Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

С пръст в раната

Е-поща Печат PDF

Уважаеми г-н минис­тър, Вие публично обявихте, че има­те намерение да пре­структурирате ДКК или да я закриете. Мотивите ви – бъл­гарските граждани нямало да плащат лихви по договорите за кредит от ББР.

Това не знам как да го опре­деля. Може би като икономиче­ски неграмотно изказване. За­щото по тези договори българ­ските граждани не плащат лих­ви - държавните предприятия не получават финансиране от държавния бюджет, нито по друг начин чрез държавни сред­ства.

Това са им собствени сред­ства, те си плащат лихвите от дейност и от печалба. Бъл­гарският гражданин не пла­ща и една стотинка, за да ка­жете, че една от причини­те да искате да закривате компанията е, че българите няма да плащат повече лих­ви”, обобщи Корнелия Нинова. На второ място тя посочи: „За­явихте - ще се намалят бордове­те на дружествата. От 80 в мо­мента вече са 70 и може да ста­нат 30. Вие и сега може да нама­лите бордовете на дружествата, без да закривате ДКК.”

Третият акцент, поставен от Корнелия Нинова по повод намеренията на министър Бо­гданов ДКК да бъде закрита, бе: „Заявихте – „да действат на пазарен принцип и няма да раз­читат на държавни поръчки и възлагания”. Те и сега, госпо­дин министър, действат на паза­рен принцип. Но държавната и частната собственост са рав­нопоставени - как така частни фирми да могат да вземат дър­жавни поръчки, а вие искате да лишите държавните фирми от такива?”, попита Нинова и по­стави конкретен въпрос:

„Какво ще правите с ВМЗ- Сопот, които изпълняват дър­жавната поръчка на Минис­терството на отбраната за обновяване на боеприпасите, които МО изпрати в Украйна? Ако лишите тези дружества от възможност да изпълняват дър­жавни поръчки и да работят на пазарен принцип, питам ви - как ще изпълнявате военните поръчки на МО?”

На четвърто място пред­седателят на П.Г. на „БСП за България“ подчерта проблема с финансовите отчети: „Няма финансови отчети на държав­ните дружества в ДКК от 2021 г. Последните са тези, които аз и нашият екип сме оставили в Министерството на икономи­ката през 2022 г. като отчет за 2021 г. „Кинтекс“ – никаква финансова информация – нито на сайта, нито в ДКК. В Търгов­ския регистър последният от­чет е от 2021 г. НИТИ – също­то положение, никаква инфор­мация, 2021 г.– последен отчет. „Ел би булгарикум” – 2022 г. „Еко антрацит” – 2021 г. Национа­лен институт за изследване и сертификация – 2021 г., „Екоин­женеринг” – 2021 г., Институт по маркетинг – 2021 г.”

Веднага след това лидерът на социалистите и бивш ико­номически министър попита: „Какво е финансовото състоя­ние на тези дружества? Иска­те да закриете ДКК, но от 2021 г. няма никаква прозрачност и публичност за финансовото състояние на държавните пред­приятия в България. Вие и мно­зинството, което ви излъчи, по­стоянно се биете в гърдите за прозрачност и публичност – за­това искаме да знаем какви са конкретните финансови резул­тати на предприятията”.

Корнелия Нинова припом­ни: „Отчетите на ДКК – тези, които сме оставили ние, са едни нормални, финансови отчети. От служебния кабинет насам до днешното правителство 3 са публичните отчети и завърш­ват по следния начин, каза Кор­нелия Нинова, като даде при­мер с отчета на първия служе­бен кабинет на Румен Радев: Отчетът завършва с препоръ­ки – „Липса на инвеститорски интерес и финансов ресурс от страна на бизнеса по отноше­ние на придобиване на предлага­ните за продажба активи, соб­ственост на ДКК“. Същия от­чет и вие сте представили сега, на вашето правителство”.

„Уважаеми министър Богда­нов: Питам ви – какво е финан­совото състояние на предпри­ятията, какви активи на ДКК продавате, че одиторът, който заверява отчета, казва, че няма бизнес интерес към покупка на активи на ДКК? Нещо по този въпрос? Защото най-важните предприятия в ДКК са забране­ни за продажба. Обособени час­ти ли продавате, какво прави­те?”

След отговора на Богдан Богданов Корнелия Нинова заяви:

„Престъпленията, които описахте, са извършени по вре­ме на управлението на ГЕРБ – това е моделът „Борисов”, за който не сме спирали да гово­рим 6-7 години вече. Не ви ли е неудобно сега да управлявате заедно с този модел, който оп­исахте? Не само че управлява­те – върнахте го във властта и му дадохте всичко и се присъ­единихте към този модел на на­ционално и парламентарно рав­нище.

В момента вие говорите за престъпленията на партньора си ГЕРБ, защото всичко това е станало по време на тяхното управление. И сте го дали в про­куратурата. Това като поли­тически коментар”, заяви ли­дерът на БСП и отправи кон­кретните въпроси към иконо­мическия министър:

„45 милиона сте върнали от непостроения правителствен комплекс, добре. Откъде взехте останалите пари до 126 мили­она, за да върнете кредита в Българската банка за развитие? Дали пък случайно не сте ги съ­брали от другите дружества? И не сте ли по този начин де­капитализирали предприятия­та, подготвяйки се за нещо дру­го? Как точно осигурихте тези пари? Взели сте 45 милиона от правителствения комплекс, т. е. от фирмата, която не изпъл­нява договора за строителство на правителствен комплекс. Нещо направихте ли за онези 500 милиона - да си ги вземете обратно от фирмата, на която са платени за ремонт на язови­ри. Знаете - няма ремонтирани язовири и парите ги няма. Защо така от едната фирма тър­сите платени и нереализирани пари, а от другата не правите нищо?”

Корнелия Нинова заяви, че и за водопровода в Перник, който се разследва от българ­ска прокуратура, има доклад от Сметната палата, АДФИ, от Европейска прокуратура. „Там потърсихте ли потъналите ня­колко десетки милиона? Защо­то, ако си ги вземете обратно и оттам – 3 пъти ще можете да върнете кредита и 3 пъти да облекчите както работещите в предприятията, така и бъл­гарският народ чрез платените дивиденти”, заяви тя.

„Откъде намерихте оста­тъка? От кои фирми ги взехте? Защо не си ги взехте от язови­рите и от водопровода в Пер­ник? И в крайна сметка – какво ви е намерението оттук ната­тък за ДКК?”

По-нататък лидерът на БСП посочи: Поради липса на информация нашите подозре­ния са: декапитализирате пред­приятията, закривате ДКК, не се знае кой ще е правоприемник по дебата в прокуратурата – нито за язовири, нито за водо­провода в Перник, за нищо. Ако се закрие един субект – кой ще е правоприемникът в един юри­дически спор? Позволете да до­пусна, че замитате следите за тези престъпления на коали­ционния си партньор от ГЕРБ, събирате от другите фирми каквото можете, за да върнете кредита, да освободите друже­ствата.”

Корнелия Нинова визира и публично-частните партньор­ства: „Някои от дружества­та, най-важните, са в забрани­телния списък. Какво мислите да правите чрез публично-дър­жавни партньорства, в които чисто теоретично няма нищо лошо?

Това е добра форма за пра­вене на икономика. Но в бъл­гарската действителност ви­наги се е изкривявала и е сти­гала до овладяване от част­ни интереси на държавните предприятия”, посочи лиде­рът на БСП и отново попита: „Дали не ги декапитализирате, за да минимизирате цената им и чрез публично-частни парт­ньорства да ги дадете на част­ни фирми, които да обслужват частни интереси?”

И след поредните думи на министъра на икономиката пос­ледва втора реплика от страна на лидера на БСП и бивш иконо­мически министър:

„Не ми беше отговорено на въпроса. Моля да поканите ми­нистъра да ми отговори на кон­кретните въпроси”, обърна се Корнелия Нинова към пред­седателстващия парламен­та. И добави: „Тези али-бали са ми ясни – как ще намалят бор­довете, как няма да си купуват спортни дрехи, но това могат да го направят и сега, без да за­криват ДКК.

Намекът, че ако ние сме били предприели нещо, щяло да е по- добре, също е абсурден. По-ста­рите колеги си спомнят доклада ми пред парламента за язовири­те – този доклад тогава оти­де в прокуратурата, а не сега”, подчерта Корнелия Нинова и отново се обърна към министър Богданов:

„Отговорете откъде взехте разликата от 45 милиона от правителствения комплекс до 126 милиона, за да погасите це­лия кредит? Никой не е против пазарния принцип на функцио­ниране, но сме против това да унищожавате държавната соб­ственост за сметка на частна­та. Защото в нашето управле­ние ние доказахме, че държавни­те предприятия могат да се уп­равляват добре.”

 

ФАЛШИВИТЕ И РЕАЛНИТЕ ЦЕЛИ НА ПОЗОРИЩЕТО В ДАВОС

Е-поща Печат PDF

ство.т.н.), а с прекомерното богат-креатурите ми МВФ, СБ, ООН ития фалшиво напяват Давос ибедността (както от десетиле-е, че не трябва да се борим смена. Основата на тази идеяи връщането в тъмните вре-които да спрат дегенерациятанова идеология, от нови идеи,Светът отчаяно се нуждае отна нова глобална идеология.по който ни тикат, е появатато може да спре пътя към ада,Единствената сила, коя-дните. Затова са “давосите”!ложат тотален контрол над бе-винаги са се стремяли да на-та история. Затова и богатитело нееднократно в световна-с главите, което се е случва-властта и богатствата заедноче бедните може да им взематствен проблем на богатите е,е, че искат да ги има, а един-ственото желание на беднитеват всички проблеми. Един-не бедните, а богатите създа-веци трябва да разберат, чеКолкото се може повече чо-херцози.- наследствени крале, графове иние аристократични елити, тоестще задвижи бъдещото поколе-ри на своите наследници, коетоТе ще предадат трилиони дола-следството за преки потомци.в страни без данък върху на-чето от милиардерите живеятдното ни съвремие днес пове-Освен всичко останало в га-го по-зловещ.феодализъм би бил много мно-те и властта. Затова и този новсамо в дявола - тоест - в пари-ни феодали нямат вяра в Бог, аните векове, днешните глобал-При това, за разлика от сред-да), за да го направят.интернет глобална пропаган-(контролираната от “техния”те технологии) и средстватаправителства) и силата (нови-(формално назначавани от тяхфове и херцози имат и власттаДнешните глобални крале, гра-много по-лош от “класическия”.дят към един нов феодализъм,Затова тези процеси ни во-стрижат.плождат или колят, дерат илито намерят за добре - да го раз-което могат да стопанисват как-свое собствено стадо добитък,човешката популация като наелит, започнаха да гледат нате, превърнали се в глобаленправиха така, че милиардери-Огромните богатства на-дини.на света в последните 200 го-господство, беше непознатородено от неолибералнотоТова свръхразделение, по-милиарда души - само 14.населението на света, близо 8$, а останалите 99 процента отбогати, прибраха 28 трилионахората, около 80 милиона най-През 2022 г. 1 процент отбез никой да ги е молил.нието на Земята, разбира се,“отговорността” за управле-свръхбогати персони поехаградче е показателен как тезиФорумът в швейцарскотоблем пред бъдещето.ция и това е най-важният про-плахи за цялата ни цивилиза-брой хора носи огромни за-по-големи богатства в малъккак концентрацията на всенението им, отново ще видим“давоси”, решенията и изпъл-обективно на Давос, на всичкитеАко погледнем абсолютноправителства.СЗО, ЕС или националнитеални организации като ООН,дат за изпълнение до офици-и тези решения само се свеж-ята за бъдещето на планетатафорум” отдавна взема решени-“Световният икономически“бактерии”.не искат да се ръкуват с такиваили на Amazon вероятно дори ипълняват. Шефовете на blackrockна място какви заповеди да из-там само за да им бъде сведенонашите управляващи също сата им трапеза. Папагали катопроси някоя троха от богата-ва още някоя година и да из-господарите да им прислуж-листи” е там, за да измоли отот политици, “учени” и “журна-Присъстващата прислугаи обитатели.ла за планетата или милиардитеточно това, а не някакви ала-ба-не на доверието” се има предвид“глобални рискове” или “връща-имотите или главите им. Подможе да посегне на парите,притесняват от това, че някойтрупат още и още и да не сеглобалните свръхбогаташи да“давоси” е спокойствието наРеалната цел на всичкитеда на “глобалната тълпа”.цели на срещата. Те са за заблу-тинско в обявените официалниРазбира се, няма нищо ис-туциите и здраве на жените.интелект, укрепване на инсти-ция, продуктивен изкуствентрансформация, глобализа-ска устойчивост, енергийнакритични теми: икономиче-се концентрираха върху шестпредизвикателства.”Лидерите”сят решения на належащитеглобален пейзаж и да потър-за да се ориентират в сложнияци от 120 страни се събраха,доверието“. Над 2800 участни-в Давос е „Възстановяване наикономически форум (WEF)на 54-ия годишен СветовенОфициално основната темажисура е съвсем различна.показва едно, а истинската ре-в залата. На сцената се говори иобщо с репликите на актьоритенява зад кулисите и няма нищотинският сценарий се изпъл-шива пиеса за публиката, а ис-му прилича. Там всичко е фал-нието на сръбски още повечетеатър за масата и определе-рум в Давос също етър. Ежегодният фо-ще” означава теа-На сръбски “позори-

 

КАК СЕ СТАВА „ТЕРИТОРИЯ?

Е-поща Печат PDF

Всяка една страна се оп­итва да изгради иден­тичност, за да оцелее през безпощадните клещи на времето, точно като организъм със своя индиви­дуалност, борещ се за място под слънцето. Кои са основни­те монументи, онези стълбове, които изграждат българска­та идентичност? Православие, кирилица, национални герои, традиции/фолклор. Това са не­щата, които изграждат идентич­ността на българите и са стени­те, които са устоявали и спирали претопяването и изчезването на нацията в един бурен реги­он, който винаги е бил кръсто­път на интереси. Но никога не сме имали такъв мазен, серви­лен елит, слузеста паплач, кой­то за 30 сребърника да се опитва да унищожи всички тези стъл­бове на идентичността, само и само да задоволи желанията на сегашните господари и стра­ховете им към православието, кирилицата, историята. Никак не е случайно такива страхли­вци като Ушев и фамилия Паси как демонизират православие­то като зло, като инструмент на империята на злото, преди да изтрият постовете си от страх. Те постепенно втълпяват колко жалко е да си православен, стъп­ка по стъпка, пробват се, бавно, но с постоянство. Защо Паси не говори така за юдаизма? Не са случайни и първите стъпки да се премахне кирилицата. Плев­нелиев се пробва отначало уж като подхвърляне, просто да се видят реакциите на население­то и да се подготвят следващи­те стъпки, точно както процеди­рат и с православието. Издават и най-българската книга “Под игото” на шльокавица. Бав­но, приспивно, неусетно. И ако за нас това няма как да мине, то това не е така за младите хора, които постоянно се борят за по­пулярност и внимание. В тях се втълпява страх от алиенация, ако вземат и се отделят от източ­ниците на популярност. А те се финансират от добре позна­ти центрове, които формират постепенно идентичността им. Без съвсем младите да ос­ъзнават какво се случва. След­ващата стъпка е и оплюването на националните икони. Таки­ва като Емил Джасим се пробва­ха, но като видяха “временното” състояние, подвиха опашка и се скриха, чакайки да отшуми па­дението им и отново да атаку­ват я национални икони, я “за­старелите”, “срамни”, “прос­ташки”, “селски” традиции. Ако видят, че не минават това с националните фигури и не ста­не, почват да изкривяват и наг­ласят по тяхно усмотрение ис­торията, да вадят цитати извън контекст, да правят междин­на стъпка. И сега българското хоро, традиции, народната му­зика, всичко се обозначава като “просташко”, “селско”, “прими­тивно”, пишат цели статии, които широко се популяризи­рат. И тук говорим за тясна, но разрастваща се групичка от хора, самозадоволяваща се с взаимно лайкване и популя­ризиране и втълпяваща, че са популярни и адекватни. Като се махнат тези стълбове, какво остава? Територия. С най-сер­вилните и продажни боклуци на планетата, неспособни да вземат решения, но пък вечно лакоми и озлобени някой да не припа­ри до царството им. Те са тол­кова страхливи и несигурни, че чак си наемат пиар фирми, кои­то да им излъскат дупетата, за да изглеждат умни и красиви. Но колкото и да им ги лъскат, си ос­тават насрани. За останалите - честити празници и традиции.

 

Фашисткият обръч на смъртта

Е-поща Печат PDF

Фашисткият обръч

на смъртта

В летописите на Великата отечествена война бло­кадата на Ленинград е едно от най-ужася­ващите и най-героичните съ­бития, преживени от руския народ през Втората световна война. Величественият град на река Нева, построен от Петър І през 1703 г., е затворен на 8 септември 1941 г. в плътен об­ръч от Хитлеровите войски. Ле­нинград и околностите му – 5000 кв. км, се оказват отряза­ни от света. Фронтът минава на 4 км от знаменития Киров­ски завод и на 16 км от Зимния дворец. Фюрерът заповядва Ленинград да бъде изтрит от лицето на земята и жителите му – изтребени до крак.

На 18 януари 1943 г. блока­дата, продължила близо 900 дни, е пробита. А на 27 януа­ри 1944 г. германската чума е окончателно отхвърлена на стотици километри от Ле­нинград. И до днес думата бло­кадник, т. е. ленинградчанин, преживял блокадата, е знак, пред който жителите на цяла Русия коленичат. В блокадата на Ленинград загиват повече хора от общия сбор на воен­ните и цивилни жертви на Ве­ликобритания и Съединените щати, взети заедно – над 1 000 000 души.

Първоначалният план на Хитлер е бил да „изравни града със земята“, като го превземе и унищожи възможно най-бързо – още през есента на 1941 г. Ко­гато обаче срещу него се възпра­вят непоколебимите защитници на Ленинград, е взето решение да бъде стегнат докрай обръчът на блокадата. Започва ужасява­щата гладна зима на 1941-1942 г. при минус 42 градуса, без отопление, без вода, без хра­на. Време, в което e можело да се видят обяви: „Заменям роял за 200 грама хляб“.

За периода на блокадата по града са изсипани около 150 хи­ляди снаряда и над 107 хиляди бомби. Гладът коси хората на­всякъде – по улиците, в пред­приятията, в домовете. Изми­рат цели семейства. Погребва­ни са хора всекидневно – от 3 до 10 хиляди на ден. Погреб­ват ги в огромни масови гро­бове-траншеи на Пискарьов­ското гробище. Само там има 186 братски могили, в които са положени 420 000 жители на града, загинали от глад, бомби и обстрели, и 70 000 воини, за­щитници на Ленинград.

Първите жертви от глад в Ле­нинград са през ноември 1941 г. Градът не е бил запасен с дос­татъчно храна, когато немци­те отрязват пътя до Голямата земя. Руснаците успяват да ева­куират само някои заводи, жени и деца, учени, артисти. При бло­кирането на града в него оста­ват близо 2 млн. души. А зна­менитите Бадаевски складове, където се съхранявали продо­волствията, са разрушени до ос­нови от немските бомби. Ме­сеци наред хора са ходели там да събират пръст със смесена в нея изгоряла захар, която след пресяване пиели с топла вода. Единствената връзка остава Ла­дожкото езеро (Пътят на живо­та), през чиито ледове с ками­они – под адски обстрел от въз­духа, се правят опити да се дос­тавя хляб в блокирания град, естествено в крайно недоста­тъчни количества. Месеците до март 1942 г. са най-страшни­те. На работниците в Киров­ския завод, който през цяло­то време на блокадата продъл­жава да произвежда танкове, се раздават с купони по 250 гр. хляб дневно – клисав, с малко брашно и много примеси. На всички останали жители – по 125 грама. И нищо друго. На воините, отбраняващи под­стъпите към Ленинград – по 500 грама.

За зла участ тогавашната зима се оказва най-суровата от много десетилетия. Термоме­търът месеци наред заковава под минус 32 градуса. Прекъс­нат е токът, водопроводите, за­мира транспортът, улиците са задръстени от снежни преспи. Хората се греят с печки, в кои­то горят всичко – от мебелите до книгите. Впрочем, От кориците на книгите варят супа за деца­та, а от лепилото по мебелите – желе…

И днес, като свидетелство за тези безумни дни и нощи, на Невски проспект е запазе­на една от табелите: „Гражда­ни, при артилерийски обстрел тази страна на улицата е най- опасна!“

Огромни щети са нанесени и на бляскавите дворци и мо­нументи на Ленинград – днес възстановени до един. Част от скулптурите от златните фонта­ни в Петерхоф са били зарити в земята, Знаменитият паметник на Петър І „Медният конник“ е бил укрит под чували с пясък и специални щитове. От предгра­дията на Ленинград немците разграбват каквото могат, от­мъкват дори знаменитата Кех­либарена стая от Екатеринин­ския дворец в Царское село (преди 3 години възстановена изцяло).

Големият приятел на Бълга­рия акад. Дмитрий Лихачов в книгата си „Спомени“ пише: „Чо­вешкият ум умираше последен. Ако ръцете и краката отказ­ват да ти служат, ако пръсти­те вече не могат да закопчаят копчетата на палтото, ако чо­век няма сили да прикрие уста с шала, ако кожата около уста­та е потъмняла и лицето при­лича на череп на мъртвец с озъ­бена предна челюст, мозъкът продължава да работи. Хората пишеха дневници и вярваха, че ще успеят да живеят поне още ден“. Добре е известен дневни­кът на малката Таня Савичева, която на 9 листчета записва по­следователно дните на смъртта на близките си – бабата, двама чичовци, майка й, брата и сестра й. И написва накрая: „Савичеви умряха. Умряха всички. Остана само Таня“. Самата Таня е била евакуирана след май 1942 г., но лекарите не са могли да спасят живота й след пораженията от т. нар. Ленинградска дистрофия.

В началото на 2011 г. бяха разсекретени десетки подоб­ни дневници на блокадници.

А който е чел „Блокадна кни­га“ на Даниил Гранин, не може да не настръхне от описание­то на реката, когато започва да се топи ледът през април и май на 1942 г. и мътните води пона­сят десетки трупове през града. Огромната част от жертвите – 640 000 души, са погребани в братски могили на площ от 25 ха в Пискарьовското гробище – страшно място на паметта.

Но въпреки целия ужас гра­дът не се предава. Ленинградци знаят, че трябва да победят. Защото падането на Питер би означавало Хитлер да осво­боди цялата си налична воен­на сила и да я хвърли в опе­рация „Тайфун“ – превзема­нето на Москва. Боевете край Ленинград продължават през цялото време на блокадата до първия й пробив при близ­кия Шлиселбург на 18 януари 1943 г. и окончателното осво­бождаване на Ленинград на 27 януари 1944 г.

През цялото време рабо­тят на пълни обороти заводите – мъже, жени и юноши припа­дат от изтощение, но не напус­кат работните си места. Рабо­тят градските и медицинските служби, правят се стационари за спасяване на децата и… учени­те! Нито за ден не спира работа ленинградското радио. Въпреки блокадата продължава и култур­ният живот – работят театри и кина, музеи, големите библиоте­ки, правят се дори джазови кон­церти!

Преди войната Ленинград е имал 3 200 000 жители. От есента на 1941 г. до май 1942 г. са евакуирани около 1 500 000 души. При пререгистра­цията на паспортите през юли 1942 г. Управлението на ми­лицията на Ленинград отчи­та: 775 364 жители. През януа­ри и февруари 1942 г. на всеки 1000 души са загинали 558. За­гинали само в първата година на блокадата: 924 636 души. От тях – 97% умрели от глад и 3% при бомбардировки. Общият брой на жертвите за години­те на блокадата е около 1 100 000 души. Блокадата продъл­жава 872 дни и нощи. Извест­на е като „900-те дни блокада на Ленинград“. За масов героизъм и мъжество през май 1945 г. Ле­нинград получава най-висшето звание – Град-герой.

На 9 август 1942 г. светът е потресен – в блокирания от немците гладуващ град е из­пълнена Ленинградската сим­фония на Шостакович. Кон­цертът - на 355-ия ден от бло­кадата, и до днес е повече от легенда, а в своето време той изумява света като символ на несъкрушимия дух на жите­лите и защитниците на града. Не знам доколко някои днес, особено младите, могат да си представят най-тежката зима на блокадата –минус 42 гра­дуса, немците бомбардират непрекъснато града, на всеки жител се раздават само по 125 грама хляб на ден, стотици хи­ляди ленинградци загиват от студ и глад, а живите със сет­ни сили да извозват шейните с трупове…

На 9 август 1942 г. – в деня, когато Хитлер е планирал да превземе града на Петър Ве­лики, да пирува в хотел „Асто­рия“ срещу Исаакиевския съ­бор и сетне да сравни Ленин­град със земята, полуживи­те му граждани се възправят от небитието, събират се още живите музиканти от Ленин­градския академичен симфо­ничен оркестър и в препъл­нената зала на филхармония­та зазвучават тръбните зву­ци на Седмата симфония на Дмитрий Шостакович. „Ленин­град е жив“, гърми по всесъюз­ното радио гласът на Левитан. Немците на близкия фронт, по­тресени, чуват музиката от ви­сокоговорителите, целият свят слуша занемял Ленинградската симфония – триумф на хума­низма над нацизма. Нотите на симфонията обикалят полови­ната свят, след броени дни сти­гат до Лондон и концертното им изпълнение там повдига духа и на англичаните.

Първите партитури на сим­фонията Дмитрий Шостакович пише още преди войната. Но истинската работа той започва през лятото на 1941 г., в блокад­ния Ленинград. Довършва сим­фонията в гр. Куйбишев (Сама­ра. Партитурата е доставена в Ленинград от самолет, който ус­пява да се промуши през блока­дата.

Подготовката за концерта започва още през зимата. Бло­кадата трае вече почти година. Много музиканти вече са заги­нали или умрели от глад, висо­коговорителите съобщават, че се издирват живи музиканти, докарват валдхорнисти, тром­бонисти и цигулари направо от близката фронтова линия. Ре­шено е, че ще дирижира Карл Елиасберг – единственият дири­гент, останал все още жив в гра­да. Започват да събират оцелели музиканти. Оказват се само 15. И решават: Симфонията ще бъде изпълнена в Ленинград!

Страшна картина – зали­тащи от изтощение хора като сенки се движат по улиците към Ленинградската филхар­мония, влачейки концертни фракове, цигулки, флейти, ви­олончела. Започват репети­ции, на музикантите са осигу­рени по 250 грама хляб на ден. За първите репетиции довли­чат Елиасберг на шейна, за­щото няма сили да ходи. Отна­чало се събират 9 човека, по­сле стават повече. И започват репетициите. Който е видял документалния филм за този знаменит концерт, знае как хора, приличащи на сенки, се възправят от небитието, обли­чат фраковете(!), застават зад инструментите на сцената и… изтегнат като струна, Елиас­берг вдига диригентската пал­ка. Мъртва тишина. И се разда­ват ниските звуци на цигулките и виолите.

Така започва този единствен и най-страшен концерт на всич­ки времена. Звучат страдание­то, болката, ужасът от войната и накрая – несломимата вяра на съветските хора в победа­та. Не можеш да я заличиш като паметник на бойците от Съветската армия, както днес мнозина нови фашисти жаду­ват.

През цялото време на кон­церта командващият Ленин­градския фронт ген. Говоров поддържа масиран огън сре­щу вражеските батареи, за да не пречат снарядите им на му­зиката! Именно тогава за пръв път немците разбират, че са загубили войната… По думи­те на знаменития цигулар и диригент Давид Ойстрах по време на войната симфония­та на Шостакович наистина е звучала като „пророчество за победата над фашизма“.

80 години бе снета блокадата на Ленинград

 

 

„Странен премиер, който често се преоблича“*

Е-поща Печат PDF

Тъкър Карлсън призова канадците да обърнат вни­мание на лошото отношение към християните, уточнявай­ки: Вашите лидери ви малтре­тират

Карлсън нарече Джъстин Трюдо „странен премиер, кой­то често се преоблича“

Бившият водещ на Fox News Тъкър Карлсън призова кана­дците да обърнат внимание на отношението към християните в страната им от страна на влас­тващите, някои от които според него прокарват „краен фаши­зъм“ под прикритието на „об­ществена сигурност“.

В две речи, произнесени в сряда в препълнени зали на Кал­гари и Едмънтън, провинция Албърта, Карлсън предизвика канадските политически лидери и особено министър-председа­теля Джъстин Трюдо, когото оп­иса като „странен премиер, кой­то често се преоблича“.

По време на 20-минутна реч пред около 4000 души в TELUS Convention Centre в Калгари Карлсън каза, че изпитва сим­патии към канадците, тъй като някои от предците му са се засе­лили в Нова Скотия, но смята, че политическото ръководство на страната заслужава подиграв­ки и упрекна канадците, че не се противопоставят достатъчно на налаганите им тоталитарни им­пулси.

Трябва да разпознавате какво става. Не сте поканени да участвате в политическия де­бат. Това което става е унищо­жаване на вас, вашата култура, вашите вярвания, вашите деца и на вашето бъдеще като дър­жава“, каза Карлсън. Като по­твърждение, че канадските вла­сти презират собствения си на­род, той посочи политики като декриминализиране на твърди­те наркотици в съседната на Ал­берта провинция Британска Ко­лумбия, законите за транссексу­алната идентичност на децата, статистиката за нарастващо фи­нансиране от правителството на евтаназията.

„Те не са хора, които се оп­итват да ви помогнат, те са хора, които се опитват да ви навредят. Всеки, който преслед­ва децата ви, всеки, който на­сърчава да имате по-малко деца, се опитва да ви накара да изчез­нете. Буквално, това е толкова просто.“

Карлсън завърши словото си, като призова аудиторията да „прогледне какво правят с ва­шите християни“.

„Аз съм християнин, но не затова ви го казвам. Казвам го, защото няма по-безобидна и мирна група в света от хрис­тияните. Повтарям, няма та­кава. Религията ни казва, запо­вядва ни да обърнем и другата си буза и да поставяме грижите на другите над собствените си грижи.“

Карлсън напътства всеки, който не е съгласен с тези за­поведи, да обясни защо се про­тивопоставя. „Хората, които се молят за [опрощаване] на вра­говете си? Кой прави това? Кой би се молил за своя враг? Никой, с изключение на християните и те го правят. Това им е заповя­дано. Така че, ако притеснява­те тази група [християнската], може би имате друго предвид, за което трябва да сме загрижени, дори да не сме в тази група“, каза той.

Карлсън заклейми опожаре­ните или поругани през послед­ните години 96 канадски църк­ви, което Трюдо осъжда като „неприемливо и неправилно“, но същевременно било „разби­раемо“, според твърдения, че в дворовете на католически учи­лища били открити масови гро­бове на деца от коренното на­селение. Следващите разкопки обаче не откриват доказателства за човешки останки на тези мес­та, сочи New York Post.

„Ако позволява изгарянето до основи на 90 църкви, а минис­тър-председателят и неговите малки странни приятелчета одобряват това – изгарянето на църкви, ако подкрепяте изга­рянето на църкви, нека просто кажа: не ми трябват други фа­кти, вие сте на грешната стра­на“, уточни Карлсън.

Карлсън също се позова и на вкараните в затвора по вре­ме на пандемията от COVID-19 християнските проповедници, повечето от които са от провин­ция Албърта. Пастор Джеймс Коутс е първият свещеник, арестуван в началото на 2021 г. за това, че оставил църквата си в Едмънтън отворена, в разрез с правителствените разпорежда­ния по време на пандемията. На разсъмване полицията нахлува в неговата църква GraceLife и я барикадира с няколко огради, а пасторът е държан един месец в затвора.

Пастор Тим Стивънс от Кал­гари също е вкаран в затвора, след като полицейски хеликоп­тер открива конгрегацията му на открито през юни 2021 г. По­лицията го арестува в дома му в присъствието на малките му деца, които ридаят. Това пре­дизвика сенатора Джош Хоули – републиканец от щата Монта­на, да изрази възмущението си в писмо до Комисията на САЩ по международна религиозна сво­бода.

Пастор Артур Павловски също влезе в международните заглавия през 2021 г., когато със сила изгони полицията и здрав­ните власти от своята конгрега­ция Cave of Adullam в Калгари. След това той многократно бе арестуван: 51 дни прекара в за­твора и отново през февруари 2022 г., когато изнася проповед и отслужва молебен пред шо­фьорите на камиони, блокира­ли границата между САЩ и Ка­нада.

„Ако смятате, че проповяд­ването на Евангелието е тол­кова опасно, че хората, които го правят, трябва да бъдат в затвора, в окови, вие служите на някой друг, но не и на наро­да на Канада. Разбирате какво имам предвид. Това наистина е страшно. И не ме интересува, че го обличат в пасивно-агресив­ния, прикриващ собствените си проблеми език на модерната ле­вица, че всъщност ставало въ­прос за сигурността на обще­ството. Всеки път, когато пус­на вашите ужасни телевизион­ни предавания, всичко е свързано сък сигурността на общество­то, което всъщност е евфеми­зъм за краен фашизъм“, добави той.

Карлсън призова публика­та да се замисли за последиците от действията на властите, кои­то „хвърлят пастори в затвора за това, че проповядват хрис­тиянското Евангелие“, дори на­стояват за увеличаване на безза­конието.

Превод: д-р Радко Ханджиев

Bulgarian Press pool-Budapest

 


Страница 598 от 617