Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ИДВА „ГОЛЯМОТО ЗАНУЛЯВАНЕ“

Е-поща Печат PDF

Бившият нунций в САЩ, архиепископ Вигано, моли президента Тръмп да спаси света от глобалния заговор срещу Бог и човечеството!


На 30 октомври 2020 г. много световни медии публикуваха поредното отворено писмо на архиепископ Карло Мария Вигано до президента на САЩ Доналд Тръмп.


Господин Президент,

Позволете ми да се обърна към вас в този час, в който съдбата на целия свят е застрашена от глобален заговор срещу Бог и човечеството. Пиша ви като архиепископ, като наследник на апостолите, като бивш апостолски нунций в САЩ. Пиша ви насред мълчанието, както на гражданските, така и на религиозните власти.

Ежедневно усещаме многобройните атаки на онези, които искат да унищожат основата на обществото: естественото семейство, уважението към човешкия живот, любовта към страната, свободата на образованието и бизнеса. Виждаме глави на нации и религиозни лидери, които се примиряват с това самоубийство на западната култура и нейната християнска душа, докато основните права на гражданите и вярващите се потъпкват.

В ход е глобален план, наречен „Голямото зануляване".

Негов архитект е глобален елит, който иска да покори цялото човечество, налагайки принудителни мерки, с които драстично да ограничи индивидуалните и граждански свободи.

В няколко държави този план вече е одобрен и финансиран. В други е все още в ранен етап. Зад световните лидери, които са съучастници и изпълнители на този адски проект, стоят безскрупулни персонажи, които финансират Световния икономически форум и „Събитие 201”*, популяризирайки техния дневен ред.

Целта на „Голямото зануляване" е налагането на здравна диктатура, която ще въведе либертицидни** мерки, скрити зад примамливи обещания за осигуряване на универсален доход и анулиране на индивидуален дълг. Цената на тези отстъпки от Международния валутен фонд ще бъде отказ от частна собственост и спазване на програма за ваксинация срещу Covid-19 и Covid-21, насърчавана от Бил Гейтс в сътрудничество с големите фармацевтични групи.

Отвъд огромните икономически интереси, мотивиращи организаторите на "Голямото зануляване", налагането на задължителна ваксинация ще бъде придружено от изискването за здравен паспорт и цифров документ за самоличност, с последващо проследяване на контактите на населението на целия свят. Тези, които не приемат тези мерки, ще бъдат затворени в лагери или поставени под домашен арест, а цялото им имущество ще бъде конфискувано.

Г-н Президент, предполагам, че вече сте наясно - в някои държави „Голямото зануляване" ще бъде активирано между края на тази година и първото тримесечие на 2021 г. За тази цел се планират допълнителни блокировки, които официално ще бъдат обосновани с предполагаема втора и трета вълна на пандемията. Вие добре познавате средствата, които са били използвани за всяване на паника и легитимиране на драконовските ограничения на индивидуалните свободи, изкусно провокиращи световна икономическа криза.

Архитектите на тази криза ще я използват за стартиране на "Голямото зануляване". Така ще нанесат последния удар на свят, чието съществуване и памет искат напълно да отменят.

Но този свят, г-н Президент, включва хора, с техните убеждения, институции, вяра, култура, традиции и идеали. Хора и ценности, които не действат като автомати и не се подчиняват като машини, защото са надарени с душа и сърце. Защото те са обвързани от духовна връзка, която черпи силата си отгоре, от онзи Бог, който нашите противници искат да предизвикат, точно както Луцифер правеше в началото на времето с неговия „Non serviam” ("няма дa служа" - от лат.)

Много хора се дразнят от това позоваване на сблъсъка между доброто и злото и използването на „апокалиптични“ нюанси, което според тях разбунва духовете и изостря разделението. Не е изненадващо, че врагът е ядосан от това, че е разобличен, точно когато вярва, че е достигнал цитаделата, която се стреми да покори необезпокояван.

Изненадващото обаче е, че няма кой да алармира.

Точно когато съучастието на медиите успя да направи прехода към Новия световен ред почти безболезнен и незабелязан, на бял свят излизат всякакви измами, скандали и престъпления. Допреди няколко месеца беше лесно да се очернят като „теоретици на конспирацията“ осъдилите тези ужасни планове, които сега виждаме да се изпълняват до най-малките подробности. Никой до миналия февруари никога не би си помислил, че във всичките ни градове, гражданите ще бъдат арестувани просто за това, че искат да вървят по улицата, да дишат, да държат бизнеса си отворен, да ходят на църква в неделя. И все пак сега това се случва по целия свят.

И докато политиците са барикадирани в своите дворци, е обнародват укази подобно персийски сатрапи, бизнесът пропада, магазините се затварят и хората са възпрепятствани да живеят, пътуват и работят. Вече се виждат катастрофалните психологически последици от тази операция. Самоубиват се отчаяни предприемачи, но и нашите деца, отделени от приятели и съученици, принудени да седят у дома сами пред компютъра.

И все пак, в центъра на тази мрачна картина, в този очевидно неудържим напредък на „Невидимия враг“ се появява елемент на надежда. Противникът не знае как да обича и не разбира, че не е достатъчно да се осигури универсален доход или да се отменят ипотеките, за да се подчинят масите и да бъдат склонени те да ги маркират като говеда. Този народ, който твърде дълго е търпял злоупотребите с омразна и тиранична сила, преоткрива, че има душа. Разбира се, народът не желае да замени свободата си с хомогенизиране и отмяна на собствената му идентичност. Народът започва да разбира стойността на семейните и социалните връзки, на корените на вярата и културата, които обединяват честните хора.

Това голямо зануляване е предопределено да се провали. Защото тези, които са го планирали, не разбират, че все още има хора, готови да излязат на улицата, за да защитят правата си, да защитят близките си, да дадат бъдеще на своите деца и внуци. Изравнителната безчовечност на глобалистическия проект ще се разбие безславно  в лицето на твърдата и смела опозиция на децата на Светлината. Врагът има Сатана на своя страна, който знае само как да мрази. Но на наша страна имаме Всемогъщия Господ - Богът на армиите, подготвен за битка, и Пресвета Богородица, която ще смаже главата на древната Змия.

„Ако Бог е на наша страна, кой ще бъде против нас?“ (Римляни, 8:31).

Г-н Президент,

Вие добре знаете, че в този решаващ час САЩ се считат за крепостната стена, срещу която започнаха войната защитниците на глобализма. Доверете се на Господ, подсилен от думите на апостол Павел: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепя“ (Филипяни, 4:13). Да бъдете инструмент на Божественото Провидение е голяма отговорност, за която със сигурност ще получите цялата държавна подкрепа, от която се нуждаете, тъй като тя е горещо измолена за Вас от много хора, които Ви подкрепят с молитвите си.

С тази небесна надежда и увереността в молитвата си за Вас, за Първата дама и за Вашите сътрудници, от все сърце Ви изпращам моята благословия.

Бог да благослови Съединените американски щати!


Карло Мария Вигано,

Синигер Архиепископ на Улпиана

Бивш апостолски нунций в Съединените американски щати


 

ВИДОВДЕН Е НЕИЗБЕЖЕН

Е-поща Печат PDF

Има ли далавера с концесията на летище „София“?


Мъглата около концесията на летище София не се вдига, защото навярно далаверата се задълбочава. На заседанието си на 7 април Правителството прие предложението на концесионера на летище София за изменение на концесионния договор и отправи насрещно предложение за неговото изменение. От публичната информация за това решение и аргументите на г-н Желязков личи или некомпетентност, или отново опит да се заблуди обществото. Защо?

Факт първи: Известно ли е на членовете на МС и на г-н Желязков, че има едно понятие в икономиката „Стойност на парите във времето“. Стойността на парите във времето е свързана с понятията инфлация и покупателна способност. Стойността на парите във времето не показва, че наличните пари в момента са на стойност повече от същата сума в бъдеще.

С решението на МС, че “Изменението на концесионния договор предвижда отлагане на плащането на годишните концесионни възнаграждения за първите десет години от срока на концесията, за последните десет години от срока на концесията.“ държавата се ощетява с най-малко 100 млн.евро, поради изброените по-горе фактори. А инвеститорът обещава завишение на инвестициите само с 16 млн. Евро!

Ощетяването е факт и отговорността е документирана, защото в решението няма допълнение, че дължимите суми ще бъдат индексирани с инфлацията и коефициента на покупателната способност. Според народната мъдрост се получава „Кон за кокошка“.

Факт втори: Никъде в концесионния договор няма тълкуване на понятието „икономически баланс“. Това е още една вратичка за облагодетелстване на концесионера, защото към концесионния договор не е приложен финансово-икономически модел, на база който да се пресмятат аргументирано приходите и загубите за всяка страна от договора.

Факт трети: Защо това насрещно предложениена МС не е публикувано за обществено обсъждане, а се приема „на тъмно“? Как членовете на МС се съгласяват с един доклад на г-н Желязков, в който няма изчисления (оценка на въздействието) каква ще бъде ползата за държавата, а само заявления! За концесионера е ясно, че е на печалба.

Факт четвърти: Защо не са качени на страницата на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията запитването до Европейската комисия и нейния отговор относно тълкуването дали отлагането на плащането на концесионното възнаграждение не е държавна помощ?

Факт пети: Защо г-н Желязков не отговори на Отвореното писмо до него, в което има още много открити въпроси относно ефективността от концесионирането на летище София (виж https://pogled.info/bulgarski/groznoto-tyalo-na-kontsesiyata-na-letishte-sofiya-ili-12-vaprosa-kam-ministar-zhelyazkov.12666.

Как г-н Желязков ще коментирате повишаването на летищните такси от 23.11.2020 г.  - 60% за международните линии;  с 15% за вътрешните линии; с 95% тaкcaтa зa cигypнocт и с пoчти 50% тaкcaтa зa oбcлyжвaнe нa caмoлeтитe нa pъкaв - дo 173 eвpo във връзка с цитиранато по-горе Ваше решение, в което сте записали:  “Според прогнозата на участника, се очаква средната летищна такса да спадне с 15% в реално изражение в периода преди разширяването (2030 г.) и да се задържи под -10% през целия период на концесията в сравнение с нивото на таксите от 2017 г.“ Това като реверанс към концесионера „СофКънект“ ли е или по негово настояване, респ. по настояване на Заемодателите? Това ли са по-добрите цени за гражданите, както твърдите?

„На основание на чл.34.8.4 от договора Концедентът (Държавата) избира да финансира изцяло или доколкото Концесионерът е получил финансиране за част от допълнителните Капиталови разходи) останалата част от допълнителните Капиталови разходи.“ Но това означава, че не е ясно какви разходи ще трябва да направи държавата при поискване от концесионера! Например:

Няма задължение изграждането на нова писта да стане за сметка на Концесионера, което се вижда и от Ваше решение № RK № 5 от 17.07.2019 г. за определяне на концесионер на „Гражданско летище  за обществено ползване София“ – публична държавна собственост;

В чл.3.3 2, g) (Държавата се задължава) да съдейства в рамките на своите правомощияза инвестиране в модернизацията и разширяването на капацитета на Аеронавигационната инфраструктура, подобряване на Оборудването за аеронавигационно обслужване и квалификацията на работната сила;

Факт шести: Как трябва да се разбира твърдението „Действащият към момента държавен оператор на летище София не разполага с възможността за извършването на инвестиции в подобен обем“? Да не би защото хазната на държавата е празна и е по-ефективно да се направят частни инвестиции при по-високи лихви в сравнение с държавен заем?

Не е ясно какъв ще бъде окончателния баланс на ползите за държавата от тази концесия.

Към момента е късно да бъде прекратена концесията, поради неизгоден за държавата договор. Остава да се види и докаже дали няма злоупотреба с икономическия баланс, както и дали не са налични данни за корупция. Ако се открият и докажат такива факти, това би било единствената възможност за промяна на договора. Но още отсега се набива на очи, че във връзка с тази концесия интересите са много и те рано или късно ще станат видни. Време е прокуратурата да прогледне. Видовден е неизбежен.


 

ГРИМАСИ ОТ ИЗБОРНАТА НОЩ

Е-поща Печат PDF

Преди време партията на Слави трябваше набързо да смени името си – и така от „Няма такава държава“ стана „Има такъв народ“.

Народът е великодушен – винаги е готов да се притече на помощ, да поправи нечия глупост, понякога дори е склонен да даде назаем името си.

Сетне дълги месеци „Има такъв народ“ трябваше да се приема като символ на съпротивата срещу Бойко.

Хубаво намерение – обаче изборите от 4 април показаха, че той се представи далеч по-добре от „Има такъв народ“.

Изобщо – съобщи на публиката, че „Има такъв Бойко“, и няма никакво намерение да се преправя…

И сега, като нищо, публиката ще започне да приписва на Бойко чудодейни сили или поне някакъв космически късмет - след като всички скандали, златни кюлчета, тайнствени мадами и пр. изобщо не повлияха, и той си прибра 25 процента от гласувалите.

Всеки друг на неговото място щеше три пъти досега да е погребан.Успехът му е очевиден – и обезателно трябва да се проникне до дъното на тази мистерия.

За какви инстинкти на българина подсказва тя, за какви светли или тъмни страни, изобщо –

какви сигнали ни изпраща.

Враговете на Бойко искат просто да го няма, някак да се изпари – те не желаят, а може би и се страхуват да проникнат в това странно безподобие, да се опитат да го обяснят.  Те са до там: някой/нещо да го няма, останалото е без значение. Това е патент на фалшивите „десни“, които, обзети от бесовщината на отрицанието, провалиха през 1989-1990 г. най-голямото изригване на народна енергия в близката ни история.  И сега имаме пред себе си двама самотни рейнджъри – партиите са само една гарнитура към тях.  Двама бивши приятели. Не бих се обзаложил, че някой ден пак няма да си сплетат палците.

Навремето публиката прие Бойко най-напред като Шерифа. Дали сега Слави не иска да влезе в ролята на Ангелът-Отмъстител, който е подобаващо мълчалив? Дори когато задължително трябваше да каже нещо в изборната нощ, той се измъкна с едно писъмце във Фейсбук - имал симптоми на Ковид 19. Прозвуча като шегичка, като напомняне за основното му амплоа, комедийното: след като цяла година твърдиш, че няма пандемия, да си лепнеш Ковид, баш когато посягаш към властта, това си е истински черен майтап.

А Бойко пък направи специално изявление пред къщата си в Банкя, а не пред резиденцията в Бояна. Тънък намек, най-вероятно заблуждаващ. И предложи мир – още един образец на черен майтап. Сигурно е вбесил враговете си.

Вижте картата на изборните резултати: печели 21 области, там и местната власт е негова, това ли е поражението му? Да не говорим, че може да издържи финансово на безкрайна серия от избори. Социолозите веднага затикаха Слави към нови избори, щял със сигурност да ги спечели –

честна дума лакейска.

Четкай в аванс и дръж устата си отворена, все нещо ще падне в нея. Слави обаче никак не е дашен, в сравнение с Бойко направо си е една скръндза. Бойко е майстор в изкушаването, ако научите какви хора е „приласкавал“, сън няма да ви хване до следващите избори.

Наслова на изборната нощ по БНТ беше „Избори 2021: Развръзката“. Никаква развръзка не се получи, напротив - още по-здраво се затегна възелът.

Някои си мислят, че се е затегнал около врата на Бойко. Да не бързат. В изборната нощ се чу, че времето на супергероите свършило. Нищо подобно: големият сблъсък вече е в ход – този на двама завършени индивидуалисти, супергерои на собствения си егоцентризъм – и в този смисъл, дори безсрамни ексхибиционисти.

За Бойко съм писал още преди много години, че иска приживе да му направят мавзолей, иска си го и няма да отстъпи, докато не го получи. Само че през годините егоцентризмът му поизглади ръбовете си, той стана много ловък в общуването и в действията си.

Разбира се, с един гол егоцентризъм до никъде не можеш да стигнеш. Проблемът на Слави е, че е бил голяма телевизионна звезда и завинаги ще остане роб на публиката. Народът, видян като публика, обаче е нещо абсурдно за истинския политик.

А Бойко се докара дотам, че вече няма нужда от публика – Супергероя-монологист, който сам си говори в джипката, ако не броим симпатягата Нанков, аранжиран като безмълвен храст във въпросния моноспектакъл.

Слави обаче все още, а може би и завинаги, ще има нужда от акламациите на публиката, от онези диви концерти, в които не е ясно, ти ли предизвикваш екзалтацията или публиката си се надрусва сама, защото има нужда да изхвърли от себе си своята обикновеност, своята безличност, своята обреченост.

Тази публика е много удобна за един политик: достатъчни са й два часа куфеене, и нищо повече - никакъв интерес към онова, което следва след това, включително и какво ще се случи по-нататък с мизерния ти животец. Дори да се сетят да питат Слави, няма да получат отговор, поне засега.

Практически подобни хора винаги ще си останат една публика, а тя няма навика да държи сметка на звездата.

Един немаловажен детайл от последните избори: отново най-много висшисти са гласували за Бойко, така беше и на предишните избори - какво означава това?

„Еднокнижникът“ привлича най-образованите?

А какво ли ще научим от една разбивка по образование на гласувалите в чужбина?

Изпитвам симпатия, дори умиление към тия хора, към тия бегълци по принуда, смятам ги за най-кървавата жертва на Прехода. Очевидно е, че не бива да ги приемаме само като „чалга публика“.

Но защо, все пак, харесват Слави?

Някои упорито пренебрегват факта, че партиите са в залеза си, станали са дружества с непродаваеми акции.

Кюскат се няколко личности - по-точно всички въртят тояги срещу Чудовището, изнервени от това, че така и не могат да разберат, на какво се дължи успехът му.

Утешават се със слепи фрази: „Бойко спечели изборите, обаче загуби властта“.

Най-много се старае в това отношение Христо Иванов - той трябва да бъде наблюдаван внимателно, да не получи удар от превъзбуждане. Да го назначат за пожизнен екзекутор/палач на Бойко, но при едно условие: да каже какви са идеите му за народеца…

Предложението на Бойко за мир не бива да се схваща като слабост. Пък и в политиката нерядко в протегнатата ръка се крие камък. Той има интерес от нови избори в края на юли и ако и тогава резултатът е същият, което е много вероятно, следващите избори да съвпаднат с президентските. Може би това е замисълът му. Междувременно, някои от партиите ще бъдат „хуманизирани“, известно ви е как става това. Някои злорадстваха, че Бойко не изглеждал вече като победител. Точно от това трябва да се плашат.

Проблемът им с него винаги е бил един и същи: може да го мразиш, но трябва да го проумяваш.

След многочасовото каканижене на анализаторите, в изборната нощ не изплува нито една идея от партийните програми, която да заслужава вниманието на Народа – а и бяха напълно забравили за него. Единственото, което ги интересуваше бе, как ще се направи пазарлъкът в новия Парламент. Тракаха със сметалата, за да нагласят някакво подходящо съешаване.

Една любопитна подробност: проф. Ангелов, здравният министър, който едва ли се ползва с много симпатии заради ограничителните мерки, които налага, убедително победи Слави във Варна. Тази пък инжекция как трябва да се тълкува?

Бойко вероятно е останал най-доволен от успеха на Цветанов, който твърдеше, че ще бъде незаобиколим фактор в новия Парламент - а пък аз го поощрих, като го нарекох

незаобиколим политически труп.

Той взе малко повече от един процент.

Оказа се, че няма никакво влияние върху ГЕРБ, партията е в менгемето на Вожда, заредена с послушание и задоволеност. А в САЩ, Цветанов и неговият донор - „американецът“ Вълнев, са получили едва 146 гласа…

Играта приключи – поне засега.

Част от избирателите, които отгледаха „Има такъв Бойко“, продължават да си го дундуркат.

Кого се готвят да отгледат след него, не е много ясно.


 

ЦЕЛТА НА ЗАНЯТИЕТО…

Е-поща Печат PDF

В епидемиологично отношение не сме на плато, а в блато


„Учените направиха нещо, смятано за невъзможно. И това беше за няколко месеца да произведат ваксини за COVID-19. Сега обаче започват истинските битки. Какъв е приоритетът за доставка на ваксината? Кой ще я получи пръв – медицинският персонал, други респонденти, възрастните или цветнокожите? Ще имат ли някои щати предимство пред другите? Ще получат ли ваксини някои високоприоритетни не-американци, преди да са ваксинирани всички американци? Някои ще се съпротивляват на това да бъдат ваксинирани, но ще ги питат ли? Отдавна кръжи наоколо и въпросът за разрешенията на ваксините, изхождайки от изискването всички да бъдат имунизирани против едра шарка“. Това написа Ричард Ран във вестник „Вашингтон таймс“ (23.11.2020) в статия, озаглавена „Нека войните за ваксини да започнат“. А на 3 декември турският всекидневник вестник „Миллиет“ оповести, че председателят на Съвета на началник-щабовете на САЩ, армейски генерал Марк Мили, бил предупредил за опасността вируси да бъдат използвани като „биологично оръжие“. Естествено, не от САЩ, а от „терористични“ и „диктаторски“ режими, като тези в Китай и Русия. При всички случаи, бързината с която бяха създадени ваксините поражда съмнения в тяхната завършеност и ефикасност срещу все още непроучения докрай „китайски“ коронавирус. Народът не случайно е казал: „Бързата кучка слепи ги ражда“. А дали създателите и производителите на ваксини не са имали цели, различни от това да спасяват хората?

От публикацията на Ричард Ран до днес изтече много вода и ошашавените от мрачните статистики за смъртността от коронавируса граждани бяха засипани с оптимистични изявления за напредъка в разработването и производството на ваксини срещу COVID-19. Главно американските ваксини Pfizer, BioNTech и Moderna. Както и ваксината на Оксфордския университет във Великобритания, въпреки „щастливата“ грешка при нейното прилагане върху група от 2700 души, получили половин доза, но оказали се в по-добро състояние от другата група, върху която е била приложена цяла доза. Освен това те били 55-годишни, а ваксината уж е предназначена за най-рисковите възрастови групи от 65 години нагоре. Поради всички тези пропуски, одобрението, производството и използването на ваксината на Оксфорд  и Astra Zeneca ще се забави. Докато американската ваксина на Pfizer&BioNTech вече се сдоби с документ за проявените странични ефекти и най-рано до 17 декември се очаква да получи одобрение от Американската агенция по храните и лекарствата. Въпреки че страничните й ефекти наподобяват някои симптоми на заразата с коронавируса: зачервяване и болка на мястото на инжектиране, главоболие, мускулни болки и болки в ставите, парализа на лицевите мускули, втрисане и треска. Стана така, че САЩ - най-засегнатата от пандемията страна, с над 13 милиона заразени и близо 300 000 починали от коронавирус, ще „спасяват“ света. И то от вирус, дошъл уж от китайския град Ухан, където вече не отчитат нито един починал на денонощие. Въпреки наличието на китайски и две руски ваксини, ЕК „избра“ да поръча американските Pfizer&BioNTech и Мoderna, първата от които е създадена от семейство турски гастарбайтери в Германия: – професор д-р Угур Шахин и професор Йозлем Тюреджи. България, естествено, се включи в тази авантюра, като лично премиерът Борисов оповести „радостния“ факт. Но, след като обяви, че в началото на декември ще пристигнат 125 000 дози от ваксината Pfizer, поиска от НС да одобри преговорите и сделките на кабинета с фирмите производителки. Т.е., да поеме отговорността за евентуални неблагополучия.

Правителството представи и съответен план-график за ваксиниране, според който доброволно и безплатно ще бъдат ваксинирани първи

лекарите и полицаите от предната линия.

Във Великобритания, където масовата ваксинация вече започна, първите ваксинирани бяха една 91-годишна баба и 94-годишният дядо, с гръмкото име Уйлям Шекспир. Те не само се съгласиха да бъдат използвани като опитни мишки, а старата дама дори заяви, че разглежда ваксинирането си като подарък за рождения си ден. Оставаше да добави, че това може да е последният подарък, който ще получи да края на живота си.

В България за опитни мишки правителството избра лекарите и полицаите, които първи ще получат ваксината. На 5 декември Борисов лично провери във ВМА фризерите за съхраняване на ваксината при температура минус 71 градуса по Целзий. Дребна подробност е, че с такива фризери трябва да бъдат оборудвани и камионите, които ще превозват ваксините, както и РЗИ в поне шест области. Те също трябва да се купуват тепърва. А случаят с фризера, доставен на РЗИ Бургас показа, че дори размерите на тези съоръжения не се познават предварително. Затова се наложи да се разбива входът на сградата на РЗИ, та да може да влезе вносният фризер за дълбоко замразяване. Но, млъкни, сърце! „Спасяването“ на българския народ започна! По-добре късно, отколкото никога, но най-добре би било това да не се налага. Или разпространението на заразата да беше спряно още преди да е настъпило лятото. Тогава обаче, Борисов „пусна много умно вируса да вилнее“ из страната, а той самият обикаляше с джип, за да вдъхва оптимизъм у „материала“, че и тази беля ще отмине. Но, докато фармацевтичните компании чакаха одобрение на техните ваксини от съответните агенции по храните и лекарствата в САЩ и ЕС, от управата на Pfizer направиха изявление за „понижена цел“. С други думи, поради проблеми с доставката на суровини за ваксините, вместо 150 милиона дози, щели да бъдат произведени едва 50 милиона дози. А само Великобритания е поръчала 100 милиона дози от ваксината Pfizer и BioNTech, 40 милиона дози от ваксината на Оксфорд и Astra Zeneca и 5 милиона дози от ваксината Moderna.

Трябва да напомня, че ваксините са няколко типа. Едните, които се наричат още активни, използват жив, но омаломощен вирус, а другите, наричани пасивни – РНК (рибонуклеинова киселина). Твърденията на Pfizer за 95% ефикасност са силно преувеличени, ако не са и научна фантастика. Редица експерти по света и у нас казват, че ефективността на една ваксина проличава едва след двегодишното й прилагане, а нашите „спасители“ ни купиха „котка в чувал“, за да не се цепят от колектива. Сиреч, внасят ваксини с недоказана ефикасност, без никакви доказателства, че нямат животозастрашаващи странични ефекти. На практика нито една от посочените ваксини не е завършила всички етапи на изпитание. Да не говорим за

новото чудодейно лекарство

MK-4482/EIDD-2801 или молнупиравир, което според изследване на университета в Джорджия, публикувано в списание „Nature Microbiology“, пресича за 24 часа разпространението на COVID-19. То било изпитано върху… порове!

Не е ясно и какво не трябва да правят ваксинираните след имунизацията си. Относно условията за използване на руските ваксини вицепремиерът на РФ Татяна Голикова пояснява: „След имунизирането срещу коронавируса трябва в продължение на 42 дни да се сведат до минимум контактите, да се спазва маскеният режим, да се откажем от посещения на места с големи количества хора. Не трябва да се употребяват алкохол и лекарства, които потискат имунната система.” При такъв „сух режим“ някои любители на чашката в Русия и у нас направо ще се разсъхнат. Това първо. А второто е, че дори правителството ни да иска, ваксинирането не може да бъде задължително, защото няма достатъчно ваксини. Но и с наличните количества може да се извадят от строя нашите медици, полицаи и други, върху които ще бъдат приложени ваксините, ако се окаже че имат нежелани и опасни странични ефекти.

Кой тогава ще носи отговорността?

Премиерът, министърът на здравеопазването, НОЩ или депутатите, които упълномощиха правителството да преговаря с производителите на ваксини? Ако необходимото условие за пресичане на епидемията е 75% от жителите на страната да са изградили имунитет, ще са необходими много повече дози и години. Не се знае колко време след поставянето им ваксините защитават организма от коронавируса и дали преболедувалите от него не могат да се заразят повторно. Случаи на повторно заразяване на медици има и у нас, и по света. Което означава, че и през 2021, и през 2022 г., ще продължим да съжителстваме с коронавируса, да носим маски и да пазим социална дистанция. Без посещения на ресторанти, дискотеки, питейни и нощни заведения, без екскурзии до Гърция и Турция, без посещения на колективни спортни и други масови прояви. И, може би, без присъствени заседания на НС и присъствено обучение в училищата и университетите. България, която през 2010 г. английското списание „Икономист“ нарече „най-тъжното място на света“, ще стане отново такова, но след като премина през фазата „най-смъртоносно място на света“. Защото по смъртност от коронавируса на глава от населението станахме първи в ЕС и света, а по общ брой на починалите от пандемията – 5156 към 09.12.2020 г., отдавна надминахме Китай. За постиженията на азиатския гигант в борбата с епидемията Дидем Йозел Тюмер написа следното в турския всекидневник вестник „Миллиет“ (07.12.2020): „Китай, който от началото на борбата срещу коронавируса до днес е упрекван, че бил източникът на епидемията, че не е взел навреме необходимите предпазни мерки и, че според някои твърдения дори е скрил за заразата, днес, въпреки голямото си население (1,4 млрд. души, б.р.) е начело на страните, успели да поставят епидемията под контрол. На 6 декември 2020 г. на сушата в Китай са установени за 24 часа 18 новозаразени с коронавирус, като 17 от тях са дошли от чужбина. А броят на починалите от COVID-19 от началото на епидемията до днес е 4634“.

Премиерът Борисов твърди, че смъртността и заразяемостта у нас били намалели, а броят на излекуваните нараствал всеки ден, благодарение на новите, по-строги ограничения. И обещава от 21 декември отново да „отвори“ държавата, а детските градини да бъдат отворени от 14 декември. Пълен нонсенс е да се радваш, че починалите от коронавирус са „намалели“ от рекордните 221 на 1 декември, на 79 на 6 декември и 68 на 7 декември, когато ден по-късно те станаха 213, а на 9 декември намаляха на „само“ 146. Т.е., броят на починалите от коронавирус през този времеви интервал е бил средно над и около 150 на ден!

Обезпокоителен е и високият дял на новозаразените. На 8 декември, при направени 6260 теста за коронавирус, положителните бяха 2764, т.е. над 44%. А на 9 декември, при извършени 9715 теста за коронавирус, 3980 (40,97%) бяха положителни. Това успех ли трябва да се нарича?! Ясно е, че не се намираме на никакво плато, а сме затънали в истинско блато! Въпреки, или благодарение на усилията, основно пропагандни, на управляващите ни. План за ваксинация има, но докато започне да се изпълнява „яко ще се мре“! А морът може да продължи и след ваксинирането. Има ли разлика дали ще се мре с или без медицинска помощ?

По времето на соца в народната казарма съществуваше истински

култ към плановостта и целеполагането.

Дори занятията по строева подготовка се провеждаха по предварително написан от взводния командир план, в който се формулираше и целта на занятието. Според войсковия фолклор, един командир казал: „Целта на занятието е да станете факири!“. На тогавашния казармен жаргон „факири“ беше синоним на „съвършени“.

Питам се сега:  каква е целта на занятието наречено борба с пандемията на коронавируса? Да се предпази цялото население от заразяване е очевидно невъзможно. Тогава няма да се получи колективен имунитет. Да се излекуват всички болни, също е неосъществима цел. Хората са различни, с различни придружаващи или основни заболявания. Вирусът мутира, следователно не може да има универсално лекарство или ваксина срещу него. Ефикасността на ваксините още отсега е дискусионна, но производителите им изобщо не възнамеряват да отсекат клона, на който стоят, създавайки съвършени продукти.

Какво ще правят фармацевтичните компании, ако и тази пандемия отиде в историята завинаги? Нали, подобно на НАТО след края на Студената война, ще трябва да измислят ново основание за своето съществуване. Например като намерят или създадат нова заплаха за здравето. Или, както казва един експерт от Оксфорд, когото цитира Арслан Булут във вестник „Йеничагъ“ (25.11.2020): „Първо създадохме вируса, след това ваксината!“.

За момента обаче, „целта на занятието“ е да се приберат едни пари, раздухвайки паника и страхова психоза у простосмъртните. Ваксините може да са важни за борбата с коронавируса, но и той осигурява основание за съществуването и огромните печалби на фирмите-производителки на ваксини и лекарства. Така се извършва своеобразно „преброяване на дивите зайци“. Сиреч, пробва се акълът на управниците в различните страни. А нашите са колкото безотговорни и глупави, толкова и щедри на плащания с чужди пари! Някои пълнят чекмеджета с пачки евро и златни кюлчета; други се радват на подхвърлените им от Борисов 50 лева на месец до изборите през март; трети са пуснати в неплатен отпуск от работодателите си и чакат помощ от държавата в размер на 24 лева на ден. Управляващите им внушават, че тези благини ще ги има само докато те са  на власт. Ако това не е предизборно купуване на избиратели – здраве му кажи. Бог да пази България от такива „спасители“!


 

БИТКАТА ЗА КАРАБАХ Е ВОЙНА ОТ НОВ ТИП

Е-поща Печат PDF

От резултатите на сраженията в Карабах се натрапва нов извод: една армия без сериозна система за ПВО и без съвременни средства за водене на радиоелектронна борба е обречена, ако не на разгром, то на сигурно поражение. Може да превъзхождаш противника в пъти по количеството бронирана техника  и артилерия, но без прикриването със средствата на ПВО, танковете и оръдията стават лесна мишена за нападателните безпилотни самолети (дронове), които ще ги унищожават на практика като на учебен полигон.

Това наблюдавахме в Идлиб, където турските  безпилотници (дронове) нанесоха чувствителни загуби на сирийската армия. След това същото се повтори в Либия и продължи в Карабах. Турските безпилотници

BayraktarТВ2 владееха карабахското въздушно пространство

и почти безнаказано унищожаваха арменската  техника и бойци. Съобщението от арменска страна, че няколко безпилотника са били свалени, не повлия на развитието на бойните действия. Азербайджан би могъл да се отнесе спокойно към такива загуби, след като е сигурен, че съюзникът му Турция ще ги компенсира незабавно.

Учудващ е фактът, че в дадения конфликт бяха използвани само нападателните дронове  BayraktarТВ2, които не са най-съвременните. През последните години Турция успя да усвои производството на пет модела нападателни дронове и по това въоръжение да излезе на лидерски позиции в света. Именно турските безпилотници в момента се използват най-интензивно в сраженията в Сирия, Либия и Карабах.

Ако на бившите съветски републики Украйна и Азербайджан се предлага не най-съвременния безпилотник BayraktarТВ2, то турските въоръжени сили могат да използват по-усъвършенствания Anka-S, а в близко бъдеще, при необходимост, могат да разчитат на двумоторните нападателни дронове БПЛА Akinciи Aksungur. Това са усъвършенствани машини носещи тежки авиобомби и имащи  радиус на действие от порядък по голям от този на BayraktarТВ2, който вече показа своята ефективност в съвременните конфликти. Без съмнение, ако войната в Карабах  беше продължила още месец, то азербайджанската армия щеше да разбие окончателно арменските  подразделения и да завземе цялата територия на  спорния анклав. Въпреки че Армения се готвеше за тази война дълги години, едва ли някой е предполагал, че войната през 2020 г. ще се отличава кардинално от войната преди 25 години. Защото ако по-рано и двете армии (и азерската, и арменската) бяха въоръжени с едно и също съветско оръжие, то днешната азербайджанска армия е преминала на ново техническо ниво, широко използвайки турско и израелско въоръжение.

Така например азербайджанците активно използваха израелски дронове-камикадзе „Нагор“ и, въпреки че те не са от най-съвременните, у арменската армия нямаше нищо аналогично, което да им се противопостави. Воюващите в Карабах арменски части не притежаваха ефективна ПВО и средства за радиоелектронна борба, което предопредели изхода  на конфликта. Може да си три пъти герой, но само с автомати „Калашников“ и със съветски танкове не можеш да спечелиш сражения на много места, след като нямаш защита от  недосегаемите нападателни дронове. Особено, ако противникът ги има в достатъчно количество.

Изхождайки от казаното по-горе, може да се твърди, че в Карабах се сблъскаха две различни армии: арменската с оръжие от миналия век и азербайджанската, въоръжена с редица съвременни системи, осигуряващи предимство пред противника. Как общо взето ще изглеждат неядрените конфликти на ХХI век стана ясно още в Сирия, а войната в Карабах само потвърди ред ключови за едно сражение  моменти.

Карабахският конфликт нагледно показа намаляващата роля на бронетехниката на бойното поле. За месец и половина двете страни загубиха повече от 40 танка и десетки БМП и БТР, много от които бяха унищожени даже преди да видят противника и да произведат първия си изстрел. Бронираната техника все повече започва да прилича на линейните кораби, които бяха скъпи и трудоемки за построяване, но ставаха  безполезни с развитието на ракетното оръжие. Разбира се танковете ще останат още дълго време на въоръжение в много армии по света, но ако тази бронирана техника няма осигурен  „чадър“ от ПВО, то тя се превръща в беззащитна  мишена. Достатъчно е да се разгледат кадри за унищожаването  на сирийски и арменски танкове от турски дронове, които ги разстрелват като на стрелбище.

Какви са изводите, които са длъжни да направят руските военачалници?

Те не са малко, но приоритетният от тях е следният: в епохата на цифровизацията на преден план няма да излизат, героичният пехотинец и не по-малко героичният танкист, а бездушните роботизирани системи. Няма съмнение, че и от арменската, и от азербайджанска страна е имало примери на героизъм и саможертва, но ходът на войната, в значителна степен, диктуваха нечувствителните цифрови птици – нападателните безпилотни летателни апарати.

Може би е излишно да припомняме, че арменската и азербайджанската армии са несравнимо по-зле въоръжени в сравнение с армиите от НАТО.  Проблемът  е там, че и  много от армиите на НАТО също не притежават супер съвременни комплекси за ПВО, средства за радиоелектронна борба и високоточни управляеми оръжия. Това се отнася  особено за армиите от страните на Източна Европа (вкл. и за Българската армия, б.пр.)

За съжаление и в руската армия се наблюдава изоставане по отношение  на нападателни безпилотници (дронове) в сравнение с САЩ, Турция, Китай и даже с Иран. Проектите отдавна са разработени, някои от тях са достигнали на ниво серийно производство, но до насищане на всички подразделения с необходимото количество дронове ще мине не една година. А това въоръжение вкл. дронове-камикадзе ни беше нужно вчера и даже завчера. Ако разгледаме действията на руската авиация в конфликтите от последните години, то те не се различават принципно от действията на съветската авиация в годините на Втората световна война (ВСВ). Върху главите на противника се изсипват тонове бомби, от които само малък процент са управляеми боеприпаси. С използване на бомбардировачи имащи  скъп час-полет, атаката от въздуха се получава твърде разточителна и неефективна. А ако самолетът бива  свален и загине екипажът, то това става   допълнителна  човешка трагедия.

Същата тази Турция, в Сирия и Либия използва нападателни дронове с бутални двигатели, с евтина стойност на летателния час-полет и боеприпаси струващи копейки. Те поразяват с точност практически всички наземни цели (с изключение на бункери), а  при унищожаването им не загиват пилоти. Самият безпилотник струва  в пъти по-малко от един бомбардировач като Су-24. Турският BayraktаrТВ2 струва по-малко от единия двигателна Су-24. За управляване на дрон не са необходими пилоти от висок клас, обучението на които е скъпо. То може да се осъществява от оператор, който не превъзхожда по умения един напреднал в компютърните игри тинейджър. Така че в съвременните конфликти използването на безпилотници излиза много по изгодно и ефективно, отколкото използването  на реактивна бойна авиация.

Тъй като

в съвременния свят всичко се измерва с пари,

то и продажбата на безпилотници има по-големи перспективи, отколкото търговията с изтребители и бомбардировачи. От последните на световния оръжеен пазар има излишък, а безпилотници предлагат само няколко страни. При това избирателно. Например САЩ и Израел не продават своите дронове, на който и да е било. Ето защо турските компании „Байрактар“ и TAI, произвеждащи безпилотниците BayraktarТВ2и Anka-S, имат много големи шансове да станат  едни от световните лидери по продажба на дронове. Особено, ако на Турция се удаде да локализира района на продажби и да се избави от експортните ограничения на страните доставящи възлови  компоненти  за дроновете.

Конфликтите в Сирия, Либия и Карабах направиха на турските нападателни безпилотници отлична реклама, за която може само да се мечтае. Ето защо не е изключено в близко бъдеще с турски дронове  да се въоръжат не само армиите на Азербайджан, Украйна и Катар, но и много други страни. Световният пазар на оръжия има свои специфични особености, но се подчинява и на общи правила. Едно от тях е: “Кой превари – той товари!“ т.е., който съумее да предложи иновационен  продукт – той ще печели, а този който не е успял ще бъде закъснял необратимо.

Ето защо е много жалко, че

Русия сега е в ролята на догонваща,

въпреки че първите наши безпилотници, и то реактивни,  бяха разработени още в СССР. Но т.нар. „перестройка“ и особено годините след нея, отхвърлиха страната на десетилетия назад в много области. И не е за учудване, че руските нападателни безпилотници  се появяват едва сега, докато в САЩ  нападателният дрон Predatore е на въоръжение от 1995 г.

Ако оставим настрана техническите подробности на карабахския конфликт, то най-важният извод, който се налага да направим е, че за армия и въоръжение  не трябва да се пести. Всички помним докъде ни доведе пагубният пацифизъм на Горбачов и Елцин, които с ударни темпове съкращаваха армията и разходите за отбрана,  демонстрирайки на целия свят своята  малоумна любов. И още през 1994 г., заради грешките на недалновидните ръководители на страната, се наложи да се плаща страшна и голяма цена. В същото време Азербайджан показа как трябва да се отнасяме към своята армия и към процеса на превъоръжаването й. Многогодишната модернизация на армията му доведе фактически до печелившо решение на стар териториален спор с Армения, на който краят не се виждаше.

Така че ни остава  да си припомним и да перифразираме знаменитата фраза на  Александър III: „Русия има само три съюзника – съвременна армия, съвременен флот и водещ военнопромишлен комплекс.“


Превод: Румен ВОДЕНИЧАРОВ


 


Страница 2 от 403