Нова Зора

Никой не е забравен

и нищо не е забравено

На 11 май т.г. в Зала 1 на Централния во­енен клуб, по ини­циатива на Съюза на българските творци и Съ­юза на офицерите и сержан­тите от запаса и резерва, се състоя премиера на патриотич­ния сборник, посветен на тво­рци участвали във войните - „С перо и четка - На нож!”. Среща­та бе и по случай 11 май – Денят на равноапостолите Кирил и Методий, както и на 160 годи­ни от първото им честване през 1863 г.

Съставители на сборника са Ирина Александрова, предсе­дател на Съюза на български­те творци и о.з.полковник Сте­фан Шопов. В Редакционната му колегия влизат Елена Влаш­ка, Ирина Александрова, Нина Норд, полк.о.з. Стефан Шопов. В книгата са представени с крат­ки биографични бележки и порт­ретни снимки 19 български тво­рци – писатели, поети, худож­ници, журналисти, музиканти, които с перо и четка са отра­зявали събитията и живота на войниците на фронта. Към вся­ко име са публикувани и худо­жествени творби на автори, чле­нове на Съюза на български­те творци, посветени на всеки, в знак на почит към паметта и де­лото им. Някои от тях са има­ли късмет да се върнат живи от окопите. Други не са се върна­ли. Един от тях е най-нежният поет в българската литература – Димчо Дебелянов.

Сборникът започва със съз­дателите на химна на Българ­ската армия „Велик е нашият войник” - Константин Геор­гиев и Михаил Шекерджиев. След тях, макар и не от фронта, е представен Иван Вазов - най- яростният заклеймител и отри­цател на войната чрез творчест­вото си. Можем да прочетем и за живота, и делата на Георги Ата­насов, Борис Денев, Владимир Димитров-Майстора, Данаил Крапчев, Дико Илиев, Димчо Дебелянов, Иван Милев, Йор­дан Вълчев, Йордан Йовков, Йосиф Хербст, Кирил Хри­стов, Николай Лилиев, Пейо Яворов, Стамен Панчев, Сто­ян Загорчинов, Теодор Тра­янов, Хени Джамджиева, Яро­слав Вешин. „Не един и не два са примерите, които показват, че моралът на българския войник е давал пример и на идните по­коления, помагал е на страната ни – пряко и косвено, в нейното развитие и израстване”, пише Валентин Стамов в послесло­ва на книгата. Предговорът е на­писан от бригаден генерал о.з. Стефан Стефанов, зам.-пред­седател на Съюза на офице­рите и сержантите от запаса и резерва и председател на Сто­личната организация. В сбор­ника са разпръснати емблема­тични стихове от различни ав­тори - Кирил Христов с него­вото „Песен за щика”, Димитър Подвърачов – „Дни кървави”, както и стихове на членовете на Съюза на българските творци, посветили свои творби на участ­валите във войните творци.

На първа корица е използван фрагмент от картината на Яр­ослав Вешин „На нож” ( „Бит­ката при Селиолу”), а сборникът е издаден от издателство „Про­пелер”, 2023 г.

Залата бе препълнена. Гости на тържеството бяха: гл. редак­тор на националния вестник за офицерите и сержантите от запаса и резерва, ветера­ните от войните, военноин­валидите и военнопострада­лите, в. „Българско войнство”, о.з.полк. Спиридон Спиридо­нов; председателят на Федера­цията на потребителите в Бъл­гария Емил Георгиев; председа­телят на Съюза на българските творци Ирина Александрова, представители от Клуба на во­енните журналисти; бригаден генерал о.з. Стефан Стефа­нов – председател на Столич­ния съвет на СОСЗР от 2017 г.; председатели на структури от столичния Съюз на офицерите и сержантите от запаса и резерва; поети, литературни творци; почитатели на художествено­то слово и др. В началото на ве­черта, когато водещата покани поета, композитора, музиканта Валентин Стамов да открие с изпълнението си на пиано пе­сента „Велик е нашият войник”, цялата зала се изправи на кра­ка в знак на почит към паметта им, а някои от присъстващите запяха с мелодията. След емо­ционалното откриване на съби­тието, проф. Стойка Великова представи алманаха. Зоя Пап­рикова-Крутилин разказа ув­лекателно за дядо си Владимир Димитров-Майстора. За Данаил Крапчев - създателя на вестник „Зора“, който е въвел и принци­пите на модерната журналисти­ка у нас, сподели спомени него­вата внучка Невена Маринова.

Срещата продължи с музи­кално литературно четене на творби от сборника и на при­състващите творци.

Виолета Станиславова

И на това място поняко­га възниква въпросът: „А защо на обикнове­ния човек е необходи­мо да познавасветовните про­блеми?“ Най-лесният отговор е: „Защото е интересно и важно.“ Както е казвал ненавиждащи­ят Русия Чърчил: „Колко е ва­жно и интересно да знаеш всич­ко ставащо в света!“ Но има и една друга причина, напълно практична. В съвременния свят, особено след 1945 г. границата между глобалното външно и локалното държавно започва да прилича на пунктирна линия.

Да знаеш какво става на све­товно ниво е необходимо, за да можеш да строиш своята лич­на стратегия, определяща от­ношението към реалността. Например глобалистите искат да преустановят плащанията с налични пари. Познавам хора, които твърдят, че плащането е по-добре да става с банко­ва карта. Факт е, че наистина е удобно. Но това означава, че чо­векът попада изцяло под по­хлупак. Неговата карта може да бъде анулирана всеки мо­мент.

И накрая, последно по ред, но не и по значение. Да се разбира какво се случва в света е необ­ходимо, защото светът наис­тина изпада в криза, на която досега няма аналог. Тази криза събира чертите на три минали исторически кризи. Днес, при­етите от нас решения на базата на адекватно познание, ще вли­яят на съдбите на нашите деца и внуци. Аз съм убеден, че все­ки от нас е самоедна брънка от линията на рода си, част от съ­борността, от нашите предци, от нас и нашите потомци. И всичко, което сега правим ще се отрази неминуемо на на­шите деца. Ние сме тези, които решават какво образование да получат нашите деца, така че да придобият максимална свобо­да за реакция на всяка промяна: психологическа, емоционал­на, интелектуална.

В какво се състои същност­та на сегашния исторически момент? Когато завърших ин­ститута през 1973 г. бях на 22 години. Тогава изобщо не мо­жех да си представя, че моето поколение ще се окаже в такъв разлом. Защото израснах в спо­койно време. После изведнъж всичко се ускори. За три годи­ни, за пет години, все повече събития се случваха в едини­ца време. И най-обидното беше, че съвременната наука се ока­за неподготвена затова. Обра­зованието винаги изостава от науката, но днешната наука в обществото фатално изостава от реалността. Всъщност е не­обходима нова наука. А пропо на Запад стигнаха до този из­вод, но не университетите, а ЦРУ и Ми-6.

Каква е същината на днеш­ната ситуация? Тя е проста. Ка­питализмът почти умря. Каз­вайки, че капитализмът се на­мира в своята последна криза, трябва да се има предвид, че гло­балните елити изобщо преста­наха да крият своите плано­ве и обслужващите ги СМИ пишат за тях открито. Ако по времето на Съветския съюз бур­жоазните идеолози срамеж­ливо се прикриваха зад пара­вана на демокрацията, права на човека и др. то сега те няма от кого да се стесняват, защо­то чувстват, че няма кой да на­каже „буржоата“, няма страна, от която да дойдат наказател­ни „червени армии“. Но изглеж­да малко време им остава да се радват. Безпрецедентният ма­щаб на световната криза ще ги залее и тях.

След като монополизират „горния етаж“ на глобалното пространство, новите стопани няма да пускат в него никого т.е. ще действат едновремен­но и като ултраглобалисти, и като деглобализатори. А след това ще настъпи мачкането и потискането на „долните ета­жи“. За налагане на нови форми на капитализма му бяха нужни минимум две столетия, докато не се превърна от водеща в гос­подстваща структура. Нови­те системи на практика никога не печелят с нокаут, а като пра­вило „по точки“, т.е. благодаре­ние на позиционна, социално и психологически изтощител­на борба, с пробиви напред, отстъпления и компромиси. Това е главната черта на епохите получили определението „тъм­ни векове“. Ето, в такива тъмни векове, четвърти в историята на европейския човек, встъп­ваме сега.

В сравнение с постзапада (подчертавам „в сравнение“) Ру­сия и руснаците остават, поне засега, костелив орех. 1990-те години бяха мощен психоло­гически удар по населението на Русия и преди всичко по руснаците. Но както се пее в една песен: „Оцелелите стана­ха по-здрави от стомана“. Въ­преки че, както показа опитът и у нас, подмазвачи и угодни­ци-глобалисти има достатъч­но. На времето Бисмарк беше отбелязал, че Русия е силна и, за­това е страшна, благодарение на мизерността на своите по­требности.

Разбира се днес жизненият стандарт на жителите на РФ е значително по-висок, отколко­то в умиращата късна самодър­жавна Русия. Средният жизнен стандарт остава по-нисък от­колкото този на постзапада, особено извън пределите на Москва. Това е сериозен фак­тор. Т.нар. „либерални рефор­ми“ провеждани от властта, за­почвайки с ваучерната при­ватизиция и завършвайки с пенсионната реформа едва ли спомагат за изграждане на „по­слушния човек“ – мечтата на ул­траглобалистите. Може и да гре­ша.

Много от днешните схе­ми на цифровизаторите и ул­траглобалистите от рода на Шваб са утопии (за по-голя­мата част от човечеството ан­тиутопии) призвани да убедят всички, както в неизбежността от настъпване на трансхума­нистичен новонормален свят, така и в безполезността от съ­протива срещу „новия прекра­сен свят“ (Хъксли). Ето защо е крайно необходима нова форма на видова борба, а именно кри­тичен анализ на тези утопии и твърдо, безкомпромисно про­тивопоставяне.

В новата реалност хората трябва да живеят в атмосфера на постоянен страх, в режим на въведената им психическа епидемия. По-лесно се упра­вляват уплашени хора с из­ключено рационално мисле­не. Основно поле на действие на тези психоепидемии (всъщ­ност на психоинформационен терор) ще бъде разбира се пост­западът. В по-бедните и деба­лансирани режими ще въз­никне съблазанта да копират същото. За това има две при­чини. Първо: управляващи­те да демонстрират на стопа­ните на „голямата шахматна дъска“ своята лоялност („ние сме като вас“, „приемете и нас в постбуржоазията, готови сме за това“). И второ: да компен­сират социално икономиче­скато си изоставане с психо­информационни мерки.

И едното, и другото е само­убийство, доколкото ще дове­де елитите на страните от т.нар. полупериферия („втората зона“) до ликвидиране, преди всичко икономическо и соци­ално властово. Именно с пси­хоинформационни удари ул­траглобалистите ще се осво­бодят от държавните елити и националните държави от „втората зона“. А да бъдат при­ети като равни в „постбуржо­азията“ никой не предвижда, там местата са ограничени даже и за „първата зона“. Учудващо е, че казусът на Тръмп не нака­ра държавите от втората зона, угоднически тълпящи се в ча­калнята на постзапада, да про­умеят, че стопаните на новата реалност нямат нужда даже и от прислуга.

Необходимо условие за раз­рушаване на подготвяния от Постзапада биоцифровизи­ран концлагер е духовното уси­лие на част от населението, със­тоящо се от личности модален тип. Достатъчните условия ще изникнат в хода на този процес. Капитализмът умира, но е не­обходимо да се нанасят уда­ри по корените на строя, кой­то се готви да дойде на негова смяна, да се отслаби той макси­мално, да се постави прът в ко­лелото на неговата история.

Защото в света на този строй за Русия, за руските хора и изобщо за обикнове­ните хора, място не е пред­видено. Неговите владетели са наш враг: класов, геополи­тически, социобиологически ицивилизационен.

26 април 2023 г.

Източник: Dzen.ru

Превод: Румен Воденичаров