Няколко дни преди кандидат-премиерът на ГЕРБ проф. Николай Габровски да представи на президента състава на своя проектокабинет, ПГ на БСП изключи от състава си Явор Божанков, влязъл в НС като водач на партийна листа от гражданската квота. Както каза бившият социален министър в кабинета на Кирил Петков Георги Гьоков, „БСП е демократична партия, в нея може да се изразяват различни мнения, но 2-3 пъти“.
Очевидно Божанков е надхвърлил мярата, след като веднъж се обяви срещу връщането на хартиената бюлетина, което беше гвоздеят на предложението на БСП за изменение на Изборния кодекс, а втория път, осъждайки гръмогласно решението на колегите си от ПГ да гласуват против изпращането на военна помощ на Украйна. Нещо повече, Божанков раздели света на такъв, който се управлява от диктатори, и такъв, който е свободен и демократичен. Към диктаторските режими новоизлюпеният крипто евроатлантик и ПП-поклонник причисли Северна Корея, Русия, Сирия и Иран, а себе си приши към „другия“, демократичния западен свят. Очевидно неотдавнашната му визита в САЩ не е била просто туристическа обиколка. Казано е: „Което не се купува с пари, се купува с много пари“ - в случая най-вече в зелено. Само че корупционният скандал с арестувания и отстранен от поста, както и от собствената му партия ПАСОК, бивш вицепрезидент на Европейския парламент, гръцката социалистка Ева Кайли, хвърли сянка върху целия рекламиран от Божанков западен демократичен свят. Полицията в Брюксел арестува още няколко човека и претърси офисите на ЕП. По този повод унгарският премиер Виктор Орбан сподели от акаунта си в социалните мрежи: „А казваха, че Европарламентът изпитвал сериозно безпокойство заради корупцията в Унгария. Добро утро на Европейския парламент!“ („Миллиет“/13.12.2022). Дали тези, които на последните избори са гласували за този излъжи-господ, биха го направили, ако знаеха, че е такъв русофоб? И щеше ли той да изригне срещу диктаторския източен свят, ако БСП не беше в такова състояние, че и от ПП вече се назлъндисват да я канят за преговори за коалиционно управление с втория мандат? Падналият няма приятели! За съжаление на Божанков, като независим депутат в 48-то НС той не може да се присъедини към ПГ на ПП, защото това е забранено от парламентарния правилник. А пък да напусне НС означава завинаги да изчезне от политическия небосклон. За своята антидиктаторска тирада от парламентарната трибуна, нашият Савонарола получи поздравления от ПП, та нищо чудно да оглави някоя тяхна листа на евентуалните предсрочни парламентарни избори през март. А дали отново ще влезе в НС, това ще решат избирателите. Междувпрочем, Божанков лично обиколи няколко телевизионни студия, а после с рекламата на неговия „бунт“ се заеха „правилно ориентирани“ медийни чучулиги. Разбира се, случаят Божанков се коментираше в промеждутъците на телевизионните изяви на украинския комик Володимир Зеленски, който хем се хвали с броя на свалените от украинската ПВО руски ракети и дронове и освободените от украинската армия селища и региони, хем се оплаква от разрушената украинска енергийна инфраструктура. И патетично призовава ООН, ЕС, НАТО и Г-7 за засилване на санкциите срещу Русия, за предоставяне на Украйна на далекобойни оръжия, средства за ПВО като комплексите „Пейтриът“ и дори на 2 млрд. кубометра природен газ. И това, при положение, че през страната му минават газопроводи и нефтопроводи… Миналата седмица Зеленски се похвали, че в телефонен разговор с президента на Франция Еманюел Макрон, непосредствено преди онлайн-срещата на върха на Г-7 и Конференцията за подпомагане на Украйна, която е проведе ден по-късно в Париж, са обсъдили „мира в 10 стъпки“ в Украйна. („Сега“/12.12.2022). Но, ако, както се предполагаше, сред тези „10 стъпки към мира“ е бил и ултиматумът за изтеглянето на руските войски от всички украински територии, включително Донбас и Крим, Зеленски е сбъркал човека, с когото да разговаря. Вярно е, че британското издание „Таймс“ го обяви за „личност на годината“, но тази титла не се яде, нито се пие. Някога и Иван Костов го номинираха за „мъж на годината“, пък къде е сега? Нищо чудно и Божанков да се обзаведе с подобно звание, но левият електорат няма да забрави русофобското му театро в НС. А пък след като от партията на Кирил Петков и Асен Василев приютиха шепата прибежчици от ИТН, начело с Радостин Василев и Иво Атанасов, ако решат да включат в листите си и Явор Божанков, абревиатурата ПП ще се тълкува като „Приют за предатели“, или „Прибежки и препълзявания“.
Но „понеже няма олио и хлябът е от мъката по-чер“, както пише Вапцаров, политиците се грижат не за съюз със СССР, а затова народът да не остане без зрелища. До връщането на първия и връчването на втория проучвателен мандат, политици, политолози, социолози, политически психолози, социални антрополози, журналисти и други „шарлатани“ ще разнищват миналото на предложените от Габровси кандидат-министри. Очакваният негативен резултат от гласуването за кабинета „Габровски“ дойде на заседанието на парламента, което се проведе на 14.12.2022. Със 113 гласа „за“ (67 от ГЕРБ-СДС, 35 от ДПС и 11 от БВ) и 125 гласа „против“ (ПП, „Възраждане“, БСП и независимия Явор Божанков), кандидатурата на професор Габровски за премиер беше отхвърлена. Което обезсмисли обсъждането и гласуването на структурата и персоналния състав на неговия проектокабинет. При това положение, гореспоменатите „политически анализатори“ би трябвало да подхванат кандидатите за славата от следващия проектокабинет. С втория или с третия мандат - все едно! Важното е народът да не остава без зрелища. Но, както каза президентът Радев, разкайвайки се, че се е доверил на лъжци, като „Кирчо и Кокорчо“, „Преживяхме авторитаризма, ще преживеем и тази шарлатания!“. Признат грях – половин грях. Друг е въпросът, дали наложеното от президента вето върху Изборния кодекс ще получи одобрението на партиите от „машинната коалиция“ и на ПГ на ГЕРБ-СДС, чието „да“ за ветото на президента обеща Бойко Борисов. Или герберският Меси ще размисли и ще налее нов акъл на своите съпартийци, нареждайки им да спасят „хартиената коалиция“. Този цирк можеше да бъде спестен на българския избирател, но какво да се прави, като избира такъв „матр’иал“ да го представлява? Напред към поредните предсрочни избори, резултатът от които може да ни накара да съжаляваме за 48-то Народно събрание.
У нас винаги може да стане по-зле!
79 години от подвига на поручик Димитър Списаревски
Той загива на 27 години, на днешния ден - 20 декември 1943 г. И тогава светът е настръхнал. И тогава е война – безмилостна, страшна и озъбена. И смъртта в своята несимволична жътва отнася хиляди: гинат мъже, жени и деца.
Врагът воюва по английски – отвисоко и отдалече! Силите са изначално несъизмерими – хиляди, срещу няколко десетки орляка на база в летище „Божурище“ и „Враждебна“; 15-а военновъздушна армия на САЩ – най- прославената и най-могъщата, и под нея – София, която трябва да бъде превърната в „картофена нива“.
„Либърейтърите“ прииждат на вълни, почти безгрижни и самоуверени, охранявани от стотици „Лайтинги“, бързи и яростни като оси. Посрещат ги храбрите български летци с 19 „Месершмита“ и 29 „Деавотини“, които по-късно някой ще нарече „торпили от сърца“.
Но все още светът не е научил истинското име на подвига. В този въздушен бой поручик Димитър Списаревски излита след своите другари. Кормилният апарат на неговия „Месершмит“ Bf-109G-2, е с повредена кормилна система. Резервният изтребител запалва трудно, а боят вече се води! Небето край София ври от рева на моторите, смразяващият грак на картечниците, и пукота на артилерийските снаряди. И тогава, напреко на трасиращите откоси, на 6000 м височина, с максимална скорост, срещу групата от 16 „Либърейтъра“ В-24, поручик Списаревски, сам, като острие на меч, атакува стремително и поразява сърцето на „летящата крепост“, която избухва в пламъци. Но вече „от последния патрон остава само гилзата гореща!“ За по-малко от две минути Списаревски е изстрелял целият си боен комплект. И тогава, този мъж, с око на орел, и сърце на пантера, насочва своята простреляна машина към водещия „Освободител“ В-24. На езика на въздушния бой този сблъсък се нарича „таранен удар“. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Така, в безпримерен подвиг, загива поручик Димитър Списаревски – Спайча, атлет и боксьор, борец и футболист, офицер, който след своята военна клетва заявява, че вече е венчан за България.
Той няма паметник и до днес, може би защото подвигът му задълго бе премълчаван. Но такива са горчивите гримаси на старата блудница – историята. Тя оценява всеки значим факт чак тогава, когато той почти е забравен.
Паметник обаче бе издигнат на онези, които отнеха невинния живот на 4200 българи. И този паметник стърчи изправен до входа на американското посолство на ул. „Козяк“, в София, като нагло свидетелство за това, че България днес е покорена. Но това също е гримаса на историята, която може би ще отбележи все пак, в „пожълтелите си страници“, неизмеримите величини на едно национално унижение. Защото идват отново таранни времена! И от хоризонт до хоризонт виси със страшна сила един въпрос: „Има ли и днес България мъже венчани за нея?“
|
Или как Франция пази паметта на руската бойна слава!
И как президентът на РФ избира своите съветници!
От няколко месеца насам следя в Ютуб проникновените видеолекции на един от изтъкнатите съвременни руски интелектуалци – проф. Владимир Ростиславович Мединский. Владимир Мединский е роден през 1970 г. в гр. Смела, Черкаска област, Украйна. Бележит политолог и историк, автор на множество трудове, специалист по история на 19 в., той бе министър на културата на РФ в периода 2012-2020 г. От 24 януари 2020 г. Мединский е помощник на Президента на РФ и действителен държавен съветник на РФ. От 2021 г. насам ученият е председател на Междуведомствената комисия по историческо просвещение на Русия и един от най-авторитетните държавни и политически дейци на РФ.
Направете сравнение между него и българските „министри на културата“ - Владимир Пенев, Боил Банов, Наско от Хаско, Найден Тодоров - и се помъчете да откриете разликите. Сред българските „интелектуалци“ в управлението, разбира се, „културен доайен“ е Наско. По същия начин открийте разликите между съветниците на българския президент по вътрешна и външна сигурност Копринков и Узунов - и държавния деец на Русия Владимир Мединский. Културата и просвещението на нацията са основните стълбове на държавната сигурност, но тази аксиома никога няма да изпълни предназначението на българските водачи на партии и на българския президент. Те се боят от интелектуалците и ги маргинализират, унищожавайки с това българската държавност.
Как звучи само - Междуведомствена комисия по историческо просвещение на Русия! На фона на тридесетилетното заличаване на историческата памет в България!
Сред видеолекциите на проф. Мединский особено интересен е историческият разказ посвететен на император Александър I Романов (1777 - 1825 ), с когото започва руският 19 век. Наричан „руският ангел“, заради физическата си красота, просветеност, истинска православна духовна отдаденост и знаменитите си победи над Наполеон Бонапарт, Александър I, чието лице носи ангелът върху Александрийския стълб пред Зимния дворец, е особено почитан... във Франция! Тази Франция, която той е разгромил. Проф. В. Мединский разкрива правдата за уникалното уважение, което французите вече две столетия питаят към руския монарх и неговата армия, превзела Париж на 31 март 1814 г. Повествованието се съдържа във втория епизод от видеотрилогията на В. Мединский „Александър I“, озаглавен „Государь всея Европы - 1804-1815 г.“ Интересуващият ни конкретен разказ започва в 1‘15“49 на сагата:
„Тогава, през 2014 г., когато отбелязахме 200-годишнината от превземането на Париж, приключването на наполеоновите войни и завършването на нашия Задграничен поход - ни се удаде (във Франция) да намерим няколко обелиска на местата на сраженията, които руската армия е водила с наполеоновите войски - всъщност на местата на нашите победи. Честно казано, бях уверен, че французите са ги премахнали, тъй като подобни обелиски все пак им напомнят за поражението на Франция. Поражения в самата територия на Франция. Но не! Знаете ли - не! Колкото и удивително да е - паметта за събитията от 1814 г., паметта за това, как се е отнесла руската армия, до ден днешен се е съхранила в масовото съзнание на французите - положително. И огромната заслуга за това е лично на Александър.
Аз открих обелиска (...) в присъствието на всички официални лица - на губернатора, местния префект, началника на муниципалитета, френските ветерани, обществеността, оркестъра - радостно, красиво събитие, посветено на победата на руското оръжие над Франция! Такива обелиски откривахме в селото, наречено Фер-Шампаноаз, място на една от последните битки на нашата армия на територията на Франция, която всъщност е открила вратите към Париж - след Фер-Шампаноаз ние сме извършили този гениален маньовър към Париж. Не е сложно да се досетим по названието - селото се намира в провинция Шампан. Аз попитах местните историци: „Защо с такъв пиетет, с такова уважение се отнасяте към тези, които са ви разбили (победили)?“ И те ми разказаха поразителна история:
В битката при Фер-Шампаноаз френските войски са били съставени вече от съвсем млади хора. Наполеон е свиквал за двадесети път войници под знамената, буквално „изгребвайки“ младежта, спешно окомплектовайки я, зле обучавайки я - и разбира се, за нашите ветерани, преминали през цяла Русия и Европа - тази „армия“ не е представлявала голяма опасност, тя не е удържала натиска на руската кавалерия, на руските гренадири. Младежите не са удържали удара на нашите щикове и са побягнали. Ето, в този момент, както се прави винаги, руската кавалерия е трябвало да се понесе след тях и да започне безпощадна сеч. Така се е правело винаги по закона на войната. Но Александър I, наблюдаващ внимателно битката (...), незабавно дава лична заповед да се прекрати преследването и да се оставят бягащите - да не бъдат преследвани, вземани в плен - или убивани, не дай Боже! Защото са съвсем млади момчета и не трябва да се принасят в жертва на тази жестока война, която всеки момент ще приключи. Французите са съхранили спомена за милосърдната заповед на нашия цар, който по този начин е спасил живота на няколко хиляди шестнайсет- седемнайсетгодишни деца, призовани в последната година в армията на Бонапарт.
По същия начин Александър се е отнасял с дълбоко уважение към чувствата на победените французи и в Париж. Малцина знаят, че той е влязъл в Париж не обкръжен от три пръстена телохранители, а само с един казак (телохранител). Разхождал се е из Париж на кон или пешком, придружен само от адютант, без никаква свита. Разхождал се е из Париж като герой, като парижанин, като човек, който няма от какво да се бои.
Той е отменил унизителния обичай на поднасяне на ключа от града - на победителя. (...) Казал е: „Не трябва, за вас ще бъде обидно, а на мен изобщо не ми е нужно“. Заповядал е да освободят всички френски пленници, след като Париж се е предал, пуснал ги е да си ходят у дома. По най-решителен начин е пресичал мародерството сред руските войници - в редките случаи, в които е извършвано. За разлика от съюзниците си - австрийци, англичани, прусаци, които конфискували и грабели територии и богатства (...), Александър се е държал съвършено идеалистично. От Франция той не взема нищо. Още повече - той спасява от разграбване Лувъра. Нали помните как той (Лувър) е създаден (като музей на изкуствата)? Французите още преди Наполеон са влачели там, всичко, каквото са могли да докопат (реликви от чужди страни, Египет). Не, Александър е съхранил Лувъра, запечатал го е“.
(Преводът на епизода за паметниците на руските победи във Франция от 1814 г. съм превела с несъществени съкращения.)
Проф. В. Мединский завършва темата за руските военни паметници с великолепната шега на император Александър I, който, забранявайки на френските роялисти да сринат Вандомската колона, увенчана със статуята на Бонапарт, заявил по повод нейната височина: „Охо, и мен да ме бяха издигнали толкова високо - и аз бих се главозамаял“.
Нека след прочитането на тези редове отново се замислим над нашата диващина - да унищожаваме паметниците на нашите освободители, докато Франция пази тези на своите победители! Нека отново се замислим кой управлява България - безпросветна гмеж без никакъв духовен потенциал, без авторитет, без капка благородство - тиня, която изпълнява всички повели и прищевки на сатанизма. А някога цялата младост на престолонаследника е преминавала в сурова подготовка за дейността му на бъдещ монарх и държавен глава. Такъв монарх е избирал съветници сред най-талантливите свои съвременници. Такъв владетел е превръщал и политическите си врагове в свои възторжени лични почитатели. Паметта за него е вечна и в страната на неговите врагове.
Унизителна е участта на народ, управляван от глупци и престъпници. Страшен е пътят на стадо, водено от безверници, прокълнати от Бога.
Такова сляпо стадо го чака Кървав Гергьовден - Земен и Небесен!
Така ли ще загине България? Под връшника на идиотите?
Вдигай се, българино - днес, веднага! Помогни си сам - та и Господ да ти помогне! Няма какво да губиш - освен позора си!
Паметникът на Съветската армия трябва да се възприема и като огромна удивителна, призоваваща за разум политическата ни класа, а Списъкът на Чомски обяснява защо Международният наказателен съд в Хага издаде заповедта си за президента на Русия Владимир Путин.
На 9 март т. г., в 19 часа, бТV отбеляза: „Местят паметника!”
Само не си мислете, че това бе вик за безпокойство, за тревога или призив за бърза гражданска и институционна намеса, за да бъде спасен Паметникът. Сещате се кой паметник – най-актуалният в тези предизборни дни, пък и изобщо неотменима задача за „най-гледаната и обективна медия”: Паметникът на Съветската армия в столицата на България – София! Надписът с фалшивата новина стоеше на екрана по време на целия 15-минутен репортаж. Погледнато повърхностно „Местят паметника!”, е съобщение в сегашно свършено време, ако мога така да сe изразя и да напомня това на новинарите от „най-рейтинговата телевизия“. Но да продължим с граматиката: Кой мести Паметника? Мести го Софийският Общинският съвет! Ако си послужа с подходящото за случая афористично определение на Кеворк Кеворкян, мести го представителна група от „случайници някакви”. Това определение е напълно подходящо за случая, тъй като е обосновано от „мъдрите” мотивировки на няколкото общински съветници. На най-лично място сред тях бе едно изрусено създание от ДБ, което направо „изтрепа рибата”. Тази изрисувана блондинка с апломб ни съобщи, че не можела да гледа повече „тия, които са избивали нашите бащи”.
Архиневежото същество дали е било някога в каквото и да е училище, че дори и то да не е непременно българско? И какво ли като общински съветник можем да очакваме от него да ни посъветва?! Няма ли кой да обясни на госпожицата, че в България е влязъл Трети украински фронт, та да опита, все пак, да използва изрусената си главица малко повечко по предназначение!...
Но да видим как и защо бТV продължи с фалшивите новини.
Най-напред да попитаме може ли обаче Софийска Община или Софийският Областен съвет да преместят или разрушат Паметника на Съветската армия? Отговорът е категорично НЕ! Този Паметник е държавна собственост и, както обясниха спокойно и мъдро в други студия, много по-сериозни специалисти от софийските общински съветници, Паметникът първо трябва да се „деактува”, за да стане „общински“ и чак тогава нахъсаната Софийска Община ще може да се доразправи с него. Но дори и това не е достатъчно, защото Паметникът не е точно държавна, а общонародна собственост, тъй като е строен не с държавни средства, а с народни пари! По недоглеждане, цензурата на иначе бдителната бТV бе пропуснала да „изреже” момента с онзи възрастен мъж, който показа пред камерата облигационен бон, издаден на името на баща му, внесъл доброволно сума за строежа на Паметника на Съветската армия.
Изобщо проблемът с местенето или разрушаването на Паметника, не е толкова прост и лесен, колкото им се иска на нашите евроатлантици, на американската бТV и на платения политически планктон у нас. Освен това съществува и междудържавно споразумение с Русия за закрила и съхраняване на паметниците, в което попада и Паметникът на Съветската армия, посветен на великата саможертва на червеноармейците, разгромили нацизма.
Телевизионерите от бТV, увлечени в своята опасна игра с паметта на погиналите синове на Русия за освобождението на Европа от кафявата чума, дори се бяха постарали да спретнат и нагледно помагало за неговото разрушаване. Излъчиха видеоанимация, която внушаваше, че уж стреля невидимо оръдие и снаряд след снаряд, отнасят последователно и скулптураната фигура, и подстамента, и главно, плочата, на която все още се чете „На Съветската армия освободителка от признателния български народ”. Но по-жалка от тази пошлост с анимацията бе хихикането на отговорния новинар от бТV, което издаваше неговата убога бездуховност, достойна единствено за мястото му в „най-„обективната” и „най-гледана” медия.
Народът би казал „Плюй и отмини!”, но ние все пак ще припомним на бесуващите български русофоби, учили-недоучили, че във Виена и Дрезден никой и не смисля да мести или да разрушава тамошните паметници на Съветската армия. Защо ли? Защото, както вече казахме, Съветската армия освобождава Европа от фашизма, а посягането върху нейните паметници не е нищо друго освен фашизъм! А и защото руснакът винаги се връща да дооправя волунтаризма на историята.
Недоубитият фашизъм, разбира се, няма да съумее да превърне България във втора Украйна, но това не означава, че неговите адепти ще се откажат от намеренията си, да заставят България като държава да направи и последната крачка по пътя на своето падение – да разруши Паметника на Съветската армия и да изпрати военен контингент да се сражава срещу Русия в Украйна. Впрочем това е и главната цел на кураторите на платената русофобия: да постигнат немислимото - взаимно да се убиват едни други българи и руснаци! Те няма да успеят, но бясната русофобия и фашизоидните закани обаче са доказателство, че в българската нива семето на такива отровни плевели вече е посято. И съвсем не е сигурно, че тези плевели няма да избуят за срам на дедите ни и за позор на децата ни. Това с пълна сила поставя въпроса за изпълнение на декларираната решимост на БСП плочата с надписа да бъде възстановена, и не само паметникът да бъде защитен, но да бъде препотвърдена и единната воля на един необходим повече от всякога Единен народен фронт, който да си постави за цел да се превърне България в незаобиколима Зона на мира. А всичко това предполага далече по-стройна и премислена подготовка на всички бъдещи антивоенни прояви от техните организатори. И те не бива да са спорадични, а системни, все по-мощни и могъщи. Защото ако само в един от двата случая се допусне пробив, това би било самоубийствено за бъдещето ни като държава и като народ. Засега Паметникът стои като могъща удивителна обозначаваща чертата, зад която зее жестоката паст на пропастта, от която няма възкресение. И в никакъв случай не бива да бъдем безхаберни!
На бТV й плащат новите ни господари – американците и нейната политика е ясна. Но… на Националната Българска телевизия й плащаме ние, българските данъкоплатци, а ето, че в предаването „Панорама” през същата седмица бе допуснат някакъв фашизоиден тип, който заяви, че „ще колим, бесим и горим русофилите”. Подобна закана от приятел на Русия към русофобите никой не е чувал, но в случая г-н главният прокурор Иван Гешев би трябвало да защити честта на прокуратурата.
Нека припомним също, че бТВ на 12 март не каза нито дума за Събитието на деня – „БЪЛГАРИЯ – ЗОНА НА МИРА”, в което взеха участие граждани от София, Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора, Казанлък, Силистра и други регионални центрове, а участниците бяха много над десет хиляди! Разбира се това, че бТV не обели дума, говори само за нейната „обективност”.
А сега за една по-широка рамка на случилото се през седмицата.
Нямахме намерение да правим обзор, но дните, които изминаха ще запомним с твърде много тревожни моменти, които трябва да бъдат осмислени. На първо място САЩ понесоха първите си официални загуби от Русия в зоната на Специалната военна операция в Украйна. Във водите на Черно море, в специално забранената за полети зона, заради военните действия, потъна „след рязка маневра и загуба на височина“, както обяви руската страна, тежкият американски дрон МQ-9 Reaper. Случилото се, е първият сблъсък между ВВС на Русия и САЩ. Безпилотникът е летял с изключени транспордери и се е насочвал към границата на Русия. Според полковника от о.р. Владимир Миленски, Русия била „мигнала първа в играта на нерви“. Това свое удобно мнение той изказа в сутрешния блок на НОВА ТВ. Според „Вашингтон поуст“ обаче, случилото се е резултат от „невъзможността САЩ и НАТО да се придържат към пряко неучастие в конфликта в Украйна“. Тежкият „Ню Йорк Таймс“ написа дори, че отношенията между Кремъл и Белия дом „достигнаха своя апогей на напрежение“.
Преди да се „сблъска с водната повърхност“ дронът е излетял от Румъния, но парадоксът е, че е бил управляван не от базата „Рамщайн“ в Германия, както обикновено, а директно от съответното командване в щата Невада, САЩ.
Сякаш за да потвърдят думите на руския експерт от Центъра за военнополитическа журналистика Борис Рожин, за да запазят „лице“ САЩ веднага изпратиха в разузнаване друг тежък дрон RQ-4 „Глобъл Холк“, който вече можел да лети на 16 000 м височина, но щял да се придържа „по към бреговете на Турция“.
Разузнавателната информация е от изключително значение за ВСУ и това стана ясно още с гибелта на флагмана на Черноморския флот на Русия – крайцера „Москва“. В предаването „Неделя 150“ редакторът на сп. „Икономист“ Шашанк Джоджи в интервю с Добрин Йотов, категорично потвърди помощта на САЩ за Украйна по отношение на разузнавателните данни, използвани и в насочването на оръжията на ВСУ. Американският бригаден генерал Пат Райдер, говорител на Пентагона обаче заяви, че „САЩ ще продължават да изпращат разузнавателни самолети и дронове над международни води“.
Всичко изброено дотук, макар и телеграфно, показва че случаят от 14 март ще бъде само началото на една продължителна във времето ескалация, в която едва ли е важно
„кой пръв ще премигне“.
През седмицата се получиха и други съобщения, които вече пряко ни засягат. Разследващата журналистка Диана Гайтанджиева, която се прочу с оповестяване на опасните експерименти в биолабораториите в Грузия и Украйна, „зарадва“ любителите на силни усещания с новината, че Пентагонът търси преводачи на български език, които трябвало да могат да носят тежко оборудване и в готовност да бъдат командировани в съседна страна. Аз лично веднага се сещам за двама-трима такива „преводачи“ – Асен Василев, Кирил Петков и Христо Иванов, още повече, че те са и на подходяща възраст, а и по други причини, които сега няма да назовавам. Не стана известно дали те са се срещали с еврокомисаря по вътрешния пазар Тиери Бретон, но той беше в България със специална мисия – да бъде увеличено производството на боеприпаси и да бъде осигурена спешната им доставка в Украйна, нещо което непрестанно сънува и вождът на ДСБ Атанас Атанасов.
На 13 март, понеделник, по магистрала „Струма“ се проточи дълга колона с американска тежка военна техника, очевидно отправена към зоната на войната в Украйна. Запасният полковник Николай Марков съобщи, че Виктор Орбан е забранил преминаването през Унгария, също натовска държава, на подобна техника, защото според международните договори, страната, която пропуска през своята територия оръжия и войски към зоната на военни действия, е съучастник във войната и се счита за вражеска страна. Полковник Марков добави, че според него „за Русия ние сме вече такава и сме включени в бойния ред на руската армия“.
В началото на този обзор акцентът попадна на шумотевицата около Паметника на Съветската армия, която шумотевица, нищо чудно, да се окаже част от оповестения от Ноам Чомски още през 2013 г. списък на техниките за манипулации чрез медиите. На първо място в неговия списък е т.нар. Разсейване, което е основен елемент при осъществяването на социалния контрол и се изразява в отвличането на вниманието на хората от по-важните и най-важните за тях въпроси. И не само това, а просто от информация, която осветява в по-друга светлина факти и събития, неизгодни за конюнктурата.
Ето един такъв факт от 8-и срещу 9-и март.
Както стана известно в СВО руската страна на тази дата е извършила масиран обстрел на важни обекти, обявени за „законна военна цел“. Изстреляни са били 81 ракети, между които и 6 броя Х-47 „Кинжал“. В случая е бил поразен „Генералния щаб на ВСУ в сянка“, за което съобщи на 12 март гръцкият портал за военна и политическа информация „Pronews“, който в случая се позовава на американски източници. Информация със същото съдържание се появи и в българските електронни платформи „Поглед Инфо“ и „Блиц“, както и в руската информационна платформа „Автер шок.нюз“. От нея става ясно, че „в хода на операцията за отмъщение на провокацията в град Брянск „Кинжал“ удари съвсемтен украинско-натовски команден и комуникационен център“. По твърденията на „Pronews“, десетки офицери от НАТО са били убити при „ужасяващ удар от ракета със скорост 12 маха“. Улучен е бил таен подземен бункер, построен на дълбочина 400 фута (120 м), който приютява общо около 300 души. 40 убити вече са извадени, но под развалините остават още неизвестен брой загинали.
Може да продължим с подробностите, но не те са важни в случая. Ще споменем само съпътстващата информация, че военна делегация на ВСУ веднага на следващия ден е посетила посолството на САЩ в Киев, а според очевдици „президентът Володимир Зеленски е имал вид на...“ определението няма да цитирам, по разбираеми причини.
А сега нека обобщим
кое и как е повлияло, за да се роди новината, която доминираше в цялото информационно пространство, че Международният наказателен съд в Хага е издал заповед за задържане на президента на Русия Владимир Путин и кои от новините през седмицата са били за отклоняване на вниманието, според списъка на Ноам Чомски.
Рекапитулацията включва:
• Свален дрон на ВВС на САЩ, който струва над 400 000 долара, за което освен президентът Джо Байдън трябва да бъде уведомен и Конгресът на САЩ.
• Загинали са неизвестен, но значим брой натовски офицери и съветници, макар и „активни пенсионери“, много от които и американски граждани.
• Налице е обява за набирането на преводачи на български език с посочените по-горе качества и предполагаеми задължения.
• Еврокомисарят Тиери Бретон с неговата мисия за спешното увеличаване на производството на боеприпаси от България и доставката им за Украйна.
• Не е без значение и придвижването на мощна колона с тежка американска военна техника - от Гръция по магистрала „Струма“ към територията на Румъния, а оттам и в Украйна.
Ако „Русия е мигнала първа в играта на нерви“ излиза, че Западът, както би казал Панко Анчев, се оказва неподготвен за новите реалности, „но ще трябва да свиква“. За противоотрова на общо взето неприятните и неизгодни за правилната страна новини и за показаните действия на нервност и опит да бъде запазено „лицето“ на хегемона, събарянето на Паметника на Съветската армия е удобен повод за „Разсейване“ на по-чувствителната част от българската общественост. За световната общност обаче се предлага „Черешката на тортата“ – решението на Международния съд в Хага!
Да, сложен е светът. И човек наистина може лесно, като в гора, да се загуби в него. Особено ако не се държи „ръка в ръка“ със здравия смисъл и с готовността да противостои на всяка лудост и всяко изпитание.
|
