Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

АБОНАМЕНТ 2021

Е-поща Печат PDF

Уважаеми читатели,

Тече абонаментната кампания за новата 2021 г. Ако ни вярвате, ако не сме ви разочаровали – подкрепете ни! Неизпълнената задача от миналата абонаментна кампания – 1000 годишни абонамента, остава. И фронтът, повече от всякога, очаква вашата подкрепа. Не само защото заедно ще бъдем по-силни, а защото, за да пребъде България, никой не бива да остане безучастен в битката на истината с лъжата.

Разпространението на вестника, по независещи от нас причини е ограничено. Вие отдавна знаете защо. Абонаментът е все още най-сигурният начин, че духът на „Зора“ не може да бъде сломен. Докажете тази истина!

Във всяка пощенска станция, до 14 декември т.г., може да осъществите вашата подкрепа за вестника.

Каталожният номер на „Нова Зора“ е 311.

Цената за един годишен абонамент от 52 броя, е 52 лв.

Приемат се абонаменти  и за един, и за три, и за шест, и за девет месеца.

Всеки вторник очаквайте „Нова Зора“. Търсете го и го разпространявайте.

За абонамент можете да се обърнете и към офисите на ДОБИ ПРЕС, с които редакцията на „Нова Зора“ има договорни отношения.

Можете да се абонирате и чрез пощенски запис за избрания от вас срок на адрес: София 1377, ул. „Пиротска“ 3, за Минчо Мънчев Минчев. Особено е важно да бъде изписан адреса и името на получателя, както и телефон за обратна връзка.

Допълнителна информация може да получите на тел. 02 985 23 05;  02 985 23 07, както и на мобилни телефони: 0879 140 122 и  0894 66 49 00.


 

ЗА ВЕЛИКАТА ОТГОВОРНОСТ ПРЕД ОТЕЧЕСТВОТО

Е-поща Печат PDF

В петък, 10 декември, бяха подписани коалиционните споразумения на  партия „Продължаваме промяната“, с БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. В събота, 11 декември, президентът Румен Радев връчи мандат за съставяне на правителство на председателя на ПП „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Папка с вече съгласувания проекто-състав и структура на министерски съвет, веднага бе получена от президента Румен Радев. На извънредно заседание на 47-То Народно събрание, в понеделник, 13 декември, се очаква да бъде утвърдено новото правителство на Република България. Ако то бъде гласувано и одобрено от народните представители,  БСП ще отговаря  за 4 министерства.

На Пленума на Националния съвет, в петък, със 138 гласа „за“ без „възрържали се“, и „против“, бяха утвърдени министрите от Коалиция „БСП за България“. Корнелия Нинова бе утвърдена за поста зам.-министър председател и министър на икономиката. Инж. Георги Гьоков - за министър на труда и социалната политика;  Иван Иванов - за министър на земеделието; Христо Проданов - за министър на туризма.

„Нова Зора“ поздравява всички номинирани и им пожелава несекващи сили и всеотдайност към проблемите на Отечеството, в името на великата отговорност за бъдещето на българския народ и каузата на социалната солидарност.

Честито и на добър път!


 

Какво има в кратера с дълбочина 30 см?

Е-поща Печат PDF

Надявам се, макар да не вярвам, че този въпрос скоро ще се осъзнае като из­ключително важен не просто в разследването на инциден­та с главния прокурор, но и в осъзнаването и осмислянето на нашето политическо битие от последните 20-25 години, на неговата власт и особено на политическите отношения и същността на капитализма като социалнополитическа система. В подоб­ни инциденти, особено когато са съсредоточени във взривове, заплахи, опасности от физиче­ско унищожаване и разстройване на целия по­литически живот, винаги се проявяват безси­лието на властта, както и на нейната опози­ция, установения ред и причините, поради които се правят опити той да бъде променен и премахнат, на хората, които замислят и из­пълняват инцидента и на тези, срещу които е насочен. Тук най-важното присъствие е на властта и системата, която я излъчва и й поста­вя задължението да управлява. Властта обаче си има други грижи и знае, че този, който ре­ално я поставя начело на държавата, изисква от нея нещо съвсем различно от онова, което избирателите очакват от нея! Тя на него служи и нему угажда.

Аз, разбира се, не мога, пък и не е моя ра­бота, да анализирам и оценявам този инци­дент нито в неговата техническа страна, нито в юридическия му смисъл. Пък и те не ме ин­тересуват чак толкова. Но случаят се превръща в знак и символ на държавата и властта и аз на­сочвам вниманието си именно към политическия знак и символ на въпросния кратер с дълбочина, както официално бе публично обявено, от 30 см.

В него се е събрало всичко, което характе­ризира живота, който живеем, и с безсрамна откровеност представя гордо и надменно ця­лата му пошлост, нелепост и уродливост. Вър­ху въпросния кратер се експонират главните черти на обществения характер и степента на упадък, разруха и цинизъм на една обществе­на реалност, напълно лишена от морал и поч­теност. Но вярна на своя „нов цивилизационен избор“ и на „ценностите”, които той й донесе.

И вместо да изглежда страховита и изпъл­нена с опасности, наречената „кратер“ оста­вената от избухването на заряда, дупка с 30 см дълбочина показа колко пошло и нелепо е всичко у нас. В една такава дупка ще побереш единствено собствената си ограниченост и не­способност, страх, коварство, отмъстителност.

В една пошла и политиче­ски немощна обществена реал­ност всичко е пошло и немощ­но, защото се извършва от хора посредствени, необразовани, непрофесионални, недоучени, безсъвестни. На тях много им се иска да вършат славни дела, за да изглеждат загрижени за държа­вата и народа, но възможностите им са достатъчно ограничени, за да произвежда само интриги, лъжи, пошлости. Те умеят единствено да се пъчат, да заплашват, да се заканват, да се кълнат в любов към отечест­вото или че са мъже, да жестикулират, лъжат, но най-вече да се оправдават.

И понеже в този проблем са ангажирани по­средствени умове, интригата се заплете около това дали главният прокурор ще подаде ос­тавка, как ще се изпълни отстраняването му от длъжност, чии интереси са замесени, дали това е съдебна реформа или не е? После духо­вете се разбуниха в очакване какво ще се слу­чи, след като той обеща да не подава оставка, а довчерашните храбреци започнаха да се оп­равдават. Пошъл и гнусен театър на бездар­ни драматурзи, режисьори, изпълнители, та дори и технически персонал. Да не говорим за тези, които гледат представлението и автори­тетно го коментират и оценяват. Всеки театър обаче си заслужава критиците и ценителите. А критици и ценители като нашите полито­лози им отива да гледат тази пошлост, защо­то им отива на ленивите и безплодни умове и жалките им пера. Нали този театър ги е обуча­вал и формирал професионално по образ и по­добие на техните преподаватели, но и на тези, които сега им заплащат за посредствеността и бездарието.

У нас винаги е така. Когато се случи нещо екстрено, посредствеността бърза да го еле­ментаризира и затвори в познати рамки, за да го направи лесно за обяснение и анализ. Затова коментарите са все около видимото, баналното, елементарното.

Този път става същото. Толкова е загнило мисленето, толкова е потиснат и елемента­ризиран българският ум, че не е в състояние поне една мисъл да произведе и тя да е умна, рационална, оригинална, продуктивна, дълбо­ка.

Какво тогава да очакваме от нашето бъде­ще?

Аз отговарям ясно и категорично: нищо!

 

„Атентатът“ като пландемията

Е-поща Печат PDF

Ситуацията с атентата е като тази с корона­вируса. Всички зна­еха, че е нагласена, всички знаеха, че ни лъжат, но това не попречи граждан­ските ни права да бъдат бру­тално потъпкани и половина­та свят да бъде изтребен чрез ваксини, „противоепидемични мерки“, паника и умишлено лишаване от здравни грижи.

„Атентатът“ следва съ­щата схема и е част от същия замисъл.

На сценаристите не им пука, че не им вярваме. Не ги е еня какво мислим. По­становката им е комично не­сръчна, но ще изпълни цели­те си:

Лов на вещици. Репресии. Налагане на допълнителна цензура. Сплашване на сво­бодомислещите.

Президент, парламент, партии, медии, посолства - ще повтарят в скоропоговор­ка едно и също: „Атентат срещу държавността“!

Нищо, че атентатът срещу държавността се състоя преди 33 години и оттогава не спират да я рушат същите тия гореиз­броени.

А междувременно, зад съз­дадената димна завеса, ще се състави дългочаканото от ко­зяците „правителство на вой­ната“. Личните „червени ли­нии“, разделящи мутрите и шарлатаните, набързо ще бъ­дат заличени, за да бъде ук­репена „заплашената държав­ност“.

Главният прокурор, олице­творението на държавността, човекът институция, чрез пър­вомайския атентат бе възка­чен на най-високия връх, на който се възправят само „мъ­чениците на Правдата“. И бе обожествен. И сега вече никой не може да го докосне. Доказа­но бе, че мафията е посегнала на живота му, защото винаги е бил неумолим борец срещу нея. Доказа се, че е „личен враг“ и прицел на „тирана Путин“. Доказа с „опасност за живота си“ своята евроатлантическа вярност. Накъде повече!

Как ще махаш такъв главен прокурор - та той надмина по заслуги Джовани Фалконе - и за разлика от него оживя! „Бог ни го запази“!

Отпада и нуждата от „раз­следване на главния прокурор“ като условие за управленски тандем межзу ГЕРБ и ПП/ДБ. Авторите на „атентата“ са му намерили цаката. Сега вече и Киро сит, и Гешев цял.

„Уау, държавността в Бълга­рия е заплашена“! И тези, които особено държат на опазването на българската „държавност“ - САЩ и НАТО – ще имат повод да вкарат още свои войници и да предприемат драконовски мерки за „налагане на демокра­ция“, за да „съхранят“ и държав­ността. И тези мерки няма да са срещу „организаторите“ на ко­мичния атентат (защото имен­но крадецът вика „дръжте кра­деца!“) и не срещу мафията, криминалните елементи и на­ционалните предатели, а сре­щу честните и смели българи - точно тези, на които все още се крепи Отечеството.

Нейната последна вярна фаланга.

Така че, приятели, удря ча­сът на изпитанията! Знаците в това отношение са много, но особен щрих добавя пълната подготвеност на проведения „митинг на прокурорите“. Зна­кът беше очакван и разбран. Предварителната организа­ция - на ниво.

Денят на атентата обаче бе погрешно подбран от сценари­стите. Въпреки формулата от нумерологията 1+5 (м. май) + 7 (сумата от цифрите на 2023), да, числото е фатално, но на съща­та дата – 1 май (по нов стил) е избухнало Априлското въста­ние. А тази дата е заветът, кой­то пази българщината. Но така е, когато липсват знания. Както се изрази един български офи­цер от инженерни войски „ама­тьорска работа на милиционе­ри от Симеоновското училище“ – за всяване на суматоха.

Взривната вълна от тако­ва мероприятие не може да постигне целта. Тя е отведе­на в страни. И е контрапродук­тивна за организаторите. Един­ственото й достойнство е, че отваря очите на мислещите хора.

С тези неща шега не бива. Има някаква вселенска забра­на, има закон свише, който не позволява да се преструваме на жертви и да викаме за по­мощ, когато помощ не ни е нужна. Престъпим ли този за­кон, злото идва при нас. Лъж­ливото оплакване е вратата, през която му позволяваме да нахлуе.

Нашите деди и баби дори са забранявали да се произ­насят думи като убийство, смърт, болест, чума, шарка и т.н. Смятали са, че самото им изговаряне насочва болестта и смъртта към нас и са ги за­меняли с евфемизми. Недопус­тимо е било публично да се обявиш за жертва на нападе­ние, ако нападение над теб не е имало. Ако лъжеш, че са те нападнали убийци, скоро на­истина ще станеш жертва на убийци.

Казано е: не дърпай дявола за опашката!

Да си играеш на „атента­ти“ е игра с огъня. Това е бу­меранг, който неизменно се връща при лъжливото овчар­че.

Бумерангът на съдбата.

Народът български неслу­чайно е сътворил тази притча.

 

9 май - денят на жадуваната пролет

Е-поща Печат PDF

Девети май е ден, в кой­то се прекланяме пред подвига на победите­лите над нацистка Гер­мания. Ден, в който да кажем истината за Втората световна война, да отговорим на фал­шификациите и опитите за пренаписване на историята. Да кажем ясно и високо, че ос­новната заслуга за победата над фашизма е на Червената армия и Съветския съюз. Фа­ктите са красноречиви. Най-го­лемите и кръвопролитни сра­жения са на Източния фронт, там има най-много герман­ски войски. И не само герман­ски, а почти цяла „обединена“ Европа. Съветският съюз даде 27 милиона жертви за тази победа. За фалшификатори­те трябва да кажем, че жерт­вите на САЩ са около 400 000. Само тези числа са показател­ни кой е основният двигател за победата през 1945 г. Ци­нично, срамно, неблагодарно е някои български политици и общественици да искат да премахнат Паметника на ар­мията, която освободи Евро­па от нацистката чума. Позор­но е да изопачават историята, че България била окупирана от Съветската армия. А нима кресливите фалшификатори забравиха, че българското прогерманско правителство на 1 март 1941 г. влезе в оста „Рим-Берлин-Токио“. България била окупирана. Нима в стра­ната до 1990 г. е имало съвет­ски войски или съветски во­енни бази?! Не, не е имало! Но сега в България има аме­рикански военни. И не само в България, а в почти цяла Евро­па има 100 000-на американ­ска войска.

Не е ли чудовищно да ис­каш да премахнеш паметник на армия, която не е убила и един българин, а е била по­срещната с радост и килим от цветя? Не е ли наглост и при­мер за унизителна васалност да има паметник на амери­канските летци, които разру­шиха София и убиха хиляди граждани? Къде е тук истина­та?

Не е ли лицемерно и под­ло да възхваляваш и поощ­ряваш нацизма в Украйна, където се отнемат правата на граждани по етнически и религиозен признак? Не е ли зловещо да си затваряш очите пред изгорените живи хора в Одеса на 2 май 2014 г.? Демократично ли е да не за­белязваш цели 9 години бом­бардировките в Донбас? Не е ли това расизъм и фашизъм?

Нима е възможно в уж ци­вилизована Европа да забра­няват честването на Деня на Победата?

Щеше ли да има Ден на Ев­ропа и да звучи „Одата на ра­достта“ ако не бяха победите и жертвите на съветските на­роди?!

Желанието да се зали­чи истината, да се забравят жертвите, героичните под­визи на Червената армия, на всички антифашисти от Ев­ропа и България, да се отри­чат фактите и да се пренапи­ше историята, е цинизъм и бездарие.

Девети май е ден, в който оръдейните залпове, писъка на куршумите и грохота на бомбите заглъхнаха и наста­на тишина. Оглушителната ти­шина на настъпвашия жадуван мир. Тишина непозната чети­ри дълги години. Това бе ти­шината на 9 май - ден, в който хората от цяла Европа се пре­гръщаха, смееха се през съл­зи, бяха едновременно тъжни и щастливи.

Девети май, ден, в кой­то дойде истинската пролет със синьо, мирно небе и ярко слънце.

На 9 май нека камбани­те да бият в чест на Победата над фашистката чума.

Девети май - ден на Побе­дата!

Да живее българо-руската дружба!

Да живее вечно България - нашата мила и свидна Роди­на

 


Страница 12 от 533