Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВЪЗМЕЗДИЕ ИМАШЕ, ПОУКА - НЕ!

Е-поща Печат PDF

Преди 79 години – на 2 февруари 1945 г. в Бъл­гария бяха изпълнени смъртните присъди, издадени от Народния съд сре­щу главните представители на сваления на 9 септември 1944 г. фашистки режим. Това бе акт на справедливо народно възмез­дие – израз на решимостта на антифашистките сили в Евро­па и в България да накажат во­еннопрестъпниците. Решение за наказание на дейци на на­цистка Германия и нейните съ­юзници е взето на Техеранска­та конференция 28.11-1.12.1943 г. от ръководителите на САЩ, СССР и Великобритания. Тези решения са потвърдени и на Ялтенската конференция, 4.- 11.2.1945 г., която е пак в състав с ръководители Ф. Д. Рузвелт, Й. В. Сталин и У. Чърчил.

Създаването на извънредни съдилища в европейската прак­тика постепенно е изоставено от средата на 19 век от всички европейски страни.

На тези конференции глав­ните страни от антихитле­ристката коалиция вземат ре­шение военнопрестъпници­те – виновници за войната да бъдат съдени на територии­те, където са извършили свои­те престъпления. Това има своите причини. Самият тер­мин „военни престъпления“, а също и престъпления срещу човечеството са нещо ново в юридическата практика, от­насяща се до военните дейст­вия, независимо кога и къде са били водени дотогава. Имен­но затова в Германия осъде­ните не са много. А немските войски на Източния фронт и техните сателити са извърш­вали престъпленията на те­риториите на Русия, Украйна, Белорусия, Молдавия, Полша и т.н.

Този факт по естествен на­чин се използва от скритите и открити апологети на фаши­зма и техните чудовищни по мащабите и жестокостта си престъпления от Ламанша до Москва.

Чудно и необяснимо в случая е, че подобна защита за недопус­тимост на практиката държа­вите победителки във войната да превръщат победените от тях в подсъдими се споделя от немалко историци и юристи с леви убеждения.

Но тази практика, при­ложена за пръв път в нова­та история на Европа и Азия, се дължи именно на ужасява­щия характер на престъпле­нията, извършвани на тери­торията на окупираните от аг­ресорите страни. А извърши­тели на тези престъпления от всички държави, членки на Тристранния пакт.

Освен тях военни престъ­пления, почти изцяло на тери­торията на СССР, са и държа­ви, нечленуващи в Тристран­ния пакт.

Ролята на България е по- особена. Тя е губеща във вой­ната и носи отговорност за из­вършените от нейните армия и полиция престъпления в те­риторията на съседните дър­жави – Югославия и Гърция. Но тя се отличава от другите съюзници на нацистка Герма­ния по това, че в България во­енните престъпления на упра­вляващия режим вършат во­енни престъпления и на своя територия. В България се води не борба срещу чужда окупа­ция, а вътрешна гражданска война, в която едната от стра­ните е съюзник на нацистка Гер­мания, а другата съюзник на Ан­тихитлеристката коалиция на демократичните народи – САЩ, Великобритания и СССР. На тази основа българският наро­ден съд, за разлика от френския и всички други в Европа, осъж­да българските съюзници на на­цистка Германия.

Антифашистката съпротива в България има само един въо­ръжен сблъсък с дислоцирани­те в България нацистки войски. Въоръжената антифашистка съпротива в страната е насоче­на срещу местния монархофа­шистки режим.

България не участва с вой­ски и на Източния фронт сре­щу СССР, но изпълнява роля­та на основен доставчик на храни за нацистка Германия, фактически безвъзмездно.

Иначе властващата в Бъл­гария управляваща клика носи всички белези на фашизма.

* * *

На 30 септември 1944 г. – три седмици след завземане­то на властта от Отечествения фронт, чрез специална Наред­ба-закон на новата власт бе учреден Народният съд. Той имаше за цел да привлече под съдебна отговорност извър­шителите на тежките военни престъпления в периода от 1 март 1941 до 9 септември 1944 г..

Учредяването на Народ­ния съд става чрез Наредба- закон, тъй като всички норма­тивни актове на централната власт в България от 19.05.1934 г. до първите парламентарни избори след 09.09.1944 г., но­сят характеристиките на на­редби-закони. Това е резултат от фактическото суспендира­не на Търновската конститу­ция от Деветнадесетомайския преврат през 1934 г.

Народният съд в България бе логично следствие от побе­дата на Деветосептемврийско­то народно въстание. Този съд бе и политически, и извънре­ден. Политически, защото съ­деше представители на пред­шестващия режим. И тъй като тези престъпления бяха вър­шени със средствата на дър­жавната власт, т. е. с полити­чески средства, той бе извън­реден.

Този съд бе извънреден и защото бележеше края на про­дължилата 27 години граж­данска война, водена от бъл­гарската прогерманска бур­жоазия срещу собствения й народ. Както става при всяка революция, народът осъжда­ше стария режим.

* * *

Но извънредността на На­родния съд не го прави неле­гитимен. Колкото и яростно да възразяват представители­те на новопоявилата се днес монархофашистка историог­рафия срещу легитимност­та на този закон, той е напъл­но съобразен с Търновската конституция, чието действие е възстановено от отечестве­нофронтовската власт.

Петото Велико народно съ­брание 13 юни – 13 юли 1911 г. внася редица допълнения в Търновската конституция. Едно от тях гласи, че тя не до­пуска съществуването на из­вънредни съдилища, освен в случаите, когато „… държа­вата се намира в състояние на война или е въведено военно по­ложение в нея, или части от нея са под чужда окупация”.

На 30 септември 1944 г. България се намира и в три­те състояния на държавата, предвидени от Търновска­та конституция. Благодаре­ние на „интелигентните” си политици фашисти тя е във война с почти целия тогава­шен свят, намира се във во­енно положение и е окупи­рана от „омразната“ Червена армия.

Но извънредният българ­ски Народен съд има и други, външни причини за своето създаване.

Това е идеята на ръково­дителите на трите най-мощ­ни държави на антихитле­ристката коалиция. Както бе споменато по-горе, на всички свои срещи те единодушно се съгласяват след войната да бъдат съдени лидерите на на­цистка Германия, нейните съ­юзници и помагачите є в оку­пираните страни. България е верен съюзник на Райха - не­гов сателит докрай - и по този начин напълно попада в спи­съка на победените страни.

И неслучайно техният кон­тролен орган в София - - С ъ­юзната контролна комисия - внимателно следи процесите, и когато на 4 април 1945 г. На­родният съд прекратява своята дейност, съюзниците напълно я одобряват.

Но съвременната монар­хофашистка пропаганда не я одобрява ! Да, но е факт, че България е била съюзник на най - реакционните страни по време на Втората светов­на война – Германия, Италия и Япония.

В онези години властващата монархофашистка клика тръг­на на кървав поход срещу наро­да си. Тя напълно безотговор­но обяви война на 13 декем­ври 1941 г. на САЩ и Вели­кобритания, без да подготви страната за нея; тази война бе обявена за символична т. е. „война на шега“. Но две го­дини след обявяването й се ока­за, че тя съвсем не е символич­на, на шега и т. н. През 1943 г. в средата на октомври съюзни­ческата авиация бомбардира 168 селища, София бе почти изцяло разрушена , хиляди жертви останаха под разва­лините. За последствията от тези бомбардировки, упра­вляващата клика носи пряка тежка отговорност: тя не под­готви нито физически, нито материално народа за посре­щане на изпитанията, след­вани от яростните бомбарди­ровки на съюзниците.

Освен това правителство­то на Богдан Филов се съгла­си, без никаква съпротива, да изпраща огромни количе­ства храна за нуждите на Вер­махта. С това безжалостно ограбване на страната дема­гогски се оправдаваше (опра­вдава се и днес) изпращане­то на български военни час­ти на Източния фронт. Ни­кога и никъде не се намира документално потвърждение на пропагандно тиражирана­та нелепост, че Хитлер искал български войски за Източ­ния фронт, но царят (пред­ставете си!) не давал. Режимът в София прие и дру­ги, съвсем типични за фашист­ката обществена практика меро­приятия: разпалваше в страната остри ксенофобски настроения, както и фанатична ненавист към еврейството. На 25.12.1940 г. На­родното събрание прие срам­ния Закон за защита на нация­та и ожесточи до краен предел действащият 20 години Закон за защита на държавата.

За периода 1941-1944 г. мо­нархофашисткият режим уби 9150 партизани и над 22 000 те­хни ятаци и помагачи. В кон­цлагери бяха въдворени над 31 000 души, а в затворите – над 9 000 антифашисти. Интер­нирани в чужди краища бяха над 15 000 роднини на парти­зани и ятаци. На много от тях къщите бяха опожарени. През полицейските участъци бяха преминали над 64 000 души.

Приетият през 1924 г. Закон за защита на държавата, през 1942 г. бе ожесточен – с поправ­ките той предвиждаше смърт­но наказание и за малолетни, 14-годишни деца.

И всичко това бе извър­шено в периода от 1.3.1941 до 9.9.1944 година.

Това са цифри и факти, из­несени през април 1945 г. от Съ­юзническата контролна коми­сия, а не измислени в центро­вете на някакви чужди фонда­ции за България.

Днес идейните и кръвни на­следници на монархофашист­ката клика наричат нейните главни действащи лица „инте­лектуален елит на нацията”.

Но тези много интелигент­ни представители на монархо­фашисткия режим водеха вой­на не само срещу собствения си народ, но бодро обявиха на 13.12.1941 г., война на САЩ и Великобритания и на още 64 други държави по целия свят.

Властващата в страната пронацистка клика навлезе в територии на Югославия и Гърция, които са били българ­ски исторически територии. Това идейните и физически наследници на фашизма у нас го представят като грандио­зен успех на тогавашния ре­жим.

Всъщност това „присъединя­ване“ на български историче­ски земи към майката-родина бе само един пропаганден балон.

Тези „нови земи“ нямаха статута на интегрална част от България – те просто бяха да­дени от нацистка Германия под наем за ползване и адми­нистриране.

Ползването не се осъществи, тъй като със специална спогод­ба с Третия райх той ползваше всички природни богатства на тези нови земи. Разбира се, Бъл­гария не ползваше нищо от тези богатства.

Нещата с администриране­то бяха по-различни: българ­ската армия, полиция и админи­страция играеха ролята на ко­лективен окупатор с ясно опре­делени репресивни функции.

Вследствие на тях България съдейства истинските владете­ли на тези земи - немските во­енни части, 11000 евреи да бъ­дат изпратени в пещите на на­цистките концлагери.

Обяснителните приказ­ки, че българските власти в Тракия и Македония не но­сят вина за престъпно деяние, защото България не владее­ла тези земи, нямат никакво значение. Те нямаха никакво значение и за Съюзническа­та контролна комисия, коя­то наблюдаваше и оценява­ше действията на български­те власти в заетите „нови земи“.

Така в резултат на своята слугинска, авантюристична, безотговорна и „високоинте­лигентна“ политика, монархо­фашистката клика доведе ро­дината ни до трета национал­на катастрофа, по-жестока и от първите две.

Заради всичко това На­родният съд изпълни волята на цялата изстрадала трудо­ва България и издаде справед­ливи присъди на всички во­еннопрестъпници. Лъжа е, че този извънреден съд е нака­зал и невинни хора, напротив - такива не само нямаше, но у нас той бе най-снизходителен от всички, които след Втората световна война действаха и в цяла Европа, и в Азия.

И нещо не по-малко ва­жно - всички съдебни процеси бяха публични, с многоброй­ни свидетели.

Народният съд бе продукт на извънредно законодател­ство, но и всичко свързано с него, бе извънредно. Вълната от подобно законодателство бе заляла и двата континента. Светът току-що бе излязъл от една опустошителна война, коя­то нямаше равна на себе си по жестокост и жертви в историята на човечеството. А човечеството знаеше кои са подпалвачите на тази война, знаеше и кои са во­енните престъпници в нея.

Какво по-точно се слу­чи с Народния съд?

До края на септември 1944 г. от отечественофронтовска­та власт бяха арестувани над 28 000 души. От тях над 16 хи­ляди бяха освободени в рам­ките на една седмица. На оста­налите 11 122 бяха повдигнати обвинения. Смъртни присъди получиха 2 730 от подсъдими­те, 6536 – различни срокове затвор, а 2062 бяха оправдани.

Истина е, че по времето не­посредствено след 9 септем­ври отечественофронтовска­та власт не успяваше да пре­дотврати случаите на лична саморазправа. Тези самора­зправи не бяха оправдани, но бяха обясними. По-горе стана ясно колко са жертвите на мо­нархофашизма за трите и по­ловина години, в които дълго­годишната гражданска война стигна своя апогей. От 2 сеп­тември 1944 г. България има­ше ново, нефашистко прави­телство, но полицията и жан­дармерията продължаваха да стрелят и убиват по инерция. Тази инерция, но вече с обра­тен знак, продължи още ня­колко седмици след завзема­нето на властта от ОФ. Това е вярно, но е категорично пре­увеличен броят на жертвите при стихийните саморазпра­ви – 50 , 100, …200 хиляди (!).

Безсрамна лъжа с днешна дата на кръвните и идейни по­томци на фашистките убий­ци.

Мина време - почти епоха - и веднага след „демократич­ните” промени в източноев­ропейските социалистически страни и в СССР там нахлу­ха реваншистките легиони на бившите фашисти и техните потомци, превърнали се миг­новено в демократи. При това не какви да е демократи, а ли­берални такива !

Тогава и уплашената до смърт перестроечна върху­шка на БКП, и немалко хора – също главно от средите на едномилионната комунисти­ческа партия – наивно при­зоваваха да се сложи край на жестокото противопоставя­не от миналото и към нацио­нално помирение. Помирение – между жертвите и палачите ли, които „клаха народа, както турчин не го е клал”, които пла­щаха по 50 000 лв. за отрязана партизанска глава?!

Вместо помирение пото­мците на палачите, че и при­съединилите се към тях неиз­бежни приспособленци яр­остно тръгнаха да търсят ре­ванш. Което означава, че не са си взели поука от вечната учителка на народите – исто­рията.

А всъщност кому бе нужно да го налага, след като от на­чалото на 60-те до началото на 90-те години на ХХ век – цели три десетилетия народът ни живя в мир, ред, спокойствие и национално съгласие ?

* * *

Но и тази година на 1 фев­руари народните представи­тели на Република България пак отдадоха почит на полу­чилите преди 79 години народ­но възмездие.

И тази година станахме свидетели на тягостния риту­ал при мемориала на военните престъпници пред НДК. Всеки има правото да тачи и оплаква своите покойни родственици, каквито и да са били те при­живе, но няма правото да на­силва обществото с тържест­вено оневиняване на убийци. Такова публично оневинява­не за срам и позор се извърш­ва и в Народното събрание на Република България.

Цялата работа всъщност се състои в извършването на един антикомунистиче­ски разгул на събуждащия се в България и търсещ реванш фашизъм.

Народният съд бе дело на отечественофронтовската власт, в която участваха БЗНС, левицата на БРСДП, Полити­ческият кръг „Звено“ и безпар­тийни интелектуалци. Всич­ки тези партии не просто под­крепяха, а активно участваха в работата на Народния съд, с което дадоха ясно да се раз­бере, че с него се слага край на продължилата 27 години гражданска война.

* * *

И така: преди 79 години има­ше справедливо възмездие за ви­новниците - представители на фашисткия режим у нас, но техните потомци не извлякоха поука от трагичната им съд­ба. Всяка година с нарастваща наглост в почти всички елек­тронни и печатни медии се на­дига истинска вълна на исто­рически фалшификации, ярост и садистична злоба. Те се чувст­ват победители и търсят ис­торически реванш. При това на всяка цена. Тази година ей така, между другото, стана струпва­не на две важни дати: на 30 яну­ари 2024 г. се навършиха 91 годи­ни от идването на Адолф Хит­лер на власт в Германия. На 2 февруари се навършиха 81 г. от блестящата победа на Черве­ната армия над Вермахта при Сталинград.

На този фон идейните и фи­зически наследници на българ­ския монархофашизъм за поре­ден път изразиха своята нена­вист към всички антифашист­ки сили в България и извън нея. С една дума, фашизмът у нас е жив. Неговите привърженици се чувстват исторически победи­тели.

Голяма грешка !

Няма да мине много време и тези дами и господа ще разбе­рат каква голяма грешка са на­правили.

А тогава?

 

Защо и как Съветската армия влиза у нас

Е-поща Печат PDF

Защо и как Съветската ар­мия влиза у нас? Тъй като този въпрос ще предиз­вика ярост в нашенските соросоиди, ще си послужа само с два цитата на съвременници. Кои са те?

Първият е на Стойчо Моша­нов - специален пратеник на правителството на Иван Баг­рянов в Кайро през август 1944 г. за среща с англо-американско­то командване там с цел сключ­ване на примирие със САЩ и Ве­ликобритания. Вторият цитат е от спомените на Уинстън Чър­чил, чиято личност не се нуж­дае от обяснение. И така какъв е отговорът на представители­те на САЩ и Англия за искано­то примирие. Ето какво пише Стойчо Мошанов (стр. 319) от „Моята мисия в Кайро“: „Всичко, което майор Уотсън ми подсказа за условията на примирието, не е по негова инициатива. Той е на­товарен да ни подготви да пре­глътнем горчивия хап.

Условията за примирие ще бъдат тежки. Особено ме сму­щаваше алюзията на Уотсън за териториални отстъпки. От­казват ни правото за разисква­не. Дава ни се възможност само за последна дума.

България ще бъде окупирана до сключване на мира от вой­ски на съюзниците, с които сме били във война. Участието на Съветския съюз в окупацията е подчинено на съгласието на за­падните му съюзници при усло­вия, определени от тях. Не е из­ключена окупация от войски на Гърция и Югославия.

Последствия: инциденти от ненавист и отплата. Подчине­ното положение на съветски­те окупационни войски ще бъде обидно за армията, която прис­тига до българската граница след редица кървави победи…

Под съюзнически войски се разбират и съветските… Не­уместно е България да създа­де без участията на Съветския съюз международен акт, кои­то по косвен път, чрез неговите съюзници ще му даде право на действие в България за унищо­жаване на германските войски.

България трябва напра­во да поиска помощ от съвет­ските войски“. По нататък ав­торът обяснява: „Аз приех да бъда в делегацията при две обе­щания: първо - промяна в прави­телството, второ - попълване на делегацията с член на прави­телството и с една честна дума - да се скъса с германците. Никое от тези обещания не е изпълне­но, поради което при правител­ство на Багрянов аз не мога да получа условия за примирие“.

Дотук от този голям цитат може да се направи изводът, че мисията е невъзможна пора­ди отказа за скъсване с Гер­мания. Освен това Съветската армия е на добруджанската ни граница, американските вой­ски са в Италия на 2000 км, а само една английска жандар­мерийска бригада е в Египет. Т. е. физически няма как дру­ги съюзнически войски освен съветските да влязат у нас.

А сега нещо много по-инте­ресно – какво са ни готвили ан­гло-американците по искане на Гърция при евентуално сключ­ване на примирие с тях.

Стойчо Мошанов: „Ста­ваше дума за територии от стратегическо естество, защо­то гърците са си били взели по­ука от германското нахлува­не и са установили уязвимите места“По-нататък подроб­но се описва новата граница, която изключва от България: Мадан, Крумовград, Ивайлов­град. Стойчо Мошанов отказ­ва преговорите.

С други думи, опити за из­бягване на съветската окупа­ция от наша страна са праве­ни в полза на англо-американ­ската, но явно това е било не­възможно.

Да видим сега как “големите началници“ (по сегашната тер­минология) разпределят Източ­на Европа през октомври 1944 г. Цитирам вече Уинстън Чър­чил - стр. 219, 5 том на „Мемоа­ри“. Става дума за вечеря в Мос­ква, на която са той и Сталин, Молотов и Идън: „Моментът беше удачен затова казах - нека видим как стоят нещата на Балканите.

Вашата армия е в Румъния и България. Там ние имаме инте­реси, мисии и агенти. Нека не си пречим на дребно, като преслед­ваме противоречиви цели. Какво ще кажете, ако вие имате 90% надмощие в Румъния, а ние също 90% в Гърция, като в Югославия разполагаме с по 50%. Докато изчаквах отговора, написах на половин лист от хартия:

Румъния: Русия………90% Други………10%

Гърция: Русия………10% Великобритания със съгласието на САЩ……..90%

Югославия…….50% на 50%

Унгария……….. 50% на 50%

България: Русия………..75% Други………..25%

Бутнах листа към Сталин, който вече беше чул превода. Настъпи пауза. После той взе синия молив, драсна една голяма отметка и го върна обратно. Всичко се разреши за по-малко време, отколкото е необходимо на човек да седне…

След това настъпи дълго мълчание. Листът остана на масата. Аз наруших мълчание­то и предложих за да не се смет­не , че сме действали безцере­монно и цинично към въпроси, които са съдбовни за милиони хора, нека да изгорим листа.

Не, запазете го, каза Сталин.“ От коментар на всичко цити­рано дотук няма нужда. Това е по време на войната. Впослед­ствие на Парижката мирна конференция всичко написа­но на листа хартия в Москва е спазено.

Слава богу под натиска на Молотов гръцките претенции не са удовлетворени и грани­ците ни остават същите. Съ­ветската окупация е със съ­гласието на Великите сили. Тя остава в цяла Източна Ев­ропа, включително в Австрия и Финландия. Там обаче об­щественият строй не се про­меня.

Не знам доколко сега у нас всичко написано дотук е полит­коректно. Едно е ясно – за ка­квато и окупация да се говори след войната, тя е съгласувана и одобрена от Великите сили. Това е истината според сами­те извори - Стойчо Мошанов и Уинстън Чърчил, в която се вижда, че те и двамата не са по­литкоректни и им липсва съвре­менен прочит на историята, съ­гласно неолибералната напаст.

P.S. Тези дни стана известно, че Урсула фон дер Лайен изтър­сила огромна цинична лъжа, че Аушвиц е освободен от съюзни­чески войски. Формално е така, защото има антихитлеристка коалиция - САЩ, Великобрита­ния, СССР, и всичко е съгласува­но винаги между тях.

Но истината е, че освобож­дението е дело само на Съвет­ската армия, другите два съ­юзника тогава са още във Франция.

По същата логика Бълга­рия е окупирана от съюзните войски и действително в Со­фия имаше съюзническа во­енна мисия на трите страни. Но истината е, че окупацията до 1947 г. е само съветска. Ето как политкоректно се лъже от най-високо място, пък после се сърди на нашите управля­ващи.

Та те са едни добри и много усърдни ученици. А вече няма и никаква разлика в дефицита на интелект и цинизма между тях и брюкселските чиновници спе­циално по въпросите на исто­рията. Да припомним: “Който владее настоящето, той владее и миналото, който владее мина­лото, той владее и бъдещето.“

Но с лъжи нищо не се вла­дее.

 

БЪЛГАРСКАТА ОРИС СЛЕД „ДЕМОКРАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ”

Е-поща Печат PDF

През 1990 година тръг­нахме към промяна. Голямата коалиция СДС на големи ми­тинги излезе с гръмки лозун­ги като този: „Ще направим у нас Швейцария на Балканите, а комунистите в Сибир”! Започ­наха премахването на гранич­ните ограждения на границата с Турция и Гърция! Направи­ха го! След това гласуваха Закон за ликвидационните съвети и ликвидираха земеделските кооперации, раздробиха земя­та на парчета! Следващата стъп­ка беше да ликвидират напоя­ването, като от 12 млн. декара напоявана земя сега се напоя­ват само около 100 хил. декара! Ликвидираха го!

Вследствие на това беше лик­видирано производството на плодове и зеленчуци, като спа­дът му достигна до 84%! Жи­вотновъдната ни продукция спадна с 86%! За пръв път в ис­торията на България от 1992 го­дина насам вносът ни на хра­нителни продукти достигна 86%!

В нашата мила Родина за пе­риода от 1950 до 1990 г. бяха по­строени 2500 завода, от които по време само на управлението на Иван Костов, бяха ликвиди­рани 1200 и няколко продаде­ни! Според статистиката на ООН нашата промишлено-аграрна продукция беше наредена на 27-мо място в света, а сега стра­ната ни стана най-бедната в Европа!

В средствата за масова ин­формация ежедневно ни убеж­дават, че с въвеждане на евро­то ще се подобри благосъстоя­нието ни, но никой не казва конкретно какво ще стане. Ни­кой не отговаря, защо финансо­во-мощни държави като Шве­ция и Дания не се натискат да влизат в Еврозоната! Защо Че­хия държи на собствената си парична единица – кроната и не ламти за еврото?!

Двойните стандарти и лъ­жите деморализираха хората и те загубиха вяра и сигурност!

Когато беше премиер Пла­мен Орешарски, по настоява­не на Сергей Станишев беше предложен за шеф на ДАНС Де­лян Пеевски – депутат от ДПС, който почти не се вясваше на заседания в парламентарната зала. Тогава „умните и красиви­те” от Демократична България направиха мащабен протест и свалиха Орешарски. По време на протеста носеха бяло пиано и покрай него дефилираше гола до кръста една млада актриса. Сега Пеевски отново е депутат и ходи редовно на заседания в пар­ламента. Председател е на пар­ламентарната група и е един от ръководителите на ДПС, ини­циативен и даже си позволи да каже, че става за премиер! Сега за „умните и красивите” е почтен и способен за разлика от преди години, когато за тях беше олигарх, корумпиран, непод­ходящ за управленска дейност! Всичко се определя от конюнкту­рата, времето и интереса! Делян Пеевски е на почит, а „умните и красивите” не са на жълтите павета с бялото пиано и голата до кръста актриса!

Военният министър Тодор Тагарев, очевидно вън от реал­ностите, каза, че за военния уни­верситет няма достатъчно кан­дидати, тъй като младите хора са… манипулирани! Истината е, че в остатъчна България ос­танаха и остават все по-малко младежи! Няма млади хора за земеделието, за жп транспор­та, за лечебните заведения и т. н. Министър Тагарев заяви още, че „…българите са по-близки с украинците, отколкото с рус­наците!” Това ако не е вулгарен цинизъм, не знам какво е! Кога­то Владимир Илич Ленин обра­зува Съветския съюз, образува и Република Украйна с първи ми­нистър-председател българина Кръстьо Раковски! Украинците са модифицирани руснаци и те никога преди това не са има­ли държава! Тагарев работи от­крито, без никакво притесне­ние, като военен министър на Украйна!

Към настоящият момент премиер на България е акад. Николай Денков! Като десен политик и яростен атлантик на 12 декември 2023 година той започна премахването на Па­метника на Съветската армия, построен със средства на при­знателните българи в чест на победата над хитлерофаши­зма! Премиерът на Великобри­тания Уинстън Чърчил я нарече „Победоносната Червена армия над хитлеризма”, а по-късно за­яви: „Трябва да признаем, че ру­сите извадиха червата на нем­ския звяр”!

Сега по фашистки образец се реабилитира фашизмът чрез премахването символа на па­метта за този ужас, сполетял чо­вечеството!

По ирония на съдбата през 1941 г. предшествениците на се­гашните управляващи, премиер на фашисткото правителство на България е проф. Богдан Фи­лов, който по това време е бил и Председател на БАН! На съ­щата дата, 12 декември 1941 го­дина, по негово предложение, Министерският съвет гласува да предложи на Народното съ­брание България да обяви вой­на на Великобритания и САЩ! На 13 декември, същата годи­на, Народното събрание гла­сува обявяване война на тези страни с овации и ръкопляс­кания! Датите са еднакви, а вре­мената сходни! Когато започват бомбардировките над София, Дупница, Враца, Радомир, Казан­ лък и други населени места, пра­вителството на проф. Богдан Фи­лов се скри във правителствени­те вили в Чамкория (днес Боро­вец), а с народа е известно какво стана!

На 13 декември 2023 г. в Со­фия започна по фашистки об­разец реално унищожаването символа на победата над ка­фявата чума - фашизма! Пър­во отрязаха главата на войни­ка от монумента, после отряза­ха дясната му ръка и т. н. Чрез премахването на паметника на съветския войник и на бълга­рите от състава на Трети укра­ински фронт на маршал Тол­бухин, освободители на Евро­па от арийския расизъм, изо­стриха противопоставянето на българският народ пред най- светлия християнски празник – Коледа! Тази „победа” на не­офашизма беше тържествено отпразнувана от активисти – евроатлантици с голяма тор­та, украсена с ръцете, краката и главата на съветския войник!

Предшествениците на тези атлантици празнуваха при дру­ги условия и закони – Закона за защита на държавата и Закона за защита на нацията – закон против евреите! Те бяха верни на Третия райх и бяха против Великобритания и САЩ, а се­гашните десни евроатлантици са със САЩ и Великобритания - и против Русия!

Само няколко примера: На 19 май 1944 г., заместник-коман­дирът на Радомирския парти­зански отряд Асен Лагадинов среща 16-годишното овчар­че Иван Рачев, което му каз­ва, че наблизо има партизани. Приближавайки се към тях, се оказва, че това е контраче­та, измислена от проф. Богдан Филов, група от опитни поли­цаи, облечени като партиза­ни. Стрелят и подполк. Иван Го­цев застрелва Лагадинов, отрязва главата му и с нея води „полица­ите партизани” в казиното до Радомир, да почерпи за глава­та! На другият ден „полицаите партизани” убиват и овчарче­то, тъй като осведомявало пар­тизаните!

На 31 март 1944 година е арестуван 16-годишният уче­ник Иван Димчев Кривирал­чев, уличен в контакти с пар­тизаните. Кървавият генерал Кочо Стоянов наредил на по­лицаят Гочо Брайков да го об­работи и ликвидира! Полицаят запалил огън, изтезавал Иван и му казал: „Ще си направя мезе от сърцето ти и дробът ти”! Така и направил! Трупа изгорил в огъня!

На 1 април 1944 г. поли­цаи откриват партизанското скривалище на Габровско-Се­влиевския партизански отряд в местността Осеникова поля­на в Централна Стара плани­на! В него са се намирали Ган­ка Палаузова и 13-годишният ѝ син Митко Палаузов, както и 2-ма ранени млади партизани. Полицаят Русчо Тончев Рус­чев стреля с картечница, после хвърля няколко гранати и раз­громява землянката! Трупове­те са оставени, а гордият убиец води групата полицаи в близки­те кръчми да почерпи за награ­дата, която ще вземе!

През 1943-1944 г. фашист­кият министър-председател на България проф. Богдан Филов сключва договор с Гер­мания за износ на наша хра­нителна продукция, като за­плащането ѝ да бъде след побе­дата! Всички знаем за пълната капитулация на Германия и ре­зултатът от този договор е ясен!

Списъкът на фашистките зверства и безчинства е дълъг, но аз фиксирах само една много малка част от него, за да ви пока­жа сходството на техните наслед­ници! Почеркът на сегашните управляващи е същият като на техните предшественици! Име­ната на всичките тези фашист­ки убийци са изписани на ме­мориала на „жертвите от ко­мунизма” пред Народният дво­рец на културата в София!

Правителството на акад. Николай Денков внесе неот­давна предложение за решение в Народното събрание за без­възмездно предоставяне на 100 броя бронетранспортьори на Украйна! И така, решението беше гласувано от небългар­ските депутати на „сглобката“ и вече е факт въпреки волята на по-голямата част от българско­то общество да не е съгласно с такова решение, тъй като бро­нетранспортьорите са крайно необходими при природни бед­ствия! Престъпно е и решение­то да бъдат предоставени 17 млн. лева за подпомагане на Украйна, при положение че ние събираме пластмасови ка­пачки и волни помощи за ме­дицинска техника и нуждае­щи се от лечение деца!

Правителството на проф. Богдан Филов след 1941 г. за­печатваше радиоапаратите с червен восък, за да не мо­гат да се слушат базираните в Москва български радиостан­ции „Христо Ботев” и „Народен глас”! Сега правителството на акад. Денков, за да ни „предпа­зи” от кремълска пропаганда относно военните си действия в Украйна, изключи руските телевизионни канали!

П ремиерът проф. Бо­гдан Филов сформира дирек­ция към тогавашния минис­терския съвет за депортиране на евреите с директор Алек­сандър Белов и секретар Ли­ляна Паница. За периода от 1 март 1943 г. до 29 март 1943 г. са депортирани в лагера Треблинка в Полша, от Бе­ломорска Тракия – 4 538 ев­реи, от Македония – 7 144 и от Пиротско – 185, или всич­ко 11 867евреи!

Сега, при военния конфликт между Израел и ХАМАС, пре­миерът Денков, като видя, че държавният секретар на САЩ отиде на посещение в еврейската държава и заста­на на нейна страна, той взе­ма правителствения самолет, отиде в Тел Авив и застана и той изцяло зад евреите! Дър­жавници от други страни не го последваха! Злепостави Бъл­гария, като настрои арабския свят срещу нас! Веднага бяха нападнати наши моряци на два кораба!Може да се очаква и дру­го нападение!

Слугинажът на чужди ин­тереси е най-отвратителното робство! Фашизмът е унищо­жаване на другия чрез просто­тия и садизъм! На България са необходими управници- родо­любци, с български доброде­тели, а не предателски родоот­стъпници!

 

КАКВО ИСКАТ УРОДИТЕ

Е-поща Печат PDF

Те желаят ние да изчезнем, но без война с нас или с наши­те братя. Искат единствено те да останат на нашата планета. Те, добрите момчета (гудгайз) вече са решили съдбата на ос­таналите (бедгайз) и ги унищо­жават от въздуха с бомби и на­палм като вредни бръмбари.

Неотдавна нещо подобно се вършеше в Европа с по-евтина режисура. Тогавашните добри момчета пъхаха в газовите ка­мери тогавашните лоши момче­та: евреи и славяни, след това ги изгаряха в крематориуми, а от пепелта правеха минерални то­рове.

Те желаят смъртта на всич­ки ни, но … без да водят вой­на. И в това е тяхната неизко­ренима заблуда. Те забравят, че преди да натикат всички в газовите камери, германци­те бяха воювали. Тяхната нес­бъдната инфантилна мечта е да се ликвидираме сами, след­вайки внушенията на нашите предатели, които ще засвирят на флейта, а ние като хипно­тизирани плъхове под строй сами ще се потопим под вода­та. Или да се сблъскаме с наши­те братя на живот и смърт и да се самоунищожим още преди да е започнало сражението за всяка глътка въздух и за вся­ка капка вода на нашата пла­нета, замърсена главно от тях. По принцип тяхното желание е разбираемо. „Аз ще умра утре, но ти умри сега!“ Насъскваш и наблюдаваш. Но почти също­то възнамеряват и планират да извършат и всички останали, в това число и ние. И въпре­ки, че нашият опит за подобни неща не е голям, ние се учим в движение и ще догоним оста­налите.

Гнилото е другаде. Те са си втълпили и отдавна са набили в главите си, че всички ще пра­вят всичко по техните плано­ве. А в техните планове е записа­но горе долу следното:

Първи ще бъдат мюсюлма­ните.

Втори – индусите.

След това ще дойде наши­ят ред или на Европа. А може би едновременно на нас и на Европа. И те ще останат наса­ме лице в лице с нашите жъл­ти братя, с които друг начин за справяне освен водородна бом­ба няма и не може да има. До настъпване на това време не­грите оцелели от СПИН-а ще се съсредоточат в района на Монмартър в Париж, очист­вайки от себе си Африка, коя­то има шанс да избегне атом­ните бомбардировки. И точ­но там, в Африка, ще се съберат малкото оцелели хомо сапи­енс.

Планът си го бива. План като план. Малко напомня на вица за слона в зоопарка, който можел да изяде 50 ки­лограма банани. „Че ще ги из­яде е сигурно, но кой ще му ги даде?“ Такива планове наши­ят шегаджия Жирик може да предложи за столетие напред. Планът колкото и внушителен да изглежда, все още не пред­ставлява извращение. Той може да бъде една заблуда или грешка като немалко човеш­ки планове. Извращението се състои в това, че те са обявили своя план за божествен, а себе си за богове. За съществуване­то на други божества и други богове според тях не може да става и дума. Т.е. те имат за нас план, а наш план за тях сякаш не се предвижда и не може да има. Именно това е най-болно­то и най-слабото им място. Това е бълнуване, което е формули­рано така: „Ние, тук, обсъдихме нещата и решихме да ликвиди­раме първо арабите заради тех­ния петрол, след това индусите за да не успеят да се размножат и разселят, а по-нататък ще караме по план. И всичко това няма начин да не стане, защо­то сме го замислили ние. И ни­кой няма да може нито да ни убие, нито да ни пипне с пръст. Плюем на нечия хилядолетна държавност, на нечии религии, митологии и аристокрации. Ще плюем на всичко това, защото никога не сме го имали и днес също го нямаме: нито държава, нито религия, нито благород­ническо съсловие. Но имаме идея фикс и много нули в компютри­те.“

Извращението е в това, че те си вярват.

Те, за разлика от нас, са просто невежи. Ние по при­рода сме любознателни и пре­сметливи. А още повече се раз­личават от нашите жълти бра­тя, милиони от които се пре­селват при тях и старателно ги изучават. Впрочем немалко хора и от нашите отидоха при тях. И това не е без причина. А виж, ние нещо не ги привлича­ме. При нас им се вижда тежко. Защото са „пиндоси“ т.е. прос­товати янки.

Така че въпросът е „Кой кого ще прекара?“. Къде ще се намерят повече предатели? При тях, където всички са чужди един на друг или при нас, където всички сме род­нини. Изобщо възможно ли ще бъде да се разглежда като предателство, ако живеещите при тях негри, китайци, япо­нци или нашите (руснаците, б.пр.) взривят отвътре тяхната картонена къщичка. Мисля че не. Това от историческа гледна точка ще бъде закономерно и справедливо. Защото ние и на­шите братя живеем в реален свят на реални неща, събития и явления. А те живеят в из­мислен от тях свят на зелени­те нули. Именно това е главно­то тяхно извращение, което се стремят да натрапят на целия свят, но няма да се получи.

Техните пари това са съ­щите тези стъклени мъниста, за които получиха своя Ман­хатън, за да го застроят с вну­шителните по размери стъкле­ни сараи. Само че на този свят не останаха наивни индиан­ци, защото бяха прибързано изклани. Те вярват на свое­то нощно бълнуване, че ще продължат до безкрай да раз­менят своите мъниста за ос­трови, петрол, танкове, газ и вода до постигане на пълна­та си победа. Че ще получат всички богатства на света сре­щу зелени нули и с тези зеле­ни нули ще довършат всички останали.

Техният самолетоносач струва куп зелени нули. Но ние изобретихме ракети, които се носят под водата с огромна ско­рост и са в състояние да уни­щожат множеството нули със стопроцентова гаранция. На всичко отгоре не струват чак толкова скъпо. Кой кого ще пре­кара в този случай?

Но нека оставим ракети­те, Бог с тях! Ние съвсем скоро ще видим как с трясък ще се провали техният план да раз­катаят исляма за две петилет­ки. Точно те ли, които трепе­рят пред смъртта, ще громят мюсюлманите възхищаващи се от саможертвата в джиха­да? Нали когато се беше появил черен снайперист, приел исля­ма, или пък нает от тях самите негър - снайперист, те ведна­га напълниха гащите. Смърдя­ха и се отдръпваха един от друг. Ако такъв снайперист се беше появил при нас, веднага щя­хме да го погнем по улицата, за да го заловим. Нашите деца нашите юноши и тимуровци биха заловили такъв снайперист за броени часове. И дори биха го разкъсали на части, за да не се повтаря това нещо друг път.

В интерес на истината те са още по-нагли от своите пред­шественици, допускащи все пак нашето съществуване в качеството на работен доби­тък. Те не желаят такъв рабо­тен добитък. Възможно е да им е дошло до гуша от тези наши, които през последните 50 го­дини пристигнаха при тях да станат богати. Направо съ­жаляват, че не могат да ни пре­вземат като Панама или да ни купят като Албания. Те чувст­ват, че не сме нито ескимоси, нито араби, затова не ни искат живи. Ние може и да не изкопа­ем нашия алуминий, но и на чужденци няма да позволим да го изкопаят. Значи, смятат те, алуминият трябва да бъде очистен от нас.

В прекомерното си висо­комерие уродите има за как­во да се замислят. Всеки техен убит се прибира със специален самолет, завит в американското знаме и го посреща празнич­на тълпа. А ние разрушихме с бомби собствения си град Грозни с наши хора в него. Изтрихме го от картата по-до­бре от Дрезден. А защо - никой не може да обясни. Може би за да се боят от нас отново всички. А може би просто така се полу­чи. Изтрихме Грозни от карта­та и продължихме да живеем. Ние ще ги прекараме, защото не знаем, а и не се интересу­ваме особено, колко бяха уби­тите от нашите бомби в Гроз­ни. Слава Богу останаха и живи. Ние се разглеждаме като голя­мо дърво, от което могат да се откършват клонки. Това по­някога дори е необходимо. А те са като плантация от нарци­си, всеки един от които мисли само за себе си: иска вода, гри­жа и огледало, за да се оглежда доволен и да се готви за по-ус­пешната си продажба.

Уродите са срещу нас и на­шите братя. Те са маниакални егоцентрици и по това се отли­чават от нас и нашите братя. На­шите предци са казвали: „Няма стадо без мърша!“ Но май не са били прави. В нашето човешко семейство такива уроди не са нужни. От тяхното присъствие семейството започва да линее и да се разпада.

Уродите се различават по следните признаци:

Те са приключили с опити­те, каквито се явяват религии­те, да проумеят смисъла на жи­вота и са заменили наведнъж всички богове със своите си­во-зелени хартийки.

Те са живи роботи, програ­мите на които са създали про­грамисти-параноици, завла­дени от манията за убийство. Затова и тяхното поведение не е трудно да се моделира и пред­сказва. Необходимо е просто да се знае програмата и да се на­тискат съответните бутони. Кажете им „зеле“ и всички ще се озъбят. Те живеят в своя виртуален измислен свят, в който даже вой­ната не се оценява от позиция на силата, а от гледна точка как всичко това ще изглежда на ек­рана.

Те живеят по техните кре­тенски правила, които смятат, че са единственият закон в све­та. С рекламни слогани“ мани­акалните уроди са заменили културата,религията, митоло­гията, историята, незаменими съставляващи на живота на всеки народ. Те са напечатали на своите банкноти „Ние вярваме в Бога!“, за да стане ясно на все­ки къде се е заселил техния Бог.

„По добре да си мъртъв, от­колкото червен“. С този лозунг десетки години плашеха сами себе си точно тези, от които по- червени никога не е имало и няма да има.

„Ще направим света най-до­брото място за живот“. Този символ на вярата ще ви издекла­мира всеки един от тях, само дето ще забрави да поясни именно за кого този свят ще стане най-до­брото място за живот. А ако го попитате, той ще се озъби като след „Кажи зеле!“ и ще обяс­ни: „Разбира се за всички. В този свят ние всички сме равни прия­телю“. А думичката „свобода“ по- добре да не споменавате, чуят ли я от умиление ще се олигавят.

Техният свят е дихотоми­чен, черно-бял като на даун. Или да, или не. Имаше за тях „империя на злото“ – това меж­ду другото бяхме ние. И има „империя на доброто“, която от скромност така и не произна­сят на глас. В тази империя на доброто царува Супермен обле­чен в панаирджийски шарени парцали,железни гащи и с очи­ла, за да изглежда по-умен.

Тяхната налудничава идея е проста. Между нас, здрави­те, погрешно битува заблуда­та, че тяхната мания е много сложна, защото уродите бър­кат и забравят даже няколко­то рекламни лозунга, на базата на които живеят и действат. За­щото алчността им затъмнява паметта.

Уродите лесно се разпозна­ват по набора от черно-бели формулировки, с които опис­ват заобикалящия ги свят. Ос­новните звучат така:

Хората могат да бъдат или добри, или лоши;

Добрите са те, останалите са лоши;

Те живеят на свобода, оста­налите под тирания;

При тях има прогрес, при другите – застой;

Те са силни и свободни, ос­таналите са слаби и роби;

„Те, това американците ли са?“ би попитал проницателни­ят читател.

Да, мнозинството от тези, които ние обезателно ще пре­караме, е съсредоточено в Ню Йорк, Вашингтон и други­те градове на Америка. Но те представляват една малка част от жителите на Съединени­те щати. Наистина точно тази част притежава властта в Аме­рика и диктува на света своя кошмарен нов световен ред.

Това са тези американци, които са безнадеждно обсебе­ни от маниакален егоцентри­зъм. Разбира се такива има не само в Америка. Има ги много и в Европа, незначителен брой има и у нас. Срещат се навсякъ­де, защото тяхната мания е за­разна.

„Те, това да не са евреите?“. Да, донякъде. Между тях има достатъчен брой от тези, кои­то ги наричат „евреи“ и бол­шинството от тези евреи също е съсредоточено в САЩ. Дали са евреи зависи от разбира­нето на термина. Ако под „ев­реи“ разбираме народа, кой­то има своя религия, култура и история, то между тях почти няма просветени и културни хора изповядващи юдаизъм. Те са уродите в човешкото се­мейство, които нарушават нор­мите на всички религии и кул­тури. За тях историята започва от деня, в който е била откри­та нюйоркската борса. Ако под „евреин“ разбираме търго­вец на пари т.е. на зелени нули, имащ еврейска кръв и предци, изповядвали едно време юдаи­зъм, то тогава сред тях евреите са много.

Бедата е там, че своя кош­марен занаят, а именно да ку­пуват пари с пари и после тези пари да продават за дру­ги пари, те натрапиха на целия свят.

А кои сме ние?

Ние сме тези, които ще ги прекарат.

Ние, това са руските хора. Разбира се главно руснаците. Отново зависи от разбирането на термина. Ако под „руските хора“ се разбира най-силни­ят народ на бялата раса, кой­то по силата на своята история стои най-близо до разбиране­то на същността на живота, то ние – това сме руските хора. С изключение на предателите и негодниците (сволочи). Преда­телите няма защо да бъдат пре­карвани, защото са малодушни и сами се прекарват. А по нача­ло “сволочите“ трябва да изне­сем пред скоби. Те приличат на скакалци с неясно групо­во съзнание на ниво рояк на­секоми.

Да, тези, които ще прека­рат уродите, това са руските хора, ако „руски“ се възприема като атрибут на цивилизация, започваща сама да се разглеж­да като такава. Не някаква чер­на дупка между Изтока и Запада, християнството и исляма, а изк­ристализираща под огромен ис­торически натиск руска циви­лизация на оцеляващите. На тези, които ще оцелеят и ще надживеят уродите.

Кои могат да са наши бра­тя? Всеки народ, който не е изгубил реални представи за смисъла на живота, изразени в действаща религия, култу­ра и собствен исторически ин­стинкт, днес все още има шанс да оцелее и може да бъде сред тези, които ще прекарат уро­дите. Всеки такъв народ е наш брат по разум, наш брат по дух и както казват сега в Русия – брат до живот. Брат в първо­началното значение на дума­та - един от няколко потомци.

Наши братя са всички ос­вен уродите, въпреки че сме ге­нетично близки. Да, ние и уро­дите боричкащи се в Ню Йорк, външно си приличаме повече едни на други, отколкото наши­те черни братя от Африка, гово­рещи на езика „барбара“ и гово­рещите на диалект обитатели на древния руски град Углич. Но между нас и уродите лежи без­дна. Нашата цивилизация на оцеляващите е несъвместима с тяхната банда от живи робо­ти. А виж, нашите черни бра­тя, говорещи езика барбара, при желание от тяхна страна и благоприятни условия, мо­гат да се сближат с нас и да се научат на всичко, което умеем ние. Има много такива приме­ри.

По същия начин нашите светлокоси угличани са спо­собни не само да научат езика барбара, но и с успех да се впи­шат в техния пъстър племенен живот като вождове и шама­ни.

А уродите няма да оцелеят нито в Углич, още по-малко в племето барбара. В Углич тях ще ги заплюят, а в Африка ще бъдат изядени.

Превод: Румен Воденичаров

 

ФОРМИРА СЕ НОВ ТИП ДЪРЖАВА

Е-поща Печат PDF

ФОРМИРА СЕ

НОВ ТИП ДЪРЖАВА

Последното (ще кажа: предсмъртното) убе­жище на капитала и буржоазията е ЛГБТИ (лесбийки, гей, бисексуални и трансджендъри) идеологията и нейната зараждаща се поли­тическа практика!

След това световната яд­рена война е неизбежна. Ка­питализмът няма повече въз­можности да избира и предла­га. Неговата изобретателност и съзидателност са напълно изчерпани – останали са тези две възможности.

Кризата на буржоазно-капи­талистическата социално-ико­номическа и политическа систе­ма е толкова дълбока, за да бъде решавана и преодолявана. Нито дори забавяна, за да се даде вре­ме, в което да се потърсят и при­ложат някакви успешни мерки за спиране на разпада й. С ико­номически подходи вече е не­мислимо да се открие рацио­нална идея, която да се изпъл­ни в някакви икономически реформи, за да се постигне по­ложително развитие.

Това вече породи сериозно социално недоволство, прие­мащо все повече политически характер и претенции, които властта и системата не могат да изпълнят. Напрежението се за­силва, а държавата все повече отслабва. Това проличава дори в държавите от Европейския съюз, но и в САЩ. Слабият За­пад е негоден да решава про­блемите на Европа и света, по­явили се с кризата. А това вече е сътресение за целия свят, кой­то досега е разчитал именно на колективния Запад. Светът за­почва да осъзнава безсилие­то на колективния Запад и че няма смисъл да очаква от него каквато и да било помощ, а още по-малко да продължи да ръко­води световните дела. Защото настъпва ново време и разполо­жението на силите в геополити­ката се променя драстично. Ге­ополитическите пластове се разместват, а при такова раз­местване, състоянието на све­та е нестабилно и е опасно. Дори страшно.

Страшно е за света, но и за колективния Запад: той губи най-много и дори всичко. Но още повече губи капиталът, където и да е, понеже няма вече надеждната си опора и трябва да търси нови сили и нови форми, за да заздрави своето господство над чове­чеството. Западът е изместен от позициите си, защото преди него капиталът е навлязъл в без­изходица и е заплашен с реално поражение.

Естествената реакция на за­сегнатите и поразени сили е да търсят средства, с които да заба­вят разпада. Те сами не са в със­тояние да се преобразят и да й предложат нещо ефикасно, за да продължи системата да функ­ционира в предишния си ритъм и производителност.

Но да изобретят полити­чески грим за погрознялото и набръчкано лице, изразяващо вече не младост и сила, а не­мощ и наближаваща смърт, те умеят.

Умеят не само да поразкрасят уродливия й лик, но и да й при­дадат сили за нова агресия сре­щу предчувстващите вече отпус­кането на нейния „вълчи капан“. Нищо не може да спре капитала и буржоазията да искат да полу­чават още и още от света, който владеят и от който не се канят да излизат. Макар да усещат, че това време е настъпило.

Джендър идеологията бе тежкият удар на системата в нейния залез. Тази идеология и изобщо разбирането за да­дената по природа свобода на човека да разполага със свое­то тяло и да го възприема и вижда било като мъжко, било като женско. Поради което е допустимо полът да бъде сме­нян и физически. И това право да се даде дори на невръстните деца, като се забрани на родите­лите им да им пречат. Различни­те като сексуална ориентация чо­веци дори се поставят в приви­легировано положение и дръзко да изповядват публично себе си като различни от всички оста­нали. И дори да сключват едно­полови бракове. По тяхна пове­ля се отменят родовите названия „майка“ и „баща“, защото в едно­половите бракове такива разли­чия не е възможно да съществу­ват. А именно те определят от тук насетне характера на семейство­то и отношенията вътре в него.

Тази идеология е най-гнус­ното отрицание на Бога и хрис­тиянството.

Но това отрицание не остава само в рамките на семейството, в което се изпълнява възпроиз­водството на човека, отглеждат се деца и се формира личност­та. Всичко, според новата иде­ология, бива изпълвано с нея. Това е голямата политическа и геополитическа революция на ЛГБТИ идеологията в устрой­ството на обществото, държа­вата и света. Прави се опит да се преодо­лее правилото, че държавното управление се основава и се въз­лага съобразно съотношението вътре в обществото между кла­сите и съсловия и политически­те субекти, които ги изразяват и представят в политическия жи­вот. Вместо този традиционен принцип се прилага онова, което съдържа в себе си нова­та идеология. Властта се пое­ма от трансджендъри, гейове, живеещи в еднополови бра­кове, и на тях се повелява да ръководят държавата и ней­ните дела. Това обаче още озна­чава, че обществото намира за напълно естествено хора, които приемат да се откажат само от функциите си на мъже и жени, на бащи и майки, на живеещи в традиционни семейства, да ор­ганизират държавата и обще­ството, да управляват образова­нието и здравеопазването, въз­питанието на подрастващите… В такова общество и държава постепенно, ала достатъчно бързо рязко ще спадне ражда­емостта и те няма да могат да се възпроизвеждат. Освен ако не се въведе някаква индус­трия за изкуствено зачевана, износване и раждане на чо­вешките същества. Т. е. на „ин­кубатори“ за хора, раждани по изкуствен начин. А не както Бог е отредил.

Но това ще са други хора и държавата им ще е друга. И всъщност няма да са хора и държавата им няма да е дър­жава!

В крайна сметка днес се формира и нов тип човек, различен от този, който Бог е създал по Свой образ и подо­бие. Този процес е в напредна­ла фаза, което позволява да се пристъпи към избистряне на об­раза на новия тип държава и да се включи в служение на новия тип държавници и политици.

Джендър (гендър) държа­вата е силно изопачаване на познатия тип буржоазна дър­жава, който организира, ох­ранява и ръководи буржоаз­ното общество с неговото раз­слоение на класи и съсловия, които са еднакви по своя при­роден статус мъже или жени и чрез това си разделение се събират в семейства, за да се възпроизвеждат демограф­ски. Когато раждаемостта на­малее или в семейството отслаб­нат връзките между родители и деца, това е сигнал за наруше­ни отношения и съотношения, които пречат болезнено на нор­малния живот.

Постепенно демографският проблем във всички „джендър държави“ ще се превърне в кре­щящ, но този път той няма да предизвика бурния ефект, кой­то предизвиква днес в повече­то европейски страни. Защото за този тип държава това няма е трагедия, нито драма, нито из­общо ще се отчита като някаква трудност или заплаха за бъде­щето й.

Джендър идеологията не е разпространена навсякъде по света и не всички нации и държави са я приели или раз­решили. Затова е налагането на новия тип държава не ста­ва бързо. Но активно се под­готвя „офанзивата“ по утвър­ждаването й. И скоро ще видим държавно управление, осъщест­вявано преди всичко от хора с двойна сексуална ориента­ция, трансджендъри, гейове. Те ще започнат да въвеждат и новите принципи на държав­но и обществено устройство. Примерът с Франция, САЩ, Естония, Финландия и в още няколко други европейски държави се отчита като успе­шен и започва да се прилага все по-смело и по-често.

Западът няма, както вече стана дума по-горе, никакъв полезен ход, за да възстанови господството си. В безизходица­та, в която е потънал, единстве­ният изход е войната. На дру­го не е способен, ала войната е твърде радикален ход, на който той не е достатъчно готов. Още повече че срещу него неминуе­мо ще се изправят поне Китай и Русия. Затова и ще опита с „меки средства“ да възстанови собст­веното си равновесие и задър­жи в ръцете си измъкващия й се днешен свят.

Светът обаче ще трябва да реши кое е по-малкото зло и от кой избор ще има повече пол­за за бъдещето.

Най-добре е да събере сили и да изхвърли разложения труп на капиталистическата система и повече да не се занимава нито с джендър държава, нито с войни.

Ала новият тип държава се формира и скоро ще се пока­же в целия си ръст и сила. Който не е готов за това бъде­ще, ще бере ядове, но и ще е отговорен за света!

 

 


Страница 600 от 600