Не се ограничавайте само с рушене на паметниците! Сменете първо националния празник. Имате избор между празника на САЩ 4 юли, 15 септември - Международен ден на демокрацията, а защо не и направо 28 юни - световен ден на „LGBTQR+pride…“?!? И в трите случая ще „блеснете“ като „our son of a bitch“ пред западните господари.
Последната дата би подхождала чудесно, за да покажете на глобалната демократична общност, че тази територия вече напълно е скъсала с дългогодишната „варварщина“, налагана досега тук от всякакви сеуИяни, ганьовци и путинисти.
Оттам нататък продължавайте с рушенето на всичко останало комунистическо, путинистко, ганьовско, сеУско, ретро…!
Започнете с грозната путинистка кула на Шипка! Хващайте кирките и бой до събаряне. Продължавайте с пловдивския Альоша и всякакви там ватнически Гурко, Скобелев, Столетов…
Като потрошите паметниците, огледайте на какво прилича столицата София.
Как ще търпите този сталинистки център - това партиен дом, министерски съвет, ЦУМ, президентство… всичко разрушете до основи. Това са сталинско-путинистки грозотии! Бой с кирката!
Ама то и всичко в София, строено от 1944 до 1990 - и то да се събори. Какви са тези русофилски сгради? Гадни комунистически блокове, цели квартали, обществени здания, болници, училища - всичко на земята! Как ще дразнят фините ви постмодерни демократически възприятия! Всички те са гадни символи на ганьовщината и путинизма.
Охооо…, то и в останалата част на страната - какви са тези АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“, ТЕЦ-ове и ВЕЦ-ове, че и цели градове. „Нефтохим“ Бургас, „Соди“ Девня, „Арсенал“ Казанлък… Рушете, събаряйте! Това са гадни и грозни комунистическо-путинистки паметници!
Варна, Пловдив, Русе, Стара Загора, Бургас… всичко съборете до основи!
Ами пътищата? Как може да карате колите си по тези мръсни комунистически шосета?
Взривявайте, разбивайте, унищожавайте!
Късайте електропроводи, рушете водоснабдителни системи и канализация! Всички те са болшевишки. Как ще ги търпите? Не ви ли е гадно да се къпете с вода, течаща по комунистически тръби? Не се ли гнусите от факта, че осветлението идва от електропреносна мрежа, строена по путинистко болшевишки времена?
Премахнете и кирилицата! Как може европейци да пишат с едни и същи букви като в путинистка Русия!
Изгорете всички български книги и изобщо всичко писано на кирилица! Какви са тези глупости „Аз съм българче“ или „Мила родино“? Заменете ги с нещо по-западно, по-прогресивно - „Yankee doodle“, „the army goes rolling alone“, или Уолт Уитман, „Whoever You Are Holding Me Now in Hand“… и подобни.
И химна на България заменете с някоя по-прогресивна и демократична мелодия, например с някоя песен на Тупак или направо с гей химна „I Will Survive“!
Накрая прекопайте и изорете цяла България! Камък върху камък и тухла върху тухла да не остане! Като ще се руши, нека е до край! Нищо да не остане от това гадно болшевишко-путинисто-ганьовско минало!
А като свършите с всичката тази прогресивна и демократична „дейност“, хапнете по малко киноа с ларви от муха черен войн, качвайте тротинетките, съберете се в някой парк и вземете, че се евтаназирайте церемониално всички заедно! Така хем ще умрете щастливи, хем ще подпомогнете спасяването на планетата - буквално и преносно!
Продължение от брой 48
Историята се разглежда не като наука, която се занимава с документирано минало, подлагано на дебат и допълнително прецезиране, а като дейност, която трябва да се занимава с това, което е трябвало да стане или с това, което би могло да стане, а не с това, което е станало. Деколонизирането на историята е сведено до нейната санитарна обработка и до свободни манипулации и интерпретации. Едно практическо следствие, например, е искането за премахване на паметници на ветераните от Втората световна война поради "липса на диверсифициране и поради расизъм".
Литературният английски език и, съответно английската граматика, са обявени за расистки поради строгост, които трябва да се заменят от "Черен английски", език който се говори от черните, заедно със съответния "правопис" и произношение, вече преподавани в университетите.
Американската медицинска асоциация (АМА) обявява расизма за обществена здравна опасност. Един от аспектите, на които се обръща внимание е борбата срещу вредите нанасяни на медицинските изследвания и свързаните с тях технологични инновации чрез расизма и други неосъзнати пристрастия. Тази позиция става причина за подигравки в социалните мрежи от рода: "Необходимо ли е да се явявам на ежегоден тест за расизъм? Има ли вече ваксина срещу него?"; "Не, аз съм съгласен с АМА. Наистина става въпрос за сериозени психични проблеми на тези, които виждат расизъм навсякъде."
„Не ни пипайте!“
Трагичната ирония е в това, че западната цивилизация, почиваща на свободен обмен на идеи, не е способна дори да формулира проблеми, без да бъде подложена на презрение и подигравки. Такава една подтискаща атмосфера създадена от идеолози, които слушат само гласове звучащи в собствени им глави, силно спъва всякакъв прогрес и застрашава самото съществуване на тази цивилизация, поради невъзможността тя да се развива.
Коментари на ученици в социалните медии се отличават със следното: всички те са за Джо Байдън да бъде 46-тия президент на САЩ, няма такъв който да подкрепя Тръмп. На въпроса „защо това е така“, най-примерен ученик и изявен спортист отговаря чистосърдечно, че „в противен случай животът ти ще бъде провален и, че няма да бъдеш приет в колеж“.
Прескачайки началното и средно образование, ще се спрем на промиването на мозъци в детските градини, припомняйки си „феномена еничарство“, със следното икономическо осъвременяване: издръжката на децата остава задължение на родителите им. Майки и бащи, които си позволят да имат мнение различно от неолибералната линия на индоктриниране, се лишават от родителски права и децата им се поверяват на други "правилни родители". Мащабите на това явление, например в Германия, вече са умопомрачаващи.
Идеологическите основи за индоктриниране на децата в областта на "социалната справедливост" са дадени от т.нар. Critical Race theory (CRT; Теория на критиката за расите) с предимство пред всичко друго, което се учи от тях. Става дума за нова супер расова програма, която има за цел радикално да трансформира нашето по рождение расистко общество включая децата. В рамките на тази програма мечтата на Мартин Лутър Кинг е погребана по простата причина, че расовата идентификация е вече задължителна. В допълнение, белите деца се учат да ненавиждат себе си, а черните да се считат за жертви на обществото. Точно както религията, издига субективния опит над обективната реалност, не подлежи на опровержение, престъпно е да се подлага на съмнение за каквито и да са фалшификации, и проповядва, че и най-невинен опит за нейното интелектуално прецезиране води до опорочаване й до неминуем разпад. На езика на човек от улицата тази постановка може да се характеризира с едно изречение: "Не ни пипайте!". И, хипотетично, би привлякла най-законна завист от страна на Джордж Оруел.
Един от първите практически уроци (образование и изкуства) за петгодишните е на тема "Как да стана активист" съпроводени задължително от "Химн на активиста", който се пее ежедневно като молитва. Много родители са ужасени от това на какво учат децата им в детската градина, но не смеят да си отварят устата от страх да не бъдат обявени за расисти в обществената игра, наречена "Социална справедливост".
Има и друга оценка на тази образователна активност, която засяга пряко правосъдните органи: горното индоктриниране се свежда на практика до най-безогледно и директно психическо малтретиране на децата, до унищожаване на тяхната вродена невинност, до усукване и пресукване на съзнанието им, и в крайна сметка, до смачкване на техния дух.
Холивуд, както винаги, е на първа линия. Епидемията не е отминала и филмовите Академични награди (Оскар). Официализиран е списък с критерии по които се определя "Най-добрият филм". Всично на всичко, четири стандарта с подточки, които засягат етнически, расови, джендърски или инклузивни (включващи) признаци. Главна поддържаща или значима поддържаща роля трябва да се изпълнява от "цветен" актьор. Не по-малко от една трета от героите на филма трябва да са или гейове или инвалиди (ако геят е и инвалид точките се удвояват). Преди време се е работело през просото, приблизително, на усещане, без уточнен брой на гейове, инвалиди и лесбийки, а сега всичко си идва на мястото, включително и ръководните позиции. Става ясно, че едни от най-търсените актьори ще са еднокраки (или едноръки) тъмнокожи хомосексуалисти.
Сега, ето това е и пример за пост-изкуство. Очакваме с нетърпение джендърно да се осъвременят героите на Джек Лондон, Хемингуей, Фолкнер и Селинджър. По отношение на Холдън Колфийлд, например, хич не е ясно кой кого ще спасява в цъфналата ръж.
Медии и социални мрежи
Що се отнася до официалните медии, там индустрията на лъжата е в пълен разцвет на формално и на държавно ниво (БиБиСи, например). В британския случай народът директно плаща за тази привилегия. Друга особеност е, че всякаква по-серозна предварителна подготовка на общественото мнение е вече изоставена като загуба на време и средства. На общественото мнение направо му се казва какво е единствено възможното мнение. Ако сравним подготовката на майдана през 2014 г. в Киев (западни наблюдатели плюс многогодишни кампании за дискредитиране на режима) с опита за цветна революция в Белорусия, ще видим пълната липса на подготовка - веднага, на другия ден, изборът на Лукашенко се обявява на вътрешно, европейско и даже на световно ниво за безапелационно фалшифициран и нелегитимен. И без коментари или съмнения.
Ако сравним скъпата и продължителна британска постановка за отравяне с Новичок на бившия агент Скрипал с аналогичното отравяне на Навални, се вижда абсолютната наглост и безцеремонност на процедурите по обвинението във втория случай, с тотален отказ да се представят каквито и да било факти и доказателства: В доброто старо време на Студената война, случаят Навални би бил квалифициран като недопустим, но чисто руски проблем, в решаването на който никаква друга държава не би направила и опит за намеса.
Президентската надпревара Тръмп-Байдън е друг пример за най-безцеремонни обвинения без да се представят каквито и да са доказателства на основанието, че обвиненията се огласяват от възможно най-реномирани медии, всички, с изключение на FOX News, безапелационно контролирани от демократите. От друга страна, всяко изявление на действащия президент на САЩ, критично за демократите се оказва, че не е никаква новина, за да бъде отразено в медиите - чисто и просто не съществува като събитие.
Бари Уайс (Bari Weiss) напуска позицията си в „Ню Йорк Таймс” поради по-голямата ангажираност на вестника с политически каузи, отколкото с истината. Поради това, че всяка статия, която не полуляризира изрично "прогресивни каузи", се публикува само след като всеки ред в нея е старателно масажиран и договарян. Защото самият език е деградирал в услуга на идеологията и на постоянно менящ се списък от "правоверни цели". Трябва да се има предвид, че Уайс заема позиция на центрист и най-остро е критикувала всеки и всичко "по-вдясно".
Редактори и цензори на социалните платформи Facebook и Twitter надминават себе си в усилията да ликвидират всяка по сериозна информация и коментари, неизгодни за демократите. На последното заседания на Съдебния комитет към американския Сенат, относно цензура и намеса в изборите от страна на социалните мрежи Facebook и Twitter, са привикани за показания изпълнителните им директори, съответно, Марк Цукерберг и Джак Дорси. Демократите в този Комитет се оплакват, че в двете социални платформи се увеличава дезинформацията, езика на омразата и "погрешното мислене" (“wrongthink”), изисквайки повече цензура под маската на предотвратяване на изборни манипулации и екстремизъм. От своя страна републиканците в Комитета са изискали списък (със заплаха по съдебен път) на всички цензурирани личности, за да покажат, че става въпрос предимно за цензуриране на симпатизанти на Републиканската партия. Дорси признава, че 300 000 коментара в Twitter, са белязани като "подвеждащи" само от 27 октомври т.г. насам, 50 от които на президент Тръмп (Тръмп подвежда гласоподавателите). От своя страна Facebook демонстрира дивашка цензура изхвърляйки публикации по критерия "милитаризиран език" заедно с ключовите думи "изборни мошеничества" и "изборна дезинформация".
В резултат от тези сенатски слушания и много-вероятно още такива, Twitter и Facebook се изправят пред незавидната задача да цензурират и републиканци и демократи т.е. предизвиквайки недоволство и от двете страни. Липсата на цензура, по принцип, би довела до същия политически резултат за тях. Толкоз за свободата на словото на социално масово ниво.
В заключение може да се каже, че на тези сенатски слушания и двете партии са представили валидни съображения, но в момента политическата атмосфера е дотолкова радиоактивна, че всякакви дискусии с "врагове" са строго забранени. Още, тези две социални платформи с право се обвиняват, че са създали политическото "чудовище", САЩ-2020, страна, в която цивилизованите дебати са заменени с театрални кални борби и в която уважаеми личности се страхуват да дискутират идеи, които не са минали предварителния процес "Проверка на фактите".
Учени от Massachusetts Institute of Technology в изследване от тази година заключават, че американците доброволно се отказват от способностите си за критично мислене, преотстъпвайки тази дейност на социалните медии.
Друг феномен е "Кансел" феномена широко разпространен в социалните медии (cancel: заличавам, анулирам, унищожавам, ликвидирам). Обикновено за атакуване се избира известна личност, активна във Facebook или Twitter, най-добре с много последователи, която се подлага на безмилостна и малтретираща критика с цел "анулиране" на този идол или авторитет в даден аспект. Инициаторът и/или най-активният нападател увековечава името си с това, че социално е "ликвидирал" жертвата. Феноменът е известен още от времената на Дивия Запад - ликвидаторът си спечелва името, например, "Човекът, който застреля Либерти Валанс" (по едноименния филм с Джими Стюарт. Джон Уейн и Ли Марвин). Социалният "размер" на атакуваната личност е относителен, обикновено адекватен на атакуващата тълпа, и може да варира от сравнително дребна риба „до акула или кит". Основанието за атака не изисква доказване на сериозна простъпка, достатъчна е само неправилно употребена дума, намек или съмнение, че потенциално може да бъде нарушена някоя идеологическа мантра на войстващото „ляво“.
Джени Морил (Jenny Morrill; UK nostalgia blog World of Crap. ) е имала неблагоразумието да изрази косвена поддръжка на Доналд Тръмп в Twitter отбелязвайки, че по време на гласуването са забелязани някои нередности, факт официално потвъден от американския Конгрес. Тази нейна забележка е причината да бъде атакувана като "наци" и "крайно-десен помагач" на Тръмп, със заплахи за блокирането и в Twitter, и с персонални заплахи за физическа разправа!
Разправата е от тълпа индивиди, които колекционират интернет точки с мнения както за зеленчуци така и по джендър проблеми ще живеят с абсолютната убеденост, че са ни повече ни по-малко най-новия "глас на народа". А тези, които са различни от тях могат да вървят по дяволите, поради факта, че не споделят най-съкровените им „нови идеи“.
Друг пример е Крис Прат (Chris Pratt), звезда от филмите Jurassic World, Guardians of the Galaxy and The Lego Movie franchises, обвинен, че е скрит хомофоб и поддръжник на Тръмп. Не защото открито е подкрепял Тръмп, а защото не е подкрепил открито Байдън! Обвинен е още, че ходи на църква, която е анти-LGBTO (против сексуално по-особените). През 2017 г. той заявява в списание за мъже, че не се чувства представен от никоя страна в обща дискусия, фокусирана главно на разликата в гледни точки и, че има обща платформа, която не се обсъжда. От ясно по-ясно - Прат е „истинско чудовище“.
Очаква се във Великобритания мизогинията (омраза или презрение към жени или момичета) да се обяви официално като шесто поред престъпление след расовото, религиозното, срещу инвалиди, срещу сексуална и джендърска ориентация. След като мизогинията се обяви за престъпление, е само въпрос на време да се криминализира всяка негативна настройка на който и да е, срещу всеки друг. Например, омраза към мъжете. Или, че всички критици на която и да е малцинствена група, най-свободно дефинирана, могат да бъдат считани за истински престъпници. По закон! Например, критици на веганите или на тези на хората с наднормено тегло. И двете групи вече пледират за защита чрез нов Закон за криминализиране на омразата (hate crime).
Такъв един закон не ще бъде нищо друго, освен чиста пародия на справедливост. По простата причина, че дали става въпрос за емоция на омразата решава наблюдателят, а не демонстраторът. Няма значение какво си искал да кажеш или покажеш – това, което единствено има значение е как действието е възприето от другия! Това вече лишава съдебната система от нещо фундаментално - от нейната обективност.
В едно цивилизовано общество хората се осъждат и наказват по съдебен път, според това какво са направили, а не според това, какво мислят или според това, как изразяват мнение или емоции. Можем да не харесваме, че много от нас са предубедени по отношение на хора, култури или религии, но такава една предубеденост си е лична работа. И те не би трябвало да предизвиква интереса на полицията или криминалното правосъдие. В противен случай става дума за Полиция на мисълта т.е. контрол на вашия мисловен живот.
Пример от Великобритания: Хари Милър, бивш констабъл, публикувал в Twitter коментар в който поставил под въпрос, че трансджендърните жени са истински жени. Последният е бил посетен от представител на полицията (Humberside Police, January 2019), който го информирал за целта на визитата си: "Аз съм тук да проверя вашето мислене". И още, уверил го, че не става въпрос за престъпление, но че неговата публикация ще бъде регистрирана като "инцидент на омразата" и че неговата страница в Twitter ще бъде наблюдавана.
Най-коварното последствие от криминализиране на израз на омраза е, че убива всяка дискусия или спор и е враг на свободата на словото. Много често ако изразено мнение засяга някого, той съвсем спокойно може да реши, че срещу него е извършено „престъпление на омразата“. Хората вече започват да натрупват опит по този въпрос и предпочитат да не си отварят устата. Което много прилича на зададената крайна цел.
Вместо да следи полицейски мислите и думите на хората т.нар. класическа толерантност изисква свобода за изразяване на всякакви гледни точки. Защо? Защото всеки открит сблъсък на мнения е най-добрата възможност да се образова обществото в борбата му с предразсъдъците.
Вместо заключение
Казват, че за оцеляване в днешните безкомпромисни идеологическо-информационни времена и глобална политико-икономическа-военна турболентност, е необходима държавна идеология. Въпросът е каква е тя и за какво служи? Казват, била абсолютно необходима за развитието на държавата. Развитие? Какво развитие? Ами ако не е ясно за какво развитие става дума, може да се приеме най-елементарната, очевидна, чисто практическа и най-важното, неизбежна идеология за всяка нация или държава. Особено що се отнася до малка държава с постоянно намаляващо население. Става въпрос за очевидната Идеология за Национално Оцеляване. Става въпрос не за параден, не за политикански, не за театрален, а за най-обикновен здравословен, практичен и дългосрочен патриотизъм. За да я има Тази земя и да го има Този народ. И в никакъв случай не става въпрос за изолационизъм в днешния Глобален свят, т.е., не става дума за самоунищожаване, а за оцеляване. А предимството на тази идеология е, че не е краткосрочна, не е срочна, а е перманентна. С чудесното качество, че винаги може да замести коятото и да е друга: вносна, високоинтелектуална, високотехнологична, супермодерна и други от какъвто и да е "висок" или "супер" сорт, подобни и всички много съмнителни. Още, казват, че не било никак лошо една такава Идеология за Национално Оцеляване да се запише и в Конституцията.
Има един критерий, който пояснява защо само част от т.нар. интелектуалци принадлежат към дадена национална интелигенция. Критерият е следният: принадлежност към интелигенцията изисква съответният интелектуалец да бъде най-напред човек на Тази Земя и после човек на Света. Тази задачка не е по силите на много интелектуалци по простата причина, че нейната трудност е толкова по-голяма, колкото Тази Земя е по-малка. По-конкретно, изисква се суверенно съзнание и безстрашен отказ от лъжливи кумири, преобладаващо вносни.
|
Митрополит Йосиф: Православното богословие е трън в очите на света
„Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“
Ваше, Светейшество,
Досточтими и зеловъзлюбени в Господа отци,
Досточтими г-н Декан,
Многообични професори, преподаватели и студенти,
Братя и сестри, почитатели на Богословския факултет,
Започвам проповедта си с известните думи на св. Василий Велики, казани в отговор на префекта Модест, с който след срещата му Модест казал на св. Василий: „Помисли си все още до утре“. На което св. Василий отговорил: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Намерих тези убедителни думи на велелепния и царствен св. Василий Велики за най-подходящи нам днес, защото искам да съпоставя нашия XXI век с четвъртото столетие на тримата светители. Днешният неолиберален глобализъм с учението и вярата им и особено джендър-доктрината с православното ни богословие. Умря г-н Бжежински неразкаян, но оскръблението по адрес на нашето св. Православие, че след комунизма Православната църква и св. Православие е най-големият враг на демокрацията, остана и се цитира дори и в наши дни. Либералният шведски политик Карл Бил пък отива още по-далеч. „Православието, казва той, е най-страшният враг на Запада. По-страшен от Ислямската държава“.
Жива е и доктрината на Христовата църква.
Трябва да забрави тя разделящите термини като абортите, гей браковете и др., а да се посвети на проблема с бедността. Целта е по-нататъшното размиване на православната християнска етика и догматика чрез постулатите на една нова, единна световна религия, която поставя въпроса за друго евангелие, в което под красива формула трябва да се скрие старото съдържание.
Само преди две години Европейският парламент също видя в Светото Православие политическа пропаганда и реши вместо православна църква да се казва по-завоалирано – трансгранични религиозни групи. С една дума –
Православието на Тримата най-велики светители е тръв в очите на съвременните либерали.
Защо? Защото като богослови, вие всички много добре знаете, че твърде много неща в светото Православие изобличават днешния начин на живот и на падналата човешка природа изобщо. Знаете че тридесет и седем години вече съм на служение в Българската източноправославна епархия, в плуралистично общество, но ако сравним по-внимателно двете парадигми на тукашния и тамошния светоглед и начин на живот, ще забележим, че те се различават почти във всичко. Понеже правилото е: When you are at Rome, do as the Romans do т.е. моят парафраз е: когато си в Америка, прави каквото правят американците. Изглежда само аз съм единственият, който туря спици в колелата на нашата талига и не включвам електрическия котлон на врящата плота за претопяване.
Не е новина, че св. Православна църква и православието на Тримата Светители, е консервативно.
То защитава традиционния морал, семейството, ролята на мъжа и жената, традиционните норми на ценностите във всички сфери на човешкия живот. Смята ги за дадени от Бога, а не от преходни и социални конвенции. Излишно е да отбелязваме колко разрушителни са и техните идеи и как те са се настанали във всички тези неща. Не се чудете на това. В Америка, Канада и Австралия българското православие, вярно на Св. Трима Светители е архаично, варварско, противна, примитивна вяра и отживяла религиозна секта. Светото Православие на Тримата Светители обаче е категорично:
Хомосексуализмът е грях, срам, позор! Такава е волята Божия! Такъв е и библейският закон!
По завета на Тримата Светители ние призоваваме човека към един аскетичен идеал, който изисква самоубоздаване и самоотречение във всичко – сурова дисциплина, доброволни жертви в името на Св. Дух. Съвремието обаче призовава към друго. Знаете Лука: 12:9 – „Имаш много блага“. Яж, пий, весели се, наслаждавай се на живота, граби с пълни шепи от всички удоволствия, развлечения и наслади. Това е смисълът на твоето съществуване. Ако си беден, бори се със зъби и нокти, прави кариера, повдигай се и печели, печели, печели!
Тази алчност, ненаситна обсебеност от плътското, от тленното, тази жажда за пари и блага, този агресивен материализъм, който дойде за съжаление и у нас, са безкрайни противоположности на православния дух.
Какво е плурализмът? Има ли плурализъм в св. Православие? Особено в православието на тримата светители? Струва ми се, че по подобие на тях и вие, в Богословския факултет мислите, че истината е една. Само измамите са много и плурализмът не е нищо друго освен многообразие на заблуди и лъжи.
Бог е един! Истината е една! Църквата Христова е една!
Според тримата светители един е и пътят на спасението, но за съжаление и тук нагласата на мисленето ни е диаметрално противоположна. Ами правата на човека? Какво е становището на тримата светители за правата на човека в двадесет и първия век? Отговорът е: той е твърде далеч от това да се съсредоточаваме върху нечии „права“, както прави съвременното ни общество. Напротив! То набляга много повече на задълженията върху онова, което се изисква от човешкото същество, а не върху това, което му се полага. Истината е, че Православието, както го разкриват тримата светители, е сурово и рестриктивно. То подхожда строго към човека. Вижда в него не някакъв непорочен „правоимащ“, а едно осакатено от греха и паднало създание.
Смята че то се нуждае не от глезене, не от ширене на свобода, а от обуздаване и дисциплина, от сурово отсичане на волята и борба със страстите и иска от него не права и свободи, а отговорност в предано служение на Божия закон.
Всичко това показва, че Православието на тримата светители е твърде далеч от т.нар. ценност на либералната демокрация.
Работата е там, че демокрацията, която претендира да е еднаква към всички, дава еднакви права и на добрите хора, и на злото, и на злите, дори и на дявола.
Те уж са равни в рамките на плуралистичния модел, но в действителност дяволът, който е много по-ловък и обигран, изтласква бързо конкурентите си и завладява цялото общество.
Културата и безграничната свобода се израждат в култура на греха и култура на порока.
Либерализмът е безсилен срещу злото в човешката природа. Православието на тримата светители зове към тесен път и тясна врата, а съвременното общество към широкия път и към общото течение. Православието на тримата светители е борба със страстите, а съвременният начин на живот е тяхно пълно разминаване. Православието според тримата светители, е служение на Духа, а днешният life style – служение на търбуха и на плътското удоволствие. Православието на тримата светители гледа към Йерусалим, а либерализмът на обществото ни към къде? Към Содом и Гомора!
Православието на тримата светители е строго и ето защо, като приятел в Господа ви уверявам – наивно е да смятаме, че либералистите някога ще отворят сърцата си за нашето св. Православие, което е същото като на тримата светители.
Св. Василий вече го е казал: „Утре ще бъда пак такъв, какъвто съм и днес!“ Идеални думи! Нека само за минутка си представим реакциите на великия св. Василий, на мъдрия богослов св. Григорий и на смелия златоуст св. Йоан относно задължителното сексуално възпитание в наши дни. Мама, татко няма вече да съществуват, както и понятията мъж и жена, а дори и в частните религиозни училища ще се изучава задължително половата равнопоставеност т.е. различието между мъжете и жените не е вече дело на Бога, не се определя биологически, а се явява следствие от културното и социално развитие на личността в рамките на обществото и е нещо старомодно, тъй като един и същи човек би могъл да притежава различни видове полова принадлежност. Например аз съм Джоузеф, но утре мога да бъде Джозефина. Друга е с най-хубавите имена в целия свят – Ана-Мария, но на другия ден устата сама може би ще промълви Антон.
Иска ми се да благодарим на Богословския факултет в София и във Велико Търново за становищата им по този казус, но нека се знае, че не всичко е отминало,
че идва по-страшното,
че и за напред ще очакваме тяхната смела мисия в духа на тримата светители, за да ни разясняват ползата и вредата на теорията на половата равнопоставеност. А на всички вас, приятели в Господа в Богословския факултет искам да благодаря за вниманието и хубавата служба и на изпроводяк да ви напомня, че богословието е слово, наука и знание за Бога и неговото академично място е точно тук, в Богословския факултет. А щом е слово, наука и знание, какъв тогава е урокът от днешния празник?
Че тримата светители не са разчитали единствено на духовната опитност, придобита в манастирско служение и послушание. Но и на солидна научна, богословска, теоретическа подготовка, която ги е предпазила от съблазни и ги е направила смели защитници и учители на автентичното богословие, тъй желано и от всички вас.
Заредете се с мъдрост и сила и не се бойте, че сме малко стадо, защото Господ Иисус го е казал:
„Не бой се, малко стадо. Аз съм с вас до свършека на света“.
Като имаме и небесното покровителство на тримата светители нека се помолим от сърце – пламенната вяра и смелото изповедничество на св. Василий, богословският ум и кротостта на св. Григорий и проповедническата ревност и свят живот на св. Йоан Златоуст, да бъдем като тях православни богослови по слово и живот и като тях да прославяме Едната Света Животворяща и Неразделна Троица. Амин!
На САЩ, Канада и Австралия - митрополит Йосиф
Слово произнесено от митрополит Йосиф на празника на светите Трима Светители в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
30 януари /2019/ е празника на светите Трима Светители
Продължение от брой 44
Изводът от анализа на възможностите за развитие на българо-северномакедонските отношения налага решения, съобразени със съществуващата историческа реалност – договаряне на форма за общо управление с цел изграждане на международно приемливо политическо представителство, ускорено развитие и обединение на българската народност. Но за да се случи това е необходимо да се отговори на повдигнатите от българския презицент въпроси, да се формулират ясни български позиции по всеки един от тях и да се предложат приемливи за двете страни решения, съобразени с националния интерес.
Формулирайки стъпките и действията, които България очаква от РС Македония да предприеме, за да преодолее съпротивата на българското вето срещу започването на преговори за присъединяване към ЕС, българският президент идентифицира следните искания и решения на евентуални спорни въпроси в двустранните отношения:
„Нашите сънародници да бъдат интегрирани пълноценно редом с другите народи“?
• Формулировката ни се струва неточна и подвеждаща: ако под „сънародници“ се имат предвид българите в т.нар. „Северна“ Македония те са на собствена територия, нямат и не могат да имат статута на сърбите, турците, ромите, власите, босненците и др., които са се заселили като имигранти от съседни държави, а турците и сърбите са останали след изтеглилите се като завоеватели – Турция и Сърбия, след освобождението на Македония. На мнение сме, че единствено албанците биха могли да предложат смислени аргументи в полза на тезата за държавнотворен народ, наред с българите, без претенции за държавност, тъй като Албанска държава съществува. Тя е съсед на Северна Македония и трудно би обосновала национални претенции към земята, която албанците обитават в качеството си на македонски граждани, а не на етнически албанци. Всъщност в това е и разликата между етническите албанци и българите, които обитават Северна Македония освен като северномакедонски граждани и като коренно българско население на свое землище.
„Македонските българи“ да бъдат равнопоставени с другите седем съставни части от народа, вписани в Конституцията на РСМ.
• Така формулираното искане налага следния коментар и уточнение: равнопоставеността на гражданите в държавата се гарантира от конституцията на страната и не може да се поставя в зависимост от каквито и да е отличителни белези на индивида. Понятието „Македонски българи“ е несполучлив евфемизъм за българи родени или обитаващи географската област Македония. „Македонски българи“ няма, както няма добруджански, мизийски, тракийски и т.н. българи, както няма „дървено желязо“. Има българи, родени в българското землище Македония, които са у дома си и се ползват от правата на всеки, роден българин. Ако понятието „македонски българи“ бъде записано в Конституцията и законите на РСМ, каквито гласове се чуват, това би било дискриминация по отношение на тези лица, тъй като определението, показващо ясно и недвусмислено националната и етническа принадлежност на дадено лице, ще бъде недопустимо размита, а на практика – отречена.
В Македонската Конституция т.нар. съставни части на народа не са изрично и ясно определени, но от функциите, които, съгласно някои разпоредби на Конституцията, упражняват в различни управителни органи, може да се направи извод, че се имат предвид македонци (каквото и да означава това), албанци, турци, власи, роми, сърби и босненци. По отделни поводи се споменават и хървати, торбеши, австрийци, румънци. Не би могло да се твърди, че отделните етнически представители, формиращи групата „съставни части на народа“ биха могли да се определят като малцинства. Всички те са част от мнозинството македонски граждани.
Предлага се т.нар. „македонски българи“ да бъдат отчетени при преброяването, като отделна етническа група! Отделна етническа група от коя друга? При липсата на македонски етнос? Преброяване в Северна Македония следва да се извършва на македонските граждани. Етносът може да бъде включен като допълнителен, незадължителен показател. Непосочилите етническата си принадлежност следва да се определят като българи, представители на коренното население.
„Да се преустанови продължаващото системно унищожаване на българското културно-историческо наследство“?
• Искането е правомерно, тъй като сътвореното от българите е тяхно наследство, то им принадлежи и те носят отговорност за опазването и съхраняването му за поколенията. Това очевидно не бихме могли да очакваме от чуждата на македонската земя управляваща върхушка. От столетие, интересите между управляващото малцинство и управляваното мнозинство на територията на Северна Македония, са конфликтни – малцинството се опитва да заличи следите от вековното присъствие на мнозинството, за да обсеби създадените от него материални ценности и да овладее командните лостове в държавата, да промени идентитета на земята и обитателите й. Решение трудно би могло да се очаква от силите, управляващи днес Северна Македония в условията, при които бе създадена и се утвърждава държавата, при трайно изградените зависимости и обкръжение от миналото, настъпили с разпада на Югославия и последвалите разграбване и разруха. Без българската държава решение на Северномакедонската криза на идентитет не може да има. Единствено България разполага с адекватни средства, експертиза и механизми за опазване на българското културно-историческо наследство, разполага с достъп до европейските центрове по опазване на културните ценности като член на Европейския съюз и би могла да разчита на опита и интереса на цивилизована Европа. Не може да се оправдае с никакви аргументи и да се приеме за нормално и допустимо заличаването на исторически или културни артефакти и докато това продължава в Северна Македония, България не само трябва, но е длъжна да се противопоставя на започването на преговори за присъединяването й към Европейския съюз дотогава, докато това варварско отношение към общото ни минало не бъде преустановено. Аргументът, че присъединяването на Северна Македония към Европейския съюз ще улесни съхраняването на българското културно историческото наследство в страната, може да послужи единствено като оправдание за продължаващото му заличаване, при съществуващите на Балканите норми за цивилизовани отношения.
При създадените обстоятелства България е задължена и отговорна да потърси помощ от ЕС за започване на незабавна инвентаризации и визуално документиране на всички предмети или обекти, част от българското културно историческо наследство, на територията на Северна Македония!
Да се приемат „обвързващи решения по двустранните спорове“ в съответствие с международното право!
• Предложението е полезно, но има пожелателен характер и така, както е формулирано, е неизпълнимо. Основната причина затова е, че за много от възможните двустранни спорове между държавите, трудно биха могли да се намерят, а за други изобщо не съществуват норми на международното право. Това предложение би имало смисъл и би могло да се изпълни със съдържание ако т.н. „спорове“ бъдат идентифицирани, а българският национален интерес ясно дефиниран; ако се формулират позициите на двете страни и се потърсят приемливи и защитими от гледна точка на нормите на международното право и действащите между двете страни двустранни и многостранни договори решения.
Да се преустанови изтънчената асимилация, на която са подложени нашите сънародници, като се интегрират пълноценно в РС Македония!
• Изпълнението на тази препоръка изисква редица уточнения и допълнения.
Първият въпрос, по който се налага внасяне на по-голяма яснота е свързан с предмета на препоръката: кой е предполагаемият субект на „пълноценна интеграция“ и в какво ще се състои тя? И на второ място кого наричаме „наш сънародник“ в този контекст?
Безусловно необходимо е да се набележат мерките, които се очаква да бъдат предприети от македонската държава и администрация, за да се постигне „пълноценна интеграция“ на нашите „сънародници“ и да се оценят резултатите по изпълнението им. Очакваме ли промяна на законодателството, съдебната практика или във функционирането на централната и местната администрация? В кои области, кои отношения, кои лица? Кога ще поискаме РС Македония да признае за „наш сънародник“, по какъв начин, как ще се наричат тези македонски граждани в обществото и като какви ще бъдат записани в държавните регистри на населението? Как ще се установява връзката с българската държава или българската нация? Какви права и задължения ще поеме България към своите съграждани и македонски граждани и на какво правно основание? Лицата с двойно гражданство или със споделено местожителство – в Македония и в България, какъв статут ще имат? Ще се изисква ли мнението и съгласието на всеки гражданин поотделно, когато се прилагат на практика мерките, приети с цел „пълноценна интеграция“?
Замисълът на президентското предложение за „пълноценна интеграция“ на нашите сънародници в РС Македония е постигането на равнопоставеност в обществото на всички граждани, без оглед на произхода, етническата принадлежност, материални възможности, пол, професия, месторождение и т.н. Предполага ли този процес обособяването на малцинствени групи, с гарантирани от Конституцията и законодателството права, предлагащи защита правата на малцинството, в случай на нарушения от страна на държавата или на нейни граждани от мнозинството? Политиката на обособяване е ли път към равнопоставеност и преодоляване на различията? Българският етнос е коренен и обитава Македония от преди завоюването на Балканите от Османската империя, той не е нито малцинство, нито съставна част на нещо не съществувало. Той е оказал гостоприемство и е предоставил домакинство на останалите народностни групи, съставящи днес северномакедонското общество. Българите в РС Македония не могат да бъдат малцинство, независимо от броя си, защото са били „у дома си“ още от преди появата на македонизма и продължават да обитават собственото си землище!
Обективните факти от нашата обща история трябва да бъдат признати такива, каквито са!
• Твърди се, че те не могат да бъдат подлагани на мултиперспективно тълкуване! Фактите, отразяващи общата история на българите, обитавали и обитаващи българското землище, в това число територията на Южна и Северна България, Македония, Тракия, Румелия, Добруджа и т.н., не могат да имат различно значение. Те могат да се тълкуват различно в зависимост от времето, ат събитията, с които се свързват, интересите, които се отстояват от позоваващите се на тези факти, но това, в крайна сметка, не ги променя. Лансират се обвинения срещу ръководството на Северна Македония за кражба на история. Нашето разбиране е, че когато историята е обща, кражба не може да има. Възможна е подмяна на исторически факти с цел обслужване на конюнктурни интереси на отделни групи, спорещи за приоритети или авторство, но не и кражба на своя собственост.
Да се изкорени езикът на омразата
• Изгражда се убеждение, че под език на омразата се имат предвид прояви на неприязън или отричане на всичко българско, изграждане на превратната представа за България в учебниците, музеите, историческите и паметниците на изобразителното изкуство, публичните изяви, политическото говорене! Създаваните настроения рефлектират върху отношението към българите в Северна Македония – утвърждава се неравнопоставеност, лесно се пристъпват границите на позволеното и непозволено от закона и морала в отношенията между хората в обществото. Липсата на ясни критерии за идентифициране на езика на омразата във всеки отделен случай, налага, както на битово, така и на институционално ниво, да се прави разлика между език на омразата, като проява на държавна политика или израз на политическа позиция, от една страна и изявления или изказване на лично мнение от политик или от обикновен гражданин, който упражнява правото си на отговор или на защита срещу нанесена обида, клевета, засегнат интерес и т.н., от друга страна!
Анализът на прояви на език на омразата показва, че той е заченат и е рожба на македонизма! Изкореняването му е невъзможно без отказ и криминализиране на проявите на македонизъм. Това е единственият път към помирение и уважение на традициите, езиковите различия, изборът на идентичност и народностна принадлежност. Решения за различия, които се захранват от претенциите за наличието на македонска етническа идентичност, противопоставяща се на българската идентичност на мнозинството обитатели на българското землище на Балканите, следва да се очаква времето и историята да предложат в бъдеще. Засега македонизмът си остава рожба и проекция на сръбската политика за сърбизиране и дебългаризиране на Повардарието. Усилията на българския президент да запознае европейските политически среди със същността на българската позиция по българо-северомакедонските отношения, би следвало да продължат и да се институционизират чрез поддържане на диалога, изпълнение на евентуалните двустранни договорености и поемане от Съвета на ЕС функцията на гарант за изпълнението им.
Без България, трайно и справедливо решение за бъдещото развитие и утвърждаване на РС Македония в общото ни историческо пространство, няма и не може да има. Очакваме разбиране и взаимно уважение.
24 октомври 2021 г.
|
