Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

КАК СЕ СТАВА „ТЕРИТОРИЯ?

Е-поща Печат PDF

Всяка една страна се оп­итва да изгради иден­тичност, за да оцелее през безпощадните клещи на времето, точно като организъм със своя индиви­дуалност, борещ се за място под слънцето. Кои са основни­те монументи, онези стълбове, които изграждат българска­та идентичност? Православие, кирилица, национални герои, традиции/фолклор. Това са не­щата, които изграждат идентич­ността на българите и са стени­те, които са устоявали и спирали претопяването и изчезването на нацията в един бурен реги­он, който винаги е бил кръсто­път на интереси. Но никога не сме имали такъв мазен, серви­лен елит, слузеста паплач, кой­то за 30 сребърника да се опитва да унищожи всички тези стъл­бове на идентичността, само и само да задоволи желанията на сегашните господари и стра­ховете им към православието, кирилицата, историята. Никак не е случайно такива страхли­вци като Ушев и фамилия Паси как демонизират православие­то като зло, като инструмент на империята на злото, преди да изтрият постовете си от страх. Те постепенно втълпяват колко жалко е да си православен, стъп­ка по стъпка, пробват се, бавно, но с постоянство. Защо Паси не говори така за юдаизма? Не са случайни и първите стъпки да се премахне кирилицата. Плев­нелиев се пробва отначало уж като подхвърляне, просто да се видят реакциите на население­то и да се подготвят следващи­те стъпки, точно както процеди­рат и с православието. Издават и най-българската книга “Под игото” на шльокавица. Бав­но, приспивно, неусетно. И ако за нас това няма как да мине, то това не е така за младите хора, които постоянно се борят за по­пулярност и внимание. В тях се втълпява страх от алиенация, ако вземат и се отделят от източ­ниците на популярност. А те се финансират от добре позна­ти центрове, които формират постепенно идентичността им. Без съвсем младите да ос­ъзнават какво се случва. След­ващата стъпка е и оплюването на националните икони. Таки­ва като Емил Джасим се пробва­ха, но като видяха “временното” състояние, подвиха опашка и се скриха, чакайки да отшуми па­дението им и отново да атаку­ват я национални икони, я “за­старелите”, “срамни”, “прос­ташки”, “селски” традиции. Ако видят, че не минават това с националните фигури и не ста­не, почват да изкривяват и наг­ласят по тяхно усмотрение ис­торията, да вадят цитати извън контекст, да правят междин­на стъпка. И сега българското хоро, традиции, народната му­зика, всичко се обозначава като “просташко”, “селско”, “прими­тивно”, пишат цели статии, които широко се популяризи­рат. И тук говорим за тясна, но разрастваща се групичка от хора, самозадоволяваща се с взаимно лайкване и популя­ризиране и втълпяваща, че са популярни и адекватни. Като се махнат тези стълбове, какво остава? Територия. С най-сер­вилните и продажни боклуци на планетата, неспособни да вземат решения, но пък вечно лакоми и озлобени някой да не припа­ри до царството им. Те са тол­кова страхливи и несигурни, че чак си наемат пиар фирми, кои­то да им излъскат дупетата, за да изглеждат умни и красиви. Но колкото и да им ги лъскат, си ос­тават насрани. За останалите - честити празници и традиции.

 

„Странен премиер, който често се преоблича“*

Е-поща Печат PDF

Тъкър Карлсън призова канадците да обърнат вни­мание на лошото отношение към християните, уточнявай­ки: Вашите лидери ви малтре­тират

Карлсън нарече Джъстин Трюдо „странен премиер, кой­то често се преоблича“

Бившият водещ на Fox News Тъкър Карлсън призова кана­дците да обърнат внимание на отношението към християните в страната им от страна на влас­тващите, някои от които според него прокарват „краен фаши­зъм“ под прикритието на „об­ществена сигурност“.

В две речи, произнесени в сряда в препълнени зали на Кал­гари и Едмънтън, провинция Албърта, Карлсън предизвика канадските политически лидери и особено министър-председа­теля Джъстин Трюдо, когото оп­иса като „странен премиер, кой­то често се преоблича“.

По време на 20-минутна реч пред около 4000 души в TELUS Convention Centre в Калгари Карлсън каза, че изпитва сим­патии към канадците, тъй като някои от предците му са се засе­лили в Нова Скотия, но смята, че политическото ръководство на страната заслужава подиграв­ки и упрекна канадците, че не се противопоставят достатъчно на налаганите им тоталитарни им­пулси.

Трябва да разпознавате какво става. Не сте поканени да участвате в политическия де­бат. Това което става е унищо­жаване на вас, вашата култура, вашите вярвания, вашите деца и на вашето бъдеще като дър­жава“, каза Карлсън. Като по­твърждение, че канадските вла­сти презират собствения си на­род, той посочи политики като декриминализиране на твърди­те наркотици в съседната на Ал­берта провинция Британска Ко­лумбия, законите за транссексу­алната идентичност на децата, статистиката за нарастващо фи­нансиране от правителството на евтаназията.

„Те не са хора, които се оп­итват да ви помогнат, те са хора, които се опитват да ви навредят. Всеки, който преслед­ва децата ви, всеки, който на­сърчава да имате по-малко деца, се опитва да ви накара да изчез­нете. Буквално, това е толкова просто.“

Карлсън завърши словото си, като призова аудиторията да „прогледне какво правят с ва­шите християни“.

„Аз съм християнин, но не затова ви го казвам. Казвам го, защото няма по-безобидна и мирна група в света от хрис­тияните. Повтарям, няма та­кава. Религията ни казва, запо­вядва ни да обърнем и другата си буза и да поставяме грижите на другите над собствените си грижи.“

Карлсън напътства всеки, който не е съгласен с тези за­поведи, да обясни защо се про­тивопоставя. „Хората, които се молят за [опрощаване] на вра­говете си? Кой прави това? Кой би се молил за своя враг? Никой, с изключение на християните и те го правят. Това им е заповя­дано. Така че, ако притеснява­те тази група [християнската], може би имате друго предвид, за което трябва да сме загрижени, дори да не сме в тази група“, каза той.

Карлсън заклейми опожаре­ните или поругани през послед­ните години 96 канадски църк­ви, което Трюдо осъжда като „неприемливо и неправилно“, но същевременно било „разби­раемо“, според твърдения, че в дворовете на католически учи­лища били открити масови гро­бове на деца от коренното на­селение. Следващите разкопки обаче не откриват доказателства за човешки останки на тези мес­та, сочи New York Post.

„Ако позволява изгарянето до основи на 90 църкви, а минис­тър-председателят и неговите малки странни приятелчета одобряват това – изгарянето на църкви, ако подкрепяте изга­рянето на църкви, нека просто кажа: не ми трябват други фа­кти, вие сте на грешната стра­на“, уточни Карлсън.

Карлсън също се позова и на вкараните в затвора по вре­ме на пандемията от COVID-19 християнските проповедници, повечето от които са от провин­ция Албърта. Пастор Джеймс Коутс е първият свещеник, арестуван в началото на 2021 г. за това, че оставил църквата си в Едмънтън отворена, в разрез с правителствените разпорежда­ния по време на пандемията. На разсъмване полицията нахлува в неговата църква GraceLife и я барикадира с няколко огради, а пасторът е държан един месец в затвора.

Пастор Тим Стивънс от Кал­гари също е вкаран в затвора, след като полицейски хеликоп­тер открива конгрегацията му на открито през юни 2021 г. По­лицията го арестува в дома му в присъствието на малките му деца, които ридаят. Това пре­дизвика сенатора Джош Хоули – републиканец от щата Монта­на, да изрази възмущението си в писмо до Комисията на САЩ по международна религиозна сво­бода.

Пастор Артур Павловски също влезе в международните заглавия през 2021 г., когато със сила изгони полицията и здрав­ните власти от своята конгрега­ция Cave of Adullam в Калгари. След това той многократно бе арестуван: 51 дни прекара в за­твора и отново през февруари 2022 г., когато изнася проповед и отслужва молебен пред шо­фьорите на камиони, блокира­ли границата между САЩ и Ка­нада.

„Ако смятате, че проповяд­ването на Евангелието е тол­кова опасно, че хората, които го правят, трябва да бъдат в затвора, в окови, вие служите на някой друг, но не и на наро­да на Канада. Разбирате какво имам предвид. Това наистина е страшно. И не ме интересува, че го обличат в пасивно-агресив­ния, прикриващ собствените си проблеми език на модерната ле­вица, че всъщност ставало въ­прос за сигурността на обще­ството. Всеки път, когато пус­на вашите ужасни телевизион­ни предавания, всичко е свързано сък сигурността на общество­то, което всъщност е евфеми­зъм за краен фашизъм“, добави той.

Карлсън призова публика­та да се замисли за последиците от действията на властите, кои­то „хвърлят пастори в затвора за това, че проповядват хрис­тиянското Евангелие“, дори на­стояват за увеличаване на безза­конието.

Превод: д-р Радко Ханджиев

Bulgarian Press pool-Budapest

 

ДА СТРОШИМ ОТРОВНИЯ ЗЪБ НА КЛЕВЕТАТА

Е-поща Печат PDF

 

На 16.1.2024 г. в сайта СКАНДАЛНО.нет, оби­чан и популярен сред ми­слещите българи, които противно на фашизоидната про­паганда представляват не по-мал­ко от 85 процента от българското общество, се появи статия с отвра­тителното заглавие “Братушките се продадоха на врага. Да благода­рим на българите, че ни избавиха от историческите митове. Пролях­ме доста кръв и похарчихме мно­го пари заради тях”. Автор на крайно провокативния и нагъл текст е някой си Сергей Балмасов - фамилно име, което говори за неру­ски произход. Собственикът и редактор на Скандално.нет, който е и преводач на статията, в частен разговор с мен изрази съжаление, че я е поместил в сайта си, защото в един момент тя стана вирусна в интернет пространството. И по-специално в еничарските сайтове на „Козяк“.

Известният пловдивски журналист, собственик на Скандално. нет, Илиян Атанасов, се опасяваше, че този текст може да пробуди противопоставяне между българското и руското общество - каква­то впрочем е и целта на самия автор - неизвестния за мен г-н Балма­сов. Аз обаче успокоих собственика на Скандално.нет, че напротив! - той е постъпил абсолютно правилно, като е превел и поместил в сай­та си този низък текст и е отворил очите на българския читател за една особено недостойна тенденция в някои руски средства за масо­ва информация - да клеветят българския народ, умишлено припис­вайки му действията на сегашната узурпаторска неолиберална вър­хушка - т. нар. “сглобка” между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС, дошла на власт с фалшифициране на изборите и акт, който по същество бе държавен преврат, извършен в България (както все по-ясно става това) от ди­пломатическите представители на САЩ на 6 юни 2023 г. мафиотската компрадор­ска организация „Глобална Бъл­гария“, която лансира и утвърди ГЕРБ на Б. Борисов. Нещо пове­че, оставиха я да ограбва и раз­продава България в течение на почти две десетилетия. Публич­на тайна е, че американски, тур­ски и израелски интереси сто­ят и зад могъществото на огро­мния октопопод, който изяжда страната ни в продължение на 34 години - и също чрез ДПС, подмолно, участва в “сглобка­та”. Фактически от 1989 г. на­сам България е окупирана стра­на, без самостоятелна държава, с фалшиви държавни органи, ва­сално подчинени на САЩ, Тур­ция и Израел. Тя е превърната в африканска колония от откро­вения тип, битуващ през 19 в. и първата половина на 20 в., кога­то всички национални богатства на колониите хищнически се из­насят и потъват в частни капи­талистически ръце, народите са обречени на измиране, а в ко­лонизираните страни бушуват нищета, болести, безкултурие и разбойнически хаос. Ето на та­къв тип “управление” е подло­жен нашият наполовина пресе­лил се в емиграция или в гро­бищата български етнос. Дос­тойнството и самоуважението му са отнети, интелигентните и истински образованите българи са маргинализирани. Цяло чудо е, че въпреки всичко глухата съ­протива срещу поробването на България продължава - в сай­тове, подкасти, малки телевизии и в съзнанието на нормални­те българи. Впрочем почтените и надарени с интелект българи никога не са участвали в упра­влението на България - не само след Десети ноември 1989-а, но и след Девети септември 1944-а. И след двата преврата е наложена тотална цензура. Но глобалист­ката цензура след 1989 г., коя­то особено ярко се прояви след 1993-а и най-вече след 2022 г. - не можа да свърши никаква ра­бота, тъй като целите й бяха дъл­боко чужди на традиционните ценности на българите. Въпре­ки черните списъци на автори и забраните на теми, въпреки вся­ческия тормоз над писатели, об­щественици и журналисти, въ­преки заглушаването на руските средства за информация глоба­листката пропаганда претърпя провал в България. Неслучайно Сорос насочи цялата демонична мощ на фондацията си и нейни­те туморни НПО-та специално към България - по всички фрон­тове. Неслучайно у нас регуляр­но долитат разни „демократич­ни“ птички “да ни учат” как да се “борим” с “фейковите новини”.

С най-голяма стръв глобал­ната секта се е заела да унищо­жава българската култура и об­разование, да орязва българска­та литература и да изопачава българската история. Денков и Тагаренко лазят пред глобални­те окупатори и се кълнат, че за нула време тая задача ще бъде изпълнена и мозъците на мла­дото поколение ще бъдат про­мити. Но сравнени с колосал­ните усилия на глобалистите и техните ибрици, резултатите са мижави. България има прека­лено велика и древна история, която не може да бъде заличе­на с едно махване на ционистка, англосаксонска или турска въл­шебна пръчица. Кланетата в Ба­так, Перущица и Стара Загора се помнят. Не могат да бъдат заб­равени и „цивилизационните благодеяния“ - изстъпленията на Сюлейман Безумний и Диз­раели, лорд Биконсфийлд, както и ненаситните челюсти на студ­нокръвните чудовища, в чиято всеядна паст сме и днес. Брат­ството с Русия и признателнос­тта към Освободителката от пет­вековно дивашко робство са в българския дух и ген. Никой не може да ги унищожи, фалши­фицира и “изчегърта”.

Ето защо под диктовката на господарите си овластените па­лячовци на конци от “сглобката” преминаха към откровени про­вокации - оскверняване, разру­шаване и нарязване на памет­ниците на българо-съветска­та дружба, на победата на СССР над фашизма и - разбира се - на Руско-турската Освободителна война. Още преди тая акция, от началото на СВО на Русия в Ук­райна, течеше и дебилен про­цес на преименуване на улици и площади с имена или общи про­звища на бандеровски и петлю­ровски персонажи -”Героите на Украйна” (?), за които никой българин не знае нищо или във всеки случай - нищо добро не е чувал.

С КАКВА ЦЕЛ СЕ ПРАВИ ВСИЧКО ТОВА?

Ако целта е ролята на Русия в историята на българския на­род да бъде подменена или заб­равена - то, поне засега, тази цел в съзнанието на българското общество не е постигната. На­против, всеки път подобни ко­щунствени мародерства нади­гат буря от гняв сред българ­ския народ. Тия вандалщини се харесват само на 1 процент (дори по-малко) от “български­те граждани” - сноби, соросоиди и компрадори, т. нар. „жълтопа­ветен умнокрасивитет”, отдав­на скъсал връзките с българския род и дори недотам принад­лежащ към българския етнос. Всъщност това е контингентът на издънките от времето на со­циалистическия режим, чии­то бащи бяха високопоставени членове на БКП, заемаха висши и средни рангове в ДС и се къл­няха във вярност към Съветския съюз и КПСС. Сега обаче те пре­гръщат глобализма, неолибера­лизма и фашизма, защото идеи­те никога не са ги интересували и за тях само облагите са важни.

Слугите на глобалната секта в Колония България може и да са имбецилна сган, но техните ментори не са. Защо тогава раз­рушаването на паметници, въз­мущаващо от дън душа българ­ския народ, продължава? Много ясно - защото ефектът е насочен към Русия - към руското обще­ство, руската интелигенция и духовните недра на руския на­род. Именно те трябва да бъ­дат възмутени от светотатство­то, което се върши в България. И ето - “автори” като г-н Бал­масов се появяват и услужливо “информират” Русия за вълната от антируски кощунства, заляла българската земя. Само че тези “информатори” не съобщават кой точно върши злодеянията и кой стои зад тях, а обвиняват целия български народ в черна неблагодарност, чудовищна не­признателност и отречение от връзките с Русия. В заплюване на руската кръв, пролята за бъл­гарската свобода. Обвиняват го в отвратителен егоизъм и гавра с паметта и историята, в при­смех над чувствата на руснаци­те, които до днес чистосърдечно са смятали българите за братя.

Тези внушения всъщност те­кат от няколко години. Но от­както варварски бе нарязан Па­метникът на Съветската армия и в чест на това кощунство бе устроено канибалското пирше­ство с тортата - от кого, от цело­купния български народ ли? - те добиха пандемично разпростра­нение. И аз си мисля, че ги раз­пространяват същите, които в България повеляват да бъдат рушени съветските и руските паметници. Същите субекти, съ­щата секта, която мрази Бълга­рия и ненавижда Русия.

Петата колона сред руския народ, която владее медиите и пропагандата. Тя всъщност мести асото от единия - в дру­гия си ръкав. В България нати­ска еничарите да рушат, а в Ру­сия вопие да бъдат заклеймени вовеки веков “неблагодарните братушки”, които не само бяха освободени от Русия, но ползва­ха с пълни шепи природните ре­сурси на Съветския съюз, както и политическата му протекция. Смятам, че един и същ агенту­рен координационен център на глобалната секта разнася тези интриги. Дали действията му в България ще проработят, не е толкова важно - важно е огорче­нието и погнусата от България, които сеят на руска почва. Така българският народ ще остане без традиционната си закрила от Русия, изоставен на турско- ционо-американския произвол.

Цялата статия, в която Бал­масов “доказва”, че не само днес, а от самото си Освобождение българите са проявявали мерз­ка непризнателност към Русия, се състои от полуистини и наг­ли лъжи. Той представя българ­ския народ и неговите водачи - а това са оцелелите от Априлската епопея и Освободителната вой­на революционери - като сбир­щина кретени, които са изоста­вили Русия и са се залепили за Германия, защото Берлинският конгрес им е показал, че Герма­ния е силна, а робският дух им шепне, че трябва да бъдат със силния. За кризата в отношени­ята с Русия, която настъпва за­ради личната неприязън на ру­ския самодържец Александър III към княз Александър Батен­берг (причината за тази непри­язън е, задето Цар Освободител често давал племенника на съ­пругата си Батенберг за пример на своя син), не се говори нищо. Сръбско-българската война, на­речена в България “войната на капитаните срещу генералите”, се разглежда изопачено. Послед­ствията от Балканската война, в която “спорните зони” са пре­доставени на арбитража на ру­ския цар - а той предварително е избрал Сърбия за свой фаворит, се разглеждат умишлено про­фански. “Любимите сърби”, как­то Балмасов с умиление нари­ча съседите ни, противопоста­вяйки ги на неблагодарниците българи, никога не са изпитвали благородни чувства към Русия, а притворните сръбски полити­ци винаги са я разглеждали като източник на облаги - голям до­бряк, когото лесно можеш да из­лъжеш. Причините за участието на България на страната на Цен­тралните сили в Първата све­товна война са разгледани във фалшива светлина - явно авто­рът не знае или не иска да знае, че основната цел, която опреде­ля влизането на България в све­товната месомелачка - и на чия страна, е обещанието за присъ­единяване на Македония към Майка България, свещена кау­за, за която е пролята толкова българска кръв. Балмасов няма представа, че Добруджа не е “ру­мънска”. С фалшив патос той клейми българите като злодеи, които, първо - са вдигнали оръ­жие срещу руснаците (без да ос­ветлява обстоятелствата, дове­ли до това), и второ - са държали при нечовешки условия, глад и побоища руските пленници, без да посочва доказателства. След такъв “исторически обзор” Бал­масов преминава към по-нови времена, не знаейки или съзна­телно въвеждайки в заблужде­ние относно факта, че България по време на Втората световна война е имала дипломатически отношения със СССР, прекъсна­ти от съветска страна точно пре­ди навлизането на Трети укра­ински фронт в нашата терито­рия. И че - да! - България е по­дписала договор с Третия райх, но пакт с нацистка Германия с доста цинични тайни клаузи е подписал и СССР – вездесъщия пакт „Молотов – Рибентроп“. За­щото едва ли има друг между­държавен документ, който да е оказал по-силна подвеждаща роля спрямо чувствата и надеж­дите на българския народ. Така че е чудовищна несправедли­вост всички политически и во­енни перипетии в Европа през 20 в. да се вменяват във вина на България и да се представят като антируско отношение на “непризнателните братушки”, които, каквото е внушението, на всичко отгоре имат и наглостта да посягат на чужди територии – Гърция Югославия. Тези руски автори въобще нямат и понятие от историята като свидетел и като основание за едно или дру­го решение или действие.

Тези подли и профански от историческа гледна точка по­пълзновения на Балмасов са разобличени от непосредстве­ните читатели на Скандално. нет в коментари под въпросната статия. В коментарите напълно резонно се разглежда предател­ската спрямо България роля на съветското и руското ръковод­ство, олицетворявано от Гор­бачов и Елцин. Първият преда­де Съветския съюз, а вторият го разпродаде на парче. Същите те подхвърлиха България, най-ве­рния съветски съюзник, на про­извола на глобалистите и без­сърдечно ни определиха ролята на жертвен агнец. По този осно­вен за нашето време и за днеш­ните българо-руски отноше­ния въпрос - Балмасов въобще не отваря и дума. А точно този въпрос трябва да бъде поставен на дневен ред, защото е алфата и омегата на най-чудовищната катастрофа и на руси, и на бъл­гари. И на света въобще.

Подобен антибългарски за­ряд, но с още по-замъглени при­чини, обвиняващ българския народ, а не колониалната върху­шка, ненавиждана от българско­то общество - за кощунствата с паметниците и извращенията на историята - носи и статията във “Взгляд”, озаглавена “Тряб­ва да се освободим от илюзии­те, че българите са наши бра­тя”, публикувана в почти всички български сайтове.

Аз съм историк, който се за­нимава с най-древната история на българския народ. Но питам - защо срамно мълчат титулува­ни исторически величия, автори на университетски трудове по история на България и Русия? Защо не отговарят на подобни текстове, разпространявани в руската земя не от разочаровани почтени руски интелигенти, а от върли врагове и на България, и на Русия? Къде е професор Да­рина Григорова и защо от ней­но име не излезе никакво мне­ние, разобличаващо истински­те цели на статии като тази на г-н Балмасов? Защо тя не защи­ти българския народ, който ни­кога - никога! - не е предал Дядо Иван по начин, по който мнози­на се втурнаха да защитават нея от мракобесието на т. нар. Ака­демичен съвет на СУ?

 

 

Пишман психиатър и плачевен творец

Е-поща Печат PDF

Всяка сряда излиза вестник „Филтър“ на Патрашкова и всяка сряда в него е поместе­но по едно алкохолно безумие на Калин Терзийски - „пи-са- тел“. Бутилките се трупат, алко­холът е повече от хемоглобина и Кальо, в делириум тременс, лее във вестника все по-слузести кретенизми, чиято единстве­на цел е седмичният хонорар. А може би, мятайки тези кални пиратки, Терзийски се надява да не бъде напълно забравен от българския читател. Меч­тае да се промъкне и приюти в общественото съзнание, па ма­кар и само като негоден сорос­ки ратай, нарочен за изхвърляне от софрата, отдавна самолишил се от талант и чест, маргинален „просяк на внимание“, гърчещ се в нозете на минувачите.

Тежка е участта на всеки ла­кей, но най-трагична е съдбата на оня ибрикчия, чийто ибрик е пукнат и протекъл, а той все още се натиска да подмива с него интимните части на гос­подаря си.

Прочетох статията на Кальо във „Филтър“ с онова почти фи­зически осезаемо неудобство, което винаги предизвикват у нас бездарните текстове на графо­маните, изсмукани от пръстите и абсолютно ненужни като пред­лагана проблематика. Статия­та е озаглавена „Ако ромите си поискат държава, как ще я кръс­тят?“ - нерде не! Сякаш сред толкова галопиращи световни събития в изминалите от нача­лото на годината броени седми­ци сме опрели точно до тоя казус. Интрижката в заглавието обаче е само повод за Кальо да навре в лицата ни омразата си към държавата като институция и към патриотизма като емоцио­нално състояние, като граж­данско и политическо съзна­ние. Няма да се спирам на по­пръжните му по повод нацио­налните чувства „на демоса“, заемащи половината от съчи­нението и вонящи на олян с шльокавица кръчмарски тез­гях - ще цитирам само следния махмурлушки бълвоч:

„Бих казал на всеки патри­от-националист: абе, другарю, не ти ли е ясно, че цялата ра­бота с имената на държавите, цялата работа с национализми­те, с патриотизмите, с патри­отарщините, с националните имена и знамена, с национал­ните символи, с националните гордости и националните све­тини... е една гнусна помия.“

От това изречение разбира­ме, че в плътната мъгла на пи­янството и отрицателството на Кальо му се губи разлика­та между между „националните имена, символи и светини“ и де­магогията на „патриотарите“, които използват за свои мерзки цели националните идеи. Всич­ки тия несъвместими понятия и интереси - от най-чистия идеа­лизъм до най-грубия материали­ зъм, пияницата налива в един леген - и клейми като „гнусна помия“. С подобни фрази той на­сочва едно пълноводно ручейче, бъкащо от болестотворни ми­азми и внушения, към мелни­цата чичко си Сорос.

По отношение началата на държавата Кальо има същото извратено разбиране, породено както от невежество, така и от же­лание да оближе ръчицата, коя­то му подхвърля залък. А също от комичен напън да шокира, да оригиналничи и с пиянско пре­дизвикателство да заплюе „земя и небо, звяр и природа“. Но както във всички подобни случаи тоя, който плюе нагоре, плюе вър­ху самия себе си. Кальо едва ли е чувал името на Диодор Сици­лийски, а още по-слабо вероятно е да е чел описанието на великия древен хронист за пътя към съз­даването на държавата. Платон и Аристотел явно също нико­га не са били обект на Кальовото внимание. Иначе пишман „пси­хиатърът“ и плачевен „творец“ щеше да знае, че в най-дълбо­ка древност институцията на държавата е създадена от ду­ховните елити на народите, а не от „малки групички свръхагресив­ни, свръхнагли, свръхбезсрамни и свръхалчни човешки същества“. Държавата (в българския език съ­ществителното е изключително красноречиво - държа!) има две основни функции (обяснявам заради илитератите като Ка­льо): да поддържа ред и спра­ведливост в обществото и да предпазва това общество от външни врагове. Такива враго­ве в древността са били племена, далеч по-нецивилизовани от изградилите държавни фор­мации народи. Племена, целя­щи да ограбят техните блага, да отвлекат и поробят техните жи­тели и да си присвоят тяхната територия. Държавата в своите начала не е била орган за наси­лие над произвеждащите ма­териални и духовни блага об­ществени слоеве. Както пише Диодор, в дълбоката древност, в държавата на Дионис най-на­пред са създадени кастата на зе­меделците и тази на жреците, т. е. интелигенцията - които са се ползвали с най-висок авто­ритет. Да, впоследствие класи­те, представляващи държавна­та власт, са изопачили смисъ­ла и функциите на държавната институция, но и самият чо­век - независимо на коя класа е представител, е падал все по- ниско в духовно отношение, докато се стигне до днешния тотален срив - и на държави, и на народи, и на личности.

Днешната епоха обаче е само миг в историческото развитие на човечеството. Може ли да се отрича държавата изобщо и ис­торическата българска държава в частност заради днешното ко­лониално туморно образувание начело с генерал-губернатора от „Козяк“? Може ли то да бъде пример за „държава“? Ясно е, че то няма нищо общо с понятие­то „държава“, то е отрицание на държавата, то е триумф на гло­бализма над държавите и наци­ите. Не по този тумор трябва да съдим за смисъла на държав­ността.

По същия начин нима Чо­вешката Личност, създадена по Божие подобие, може да бъде представлявана от сегашните де­генерати - сред които поставям и автора на въпросната статия във „Филтър“? Заслужил си го е със следните позорни редове:

„Тия имена на държави и тям подобни гнусни идиотщи­ни... тия ежби, тия грозни кара­ници между народи (всъщност буйстващи безглави тълпи от фанатизирани идиоти)... не са нищо друго, освен чудесна залъ­галка...“ И прочие безмислици.

Така поднесени, генерали­зирани, абсолютизирани, те чу­десно обслужват интересите на една определена държава - дълбоката, deep state.

Нека се запитаме - ако ги нямаше държавите, колко народи и в какво състояние щяха да доживеят до днес? Чо­вешка цивилизация нямаше да съществува, защото вълците щяха да изядат агнетата и ди­вите щяха да изтребят питом­ните. Не само народите няма­ше да имат имена, но и малкото оцелели земни жители щяха да бъдат лишени от име, идентич­ност и история. Щяха да са ня­какъв трагичен безроден сбиро­ток.

Мнозина философи са се обявявали против държавата заради елемента на насилие над свободата на индивида, който се съдържа в нея. Ботев твърди, че истинска демокра­ция има само в съюза на сво­бодните общини. Но за подо­бен идеален обществен строй цялото човечество трябва да се състои от идеални личности. Ясно е, че човешкият род не е достигнал до такова ангелопо­добно състояние. Ще израснем до него едва подир Страшния съд.

Ако създателите на държа­вите, според Кальо, са свръх­мошеници и наглеци, които „искат да изядат всичко“, какъв е тогава основателят на българ­ската държава - канас Аспарух? По Кальовите мерки - несъмнено мошеник.

Не става ясно защо пиянско­то бълнуване на Терзийски за­почва с разсъждения за евенту­алното название на евентуална­та „ромска държава“. Ако такава се пръкне, нека Кальо емигри­ра в нея - дано там го изтърпят. Да се говори дори на шега за по­добна възможност в свещена­та земя на България е поредно­то Кальово кощунство. Пък и са­мите цигани не са мераклии да се нанесат в собствена държава - „кой ще работи там, бе бате“?

„Историческите ретроспек­ции“ и „лингвистичните разсъж­дения“ на Терзийски, „обяснява­щи“ произхода на едно или дру­го име на държава и етнос, са под нивото на каквато и да било дис­кусия. Откровени глупости на профан.

Но аз питам моята колега кул­туролог Кристина Патрашко­ва - защо унижава себе си и своя вестник, давайки терен на пош­лите халюцинации на един деградирал словесен бомж? Не може ли да се уреди Кальо прос­то да си получава по пощата сед­мичната издръжка от Сорос - без да гримасничи от страниците на „Филтър“?

 

Световен ред, икономика, политически и интелектуален елит

Е-поща Печат PDF

 

Хората от над средния социален слой в Ев­росъюза, всички до един, днес най-вече се страхуват да не загубят своя статус и паричките, които им се полагат за него. Истерията, която ги е обхванала, се дължи на факта, че им е станало ясно, че колегите им от Вашингтон няма да ги защитават пове­че, независимо какво им обе­щават. Съответно няма особено значение какво говорят полити­ците от страните на ЕС – нямат нито ресурси, нито възмож­ности, нито мироглед да опи­шат света, в който живеят. Ос­вен демонстрация на чист ужас друго няма. Няма гаранция на­пример, че името им няма да се появи в списъците на Джефри Епщайн или в други списъци. А такива ще има, и то много - и глобални, и регионални, без съм­нение много, появяващи се свое­временно.

Моделът на САЩ за целия свят, реализиран, начиная от 1981 година, е световна финан­сова структура, базираща се на американската производстве­на (реална) икономика, която основа и до днес не се е из­менила – днес тя представля­ва 16-17% от американската икономика, а е била 70% през 1981. Независимо от стагнация­та тази промишлена икономи­ка днес е по-голяма от общата икономика на Германия, но на нея се крепи огромна финансо­ва структура, която се счита за реална икономика. По-голямата част от населението, средната класа, получава своите доходи от тази финансова надстрой­ка, при срутването на която за­почва истински кошмар имен­но за тази класа - сриването й до нищенско ниво, до пълното й унищожаване. С една дума - западното общество днес стои на прага на невероятно силна социално-политическа тран­сформация. На тези от Вашинг­тон това вече им е ясно, за техни­те подопечни в Западна Европа гаранция няма никаква.

Във Вашингтон има хора, които са наясно още от избира­нето на Байдън за президент, че периферията на глобалната американска империя започва да се руши – САЩ не управля­ват непосредствено световни­те промени, но имат лостове за индиректно влияние в изгодна за тях насока. Темповете на де­американизация на цели регио­ни в света днес обаче надхвър­лят всички техни предвижда­ния. Това особено се отнася до Близкия Изток при силни по­зиции там и на Китай, и на Ру­сия. Съществена намеса на САЩ в Близкия Изток не се предвижда – за пример може да бъде борба­та срещу хусите и неимоверното нарастване на застраховките за морски превози на стоки. Още - възможна война с Иран озна­чава почти неимоверно раз­ширяване на фронта на аме­риканските военни действия до степен да се отслаби ефек­тивността им глобално. Не на последно място като фактор в общата картина е и разколът на администрацията на Ва­шингтон, като по-скоро става дума за съмнения в способно­стите на днешната управлява­ща върхушка (противоречиви позиции на нейни емисари), отколкото за съмнения в по­тенциала на САЩ.

наказания за не­послушните. Което е нещо по­вече от самото непослушание. Именно тази тенденция започ­ва да се очертава напоследък.

Като пример да вземем вой­ната в Газа. Там каквото и да е външно вмешателство не може да промени естествения ход на събитията главно поради без­перспективността на възмож­на договорка между Израел и Иран, договорка като като оп­ределящ фактор. На този ес­тествен ход се наслагва дегра­дацията на елита, отговорен за проекта Pax Americana, де­монстрирана в разгарящи се вътрешноелитни конфликти. Трети фактор е ниското ка­чество на тези елити като ре­зултат от прочистването на образователната система от инакомислещи с краен резул­тат унищожаване на интелек­туален потенциал до степен да няма способни не само да из­казват мнение, различно от правоверното, но и дори да го критикуват. Става дума за не­поправима деградация на сис­темите за управление, на ин­ститутите за управление и на самите кадри.

По проблема Тайван-Ки­тай американският елит пола­га неимоверни усилия да пре­дотврати още един голям и до­пълнителен конфликт, който би намалил ефективността на САЩ да контролират всички фронто­ве. От друга страна, решението на проблема Тайван е централен и много актуален за китайския управленски елит, което го пре­връща в дамоклев меч за светов­ната военна хегемония на САЩ. Оттук и излкючително аку­ратното поведение на амери­канците след последните из­бори в Тайван с надеждата да се блокира каквато и да е ин­фекция на този фронт.

Имат ли САЩ план за бъ­дещето, например за следва­щите 15 години, какво искат? Отговорът на този въпрос зави­си от това кого питате, имайки предвид дълбокия разкол както сред елита, така и сред отделни обществени групи (експертни, бизнес, индустрия, финанси...). Една от главните идеи е свър­зана с АУКУС и новия пазар на Югоизточна Азия (Новия Индоокеански «Запад»), но без Европа и Евразия (където се очаква периодично да се раз­палват пожари). Главен и реша­ващ фактор си остава очаква­ната социална турбуленция в САЩ (наричана от някои гражданска война), свързана с тазгодишните президентски избори. С една дума, даже да е ясно какво трябва да се прави, можете да получите следния отговор: «Знаем, но точно сега не му е времето, виждате какво става у нас.»

За останалите страни в све­та е актуално създаването на незвисими от долара валутни зони с правила за междузонално взаимодействие.

От икономическа гледна точка САЩ имат два принцип­ни проблема:

(1) Финансов.

За сметка на печатането на долари от 1980 г. насам се съз­даде колосален по обем фи­нансов елит, който държи под контрол голяма част от реал­ния сектор на икономиката. От този елит в близкото бъде­ще ще остане около една трета, в най-добрия случай, като по-ре­ално е да се намали до една десе­та част от сегашния. Ето откъде се задава и гражданската вой­на.

Близо десетократното нама­ление на елита може да се де­монстрира по следния начин. Банката, като посредник меж­ду производител и потреби­тел, е получавала 5% от пе­чалбата веднага след Втората световна война, а днес – 70%. Ето ви и причината за очаквано­то приблизително десетократно намаление на печалбата на бан­ките поради неизбежното вече връщане към нормална иконо­мика. А намалението на печал­бата естествено води пропор­ционално до намаляването на броя на заетите във финансо­вия сектор.

(2) Управленски проблем.

Кадрите в управленския елит, произлизащи като прави­ло от градската средна класа, се подменят приблизително все­ки 15 години. Интелектуал­ната деградация след 1980 г., спомената по-горе, засяга и този управленски елит: лошо образование, „оплевяване“ на лидери със собствено мнение, ликвидиране на профсъюз­ни организации, на центро­ве за самостоятелно мислене и др. Сега става ясно, че поради кризата, описана по-горе, тази средна управленска класа се превръща в класата на новите бедняци. Примери от 1930-те години как представители на пропадналата средна класа са принудени да строят пътища в САЩ - колкото искате. И не само в САЩ.

Главният проблем е как да се управлява такава една си­туация при вътрешна борба дори в най-горния слой уп­равляващ елит, чийто състав трябва да намалее поне тройно. Този сценарий може да запо­чне да се реализира още тази година, което означава само едно – развал на цялата сис­тема. Неминуемо ще се появят нови управляващи, но въпросът е как ще се контролира този про­цес на разпад на самата система. За пример само – днес не може да се реши проблемът с бежа­нците, пресичащи границата на Тексас с Мексико. Тексас не се подчинява на разпоредбите от Вашингтон, като национал­ната гвардия на Тексас се оп­ълчва директно срещу феде­ралните сили за сигурност. Да не говорим за дребни престъ­пления в градовете – заловени грабители на магазини се осво­бождават веднага от полицията без каквито и да са съдебни про­цедури (примери – Сан Франци­ско, Ню Йорк).

Още - поради голяма ве­роятност за победа на Тръмп в президентските избори в много либерални щати вече се подготвят регионални лиде­ри (от Heritage Foundation, на брой 30 000) за организирано неподчинение на заповеди­те на новия тръмпистки Ва­шингтон. Това са и полюсите на днешната конфронтация в САЩ – ляво и дясно, но не в класическия смисъл на ляво и дясно, а по координатата на кул­турата, «културно ляво» и «кул­турно дясно». Надежда все пак има, защото са налице подгот­вени кадри както в «културно­то ляво», така и в «културното дясно», които могат да поемат отговорност за резултата от новата конфронтация, нова­та гражданска война в САЩ. В този смисъл ситуацията в САЩ съвсем не е безнадежд­на за разлика от тази в Евро­па – в САЩ кадри има, може да не са достатъчно ефективни, но съществуват. И практика има - например всеки губернатор на щат може да управлява «малка държава».

Най-общо казано, тези, кои­то грабят бюджета днес, ще бъ­дат против промените. Общ фронт на гражданската война не се очаква - ще има «точко­ва» война, за всяко място, и то хибридна, с всякакви средства и с най-нови методи. И много продължителна, като няма да е ясно какво точно ще се счита за победа.

Това, което става в момен­та в САЩ, е в отношение едно към едно с процесите в СССР през 1989-1991 г. поради ком­бинация от обективен иконо­мически проблем плюс слаб управленски елит. В западно­то общество действат някол­ко глобални проекта: глобал­ният Фининтерн, който днес е на власт, Юдейският (Лон­дон – елитът на бившата Бри­танска империя) и Католиче­ският (Ватиканът) - със силно влияние в Латинска Амери­ка и по-ограничено в Европа. Тези проекти след 1945 г. се до­говарят за борба срещу СССР, но след неговото разпадане започват да се конкурират, като Фининтернът доминира, особено след 2001 г., когато за­почва да разрушава индустри­ална Америка.

Днес Лондон е много акти­вен в Близкия Изток, особе­но около военните действия на Израел в Газа, а и отдавна сред американския политиче­ски елит (Кисинджър, вероят­но Обама).

За проблемите на САЩ няма виновна външна сила – те биха воювали икономиката е Управля­вящият финансов елит, като съвсен не е ясно какво трябва да се направи. От политическа гледна точка за демократите е абсолютно недопустимо Тръмп да вземе властта. Второ, ясно им е, че Байдън не става за нищо, а алтернативна фигура няма. При това положение разпро­страняващата се идея, че де­мократите могат да подкрепят републиканката Ники Хейли за президент, става все по- ре­алистична при естественото ус­ловие, че участието на Тръмп в изборите трябва да бъде блоки­рано по някакъв начин.

Коя е Ники Хейли? Тя е сикх, спругът й е сикх, посе­щават храм на сикхите, а за сикхите се знае, че са хора на Британската империя, т. е. става дума за реална възмож­ност за включване на САЩ в зоната на влияние на Юдей­ския глобален проект. При това положение гражданска война най-вероятно няма да има: Тексас, при желание, ще получи разрешение да се от­дели от САЩ, може би заедно с още някои южни щати, като всички републиканци консер­ватори ще имат възможността да се изселват по желание на юг. При това изглежда вероятно едно обединение на демокра­тичния Атлантически бряг с Демократическия американ­ски север и с Канада (Британ­ска конституционна монар­хия, Чарлз III), оформяйки мощна държава.

Идеята Британската импе­рия да вземе под контрол САЩ не е нова. Разработвана е от­давна от Линдън Ларуш (Lyndon Hermyle LaRouche, Jr; 1922-2019) и е била дискутирана като пер­спективна през 2005-2006 даже в Русия с негово участие. Ларуш е американски икономист и по­литически активист, основател на няколко политически орга­низаци («Движение на Ларуш»). Кандидат в 8 президентски избори в САЩ, начиная с 1976 година. Занимавал се е и с фи­лософия.

Съответно за решаването на днешните икономическите проблеми на САЩ има изпи­тан модел, този на Британ­ската империя от 19 век, коя­то единствена в света е управ­лявала икономиката не чрез процентна ставка, не чрез тъ­рговия, а чрез контрол над це­ните: британците са Оцените­ли, не са Процентаджии. Ана­логична система през 20 век използва СССР на база марк­сизъм, разработен в Лондон през 19 век с пари от Глобал­ния юдейски проект. Самото реализиране в практиката днес на този британски модел е отде­лен въпрос – засега има модел, има и Ники Хейли.

Западният глобален про­ект на банкерите (Фининтер­нът) създаде колосално коли­чество хора сакрално свърза­ни с парите. Проблемът е там, че тази система повече не работи, а тези хора не могат да променят манталитета си. Например чо­век, който вярва в парите, не може да почне да вярва в Бога – той знае, че зад действията на всеки жрец стоят парите. Не се търсят смисъл или цен­ности, търсят се пари. Поста­новката не е, че силата прави пари, а че парите са сила: гу­биш пари – губиш сила. Става въпрос за хора от политическия, управленския и бизнес елит, ко­ито не са наясно какво трябва да правят - свикнали са да раздават американски пари и да печелят от това. Свършват парите – за­почват проблемите. И започва масова психоза.

Накратко, днес САЩ се от­казват от отговорност за про­мените, които стават по света като цяло. Това не означава, че няма да отстояват собстве­ните си интереси, но няма да поддържат световния ред. В отделни части могат да пое­мат отговорност, но не нався­къде. Ето защо тези оставени на себе си трябва да разра­ботват собствени управлен­ски технологии на база соб­ствен ресурс, и икономиче­ски, и човешки.

 


Страница 600 от 638