Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ФАКТОРЪТ ЗА БЪДЕЩИТЕ ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ

Е-поща Печат PDF

Специалната военна операция на Русия в Украйна показа съвсем ясно следното: САЩ не са в състояние да се индустри­ализират за сметка на вътреш­ния си пазар - неоходими са нови пазари.

Това е главен фактор опреде­лящ насоката на днешните про­цеси в световната икономика и в световната политика по проста­та причина, че САЩ са безспорен глобален играч.

Известен факт: след някол­ко месеца от началото СВО в Украйна (лятото на 2022) в САЩ стигат до заключението, че без съвременна артилерия е невъзможно да се водят военни действия. (Нито танкове, нито пехота могат да напредват през дадена местност ако не е обрабо­тена предварително от артилери­ята). Още, оказва се, че за съжале­ние няма достатъчно снаряди. Съответно, взето е решение, че е необходимо да се произвеж­дат годишно 3 милиона снаря­да (155 мм, най-популярните). И, по-общо, взето е решение за цел­та да се активира американска­та военната промишленост. Оттогава мина повече от година и стана ясно, че има проблем: ма­кроикономическият анализ по­казва стабилен спад на амери­канското промишлено произ­водство в интервала от юли 2022 до юли 2023 (промишлена инфлация). Още, стана ясно, че американската промишленост не може да се възроди на осно­вата на вътрешния пазар.

Хазин, за сравнение, сти­га до същото заключение още през ноември 2014 година и предвижда избирането на нов тип президент, който през 2017 се реализира в лицето на Тръ­мп, с неговия девиз «Да напра­вим Америка отново велика» и със съответна програма за въз­становяване на американската промишленост. След него, обаче, идва Байдън и всички усилия се насочват отново към финан­совия сектор, където печалбите са по-големи.

Такова едно състояние на американската промишленост не може да се толерира (с дър­жавно финансиране не могат да се произведат даже снаряди!!!). Следователно: нужни са нови ВЪНШНИ пазари за проми­шлените стоки произведени в САЩ. Външни пазари, защото вътрешният пазар не може да свърши работа дори когато во­енната промишленост (произ­водство на снаряди) се финан­сира от бюджета. Обяснението е елементарно в случаите, кога­то центровете за осигуряване на приход (печалба) се намират във финансовия сектор: при всеки опит да се вложат пари в реалния сектор на икономиката, само след няколко стандартни и неизбеж­ни формални итерации, пари­те се оказват във финансовия сектор. По простата причина, че там се получава по-голяма печалба.

Един такъв необходим вън­шен пазар е с размер около по­ловин милиард население. В сравнение, вътрешният пазар на САЩ има около 350 мили­она купувачи привикнали на ефтини вносни стоки. Незави­симо от по-големия им личен доход в сравнение с други стра­ни, стандартът им на живот би се понижил съществено ако са принудени да купуват само до­ста по-скъпи американски сто­ки. А идват избори.

Населението на този необхо­дим нов външен пазар трябва да работи за да има стабилен доход, макар и по-нисък от този в САЩ, и да бъде принудено да купува по-скъпите американски стоки вместо, например, китайски. Принудата може да се осъще­стви само силово (блокиране на всякакъв вид евтин внос) с не­избежната военна компонен­та (военна блокада и граничен контрол).

Къде има пазари с рамер от порядъка на половин милиард работещи купувачи? Това е Ев­ропейският съюз, но блокира­нето на връзките с Китай и Русия би било в най-добрия случай ча­стично. Африка може да се из­ключи, защото там има серио­зен проблем с наличието на ста­билен работещ контингент. Ла­тинска Америка има проблем със стимулиране дохода на рабо­тещото население - може да се ин­дуцира революционна ситуация с неконтролирируем резултат. Ин­дия може да се изключи пора­ди много добро производство на собствени стоки, много по ефти­ни от американските и по прин­цип няма особено голям внос, за да се получи искания ефект.

Остава югоизточна Азия: Индонезия има 270 милиона население, Виетнам - 120 мили­она, Филипините - 109 милио­на, т.е. изискването за половин милиард население се реали­зира с лекота. Има, обаче, един сериозен проблем - пазарът е вече част от китайския пазар. Задачата е, следователно, да се блокира Китай.

Виетнам е единствената дъ­ржава, която ще се съгласи без проблеми: (а) там не обичат Ки­тай; (б) от тази операция ще по­лучат това-онова; (в) единстве­ната страна където американ­ците се държат прилично (по исторически причини: знае се от практиката, че виетнамците са «много корави момчета»). След­ват Филипините с правител­ство и нов президент контро­лирани от САЩ.

Трябва бързо да се склю­чват споразумения с държави в този район за внос на аме­рикански стоки едновременно с блокаж на китайския такъв. Подкупването на местния елит не изглежда особено оперативно поради факта, че Китай има до­статъчно пари, дори повече от САЩ за такава една цел, защо­то имат огромен внос в САЩ (ширпотреба), от който и полу­чават тези големи пари. Заега САЩ ограничава Китай в сферата на технологиите, но съвкупния внос на Китай в САЩ не нама­лява по простата причина, че няма с какво да се замени - за­местването му с доста по-скъпи американски стоки ще доведе до намаляване на благосъстоя­нието на американските гласо­подаватели. А идват избори.

За контрол на пазара в югоизточна Азия остава воен­ната алтернатива: (а) защото пари няма - бюджетът на САЩ е не на червено, а на тъмно черве­но; (б) за справяне с китайските диаспори в този район са абсо­лютно необходими силови мето­ди.

На практика става дума за ре­гионални операции с малка или средна интензивност за блоки­ране предимно на китайски тъ­рговски кораби доставящи сто­ки в този район, а в по-малка сте­пен индийски и даже руски. Не­обходимо е блокиране на Лаос, Камбоджа и запазване контрол над Тайван за осъществяване на пълна блокада на излаза на китайски кораби в Тихия оке­ан. Остава само алтернатива­та през Охотско море (вляво от остров Сахалин) с контрол от страна на Русия. За същата цел е необходимо завземането на ки­тайските бази на т.нар. спорни острови в района на Южно ки­тайско море. Това са единствени­те възможности като трябва да се действа бързо.

Хенри Кисинджър, навър­шил вече 100 години, политиче­ска фигура от световен мащаб, наскоро направи подобно изяв­ление: в най-близко време ще започнат военни конфлик­ти САЩ-Китай в югоизточна Азия.

Какви са следствията от така­ва търговско-военна операция? На първо място закриване на Световната търговска органи­зация и Бретонвудската система, определяща долара като световна парична единица вместо златото. Закриването няма да стане точно утре, но ще се наложи.

За да се осъществи така­ва една силова операция за за­владяване на чужд пазар е неб­ходим флот и морска пехота. Трябва да се отбележи, че Китай има хиперзвуково оръжие, а американците нямат за момен­та защита от него, т.е. даже лока­лен конфликт може да се окаже сериозен проблем. САЩ започ­наха да строят свои бази на Фи­липините, където вече няколко години имат свой президент.

Предполага се, че нови мощности както за ремонт на кораби така и за строеж на нови, ще се създават в Австра­лия (АУКУС; близо до бъдещите военни действия; налага се бърз строеж на десантен тип кораби и то за локални действия). Нала­га се още да се прехвърлят на­лични войски в достатъчно ко­личество за очакваната сери­озна партизанска война срещу съществуващата местна на ки­тайска диаспора. Проблемът е, че свободни такива войски в момента няма.

Единствените места откъ­дето могат да се прехвърлят во­енни части са Близкия Изток и Западна Европа, действие екви­валентно на изтегляне на САЩ от тези два района. На последна сре­ща в Джеда вече е обсъждан про­блема кой ще управлява Близкия изток след оттеглянето на Съе­динените щати. Ако до преди десетина години оперативна­та група е била Израел, Турция и Саудитска арабия, то днес главните играчи най-вероятно ще бъдат Саудитска Арабия и Иран, колаборация вече реали­зирана с помощта на Китай. Този сценарий се подкрепя от обеща­нието на САЩ да върнат конфи­скувани милиарди на Иран и то с лихвите. Възможно участие на Израел би се реализирало с под­крепата на Египет (население 110 милиона) или, много по-вероят­но, от Иран - Натаняху вече се опитва да осигури Си като по­средник, който успешно изи­гра такава една роля за двой­ката Иран и Саудитска Арабия под егидата на Русия (без изя­ви в публичното пространство). Иран има полза от Израел като участник - в противен случай Иран остава сам срещу обеди­нен арабския фронт. Накрат­ко: Иран е единствената стра­на, която е заинтересувана от съществуването на Израел след изтеглянето на САЩ от Близ­кия изток. Има и още една дър­жава, която има потенциал за на­меса - Великобритания; тя има лостове за влияние и в Турция и в Иран и в Израел. На въпро­са «Може ли да се очаква в близ­кото бъдеще защита на Изра­ел от страна на англосаксите ?» най-вероятен отговор изглежда следния: «Едва ли.»

В този район по всяка веро­ятност няма да се толерира хао­тична обстановка след изтегляне­то на САЩ. За разлика от Източна Европа (виж по-долу).

Горната картина е следствие на един чисто икономически ана­лиз. От такава една гледна точка описаните процеси са обектив­но неизбежни. Разбира се, Съе­динените щати могат да се от­кажат от борба за влияние в Югоизточна Азия, например както СССР се отказа от своя­та глобална световна позиция: «Всички вие сте свободни!» Ха­зин: «Аз не вярвам в това.»

Има още един важен район, който ще бъде напуснат от аме­риканците - Европа. Ето какво следва. Броят войници на една главна източна фронтова ли­ния, който може да бъде оси­гурен от страните на Западна Европа, е от порядъка на 300- 350 хиляди. По тази причина е невъзможно да се удържи мно­го по-големия фронт, очертан в момента, включващ и Прибал­тийските републики. Ето защо се налага отстъпление на запад до най-тясното място, т.е. по верти­калната линия север-юг меж­ду Балтийско море и Алпите, практически по границата ва­лидна в периода 1945-1989 г.

При това е необходимо да не се оставят напуснатите страни в нормално състояние, както това направи СССР след разпада на Варшавския договор. В по­следствие промишлеността им беше унищожена, но в послед­ствие - в началото бяха напра­во подарени на Запада в много добро състояние.

За нормално функциониране на такива «напуснати» държави са необходими дотации, нещо ко­ето Западна Европа не може да си позволи както досега - икономи­ческа криза. Следователно ал­тернативата е хаос, с който хаос, евентуално, трябва да се зани­мава Русия. Хаос, който няма да й позволи да се придвижи бързо до границата от 1945 г., принуждавайки се да възста­новява бавно район след район за своя сметка. Ако Русия си по­зволи да не води възстанови­телни работи, то в тази зона ще се разпали финансирана от За­пада партизанска война, вклю­чая терористични действия - по­знатата картинка от Украйна, но в много по-голям мащаб. Си­туацията ще е подобна на тази в Ливан през 1970-те години, но в рамките на цяла Източна Ев­ропа. Друг плюс от хаоса ще бъде, че китайски стоки няма да могат да се доставят без­проблемно до Западна Европа през такъв един рисков район. Давайки възможност да бъдат заменени, поне частично, от американски внос.

Да повторим, горната картин­ка следва от чисто икономически съображения поради факта, че реиндустриаризация на САЩ на основата на вътрешен ре­сурс (ресурсът на американския вътрешен пазар) е невъзмож­на. Последното стана предел­но ясно именно по времето на Специалната военна операция в Украйна, както бе отбелязано по-горе.

Какво неминуемо следва в близко бъдеще по политическа­та координата. В Русия през март 2024 има избори за пре­зидент и много скоро конфи­гурацията за тези избори ще бъде изяснена, независимо от факта дали Путин ще се кан­дидатира или не. В САЩ избо­рите са 6 месеца след тези в Ру­сия, но тъй като там подготовка­та е доста по-разтеглена във вре­мето, то през октомври т.г. и на двете места нещата ще започ­нат да се изясняват. За Китай - ще се завзема Тайван или не. Ако не, как Китай ще се защитава от американска блокада за из­лаз в Тихия океан. Останалите по-дребни политически играчи ще бъдат принудени да се при­способяват към проблемите на военно Големите.

Накрая, горните очаквани промени в картината на све­та неизбежно ще се съпрово­ждат от ментални промени. От хаоса ще изплуват други хора, които ще гледат на днешни­те неолиберални кохорти като на представители на миналия век. Най-естествено ще им бъде заявявано следното: «Вие не раз­бирате, в същност става дума за нещо съвсем друго, вие живее­те в първобитното минало! Вие си мислите, че това, което сте успяли да накрадете ще си оста­не ваше завинаги. Ние разбира­ме накъде вървят нещата, а вие - не. И не искате даже да чуете за нещо неприятно и неочаквано. Вие вървите обезоръжени: това, което си въобразявате, че е оръ­жие, са някакви дрънкулки. Ако не виждате как е устроен живо­та то...»

Михаил Хазин:

Интервю Александру Валь­дману от 19 августа 2023 года (Програма «Нейтральная зона»); https://khazin.ru/intervyu-alek­sandru-valdmanu-ot-19-avgusta- 2023-goda

Интервью: Армагеддоныч (Евгений Сатановский) | Со­ловьёв LIVE | 18 августа 2023; https://khazin.ru/armageddonych-solovyov-live-18-avgusta-2023/

 

Разсъждения за смъртта на Пригожин

Е-поща Печат PDF

Да поразсъждаваме за смъртта на Пригожин. Има стара максима qui bono? Кой има инте­рес от това убийство?

1. Отмъщение за загиналите по време на преврата/похода на 24 юли. Медиите не отразиха на­широко, но при този опит за метеж загинаха ня­колко офицери от ВС на РФ. Малко вероятно, но не изключено. Мотив има, а вероятно и ресурс.

2. Наказание за преврата, разпоредено от ви­сшето ръководство на РФ. Както и да го погледнем, не се връзва, защото няма никакви позитиви за РФ или висшето ръководство, особено че това бе извършено на руска територия. Можеха да го на­правят в Африка. Видя се, че има само негативи. И то много. Светкавичните реакции на западните медии, само доказват това. Никой човек, който е с всичкия си, не би наредил подобна операция. На­кратко – ресурс има, мотив няма.

3. Отмъщение, организирано от Украйна. Оче­видно мотив има, ресурс надали. Това не е като да сложиш бомба под колата на невинно момиче.

4. Ответен удар, организиран от кръгове в САЩ (Пентагон), за загиналите американски ге­нерали и офицери в Украйна. Имат мотив, сигурно имат и ресурс да го направят.

5. Ответен удар, организиран от Франция. Ни­гер беше поредния удар срещу колониалните вла­дения на Франция в Африка, който се оказа и мно­го болезнен. Присъствието на ЧВК Вагнер в Нигер, може да е онзи фактор, който да направи загуба­та на ресурсите на тази страна за Франция, без­възвратна. Мотив има, ресурс най-вероятно също има. (Из мрежата се мерна някакво съобще­ние за натоварване на самолета на каса с много скъ­по вино в последния момент…). Обезглавяване­то на Вагнер, в този момент, е изключително из­годно за Франция, което временно неутрализира или поне парализира групировката. А Франция се надява с бърза операция да си върне позициите в Нигер. Мотив много сериозен, ресурс вероятно също има.

Вероятно след някой и друг месец ще разберем, коя версия е истинската.

 

Правителство на задкулисието и договорките

Е-поща Печат PDF

Слово, произнесено от Корнелия Нинова от името на

парламентарната група на „БСП за България“ при откриването на

есенната сесия на 49-ото Народно събрание на 1 септември 2023 г.

Уважаеми

български граждани,

49-ото Народно съ­брание започва своята есенна нова сесия на нова мяс­то, дано да има и нов разум и нова мисъл да се работи в инте­рес на България и на български­те граждани, а не както досега в 49-ото Народно събрание.

Преди 3 месеца, след мно­го преговори, трудни сглобки и задкулисие, се създаде прави­телството между ПП-ДБ и ГЕРБ с подкрепата на ДПС. С учудва­не видях днес признанието на Борисов, което потвърждава на­шите думи отпреди 3 месеца и сега, и за в бъдеще – това прави­телство е правителство на зад­кулисието, на договорките, на дълбоката държава, на лични­те и партийни интереси. Днес Борисов призна – ПП-ДБ, ГЕРБ и Алексей Петров са договаря­ли правителството. Времето по­твърди нашите думи. Изобщо не ви движи европейското бъ­деще на България и интересите на народа, движат ви единстве­но личните и партийните инте­реси, препирането и гарантира­нето оттук нататък, че няма да се носи отговорност за това, което правихте през годините назад.

Нека да видим как изглежда това с факти и числа. Уважаеми български граждани, тук, в тази зала, най-важното е да пишем и приемаме закони. Управлява­щото мнозинство демонстрира законодателна немощ и правна неграмотност. Това поведение създаде юридически и житей­ски хаос в държавата. Ето как – приет Закон за съдебната власт, влязъл в сила на 11 август. Нов такъв, внесен на 7 август, пре­ди да бъде обнародван току що приетият. Закон за домашното насилие – влязъл в сила на 11 ав­густ и вече нов, който трябва да уточни можеш ли да биеш же­ната и детето си до 59-ия ден, а на 60-ия трябва да спреш, защо­то вече си в 60-дневна интим­на връзка. За пътищата и Нака­зателния кодекс, който наказва пияни и дрогирани шофьори – току що приет и вече с поправ­ка, заради ефекта, който предиз­вика в обществото. Е, така ли се прави законодателство? Така ли се приемат закони – още не­публикувани, с нови и нови по­правки?

За да обобщя, законодател­ната дейност на това мнозин­ство представлява правна не­грамотност и житейски хаос като резултат.

Нека да видим с факти какво се случва с правителството – по сектори.

Енергетика. Договорът, кой­то е вреден за България и ос­тавен от служебния кабинет на президента Радев с „Боташ“ продължава да работи, а хората, които са го подписали, са наче­ло в енергетиката. Приказки за ревизия, приказки за преговори – никакъв резултат. КЕВР казва, засега това не се отразява на це­ните, но за следващия период не гарантираме, че тези такси, кои­то ще плащаме, без да получава­ме, няма да се включат в цена­та. Прекратяване концесията на „Росенец“ - без никаква мисъл, правен, държавнически и ка­къвто и да било анализ какви ще са последствията за българския народ и за икономиката. Те вече започнаха – цените на горива­та тръгнаха нагоре. Продължа­ва напрежението и незнанието какво ще правите със Зелената сделка и в мините в Марица, и в Бобов дол – никакви гаранции за енергийна сигурност. И като капак на всичкото това, през ва­канцията сте внесли закон за ли­берализацията на цените на го­ривата за битовите потребители. Без никаква мотивация. Колко ще оскъпи това живота на хора­та. Като добавим към това ръст на горивата, енергийна несигур­ност и либерализация на бито­вите потребители? При това, че вече втора година нямате ни­какво понятие що е то енергий­на бедност, камо ли да го приеме правителството. Трябваше от­давна Министерството на тру­да и социалната политика, Ми­нистерството на икономиката и Министерството на енергетика­та да изработят понятие за енер­гийна бедност и да се помогне на хората.

Икономика. Виждам как с усилени темпове съсипвате дър­жавния сектор и Държавна­та консолидационна компания. Как може държавни предпри­ятия не публикували отчети? Това е почти целият държавен сектор извън енергетиката. Ние, в нашето правителство, доказа­хме, че държавната собственост може да работи в конкуренция с частната и да работи добре - да носи печалби на държавата, да увеличаваме заплати и да излез­ем на първо място по индустри­ален растеж в Европа. Сега, само година по-късно, сте на 14-то място. И закривате държавния сектор с лека ръка. Може би от либерално схващане за иконо­мика, но грешно. Защото дър­жавният сектор ви внася пове­че от една трета в бюджета. Да не говоря колко работни места осигурява.

Здравеопазване. Да виждате някаква промяна? Повече пари и по-малко здраве. Дотам е про­мяната в здравеопазването. На­последък се занимаваме със за­плати на директори на болници и неравностойно заплащане на лекари. Драстични случаи на ко­рупция в болници и то свързани с хора с увреждания. И като ка­пак на всичко, искате да закупи­те един милион и триста хиляди нови броя ваксини срещу Ковид. Къде е този Ковид? Колко хора са се заявили за превенция, за да купувате един милион и триста хиляди ваксини? Колко мили­она са това на българския граж­данин, които трябва да отидат в реално здравеопазване?

Образование и култура. Ни­каква промяна, освен към лошо. Някакви работни групи проме­нят отново съдържанието на учебниците, поставят под въ­прос изучаването на българския език. Отново премествате класи­ци. Но вече, освен на български­те, посягате на европейските и световните. До какво ще доведе това? Дали ще намали броя на слабите оценки по матурите?

Регионално развитие. Отно­во кой да плати инхауса, какво става с пътищата. Отново вза­имни обвинения за корупция. Общините са разкопани. Поло­вин България е разкопана. Дъл­жите им 400 милиона. Обещали сте ги, не ги давате на кметовете, за да ги държите на каишка и да използвате този ресурс за мест­ните избори.

Социална политика. Нали виждате, че инфлацията тръгва нагоре отново? Нали виждате, че и цените тръгват нагоре? Виж­дате прогнозите на всички бор­си и на НСИ - че цените на пло­довете и зеленчуците ще растат с 30%. Тръгват нагоре горива­та. Какво се прави в социалната сфера?

Г-н Денков, не изпълнява­те българския закон, който каз­ва, че до първи септември, тоест днес, трябваше да се определи новият размер на минимална­та работна заплата от 1-ви януа­ри 2024 г. Няма такъв определен. Няма решение на Министерски съвет за минимална работна за­плата. Като ви казвахме юли ме­сец да го приемем с бюджета, не ни послушахте. „Ще го приемем до 1-ви септември.“ Е, първи е. Къде ви е минималната работна заплата за 500 хиляди работещи бедни?

Мога да продължавам и по други сектори. Но какво показва всичко това? Това е не просто за­стой на държавата, това е регрес и връщане назад.

На фона на всичко това се хвалите със започнала съдеб­на реформа. Какъв е резултатът от съдебната реформа? Прекра­тените дела на Бойко Борисов за „Барселонагейт“ и „Чекме­джегейт“. Друг реален резултат от тази съдебна реформа засе­га няма. Висшият съдебен съ­вет си е същият. Няма осъдени за корупция по високите етажи на властта. Престъпността расте. Мигранти влизат отвсякъде. Хо­рата взеха правосъдието в свои ръце по улиците и пребиват този, който смятат за виновен, защото не вярват в институци­ите и правосъдието. Еднистве­ният резултат от съдебната ре­форма е препирането на Бойко Борисов. Поздравления за коле­гите от ПП-ДБ - първа точка от плана ви си я свършихне иде­ално. Изпрахте го. Сега давайте за втората, за която си говори­те - да овладеете държавата, да овладеете институциите. Защо­то след всичко, което ви казах, стои един голям проблем. Коле­ги, под риск е държавността. Ру­шат се институциите. За какво спиране на войната между ин­ституциите говорите от ГЕРБ? Това е някакъв хумор. Та вие ги рушите всеки ден. „Спиране на административния разпад“ - вие сменяте поголовно хора в администрацията. Войната между институциите и промя­ната в Конституцията, за която толкова говорите и толкова ис­кате, до какво ще доведе?

Уважаеми български граж­дани, промяната в Конститу­цията е приоритет на управля­ващото мнозинство, но какво цели тя? Смяна на националния празник 3 март. Двойно граж­данство на българските полити­ци. Овладяване на прокурорска­та квота във Висшия съдебен съ­вет. И премахване на служебния кабинет.

Сега да ви кажа нещо за слу­жебния кабинет. Нашите отно­шения с президента Радев са ясни и чисти от години. Прези­дентът Радев злоупотреби със служебната власт. Президентът Радев сключи дългосрочни до­говори, вредни за България, като този с „Боташ“. Президентът Ра­дев плати новата ескадрила F-16, което не е работа на служебен кабинет. Президентът Радев, по официална информация, уволни седем хиляди души в държавна­та администрация. Седем хиляди души. Този човек преяде с власт и злоупотреби с власт. Но не мо­жете, заради един грешен Илия, да убиете Свети Илия. Има прин­ципи на правова, демократич­на и европейска държава и това е разделение на властите, взаи­мен контрол на властите и „власт власт възпира“. Не премахвайте служебния кабинет от Консти­туцията. Има разумно решение, което запазва принципите на правовата и европейска държава, но ограничава такива като пре­зидента Радев, които злоупотре­бяват с тези принципи.

Не правете Конституция ин туито персоне за един човек. И Конституцията, и правовият ред в България ще ни надживеят и него, и нас, и следващите по­коления и затова трябва да ми­слим. И има легален начин. За­пишете в Конституцията, че слу­жебното правителство и негови­те правомощия се уточняват в закон. И измислете разумен за­кон, който да гарантира демо­крацията и правовата държава и разделението на властите, но и да ограничи такива хора, не­зависимо кой е той, днес е Радев, утре ще е Драганов, да посягат на принципите на българската държава. И така ще гарантира­те дълголетие на тези принципи.

Що се отнася до това къде сме ние БСП в цялата тази ситу­ация. Радвам се, че навреме усе­тихме задкулисието на сглобка­та и паралелната държава и пре­кратихме всякакви преговори да участваме в такава сглобка. Не мога да си представя БСП да участваше в момента в това пра­вителство. Абсурд. И се радвам, че проявихме мъдрост и разум.

На второ място, външно-по­литически приоритети. Първо, войната в Украйна: гарантира­не на мира, спиране на военни­те действия между двете стра­ни, преговори и установяване на траен мир. Г-н Тагарев мина­ва също границите на правова­та държава като сам поема анга­жименти, без парламентът да е уведомен. Но той е ясен - човек, който е бил на служба в Украйна няма как да прояви българския национален интерес. Но ние тук сме длъжни да защитим българ­ския национален интерес.

На трето място, по външна политика - ние сме „за“ Шенген и е жалко, че заради това, което правите в сферата на сигурнос­тта, отново сме отхвърлени ми­налата седмица. Но ще работим упорито да бъдем приети в Шен­ген.

По отношение на вътреш­ната политика: бюджет, закони­те по ПВУ, но главното и поли­тическото за „БСП за България“ е това, което беше в последни­те 6-7 години - борба със зад­кулисието, паралелната дър­жава и корупционният модел, който управляваше 12 години като Бойко Борисов, а сега е ук­расен като Бойко Борисов заед­но с ПП-ДБ. Към онзи балкан­ски модел на поведение се при­бави един целофан, уж на евро­антлантизъм. Нашата битка е битката срещу този модел, за­щото той е в основата на всяко зло в България - на липсата на пари, на кражбите, на задкули­сието. И с тези пари би могло да се помогне и на здравеопазване, и на образование, и във всички сфери.

Този сезон ще мине под ем­блемата на местните избори. Затова искам да се обърна към българските граждани: уважае­ми български граждани, надеж­дите ви за промяна се пропиля­ха. Тези хора тук ви употребиха и си сглобиха сглобка за личен и партиен интерес. Промяна­та на върха не стана, но можем да я направим заедно в основа­та. Върхът на дървото е изсъх­нал, но корените са долу, в мест­ната власт. Този модел се е око­пал в местната власт, в общини­те феодали на ГЕРБ и на целия този модел. Единствената про­мяна вече може да тръгне отдо­лу. И тази промяна е във ваши­те ръце. Дайте доверие на хора и на партии, които не ви предадо­ха. Които години наред понасяха всички удари на задкулисието и на дълбоката държава, но оста­наха верни на българския на­ционален интерес и на българ­ския народ.

 

Помнете или умрете

Е-поща Печат PDF

Ние не бяхме лоши хора. Не бяхме и глу­пави. Наивни бяхме. Бяхме възпитани в идеализъм, а изживяхме жи­вота си в покварено време. Бя­хме научени да сме добри, а добрите страдаха. Бяхме нау­чени да сме благородни, а бла­городните гладуваха. Бяхме научени да сме съпричастни, а съпричастните не оцеляваха.

Годините ни се трупаха. Чу­дихме се защо животът ни не се получаваше? Идеологията ли ни беше нефелна? Мирогледът ли крив? Или бяхме виновни за миналото си и трябваше да из­платим репарации? Добре, из­плащахме, но на кого?

Докато се лутахме в сложнос­тта на битието не видяхме как животът ни беше отнет. Беше отнет от тези, на които имахме доверие да ни поведат по пътя на успеха. Боже, колко наивни бяхме!

Само че успехът, мили мои неродени наследници, е дефи­цитна стока. Толкова дефицит­на, че не достига до всички. Затова тези, които се докопат до него се стараят да го задър­жат целия за себе си. Държаха го свирепо и не даваха друг да го докосне. Промениха законите и морала. Дори остойностиха справедливостта, за да може да не изтича от тях. Нарича­ха го пазарен механизъм, биз­нес, свободен пазар, наход­чивост и как ли още не. На­трапваха ни, че сме тъпи, мър­зеливи, безидейни и ние им вярвахме. Вместо да се вбесим ние им се възхищавахме. Защо­то бяхме възпитани да не бъ­дем бесни. Повтаряхме си, че този нов елит е съставен от по- работливи, по-умни и въобще по-заслужили човеци. Защо­то бяхме възпитани, че успехът идва само при заслужилите. И със свити души се съгласявахме, че успехът не е при нас, защо­то не го заслужаваме.

Затова ние не получихме успех. Защото се съгласихме, че не го заслужаваме.

Не ни се сърдете, че нямах­ме воля. Бяхме възпитани, че доброто ще победи. Уви, в на­шия живот не успя да победи. Дано победи във вашия, но ви съветвам да не разчитате на това.

Предишният строй беше скопил злобата ни. Бяхме свикнали някой да се грижи за нас. Този някой го наричахме държава, строй, идеология. Знаехме, че има номенклатура, която беше по-висша каста от нас. Това не беше хубаво. Драз­неше, но все нещо оставаше и за нас. И някак ни стигаше. И това стигане ни скопи. Новото време ни изяде с парцалите. Ходехме по площадите и пеех­ме, че сме готови да ни вземат всичко – панелите, трабанта, но да ни оставят въздуха. Точ­но това се случи. Останахме без панели и трабант и само по въз­дух. Не е като да не сме си го по­желали. Децата на тази номен­клатура се преляха в какви ли не партии с какви ли не виж­дания, но единственото нещо което не изпуснаха беше ус­пеха. Защото техните деца бяха възпитани да хапят. И хапеха. Независимо дали към тях се по­даваше ръка за помощ – те я ха­пеха. А после отпускаха платени клинични пътеки да си лекува­ме раните.

Справедливостта, скъпи деца, не живее някъде извън нас. Не е нужно да пишем пис­мо или да отидем до някоя ин­ституция, за да я получим. Спра­ведливостта е в нас и ако не я тренираме тя залинява и уми­ра. Малко след нея умираме и ние.

Свръх новото време ни ата­кува със същите глупости, с кои­то бяхме отраснали. За вас, де­цата, може и да звучат при­мамливо, но повечето от нас, вече ненужните, виждат същи­те хватки, заради които ние пропиляхме животите си. За­това треперим от гняв. Защо­то в този капан виждаме ваша­та възторжена гибел. Не си ми­слете, че планетата се нуждае от добри хора. Добрите хора са нужни на лошите хора, за да могат те да са силни. Ще се иска от вас да бъдете смире­ни, да не цапате планетата с въ­глеродния си отпечатък. Да се подчинявате безпрекословно на някакъв безлик, свръх бо­гат елит, който се крие зад как­ви ли не културни, финансови и световни организации. Преди две години ни пробваха докъ­де ще се превием и резултатът беше изненадващо неприя­тен. След още няколко напъна човечеството ще може да бъде пречупено като младо овощно дръвче.

Нямам представа какво ще последва в живота ви, но не ми се вижда да е хубаво. Не и по този начин, по който се зая­вява. Може би съм твърде стар и представата ми за хубаво не е модерна. Знам ли?…

За мен е важно да ви преду­предя. Оглеждайте се и се па­зете да не изживеете един под­чинен на глупости живот, об­лечен във фалшиви идеалис­тични мечти.

За финал – помнете! Не се надявайте любовта да ви спа­си. Тя нас не спаси, няма да се хаби и за вас.

Бъдете силни и здра­ви. Силни, за да издържите и здрави, за да помните и да предавате нататък.

Източник: „Факти”

 

ЗА ДА ПРЕБЪДЕ БЪЛГАРИЯ*

Е-поща Печат PDF

ОБРЪЩЕНИЕ на Светия Синод на Българската православна църква (БПЦ) във връзка със

зачестилите случаи на насилие и актуалната нужда от въвеждане на предмета „Религия“

в задължителните учебни часове като превенция срещу агресията и средство

за духовно-нравственото възпитание и извисяване на нацията

 

ДО ПРЕЗИДЕНТА

НА Р БЪЛГАРИЯ

Г-Н РУМЕН РАДЕВ

ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА 49 НС НА

Р БЪЛГАРИЯ

Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

ДО МИНИСТЪР-

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА

Р БЪЛГАРИЯ

АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ

ДО МИНИСТЪРА

НА ОБРАЗОВАНИЕТО

И НАУКАТА

ПРОФ. Д-Р ГАЛИН ЦОКОВ

ДО БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

УВАЖАЕМИ

Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ

Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ

НА 49 НС,

УВАЖАЕМИ НАРОДНИ

ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

УВАЖАЕМИ Г-Н

МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,

УВАЖАЕМИ

Г-Н МИНИСТЪР

НА ОБРАЗОВАНИЕТО

И НАУКАТА,

СКЪПИ СЪНАРОДНИЦИ,

БРАТЯ И СЕСТРИ,

 

Нашето общество има насъщна потребност от духовно възраж­дане, което може да се състои, ако всички заедно принесем всенародно покая­ние за нашите грехове и сла­бости и се приобщим към об­лагородяващия дух на пра­вославната вяра и нейните божествени социални и нрав­ствени ценности. Това е добре изпитан и успешно прилаган през вековете начин за разре­шаване на личните и между­личностните конфликти, за намаляване на ширещата се аг­ресия, за преодоляване на на­ционалното и институционал­ното разделение. Християн­ският морал е най-мощната преграда пред разрушително­то влияние на умножаващите се гибелни зависимости, ма­териализъм, консуматорство, разврат, алчност, насилие и престъпност.

Затова в продължение на вече три десетилетия Българ­ската православна църква - Българска патриаршия при­зовава обществените ни ръ­ководители да проявят ро­долюбива решителност, държавническа мъдрост и по­литическа воля за връщане­то на училищното религиоз­но образование в раздела на задължителните учебни часо­ве. Така учениците успешно ще могат на основата на евангел­ското Христово учение да из­градят устойчив светоглед за вяра в Бога, любов към хора­та, миротворчество, милосър­дие, трудолюбие, а така също чувство за национална при­надлежност.

Св. Синод в периода на пре­хода съдейства активно на държавата със своята концеп­ция за религиозното образова­ние, предвиждаща едновремен­но задължителност и избор­ност в рамките на предмета „Религия“, за да бъдат отчетени правата и интересите на всич­ки родители и техните деца. От 2020 г. до 2023 г. Св. Синод съз­даде и нови, съвременни учеб­ници по „Религия – Християн­ство-Православие“ за всички ученици от 1. до 12. клас, кои­то получиха одобрението на МОН. Водена от своя хилядоле­тен опит в изключителната въз­питателна сила на православ­ното християнство, Църква­та ни не спира да подчертава голямото значение на духов­но-нравственото възпитание на децата от най-ранна въз­раст – в семейството, в храма, в детската градина, в учили­ще. Това светата ни Църква пра­ви от любов към своя народ, от загриженост към подраства­щите поколения и от състрада­ние към болките и проблемите на съвременния човек.

Във връзка с голямото об­ществено недоволство от за­честилите случаи на насилие и безнаказаност в България призоваваме отговорните ин­ституции да проведат своевре­менни и решителни реформи, но не само по отношение на На­казателния кодекс или Закона за защита от домашно наси­лие, а в сферата на цялостното българско законодателство, като водещ да бъде стреме­жът за закрила и подпомагане на българското семейство, за възпитанието и израстване­то на българските деца в здра­ва семейна общност и в под­крепяща образователна сре­да. Предприеманите законода­телни промени следва да имат не само санкциониращо дейст­вие, а преди всичко – възпита­телно и превантивно действие. Общество, в което наказание­то е водещ принцип за бор­ба с престъпността и агресия­та, няма бъдеще и е обречено на разпад. Обратното – бъдеще има такова общество, в което духовно-нравственото възпи­тание, образованието и култу­рата са приоритет на държав­ната политика и се прилагат като инструмент за защита на националната идентичност и сигурност, както и за добрува­нето на цялата нация.

Статутът на предмета „Рели­гия“ в образователната ни сис­тема и състоянието на съвре­менното българско общество са пряко и закономерно свър­зани. Семейството е първата възпитателна среда за детето. Но възпитателният процес про­дължава и трябва да продължа­ва в училището, в Църквата, в обществото. За формирането на човешката личност значение имат не само физическото и интелектуалното й развитие, но най-вече духовно-нрав­ственото й усъвършенстване. На последното трябва без отла­гане следва да се отдели специ­ално внимание чрез възстано­вяване на религиозно-нрав­ственото образование за всич­ки деца и ученици, ако искаме случаите на нечовешка жесто­кост и брутална престъпност да намалеят и секнат в роди­ната ни. Няма друг учебен пред­мет в училище, който да е в със­тояние да постигне това.

До 1947 г. предметът „Закон Божий“ или „Вероучение“ е въз­действал особено благоприятно върху ценностното изгражда­не на нашите баби, дядовци и родители, като е бил задъл­жителен и поставян на първо място в техните учебни про­грами и бележници. След 1997 г. предметът „Религия“ също доказа благотворното си вли­яние върху учениците и кла­совете, които го изучават. На този фон парадоксално е, че той все още не е част от задължи­телната учебна програма, по­ради което много от родите­лите, които желаят децата им да го изучават, нямат тази въз­можност. Още повече, че в мно­зинството европейски държави религиозното образование е за­дължително и конфесионално.

Боли ни, че конфликтите в обществото ни се изострят и мъката на пострадалите от насилие се увеличава. Но това е закономерно следствие от лип­сата на целево духовно-нрав­ствено възпитание и обучение в родното училище. Значителна част от нашата младеж е обър­кана, няма цел и смисъл в жи­вота, преживява все по-голя­ма морална деградация. Тези трагични резултати са предви­дени от приснопаметния Не­врокопски митрополит Бо­рис още през 1928 г., когато той пише забележителното си съчинение „Кризата в нашето училище“. В него той пророче­ски подчертава, че ако се до­пуска отричането на религия­та да доминира в българско­то образование, обществото и държавата ни ще пожънат катастрофални последствия в идните десетилетия. Именно това се случи по време на атеис­тичния режим, това се случва и до днес и всички ние сме не­гови свидетели. Митрополит Борис тревожно предупрежда­ва, че някои самонадеяни „хора у нас пожелаха да застанат от­въд доброто и злото и се опи­таха да направят преоценка на ценностите“.

Във връзка с всичко горека­зано ние, членовете на Св. Си­нод на БПЦ-БП, отговорно за­явяваме, че когато се заличи „разликата между добро и зло, истина и лъжа, любов и омраза, правда и безправие, добродетел и порок, чест и безчестие“, на­стъпва лична и всеобща соци­ална криза, която може да бъде преодоляна единствено чрез преоткриване и прилагане на християнските добродетели. Призоваваме нашите управници и цялото ни общество да обеди­ним сили в борбата срещу агре­сията и нравствената деградация и предметът Религия-Право­славие да бъде въведен в раз­дела на задължителните учеб­ни часове за тези ученици, чи­ито родители желаят децата им да го изучават, та да имаме свое­то ново възраждане, за да пребъ­де България и да пребъде бъл­гарският народ!

Българска патриаршия

24.08.2023 г.

* Заглавието е на редакцията

 


Страница 7 от 533