Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Благородна и целеустремена личност

Е-поща Печат PDF

Един от най-талантли­вите, умни и национал­но отговорни държавни­ци – Георги Йорданов, навърши 90 години. Приносите му в различни области от упра­влението на държавата в изклю­чително сложни периоди на по­литически пертурбации и тран­сформации тепърва ще се оценяват от грядущите бъл­гарски поколения. Издател­ство „Захарий Стоянов“ има­ше честта и дълга да издаде през последните години в ня­колко тома възхитителните по своята проникновеност и задълбоченост политически анализи на автора, мемоар­ни скици, портрети и зари­совки за големи български уче­ни, творци и държавни дейци. Позволявам си да предложа на читателите на любимия ми вестник „Зора“ този мой кра­тък текст, в който изразя­вам само част от преклоне­нието си пред приятеля, най- добрия министър на културата и великия държавник Георги Йор­данов.

Удивително е как Провиде­нието събира на едно място, в едно и също време хора с най- различен манталитет, разбира­ния и темперамент. През послед­ните години не преставам да се изненадвам на най-невероятни и на пръв поглед нелогични за­познанства и приятелства. Съд­бата ми даде редкия шанс да се сближа с някои от първенците на българското слово, майсторите на изящната словесност, на фи­лософската мисъл и естетически­те проникновения. И заради това аз съм твърдо убеден, че големите творци наистина са безсмъртни. Струва ми се, че такива изклю­чителни личности и таланти като Николай Хайтов, Александър Геров, Богомил Райнов, Ивай­ло Петров, Христо Фотев, Генчо Стоев, Тончо Жечев, Стефан Продев, Вили Цанков, Дико Фу­чеджиев... са по-живи от някои живи. И аз всеки ден си разгова­рям въображаемо с тях.

В същото време забелязвам как през последните двайсетина години все по-малко стават ис­тинските личности, които се под­визават на обществено-полити­ческото поприще. Като че ли има някаква обратна пропорционал­ност – колкото повече ярки и до­стойни творци ражда България, толкова по-малко автентични и достолепни политически лично­сти се появяват на сцената. Не знам дали причините за това са дълбоко социални и исторически или психологически и индивиду­ални.

Но има и такива фигури, кои­то във вихъра на социалните пертурбации не загубиха свои­те нравствени качества и самоу­важение, не се прегънаха под на­тиска на конформистката поли­тическа конюнктура и не само не предадоха идеите си, но и про­дължават да ги отстояват със за­видно постоянство и упорство. Такава личност според мене е Ге­орги Йорданов.

Преди началото на така наре­чените демократични промени, настъпили след 10 ноември 1989 г., аз го познавах като министър на културата и виден държавник на тогавашния период на систе­мата. Но контактите ми нямаха такъв непринуден приятелски ха­рактер, какъвто придобиха след споменатата дата. Водили сме де­сетки разговори, повече на лите­ратурно-културни, отколкото на политически теми. И всеки път ме е впечатлявала неговата еру­дираност, сериозна теоретическа и практическа подготовка и най- вече неизчерпаемата му енергия и жаждата да присъства на всяко сериозно културно събитие.

За себе си съм си изградил впечатлението, че Георги Йор­данов е символ на волевия чо­век (по-късно научих, че на мла­дини прякорът му е бил Могу­чий). За разлика от редица но­менклатурни шушумиги, които ползваха всички привилегии на онази власт, а след промяната за една нощ се преродиха в ярост­ни антикомунисти и отрицатели на отминалите 45 години, Геор­ги Йорданов продължи да под­чинява волята си на отстоява­нето на социалната идея. Той много добре познава контраста между идеите, които понякога може да бъдат утопични, но ро­мантично възвишени, и социал­ната практика, която спорадично се изражда в антихуманни експе­рименти. Именно защото въплъ­щава единството на индивидуал­на воля, обществени цели и стре­меж към историческо прозрение, този човек, бидейки политик и държавник, в същото време е и така близък до хората на духа. Те го възприемат неслучайно като един от тяхната черга. Г. Йорда­нов не парадира с познанства­та си и личните приятелства с големи наши творци, а в също­то време е в детайли запознат с тяхното творчество, живот и индивидуални особености. На него му е неприсъща над­менността и тясната духовна скроеност на редица полити­ци. Той е толерантен, разби­ращ, състрадателен, диало­гичен, отворен към всяко противоположно мнение. Но може би като основна не­гова психологическа и ро­лева доминанта трябва да се открои живото му патри­отично чувство. За него Оте­чеството не е празен звук, по­добно на днешните ибрикчии и националпредатели, щъка­щи на политическата сцена. Георги Йорданов е родолю­бец по вътрешни подтици, които идват с нашепването на родовата памет. Животворно­то национално чувство е това, което го зарежда с постоянна енергия.

Разбира се, пред всяка беле­жита годишнина и по всеки ва­жен юбилеен повод приятелите на обсъжданата персона казват по някоя хубава дума или напис­ват развълнувано есе за публику­ване в някой юбилеен сборник. Но за мен случаят с Георги Йор­данов не е такъв. Самият факт, че дори и творци, които преди години са изпитали суровост­та и желязната воля на полити­ка Йорданов, днес продължават да го ценят и уважават, показва, че става дума за неординарна, многопластова, нееднозначна и впечатляваща личност.

Ако любезното Отечество имаше повече такива интели­гентни и чувствителни политици и държавници, които на всичко отгоре да са и автентични патри­оти, съдбата му може би щеше да бъде по-друга.

Иска ми се да вярвам и се надявам, че новото хилядо­летие ще роди повече такива личности, българи с жив дух, призвани за служба на ползу роду.

 


Страница 631 от 631