застарелите”, “срамни”, “просташки”, “селски” традиции. Ако видят, че не минават това с националните фигури и не стане, почват да изкривяват и нагласят по тяхно усмотрение историята, да вадят цитати извън контекст, да правят междинна стъпка. И сега българското хоро, традиции, народната музика, всичко се обозначава като “просташко”, “селско”, “примитивно”, пишат цели статии, които широко се популяризират. И тук говорим за тясна, но разрастваща се групичка от хора, самозадоволяваща се с взаимно лайкване и популяризиране и втълпяваща, че са популярни и адекватни. Като се махнат тези стълбове, какво остава? Територия. С най-сервилните и продажни боклуци на планетата, неспособни да вземат решения, но пък вечно лакоми и озлобени някой да не припари до царството им. Те са толкова страхливи и несигурни, че чак си наемат пиар фирми, които да им излъскат дупетата, за да изглеждат умни и красиви. Но колкото и да им ги лъскат, си остават насрани. За останалите - честити празници и традиции.
|
Фашисткият обръч
на смъртта
В летописите на Великата отечествена война блокадата на Ленинград е едно от най-ужасяващите и най-героичните събития, преживени от руския народ през Втората световна война. Величественият град на река Нева, построен от Петър І през 1703 г., е затворен на 8 септември 1941 г. в плътен обръч от Хитлеровите войски. Ленинград и околностите му – 5000 кв. км, се оказват отрязани от света. Фронтът минава на 4 км от знаменития Кировски завод и на 16 км от Зимния дворец. Фюрерът заповядва Ленинград да бъде изтрит от лицето на земята и жителите му – изтребени до крак.
На 18 януари 1943 г. блокадата, продължила близо 900 дни, е пробита. А на 27 януари 1944 г. германската чума е окончателно отхвърлена на стотици километри от Ленинград. И до днес думата блокадник, т. е. ленинградчанин, преживял блокадата, е знак, пред който жителите на цяла Русия коленичат. В блокадата на Ленинград загиват повече хора от общия сбор на военните и цивилни жертви на Великобритания и Съединените щати, взети заедно – над 1 000 000 души.
Първоначалният план на Хитлер е бил да „изравни града със земята“, като го превземе и унищожи възможно най-бързо – още през есента на 1941 г. Когато обаче срещу него се възправят непоколебимите защитници на Ленинград, е взето решение да бъде стегнат докрай обръчът на блокадата. Започва ужасяващата гладна зима на 1941-1942 г. при минус 42 градуса, без отопление, без вода, без храна. Време, в което e можело да се видят обяви: „Заменям роял за 200 грама хляб“.
За периода на блокадата по града са изсипани около 150 хиляди снаряда и над 107 хиляди бомби. Гладът коси хората навсякъде – по улиците, в предприятията, в домовете. Измират цели семейства. Погребвани са хора всекидневно – от 3 до 10 хиляди на ден. Погребват ги в огромни масови гробове-траншеи на Пискарьовското гробище. Само там има 186 братски могили, в които са положени 420 000 жители на града, загинали от глад, бомби и обстрели, и 70 000 воини, защитници на Ленинград.
Първите жертви от глад в Ленинград са през ноември 1941 г. Градът не е бил запасен с достатъчно храна, когато немците отрязват пътя до Голямата земя. Руснаците успяват да евакуират само някои заводи, жени и деца, учени, артисти. При блокирането на града в него остават близо 2 млн. души. А знаменитите Бадаевски складове, където се съхранявали продоволствията, са разрушени до основи от немските бомби. Месеци наред хора са ходели там да събират пръст със смесена в нея изгоряла захар, която след пресяване пиели с топла вода. Единствената връзка остава Ладожкото езеро (Пътят на живота), през чиито ледове с камиони – под адски обстрел от въздуха, се правят опити да се доставя хляб в блокирания град, естествено в крайно недостатъчни количества. Месеците до март 1942 г. са най-страшните. На работниците в Кировския завод, който през цялото време на блокадата продължава да произвежда танкове, се раздават с купони по 250 гр. хляб дневно – клисав, с малко брашно и много примеси. На всички останали жители – по 125 грама. И нищо друго. На воините, отбраняващи подстъпите към Ленинград – по 500 грама.
За зла участ тогавашната зима се оказва най-суровата от много десетилетия. Термометърът месеци наред заковава под минус 32 градуса. Прекъснат е токът, водопроводите, замира транспортът, улиците са задръстени от снежни преспи. Хората се греят с печки, в които горят всичко – от мебелите до книгите. Впрочем, От кориците на книгите варят супа за децата, а от лепилото по мебелите – желе…
И днес, като свидетелство за тези безумни дни и нощи, на Невски проспект е запазена една от табелите: „Граждани, при артилерийски обстрел тази страна на улицата е най- опасна!“
Огромни щети са нанесени и на бляскавите дворци и монументи на Ленинград – днес възстановени до един. Част от скулптурите от златните фонтани в Петерхоф са били зарити в земята, Знаменитият паметник на Петър І „Медният конник“ е бил укрит под чували с пясък и специални щитове. От предградията на Ленинград немците разграбват каквото могат, отмъкват дори знаменитата Кехлибарена стая от Екатерининския дворец в Царское село (преди 3 години възстановена изцяло).
Големият приятел на България акад. Дмитрий Лихачов в книгата си „Спомени“ пише: „Човешкият ум умираше последен. Ако ръцете и краката отказват да ти служат, ако пръстите вече не могат да закопчаят копчетата на палтото, ако човек няма сили да прикрие уста с шала, ако кожата около устата е потъмняла и лицето прилича на череп на мъртвец с озъбена предна челюст, мозъкът продължава да работи. Хората пишеха дневници и вярваха, че ще успеят да живеят поне още ден“. Добре е известен дневникът на малката Таня Савичева, която на 9 листчета записва последователно дните на смъртта на близките си – бабата, двама чичовци, майка й, брата и сестра й. И написва накрая: „Савичеви умряха. Умряха всички. Остана само Таня“. Самата Таня е била евакуирана след май 1942 г., но лекарите не са могли да спасят живота й след пораженията от т. нар. Ленинградска дистрофия.
В началото на 2011 г. бяха разсекретени десетки подобни дневници на блокадници.
А който е чел „Блокадна книга“ на Даниил Гранин, не може да не настръхне от описанието на реката, когато започва да се топи ледът през април и май на 1942 г. и мътните води понасят десетки трупове през града. Огромната част от жертвите – 640 000 души, са погребани в братски могили на площ от 25 ха в Пискарьовското гробище – страшно място на паметта.
Но въпреки целия ужас градът не се предава. Ленинградци знаят, че трябва да победят. Защото падането на Питер би означавало Хитлер да освободи цялата си налична военна сила и да я хвърли в операция „Тайфун“ – превземането на Москва. Боевете край Ленинград продължават през цялото време на блокадата до първия й пробив при близкия Шлиселбург на 18 януари 1943 г. и окончателното освобождаване на Ленинград на 27 януари 1944 г.
През цялото време работят на пълни обороти заводите – мъже, жени и юноши припадат от изтощение, но не напускат работните си места. Работят градските и медицинските служби, правят се стационари за спасяване на децата и… учените! Нито за ден не спира работа ленинградското радио. Въпреки блокадата продължава и културният живот – работят театри и кина, музеи, големите библиотеки, правят се дори джазови концерти!
Преди войната Ленинград е имал 3 200 000 жители. От есента на 1941 г. до май 1942 г. са евакуирани около 1 500 000 души. При пререгистрацията на паспортите през юли 1942 г. Управлението на милицията на Ленинград отчита: 775 364 жители. През януари и февруари 1942 г. на всеки 1000 души са загинали 558. Загинали само в първата година на блокадата: 924 636 души. От тях – 97% умрели от глад и 3% при бомбардировки. Общият брой на жертвите за годините на блокадата е около 1 100 000 души. Блокадата продължава 872 дни и нощи. Известна е като „900-те дни блокада на Ленинград“. За масов героизъм и мъжество през май 1945 г. Ленинград получава най-висшето звание – Град-герой.
На 9 август 1942 г. светът е потресен – в блокирания от немците гладуващ град е изпълнена Ленинградската симфония на Шостакович. Концертът - на 355-ия ден от блокадата, и до днес е повече от легенда, а в своето време той изумява света като символ на несъкрушимия дух на жителите и защитниците на града. Не знам доколко някои днес, особено младите, могат да си представят най-тежката зима на блокадата –минус 42 градуса, немците бомбардират непрекъснато града, на всеки жител се раздават само по 125 грама хляб на ден, стотици хиляди ленинградци загиват от студ и глад, а живите със сетни сили да извозват шейните с трупове…
На 9 август 1942 г. – в деня, когато Хитлер е планирал да превземе града на Петър Велики, да пирува в хотел „Астория“ срещу Исаакиевския събор и сетне да сравни Ленинград със земята, полуживите му граждани се възправят от небитието, събират се още живите музиканти от Ленинградския академичен симфоничен оркестър и в препълнената зала на филхармонията зазвучават тръбните звуци на Седмата симфония на Дмитрий Шостакович. „Ленинград е жив“, гърми по всесъюзното радио гласът на Левитан. Немците на близкия фронт, потресени, чуват музиката от високоговорителите, целият свят слуша занемял Ленинградската симфония – триумф на хуманизма над нацизма. Нотите на симфонията обикалят половината свят, след броени дни стигат до Лондон и концертното им изпълнение там повдига духа и на англичаните.
Първите партитури на симфонията Дмитрий Шостакович пише още преди войната. Но истинската работа той започва през лятото на 1941 г., в блокадния Ленинград. Довършва симфонията в гр. Куйбишев (Самара. Партитурата е доставена в Ленинград от самолет, който успява да се промуши през блокадата.
Подготовката за концерта започва още през зимата. Блокадата трае вече почти година. Много музиканти вече са загинали или умрели от глад, високоговорителите съобщават, че се издирват живи музиканти, докарват валдхорнисти, тромбонисти и цигулари направо от близката фронтова линия. Решено е, че ще дирижира Карл Елиасберг – единственият диригент, останал все още жив в града. Започват да събират оцелели музиканти. Оказват се само 15. И решават: Симфонията ще бъде изпълнена в Ленинград!
Страшна картина – залитащи от изтощение хора като сенки се движат по улиците към Ленинградската филхармония, влачейки концертни фракове, цигулки, флейти, виолончела. Започват репетиции, на музикантите са осигурени по 250 грама хляб на ден. За първите репетиции довличат Елиасберг на шейна, защото няма сили да ходи. Отначало се събират 9 човека, после стават повече. И започват репетициите. Който е видял документалния филм за този знаменит концерт, знае как хора, приличащи на сенки, се възправят от небитието, обличат фраковете(!), застават зад инструментите на сцената и… изтегнат като струна, Елиасберг вдига диригентската палка. Мъртва тишина. И се раздават ниските звуци на цигулките и виолите.
Така започва този единствен и най-страшен концерт на всички времена. Звучат страданието, болката, ужасът от войната и накрая – несломимата вяра на съветските хора в победата. Не можеш да я заличиш като паметник на бойците от Съветската армия, както днес мнозина нови фашисти жадуват.
През цялото време на концерта командващият Ленинградския фронт ген. Говоров поддържа масиран огън срещу вражеските батареи, за да не пречат снарядите им на музиката! Именно тогава за пръв път немците разбират, че са загубили войната… По думите на знаменития цигулар и диригент Давид Ойстрах по време на войната симфонията на Шостакович наистина е звучала като „пророчество за победата над фашизма“.
80 години бе снета блокадата на Ленинград
Тъкър Карлсън призова канадците да обърнат внимание на лошото отношение към християните, уточнявайки: Вашите лидери ви малтретират
Карлсън нарече Джъстин Трюдо „странен премиер, който често се преоблича“
Бившият водещ на Fox News Тъкър Карлсън призова канадците да обърнат внимание на отношението към християните в страната им от страна на властващите, някои от които според него прокарват „краен фашизъм“ под прикритието на „обществена сигурност“.
В две речи, произнесени в сряда в препълнени зали на Калгари и Едмънтън, провинция Албърта, Карлсън предизвика канадските политически лидери и особено министър-председателя Джъстин Трюдо, когото описа като „странен премиер, който често се преоблича“.
По време на 20-минутна реч пред около 4000 души в TELUS Convention Centre в Калгари Карлсън каза, че изпитва симпатии към канадците, тъй като някои от предците му са се заселили в Нова Скотия, но смята, че политическото ръководство на страната заслужава подигравки и упрекна канадците, че не се противопоставят достатъчно на налаганите им тоталитарни импулси.
„Трябва да разпознавате какво става. Не сте поканени да участвате в политическия дебат. Това което става е унищожаване на вас, вашата култура, вашите вярвания, вашите деца и на вашето бъдеще като държава“, каза Карлсън. Като потвърждение, че канадските власти презират собствения си народ, той посочи политики като декриминализиране на твърдите наркотици в съседната на Алберта провинция Британска Колумбия, законите за транссексуалната идентичност на децата, статистиката за нарастващо финансиране от правителството на евтаназията.
„Те не са хора, които се опитват да ви помогнат, те са хора, които се опитват да ви навредят. Всеки, който преследва децата ви, всеки, който насърчава да имате по-малко деца, се опитва да ви накара да изчезнете. Буквално, това е толкова просто.“
Карлсън завърши словото си, като призова аудиторията да „прогледне какво правят с вашите християни“.
„Аз съм християнин, но не затова ви го казвам. Казвам го, защото няма по-безобидна и мирна група в света от християните. Повтарям, няма такава. Религията ни казва, заповядва ни да обърнем и другата си буза и да поставяме грижите на другите над собствените си грижи.“
Карлсън напътства всеки, който не е съгласен с тези заповеди, да обясни защо се противопоставя. „Хората, които се молят за [опрощаване] на враговете си? Кой прави това? Кой би се молил за своя враг? Никой, с изключение на християните и те го правят. Това им е заповядано. Така че, ако притеснявате тази група [християнската], може би имате друго предвид, за което трябва да сме загрижени, дори да не сме в тази група“, каза той.
Карлсън заклейми опожарените или поругани през последните години 96 канадски църкви, което Трюдо осъжда като „неприемливо и неправилно“, но същевременно било „разбираемо“, според твърдения, че в дворовете на католически училища били открити масови гробове на деца от коренното население. Следващите разкопки обаче не откриват доказателства за човешки останки на тези места, сочи New York Post.
„Ако позволява изгарянето до основи на 90 църкви, а министър-председателят и неговите малки странни приятелчета одобряват това – изгарянето на църкви, ако подкрепяте изгарянето на църкви, нека просто кажа: не ми трябват други факти, вие сте на грешната страна“, уточни Карлсън.
Карлсън също се позова и на вкараните в затвора по време на пандемията от COVID-19 християнските проповедници, повечето от които са от провинция Албърта. Пастор Джеймс Коутс е първият свещеник, арестуван в началото на 2021 г. за това, че оставил църквата си в Едмънтън отворена, в разрез с правителствените разпореждания по време на пандемията. На разсъмване полицията нахлува в неговата църква GraceLife и я барикадира с няколко огради, а пасторът е държан един месец в затвора.
Пастор Тим Стивънс от Калгари също е вкаран в затвора, след като полицейски хеликоптер открива конгрегацията му на открито през юни 2021 г. Полицията го арестува в дома му в присъствието на малките му деца, които ридаят. Това предизвика сенатора Джош Хоули – републиканец от щата Монтана, да изрази възмущението си в писмо до Комисията на САЩ по международна религиозна свобода.
Пастор Артур Павловски също влезе в международните заглавия през 2021 г., когато със сила изгони полицията и здравните власти от своята конгрегация Cave of Adullam в Калгари. След това той многократно бе арестуван: 51 дни прекара в затвора и отново през февруари 2022 г., когато изнася проповед и отслужва молебен пред шофьорите на камиони, блокирали границата между САЩ и Канада.
„Ако смятате, че проповядването на Евангелието е толкова опасно, че хората, които го правят, трябва да бъдат в затвора, в окови, вие служите на някой друг, но не и на народа на Канада. Разбирате какво имам предвид. Това наистина е страшно. И не ме интересува, че го обличат в пасивно-агресивния, прикриващ собствените си проблеми език на модерната левица, че всъщност ставало въпрос за сигурността на обществото. Всеки път, когато пусна вашите ужасни телевизионни предавания, всичко е свързано сък сигурността на обществото, което всъщност е евфемизъм за краен фашизъм“, добави той.
Карлсън призова публиката да се замисли за последиците от действията на властите, които „хвърлят пастори в затвора за това, че проповядват християнското Евангелие“, дори настояват за увеличаване на беззаконието.
Превод: д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press pool-Budapest
|
