Това заяви анализаторът Валентин Вацев на 13 май, два дни преди
да отекне перфектната буря с оставката на главния прокурор,
в разговор с Петър Волгин, в предаването на БНР „Политически некоректно“
Петър Волгин: В „Политически некоректно” разговаряме с анализатора Валентин Вацев. Да започнем оттам имайки предвид характеристиките на политическия профил на г-жа Мария Габриел, която се очаква да стане българския министър-председател. Защо според Вас се смята, че един класически еврочиновник, какъвто е Мария Габриел е най-добрия вариант за български премиер?
Валентин Вацев: Да. Това е добре поставен въпрос, но той заслужава една минута повече анализ. И започвам с това, което вие оценихте и наричате еврооптимизъм и питате каква доза еврооптимизъм може то да понесе България. Всъщност, еврооптимизмът е официалната държавна задължителна идеология на България. Така че, България ще понесе целия възможен в света еврооптимизъм.
П.В.: Колкото трябва, толкова ще понесе.
В.В.: И повече. Тъй като това е държавната идеология на страната. Второто, което трябва да се подчертае, че ние живеем в един псевдорелигиозен, или псевдохристиянски свят, в който има много интересни аналогии с учението на бл. Августин за божествения град и земния град на греха.
Всъщност, в съзнанието на българския политически бюрократ те са строга механика от псевдорелигиозен тип. Работата е там, че Европа, забележете главната буква с която аз означавам тази дума Европа. Европа е някъде там, с нейния идеален център Брюксел. А ние тук живеем в земния град на греха. И тук има една сложна диалектика от Августиновски тип от „Градът Божии”. Европа с Брюксел-центъра, където както е известно „нет ни печали, ни воздихания, а радост безконечная”. И нашият грешен свят, тук, в който Бойко Борисов като един български Авраам, основоположник на вярата, слага на дръвника своя първороден син Гешев. В резултат от това от „градът Божии”, т.е. от Европа, идва ангел, който се предполага, че ще създаде подобие между земното царство и „Божието царство”. Значи вие абсолютно правилно отбелязахте, че г-жа Габриел е клиширан образ. Но тя не може да не бъде клиширан, тъй като тя е ангел. А ангелите са клиширани. Ангелът е прост вестител, той няма биографи, той няма никакви особени лични характеристики. Той просто е неземна сила, която е изпратена да благовести. Г-жа Габриел ще ни благовести с аналог на царството Божие на земята, като създаде правителство, ако наистина го създаде…
П.В.: Вие направихте тази много интересна аналогия с блажения Августин. На мен не чак толкова библейска аналогия ми хрумва с Максим Горки и неговия прословут разказ за Данко, когато той изважда сърцето си. И със светлината на това сърце той повежда хората, които са объркани, несигурни, не им е ясно какво става, докато идва Данко със сърцето и ги повежда към светлото бъдеще!
В.В.: Точно така. Между другото този Горкиевски сюжет също има обоснован християнски скрит смисъл. Ние няма да ровим там.
Аз приемам вашата аналогия. Ние очакваме г-жа Габриел да „разкъса гърдите си” и да извади своето горящо европейско сърце, за да ни поведе към едно, дай Боже, по-светло бъдеще.
П.В.: Дано да не приемат тази ваша фраза. Буквално вие метафорично говорите.
В.В.: Аз говоря изцяло метафорично и никакви посегателства за телесната цялост на уважаемата г-жа аз не мога да предвидя.
П.В.: Докато сме на тази евроатлантическа тематика, тук си заслужава да обсъдим състезанието, което отдавна тече в българския политически живот и, което аз простичко наричам „Кой е по-по-най евроатлантик? Спечели ли го Бойко Борисов окончателно? Издърпа ли той това килимче изпод краката на противниците?
В.В.: Направен е опит за издърпване. Но все още основните сюжети не са разгърнати. Всъщност аз бих перифразирал вашата постановка, без да я променям същностно, че става дума за едно благородно състезание за това кой ще бъде назначен за любима съпруга от американското посолство. ПП-ДБ или ГЕРБ? На този етап Бойко Борисов ги изпревари с една много голяма крачка. Те нямат полезен ход. Но всъщност ние не сме видели още действията на жертвеното агне, действията на сакралната жертва. Главният прокурор Гешев ще бъде сакрална жертва и тя трябва да бъде положена на олтара на българския неоевропеизъм. Той има право и да говори, докато отива на олтара!...
П.В.: А има ли такова право, защото може да се окаже, че няма? И трябва да приеме безропотно случващото се?
В.В.: Трябва да се приеме някаква канонична оценка на това, което става. Каноничната оценка гласи, че Гешев е свидната, сакрална жертва, която ние трябва да платим за правото да влезем в „Царството Божие” на европеизма. Така че, вие можете да се окажете прав, задето Гешев дори няма право на думата. Но доколкото го познавам, ми се струва, че той все пак ще се опита да каже нещо и да извади някакви допълнителни аргументи в това мрачно тайнство. Предстои ни да видим как всичките негови приближени го ругаят и изразяват видим възторг от неговото жертвоприношение.
П.В. Между другото, има една интересна тенденция, която се наблюдава. Както знаете партии като ДБ дължат цялото си съществувание едва ли не именно на тази реторика за съдебна реформа: да се маха Гешев! Ето сега Гешев е на път да бъде махнат, ако не се случи нещо неочаквано. Обаче без никакво участие на ДБ. Представяте ли си това, каква драма е за тях?
В.В.: Това е срам и позор. Това, което може да последва като отговор на този срам и позор, това е да кажат, че никога не е ставало дума за главата на Гешев. А е ставало дума за дълбинно, структурно преобразуване на българската съдебна система. Но то ще бъде закъсняла радост и тя няма да компенсира неудоволствието от това, че им измъкнаха един основен аргумент.
Както казах току-що и ще повторя накратко. Бойко Борисов успя да ги изпревари на завоя. Но те могат да наваксат като поставят на дневен ред родовите грехове на Бойко Борисов – руската тръба, която мина през България и една снимка, на която той подарява на Путин куче.
П.В.: А пък има и снимка, на която се гушка с Херо Мустафа!
В.В.: Според римския принцип никакви добродетели не могат да компенсират порока.
П.В.: Добре. Оттук нататък как виждате да се развият тези два успоредни сюжета. Единият – правителство. Кой вариант ви изглежда по-реалистичен? Дали коалиция на ГЕРБ с ПП-ДБ или т.нар. хартиена коалиция с останалите, без „Възраждане”? И вторият сюжет – съдбата на Гешев, която колкото и да изглежда предрешена, може пък да се окаже не толкова лесно махането на неговата глава?
В.В.: Аз също очаквам Гешев да направи нещо, за да се измъкне от необходимостта да легне на олтара като свидна европейска жертва. Така че, Гешев има полезен ход, според мен. И доста хора ще трябва да се почувстват неудобно. Колкото до коалициите, да, възможни са и двете. По-вероятно е хартиената коалиция. Това е разговор на Бойко Борисов с ДПС. Бойко Борисов с ДПС никога не са имали сериозни, съществени различия или противоречия. Много е трудно да имаш противоречия с ДПС, тъй като ДПС символизира идеалния политически център, който е отворен във всички посоки. Накъдето и да протегнеш ръка ше срещнеш ръката на Йордан Цонев.
И разбира се с участието на БСП.
П.В. Как БСП, тя откакто съществува ГЕРБ обяснява, че те са срещу ГЕРБ. Г-жа Нинова само това говори през последните 7-8 и години откакто е лидер на партията? И обяснява как БСП е алтернативата на ГЕРБ. Как сега ще влязат в едно легло?
В.В.: Всяко твърдение на ръководството на БСП е предпоследно, като за промяната на твърдението в неговата противоположност ще се прибегне към главния дълг на БСП да служи на българското общество. Ние не можем да не участваме в това правителство, тъй като „трябва да дадем гаранции за осигуреността на социалния проблем“. Т.е. целият елит на БСП ще се окаже готов да жертва своите идеи на първородство, своите идеи на политическа девственост, в името на службата към Отечеството.
Така че, няма значение какво е казала Корнелия Нинова. Тя ще каже обратното при първа необходимост.
П.В.: Т.е. вие не виждате особен проблем БСП да бъде коалиция?
В.В.: Не, разбира се. БСП е система с безкрайно много степени на свобода. Единственото, което за тях е недопустимо, е излизането за известно време извън сферата на властта. Това вече е наистина библейско предизвикателство, което те не биха приели.
П.В.: Добре. Сега пак искам да ви върна от чисто нашите български актуалности в по-широкото поле на европейскостта. Тази седмица отбелязахме Денят на Европа – 9 май и аз се запитах всъщност какво празнуваме на този ден? Това празник на обикновените европейци ли е – италианци, румънци, българи и т.н., или това е празник на една по-особена категория хора. На едни хора, които са достатъчно интелигентни и разбира се достатъчно начетени, дали пък това по-скоро е техния празник?
В.В.: Нещата са половинчати. От една страна това е празник на средния европеец, или така го виждаме към днешна дата. Това е празник, който по някакъв начин съдържа в себе си и паметта за това, че ако танковете на Йосиф Страшни не бяха срутили Берлин, нямаше да има никаква Обединена Европа от типа, в който днес я виждаме.
П.В.: Пак щеше да е Обединена, но някаква друга.
В.В.: Пак щеше да е Обединена, но тогава поздрава „Зиг Хайл” щеше да бъде официален. Трябва да помним, че в германските войски на Източния фронт са воювали и десетки хиляди обикновени европейци – датчани, холандци, италианци... И може би само българи, сърби и гърци, поради различни причини, не са участвали в Обединения фронт на цивилизована Европа срещу „руското варварство“. Така че, за обикновения европеец, доколкото все още го има, този празник е интегрален. Празник, който обръща паметта към едни отдавна минали, но все още незабравени взаимовръзки, особености. Но много по-вероятно е този празник оттук нататък да се възприема като свещеното тайнство на европейския бюрократ, това е светата литургия на евробюрократа, който се причестява в този празник към непреходните европейски ценности. Така че, предстои да бъде празник на благословената европейска бюрокрация, спрямо която ние, в България, сме наистина в подчинено състояние.
П.В.: Т.е. вие говорите за тази европейска бюрокрация, която си е поставила изключително тежката задача да докара до върха, до Ханаанската земя на еврощастието, целокупните европейски народи, които не са чак толкоз…?
В.В.: Това е тежкото бреме на европейския бюрократ. Да вкара Европа в Обетованата земя. Да вкара обикновена Европа в Обетованата земя в която се знае че няма ни печали, ни воздихания. Така че 9 май предстои да бъде празник на европейското бюрократическо тайнство. Разбира се, под звуците на „Одата на радостта”, както си му е реда. Трябва да помним, че ние сме в малко по-външно положение спрямо това тайнство. Ние сме новопричестени и трябва да не жалим усилията си за причестяването спрямо това тайнство.
П.В.: Да. Ние, даже и партии със сериозен електорален дял вече, имам предвид партия „Възраждане” дръзват да се изказват срещу тези тайнства и да имат някакви забележки.
В.В.: Разбира се. Това е нетърпимо кощунство. Това е обръщане към долния регистър на битието. Това е отказ от светото тайнство на европейския празник. Но разбира се, ние знаем, както непрекъснато ни напомнят анализаторите на Нова България, че партия „Възраждане” „е достигнала своя електорален таван“.
П.В.: Да. От време на време се покачва този електорален таван.
В.В.: Покачва се, но все пак е таван!
П.В.: Как мислите, как гледате на тези хора – анализатори, сериозни, в това число, които казват, че Европейския съюз все повече се превръщал във вариант на някогашния Съветски съюз, който беше изграден на принципа „Центърът разпорежда – периферията изпълнява”?
В.В.: Известни аналогии могат да се направят. Но сме длъжни да помним огромното идеологическо различие. В СССР изграждането на реалния комунизъм означаваше,че е първа задача, първа цел, и първо задължение на редовия гражданин на СССР. Днес няма такива изисквания. Днес просто трябва да се изгради единен, светъл европеизъм, който е лечител на всички наши недъзи.
П.В.: Как обаче ще бъде изграден този европеизъм?
В.В.: Като се усили вярата и се засили натиска срещу неверниците. Има неверници, които от време на време си позволяват тънки и перфидни намеци по повод развития европеизъм, който ние сега изграждаме. Значи по-голямата част от българско общество няма търпение да влезе в шенгенската обетована земя и да възприеме божествената благодат на еврото като стъпка към светото тайнство. Но има отделни неверници, които е редно да бъдат разобличавани, заклеймявани и заковавани на позорния стълб, за които ние знаем, че те водят обществото в друга посока. Някои от тях, с извинение, са русофили. Но ние ще се преборим с тях.
П.В.: Да. И аз така мисля. Интересен е въпросът с еврото, защото той се превръща в един сакрален въпрос, както казахте. Ти не може да бъдеш признат за 100-процентов европеец, ако не си 100-процентен привърженик на влизането на България в еврозоната, колкото се може по- скоро. Нали така?
В.В.: Разбира се. Това е също израз на благочестие и на отдалеченост от греха и от погибелта на човешката слабост. Това е нещо като влизане в осветеното царство, където просто благодателта е гарантирана. И тази благодат има своето изражение в определен вид банкноти с типични цветове. Ние този въпрос още не сме го решили. Все още тече референдум „за” или „против” еврото. Така че и в обществото вече има определени различия. Ясно е,че възраженията срещу еврото, това е нещо еретично, нещо греховно в самото съмнение в силата на еврото.
П.В.: И това не трябва да бъде допуснато. Признак на русофилство е дори това ако хората се съмняват в еврото.
В.В.: И няма да бъде допуснато. Това е признак на скрита русофилия, която не бива да бъде търпяна.
П.В.: Между другото обаче този аргумент може да звучи много точно. Но аз се сещам за някои държави като например Полша. Последното, което може да се каже за Полша и нейния управляващ елит, е че са русофили, а те в същото време са категорични противници на еврото. И нямат никакво желание да влизат в еврозоната и сега някак си неудобно става да ги обвиняваш в русофилство, както се прави тук, в България.
В.В.: Полша не може да бъде обвинена по никакъв начин. Те са доказали правото си да бъдат русофоби, доказали са го практически и исторически.
Но на нас като обикновени грешни хора ни е забранено да разширяваме прекалено много своите аналогии и подобия. Трябва да гледаме в своята ясла, в своята копаня. И да не се съмняваме в изчерпателната сила на европейския смисъл, който стига до нас чрез нашите европейски представители в Брюксел. Така че, самият опит да се правят аналогии вече съдържа нещо греховно.
П.В.: Как мислите, г-н Вацев, когато вероятно, поне засега, изглежда да се сформира правителство с еврокомисар Габриел, начело и класическо евроатлантическо правителство, какво ще става с опозицията? Какъв тип опозиция ще има едно такова правителство?
В.В.: Може да се появят опозиционни сили, които си позволяват публично да се съмняват в благодатната роля и същност на това правителство. Но, наистина, правителство изградено по този начин, по европейски тертип, е много трудно да му се измисля опозиция, освен политическа сила „Възраждане”, за която ние знаем, че вече е стигнала до тавана си и няма накъде да расте. Аз още не съм сигурен, че ще има правителство, тъй като в сърцевината на българския бюрократично политически елит все още има видимо несъгласие. Кой е „любимата съпруга на американското посолство“, кой стои твърдо върху еврокилимчето, кой е доказал окончателно или не своята причисленост към светлите и вечни европейски идеали? Т.е. българският европеизъм още не е напълно хомогенен и още не е разпределен равномерно върху носителите.
П.В.: Може би сега сформирането на едно такова евроатлантическо правителство ще бъде тази решителна крачка, която окончателно ще оформи победилия български евроатлантизъм и, които влязат в това правителство, те ще бъдат с печата – ето това се класически европартии?
В.В.: И обратно. Тези, които не успеят да влязат в правителството, ще трябва да носят бремето на проклетата опозиционност. Те могат дори да бъдат обвинени в евроскептицизъм, което разбира се е греховност.
П.В.: Представяте ли си ПП- ДБ да останат в опозиция, да търпят подобни обвинения? Това би било нечувано. Може пък това да е някакъв подтик за тях пък да вземат да влязат в това правителство?
В.В.: Фантазията ми не стига да следвам вашите предположения. Но вие сте прав. Формулирано така, това е напълно възможно по начина, по който го казвате.
П.В.: Ако билетът за това правителство е равносилен на пропуск за евроатлантическия свят, тогава би трябвало всички партии неистово да се стремят да вземат този билет.
В.В.: Би трябвало неистово да се стремят към участие в правителство, което означава, че България би могла да остане и без опозиция. Това е много страшна ситуация, но това би било равносилно на още една крачка от града на земните грехове към царството Божие.
П.В.: В царството Божие опозиция няма.
В.В.: В Божия град поначало не може да има опозиция, тъй като там има само ангели. А падналите ангели са изхвърлени.
П.В. Много ви благодаря, г-н Вацев. Започнахме с библейските символи и завършваме с тях.
Писания и заявления по случай отбелязването на 115-годишнината от Илинденско-Преображенското въстание на Петрова нива през август 2018 година за пореден път напомниха за кървящата от столетие рана, нанесена от турския ятаган върху достойнството, идентичността и безрезервната преданост към род и родина на тракийските българи.
