В петък, 10 декември, бяха подписани коалиционните споразумения на партия „Продължаваме промяната“, с БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. В събота, 11 декември, президентът Румен Радев връчи мандат за съставяне на правителство на председателя на ПП „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Папка с вече съгласувания проекто-състав и структура на министерски съвет, веднага бе получена от президента Румен Радев. На извънредно заседание на 47-То Народно събрание, в понеделник, 13 декември, се очаква да бъде утвърдено новото правителство на Република България. Ако то бъде гласувано и одобрено от народните представители, БСП ще отговаря за 4 министерства.
На Пленума на Националния съвет, в петък, със 138 гласа „за“ без „възрържали се“, и „против“, бяха утвърдени министрите от Коалиция „БСП за България“. Корнелия Нинова бе утвърдена за поста зам.-министър председател и министър на икономиката. Инж. Георги Гьоков - за министър на труда и социалната политика; Иван Иванов - за министър на земеделието; Христо Проданов - за министър на туризма.
„Нова Зора“ поздравява всички номинирани и им пожелава несекващи сили и всеотдайност към проблемите на Отечеството, в името на великата отговорност за бъдещето на българския народ и каузата на социалната солидарност.
Честито и на добър път!
Надявам се, макар да не вярвам, че този въпрос скоро ще се осъзнае като изключително важен не просто в разследването на инцидента с главния прокурор, но и в осъзнаването и осмислянето на нашето политическо битие от последните 20-25 години, на неговата власт и особено на политическите отношения и същността на капитализма като социалнополитическа система. В подобни инциденти, особено когато са съсредоточени във взривове, заплахи, опасности от физическо унищожаване и разстройване на целия политически живот, винаги се проявяват безсилието на властта, както и на нейната опозиция, установения ред и причините, поради които се правят опити той да бъде променен и премахнат, на хората, които замислят и изпълняват инцидента и на тези, срещу които е насочен. Тук най-важното присъствие е на властта и системата, която я излъчва и й поставя задължението да управлява. Властта обаче си има други грижи и знае, че този, който реално я поставя начело на държавата, изисква от нея нещо съвсем различно от онова, което избирателите очакват от нея! Тя на него служи и нему угажда.
Аз, разбира се, не мога, пък и не е моя работа, да анализирам и оценявам този инцидент нито в неговата техническа страна, нито в юридическия му смисъл. Пък и те не ме интересуват чак толкова. Но случаят се превръща в знак и символ на държавата и властта и аз насочвам вниманието си именно към политическия знак и символ на въпросния кратер с дълбочина, както официално бе публично обявено, от 30 см.
В него се е събрало всичко, което характеризира живота, който живеем, и с безсрамна откровеност представя гордо и надменно цялата му пошлост, нелепост и уродливост. Върху въпросния кратер се експонират главните черти на обществения характер и степента на упадък, разруха и цинизъм на една обществена реалност, напълно лишена от морал и почтеност. Но вярна на своя „нов цивилизационен избор“ и на „ценностите”, които той й донесе.
И вместо да изглежда страховита и изпълнена с опасности, наречената „кратер“ оставената от избухването на заряда, дупка с 30 см дълбочина показа колко пошло и нелепо е всичко у нас. В една такава дупка ще побереш единствено собствената си ограниченост и неспособност, страх, коварство, отмъстителност.
В една пошла и политически немощна обществена реалност всичко е пошло и немощно, защото се извършва от хора посредствени, необразовани, непрофесионални, недоучени, безсъвестни. На тях много им се иска да вършат славни дела, за да изглеждат загрижени за държавата и народа, но възможностите им са достатъчно ограничени, за да произвежда само интриги, лъжи, пошлости. Те умеят единствено да се пъчат, да заплашват, да се заканват, да се кълнат в любов към отечеството или че са мъже, да жестикулират, лъжат, но най-вече да се оправдават.
И понеже в този проблем са ангажирани посредствени умове, интригата се заплете около това дали главният прокурор ще подаде оставка, как ще се изпълни отстраняването му от длъжност, чии интереси са замесени, дали това е съдебна реформа или не е? После духовете се разбуниха в очакване какво ще се случи, след като той обеща да не подава оставка, а довчерашните храбреци започнаха да се оправдават. Пошъл и гнусен театър на бездарни драматурзи, режисьори, изпълнители, та дори и технически персонал. Да не говорим за тези, които гледат представлението и авторитетно го коментират и оценяват. Всеки театър обаче си заслужава критиците и ценителите. А критици и ценители като нашите политолози им отива да гледат тази пошлост, защото им отива на ленивите и безплодни умове и жалките им пера. Нали този театър ги е обучавал и формирал професионално по образ и подобие на техните преподаватели, но и на тези, които сега им заплащат за посредствеността и бездарието.
У нас винаги е така. Когато се случи нещо екстрено, посредствеността бърза да го елементаризира и затвори в познати рамки, за да го направи лесно за обяснение и анализ. Затова коментарите са все около видимото, баналното, елементарното.
Този път става същото. Толкова е загнило мисленето, толкова е потиснат и елементаризиран българският ум, че не е в състояние поне една мисъл да произведе и тя да е умна, рационална, оригинална, продуктивна, дълбока.
Какво тогава да очакваме от нашето бъдеще?
Аз отговарям ясно и категорично: нищо!
|
Ситуацията с атентата е като тази с коронавируса. Всички знаеха, че е нагласена, всички знаеха, че ни лъжат, но това не попречи гражданските ни права да бъдат брутално потъпкани и половината свят да бъде изтребен чрез ваксини, „противоепидемични мерки“, паника и умишлено лишаване от здравни грижи.
„Атентатът“ следва същата схема и е част от същия замисъл.
На сценаристите не им пука, че не им вярваме. Не ги е еня какво мислим. Постановката им е комично несръчна, но ще изпълни целите си:
Лов на вещици. Репресии. Налагане на допълнителна цензура. Сплашване на свободомислещите.
Президент, парламент, партии, медии, посолства - ще повтарят в скоропоговорка едно и също: „Атентат срещу държавността“!
Нищо, че атентатът срещу държавността се състоя преди 33 години и оттогава не спират да я рушат същите тия гореизброени.
А междувременно, зад създадената димна завеса, ще се състави дългочаканото от козяците „правителство на войната“. Личните „червени линии“, разделящи мутрите и шарлатаните, набързо ще бъдат заличени, за да бъде укрепена „заплашената държавност“.
Главният прокурор, олицетворението на държавността, човекът институция, чрез първомайския атентат бе възкачен на най-високия връх, на който се възправят само „мъчениците на Правдата“. И бе обожествен. И сега вече никой не може да го докосне. Доказано бе, че мафията е посегнала на живота му, защото винаги е бил неумолим борец срещу нея. Доказа се, че е „личен враг“ и прицел на „тирана Путин“. Доказа с „опасност за живота си“ своята евроатлантическа вярност. Накъде повече!
Как ще махаш такъв главен прокурор - та той надмина по заслуги Джовани Фалконе - и за разлика от него оживя! „Бог ни го запази“!
Отпада и нуждата от „разследване на главния прокурор“ като условие за управленски тандем межзу ГЕРБ и ПП/ДБ. Авторите на „атентата“ са му намерили цаката. Сега вече и Киро сит, и Гешев цял.
„Уау, държавността в България е заплашена“! И тези, които особено държат на опазването на българската „държавност“ - САЩ и НАТО – ще имат повод да вкарат още свои войници и да предприемат драконовски мерки за „налагане на демокрация“, за да „съхранят“ и държавността. И тези мерки няма да са срещу „организаторите“ на комичния атентат (защото именно крадецът вика „дръжте крадеца!“) и не срещу мафията, криминалните елементи и националните предатели, а срещу честните и смели българи - точно тези, на които все още се крепи Отечеството.
Нейната последна вярна фаланга.
Така че, приятели, удря часът на изпитанията! Знаците в това отношение са много, но особен щрих добавя пълната подготвеност на проведения „митинг на прокурорите“. Знакът беше очакван и разбран. Предварителната организация - на ниво.
Денят на атентата обаче бе погрешно подбран от сценаристите. Въпреки формулата от нумерологията 1+5 (м. май) + 7 (сумата от цифрите на 2023), да, числото е фатално, но на същата дата – 1 май (по нов стил) е избухнало Априлското въстание. А тази дата е заветът, който пази българщината. Но така е, когато липсват знания. Както се изрази един български офицер от инженерни войски „аматьорска работа на милиционери от Симеоновското училище“ – за всяване на суматоха.
Взривната вълна от такова мероприятие не може да постигне целта. Тя е отведена в страни. И е контрапродуктивна за организаторите. Единственото й достойнство е, че отваря очите на мислещите хора.
С тези неща шега не бива. Има някаква вселенска забрана, има закон свише, който не позволява да се преструваме на жертви и да викаме за помощ, когато помощ не ни е нужна. Престъпим ли този закон, злото идва при нас. Лъжливото оплакване е вратата, през която му позволяваме да нахлуе.
Нашите деди и баби дори са забранявали да се произнасят думи като убийство, смърт, болест, чума, шарка и т.н. Смятали са, че самото им изговаряне насочва болестта и смъртта към нас и са ги заменяли с евфемизми. Недопустимо е било публично да се обявиш за жертва на нападение, ако нападение над теб не е имало. Ако лъжеш, че са те нападнали убийци, скоро наистина ще станеш жертва на убийци.
Казано е: не дърпай дявола за опашката!
Да си играеш на „атентати“ е игра с огъня. Това е бумеранг, който неизменно се връща при лъжливото овчарче.
Бумерангът на съдбата.
Народът български неслучайно е сътворил тази притча.
Девети май е ден, в който се прекланяме пред подвига на победителите над нацистка Германия. Ден, в който да кажем истината за Втората световна война, да отговорим на фалшификациите и опитите за пренаписване на историята. Да кажем ясно и високо, че основната заслуга за победата над фашизма е на Червената армия и Съветския съюз. Фактите са красноречиви. Най-големите и кръвопролитни сражения са на Източния фронт, там има най-много германски войски. И не само германски, а почти цяла „обединена“ Европа. Съветският съюз даде 27 милиона жертви за тази победа. За фалшификаторите трябва да кажем, че жертвите на САЩ са около 400 000. Само тези числа са показателни кой е основният двигател за победата през 1945 г. Цинично, срамно, неблагодарно е някои български политици и общественици да искат да премахнат Паметника на армията, която освободи Европа от нацистката чума. Позорно е да изопачават историята, че България била окупирана от Съветската армия. А нима кресливите фалшификатори забравиха, че българското прогерманско правителство на 1 март 1941 г. влезе в оста „Рим-Берлин-Токио“. България била окупирана. Нима в страната до 1990 г. е имало съветски войски или съветски военни бази?! Не, не е имало! Но сега в България има американски военни. И не само в България, а в почти цяла Европа има 100 000-на американска войска.
Не е ли чудовищно да искаш да премахнеш паметник на армия, която не е убила и един българин, а е била посрещната с радост и килим от цветя? Не е ли наглост и пример за унизителна васалност да има паметник на американските летци, които разрушиха София и убиха хиляди граждани? Къде е тук истината?
Не е ли лицемерно и подло да възхваляваш и поощряваш нацизма в Украйна, където се отнемат правата на граждани по етнически и религиозен признак? Не е ли зловещо да си затваряш очите пред изгорените живи хора в Одеса на 2 май 2014 г.? Демократично ли е да не забелязваш цели 9 години бомбардировките в Донбас? Не е ли това расизъм и фашизъм?
Нима е възможно в уж цивилизована Европа да забраняват честването на Деня на Победата?
Щеше ли да има Ден на Европа и да звучи „Одата на радостта“ ако не бяха победите и жертвите на съветските народи?!
Желанието да се заличи истината, да се забравят жертвите, героичните подвизи на Червената армия, на всички антифашисти от Европа и България, да се отричат фактите и да се пренапише историята, е цинизъм и бездарие.
Девети май е ден, в който оръдейните залпове, писъка на куршумите и грохота на бомбите заглъхнаха и настана тишина. Оглушителната тишина на настъпвашия жадуван мир. Тишина непозната четири дълги години. Това бе тишината на 9 май - ден, в който хората от цяла Европа се прегръщаха, смееха се през сълзи, бяха едновременно тъжни и щастливи.
Девети май, ден, в който дойде истинската пролет със синьо, мирно небе и ярко слънце.
На 9 май нека камбаните да бият в чест на Победата над фашистката чума.
Девети май - ден на Победата!
Да живее българо-руската дружба!
Да живее вечно България - нашата мила и свидна Родина
|
