Тъкър Карлсън призова канадците да обърнат внимание на лошото отношение към християните, уточнявайки: Вашите лидери ви малтретират
Карлсън нарече Джъстин Трюдо „странен премиер, който често се преоблича“
Бившият водещ на Fox News Тъкър Карлсън призова канадците да обърнат внимание на отношението към християните в страната им от страна на властващите, някои от които според него прокарват „краен фашизъм“ под прикритието на „обществена сигурност“.
В две речи, произнесени в сряда в препълнени зали на Калгари и Едмънтън, провинция Албърта, Карлсън предизвика канадските политически лидери и особено министър-председателя Джъстин Трюдо, когото описа като „странен премиер, който често се преоблича“.
По време на 20-минутна реч пред около 4000 души в TELUS Convention Centre в Калгари Карлсън каза, че изпитва симпатии към канадците, тъй като някои от предците му са се заселили в Нова Скотия, но смята, че политическото ръководство на страната заслужава подигравки и упрекна канадците, че не се противопоставят достатъчно на налаганите им тоталитарни импулси.
„Трябва да разпознавате какво става. Не сте поканени да участвате в политическия дебат. Това което става е унищожаване на вас, вашата култура, вашите вярвания, вашите деца и на вашето бъдеще като държава“, каза Карлсън. Като потвърждение, че канадските власти презират собствения си народ, той посочи политики като декриминализиране на твърдите наркотици в съседната на Алберта провинция Британска Колумбия, законите за транссексуалната идентичност на децата, статистиката за нарастващо финансиране от правителството на евтаназията.
„Те не са хора, които се опитват да ви помогнат, те са хора, които се опитват да ви навредят. Всеки, който преследва децата ви, всеки, който насърчава да имате по-малко деца, се опитва да ви накара да изчезнете. Буквално, това е толкова просто.“
Карлсън завърши словото си, като призова аудиторията да „прогледне какво правят с вашите християни“.
„Аз съм християнин, но не затова ви го казвам. Казвам го, защото няма по-безобидна и мирна група в света от християните. Повтарям, няма такава. Религията ни казва, заповядва ни да обърнем и другата си буза и да поставяме грижите на другите над собствените си грижи.“
Карлсън напътства всеки, който не е съгласен с тези заповеди, да обясни защо се противопоставя. „Хората, които се молят за [опрощаване] на враговете си? Кой прави това? Кой би се молил за своя враг? Никой, с изключение на християните и те го правят. Това им е заповядано. Така че, ако притеснявате тази група [християнската], може би имате друго предвид, за което трябва да сме загрижени, дори да не сме в тази група“, каза той.
Карлсън заклейми опожарените или поругани през последните години 96 канадски църкви, което Трюдо осъжда като „неприемливо и неправилно“, но същевременно било „разбираемо“, според твърдения, че в дворовете на католически училища били открити масови гробове на деца от коренното население. Следващите разкопки обаче не откриват доказателства за човешки останки на тези места, сочи New York Post.
„Ако позволява изгарянето до основи на 90 църкви, а министър-председателят и неговите малки странни приятелчета одобряват това – изгарянето на църкви, ако подкрепяте изгарянето на църкви, нека просто кажа: не ми трябват други факти, вие сте на грешната страна“, уточни Карлсън.
Карлсън също се позова и на вкараните в затвора по време на пандемията от COVID-19 християнските проповедници, повечето от които са от провинция Албърта. Пастор Джеймс Коутс е първият свещеник, арестуван в началото на 2021 г. за това, че оставил църквата си в Едмънтън отворена, в разрез с правителствените разпореждания по време на пандемията. На разсъмване полицията нахлува в неговата църква GraceLife и я барикадира с няколко огради, а пасторът е държан един месец в затвора.
Пастор Тим Стивънс от Калгари също е вкаран в затвора, след като полицейски хеликоптер открива конгрегацията му на открито през юни 2021 г. Полицията го арестува в дома му в присъствието на малките му деца, които ридаят. Това предизвика сенатора Джош Хоули – републиканец от щата Монтана, да изрази възмущението си в писмо до Комисията на САЩ по международна религиозна свобода.
Пастор Артур Павловски също влезе в международните заглавия през 2021 г., когато със сила изгони полицията и здравните власти от своята конгрегация Cave of Adullam в Калгари. След това той многократно бе арестуван: 51 дни прекара в затвора и отново през февруари 2022 г., когато изнася проповед и отслужва молебен пред шофьорите на камиони, блокирали границата между САЩ и Канада.
„Ако смятате, че проповядването на Евангелието е толкова опасно, че хората, които го правят, трябва да бъдат в затвора, в окови, вие служите на някой друг, но не и на народа на Канада. Разбирате какво имам предвид. Това наистина е страшно. И не ме интересува, че го обличат в пасивно-агресивния, прикриващ собствените си проблеми език на модерната левица, че всъщност ставало въпрос за сигурността на обществото. Всеки път, когато пусна вашите ужасни телевизионни предавания, всичко е свързано сък сигурността на обществото, което всъщност е евфемизъм за краен фашизъм“, добави той.
Карлсън призова публиката да се замисли за последиците от действията на властите, които „хвърлят пастори в затвора за това, че проповядват християнското Евангелие“, дори настояват за увеличаване на беззаконието.
Превод: д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press pool-Budapest
На 16.1.2024 г. в сайта СКАНДАЛНО.нет, обичан и популярен сред мислещите българи, които противно на фашизоидната пропаганда представляват не по-малко от 85 процента от българското общество, се появи статия с отвратителното заглавие “Братушките се продадоха на врага. Да благодарим на българите, че ни избавиха от историческите митове. Проляхме доста кръв и похарчихме много пари заради тях”. Автор на крайно провокативния и нагъл текст е някой си Сергей Балмасов - фамилно име, което говори за неруски произход. Собственикът и редактор на Скандално.нет, който е и преводач на статията, в частен разговор с мен изрази съжаление, че я е поместил в сайта си, защото в един момент тя стана вирусна в интернет пространството. И по-специално в еничарските сайтове на „Козяк“.
Известният пловдивски журналист, собственик на Скандално. нет, Илиян Атанасов, се опасяваше, че този текст може да пробуди противопоставяне между българското и руското общество - каквато впрочем е и целта на самия автор - неизвестния за мен г-н Балмасов. Аз обаче успокоих собственика на Скандално.нет, че напротив! - той е постъпил абсолютно правилно, като е превел и поместил в сайта си този низък текст и е отворил очите на българския читател за една особено недостойна тенденция в някои руски средства за масова информация - да клеветят българския народ, умишлено приписвайки му действията на сегашната узурпаторска неолиберална върхушка - т. нар. “сглобка” между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, дошла на власт с фалшифициране на изборите и акт, който по същество бе държавен преврат, извършен в България (както все по-ясно става това) от дипломатическите представители на САЩ на 6 юни 2023 г. мафиотската компрадорска организация „Глобална България“, която лансира и утвърди ГЕРБ на Б. Борисов. Нещо повече, оставиха я да ограбва и разпродава България в течение на почти две десетилетия. Публична тайна е, че американски, турски и израелски интереси стоят и зад могъществото на огромния октопопод, който изяжда страната ни в продължение на 34 години - и също чрез ДПС, подмолно, участва в “сглобката”. Фактически от 1989 г. насам България е окупирана страна, без самостоятелна държава, с фалшиви държавни органи, васално подчинени на САЩ, Турция и Израел. Тя е превърната в африканска колония от откровения тип, битуващ през 19 в. и първата половина на 20 в., когато всички национални богатства на колониите хищнически се изнасят и потъват в частни капиталистически ръце, народите са обречени на измиране, а в колонизираните страни бушуват нищета, болести, безкултурие и разбойнически хаос. Ето на такъв тип “управление” е подложен нашият наполовина преселил се в емиграция или в гробищата български етнос. Достойнството и самоуважението му са отнети, интелигентните и истински образованите българи са маргинализирани. Цяло чудо е, че въпреки всичко глухата съпротива срещу поробването на България продължава - в сайтове, подкасти, малки телевизии и в съзнанието на нормалните българи. Впрочем почтените и надарени с интелект българи никога не са участвали в управлението на България - не само след Десети ноември 1989-а, но и след Девети септември 1944-а. И след двата преврата е наложена тотална цензура. Но глобалистката цензура след 1989 г., която особено ярко се прояви след 1993-а и най-вече след 2022 г. - не можа да свърши никаква работа, тъй като целите й бяха дълбоко чужди на традиционните ценности на българите. Въпреки черните списъци на автори и забраните на теми, въпреки всяческия тормоз над писатели, общественици и журналисти, въпреки заглушаването на руските средства за информация глобалистката пропаганда претърпя провал в България. Неслучайно Сорос насочи цялата демонична мощ на фондацията си и нейните туморни НПО-та специално към България - по всички фронтове. Неслучайно у нас регулярно долитат разни „демократични“ птички “да ни учат” как да се “борим” с “фейковите новини”.
С най-голяма стръв глобалната секта се е заела да унищожава българската култура и образование, да орязва българската литература и да изопачава българската история. Денков и Тагаренко лазят пред глобалните окупатори и се кълнат, че за нула време тая задача ще бъде изпълнена и мозъците на младото поколение ще бъдат промити. Но сравнени с колосалните усилия на глобалистите и техните ибрици, резултатите са мижави. България има прекалено велика и древна история, която не може да бъде заличена с едно махване на ционистка, англосаксонска или турска вълшебна пръчица. Кланетата в Батак, Перущица и Стара Загора се помнят. Не могат да бъдат забравени и „цивилизационните благодеяния“ - изстъпленията на Сюлейман Безумний и Дизраели, лорд Биконсфийлд, както и ненаситните челюсти на студнокръвните чудовища, в чиято всеядна паст сме и днес. Братството с Русия и признателността към Освободителката от петвековно дивашко робство са в българския дух и ген. Никой не може да ги унищожи, фалшифицира и “изчегърта”.
Ето защо под диктовката на господарите си овластените палячовци на конци от “сглобката” преминаха към откровени провокации - оскверняване, разрушаване и нарязване на паметниците на българо-съветската дружба, на победата на СССР над фашизма и - разбира се - на Руско-турската Освободителна война. Още преди тая акция, от началото на СВО на Русия в Украйна, течеше и дебилен процес на преименуване на улици и площади с имена или общи прозвища на бандеровски и петлюровски персонажи -”Героите на Украйна” (?), за които никой българин не знае нищо или във всеки случай - нищо добро не е чувал.
С КАКВА ЦЕЛ СЕ ПРАВИ ВСИЧКО ТОВА?
Ако целта е ролята на Русия в историята на българския народ да бъде подменена или забравена - то, поне засега, тази цел в съзнанието на българското общество не е постигната. Напротив, всеки път подобни кощунствени мародерства надигат буря от гняв сред българския народ. Тия вандалщини се харесват само на 1 процент (дори по-малко) от “българските граждани” - сноби, соросоиди и компрадори, т. нар. „жълтопаветен умнокрасивитет”, отдавна скъсал връзките с българския род и дори недотам принадлежащ към българския етнос. Всъщност това е контингентът на издънките от времето на социалистическия режим, чиито бащи бяха високопоставени членове на БКП, заемаха висши и средни рангове в ДС и се кълняха във вярност към Съветския съюз и КПСС. Сега обаче те прегръщат глобализма, неолиберализма и фашизма, защото идеите никога не са ги интересували и за тях само облагите са важни.
Слугите на глобалната секта в Колония България може и да са имбецилна сган, но техните ментори не са. Защо тогава разрушаването на паметници, възмущаващо от дън душа българския народ, продължава? Много ясно - защото ефектът е насочен към Русия - към руското общество, руската интелигенция и духовните недра на руския народ. Именно те трябва да бъдат възмутени от светотатството, което се върши в България. И ето - “автори” като г-н Балмасов се появяват и услужливо “информират” Русия за вълната от антируски кощунства, заляла българската земя. Само че тези “информатори” не съобщават кой точно върши злодеянията и кой стои зад тях, а обвиняват целия български народ в черна неблагодарност, чудовищна непризнателност и отречение от връзките с Русия. В заплюване на руската кръв, пролята за българската свобода. Обвиняват го в отвратителен егоизъм и гавра с паметта и историята, в присмех над чувствата на руснаците, които до днес чистосърдечно са смятали българите за братя.
Тези внушения всъщност текат от няколко години. Но откакто варварски бе нарязан Паметникът на Съветската армия и в чест на това кощунство бе устроено канибалското пиршество с тортата - от кого, от целокупния български народ ли? - те добиха пандемично разпространение. И аз си мисля, че ги разпространяват същите, които в България повеляват да бъдат рушени съветските и руските паметници. Същите субекти, същата секта, която мрази България и ненавижда Русия.
Петата колона сред руския народ, която владее медиите и пропагандата. Тя всъщност мести асото от единия - в другия си ръкав. В България натиска еничарите да рушат, а в Русия вопие да бъдат заклеймени вовеки веков “неблагодарните братушки”, които не само бяха освободени от Русия, но ползваха с пълни шепи природните ресурси на Съветския съюз, както и политическата му протекция. Смятам, че един и същ агентурен координационен център на глобалната секта разнася тези интриги. Дали действията му в България ще проработят, не е толкова важно - важно е огорчението и погнусата от България, които сеят на руска почва. Така българският народ ще остане без традиционната си закрила от Русия, изоставен на турско- ционо-американския произвол.
Цялата статия, в която Балмасов “доказва”, че не само днес, а от самото си Освобождение българите са проявявали мерзка непризнателност към Русия, се състои от полуистини и нагли лъжи. Той представя българския народ и неговите водачи - а това са оцелелите от Априлската епопея и Освободителната война революционери - като сбирщина кретени, които са изоставили Русия и са се залепили за Германия, защото Берлинският конгрес им е показал, че Германия е силна, а робският дух им шепне, че трябва да бъдат със силния. За кризата в отношенията с Русия, която настъпва заради личната неприязън на руския самодържец Александър III към княз Александър Батенберг (причината за тази неприязън е, задето Цар Освободител често давал племенника на съпругата си Батенберг за пример на своя син), не се говори нищо. Сръбско-българската война, наречена в България “войната на капитаните срещу генералите”, се разглежда изопачено. Последствията от Балканската война, в която “спорните зони” са предоставени на арбитража на руския цар - а той предварително е избрал Сърбия за свой фаворит, се разглеждат умишлено профански. “Любимите сърби”, както Балмасов с умиление нарича съседите ни, противопоставяйки ги на неблагодарниците българи, никога не са изпитвали благородни чувства към Русия, а притворните сръбски политици винаги са я разглеждали като източник на облаги - голям добряк, когото лесно можеш да излъжеш. Причините за участието на България на страната на Централните сили в Първата световна война са разгледани във фалшива светлина - явно авторът не знае или не иска да знае, че основната цел, която определя влизането на България в световната месомелачка - и на чия страна, е обещанието за присъединяване на Македония към Майка България, свещена кауза, за която е пролята толкова българска кръв. Балмасов няма представа, че Добруджа не е “румънска”. С фалшив патос той клейми българите като злодеи, които, първо - са вдигнали оръжие срещу руснаците (без да осветлява обстоятелствата, довели до това), и второ - са държали при нечовешки условия, глад и побоища руските пленници, без да посочва доказателства. След такъв “исторически обзор” Балмасов преминава към по-нови времена, не знаейки или съзнателно въвеждайки в заблуждение относно факта, че България по време на Втората световна война е имала дипломатически отношения със СССР, прекъснати от съветска страна точно преди навлизането на Трети украински фронт в нашата територия. И че - да! - България е подписала договор с Третия райх, но пакт с нацистка Германия с доста цинични тайни клаузи е подписал и СССР – вездесъщия пакт „Молотов – Рибентроп“. Защото едва ли има друг междудържавен документ, който да е оказал по-силна подвеждаща роля спрямо чувствата и надеждите на българския народ. Така че е чудовищна несправедливост всички политически и военни перипетии в Европа през 20 в. да се вменяват във вина на България и да се представят като антируско отношение на “непризнателните братушки”, които, каквото е внушението, на всичко отгоре имат и наглостта да посягат на чужди територии – Гърция Югославия. Тези руски автори въобще нямат и понятие от историята като свидетел и като основание за едно или друго решение или действие.
Тези подли и профански от историческа гледна точка попълзновения на Балмасов са разобличени от непосредствените читатели на Скандално. нет в коментари под въпросната статия. В коментарите напълно резонно се разглежда предателската спрямо България роля на съветското и руското ръководство, олицетворявано от Горбачов и Елцин. Първият предаде Съветския съюз, а вторият го разпродаде на парче. Същите те подхвърлиха България, най-верния съветски съюзник, на произвола на глобалистите и безсърдечно ни определиха ролята на жертвен агнец. По този основен за нашето време и за днешните българо-руски отношения въпрос - Балмасов въобще не отваря и дума. А точно този въпрос трябва да бъде поставен на дневен ред, защото е алфата и омегата на най-чудовищната катастрофа и на руси, и на българи. И на света въобще.
Подобен антибългарски заряд, но с още по-замъглени причини, обвиняващ българския народ, а не колониалната върхушка, ненавиждана от българското общество - за кощунствата с паметниците и извращенията на историята - носи и статията във “Взгляд”, озаглавена “Трябва да се освободим от илюзиите, че българите са наши братя”, публикувана в почти всички български сайтове.
Аз съм историк, който се занимава с най-древната история на българския народ. Но питам - защо срамно мълчат титулувани исторически величия, автори на университетски трудове по история на България и Русия? Защо не отговарят на подобни текстове, разпространявани в руската земя не от разочаровани почтени руски интелигенти, а от върли врагове и на България, и на Русия? Къде е професор Дарина Григорова и защо от нейно име не излезе никакво мнение, разобличаващо истинските цели на статии като тази на г-н Балмасов? Защо тя не защити българския народ, който никога - никога! - не е предал Дядо Иван по начин, по който мнозина се втурнаха да защитават нея от мракобесието на т. нар. Академичен съвет на СУ?
|
Всяка сряда излиза вестник „Филтър“ на Патрашкова и всяка сряда в него е поместено по едно алкохолно безумие на Калин Терзийски - „пи-са- тел“. Бутилките се трупат, алкохолът е повече от хемоглобина и Кальо, в делириум тременс, лее във вестника все по-слузести кретенизми, чиято единствена цел е седмичният хонорар. А може би, мятайки тези кални пиратки, Терзийски се надява да не бъде напълно забравен от българския читател. Мечтае да се промъкне и приюти в общественото съзнание, па макар и само като негоден сороски ратай, нарочен за изхвърляне от софрата, отдавна самолишил се от талант и чест, маргинален „просяк на внимание“, гърчещ се в нозете на минувачите.
Тежка е участта на всеки лакей, но най-трагична е съдбата на оня ибрикчия, чийто ибрик е пукнат и протекъл, а той все още се натиска да подмива с него интимните части на господаря си.
Прочетох статията на Кальо във „Филтър“ с онова почти физически осезаемо неудобство, което винаги предизвикват у нас бездарните текстове на графоманите, изсмукани от пръстите и абсолютно ненужни като предлагана проблематика. Статията е озаглавена „Ако ромите си поискат държава, как ще я кръстят?“ - нерде не! Сякаш сред толкова галопиращи световни събития в изминалите от началото на годината броени седмици сме опрели точно до тоя казус. Интрижката в заглавието обаче е само повод за Кальо да навре в лицата ни омразата си към държавата като институция и към патриотизма като емоционално състояние, като гражданско и политическо съзнание. Няма да се спирам на попръжните му по повод националните чувства „на демоса“, заемащи половината от съчинението и вонящи на олян с шльокавица кръчмарски тезгях - ще цитирам само следния махмурлушки бълвоч:
„Бих казал на всеки патриот-националист: абе, другарю, не ти ли е ясно, че цялата работа с имената на държавите, цялата работа с национализмите, с патриотизмите, с патриотарщините, с националните имена и знамена, с националните символи, с националните гордости и националните светини... е една гнусна помия.“
От това изречение разбираме, че в плътната мъгла на пиянството и отрицателството на Кальо му се губи разликата между между „националните имена, символи и светини“ и демагогията на „патриотарите“, които използват за свои мерзки цели националните идеи. Всички тия несъвместими понятия и интереси - от най-чистия идеализъм до най-грубия материали зъм, пияницата налива в един леген - и клейми като „гнусна помия“. С подобни фрази той насочва едно пълноводно ручейче, бъкащо от болестотворни миазми и внушения, към мелницата чичко си Сорос.
По отношение началата на държавата Кальо има същото извратено разбиране, породено както от невежество, така и от желание да оближе ръчицата, която му подхвърля залък. А също от комичен напън да шокира, да оригиналничи и с пиянско предизвикателство да заплюе „земя и небо, звяр и природа“. Но както във всички подобни случаи тоя, който плюе нагоре, плюе върху самия себе си. Кальо едва ли е чувал името на Диодор Сицилийски, а още по-слабо вероятно е да е чел описанието на великия древен хронист за пътя към създаването на държавата. Платон и Аристотел явно също никога не са били обект на Кальовото внимание. Иначе пишман „психиатърът“ и плачевен „творец“ щеше да знае, че в най-дълбока древност институцията на държавата е създадена от духовните елити на народите, а не от „малки групички свръхагресивни, свръхнагли, свръхбезсрамни и свръхалчни човешки същества“. Държавата (в българския език съществителното е изключително красноречиво - държа!) има две основни функции (обяснявам заради илитератите като Кальо): да поддържа ред и справедливост в обществото и да предпазва това общество от външни врагове. Такива врагове в древността са били племена, далеч по-нецивилизовани от изградилите държавни формации народи. Племена, целящи да ограбят техните блага, да отвлекат и поробят техните жители и да си присвоят тяхната територия. Държавата в своите начала не е била орган за насилие над произвеждащите материални и духовни блага обществени слоеве. Както пише Диодор, в дълбоката древност, в държавата на Дионис най-напред са създадени кастата на земеделците и тази на жреците, т. е. интелигенцията - които са се ползвали с най-висок авторитет. Да, впоследствие класите, представляващи държавната власт, са изопачили смисъла и функциите на държавната институция, но и самият човек - независимо на коя класа е представител, е падал все по- ниско в духовно отношение, докато се стигне до днешния тотален срив - и на държави, и на народи, и на личности.
Днешната епоха обаче е само миг в историческото развитие на човечеството. Може ли да се отрича държавата изобщо и историческата българска държава в частност заради днешното колониално туморно образувание начело с генерал-губернатора от „Козяк“? Може ли то да бъде пример за „държава“? Ясно е, че то няма нищо общо с понятието „държава“, то е отрицание на държавата, то е триумф на глобализма над държавите и нациите. Не по този тумор трябва да съдим за смисъла на държавността.
По същия начин нима Човешката Личност, създадена по Божие подобие, може да бъде представлявана от сегашните дегенерати - сред които поставям и автора на въпросната статия във „Филтър“? Заслужил си го е със следните позорни редове:
„Тия имена на държави и тям подобни гнусни идиотщини... тия ежби, тия грозни караници между народи (всъщност буйстващи безглави тълпи от фанатизирани идиоти)... не са нищо друго, освен чудесна залъгалка...“ И прочие безмислици.
Така поднесени, генерализирани, абсолютизирани, те чудесно обслужват интересите на една определена държава - дълбоката, deep state.
Нека се запитаме - ако ги нямаше държавите, колко народи и в какво състояние щяха да доживеят до днес? Човешка цивилизация нямаше да съществува, защото вълците щяха да изядат агнетата и дивите щяха да изтребят питомните. Не само народите нямаше да имат имена, но и малкото оцелели земни жители щяха да бъдат лишени от име, идентичност и история. Щяха да са някакъв трагичен безроден сбироток.
Мнозина философи са се обявявали против държавата заради елемента на насилие над свободата на индивида, който се съдържа в нея. Ботев твърди, че истинска демокрация има само в съюза на свободните общини. Но за подобен идеален обществен строй цялото човечество трябва да се състои от идеални личности. Ясно е, че човешкият род не е достигнал до такова ангелоподобно състояние. Ще израснем до него едва подир Страшния съд.
Ако създателите на държавите, според Кальо, са свръхмошеници и наглеци, които „искат да изядат всичко“, какъв е тогава основателят на българската държава - канас Аспарух? По Кальовите мерки - несъмнено мошеник.
Не става ясно защо пиянското бълнуване на Терзийски започва с разсъждения за евентуалното название на евентуалната „ромска държава“. Ако такава се пръкне, нека Кальо емигрира в нея - дано там го изтърпят. Да се говори дори на шега за подобна възможност в свещената земя на България е поредното Кальово кощунство. Пък и самите цигани не са мераклии да се нанесат в собствена държава - „кой ще работи там, бе бате“?
„Историческите ретроспекции“ и „лингвистичните разсъждения“ на Терзийски, „обясняващи“ произхода на едно или друго име на държава и етнос, са под нивото на каквато и да било дискусия. Откровени глупости на профан.
Но аз питам моята колега културолог Кристина Патрашкова - защо унижава себе си и своя вестник, давайки терен на пошлите халюцинации на един деградирал словесен бомж? Не може ли да се уреди Кальо просто да си получава по пощата седмичната издръжка от Сорос - без да гримасничи от страниците на „Филтър“?
Хората от над средния социален слой в Евросъюза, всички до един, днес най-вече се страхуват да не загубят своя статус и паричките, които им се полагат за него. Истерията, която ги е обхванала, се дължи на факта, че им е станало ясно, че колегите им от Вашингтон няма да ги защитават повече, независимо какво им обещават. Съответно няма особено значение какво говорят политиците от страните на ЕС – нямат нито ресурси, нито възможности, нито мироглед да опишат света, в който живеят. Освен демонстрация на чист ужас друго няма. Няма гаранция например, че името им няма да се появи в списъците на Джефри Епщайн или в други списъци. А такива ще има, и то много - и глобални, и регионални, без съмнение много, появяващи се своевременно.
Моделът на САЩ за целия свят, реализиран, начиная от 1981 година, е световна финансова структура, базираща се на американската производствена (реална) икономика, която основа и до днес не се е изменила – днес тя представлява 16-17% от американската икономика, а е била 70% през 1981. Независимо от стагнацията тази промишлена икономика днес е по-голяма от общата икономика на Германия, но на нея се крепи огромна финансова структура, която се счита за реална икономика. По-голямата част от населението, средната класа, получава своите доходи от тази финансова надстройка, при срутването на която започва истински кошмар именно за тази класа - сриването й до нищенско ниво, до пълното й унищожаване. С една дума - западното общество днес стои на прага на невероятно силна социално-политическа трансформация. На тези от Вашингтон това вече им е ясно, за техните подопечни в Западна Европа гаранция няма никаква.
Във Вашингтон има хора, които са наясно още от избирането на Байдън за президент, че периферията на глобалната американска империя започва да се руши – САЩ не управляват непосредствено световните промени, но имат лостове за индиректно влияние в изгодна за тях насока. Темповете на деамериканизация на цели региони в света днес обаче надхвърлят всички техни предвиждания. Това особено се отнася до Близкия Изток при силни позиции там и на Китай, и на Русия. Съществена намеса на САЩ в Близкия Изток не се предвижда – за пример може да бъде борбата срещу хусите и неимоверното нарастване на застраховките за морски превози на стоки. Още - възможна война с Иран означава почти неимоверно разширяване на фронта на американските военни действия до степен да се отслаби ефективността им глобално. Не на последно място като фактор в общата картина е и разколът на администрацията на Вашингтон, като по-скоро става дума за съмнения в способностите на днешната управляваща върхушка (противоречиви позиции на нейни емисари), отколкото за съмнения в потенциала на САЩ.
наказания за непослушните. Което е нещо повече от самото непослушание. Именно тази тенденция започва да се очертава напоследък.
Като пример да вземем войната в Газа. Там каквото и да е външно вмешателство не може да промени естествения ход на събитията главно поради безперспективността на възможна договорка между Израел и Иран, договорка като като определящ фактор. На този естествен ход се наслагва деградацията на елита, отговорен за проекта Pax Americana, демонстрирана в разгарящи се вътрешноелитни конфликти. Трети фактор е ниското качество на тези елити като резултат от прочистването на образователната система от инакомислещи с краен резултат унищожаване на интелектуален потенциал до степен да няма способни не само да изказват мнение, различно от правоверното, но и дори да го критикуват. Става дума за непоправима деградация на системите за управление, на институтите за управление и на самите кадри.
По проблема Тайван-Китай американският елит полага неимоверни усилия да предотврати още един голям и допълнителен конфликт, който би намалил ефективността на САЩ да контролират всички фронтове. От друга страна, решението на проблема Тайван е централен и много актуален за китайския управленски елит, което го превръща в дамоклев меч за световната военна хегемония на САЩ. Оттук и излкючително акуратното поведение на американците след последните избори в Тайван с надеждата да се блокира каквато и да е инфекция на този фронт.
Имат ли САЩ план за бъдещето, например за следващите 15 години, какво искат? Отговорът на този въпрос зависи от това кого питате, имайки предвид дълбокия разкол както сред елита, така и сред отделни обществени групи (експертни, бизнес, индустрия, финанси...). Една от главните идеи е свързана с АУКУС и новия пазар на Югоизточна Азия (Новия Индоокеански «Запад»), но без Европа и Евразия (където се очаква периодично да се разпалват пожари). Главен и решаващ фактор си остава очакваната социална турбуленция в САЩ (наричана от някои гражданска война), свързана с тазгодишните президентски избори. С една дума, даже да е ясно какво трябва да се прави, можете да получите следния отговор: «Знаем, но точно сега не му е времето, виждате какво става у нас.»
За останалите страни в света е актуално създаването на незвисими от долара валутни зони с правила за междузонално взаимодействие.
От икономическа гледна точка САЩ имат два принципни проблема:
(1) Финансов.
За сметка на печатането на долари от 1980 г. насам се създаде колосален по обем финансов елит, който държи под контрол голяма част от реалния сектор на икономиката. От този елит в близкото бъдеще ще остане около една трета, в най-добрия случай, като по-реално е да се намали до една десета част от сегашния. Ето откъде се задава и гражданската война.
Близо десетократното намаление на елита може да се демонстрира по следния начин. Банката, като посредник между производител и потребител, е получавала 5% от печалбата веднага след Втората световна война, а днес – 70%. Ето ви и причината за очакваното приблизително десетократно намаление на печалбата на банките поради неизбежното вече връщане към нормална икономика. А намалението на печалбата естествено води пропорционално до намаляването на броя на заетите във финансовия сектор.
(2) Управленски проблем.
Кадрите в управленския елит, произлизащи като правило от градската средна класа, се подменят приблизително всеки 15 години. Интелектуалната деградация след 1980 г., спомената по-горе, засяга и този управленски елит: лошо образование, „оплевяване“ на лидери със собствено мнение, ликвидиране на профсъюзни организации, на центрове за самостоятелно мислене и др. Сега става ясно, че поради кризата, описана по-горе, тази средна управленска класа се превръща в класата на новите бедняци. Примери от 1930-те години как представители на пропадналата средна класа са принудени да строят пътища в САЩ - колкото искате. И не само в САЩ.
Главният проблем е как да се управлява такава една ситуация при вътрешна борба дори в най-горния слой управляващ елит, чийто състав трябва да намалее поне тройно. Този сценарий може да започне да се реализира още тази година, което означава само едно – развал на цялата система. Неминуемо ще се появят нови управляващи, но въпросът е как ще се контролира този процес на разпад на самата система. За пример само – днес не може да се реши проблемът с бежанците, пресичащи границата на Тексас с Мексико. Тексас не се подчинява на разпоредбите от Вашингтон, като националната гвардия на Тексас се опълчва директно срещу федералните сили за сигурност. Да не говорим за дребни престъпления в градовете – заловени грабители на магазини се освобождават веднага от полицията без каквито и да са съдебни процедури (примери – Сан Франциско, Ню Йорк).
Още - поради голяма вероятност за победа на Тръмп в президентските избори в много либерални щати вече се подготвят регионални лидери (от Heritage Foundation, на брой 30 000) за организирано неподчинение на заповедите на новия тръмпистки Вашингтон. Това са и полюсите на днешната конфронтация в САЩ – ляво и дясно, но не в класическия смисъл на ляво и дясно, а по координатата на културата, «културно ляво» и «културно дясно». Надежда все пак има, защото са налице подготвени кадри както в «културното ляво», така и в «културното дясно», които могат да поемат отговорност за резултата от новата конфронтация, новата гражданска война в САЩ. В този смисъл ситуацията в САЩ съвсем не е безнадеждна за разлика от тази в Европа – в САЩ кадри има, може да не са достатъчно ефективни, но съществуват. И практика има - например всеки губернатор на щат може да управлява «малка държава».
Най-общо казано, тези, които грабят бюджета днес, ще бъдат против промените. Общ фронт на гражданската война не се очаква - ще има «точкова» война, за всяко място, и то хибридна, с всякакви средства и с най-нови методи. И много продължителна, като няма да е ясно какво точно ще се счита за победа.
Това, което става в момента в САЩ, е в отношение едно към едно с процесите в СССР през 1989-1991 г. поради комбинация от обективен икономически проблем плюс слаб управленски елит. В западното общество действат няколко глобални проекта: глобалният Фининтерн, който днес е на власт, Юдейският (Лондон – елитът на бившата Британска империя) и Католическият (Ватиканът) - със силно влияние в Латинска Америка и по-ограничено в Европа. Тези проекти след 1945 г. се договарят за борба срещу СССР, но след неговото разпадане започват да се конкурират, като Фининтернът доминира, особено след 2001 г., когато започва да разрушава индустриална Америка.
Днес Лондон е много активен в Близкия Изток, особено около военните действия на Израел в Газа, а и отдавна сред американския политически елит (Кисинджър, вероятно Обама).
За проблемите на САЩ няма виновна външна сила – те биха воювали икономиката е Управлявящият финансов елит, като съвсен не е ясно какво трябва да се направи. От политическа гледна точка за демократите е абсолютно недопустимо Тръмп да вземе властта. Второ, ясно им е, че Байдън не става за нищо, а алтернативна фигура няма. При това положение разпространяващата се идея, че демократите могат да подкрепят републиканката Ники Хейли за президент, става все по- реалистична при естественото условие, че участието на Тръмп в изборите трябва да бъде блокирано по някакъв начин.
Коя е Ники Хейли? Тя е сикх, спругът й е сикх, посещават храм на сикхите, а за сикхите се знае, че са хора на Британската империя, т. е. става дума за реална възможност за включване на САЩ в зоната на влияние на Юдейския глобален проект. При това положение гражданска война най-вероятно няма да има: Тексас, при желание, ще получи разрешение да се отдели от САЩ, може би заедно с още някои южни щати, като всички републиканци консерватори ще имат възможността да се изселват по желание на юг. При това изглежда вероятно едно обединение на демократичния Атлантически бряг с Демократическия американски север и с Канада (Британска конституционна монархия, Чарлз III), оформяйки мощна държава.
Идеята Британската империя да вземе под контрол САЩ не е нова. Разработвана е отдавна от Линдън Ларуш (Lyndon Hermyle LaRouche, Jr; 1922-2019) и е била дискутирана като перспективна през 2005-2006 даже в Русия с негово участие. Ларуш е американски икономист и политически активист, основател на няколко политически организаци («Движение на Ларуш»). Кандидат в 8 президентски избори в САЩ, начиная с 1976 година. Занимавал се е и с философия.
Съответно за решаването на днешните икономическите проблеми на САЩ има изпитан модел, този на Британската империя от 19 век, която единствена в света е управлявала икономиката не чрез процентна ставка, не чрез търговия, а чрез контрол над цените: британците са Оценители, не са Процентаджии. Аналогична система през 20 век използва СССР на база марксизъм, разработен в Лондон през 19 век с пари от Глобалния юдейски проект. Самото реализиране в практиката днес на този британски модел е отделен въпрос – засега има модел, има и Ники Хейли.
Западният глобален проект на банкерите (Фининтернът) създаде колосално количество хора сакрално свързани с парите. Проблемът е там, че тази система повече не работи, а тези хора не могат да променят манталитета си. Например човек, който вярва в парите, не може да почне да вярва в Бога – той знае, че зад действията на всеки жрец стоят парите. Не се търсят смисъл или ценности, търсят се пари. Постановката не е, че силата прави пари, а че парите са сила: губиш пари – губиш сила. Става въпрос за хора от политическия, управленския и бизнес елит, които не са наясно какво трябва да правят - свикнали са да раздават американски пари и да печелят от това. Свършват парите – започват проблемите. И започва масова психоза.
Накратко, днес САЩ се отказват от отговорност за промените, които стават по света като цяло. Това не означава, че няма да отстояват собствените си интереси, но няма да поддържат световния ред. В отделни части могат да поемат отговорност, но не навсякъде. Ето защо тези оставени на себе си трябва да разработват собствени управленски технологии на база собствен ресурс, и икономически, и човешки.
|