Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

НОВИ УСПЕХИ С НАШИТЕ МЪРТЪВЦИ

Е-поща Печат PDF

 

Понякога изглежда така, че Денков ся­каш управлява на сън – в някакво със­тояние на особен лунатизъм. Къде ходи, по чии покриви се кекерчи, не е известно, а и няма значение. Важното е, че много често напоследък се държи така, сякаш е бил на Луната, докато се случват ва­жни събития.

Само така може да се обяс­ни поведението му, което става все по-странно. Тия дни се дър­жа като ощипана девица: щял да си подаде оставката, ако въ­трешният министър не се изви­ни за безредиците и погромите на 16 ноември.

Министърът не се извини – но Денков не си подаде ос­тавката. Обаче поне стана ясно, колко е състрадателен. Милият.

Денков вероятно се надя­ва, безчинствата на 16 ноем­ври да скрият всички други погроми, сред които нашене­цът някак оцелява.

Той дори не се сеща, че може да бъде припознат за главния погромаджия, когото никоя полиция не може да опази - сти­га народецът да проумее, че липсващите лекарства или ха­оса с рецептите брутално на­рушават член 28 на Конститу­цията – „Всеки има право на живот“.

Всеки има право на жи­вот? И Конституцията ли ни се подиграва?


За какво „право на живот“ говорят? Поне да бяха използ­вали думата „живуркане“.

Странно кротък е Денков, и когато се случват конспирации­те около „Лукойл“. Или когато хранителните вериги мишку­ват с цените на стоки за бед­няците. Сякаш каквото и да се случи, той е в лунната си про­съница. Затова и Асен Васи­лев, финансовият му министър, си е разпасал докрай пояса, без да се интересува, че всеки мо­мент ще лъсне голият му зад­ник - той пък взема като изог­лавен заеми, това е любимото му хоби.

Тия дни Делян Добрев при­помни една сметка, която все се опитват да потурчат, за да не се разтупкат излишно сър­цата на късните ни антикому­нисти. Запишете си я: за 45 го­дини „комунистическа“ Бъл­гария натрупва 10/десет ми­лиарда долара дълг - а само за три години харвардският кур­сант Асен Василев натоварва самара ни с 11/единадесет ми­лиарда долара дълг. Отгоре на това е планирал още 10 милиар­да дълг, които да изтегли само за две години, 2025 – 2026!

Ще станем народ, ако дори се сетим, че можем да органи­зираме едно скромно шествие срещу разпасалия се пояс.

Може би именно заради тази сметка, наскоро известен соци­олог ни зарадва с твърдение­то си, че „България никога не е била толкова богата“. идиоти!“ – той пропусна да направи това уточнение, но то се подразбира. У нас винаги всичко най-вече се подразби­ра – и заради това нищо нико­га не е разбирано докрай.

Докато Денков е бил на Луна­та отново стана ясно, че в Бъл­гария, която никога не е била толкова богата, българинът е абониран, може би завинаги, за най-ниските доходи в Евро­съюза - в замяна на което има най-продължителна работа седмица/според Евростат.

Изглежда справедливо, дори се подразбира, че е справедливо – би казала Сивушка на Белчо. Дий, българино, дий.

Този геноцид обаче оче­видно няма място в лунни­те размишления на премие­ра. За него е достатъчно да раз­даде един-два черпака от ситу­ационната си състрадателност – притворно да се подмаже на простолюдието и някак да го залъже.

В репертоара на нашите властници подмазването зае­ма челно място, колкото и да е нелепо и неискрено. Покая­нието, обаче, изобщо липсва - тази „процедура“ е задължение единствено на окаяния ни На­род.

На Денков, изглежда, му е далеч по-важно да се изви­ни на един пострадал от по­лицейско насилие запалян­ко, отколкото на цял един На­род, когото усърдно се стараят окончателно да оскотят.

Ей, Лунатици Сладки – на­правете една проста сметчи­ца: какво трябва да се случи, че най-накрая да се отлепим от първото място по смъртност на населението? Какво? Кога? Поне да сме втори?

Кога ще постигнете този исторически успех?

И как пък нито една партия не се сети досега да обещае това на гламавите избиратели - вижте колко обнадеждаващо би звучал един изборен при­зив: „Ще постигнем нов успех с Нашите Мъртъвци!“

В „ония“, тоталитарните години, когато Денков със си­гурност все още не е разкрил лунните си дарби, поразител­но впечатление ми беше на­правило едно признание на виден съветски академик, ди­ректор на Правния институт на Академията на науките на Съветския съюз, който в годи­ните на Големият Терор беше минал по реда си и през един от лагерите на ГУЛАГ. Та той казваше, че дори и по време на „Перестройката“, когато видел, че насреща му се задава мили­ционер, сменял тротоара. Стра­хът му останал завинаги.

Този страх е унищожите­лен – също толкова е разяжда­ща обаче и всепозволеността. Ние и нея сме постигнали - я ви­жте какъв пояс се влачи след нас.

33 ранени полицаи – и нито един кадър, който да до­кументира това веселие. Как така?

Ами Денков – препълнен със състрадание - къде беше да предупреди и направо да за­брани „шествието“?

Нямаше да го стори – той предпочита да се държи като оплаквачките на българско погребение: видят някой да приближава ковчега и ведна­га надават вик, грозен и из­куствен.

Джулиан Бърнс, размишля­вайки над твърдението, че най- щастливите хора на Земята били датчаните, казва: „Това се дължи на скромността на изразените от тях надежди. Вместо да се целят в Луната и звездите, тяхната амбиция е само да стигнат до следваща улична лампа и доволни, кога­то успеят, те били и по-щаст­ливи…“.

Ние обаче, колкото и да стая­ваме мижавите си надеждици, все не стигаме до никъде. Наши­те надежди отдавна са пленени от безсъвестни комбинатори.

Врявата и яростта – до го­ляма степен оправдани – кои­то съпровождат събития като това на 16 ноември, са част, малка част от Българския Провал: мнозина от младите хора у нас практически са на­бързо претупани от образова­телната система, а както веро­ятно ще се окаже след време - и от здравеопазването.

„Много ви здраве по пътя на мизерията и униженията“ – това им казват Лунните ни властници.

Те нямат никаква предста­ва, какво озверява един млад човек - и какво озверява един полицай.

Не знаят и друго: камъкът не е справедлив в ничии ръце.

За финал – едно видение от Разцвета на Провала: Сомнам­були управляват сомнамбу­ли…

***

 

ВРЕМЕ Е ЗА ДЕЙСТВИЕ!

Е-поща Печат PDF

100 години след подписването на Ньойския договор не е време за размисъл.


Западните покрайнини трябва да бъдат върнати на България – чух да казва Ангел Джамбазки от ВМРО по телевизията на 30 ноември т.г. след десетилетия мълчание на цялата самоназначила се да управлява България политическа върхушка!

Положителното е, че вече някои са осъзнали и разбрали това, което повтаряме от години, че БЗП никога не са давани на Сърбия, която, след разпадането и заличаването от политическата карта на света  на държавата, на която бяха предоставени, ги окупира.

Един окупатор няма какво да връща, тъй като той нищо законно не е получил и не притежава. Окупаторът трябва да бъде заклеймен и прогонен от окупираните чужди територии.

България трябва да си възстанови суверенитета над БЗП, незабавно и безусловно. Не като обяви война на Сърбия, а като сезира всички международни институции, създадени с цел за поддържане на международния ред и законност и настои за осъждане и международна изолация на агресора – Република Сърбия.

През 1997 г. сръбската скупщина, години преди окончателното разпадане на остатъчна Югославия, без санкция или съгласие на нито една от бившите съюзни републики, прие Закон за присъединяване на Западните покрайнини към Р Сърбия.

Така Сърбия се опита да бъде узаконявана фактическата окупация на тези български територии и да легитимира агресията по присвояването на БЗП, които, като територия предоставена с международен договор на саморазпусналата се СФРЮ, останаха извън териториалния суверенитет на новосъздадените държавни образования – Македония, Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Словения. Съгласно действащият принцип на международното публично право Restitution ad Integrum, което предполага възстановяване на оригиналните условия от преди наложената промяна, отстраняване на причинена вреда или несправедливост. Този принцип напоследък все по-често се прилага при нарушение на правата на човека и по-специално към хора подложени на принудително разселване и загубили домовете и имотите си. Българите от БЗП са типичен пример, подобно на милионите бежанци по света. Принципите „Pinheiro Principles“, относно условията за връщане на отнета собственост на прогонени от домовете и собствеността си лица, заслужават специално внимание, проучване и съблюдаване в случаи като окупацията на БЗП в началото на ХХІ век от Сърбия.

Агресията и окупацията, практикувана от сръбската държава по отношение на БЗП, а може би и по отношение на територии на други съседни на Сърбия народи, никога не е било и няма да бъде международно правно основание за придобиване на територия. Сръбските действия по отношение на БЗП до голяма степен обясняват и легитимират реакцията на обитателите на Косово, обявили национална независимост от Сърбия. Вярваме че и други народности ще последват примера им и дълг на българската държава е да доведе истината за този бандитизъм, превърнат в сръбска държавна политика, до знанието на широката международна общественост.

Докато Сърбия не се изтегли от БЗП, България задължително трябва да блокира участието на Сърбия в международния публичен живот посредством междудържавните многостранни международни организации, а не да продължава овчедушно да очаква благоволението на Сърбия да й върне заграбеното.

Териториите, които по силата на наложените ни обстоятелства продължаваме да наричаме БЗП, (съгласно Ньойския мирен договор от България са откъснати Западните покрайнини с площ 1 545 км² и население от 64 509 души, от които 54 758 са българи, 8637 - власи, 549 - цигани и едва 127 – сърби), са окупирани преди да бъдат предадени по политически причини, за да бъде наказана България, на субекта на международното право, наречен Сърбо-Хърватско-Словенската държава, чието създаване е прогласено  на 1 декември 1918 г., държава която България признава с член 36 на самия Ньойски договор в деня на подписването му. На практика, СХСД не би могла да има никакво отношение към събитията, довели до подписването на Ньойския договор. През 1929 г. СХСД се преименува в Кралство Югославия, през 1945 г. Кралство Югославия се трансформира в Федеративна Народна Република Югославия (ФНРЮ), която през 1963 г. приема името Социалистическа Федеративна Република Югославия (СФРЮ), престанала да съществува през 1991 г. През 1992 Република Сърбия и Черна гора образуват Съюзна Република Югославия, която през 2002 г. възкръсва в Държавна общност Сърбия и Черна гора, като в състава й влизат и две области: Войводина и Косово. През 2006 г. Държавната общност се разпада на Република Сърбия и Черна гора. През февруари 2008 г. Косово обявява независимост. Видимо събитията следват своя неизбежен ход на разпад. Включването на БЗП в границите на Сърбия след 2006 г. е акт на агресия и анексия, тъй като към онзи момент, България възстановява ipso facto суверенитета си върху отнетите й през 1919 г. територии след заличаване от правния мир на държавата, на която са били предоставени с международен договор.

С Парижкия мирен договор от 1947 г. правата на Кралство Югославия върху тези български земи бяха прехвърлени върху НФР Югославия. Изрично се подчертава, че се прехвърлят права, а не територии, което бе поредното доказателство, че т.нар. велики сили, които се разпореждаха със земите на българската държава, не оспорваха тяхната принадлежност към българското землище, а единствено правото на България да ги управлява в онзи момент!

По повод отбелязването на 100 години от подписването на Ньойския договор български историци, професори, академици и всякакви други жадни за внимание люде, си позволиха да убеждават от екрана на телевизията българския народ, че в Ньойския договор нямало нищо толкова страшно – България била победена държава и си била получила заслуженото. И онези, които си позволиха назидателно да убеждават българския народ, че и други националности били пострадали не по-малко от българите, пропуснаха да припомнят причините, принудили България да се включи във войните срещу своите съседи на страната на обещаващите възмездие (История.бг с Георги Ангелов!) и да изкрещи: стига грабеж!


Въпросът за БЗП не е за съблюдаване на някакви човешки права или права на малцинство, за каквито неграмотно пледират някои български политици-популисти, а за правата и идентитета на българската нация. Ако има нещо положително то е, че тезата за окупацията на БЗП от Сърбия си пробива път и започват да й дават гласност с искане за тяхното връщане. За съжаление не се разбира, че Сърбия не дължи връщане на тези територии, както отбелязахме, защото ги е заграбила в нарушение на международното право, а не са й предоставени с договор. Тя просто трябва да се изтегли и България да възстанови суверенитета си de jure. За съжаление някои продължават да повтарят мантрата за правата на българското малцинство в БЗП! Българите не са малцинство, а мнозинство у дома си, независимо от числеността им в някой район, ЗАПОМНЕТЕ!


1 декември 2019


 

ПРИКАЗКИ ЗА ВЪЗРАСТНИ: СВЕТЪТ НА БОЙКО СЕ РЕМОНТИРА

Е-поща Печат PDF

На седмия ден от протестите в България, премиерът Борисов се обръсна и отлетя за Брюксел. Там лидерите на ЕС и страните членки трябваше да гласуват бюджета на Евросъюза за периода 2021-2027 г. от 1, 074 трилиона евро и Фонда за възстановяване от коронакризата в размер на 750 милиарда евро, от които 500 милиарда грантове и 250 милиарда кредити. Обаче нещата се закучиха и на Бойко му се наложи да поостане до 11-тия ден на протестите срещу него и главния прокурор.  На 20 юли НС обсъди внесения от БСП вот на недоверие, на 21 юли вотът бе отхвърлен с дружни усилия от депутатите на ГЕРБ, ОП и „Воля“, а пред парламента скандираха стотици граждани, „завиждащи” на „успехите“ на управлението. Преди това трима министри бяха заложени на дузпата в очакване да бъдат изгонени след вота на недоверие. Не, заради корупция и некадърност, а заради „внушения“, че са свързани с ДПС. Така първият етап от „ремонта“ на кабинета започна с

разграничаване на Борисов и ГЕРБ от Доган и ДПС.

После премиерът се захвана с международното положение и най-вече с разпределянето на парите от обсъждания в Брюксел бюджет на ЕС за периода 2021-2027-ма година и особено на тези от Фонда за възстановяване от коронакризата.

Понеже канцлерът на Германия Ангела Меркел имаше рожден ден на 17 юли, Борисов й  подари сребърна бъклица с гюлово масло. Но, преди да му благодари, Меркел посочи стърчащия му извън маската нос, за да разбере, че антивирусните изисквания се отнасят и за него. Не ми се вярва да се е израдвала много и на подаръка му. Защото да подариш на жена цяла бъклица с розова вода може да означава, че я смяташ за нечистоплътна. Все едно че чувам Чудомировия хаджи Койо хаджи Стойоолу да гълчи дъщеря си: „Ти цяла ли се къпеш в ливанто, мари? Отдалече още миришеш на пор!“

По същото време протестиращите в София носеха плакат, пресъздаващ корицата на излязлата неотдавна в Гърция книга на Алеко Константинов „Бай Ганьо“. Уж случайно издателите на „Барба Ганьос“ бяха поставили на корицата образа на Бойко Борисов, вместо този на покойния Георги Калоянчев, изиграл литературния персонаж в едноименния филм у нас. Така или иначе, разликата между литературния герой и неговия съвременен интерпретатор е несъществена: вместо дисаги с мускали, премиерът Борисов носеше сребърна бъклица с гюлово масло. Което, разбира се, не му помогна още в първия ден от сбирката на ЕС в Брюксел да получи очакваните 13 милиарда евро. Лидерите на Нидерландия, Австрия, Швеция и Дания се запънаха категорично

срещу раздаването на парите на техните данъкоплатци на „счупените държави“ от Южна и Югоизточна Европа,

прочути с мързеливия си и корумпиран политически и бизнес „елит“. Т.нар. „пестеливи държави“ настояваха за орязване наполовина на грантовата част от Фонда за икономическо възстановяване, както и за правото на всяка страна да налага вето върху решенията за размера на безвъзмездната помощ, отпускана на провалени държави като България. Борисов първо обвини нидерландския премиер Марк Рюте в желание да бъде полицай на Европа, после се фотографира с него в знак на солидаризиране. На 21 юли сутринта, недоспал и отегчен, Борисов извести на целокупния български народ, че България ще получи 29 милиарда евро до 2027 г., от които близо 7,8 милиарда грантове плюс 200 милиона евро за изостаналите и бедни райони. Плъзна обаче слухът, че е получил тези пари, защото се е съгласил да бъде спряна АЕЦ  „Козлодуй“ през 2027 г.

Низините не искат да живеят по старому, а върховете не могат да управляват по новому.

Тези признаци на всяка революционна ситуация са налице у нас и само управляващите се правят, че не ги забелязват. Затова са съгласни и извършиха „мащабен ремонт“ на кабинета, но не и на предсрочно сдаване на властта и провеждането на предсрочни парламентарни избори. Преди повече от два века немският философ Лудвиг Фойербах е написал: „Бедна Германия не може да си представи живота без Бог на небето, без монарх в двореца и без полицай на улицата!“. Днес една част от България също не може да си представи живота без Борисов като премиер. Но това, което сънуват партизаните, чиновниците и феновете на ГЕРБ, не се споделя от масите протестиращи. Те не искат смяната на отделни министри, нито мащабен ремонт на кабинета, а оставката на цялото правителство, на неговата бухалка в лицето на главния прокурор Гешев, и на медийната баданарка в лицето на генералния директор на БНТ Емил Кошлуков, смятан също за човек на ДПС. Пресмятайки шансовете вотът на недоверие да не мине, „опозиционната“ партия „Воля“ на Веселин Марешки обяви предварително, че ще се въздържи. Кабинетът оцеля, но с това кризата в управлението няма как да приключи.

Изпъждането само натрима министри бе недостатъчно за протестиращите на улицата, които искаха и все още искат оставката на самия Бойко Борисов и цялото правителство, плюс тази на главния прокурор Гешев. След коалиционния съвет на 23 юли, самият Борисов изтъкна причини за смяната на министрите, съвсем различни от внушенията, че са свързани с Делян Пеевски, които уж бяха посочили областните координатори на ГЕРБ. На 14-тия ден от протестите Борисов „откри“, че Владислав Горанов не е упражнявал контрол върху Комисията по хазарта, че полицията на Младен Маринов е упражнила ненужно насилие спрямо протестиращи младежи, а в Министерството на икономиката на Емил Караниколов са се раздавали съмнителни бонуси. Тоест и тримата министри са за съд, а не просто за освобождаване. Към нарочените за изгонване трима министри бе прикачена и министърът на туризма Николина Ангелкова, за която се твърди, че сама си е подала оставката. Това май е единственото добро дело в живота й. Но имената, които бяха предложени да заместят освободените министридават даде пълно основание на Христо Иванов да заяви, че Борисов само размества столовете на потъващия герберско патриотичен „Титаник“.

България е съществувала повече от 1300 години без Бойко Борисов и Иван Гешев, ще преживее и без тях.

Така че изхвърлянето им от властта не бива да се разглежда като трагедия. По-лошо не може да стане! Главният прокурор Гешев, подобно на нарочените за смяна министри, също ще бъде изоставен като излишен баласт. Но, след като преди това привлече върху себе си и предназначените за Борисов гръмотевици на народния гняв. Окопната война, която той води, е безнадеждна. Още повече, че точно на 23 юли, в отговор на запитване от министъра на правосъдието, Конституционният съд обяви своето решение, че всеки редови прокурор може да разследва главния прокурор. Шевовете се пукат, господа съдебни заседатели, кой знае къде може да завърши и Гешев. Той обаче ще повлече със себе си и Висшия съдебен съвет, който го „избра“, въпреки несъгласието на президента, на съдийското и адвокатското съсловие.

Евентуалното излизане в дългосрочен отпуск, или доброволното оттегляне на Борисов от премиерския пост не означава, че се е отказал да дърпа конците на изпълнителната, законодателната, съдебната и медийната власти. В този сценарий обаче има един пропуск, абсолютно достатъчен, за да не се сбъднат кроежите на управляващите: оставането на ГЕРБ на власт е неприемливо за народа, който излезе на улицата и там осъзна силата си. Протестиращите не приемат вече да ги управлява не само Бойко Борисов, а и всеки, когото ще предложи партията ГЕРБ. Или „шайката“, както я нарече Антон Тодоров, преди да се присъедини към нейната парламентарна група. Абсолютно нежелани са и коалиционните партньори на Борисов – официалните, като ВМРО, НФСБ и „Атака“, и ортаците „ад хок“, като ДПС и ПП „Воля“. Да не забравяме и вътрешнопартийната  опозиция в БСП в лицето на Георги Гергов и Сергей Станишев. Първият призовава за коалиране с ГЕРБ, а вторият – за кръгла маса ГЕРБ-БСП. „Събрахме се!“, както се казваше в една телевизионна реклама.

Вярно е, че никой не знае какво ще бъде съотношението на силите в НС след евентуалните предсрочни избори. Но именно това прави излишни „пророчествата“, че ГЕРБ е без алтернатива и тя ще състави бъдещото коалиционно правителство на България. Преди да са се обозначили всички участници в предизборната надпревара, всякакви „политолъжки“ анализи приличат на гледането на ръка от циганките. С тази разлика, че ако не искат да бъдат глобени, мургавите врачки трябва да носят маски и да дезинфектират протегнатата им за гледане ръка. Докато проправителствените „врачки“ могат да лъжат без никакви противоепидемични мерки.


 

БГ ПОЛИТИКА 2019: САМО ПОЦЕЛУЙКОВЩИНА НЕ СТИГА!

Е-поща Печат PDF

„На богатий шапка клатя и на силний казвам „да“

и затуй ми е душата мирна, весела всегда“.

П. Р. Славейков



В своите спомени редица съветски пълководци от Великата Отечествена война, като Жуков, Щеменко и Баграмя, преразказват знаменитата формула на един преподавател по фортификация от Военната академия относно норматива за инженерно оборудване на отбраната: „Един километър, един батальон, един ден“. А един командир на батальон от БНА, чиято младост беше минала в Странджа, казваше: „Характерното за отбраната са огризките от хляб, останките от боб и парчетата вестник, използвани за задни цели“. Ако си представим като вид отбрана външната политика на България през изминалите 30 години и особено трите през, мандата на Бойко Борисов, можем да представим като огризки от хляб и останки от боб прокламираните цели и постигнатите резултати, които се пропагандират не с парчета, а с цели вестници и „национални“ електронни медии. Толкова свободни и независими, че България я класират на 111-то място в света по свобода на медиите.

Според тези блюстители на свободното слово, премиерът Борисов е „велик комуникатор“, признат от страдащия от алкохолен ишиас бивш председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Неотдавна той разказа как чрез една драсканица върху лист хартия Премиерът-Слънце Борисов му описал картинно проекта „Турски поток“. Ако вярваме на самия Борисов, той защитил „Турски поток“ и проекта АЕЦ „Белене“ и при срещата си с Доналд Тръмп в Белия дом. Към газовия проект нашият човек добавил и газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. А за АЕЦ „Белене“ поискал участието на американски компании, произвеждащи оборудване за ядрената енергетика. Според новоназначения американски посланик в София г-жа Херо Мустафа, именно газовата връзка с Гърция и терминалът за втечнен газ в Александруполис щели да отворят пътя за масирани доставки на втечнен газ и да превърнат България в истински газоразпределителен център и източник на енергийна сигурност за целия народ, докато „Турски поток“ я обричал да си остане изцяло транзитна страна. Това каза Херо Мустафа в лекцията за американско българските отношения, която тя изнесе пред Атлантическия клуб. На лекцията присъстваха Дядо Цар и неговият външен министър Соломон Паси, станал вече доктор. Преди руският президент да нахока ръководството на България, а не българите, за умишленото забавяне под външен натиск на строителството на „Турски поток“ на българска територия, точно американският посланик прояви недоверие и за хода на изграждането на газовата връзка с Гърция. Придружена от посланиците на Гърция и Азербайджан, министърът на енергетиката Теменужка Петкова, премиерът Бойко Борисов и представители на съответните търговски фирми, г-жа Мустафа посети Хасковския регион. Уважение всекиму, доверие никому! Но вместо да се обиди, премиерът на България повози посланика на САЩ на джип, шофиран от самия него и пред телевизионните камери награби Мустафа така, че замалко да й отвинти главата. То бива любов, ама чак толкова не бива! При визитата си във Вашингтон Борисов се опита да целуне и Тръмп по бузата, но удари на камък. След толкова обвинения в сексуални посегателства над служителки и проститутки, оставаше да обвинят Тръмп и в джендъризъм! Затова американският президент се задоволи да похвали българите като „страхотни приятели, които купуват F-35“ и харчат за отбрана 3,5% от БВП, за разлика от свидливите германци. Но какъв е в крайна сметка резултатът от „историческата“ среща на Тръмп с Борисов в Белия дом? България отиде на тази среща, предплатила 2,2 млрд.лв. за още непроизведените многоцелеви изтребители F-16 Block 70, а получи в замяна потупване по рамото, снимка за спомен и подканяне за по-бързо изграждане на газовата връзка с Гърция и терминала за втечнен газ в Александруполис. Посланик Мустафа обеща да докара и американски експерти, които „да огледат площадката на АЕЦ „Белене“. В замяна на това Борисов обеща във Варна да се разгърне координационен център на НАТО с оглед операциите и ученията на Алианса в Черноморския регион.


Но Херо Мустафа формулира съвсем друга задача на центъра: противодействие на морски и кибер-хибридни заплахи.


@Откъде ще дойдат те? Естествено от Русия.


„Гълъбът“ Борисов поиска повече учения, а ще получи един плацдарм за агресия. Москва, която не си прави никакви илюзии относно суверенността на българската външна и военна политика, натири реципрочно един български дипломат и чрез Владимир Путин предупреди София, че може да потърси алтернативен маршрут за „Турски поток“, ако правителството на Бойко Борисов продължава да симулира строителство на газопровода. На срещата на Владимир Путин със сръбския президент Александър Вучич в Сочи този въпрос е бил дискутиран отново, щом Вучич се е похвалил с готовността на сръбския участък от газопровода. Добавете към това изявлението на сръбския министър на отбраната Александър Вулин, че за разлика от България, Сърбия сама взема решения, и ще разберете, че България не извлече никаква полза от своето европредседателство. Сърбия очевидно не гори от нетърпение да влезе в ЕС чрез трамплина НАТО; Северна Македония не желае да признае общата си история с България и да се откаже от антибългарската риторика и политика;  Гърция заяви готовност да охранява небето над своята северна съседка, но за разлика от България, има с какво да го охранява! На всичко отгоре, в Гърция и Румъния свалиха властниците управлявали по време на българското европредседателство, а в Северна Македония може да направят същото на извънредните парламентарни избори през април 2020 г. Албания беше ударена от земетресение и също ще отложи евроинтеграцията си за по-добри времена. Впрочем, и френският президент Макрон е на мнение, че е рано страните от Западните Балкани да се канят за преговори за членство в ЕС. Тогава излиза, че България не само не е никакъв локомотив на Западните Балкани по пътя към ЕС, ами и Северна Македония не може да повлече натам. Каква полза от повишения кредитен рейтинг на страната, щом никой голям инвеститор не желае да дойде у нас, заради корупцията, липсата на квалифицирана работна ръка и ограничения ни вътрешен пазар?

Би Би Си излъчи един критичен документален филм за ужасяващите условия, в които живеят деца в неравностойно положение, доказвайки, че нищо в тази област на социалната политика не е помръднало от филма за Могиляне. Тогава премиерът намери жертвения агнец в лицето на министъра на труда и социалната политика Бисер Петков, обвини го в несправяне със задълженията и липса на комуникация с колегите и обществото, и го призова да подаде оставка. Получи тази оставка и веднага подготви следващия скандал, предлагайки Деница Сачева да седне в стола на Петков. И тази „калинка“ с „експертност“ по журналистика и социална педагогика, едва ли е най-подходящия кандидат за министър на труда и социалната политика. А в трудовата й биография като заместник-министър на образованието има и една скандална наредба за анкета сред децата, в която ги питат какви се чувстват: момченца, момиченца, или от някакъв трети пол? Малко по-рано с поста заместник председател на НС бе уреден проваленият тотално като вицепремиер „обединен патриот“ Валери Симеонов. А за главен прокурор ВСС избра Иван Гешев, докато неговият предшественик Сотир Цацаров бе предложен от МС и одобрен от НС за шеф на КПКОНПИ. По-хлевоустните коментират, че сякаш Борисов се готви отново да хвърли пешкира, та си подсигурява гърба срещу бъдещи обвинения от страна на прокуратурата и разследвания на имотното му състояние от антикорупционната комисия. И отново, тълкувайки както дяволът чете Евангелието, препоръките на Комитета на министрите на Съвета на Европа и Венецианската комисия, той измисли поста на втори главен прокурор, който да контролира титуляра и да може да го разследва при сигнали за извършено от главния прокурор престъпление! А кой ще контролира и разследва контролиращия прокурор? Да не говорим, че Конституцията не предвижда наличието на този контрольор, който пак ВСС ще избира, за да надзирава избрания от него главен прокурор. Следователно, трябва да се промени Конституцията, но в НС трудно ще се събере мнозинство, което да реши да се проведат избори за Велико народно събрание. Всякакви опити да се заобиколи Конституцията и въпросният наблюдаващ прокурор да се въведе чрез промени в Наказателния кодекс или Закона за съдебната власт, би трябвало да срещнат отпор от Конституционния съд. Впрочем, препоръките на Венецианската комисия се използват от нашите управляващи, само когато им е изгодно. Например, когато комисията предупреди да не се променя Изборният кодекс в последния момент, нашите умници си запушиха ушите. Борисов явно чува само това, което не може да отсвири без да получи шамар от Брюксел или Страсбург.

Последният епизод от играта на справедливост и „съобразяване с народната воля“ се разигра в НС по миналата седмица, когато след две гласувания на текстове в Закона за бюджета, касаещи размера на партийната субсидия, ГЕРБ подкрепи на третото гласуване предложения от БСП размер на субсидията от 8 лв. на получен действителен глас. Лично Борисов обясни това „изгърбване“ с ултиматума на Валери Симеонов, че ако този текст не бъде приет  трябва да си търси ново мнозинство за бюджета. Ако бюджетът не бъде одобрен, правителството трябвало да подаде оставка, а предвидените увеличения на минималната пенсия и заплатите на заетите в обществения сектор нямало да ги има. Остава всеки сам да прецени кое от двете е било водещото съображение за промяната в позицията на ГЕРБ. ДПС изтълкува тази отстъпка като „тайна договорка между Нинова и Борисов“, посредник на която бил Валери Симеонов. Интересна ситуация: ОП са съгласни на 8 лв. субсидия, а от ДПС настояват за такъв размер, който да осигури политическото функциониране на малките партии? Но не казват на каква сума възлиза този достатъчен размер? И дали изобщо ДПС има нужда от субсидиране, след като разполага с ТЕЦ „Варна“ и цял обръч от приятелски фирми? И, дали като говорят за неограничени дарения при нулева субсидияь депесарите имат предвид и такива от Турция? Така или иначе, субсидията от 8 лв. на действително получен глас е разумно, но дали ще остане поне през 2020 г., знае само Делфийският оракул.


По ирония на съдбата, точно инициаторите на референдума за промените в изборния кодекс от „Шоуто на Слави“, ще изпият горчивата чаша на безпаричието. Веднъж, защото СЕМ глоби тяхната телевизия „7/8 ТВ“ с 30 000 лв.; втори път, защото никой не се натиска да рекламира в чалга телевизия; трети път, защото съдът отказа да регистрира партия „Няма такава държава“, заради използваните в логото й национални символи. Което човек сам си направи, никой друг не може да му го направи! А пък и сценаристите на Слави не могат да се мерят с Борисов в рукопоцелованието. Както казва Бай Ганьо: „Ти ще целунеш ръка, аз по-надолу. Ти по-надолу, аз още по-надолу. Че ти с мене ли ще се мериш, бе, кьорпе?!“

Една реклама казваше, че не става само с ядене, трябва и акъл. Ние пък ще кажем, че не става само с поцелуйковщина. На разбрания и толкова му стига!


 

ВРЕМЕ Е ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ

Е-поща Печат PDF

Слово на д-р Костадин КОСТАДИНОВ, председател на ПП „Възраждане” и на парламентарната група


Уважаеми сънародници!


Обръщам се само и единствено към своите сънародници! Защото всички в тази зала, независимо от временно дадените ни власт, постове и позиции, трябва да сме преди всичко едно – българи!

От днес започва да тече последният срок, в който България ще може да се оттласне от дъното. Длъжни сме пред своя народ да изправим на крака държавата ни, която е оцелявала винаги досега, защото т.нар. политическа класа успя да я доведе до унизително положение, в което нашата Родина, разпъната между великите сили, просто да не може да си поеме дъх.

Днес народът ни заслужава нови, решителни и откровени водачи и е крайно време българската политика да бъде направлявана от мъже, а не от мижитурки!

На българския народ му писна от страхливи и сервилни управляващи.

Когато създавахме нашата организация без колебание реших да я нарека „Възраждане”. Защото в тази едничка дума се събира всичко, от което народът и земята ни имат нужда.

Народ и земя, които много от вас в тази зала и още повече извън нея – кукловоди на едно дългогодишно национално предателство – продавате за жълти стотинки. Земя, по която хората умират все повече и се раждат все по-малко. Плодородна земя с вносни храни и вносни ценности, вулгарно и цинично маскирани като „неизбежна модерност”.

Но България има имунна система! България има своите безстрашни синове и дъщери. Хора с памет. Хора, които искат достойно бъдеще! Хора, решени да се борят за него! Хора, които не искат да изпращат децата си по терминалите на летищата! Търсих – и намерих! – хора като мен. Те са смели. Непримирими. И ги поведох, за да мога да съм днес тук с 12 от тях, но с нас навън са още 127 000. И ще ставаме все повече.

Хората ни повярваха и ни се довериха, защото чуха мислите си на глас!

Ние, 13-те, НЕ представляваме само 13 избирателни района в България.

Ние сме българите от Кърджалийско, Търговищенско, Шуменско, Разградско и всички останали хубави български области, които бяха оставени сами десетилетия наред на произвола на политическия башибозук на ДПС. Ние сме българите от Америка, които избягаха с пълни от сълзи очи и празни джобове, и обрекоха децата си на емигрантска съдба. Ние сме българите от Австралия, които шофират часове наред всяка неделя, за да водят децата си на българско училище! Ние сме българите от западна Европа, които се грижат за чужди болни майки, докато техните умират тук сами! Ние сме българите, които чистят чужди домове, докато техните пустеят! Ние сме българите, които не искат повече да се грижат за чужди градини, докато в техните дворове никнат бурени! Ние сме българите, които работят неуморно, печелят награди, постигат върхове в своите области и се гордеят, че са родени тук! Ние сме българите, чиито родители са принудени да гледат внуците си през екраните на компютъра! Ние сме децата на пенсионерите, които едва надничат от “прага на бедността” – циничен, кух термин, от художествената статистика.

Ние сме разделените от евтини полети и евтина работна ръка изпращачи на летището. Ние сме родителите на децата, затворени насила в домовете си трета учебна година. И на онези деца, за които няма детски градини, защото родителите им са заставени да се преместят в задъхващата се столица, ненамирайки работа и препитание в родните си градове.

Ние сме българите от Македония, от които някои от вас сте готови да се откажете, както всички преди вас! Ние сме българите от Западните покрайнини, които винаги забравяте, но те самите никога не забравиха корена си!

Ние сме българите от Одринска Тракия, Северна Добруджа, Беломорска Тракия, Беломорска Македония, Мала Преспа, Корчанско, Голо бърдо, Гора и Поморавието – старите ни земи, които и днес говорят на български. Ние сме потомците на българските бежанци в Банат, Трансилвания, Влашко, Молдова, Бесарабия, Крим и Приазовието!

Ние сме ограбваните, презираните, управляваните. Ние сме тези, които казват стига!

Много от вас, които седите срещу мен днес тук, дължите столовете си на страх – дотолкова, че страхът в тази зала буквално може да се усети във въздуха! Дължите удобните си кресла и мерцедеси на страха, който казва “Не искам да загубя работата си в администрацията”. На страха, който казва “Не искам да загубя поминъка си”. На страха, който казва “Не искам да загубя бизнеса си”. Стъпвате върху страх и владеете чрез страх!

А най-лошото от всичко е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест. Но не можете вечно да лъжете, крадете и да изнудвате. Не може вечно да минавате между капките на историята. Защото на всички ни писна българският народ да бъде обиждан, ограбван, унижаван. Българите, които подкрепиха „Възраждане”, хората, които ще стават все повече, не се страхуват! Притиснат до стената, човек има два избора - да се подчини и примири или да се опълчи. Ние, възрожденците, се опълчихме. И сега сме тук!

Тук сме, за да кажем, че не искаме повече България да е васална територия, лишена от собствена политика, мнение и решения! Тук сме, за да се борим с демографската катастрофа и да започнем демографска регенерация на България! Тук сме, за да кажем, че няма да търпим ограничения, маски, дискриминации, принудителна или задължителна ваксинация с експериментални субстанции, и ще искаме премахването им. Сертифициране на отнети граждански права – така виждаме ние дамгосването на хора против техния личен избор, уж за тяхното собствено здраве и сигурност, и ще се борим срещу този фашизъм с всички възможни средства! Тук сме, за да кажем не на „Зелената сделка“ и да работим за развитие на българската енергетика чрез модернизация на съществуващите тецове и довършване на АЕЦ „Белене“. Тук сме, за да защитим българския национален интерес във втората българска държава в Европа – Македония. Тук сме, за не допуснем под каквато и да е форма Истанбулската конвенция в България, както и да освободим страната си от чуждите военни бази, каквито в Родината ни не е имало дори и когато е била окупирана след Първата и Втората световна война.

Заради всичко това знам, че няма да простите на „Възраждане” смелостта и решителността, борбата ни за независимост! Защото сте посветили живота си на това да бъдете организатори на собствената си зависимост. На раболепието, чуждопоклоничеството и културното генно инженерство. На подигравките към идентичността, историята, традициите и културата ни. За вас е срамно да си българин и е за предпочитане да сте обслужващ персонал на чуждите интереси, абдикирайки от управлението на собствените.

Като историк обаче ще ви кажа, че историята не остава никому длъжна! За предателите на Родината краят е винаги позорен. Заклевам се, като един от милионите български мъже, че няма да отстъпя и сантиметър назад в битката за българските национални интереси, защото искам децата и внуците ми да останат в България и да се гордеят с мен и с онова, което ще оставя след себе си!

България заслужава добро управление, отговорно управеление, съвестно управление. Българите заслужават качествено образование, здравеопазване и социални политики! Българите заслужават справедливо заплащане за труда си! Време е обирът на нашето бъдеще да спре!

Не искам повече да виждам разруха, а „Възраждане”, и всеки, който мисли като мен, е добре дошъл! Нито един българин не е излишен във време на криза, упадък и униние. Положение, до което нашият народ беше доведен с дългогодишни целенасочени, осъзнати предателски действия и престъпни бездействия.

В завършек ще ви припомня думите на безсмъртния български поет Гео Милев от неговата поема „Септември“:


Глас народен:

Глас божи!

С хиляди ножа

прободен

народ -

затъпен

унижен

по-нищ и от просяк,

останал

без мозък

без нерви -

въстана

из мрака тревожен

на своя живот

- и писа със своите кърви:

СВОБОДЕН!


Време е България отново да стане свободна и независима държава! Време е пак да почнем сами да пишем историята си! Време е за Възраждане!

ДА ЖИВЕЕ БЪЛГАРИЯ!


 


Страница 15 от 631