Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ВЪЗХОДЪТ НА ГРАБЕЖИТЕ И БЕЗНАКАЗАНОСТТА

Е-поща Печат PDF

или Основанията за идемнитет*, закрепени в чл. 69 от Конституцията на Република България

 

Този брой вече бе изпратен в печатницата, когато в събота, 25 юли,  се състоя митингът, обявен от БСП, „Буздлуджа на жълтите павета“. Както разбирате, наложи се той да бъде преформатиран. Не само заради възторжените социалисти, заявили своето единство и решимост „да защитават децата си, семействата и родителите си от грабежа“, както обяви Корнелия Нинова, под нестихващите овации и скандирания на хилядите присъстващи, но и заради отговора, който получиха „платените глашатаи на едноличната власт и разединителите в БСП“: „Ние сме единни. Ние сме заедно. Ние сме силни и сме тук да ви кажем: „Оставка!“ (Поместваме пълният текст на словото на Корнелия Нинова, стоплило с надежда и увереност сърцата и душите на социалисти и симпатизанти, както и речта на проф. Румен Гечев).

В планировката на броя за изтеклата седмица на първо място, разбира се, бе поредното пламенно и мъдро слово на президента на Републиката Румен Радев, произнесено на среща с граждани, отстояващи държавността в България. В него държавният глава открои основната задача пред българското общество: „Да отворим път за конституционни реформи, които да укрепят гражданските права и контрола на управлението, да гарантират разделението на властите и да прекършат корупцията, която ражда престъпност и бедност.“ (Пълният текст на словото на президента Румен Радев).

С това, разбира се, не свършват усилията на „Нова Зора“ да бъдат събрани на едно място най-значимите политически изявления през изминалата седмица. В петък, 24 юли, министър-председателят Борисов, разбираемо глух за призивите „Оставка!“, представи на НС предложение за кадрови промени в Министерския съвет. Сменени бяха министърът на финансите Владислав Горанов, министърът на икономиката Емил Караниколов, министърът на вътрешните работи Младен Маринов, министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, както и министърът на туризма Николина Ангелкова.

При обсъжданията в НС характерни и запомнящи се със своята категоричност и експертност бяха изказванията на председателя на парламентарната група на „БСП за България“ Корнелия Нинова и на изтъкнатия икономист и непримирим критик на икономическата политика и разобличител на „далаверите“ на правителството проф. Румен Гечев. (Изказването на Корнелия Нинова).

 

Дотук, е всичко онова в броя, което по наша преценка е важното документално наследство на последната политическа седмица. Иначе тя бе характерна и с пълна мобилизация на „платените глашатаи на едноличната власт“, както и на някои „шепиловци“, присъединили се към тях, заради щедри надници.

В своя бележник телеграфно съм отбелязал: Джамбазки – подозира; Чуков е смутен!; Любо Огнянов пита... Няма обаче да коментирам опусите им. Мислех да отделя все пак Боян Чуков и да му обърна приятелски вниманието как вече месеци стремглаво се снизява авторитетът на собствената му експертност, поради необективното му и предпоставено отношение към всяка изява на президента Румен Радев. Отказах се обаче, не само защото като автор е стоял достолепно със свои текстове на страниците на „Нова Зора“, но и защото ми е неудобно да призная, че в случая неговата „креативност“ съвсем е загърбила алтруистичното начало. Сиреч, беше време, когато безсребърните идеи и цели на „Нова Зора“ бяха съзвучни и с неговите идеи. Но „Нова Зора“ ли не знае какво е недоимък и безпаричие!...

Към позициите обаче на две други имена Иван Гарелов и Огнян Минчев,  имам какво да кажа. И с двамата почти никога не съм гледал в една посока. С „Мистър Панорама“, още от времето когато той забрави за какво агитираше народонаселението по време на т.нар. „голяма екскурзия“.  А с Огнян Минчев, може би защото е най-убедителното доказателство, че характерът и ценностите са по-рядко срещано качество от таланта и неговите превъплъщения. В случая обаче и за двамата имам да кажа похвални слова.

За Иван Гарелов, заради седемте му позиции, затова кое е вярно и кое е невярно, относно протестите. Все по-друго си е, когато „стар вол“ изоре нивата. Вярна е тази мъдрост. И тезите му – ясно формулирани, и контратезите му – убедителни. И няма да е Гарелов, разбира се, ако не поднасяше на читателя и съответния извод. Човекът правилно е школуван и много добре знае, че особено важно е,  „бенефициентът“ да бъде подпомогнат, да бъде насочен. Няма значение че, и в случая не е минало и без „хлебарки в супата“. Но затова – по-нататък.

Огнян Минчев обаче разпространи позицията си „Разприятелявам“. Ще я цитирам дословно, което съвсем не значи, че се „сприятелявам“ с Огнян Минчев. В края на краищата той също е Минчев! И нему веднъж се полага да заяви позиция, с която и „краснокаричният“ Минчо Минчев, както неведнъж ме е наричал, може да се съгласи с него.

„Разприятелявам. Доста хора – и подкрепящи, и опониращи на протеста. Хора, които смятат че целта оправдава средствата.

Че „революцията“, отменя човещината. Че корупцията е извинима на фона на други придобивки. Че лумпени могат да се гаврят с жени, само защото са в политическа позиция и са отишли да я защитават в телевизионно предаване.

Разприятеляването не е обида или игнориране – то изразява моята позиция, че определени граници на публичната етика са арогантно погазени и аз не желая да се примиря с това.“

Това е текстът, написан по повод случая с Даниела Дариткова и Корнелия Нинова, които станаха обект на лумпенски планиран произвол, след участието им в „Панорама“, в петък вечерта (24 юли), което стана още един повод броят на „Нова Зора“ да бъде преформатиран и дописан.

Към позицията на Огнян Минчев относно това „демократично приключение“, нямам какво да добавя. Относно инсинуациите му обаче за „сметките“ на президента Радев ще кажа на това „старо магаре“ (изразът е негов, на Огнян Минчев), че се досещам къде му убива самара. И тъй като нататък материята не би търпяла дребни пощипвания, ще изпиша сега и възражението си към два от изводите на Иван Гарелов.

Относно това, че протестът няма платформа „Мистър Панорама“, съвсем панорамно обобщава: „Това е силата им. Останалото е работа на политиците!“ И по-нататък: „Не сочели алтернатива. Алтернатива винаги има. Ще се появи на свободните и честните избори.“

Да, ама не! И ето защо. Вярно е, че президентът Радев призовава за конституционни реформи и пр. Огнян Минчев обаче инсинуира, че нему нямало да му стигнат три месеца служебно правителство и, че едва ли не, Радев ще узурпира властта.

Определящ в случая е изразът „конституционни реформи“. И това, което плаши „старото магаре“ съвсем не са вездесъщите елементарни внушения за „президентска република“. Истинската заплаха е във  възможност едно ново Велико народно събрание да приеме основен закон, който да изключи въобще възможността за антисоциални, антидържавни и антинародни политики. Защото само това може да промени нещата, както и яслата, а и зобта за „магарето“. В сега действащата Конституция вече 30 години тези политики се осъществяваха под закрилата и привидната демократичност на чл. 69. Нека си припомним какво гласи той: „Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание“. Което означава, че народните представители са освободени предварително за наказателна отговорност за делата си в Народното събрание. И става така, че „обобщено казано“, нашата туземна колониална администрация, „избрана демократично и законно“ предлага чрез Министерския съвет или съответните лобистки канали законопроекти, които народните представители гласуват „безстрашно“, в съответствие с охраната, която им осигурява чл. 69. И защото, както казва Достоевски „Като няма Бог, значи всичко е позволено!“, се приемат закони с такива последствия за народа и държавата, които никакъв разум и логика не може да узакони. Така чрез ненаказуемата безотговорност стават възможни и всички ония политики, които доведоха до разгром на селското стопанство, на индустрията, на здравеопазването, на образованието, на службите за сигурност и армията, и пр., и пр. Стана възможен и прикритият зад „колективната воля“ процес на  приватизация, както и тези невиждани в историята на България разруха и грабеж, осъществени в условията на ненаказуема безотговорност. Ето затова „останалото“, за което говори Иван Гарелов, съвсем не е дело само на политиците. И ако „алтернативата“ все пак се появи, реката на живота ще продължи да си тече в старото корито на безнаказаността, а политиците, макар и подменени, ще продължават да вършат пак същото!

Примерите за възход и падение в грабежа и безнаказаността, са неизброими, но аз ще посоча само един от най-големите съсипители на София Стефан Софиянски. Днес той е „бял и пухкав“, защото е оправдан по всички съдебни дела за деянията му като кмет на София. Деяния, които буквално оглозгаха столицата до кокал.

Мъдростта на живота показва, че не се ли запише в Конституцията ясно и откровено, и не се ли повтори в законите тезисът, че за резултатите от управлението на държавата се носи наказателна отговорност, от тези които упражняват властта, нищо не би могло да се промени в живота на българското общество.

Ето това би трябвало да има предвид и президентът Радев, когато инициира съответните конституционни реформи. Тази тема е дискутирана твърде често на страниците на вестник „Нова Зора“. В бр. 47 от 15 декември 2015 г., анализаторът Иван Ценов обяви защо и по какви причини за българина думата „реформа“ е равнозначна на разруха.  Тогава за пореден път бе анализирано превратното действие на институтът, обозначен с термина „идемнитет“, закрепен с № 69 в Конституцията на Република България. Казвам превратно, защото в последните 30 години именно този институт, еманация на представата за демократичност, създаден, за да гарантира „освобождаването от страха за евентуална наказателна отговорност на народните представители“, гласували съобразно свободната си воля, доведе до там, че дори за геноцида, произтичащ от приеманите закони и осъществяваните от изпълнителната власт политики, да не може да се търси отговорност!

Материята е сложна и съвсем не подлежи на трактовка от хора, за които древните са казвали: „Обущарю, не по-високо от обувките!“ И ако аз все пак си позволих да се докосна до темата, нещо, което би ужасило покойния приятел на „Нова Зора“, проф. д-р Велко Вълканов, светла му памет, то е защото и след поредните светли надежди на младите хора за промяна и просперитет на Отечеството, виждам, как може да се окажем отново пак в същото блато, само че още по-неизбродно. И още по-безнадеждно.

На всички протестиращи, в името на България, на всички непримирими със злото, с които до сетен дъх ще е сърцето ми, ще си позволя да препоръчам знаменитата книга на монсеньор Джузепе Томазо ди Лампедуза – „Гепардът“. В нея, уви, е закодирана логиката на всеки бунт против статуквото, в който определящ не е моралът на правдата: „Трябва всичко да се промени, за да си остане същото!“

Звучи безнадеждно, но не и обезкуражаващо. Нали целта е нищо, а всичко е смисълът на движението към нея!


 

ВДИГНЕТЕ ЧЕЛАТА СИ ПО-ВИСОКО ОТ ГРЪМООТВОДИТЕ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми членове и симпатизанти

на ПП „Нова Зора“,

Драги читатели и съмишленици,


В миналия брой, № 24, 22 юни 2021 г., предложихме на вашето внимание някои, по наша преценка, основни акценти в предизборната платформа на Коалиция „БСП за България“. Намираме че те са важни и, че ще подпомогнат разясняването на позициите и целите на Коалицията, пред избирателите.

За мнозина трите места, отредени за представителите на ПП „Нова Зора“ – в 23-и МИР – 8-о място; в 24-и МИР – 20-то място и в 25-и МИР – 12-о място, които вече в четири поредни избора изпращат представителите на партията, винаги в трудно постижимата избираема зона, може да има много обяснениня, но то е и своеобразно доказателство, че лично председателят на партията Минчо Минчев е в невъзможност да защити нейните интереси и да създаде необходимите условия за реализация на нейните кадри, в контекста на коалиционните отношения.

Този разговор е дълъг и той непременно ще бъде проведен, с характерната за „Нова Зора“ прямота и откритост. В оставащите дни до изборния ден обаче, е необходимо силно и безрезервно потвърждение на характерната за всеки член, симпатизант и дори читател на вестник „Нова Зора“, пълна подкрепа на усилията за спечелване на изборите на 11 юли т.г.; умножаване на активността на организациите по места и в най-висока степен мобилизация на личните усилия за постигането на главната цел.

Във времена, когато всички работят и изпълняват подобни начинания с пари и с много пари, въпрос на чест и достойнство е ПП „Нова Зора“ да препотвърждава своята безкористност и своя висок морален пример.

Не унивайте, драги приятели, скъпи братя и сестри!

По-високо от гръмоотводите вдигнете честните си чела и настройте сърцата си на безподобния лад на правдата. В нея е нашата сила! Тя е и нашата броня. Тъкмо правдата изисква нашата всеотдайност в този момент, когато мътните вълни на нови лъжи и стари обещания, са на път да подменят отново жадувания час на справедливостта.

Много са поводите, с които незачитанията и пренебрежението, както и непредизвиканите и незаслужени обиди са изпълнили вашия делник. Но горе сърцата, другари! При никои „режими на свободата“, носителите на истината и правдата не са били обласкавани. Това обаче е и моят, и нашият избор. И въпрос на благородна ярост е да удържим. Ако направим това с чест, ще означава, че още днес сме спечелили победата. Но тъкмо това е което не могат да ни простят не само откритите врагове. Затова - дерзайте! Гръмоотводите улавят мълниите, но и ги укротяват.

На страницата, със снимки и кратки биографични бележки, представяме трима достойни мъже, членове на ПП „Нова Зора“ – доц. д-р Пламен Дамянов; доц. Костадин Стоичков; проф. Тодор Мишев. Биографиите и достиженията им говорят красноречиво за техните професионални и експертни качества. За моралните им достойнства, гаранция е дори съгласието им да бъдат яркият знак на ПП „Нова Зора“ в сенчестата зона на трудна избираемост.

От всички 17 основни и главни направления от посланията в платформата на Коалиция „БСП за България“, подбрахме и утвърдихме на Централния политически съвет, проведен на 20 юни, 20 цели, които според нас, при своето осъществяване, ще допринесат неминуемо за промяната на досегашния убийствен управленски модел, наложен в последните 12 години. Сами по себе си тези цели обясняват и призива: „Защо ви призоваваме да гласувате за Коалиция „БСП за България“.

Използвайте ги във вашата разяснителна и организационна дейност.

1. Налагане на съдебен контрол върху актовете на главния прокурор;

2. Закриване на специализирания съд и прокуратура;

3. Бюджетно финансиране само за държавни и общински училища;

4. Ревизиране на учебните програми и учебното съдържание; (макар и непосочени в платформата, нашите усилия ще бъдат в защита на националното самосъзнание и спасителната българска национална традиция).

5. Осигуряване на безплатни детски ясли и градини;

6. Премахване статута на търговски дружества на болниците;

7. Безплатни лекарства за деца до 14 годишна възраст;

8. Еднократна помощ при раждане на първо дете - 500 лв., за второ дете 1000 лв., за трето дете 1500 лв., за всяко следващо – по 200 лв.;

9. Еднократна помощ в размер на 6500 лв. за всяко второ и трето дете     на родители, които са осигурени минимум за 24 месеца назад;

10. Увеличаване размера на майчинството през втората година от 380 лв. до размера на минималната работна заплата от 650 лв.

11. Еднократна помощ от 250 лв. за всички деца от първи до четвърти клас, давана в началото на учебната година;

12. Безплатни учебници за всички ученици от 1-ви до 12-ти клас;

13. Преизчисляване на всички пенсии спрямо средния осигурителен доход през 2017 г.;

14. Закон за защита и употреба на българския език, писменост и култура;

15. Прозрачно определяне на минималната работна заплата;

16. Намаляване на  ставките на ДДС за храни и лекарства;

17. Въвеждане на прогресивно подоходно облагане и премахване на плоския данък. Въвеждане на семейно подоходно облагане;

18. Подкрепа за зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие и животновъдство;

19. Насърчаване обединяването в кооперативни вериги при доставки и преработка на храни;

20. Приоритетно изграждане на нова атомна централа в Белене.

България над всичко!


21.06.2021 г.

София

ЦЕНТРАЛЕН ПОЛИТИЧЕСКИ СЪВЕТ

НА ПП „НОВА ЗОРА”;

Председател: Минчо Минчев


В избирателната листа на 23-ти МИР е № 8:


Доц. д-р. Пламен Владимиров Дамянов е роден на 29 април 1956 г. в Мюнхен, Германия. Завършил е гимназия в София; атомна физика в СУ “Св. Климент Охридски”; Докторант към Центъра по наукознание към БАН (1985–1990).  Доктор по философия - от 1990 г. Дисертацията му е на тема “Аналогията като метод за генериране на нови научни знания”.

Доцент е в Института за изследване на обществата и знанието (2010 – досега);  научен сътрудник І ст. Работил е в Център по наукознание и история на науката при БАН. Бил е проучвател-специалист в ЦНИН, участвал е с доклади в симпозиуми и семинари в 24 национални и 10 международни научни форуми в Австрия, Унгария и България. Член е на Съюза на учените в България от 1991 г.


В избирателната листа на 24-ти МИР е № 20:


Доц.д-р.инж. Костадин Кирилов Стоичков e роден през 1968 г. в град София. Завършва Техникум по механотехника през 1986 г., със специалност „машинен техник“. Отбива редовната си военна служба в НШЗО „Христо Ботев“. Завършва висшето си образование в ТУ София със специалност „Технология на машиностроенето”. От 1993 г. работи като производствен инженер в индустрията. От 2004 г. е преподавател в ТУ София по машинни науки.


В избирателната листа на 25-ти МИР е № 12:


Прoф. д-р Тoдoр Мишeв e ръкoвoдитeл кaтeдрa „Aрхивиcтикa и мeтoдикa нa oбучeниeтo пo иcтoрия“ в CУ „Cв. Климeнт Oхридcки“, дирeктoр нa Цeнтър зa cъврeмeннo oбрaзoвaниe. Председседател на софийската градска организация на ПП „Нова Зора“. Автор на 8 монографии в областта на историческото образование и историята на Балканите. Автор на учебници по „История и цивилизации“за 7, 10 и 12 клас. Член на Редакционния съвет на вестник „Нова Зора“ от 1991 г., участник във възстановяването на Македонския научен институт.


 

ПРОТЕСТИТЕ И СЕКТАТА

Е-поща Печат PDF

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ


Този текст е предназначен за читатели, които имат навика да разсъждават. Не е подходящ за хора, които не познават Миналото, нито имат желание да се вгледат в Бъдещето. Сектата има нужда тъкмо от такива хора.


Бунт без водачи - това виждаме сега.

В Сектата, както винаги, се гласят да го приватизират – кой колкото отмъкне. Младите не си задават въпроса, с кого ще направят трампата – на кого ще поверят своя бунт, своето въодушевление и гняв. Дали единствено няма да захранят поредната политическа завера?

Тия, които сега ще искат авантата от протестите, ще си траят, докато си нагласят играта. А вие лудувайте на площада - то ще е заради техния кеф.

Виждате ли в Тайника на Сектата подходящ човек, когото да произведете в своя Герой? Ами идеята, която да обсеби разума ви? Няма, нали? А защо?

Защото от три десетилетия, от самото Проклето Начало, в тукашната политика винаги е надделявало главно сметкаджийството.

Провинциални сметкаджии са ви водили за носа.

Псуват се като хамали, но нерядко са играли дори един за друг, - докато им излезе поредният пасианс. Знаят че пак е фалшив, обаче от това още повече им е кеф.

Кеф за ваша сметка.

Знаете ли, какво се случи през славната 1997-а година – истината, а не късните полюции на фалшификаторите. Комунистите си направиха вътрешен преврат, свалиха Виденов и тръгнаха да се пазарят с Костов, тъкмо с него, защото най го бива в сметките. Едва през 2012-а станаха известни, от „Всяка неделя“, за тайните срещи на силния човек в БСП - Добрев с Костов на „Копитото“.

Българската Истина живее на пресекулки.

Всичко винаги е опирало до сметките, а зад тях е надничала Далаверата – Сектата е закърмена, завинаги, с нея, тя е нейната Вяра, каквото и да искат по площадите, тя е свещената й идеология.

Хайде, нека Христо Иванов да налази „дълбоката държава“, за която врещят бъдещите използвачи на протестите – ама от времето, когато започнаха да я създават, за да ограбят всичко, което струваше нещо, а сетне и да го разрушат. „Дълбоката държава“ е продукт на криминалната приватизация на Костов, която беше наистина безподобна – и изуми дори крадливите руски евреи-олигарси. Но за Христо, изглежда, тя е едър залък и той предпочита да се търкаля в Росенец.

И какво толкова жали Черния Ангел/Костов, след като нищо не ги свързва като произход и манталитет? Като потомък на болшевишки правоверните Бойкикиеви, Христо сигурно са го виждали поне като гвардеец пред мавзолея на Ленин – а Костов си е бил само един прост притворен кандидат-комунист.

Хей, момчета и момичета, тия ли ще припознаете за свои герои? Тия ли ще ви водят – та те могат да ви закарат само до тресавището.

Там ще се наместят удобно край Алигатора – и ще започнат да се пазарят с него. За пореден път.


Впрочем, сигурно не знаете, но свирепия „антикомунист“ Костов гласува през 2004 г. срещу правителството на Симеон – заедно с комунистите.

Четете Историята на Прехода – но автентичната – преди да решите на кого да подарите одобрението си.

Макар че, каквото и да решите – все ще бъдете излъгани. В Сектата са все опитни лъжци-рецидивисти. Ще ви използват – и ще ви зарежат.

Най сте им мили, когато сте далеч от тук. Няма да мирясат, докато не ви превърнат всички в „никъдници“, както се изразяваше блестящият словолюбец Петър Увалиев. Няма да мирясат, и докато не отпратят Там/Горе милионите български бедняци. Тяхното скотско съществуване е безмилостно свидетелство за съзнателното унищожение, на което са подложени. Животът на тези клетници е оценен от Сектата на стотина-двеста лева месечно. Тя не ви иска тук и, защото един ден все ще осъзнаете този геноцид.

Всъщност, в това е силата ви – да спрете изтреблението на родителите си, да ги освободите от унизителния срам, с който живеят и, с който ще си отидат тези скромни, трудолюбиви и почтени хора.

Ако някой ви чуе и разбере – това е вашият човек. Само че това няма да се случи скоро.

Тия, от Сектата, себе си дори не разбират, какво остава за ненужни, според тях, неща като състрадателност и човещина.

Използваха хаврата на Прехода, за да превърнат политиката в мръснишко занятие.

Само ги питайте, с какво се гордеят – и ще се убедите, че тяхната „политика“ няма човешки измерения. Тя изобщо не вижда човека. В нея няма място за него – освен, ако не го пазарят за дребни пари по време на изборите, сякаш е някакъв дефектен скот.

Сега, докато се дърлят за идиотщини, се оказа, че не са огледали както трябва поредния си дръвнишки закон – и така оставили с половин пенсия децата с увреждания, точно тях. Политиката непоправимо уврежда тия хора, почти всеки е увреден от нея по някакъв начин.

И вижте само колко прости мадами управляват държавата – тая тайфа може да разсипе дори една доста по-свястна държава, какво остава за нашия бъркоч от полу-направени/полу-ремонтирани магистрали, празни или преливащи язовири и пр., над които някой ден гордо ще се фръцкат Ф-16 – хубава си Татковино.

Сектата успешно внуши на хората, че политиката е алъш-вериш, че в нея всичко се купува и продава. Според нейния ценоразпис, гражданското въодушевление върви най-евтино, няма смисъл да се губи време за тази стока. „Ще повикат будалите и ще им мине“ – си казва тя и сега, докато умува как да нареди новия властови пасианс.

В него място за бунтари няма – обаче бивши бунтари/книжни тигри са добре дошли, стига да имат способността бързо да усвоят правилата на Сектата.

За нея нямат никакво значение идейните различия, те са за пред хората.

Няма разлика между "дясно" и "ляво", между приватизаторите с ушанки - и ония с каубойски шапки, между тия, които палят показно по две свещи наведнъж - и другите, които и досега сънуват, че пазят саркофага на Ленин. Всички те са предани единствено на собствения си егоизъм, той е техният култ. А вие си въобразявате, че ще ги стреснете с дюдюкания.

Могат безкрай да се преправят в различни комбинации, но никога няма да напуснат Сцената – поне в тази България и поне в обозримото бъдеще.

Разбира се, можете да доизтикате Сектата до избори – но те пък са най-изтърбушения инструмент на демокрацията.

Както казваше героят на Джийн Хекман от един филм: „Ние защитаваме демокрацията, но не я практикуваме“.

Все припомням една случка от предишните младежки/студентски вълнения: в знак на протест, някакъв прекален ентусиаст окупирал комина на една централа – тъкмо да види от 50-ина метра, какво се задава на хоризонта.

Нищо не видял, естествено, но в замяна на това се парализирал от страх и не можел сам да слезе. Наложило се пожарникари да го свалят.


 

ДРУГОТО КОРУМПИРАНЕ

Е-поща Печат PDF

Всичко е наред: те ще пилят за корупцията, ние ще им купуваме самолетите. А 1 милион и 655 хиляди души/най-малко – които оцеляват по някакъв необясним начин под границата на бедността - ще си лягат полугладни и ще стават гладни. Никой не се интересува от тях, не ги забелязва, те са анулирани от сметките, сложени са в графата „косвени жертви“.

Мрънкотенето за корупцията е съпътстваща операция, без особен ефект, това е ясно за всички, уж трябва да държи на къса сиджимка Властта – тя пък, от своя страна, да внимава за равновесието между отделните кланове, да крадат с мярка, и да делят с мярка, каквото щат да правят, но да купуваме правилните самолети. Това е играта.

Изглежда инфантилна, когато я опишеш, но си е точно такава – прости, груби бакалски сметки – върху това се крепи днешното „равновесие“. Политиката е с напълно разядена плът, като издъхващ от проказа болник, нелекуван и захвърлен.

„Отвън“ ще мляскат дъвката „корупция“, а ние ще заметем основния проблем – Голямата Измама, която анестезира Народа, отмести погледа му от важното – дивашката приватизация, примерно. И сетне постепенно го накара да се примири с Грабежа.

Това отместване е Истинското Корумпиране: да приучиш обикновените хора да смятат, че кражбата, и то от общите ценности, е нещо нормално. Не беше много трудно да постигнат това – понеже едновременно ги накараха да възприемат като нещо неизбежно фалшификациите на Миналото, да им натрапват непрекъснато неколцина никаквици и да ги представят като достоверни източници на информация – въпреки че те целите са подгизнали от лъжи. Това е същинската корупция – и тя вече има фатални последици.


Голяма работа, че някой нискочел селяндур се е вместил ловко в Големия Грабеж и е отмъкнал някой винзавод – когато безволеви и крадливи властници станаха причина да бъдат отмъкнати моралните устои на Народа. Накараха го да повярва, че далаверата, дори да е най-брутална, е свещеният знак на Новото Време. Че крадецът е нещо по-различно от това, което е – нещо като „Барон разбойник“, както са наричали крупните американски предприемачи от 19 век.

Толкова е отчайващо всичко това, че народецът дори не се сеща да им завижда на „бароните“ – ни с бяла, ни с черна завист. Развяват ги пред очите му като новото знаме, остава само и да го побийват с него, за да се ориентира по-бързо в новите ценности. Народът трябва да повярва, че това, което вижда с очите си, не е това, което вижда, че е нещо различно.

Как се запазва тогава една дори относителна почтеност на Паметта - към преживяното от самия теб, към собственото ти минало?

Солженицин имаше една хубава фраза по този повод, приблизително: „Един от най-пагубните аспекти на съветската система е, че ако не си мъченик, не можеш да бъдеш почтен, не можеш да се гордееш със себе си“. И нашите овни да не останат по-назад: превърнаха милиони хора в мъченици – обаче искат да ги лишат и от почтено отношение към миналото им.

И така сложиха началото на един могъщ, безпрецедентен корупционен процес: заводите – на скрап, моралът на някое друго бунище, за да объркат и дори да паникьосат хората. Да ги обеднят и обезверят едновременно. Тукашните Бащи на Грабежа едва ли са имали подобни намерения – поне в началото, не са толкова прозорливи, но резултатите напълно ги удовлетворяват.

Изобщо, получи се „Преход“ като по поръчка, напълно по техния вкус. Хайдушки.

Нито Грабежа, нито Масовото корумпиране обаче никога не са привличали вниманието на дежурните лапацала, все посткомунистически хубавци. Немислимо е един Иван Кръстев, например, да обгледа цивилизационните/хайдушките подвизи на един Иво Прокопиев, например. Няма как – те са от едно котило.

И двамата са синове на комунистическата номенклатура – бащата на единия буквално е лъскал чизмите на Живков, когато той е отсядал в любимата си резиденция „Воден“, другият баща е правел същото, макар и с идеологическа вакса.

Никой в ония години не е имал чак толкова игриво въображение, та да провиди Иво като крупен индустриалец, за когото Плевнелиев пя панагерици - вече като пастирката/президент. Най-много да са го виждали като Разградски кореспондент на някой софийски вестник, или пък като гончия за нуждите на авджията Живков: „Ето ви го еленчето, другарю Живков, докарах ви го пред вас, и малко съм го упоил, та да ви е по-лесничко, хайде сега – бум, и наздраве, другарю Генерален секретар, аз съм Ивчо, да не ме забравите!“

Бум, бум - обаче след десетина години гончията думна и сви винзавода. В Дамяница, сетне безценния „Каолин“, направи калпави сделки за ЕВН и каквото друго се сетите. За ЕВН дори бе ангажирал и Плевнелиев – който и досега не е намерил време да каже, какво си е бъбрил на тайна сгледа във Виена със Шишковиц, един от шефовете на енергийната компания, точно по време на сделката.

А, между другото, Ивчо стана и крупен издател, и в едно отношение поне е абсолютно уникален: по някое време заложи редакционната политика на вестниците си пред свой кредитор. Ако някой ни беше казал, че това е възможно, щяхме да кажем, че не може да съществува чак такъв перушан. Но се случи.

И как тогава фондация „Америка за България“ да не му налива милиони? Наливайте, наливайте – само не говорете за корупция и свобода на словото. И гледайте и вас да не ви заложи някъде.

И сега Кръстев, който е сляп за всичко това, разсъждава за „носталгията по миналото“. Какво има да умуваш, то е очевидно: грабежът и наглостта на новите цивилизатори породиха носталгията. Мислимо ли беше, обикновеният българин дори да си представи този апокалипсис: да откраднат построеното и от него или направо да го разрушат, а пък синчетата на бившите комунистически гаулайтери да го учат на морал или направо да го отпращат към Небитието.

Синчетата имат навика само да констатират - според Кръстев, носталгията към миналото е свързана със страха от бъдещето.

Така днешният български клетник е разчекнат между миналото и бъдещето, обаче кръстевци благоразумно избягват настоящето му, понеже там са всички обяснения – най-вече за страховете му, породени от алчни и некадърни управници.

Народът направо е стъписан от тяхната неукост, а още повече от бездушието им. Той се усеща захвърлен като нещо ненужно. Носталгията, доколкото я има, е принудително бягство от позора на тази захвърленост/ненужност. Тя е слабо утешение, разбира се, не може да изличи от теб униженията, на които те подлага келявият ти сегашен живот. Тя не е някаква „идеологическа“ опърничавост, а опит да потиснеш срама си. Поне това…

Понякога синчетата дори не се свенят да упрекват Народа, че сам си е виновен за всичко – и това се среща, опитват се да го убедят и в този грях. Както е казвал един болшевишки комисар по правосъдието – „Екзекуцията на невинните впечатлява повече“.

Приписват носталгичност на „простолюдието“, за да си намерят още една причина да се гнусят от него. „Носталгията“ се използва като параван, който да прикрие несъстоялото се, поне за мнозина, настояще. Както пише Маркес в „Спомен за моите тъжни проститутки“: „Забравиха телом и духом мечтите, докато действителността не им даде урок, че бъдещето не е това, което са мечтали, и тогава откриха носталгията“.

Така се случи и с нашите клетници – но и изпод развалините на живота си, те, все пак, сигурно са схванали, какво тържествено покушение над моралните им разбирания им уреждат Крадльовците. Опитват се направо да подменят Народа.

Кръстевци никога не говорят и за нещо друго – за измеренията на Българския Страх. А те са чудовищни – от 7 милиона души, два милиона избягаха от Родината си. И накъде е насочена пък тяхната носталгия? Едва ли е към мътното тукашно настояще, което сякаш ни се плези от някакво криво огледало.

Ами младите, поколенията на Развратния Преход – те пък пет пари не дават за някаква корупция, на тяхното знаме може да пише „Ела ме корумпирай“ – къде на шега, къде на истина, така ги учат и чалгализират от Политическата Секта. Те виждат страданията на Паметта на родителите си по Миналото, обаче и апашорщините на Настоящето си ги бива – ще се двоумят известно време, но накрая - друм и да ги няма. Без да схващат, че правят услуга по този начин тъкмо на Властниците.

Е, някой ден ще се върнат, за да изживяват тук носталгията си по чужбина. Ясно е долу-горе, кога ще стане това. По телевизията представиха една оптимистична статистика: България ще настигне средноевропейския БВП/брутен вътрешен продукт на глава от населението след … 62 години.

И тогава може би ще се състои Голямото Завръщане.

Добре дошли, дядки и бабки-сладки!

Ще пиете ли по един ром с манго?

Ще, ще…


 

ПОДРЕЖДАНЕ НА ХАОСА ОТ НЕГОВИТЕ СЪЗДАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

„Мълчанието е добродетелта на глупаците“

Френсис Бейкън


„Да сложим ред в хаоса“ - това са измислили за свой предизборен лозунг бившите управляващи от ГЕРБ. С други думи, обещават на наивните си фенове нещо, което покойният холандски футболист и треньор Йохан Кройф нарече „организиран хаос“, визирайки системата на игра на българския национален отбор по време на СПФ-94 в САЩ.  Само че тогава този хаос ни доведе до 4-то място в света, а след 12 години хаотично управление на Бойко Борисов и неговите „калинки“, България оглави всички черни класации в Европа и света.

Като държава и нация сме най-бедни и корумпирани, с най-болно, неграмотно и изчезващо население. Затова пък сме най-песимистични по отношение на ваксините срещу коронавируса и неговите мутанти. И като следствие от „организирания хаос“ на предишното правителство, пораждащ неверие и подозрителност, сме с най-малък дял на ваксинираното население. За вяра във върховенството на закона и в установените правила на съвместно съществуване да не говорим. Не вярваме нито в ЕС, нито в „евроатлантическите ценности“, но въпреки това все чакаме  някой отвън да ни каже, че царят е гол. Т.е., че има един

„действащ политически лидер“,

на когото един олигарх е давал подкупи и той ги е приемал с охота. След което се кълне и кръсти, че 500-евровите банкноти и златните кюлчета в чекмеджето на нощното му шкафче в правителствената резиденция, които „изтекоха“ от един видеозапис, нито ги е виждал, нито ги е пипал. А прокуратурата, вместо да го пита откъде има това имане, търси кой е направил видеозаписа! Но го търси така, че да не намери мистериозната Мата Хари, с която „Лидерът“ се похвали пред германския вестник „Франкфуртер Алгемайне цайтунг“. Която, според него, била внесла парите и златните кюлчета в дамската си чантичка, след което ги „аранжирала“, така че да злепостави своя домакин, хъркащ с гол тумбак напреко на леглото.

И този патологичен лъжец ни управлява три мандата, от които един пълен! Удивителна е „загрижеността“ му за свободата на словото и медиите днес, когато е изпаднал от властта. За същите медии, които купуваше с щедри реклами, а журналистите наричаше „мисирки“. Днес, т.нар. национални медии намалиха репортажите за неговите пътувания из страната и започнаха да задават неудобни въпроси. А служебното правителство го лиши от държавния джип, с който преди миналите избори обикаляше на воля по магистрали, свлачища и срутища, ръсейки пари и нелепици. Така на Борисов му остана сал един Фейсбук. Опитът на Кошлуков да пропагандира от екрана на БНТ правата герберска вяра, завърши със скандал с участието на служебния министър на културата професор Велислав Минеков, който поиска оставката на генералния директор на обществената медия.

Но тъй като няма вероятност Кошлуков да си отиде сам, трябва да се смени съставът на СЕМ, за да може медийният регулатор да върне на БНТ статута на обществена телевизия. И да натири от нея „мисирките“, обслужващи бившите управляващи.

От Фейсбук Борисов „громи“ своите критици, служебното правителство и президента Румен Радев, но тирадите му будят само смях и презрение, а не съчувствие. Единствено герберите вярват, че вождът им е прав, когато съгреши дори. С което наподобяват наплашено овче стадо, заобиколено от вълци и чакали. А „лидерът“ им продължава да дава признаци на посткоронавирусна умствена недостатъчност и загуба на памет. Например, след разкритията на служебния министър на икономиката Кирил Петков за „ремонтираните“ за милиони сухи и тревясали язовири, Борисов и ГЕРБ обявиха, че

язовирите ги е източило служебното правителство,

за да злепостави предишното управление. Борисов дори намекна, че може и пернишкият язовир „Студена“ да е бил източен със същата цел от хората на Радев. Напомням, че водната криза в Перник се случи, когато и кметът на Перник, и областният управител на Пернишка област бяха от ГЕРБ. А накрая пешкира опра само министърът на околната среда и водите в кабинета „Борисов-3“ Нено Димов, минаващ за кадър на Обединените патриоти. Има ли грях, който Борисов да не е стоварил другиму? Я на комунизма, я на тройната коалиция, начело със Станишев, я на кратко управлявалото правителство на Пламен Орешарски? Слушайки новите предизборни „шменти-капели“ на ГЕРБ, човек остава с усещането, че тези хора никога не са управлявали страната. Но не е само Борисов, който проявява избирателна амнезия за многобройните пропуски и престъпления, извършени под чадъра на „най-успешното“ му управление. И обещава неща, които отдавна са визирани в законодателството ни. Така например, на предизборна среща в добричкото село Опанец бившата социална министърка Деница Сачева обеща, че ако ГЕРБ се върнат на власт, пенсиите ще се актуализират ежегодно. Това отдавна е записано в Кодекса за социално осигуряване и е просто прилагане на швейцарското правило за индексиране на пенсиите според ръста на осигурителния доход и инфлацията. Оставаше Борисов да обещае строителството на мостове над несъществуващи реки и дори прокарването на цели реки. Както казвал железният германски канцлер Ото Фон Бисмарк, „Никъде не се лъже така, както на лов, на война и преди избори“. У нас обаче някои „лидери“ лъжат и мамят и след избори. Без това не биха могли да изкарат и половин мандат. Докато Деница Сачева омайваше феновете на ГЕРБ в Опанец, бившият вицепремиер и министър на външните работи Екатерина Захариева бъркаше курбан с облечени в народни носии жени. Убеден съм, че отдавна не е влизала в кухня, камо ли да знае как се прави курбан чорба. Но както казвал хугенотът Анри Четвърти Наварски: „Париж си заслужава една литургия“. И се съгласил да присъства на католическа меса, за да може да седне на трона на френските крале. Въпреки клането на неговите единоверци в нощта на Свети Вартоломей.

Нищо ново под слънцето.

Само гледайте какви вопли ще нададат от ГЕРБ, ако, както показват някои социологически проучвания, загубят изборите на 11 юли! Първо ще ги обявят за манипулирани, фалшифицирани и откраднати посредством машинния вот. Дори може да поискат касиране на изборите. После, когато някой храбър и честен прокурор, различен от Иван Гешев, започне разследване на делата Борисови, „Лидерът“ ще се обяви за мъченик на демокрацията. Каква корупция, какви пари и златни кюлчета в „онова“ чекмедже, какви канибалски заплахи срещу бизнесмени, които не искат да плащат „такса спокойствие“? Каква свръхвисока смъртност от коронавируса, когато от „българския модел“ на справяне с кризата се учат лидерите в цяла Европа и света? Който не вярва, да бъде трижди проклет! Впрочем, на 22 юни броят на починалите от коронавируса в България достигна числото 18 000 души. Т.е., четири пъти повече от 1,4 милиардния Китай! А отнесени към цялото население, нашите жертви са по-сериозни, отколкото тези на САЩ, Бразилия, Индия, Нигерия, Турция, Гърция, Сърбия и Румъния. Особено на фона на отрицателния демографски прираст и демографската катастрофа, надвиснала над многовековното ни Отечество.

По миналата неделя (20.06.2021 г.) Борисов реши да се спеши и повърви с предизборна агитационна цел по пътеката на Вазов в Искърското дефиле. Тази кратка разходка край Искъра е единственото, което го свързва с Патриарха на българската литература. Защото Борисов е любител на „Винету“, не на „Под игото“. Но, докато той крачеше по Вазовата пътека, във вододайната зона на язовир „Искър“ стърчеше и продължава да стърчи конакът на Румен Гайтански-Вълкът, издигнат там, тъкмо при управлението на Бойко Борисов: първо като кмет на София; после като министър-председател на България. Ерго, има още един грях, за който прокуратурата би могла да подгони бившия премиер. Но при поредната си поява пред младежите на ГЕРБ, Борисов забеляза мъж с внушително телосложение. Той не скри своето възхищение: „А бе, тоя е много як! Наш ли си, Баас? Ти имаш много такъв, зловещ вид!“. Накрая го покани за личен телохранител с думите: „Ма я, като се наканят пак да идват на къщата, заповядай! Ако сложиш едно расо, знаеш ли к`ъв. интересен поп ще си. Ще се забавляваме много!“ („Сега“, 21.06.2021). Ако Борисов беше замълчал, можеше да мине за мъдрец, но какво да прави като го сърби езикът? Очевидно призивът на Негово Величество, който го нае за бодигард и после го направи главен секретар на МВР и генерал, „Бъдете господари на своето мълчание“, е минал покрай ушите му. Не личи да му е известна и сентенцията на английския философ материалист Френсис Бейкън за добродетелта на глупаците.

Някога монарсите си имали придворни шутове, които ги разсмивали, но им казвали и неща, които другите не биха посмели. Например, какво мислят поданиците им за тяхната справедливост.

Ние пък си имахме доскоро един падишах, който сам се прави на шут. И да си признаем, това му се удава най-добре. Само че след изборите на 11 юли може хич да не му е до смях и шутовщини. Тогава сигурно ще хване гората: не за развлечение, а за да се скрие от народната любов. Добре, че лекарите, с благословията на „Началника“, му излекуваха менискусите.


 


Страница 10 от 426