Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Да спечелим тази битка заедно!

Е-поща Печат PDF

 

Национален протест срещу еврото

 

На 3.12. т.г. (събота), пред Народното събрание в София, под звуците на български възрожденски и народни песни, под многобройни развети национални и на „Възраждане” знамена, както и издигнати плакати с надписи „Аз избирам лева“,  „Не на еврото“, „Избирам българския суверенитет“, се състоя национален протест в защита и запазване на българския лев, организиран от ПП „Възраждане”. Членове и симпатизанти дошли от цялата страна, както и много граждани, се обединиха, за да кажат на народните избраници в Парламента НЕ на въвеждане на еврото и ДА на българската национална валута!

 

Председателят на ПП „Възраждане” и депутат в 48-то НС Костадин Костадинов напомни на множеството, че според доклада на БНБ страната ни не е готова за въвеждане на еврото. И че последствията от това, към което ни тласкат вече няколко български правителства, включително и сегашното, ще доведе икономиката ни до колапс. Шоковата инфлация, която се наблюдаваше в страните, отказали се от националната си валута, в първите години от влизането им в еврозоната, че и до днес, оказа негативно влияние на тяхното развитие. С въвеждане на еврото в България, сега, то няма да ни помогне да влезем в т.нар. „Клуб на богатите“, към който се стремят българските политици и олигарси, а ще доведе до още по-голяма инфлация и до още по-голямо обедняване на народа. Богатите ще станат още по-богати, бедните – още по-бедни. „Не искаме България да загуби своята българска валута, защото искаме страната ни да запази своята финансова независимост. Не искаме спестяванията и доходите на българите да бъдат ограбени, както през 1996 г. Много е просто - не искаме друга столица да ни управлява. Ако въведем еврото сега, България ще загуби целия си монетарен суверенитет.” - заяви лидерът на ПП „Възраждане“ Костадин Костадинов. „Много е странно защо нашите европейски партньори толкова много държат да ни вкарат в еврозоната, а не искат да ни пуснат в Шенген?”, - добави още той и попита защо никой друг в Парламента не задава този въпрос, освен „Възраждане“? „България им е нужна като територия - буфер между Европа и Азия, от която да изсмукват пари, хора, ресурси, полезни изкопаеми, всичко друго, но не и тук да има силна и стабилна държава.” „Как да направим правителство с партия, която прокарва тази убийствена за страната ни политика вече 12 години?“, попита риторично той.

От ПП „Възраждане” обявиха, че ще създадат Инициативен комитет за събиране на подписи за референдум за еврото. Въпросът, който ще предложат за допитването е: “Съгласни ли сте българският лев да се запази като официална валута в България до достигане на 90 процента от средноевропейските доходи?”.

Ето какво казаха някои от участниците в протеста:

„Тук съм, защото съм против еврото и за запазване на българския лев.“

„Дойдох на протеста, защото съм ЗА българския лев. Това е една от най-старите валути и най-стабилните в света.“

„Мисля, че няма да стане по-добре, ако минем към еврото. Обикновеният българин няма да живее по-добре. Видяхме какво се случи в Гърция, когато мина на евро, както и в други държави. Не само ние, и Унгария няма евро, доколкото знам.“

„Влезем ли в еврозоната, няма връщане назад! Това е път с вход, но без изход! Затова нямаме време за губене и трябва да спечелим тази битка заедно! Нека да покажем на ЕС, че не им искаме еврото! Да живее България!”

„Всички ние, които сме дошли тук, сме против въвеждането на еврото в България, тъй като това е последният белег за национален суверенитет.”

Благодарим ви, Възрожденци, че защитавате правото на българите да бъдем информирани, да имаме право на избор и суверенитет.”

Да запазим българския лев е много важно, защото обратното ще ни доведе до още по-голямо обедняване. Говорила съм с много хора в Германия и Италия, всичките са на мнение, че когато са приели еврото, са обеднели за един ден. Да не говорим за другите негативи в дългосрочен план. Надявам се евросъюзът да се разпадне, а партия „Възраждане” да защитава и отстоява интересите, правата и свободите на България и народа! Само те действат последователно, логично, с достойнство и уважение към народа, защото осъзнават, че са част от него, децата им са част от този народ и помията, в която живеем, благодарение на продажни политици, взели най-лошите решения за бъдещето ни, без да се допитват до народа.”

След Народното събрание, шествието се отправи към сградата на Представителството на Европейската комисия, за да чуят еврочиновниците исканията на протестиращите. По този повод лидерът на партията Костадинов отбеляза в профила си във фейсбук: „Днес искахме среща с представителите на Европейската комисия в България, за да си говорим за лева и еврото. Отказаха ни, защото точно в събота на обяд били много заети. Толкова заети, че бяха затворили сградата си. Оказа се обаче, че най-отгоре, на покрива, са издигнали украинското знаме. Това ми напомни челния украински опит за изнасяне на политици в кофи за боклук. Ето защо им оставихме една кофа, за да знаят какво ги чака следващия път, когато отидем при тях и отново откажат да ни приемат. „Възраждане” няма да допусне въвеждането на еврото в България! Повече нямам какво да добавя.”

Съпротивата продължава.

Глас народен, глас Божи!

 

 

Русия в схватка със Запада за утвърждаване на многополюсния свят

Е-поща Печат PDF

Незабавно след разпадането на Съветския съюз трубадурите на ненаситния американски финансов капитал заговориха за т.нар. ,,Вашингтонски консенсус”, т.е. за пълно подчиняване на международната система на установените в американската столица финансови институции (Департаментът по финансите, МВФ и СБ), а администрацията на Буш-старши – за изграждане на ,,нов световен ред”, доминиран от САЩ и основан на американските национални интереси[1].

Голямата пречка за постигане на тези суперамбициозни цели беше Руската федерация, останала ,,единствената сила в света, която може да разруши САЩ”, както се констатира в изтекъл в медиите секретен доклад от 1992 г. на Пол Уолфовиц, изработен по искане на Пентагона[2]. В реч, произнесена на 25 септември 1995 г. пред заседание на американския Обединен комитет на началник-щабовете, президентът Клинтън постави задачата: ,,В най-близкото десетилетие ни предстои решаването на следните проблеми: разчленяване на Русия, окончателно разрушаване на нейния военнопромишлен комплекс, установяване на изгодни за нас режими в откъсналите се републики. Ние ще позволим Русия да бъде държава, но империя ще бъде една страна – САЩ”[3]. Целта така и остана нереализирана. Оказаха се прави малцината трезви глави сред американския експертен елит – проф. Хенри Кисинджър с неговата прогноза от 1994 г., че след разпадането на Съветския съюз Русия е един олюляващ се Великан, който скоро ще се съвземе[4]; проф. Дейвид Калео с предупреждението му от началото на 2001 г.: ,,Американската политика се базира на предположението, че Русия е свършена като Велика сила, една съмнителна в исторически план миза.”[5].

Съвземането на Великана безспорно е свързано с извеждането във властта в края на 1999 г. на Владимир Путин. Под неговото ръководство Русия успя да преодолее всеобхватната криза, да възвърне самочувствието си на реална Велика сила, да преоткрие уникалните си възможности на самостоятелен евразийски геополитически играч и да поеме хвърлената от Запада ръкавица на предизвикателството. Чувствайки нарастваща международна подкрепа, Путин започна открито да опонира на САЩ като ,,вредна” сила в световната политика. Новото политическо говорене на Кремъл бе съпроводено от ново политическо действие.

Отказът на Русия да подражава на Запада и усилията й за изграждане на свой собствен модел, както и категоричното отхвърляне на назидателните съвети отвън, реанимираха дълбоко вкоренената в западната политическа култура русофобия[6]. През януари 2008 г.  британският журналист Едуард Лукас публикува книгата си ,,Новата студена война”, възлагаща отговорността за нея на Русия и открито изложила мащабна стратегия за нейното съсипване[7]. И когато Западът се отнесе иронично към очертаните от Путин ,,червени линии” за сигурността на Русия, подстрекаваната Грузия трябваше още през лятото на същата година да плати с откъсването на Абхазия и Южна Осетия.

Русия на Путин си позволи дори да унижава държавата-ядро на Запада: през 2013 г. направи това, което никой друг, включително Китай, не посмя – предостави убежище на сътрудника на американските тайни служби Едуард Сноудън, разкрил потайното изграждане на ,,империя на шпионажа”[8]; през същата година пред погледа на света Русия блокира широко рекламирания план на администрацията на Обама за подхващане на поредната американска война – този път в Сирия.

В трескавото търсене как да бъде наказана непокорна Русия, САЩ заложиха на превръщане на Украйна в копиеносец на патологичната западна русофобия. И спешно организираха поредната ,,цветна революция”, поставила на власт в Киев западни пионки. В стремежа си към откъсване на Украйна от Русия и превръщането й в антируски платцдарм за омаломощаване на Русия, съвременният Запад не е оригинален. Тази стратегия е дело на Ото фон Бисмарк и впечатлява с нейното двуличие. В публичните си изяви Бисмарк не спира да повтаря, че европейският континент може да разчита на мир и просперитет, а европейската култура – на възход, само когато Русия и Германия действат в съгласие, а не се противопоставят една на друга, тъй като от това биха спечелили само външни и враждебни на Европа сили. Същевременно обаче Бисмарк трескаво търси начини за обезсилване на Русия и стига в крайна сметка до следното ,,прозрение”: ,,Могъществото на Русия може да бъде подкопано само при отделянето на Украйна (…) Необходимо е не само да се отдели Украйна, но и да се противопостави на Русия, да се насъскат двете части на един и същи народ и да се наблюдава как брат убива брата. Затова е необходимо да се намерят и отгледат предатели сред националния елит и с тяхна помощ да се измени самосъзнанието на една част от великия народ до такава степен, че той да ненавижда всичко руско, да ненавижда своя род, без да го осъзнава. Всичко останало е въпрос на време”[9]. В типичния им арогантен стил, американските последователи на Бисмарк дори не си даваха труда да прикриват своите цели. Достатъчно ясно те бяха представени още през 2014 г. от д-р Пол Кристи – високопоставен служител на американската Агенция за национална сигурност, в изтекла в Интернет реч пред закрита аудитория в германския град Бремен: ,,Главната цел на събитията в Украйна е да разделят Европа с Русия дотолкова, че европейците напълно да се откажат от сътрудничеството с Русия и да преориентират икономиките си към пълно сътрудничество със САЩ. В крайна сметка трябва тези 500 млрд. дол., колкото е стокообменът между Европа и Русия, да се превърне в стокооборот между Европа и Америка (…) На Украйна е определена ролята на свлачище, което трябва да прекъсне европейското сътрудничество с Русия”[10]. В характерния за американците морализаторски стил д-р Кристи обясни, че ЕС бил ,,длъжен” да направи това: след Втората световна война Америка помогнала чрез своя План ,,Маршал” на Европа да се съвземе; сега, когато САЩ изпитвали големи финансови и икономически трудности, Европа трябвало да върне жеста.

И тъй като вътрешните проблеми на САЩ са изключително трудно решими, Вашингтон започна да проявява склонност да рискува с нова гореща световна война. Възможност за надникване в кухнята на външнополитическите му кроежи даде появилата се през 2016 г. книга ,,2017. Войната с Русия” на американския генерал от резерва Ричард Ширеф – бивш заместник на върховния главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа, широко рекламирана като ,,политически бестселър”, който всъщност бе призван да подготви западните общества за започващата схватка със ,,смъртния враг”[11]. Тази нарастваща склонност на Вашингтон към авантюристично поставяне на карта на самото съществуване на човечеството бе убедително коментирана на 1 юни 2022 г. от носителя на ,,Пулицър” и дългогодишен чуждестранен представител на ,,Ню Йорк Таймс” Крис Хеджис под характерното заглавие ,,Няма друг изход, освен война?

Безумните фантазии на американската управляваща класа”[12].

Но в стратегията на оглавявания от САЩ ,,колективен Запад” нещо се обърка.

Първо, през 8-те години на насъскване на украинците срещу руснаците, Русия не си губеше времето и успя да постигне предимство в стратегическите въоръжения, което отрезвява главите и на най-горещите глашатаи за постигане на военна победа над руснаците, дори с цената на безумни човешки и материални жертви.

Второ, след като ЕС не пое многократно подаваната ръка на Русия (в реч пред Валдайския клуб Путин неслучайно призна, че най-голямото му разочарование в международната политика е Европа).

Русия бе принудена да постигне стратегически съюз с Китай, закрепен по време на Зимните Олимпийски игри в Пекин в началото на 2022 г.

Трето, за да не бъде отново изненадана Москва, Путин този път заложи на превантивна специална военна операция в Украйна за елиминиране на неонацистките, крайно националистическите и екстремистки елементи в нейното управление, представляващи реална заплаха за сигурността на Русия.

Четвърто, ожесточената съпротива на отгледаните на западна ясла крайни украински русофоби и прокси войната на Запада срещу Русия затрудняват постигането на целите на руската операция, но това принуждава Москва в движение да ги адаптира и по необходимост да ги направи по-амбициозни, за да бъдат ефективни. На 21 юли 2022 г. външният министър Сергей Лавров обяви, че доставките на все повече и повече западни далекобойни оръжия на Украйна разшириха географията на целите на Русия, които вече включват не само двете донбаски републики в разширените им естествени предели, но и ,,Херсонска област, Запорожка област и редица други територии”. Явно вече става дума за лишаване на Украйна от достъп до Азовско и Черно море, а може би и за още по-мащабни цели, ако се вземе предвид изявлението на Путин от юли 2022 г., че ,,ние все още не сме започнали сериозните неща в Украйна”. Конституционно финализираното впоследствие присъединяване на Донецката и Луганската народни републики и на Запорожка и Херсонска области към Руската федерация, демонстрира непреклонната решимост на Москва да върви по този път.

Пето, западните войнолюбци са силно ограничени от стратегическите предимства на Русия в Европа и от реалния риск да се окажат във война и на втори фронт – срещу Китай, обявен в стратегиите за национална сигурност на САЩ от 2018 г. и 2022 г. за враг № 1.

Шесто, опитът на Запада да изолира Русия от света пропадна с гръм и трясък – не пожелаха да се хванат на въдицата му държавите от ОДКС, ОНД, ШОС, БРИКС, ОАД, МЕРКОСУР, Лигата на арабските държави, Африканският съюз, повечето държави от Г-20, както и толкова важни геополитически играчи като Китай, Индия, Северна Корея, Саудитска Арабия, Иран, Бразилия, Аржентина, Венецуела, дори американският съюзник Израел, натовските Турция и Унгария и водещата преговори за присъединяване към ЕС Сърбия. Признание за провала на западните опити за изолиране и демонизиране на Русия са обявените на 4 юни 2022 г. резултати от международното демоскопско проучване в 52 държави по света на равнищата на русофобията,

осъществено от Форума за сигурността GLOBSEC по поръчка на Фондацията ,,Алианс на цивилизациите”, която бе основана през 2017 г. от бившия генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен. Гордо в тях бяха рекламирани високите равнища в петнадесетина страни (87% сред поляците, 80% сред украинците, 83% сред португалците, 79 % сред датчаните, 78% сред чехите, 77% сред шведите, 75% сред испанците, 74% сред британците, 71% сред германците, около 70% сред австрийците, нидерландците и норвежците, 65% сред италианците, 64% сред румънците, 62% сред американците, 60% сред швейцарците), но бяха подминати без нужното внимание ниските равнища в голям брой изследвани държави (50% сред словаците, 48% сред унгарците, 45% сред гърците, 29% сред алжирците, 14% сред индонезийците, 11% сред саудитците, 7% сред египтяните, 4% сред мароканците), като беше направен и опит да бъдат скрити високите равнища на доверие към Русия в редица страни (59% сред китайците, 56% сред индийците, 48% сред пакистанците, 46% сред виетнамците) и шокиращо високият процент (64) кипърци, обявили се против военните доставки за Украйна.

Още по-интересни са данните за нагласите на българите: въпреки руската военна операция в Украйна, 57% не смятат Русия за заплаха за националната ни сигурност; 47% са на мнение, че България трябва да спазва неутралитет в руско-украинския конфликт; около 40% считат, че Западът и Украйна са предизвикали руската военна операция в Украйна; най-строгите санкции на Русия намират подкрепата на само 38% от българите; процентът на желаещите страната ни да напусне НАТО през последната година е нараснал  от 25 на 38; едва 8% възприемат Китай като заплаха. Не бива освен това да се забравя, че доста анализатори с основание гледат с недоверие към изнесените данни, считайки ги за манипулирани в западна полза предвид поръчителя на изследването. Съмненията впрочем намериха потвърждение в проучване на Евробарометър, публикувано на 22 юни 2022 г., особено отнасящите се до България данни: 53% имат отрицателно отношение към САЩ, доверието към ЕС е спаднало от 52% в края на 2021 г. на 49%, почти половината подкрепят Русия и Китай. Съмненията относно изнесените данни от западните социологически проучвания имат и друго още по-важно основание – те обхващат по-малко от 1/4 от държавите по света, което предизвика откровението на Марк Семо във френския ,,Монд”[13]:

,,Единството на Запада срещу Русия го обрича на самота”.

И дирижираните ,,свободни медии” на ,,свободния свят”, подхванали първоначално безпрецедентна информационна война срещу Русия, започнаха да предоставят място на гласове на разума. Американският ,,Уострийт Джърнъл” помести анализ на Уолтър Мийд, в който се констатира: ,,Путин е постигнал най-голям успех в областите на икономиката и политиката, където Западът се виждаше най-силен”. Авторът сочи три уязвимости на западната система: тенденция към протекционизъм, която намалява икономическата му привлекателност за останалия свят; западните ценности, като ЛГБТ пропагандата, объркваща и обиждаща милиарди хора по света; разделенията в самия Запад, които подриват неговото единство[14]. Германският ,,Ди Велт” публикува анализ на Жак Шустер, в който категорично се констатира: ,,Западните политици трябва да се изправят пред истината: Русия не може да бъде изолирана, икономическите санкции не носят желания ефект, Киев не може да сломи многократно превъзхождащата руска армия”[15]. А британският ,,Гардиън” даде място на анализ на Саймън Дженкинс, съдържащ признанието, че ,,западните санкции срещу Русия са най-необмислената и контрапродуктивна политика в новата международна история”, които ,,направиха Путин по-силен от когато и да било”[16]. Завой направиха и водещи западни електронни медии, като най-впечатляващ бе този на Си Ен Ен, дала трибуна на основателя на легендарната група ,,Пинк Флойд” Роджър Уотърс, който нарече Байдън ,,военнопрестъпник”. На въпроса не е ли Путин все пак агресорът, Уотърс отговори с контра въпрос: какво ли биха направили САЩ, ако Русия или Китай решат да създадат свои военни бази по границите на Мексико или Канада? Че това не бе случайно изпуснато интервю, показа излъченият от Си Ен Ен репортаж, показващ как стотици украински коли се насочват по ,,зелените коридори” към контролираната от Русия Херсонска област, докато в обратната посока не се движи никой. Най-показателен бе докладът на ,,Амнести интернешънъл” – базирана в Лондон международна правозащитна неправителствена организация, финансирана основно от Държавния департамент на САЩ, британските служби и фондациите на Сорос и Рокфелер. В пряк текст в него се констатира, че украинската армия системно застрашава живота на цивилни граждани и ги използва като ,,жив щит”. Целият този обрат в наратива на водещи западни медии и неправителствени организации, който е очевидно координиран, показва, че информационната война срещу Русия е на път да бъде загубена и то в момент на безспорните руски успехи в битките на терена, както и че западните центрове за вземане на решения вече търсят възможно най-безболезнения начин за излизане от украинския сценарий за разгром на Руската федерация, нейното декомпозиране и смяна на режима в Кремъл.

Патологичната ненавист към Русия

и стремежът тя да бъде победена на бойното поле с украински ръце вече започва да се превръща в неочакван бумеранг. Инфлацията от двете страни на Атлантика достигна рекордни за последните десетилетия стойности, еврото удари историческото дъно, огромната цена на правителствената подкрепа за украинските националисти и санкциите срещу Русия се заплаща от гражданите на западните страни. И демократичните механизми вече донесоха първите (не)очаквани резултати за западния политически елит: френският президент загуби парламентарното мнозинство, паднаха правителствата на Великобритания, България, Италия и Естония, а демократите в САЩ загубиха контрола върху Камарата на представителите.

В заключение: светът е вече многополюсен, като ясно откроени са три главни полюса – САЩ (вместо обещаните ,,Европейски обединени щати”, ЕС пое унизителния курс към своята трансформация в ,,Европейски подчинени щати”), Русия и Китай (оформили антизападен съюз); мястото на Русия в дооформящия се многополюсен свят ще зависи от изхода на специалната военна операция в Украйна, която в действителност е война срещу оглавявания от САЩ ,,колективен Запад” в името не само на сигурността, стабилността, териториалната цялост и суверенитета на Руската федерация, но и за париране на хегемонистичните ламтежи на съвременния неоколониализъм и за утвърждаване на един по-балансиран, по-стабилен и по-справедлив многополюсен  свят.

[1] Цит. по: Чомски, Н. Каквото кажем, става. Интервенции. София, 2009, с. 145, 420.
[2] Цит. по: Чомски, Н. Година 501-ва. Завоюването продължава. София, 1997, с. 43.
[3] Цит. по: Аврейски, Н. САЩ и Европа. Европейската политика на Вашингтон. В. Търново, 2013, с. 576.
[4] Кисинджър, Х. Дипломацията. София, 1997, с. 727.
[5] Калео, Д. Да преосмислим бъдещето на Европа. София, 2003, с. 292.
[6] Вж. Цыганков, А. Русофобия: антироссийское лобби в США. Москва, 2015; Меттан, Г. Запад – Россия: тысячилетняя война. История русофобии от Карла Великого до украинского кризиса. Почему  мы так любим ненавидеть Россию? Москва, 2016.
[7] Лукас, Е. Новата студена война. Кремъл е заплаха както за Русия, така и за света. София, 2008.
[8] Вж. Грийнуолд, Г. Няма къде да се скриеш Сноудън. София, 2016; Едуард Сноудън. Лично досие. София, 2020.
[9] Цит. по: Аврейски, Н. Украйна. Анатомия на най-голямата криза в Европа. – В: Геополитика & геостратегия, 2019, кн. 3, с. 126.
[10] Цит. по: Пак там, с. 127.
[11] Ширеф, Р. 2017. Войната с Русия. Из секретните документи на висшето военно ръководство на НАТО. София, 2016.
[12] Вж. Хеджис, К. Няма друг изход освен война? Безумните фантазии на американската управляваща класа. – В: ЕПИЦЕНТЪР, 1 юни 2022.

[13] Вж. Le Monde: Единството на Запада срещу Русия го обрече на самота. – Във: Fakti.bg, 30 юли 2022.
[14] The Wall Street Journal, 2022, July, 14.
[15] Die Welt, 23. Juli 2022.
[16] The Guardian, 2022, Aug., 1.

 

 

Когато партньорите говорят, и фактите мълчат!

Е-поща Печат PDF

„Такива мискинлъци, каквито се случват в правителството, не съм виждал. Ние сме на път да катастрофираме заед­но, да надигнем една протест­на вълна срещу това управле­ние, че ако не си давате сметка, а вие си давате сметка, ще причи­ним много тежки щети на цяло­то българско общество..Ние сме на път да създадем абсолютен монарх в тази държава, който да разпределя порциите на финан­сиране в държавата от позици­ята на министър на финансите, и да казва кой проект е добър и лош, кой колко пари да получи“. Това казва Тома Биков, ци­тиран от сайта „Епицентър“ (01.12.2023).

Ако такова нещо беше из­рекъл някой от опозиция­та на „сглобката“, щеше да мине като дребнаво заяжда­не на враговете на правител­ството, като руска „хибридна война“, „когнитивна дезин­формация“ и дори путино­филство. Но, когато се казва от партньор, макар и само „сгло­бен“ и некоалиционен“, трябва премиерът Денков да се зами­сли. Струва ли си да продължава тази агония и да търпи подоб­ни критики,обиди и унижения? И то, отправени към човек, кой­то се титулува академик, докато санкционираният по „Магнит­ски“ Делян Пеевски го хока като момченце, което батко­вците му Петков и Борисов са оставили да си играе в ка­бинета. Въпреки това Даниел Лорер от ПП смята, че Делян Пеевски се бил променил за добро, възприемайки евроат­лантическите ценности. А пък съпартиецът му Ицо Хазарта поиска от него да се извини на избирателите на ПП за тази похвала към санкционирания по „Магнитски“ шеф на ПГ и бъдещ председател на ДПС. Са­мият Пеевски, обаче се държи с премиера като баща, който уми­ра от желание да издърпа уши­те на своя пакостник. И открито заявява, че Денков не се справя с управлението и ако потрябва той лично ще го смени на пре­миерския пост и само за един месец ще оправи кашата, коя­то е забъркал кабинетът Денков. По повод на снега, който пак ни изненада, сякаш сме в Аф­рика, Пеевски напомни на Ден­ков, че сняг не се чисти онлайн, а трябва да се слезе при хора­та. Според него Денков за едни бил мащеха, а други засипвал с пари и други благини. В резул­тат на неразбориите в „сглобка­та“, за няколко дни бяха избра­ни и освободени управителят и подуправителят на НЗОК. Преди това пък бяха въведени, после отложени електронните рецеп­ти. Истинска шизофрения, про­бутвана ни като „реформа“!

За разлика от Пеевски, кой­то не вижда нищо положител­но в настоящото управление на Николай Денков, Бойко Бо­рисов отбелязва и някои успе­хи на съвместното управление. Например по отношение на Шенген бил постигнат напре­дък. Вероятно, ако трябва да персонализира заслугите за този „напредък“, Борисов ще изтък­не министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. Същи­ят, за който дни наред се питах­ме: чий министър е, щом пре­миерът не може да го уволни? И даже заплаши самият той да подаде оставка, ако Стоянов не осъди полицейското насилие и не уволни полицаите, пребили невинни граждани при проте­стите срещу БФС на 16 ноем­ври. Министърът твърдеше, че лично Кирил Петков го е уговарял да поеме вътреш­ните работи, а пък Петков се оправдаваше, че лично Бой­ко Борисов бил предложил „момчето от БОП-а“ за минис­тър. Така или иначе, въпреки, или благодарение на МВР, пото­кът от незаконни мигранти през турско-българската граница не секна. В частта, посветена на България, от доклада на Бю­рото за противодействие на тероризма към американско­то Министерство на правосъ­дието, терористи влизат в Ев­ропа през български мрежи за трафик. („Сега“/02.12.2023). Ето кое ще даде допълнител­ни аргументи на противници­те на българското приемане в Шенген. Другите аргументи им осигури „сглобката“ с налуд­ничавите предложения за уве­личаване на транзитните такси от газопровода „Турски поток“, чието продължение от Бълга­рия до Сърбия построи Бойко Борисов и го нарече „Балкан­ски поток“. Срещу новите так­си скочиха в Скопие, Белград и Будапеща. Така към страните, които ще ни спънат за Шен­ген се добави още една: Унга­рия. А, вместо да „глоби“ ру­ската „Газпром“, министърът на финансите Асен Василев обре­мени с нови дългове и декапи­тализира българското държав­но дружество „Булгартрансгаз“, което е фактическият ползвател на тръбите. Да оставим настра­на факта, че газът, който про­тича по „Балкански поток“ е турска, а не руска собственост. Нямаше ли кой да обясни на министрите Василев и Радев, и на премиера Денков, че ще насадят на пачи яйца собст­вената си енергетика и дър­жава? И да е имало, едва ли са го чули, понеже се движат опи­пом като лунатици и настъпват мина след мина в политиката. Те са фигуранти с претенции, над които властва Посолство­то, а „размагнитизираният“ Пеевски и „изпраният“ Бори­сов менторстват над Денков, като към подчинен на тяхната воля. Другите външнополити­чески проекции на това опекун­ство са „безусловната“ подкре­па на премиера и неговия вице­премиер към отиващите си Во­лодимир Зеленски и Бенямин Нетаняху, както и последната провокация към Русия. Както е известно, правителството разре­ши на самолета на руския вън­шен министър Сергей Лавров да прелети над България за сре­щата на ОССЕ в Скопие, но „за­брани“ на говорителката на ру­ското външно министерство Мария Захарова да пътува в същия самолет. В резултат, са­молетът с Лавров и Захарова прелетя над Турция и Гърция: две страни станали членки на НАТО, далеч преди България да се присъедини към Алиан­са. Но Турция и Гърция очевид­но нямат толкова правоверни „евроатлантици“ за управлява­щи. Поради което при изненад­ващата си визита в Турция, аме­риканският държавен секретар Антъни Блинкен бе посрещ­нат на летището в Анкара не от колегата си Хакан Фидан, а от помощник валията на тур­ската столица. А пък гръцкият премиер Кириакос Мицотакис най-категорично поиска от Ве­ликобритания да върне за­грабените от Гърция артефа­кти от Партенона. Поради това британският премиер Риши Су­нак отмени планираната среща с Мицотакис. Да не говорим, че заради произраелската позиция на Германия, германският пре­зидент Франк-Валтер Щайн­майер беше накаран да чака 30 минути на вратата на самолета на летището в столицата на Ка­тар - Доха. Такава решителност от страна на „сглобката“ у нас е невъзможна. И то, не само от страна на ПП-ДБ, а и от страна на ГЕРБ. Например, външният министър Мария Габриел, коя­то се замъкна с премиера Ни­колай Денков чак в Тел Авив, за да покаже „силна подкрепа“ на Израел, отиде на срещата на ОССЕ в Скопие, само за да се из­ниже след американския държа­вен секретар Антъни Блинкен от пълната зала, когато думата взе руският министър на външни­те работи Сергей Лавров! Защо Габриелица трябваше да хар­чи народни пари, а не бойко­тира форума, подобно на ко­легите си от Украйна и Бал­тика? Ако забраната да прелети над България беше охарактери­зирана от Мария Захарова, като глупост на чиновниците в Со­фия, които позорят българския народ, какво ли би казала тя за изнизването на Мария Габри­ел от срещата на ОССЕ в Ско­пие? Особено, след като са­мият Сергей Лавров нарече Блинкен и Борел страхливци. При всички случаи тази проя­ва на страхливост и угодниче­ство към Вашингтон показва, че „мискинлъците“на „сглоб­ката“ са „споделени евроат­лантически ценности“. И, ако преди две седмици у нас споре­ха кой министър чие протеже е, днес с пълна увереност можем да кажем, че самият кабинет е с неизяснена принадлежност. Нещо като мъглявината Ан­дромеда, както казва Сергей Станишев за настоящото уп­равление. Скандалът с пред­вижданата за 2025 г. продаж­ба на държавни земеделски земи, е ново потвърждение на тази оценка. Министърът на финансите Асен Василев от­ричаше такова нещо да има в бюджет 2024 г., но премъл­ча онова, което се съдържа в кореспонденция между него и министъра на земеделието Кирил Вътев. Тайната беше разкрита от Тошко Йорданов, който показа в НС текста на преписката между шефовете на финансовото и земеделско­то министерство. И тя е, че за 2025 г. са предвидени приходи от 320 млн.лв. от продажби на държавни земи. Което ни най- малко не смущава кабинета на промяната. Понеже той рабо­ти така, сякаш е избран от и се отчита на Вашингтон, Брюк­сел, Киев и Тел Авив, а не отго­варя пред българския избира­тел и неговите народни пред­ставители. Правителство на суверенна държава не действа като чужд наемник в собстве­ната си страна, била тя членка на НАТО, или на ЕС. Май не е само Тагарев, дето е съветвал ук­раинското МО. При това, без да вземе една гривна, понеже пред­почита долари и евро. В този ка­бинет има един академик и ня­колко професора, включително на отбраната и здравеопазване­то, но от това не последва нищо добро. България е имала за премиери и други професори. Единият, Александър Цанков, е останал в историята като „кръволокът Цанков“, а дру­гият, Богдан Филов, с прогер­манската си политика е довел страната до трета национална катастрофа. Поради което е бил осъден на смърт от Народния съд. Не мога да не цитирам по­говорката: „Най-опасните глу­паци са учените глупаци!“

Показателен за атмосфера­та в „евроатлантическото мно­зинство“, подкрепящо каби­нета на „сглобката“ е случаят, разказан от заместник предсе­дателя на НС от „Възраждане“ Цончо Ганев. Според него Де­лян Пеевски бил напсувал Ки­рил Петков на майка, а потър­певшият си мълчал. Това ми напомни за вица от времето на соца, когато попитали шопа как разбира партийния девиз „Дела, дела и пак дела!“. Той от­говорил: „Значи не стига само да се пцува, а требе и да се …“.

 

Лъжата и цинизмът – най-високите европейски ценности

Е-поща Печат PDF

Изказванията на лидерите на великите сили – особено когато са напуснали ръководните си постове и са излезли от активната политика, най-вече когато тези изказвания се отнасят до взаимоотношенията на държавите им с Русия – трябва да се четат като своеобразен „тайнопис“ и се разчитат по съответния начин, за да излезе от белия лист целият текст заедно с истинския му смисъл. Иначе ще четем текста, ще се мъчим да го разгадаваме, но по-далеч от буквите и думите така и няма да достигнем.

Защото обикновено те не казват онова, което говорят!

Тогава какво ни казва Ангела Меркел в своето станало вече прословуто интервю пред немския вестник Die Zеit по повод специалната военна операция на Русия в Украйна, Минските съглашения и мотивите, с които Германия, САЩ и Франция са убеждавали Русия да ги подпише и спази?

Меркел знае какво говори и не е случайно, че го казва точно сега, когато въпросната специална операция е достигнала до определена степен на своето развитие и предстои нейната развръзка. Променя се и отношението на Запада и САЩ към нея; нараства нежеланието на Европа, а и на Америка, да продължават да издържат пропадналата държава и да харчат пари за кауза, която е изгубена.

И за да придаде на разочарованието си високо нравствен смисъл, тя признава на своите сънародници, че са излъгали хитро Русия и Путин, успявайки да скрият от него замисъла на Минските съглашения. Тя казва, че са искали да дадат време на Украйна, за да се стабилизира и укрепне, да стане по-силна и уверена в себе си. Защото са знаели, че рано или късно специалната военна операция на Русия е щяла да бъде факт. Но премълчава за коя Украйна става дума?!

Ангела Меркел пропуска да отбележи, че вече е извършен държавният преврат, Янукович е свален; че самият той е бил подлъган да подпише споразумението с опозиционните сили. Подлъган не от другиго, а от германския президент, който е гарант за изпълнението. Премълчава и защо е било необходимо това споразумение и то непременно с гаранцията на германската държава, когато веднага след него превратът е извършен и се разиграва кървавата драма, получила името „майдан“. За да приключи тази драма, също е необходимо време и спокойствие. Наказателните операции трябва успешно да приключат, да се установи навсякъде лоялна власт и да се приспособи държавния живот на Украйна изцяло към управлението на САЩ и Западна Европа.

От времето на „майдан“ е публикуван документ, в чието съставяне участва и тогавашната, но и сегашна помощник-държавен секретар на САЩ Виктория Нуланд, нейният съпруг и други политици и политолози. Този документ бе навремето публикуван и все още е достъпен. В него изрично се подчертава, че САЩ нямат никакво намерение да изграждат каквото и да било в Украйна, защото рано или късно там ще се завърне Русия и тя не бива да се ползва от тези подобрения. Затова ще се разруши и наличното, за да започне Путин възстановяването на страна от самото начало.

Сега става ясно какво означава според Меркел „необходимо време за укрепване“. Макар че и тогава беше ясно. А всъщност е време за доразрушаване и подготвяне на условия, в които въпросната специална военна операция да започне. Дошлата с преврата украинска власт уверено и целенасочено започна да изпълнява планираното в концепцията за Украйна. То трябваше да изостри отношението към Русия и рускоезичните жители на държавата, което щеше неминуемо да доведе до конфликти между руснаци и украинци и до отцепване на рускоезичните територии. Както и стана. А когато това стана, трябваше да бъде използвано, за да разшири бездната между двата народа, да ги смрази окончателно и да поощри украинското ръководство за открити враждебни действия срещу Русия. И до неизбежна война. Този план бе безпогрешно конструиран и изпълнен.

Но Меркел го премълчава.

Меркел обаче открито казва, че Минските споразумения е трябвало да бъдат чисто и просто сдържащ фактор за Русия. Тя трябва да се надява, че все пак те ще започнат да се изпълняват и ще се създаде някакъв благоприятен юридически статут на отделилите се от Украйна територии, за да се гарантират и правата на техните жители. Русия бива сдържана от великите сили, а Украйна все повече се активизира, за да дойде моментът на специалната военна операция като единствено възможен начин да се спре разпадът на Украйна и се ликвидират причините, които превръщат държавата в източник на напрежение и фактор, който ще разпали война в Европа. Но това трябва да стане така, че да бъде по-лесно Русия да бъде обявена за причина.

Меркел мълчи за гласните и негласни уговорки и споразумения за фактическата ликвидация на Украйна и подялбата й между заинтересованите държави. За това мълчи, но със силен глас прогласява, че са излъгали Русия. Излъгали са я с обещания за мир и избавление на жителите на Донбас, които са постоянно тероризирани от украинската войска. Излиза, че целта на Минските съглашения е да се направят междудържавните отношения непоносими.

Хитрият Запад постигна целта си. Но отиде толкова далеч в нейното преследване, че погуби себе си.

И още веднъж доказа, че за него лъжата и цинизмът са най-високите европейски ценности.

 

ИСКАТ ХАЙТОВ ДА СЕ ЧЕТЕ С РЕЧНИК?

Е-поща Печат PDF

Продължават опитите за омаловажаване на творчеството на автора на „Диви разкази“

Архитект Здравец ХАЙТОВ

в разговор с Ема ИВАНОВА

пред „Нова Зора“


- През септември се навършиха 100 г. от рождението на баща ви и в цялата страна тържествено бе отбелязана тази годишнина. В родното му с. Яврово младежи играха пиесата "Стайков камък", в Пловдив беше представена документалната фотоизбожба „Героите на Николай Хайтов в българското кино“, столичната галерия „Средец“ представи скулптурни портрети на Николай Хайтов и художествени дърворезби-приказки на възпитаници на Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ - Варна...

- Безспорно съм удовлетворен от събитията, които предхождаха кулминацията на 15 септември в Народния театър, където беше отлелязан приносът на Николай Хайтов към българската култура. На сцената бяха големите актьори Васил Банов и Васил Михайлов – чудесен знак и от тяхна страна. Хайтов „присъстваше“ с откъс от интервю по БНТ, в което говореше за своето творчество. Във фоайето на театъра бяха скулпторните портрети на Хайтов от брат ми Александър и илюстрации на млади художници по разказите на писателя. Атмосферата беше творческа, близка до тази, която следваше баща ми. Събитията през цялата година са достатъчно значими и важни, обърнати са към почитателите и ценителите на творчеството му. Защото почитахме не е само паметта към Хайтов , колкото неговото творчество. Това е важно за младото поколение.

- 2 млн. е тиражът на неговите книги. Всеки познава и филмите по неговите сценарии - „Козият рог“, „Края на песента“, „Петко войвода“ и др. Хайтов продължава да е наш съвременник и да е интересен.

- Напомнянето е не само заради баща ми, а и заради останалите творци, създали големите филми на ХХ век. По време на фотоизложбата „Хайтов в българското кино“ минаха млади хора, които гледаха с интерес, но се оказа, че не познават Невена Коканова (играе в „Дърво без корен“). Да помним тези големи актьори е важно за българската духовност. Така го виждаше и баща ми.

- Били сте на 11 години, когато излизат неговите „Диви разкази“ (1967). Как ви се отрази това?

- Разбира се че е приятно чувство баща ти да е популярен, но и задължаващо от гледна точка на поведението ми. Всичко е свързано с възпитанието и с примера, който ми е давал. Неговото трудолюбие и организираност бяха пред очите ми. Нямаше нужда да обяснява, че човек трябва да постига нещата най-вече с труд въпреки таланта в дадена творческа професия.

- Любопитно е, че навръх юбилея в предаването „Библиотеката“ по БНТ беше повдигнат въпросът дали е разбираем за днешните ученици езикът на Хайтов.

- Изненадващо преподавател по литература в студиото лансирана тезата, че едва ли не Хайтов трябва да се чете с речник в ръка. На същия принцип и Вазов би трябвало да се чете с речник. Всяка добра литература има своите читатели. Езикът трябва да се обогатява, но важно и откъде – няма как да стане от шльокавицата (б. р. използване в българския език на латински букви, цифри и символи). Хайтов е казал, че езикът ни е достатъчно богат и не заслужава да бъде преиначаван. Новото време ражда нови думи, но да казваш, че един от класиците трябва да се чете с речник, е абсурдно. Покрай това изказване се включиха и хора, които използваха случая да обругаят за пореден път творчеството на Хайтов, да лъжат за него. И това го направи БНТ, в деня на честване 100-годишнината от неговото рождение! Недопустимо!

В споменатото вече предаване злонамерено беше включена с рубриката „Без покритие“ Силвия Чолева, която говори за баща ми като за „голямо падение“, „войнстващ националист“, „непрекъснато го гледахме“. Дори водещата, призна, че не е редно да се говори така в този ден, но противниците на Хайтов имаха нужда окалването да продължава и това беше направено от дребната душица Чолева, дали не и с предварителен замисъл? Обяви в ефир че е бил полковник от Държавна сигурност (ДС) с право на личен шофьор. Николай Хайтов имаше шофьор в качеството си на главен редактор на списание „Родопи“, за просветителската дейност, която вършеше в Родопите. Баща ми имаше шофьор като председател на СБП, който съюз спаси след 1989 г. от разграбване и затриване от платените Соросоидни кръгове в писателските среди. Затова те го мразят! За съжаление, шофьорът Любо почина тази година - беше изключителен човек. Той е бил с баща ми повече време, отколкото аз, и можеше да им даде достоен отговор.

През годините се подхвърляше, че баща ми имал снимка с отрязани партизански глави. И в същото време е полковник от ДС!? За кого от Държавна сигурност се интриганстваше и сплетничеше – непрекъснато говореха, че тук крал, там присвоявал? За кого от ДС е било забранено да бъде публикуван – в един период вестниците не му пускаха статиите в спора с историците и археолозите, по повод гроба на Левски? А знаете, че една изключително мощна машина като ДС може да натисне “копчето“ и гласът на всички тези сплетници да изчезне. Целта на всички подклаждани във времето зловредни теории е да омаловажат творчеството на Хайтов.

Петър Величков с години поддържа тезата, че Хайтов едва ли не е присвоил трудовете на Яна Язова и ще представи от свое име нейния роман за Левски. Първо, баща ми не е романист. Второ, самият Величков започна да издава романите на Язова – откъде ги има? Излиза, че не Хайтов ги е взел. Достоен отговор в статията „Анатомията на една клевета“ даде писателят и журналистът Борис Цветанов във в. “Нова зора“, аргументирано и с факти! Заслужава си да бъде прочетена от кръга „анти Хайтов“. И трето, за баща ми Левски беше идеал. Той от години беше надълбоко в тази тема, изследвайки живота и делото на Апостола. Личността на Левски беше свята за него. Имаше негов портрет на стената над бюрото си и когато вдигнеше очи, се вглеждаше изпитателно в неговите.

- Какви хора са неприятелите на баща ви?

- Това са или малко известни хора като Петър Величков, които трябва да се поотъркат около големите имена, или такива, на които им е платено за това – като кръга около Антонина Желязкова, Михаил Иванов, подгласничката Чолева, свързани със сериала „Гори, гори, огънче“ (б.р. филм за българите мохамедани, определен от Хайтов като кинофалшификат). Правят го, защото Хайтов е неудобен – с публицистиката си, със своите истини за такива кръгове, които „усвояват“ европейски пари с цел да обезличат българската националност, да я размият в глобалния свят. В същото време чувате как говорят германци, французи, още повече американци за националност, нация, определеност. А ние – точно обратното.

За Хайтов Освобождението, Съединението и Независимостта на България, определят същността и националната идентичност на народа ни. За някои измислени герои това го прави националист, едва ли не нациналсоциалист и обществото трябва да го отхвърли. Националист за баща ми означава да имаш чувството към род и родина, морални ценности и жертвоготовност. А в основата на всичко е езикът. Запазването му беше една от каузите на Хайтов. Но и за нея има опоненти – проф. Мирослав Янакиев.

- „Отивам си с кеф от този свят!“, е признал баща ви пред приятеля си проф. Марко Семов. Кое го е огорчило толкова?

- През 2002 г. излезе неговата публицистика „Троянските коне в България“. Това са два тома с негови публикации от 1989-1999 и 1999-2002 г., в които той изказваше тревогата си от нещата, които се случват у нас – в живота, в политиката, в езика, в образованието, в историята – неговите болки. Те излизаха във вестниците. С тях той надникваше в бъдещето. Разбра че нещата ама никак не вървят на добре – ширеща се анархия, корупция в съдебната система и къде ли не. Затова са тези думи. Дали е прав, вижте сами. Вместо да се оправя, страната върви към задънена улица, към батак. Притесненията му се оказаха верни.


 


Страница 16 от 631