Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

РОДНИЯТ ЕЗИК

Е-поща Печат PDF

„О, неразумний июроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...”

Св. Паисий Хилендарски


„Както с приемането на гръцки език и кулутура ние се показахме маймуни... Така и със сляпото подражание на Европа, ние ще достигнеме да  бъдем робове на самите себе си“.

Христо Ботев



Авторът на статията „Родният език“ е завършил е българска филология, философия и богословиев  Софийския университет "Св. Климент Охрлидски". Поет и композитор, владеещ почти всички музикални инструменти, той е и задушевен изпълнител на песни по свой текст. Работил е като преподавател по български език и култура, по логика, философия и психология. Занимава се с проблемите и съвременното състояние на родния ни език. Съставител е на „Смислов речник на думите“, избрани страници от който „Нова Зора“ предстои да публикува.


Един от поводите за настоящия текст  е статията „Да спечелим войната срещу българския език“ – публикувана във в-к. „Нова зора“, бр. 2 от 14.01.2020 г., с автор д-р Костадин Костадинов – председател на ПП „Възраждане“. Би било добре да има повече подобни публикации в нашия печат. Авторът открито обявява, че срещу родния ни език се води направо откровена война от външни и вътрешни антибългарски сили, и че нейната цел е унищожаването на нашата реч и писмо. След 1989 г. се правят и опити от „чиновници“ в Института по българистика на БАН, да се ограничи в българския книжовен език употребата на женски род, на пълния член,  формите за звателен падеж и др. Авторът посочва, че главната опасност идва от прекаленото присъствие на английския език в нашето словесно пространство. Проф. Сия Коловска от БАН посочва, че 5000 са само английските чуждици, навлезли в езика ни до 2010 г. Според нея, новите чуждици идват най-вече от английския език – към днешна дата числото  им надхвърля 10 000.

Англоезичната агресия в световен план,

особено от 40-те години на миналия век, не оставя съмнение в това отношение. Заедно с това се води война и срещу държавите, за да не могат те да взимат действени мерки за защита на своя език, вяра и култура. Крайната цел е да се обезсилят и унищожат народите, чрез разрушение на техните основни опори: език, вяра и държава. Родният ни български език е държавнообразуващ език, т.е. той е езика на българската държавност и така е от времето на цар Борис Първи до днес,  независимо от това, че народът е стоял векове под робство и през това време не е имал държава. Но силата на родния ни език и живеещата в него православна вера, надделява над времето,  над вековете  и образува българската държава, когато настава време за това.

Войната, с помощта  на английския език, се води срещу всички народи и техните езици, за да се установи едноезичен ред на планетата. Това е причината  езиците и верите на различните народи да са обект на разединителната глобална дейност.

За целта е разработен механизъм, гарантиращ навлизането на непомерно количество  англоезични чуждици в езиците на всички народи. Така, под действието на чуждите думи и чуждия смисъл, и  чрез чувствата,  които те носят, започва изменението на езика – възприемник, като се  променя смисъла на думите. Оттук се извършва нездравата мутация на целия духовен и душевен строй на хората, подложени на това въздействие. Народите се потапят в несвойствена за тях езикова, верска и културна среда, което в крайна сметка води до загуба на народното им самосъзнание и принадлежност. Така те напускат своя исторически живот подобно на много други изчезнали вече народи.

Езиковата война е сложна война, тя е хибридна, духовна, психологическа и се води за човешкото съзнание като подтиква нападнатия народ към безболезнено самоунищожение. Това е и едната страна, (защото има и други), на анонимните, но все пак известни планове и опити за „редуциране“ на земното население с 90 %. Зад тези думи се крие сатанинското намерение за унищожаване на 9/10 от човечеството. Другият „евфемизъм“ е понятието „златен милиард“. Всъщност, с право на живот се планира да бъдат "дарени"  само 500 милиона души. Тук вече липсват и наши, и чужди думи, за да бъде назована, както й се полага на тази, изскочила направо от ада идея. В резултат народите трябва да изчезнат и на тяхно место да се появят техни преходни,  неточни и лъжливи заместители: „общности“ (едно твърде неустановено и неясно понятие), „етноси“ (учена гръцка дума, която не върши работа) и „нации“ (латинска дума, която претендира да означава народ, но премълчава своето богоборческо и студено съдържание). За съжаление, обемът на настоящата статия не позволява да се разгледат подробно посочените  понятия, което ще направим при евентуална възможност.

В нашите съвременни учебници по литература, история, география и пр., някой планомерно и тихомълком е отстранил  важната българска  дума „народ“, като я е заместил с горепосочените преднамерени и лукави понятия. Става ясно, че за да бъде подменена дадена  дума, тя вероятно пречи на някого и  затова я премахват. Бившият министър-председател Иван Костов, в едно свое изказване, след продължителния обет за мълчание, който бе дал, след като загуби управлението на страната, изрече много ясно тревогата си, относно „опита да бъде реабилитирана думата „народ“. Целта очевидно е чуждиците да изместват ценни наши думи, носещи чисто български, народни характеристики. Така например, вместо нашата дума „да“ изразяваща съгласие, вече масово се използва английското „ОК“. Българското възклицание „О!“, вече не се чува в ежедневието, защото бе  заместено  от английското „УАУ“. Когато празнуват рождени дни, много  нашенци, вместо да си пожелаят дълъг живот с православния напев „Многая лета!“, си вият езика с английския рефрен „Хепи бърт дей ту ю!“ Вместо нашата дума „юноша“, средствата за масова информация  налагат в ежедневието ни английската дума „тийнейджър“. За народа не е видно, каква роля играе държавата в тоя беззаконен театър, но както изглежда тя не е положителна. Думата „юноша“ идва в наше време от старобългарския език и означава – млад (юн). Как би звучало в известното стихотворение на Христо Смирненски „Юноша“ английското „тийнейджър“? Според мен – неморално и разрушително. Тази чужда дума нищо не говори на българина. Английското „уикенд“ измести нашите думи „неделя“ и „почивни дни“. „Неделя“ означава ден за почивка, т.е. „не на делата“ и този смисъл е пряк, и точен. „Уикенд“ означава край на седмицата, което сравнено с „неделя“ е далеч по-слабо и смислово неточно. Английските чуждици не издържат нито фонетично, нито смислово сравнението с изместваните от тях български думи, но въпреки това завладяват нашата жизненоважна езикова територия. Ако това продължава с тази английска и упорита настойчивост, и с подозрителната изпълнителност на нашата колониална администрация, ще започне промяна на българската народност в опасна за нейното съществуване посока.

Може да се каже, че

езикът е самият народ,

защото човек е много повече духовно, словесно същество, нежели телесно и материално. Затова, днес, най-наложителната обязаност на държавата е да се заеме  с нелекия въпрос за българския език, носител на нашия народен дух. Защото, когато духът отслабне, слабее и силата за живот. Старобългарската дума за народ е език, което сочи, че ако народът загуби родния си език, то той губи себе си.

Езикът е основната духовна сила, която формира съответстващия му народ и начина на неговото световъзприемане, тъй като човешката кръв е една за всички земни племена и няма пряко отношение към езика. Народите се изграждат по езиков белег, като родният им език определя тяхното мислене, чувствата и формира  ценностната им система. Езикът, на който говори даден народ, до голяма степен е показател за мястото, което заема той като територия и географско разположение върху земята. Затова едни народи са огрявани от слънце, докато други са изгаряни от слънцето. Трети пък са лишени от слънчевата топлина и светлина. Те прекарват по-голямата част от живота си всред дъждове и обвити в мъгла. Това отговаря на тяхното мислене и настроение, а в отношенията им към другите хора има хладина.

Езикът притежава необозримо пространство на всеобщо действие в битието – т.е., в обществото и природата. Той присъства при самото зачатие на човека. Впечатляващият класик на английската литература Лоренс Стърн дава в своя роман „Жизнеописанието и мненията на Тристрам Шенди – джентълмен“, крайно интересен пример в това отношение: как езикът, действащ чрез думите по време на човешкото зачатие, се отразява и върху самото него. С това езикът надарява бъдещия човек с положителни, или отрицателни физически и психически качества, в зависимост от изречените думи при този процес. По-нататък езикът участва във вътрешноутробния живот на човека и неговото раждане. Насочва го в течение на земното му странстване, а впоследствие отива с него и отвъд, защото мисленето, словесността е присъщо свойство на човешката душа. Така личността живее и без своето физическо тяло, но не и без своя език. В този смисъл езикът съществува в два свята плюс още един, който е нетварен.


Основното действие на езика е в плана на обществото като водеща сила, от която зависят всички човешки отношения и, без която съществуването на обществото е невъзможно. Като такъв езикът е предисторическо, а оттам и историческо явление, стоящо непосредствено в началото на човешката предистория. Той не е донесен на земята от т.нар. „извънземни цивилизации“, защото космически явления изразени с това понятие и по този начин, просто не съществуват. Много хора мислят, че има такива „извънземни“, главно поради атеистично-суеверния им начин на мислене, който не им позволява правилно да разберат лукавия характер на някои недобронамерени, надпространствени и надвременни явления. Последните, за съжаление, намират място в световната история по вина на човека.

Продължителността на присъствието на един народ на историческата сцена се определя от двете основни народни сили: роден език и живеещата в неговите думи вяра в Бога, Създател на всичко видимо и невидимо. Третата сила, която произтича от тях е държавата, даваща законовото основание на обединителното за народа действие на езика и вярата. Тази духовно-силова триада произвежда народното самосъзнание, което обединява и държи народа, като не му позволява да потъне надолу, до нивото на населението и общността, които са по-ниски форми на обществен живот и организация.

Поради тази причина е толкова важна

чистотата на родния език,

защото не езикът съответства на народа, а народът се изгражда от езика и му съответвства. Надпределното количество и качество чужди думи в даден език разрушава фонетичното му и смислово равновесие, а това означава и разпадане на народа. Губи се естественото значение на родните думи, което обуславя недействителното възприемане на себе си, на другите и на света. Така народното самосъзнание отслабва и историческото положение на народа става критично.

По време на близо 45-годишния период 1944-1989 г., учениците и студентите у нас не учеха смисъла на българските думи. Те се занимаваха със граматически - синтактични и морфологични правила, даваща им възможност да говорят и пишат правилно, което не е малко. Но да разбират дълбокия смисъл на родните слова те не бяха учени. Затова и си мислеха (а така мислят и днес), че смисълът на думите се разбира от само себе си. Това, обаче, е невярно и неубедително твърдение, защото оставя българското общество без ясна способност за разсъждение пред новите световни промени. Така отдалечаването на българите от техния език, се засили особено много след 1989 г., когато в този антинароден процес открито се включиха и външните „доброжелатели“.

През последните години в България се преследва от посочените по-горе външни сили и въвеждането на двуписменост т.е., употребата и на латиницата. ЕС, например е фактор, който тегли нещата в тази посока. Това се вижда ясно в ежедневния ни печат, където наред с кирилицата много се пише и на латиница: имена на хора, фирми, романи, музиканти и прочие. Когато в един език се пише на две азбуки това показва, че азбуката-агресор цели да прогони местната народна азбука. Тревожно е, че имена на наши музикални състави и изпълнители, имат не българско, а англоезично звучене и изписване. Явно тези хора започват да губят българското си самосъзнание и  отново се сблъскваме с неразумност и юродивост. Днешното незавидно положение на нашия език може да се оправи сравнително бързо, но в това отношение държавата не си е на мястото. Общественият живот и управление не са селскостопански или промишлен двор, в който преобладава само материално-телесната дейност. Освен тяло, човек има и душа, и дух, като духовната му страна е определяща спрямо материалната. Това не можаха да разберат управляващите в България до 1989 г., а за съжаление още повече и другите след тях. Те имаха и имат любими изрази, които употребяват без да  разбират: промишленост и селско стопанство, брутен вътрешен продукт, жизненото равнище на народа и пр. А  човешката душа и нейната роля в живота на човека те въобще не си я и представяха и не я споменават. Но Духът твори материята и телесните връзки, а езикът, словото, е негов израз, определящ всички обществени отношения. Самото мислене се явява свойство на духа, а не на тялото и, следователно, е езиково, словесно. То е и зрението на водача по призвание. Тялото и неговите сетива са ограничени, и не стават за водене. В този смисъл можем да окачествим периода 1944-1989 г. (а и до днес) в България, като царство на тялото, като телесно управление, откъдето духът, езикът, вярата и красотата на словото бяха по правило прогонени. Последствията от това ние търпим днес.

Тогава, вследствие на прекомерно голямата телесна маса на идеологията, която унищожително се вреше навсякъде, в обществото се появи духовен вакуум и най-вече в пределите на културата, литературата и изкуството. И този вакуум беше запълнен с англоезична култура – музика и литература, защото конкурентоспособни такива ние нямахме. Липсваха ни идеи -  бяхме прекалено телесни. Оттогава, някъде през 60-те години на миналия век,

англоезичният троянски кон

започна да се окопава и у нас, и в другите страни, за да се стигне до днешното безхарактерно положение: когато  като излезе човек на улицата има чувството, че се намира в Лондон. Навсякъде се виждат надписи и реклами на английски език, а тези на кирилица са ограничени до крайност. Хора от различни възрасти носят фланелки, якета и панталони с изщампосани в едър план английски и американски знамена със или без латински шрифт. Щом влезнеш в магазин или кафне, нямаш избор и слушаш само англоезична музика, донатъкмена с интимни въздишки. Ако попиташ дали може да пуснат нещо българско ти отговарят стереотипно, че не може, защото такава била търговската политика на заведението. Общо взето нашето ежедневие не е на български език. То е англоезично. Това е тревожен белег, който показва трагичното изменение на българското самосъзнание.

Английското езиково робство, чрез което ние сме езикови роби в собствената ни родина, в собствения ни дом, с необходимост предполага още политическо и икономическо робство, които са повече или по-малко прикрити. Така е било и при двойното турско-гръцко робство (15-19 в.). Ние и днес носим в езика си огромна маса от гръцки и турски чуждици, които понижават качеството на езика ни. Защото чуждиците нямат словесно-звуковата и смислова стойност на нашите думи. Не става въпрос за езиково чистофайничество, но когато използваш векове наред чужди думи, твоите изчезват от съзнанието ти. Така нашият народ е изгубил не малко хубави слова, които са си отишли безвъзвратно. Не ни стига значи гръко-турското лошо езиково наследство, та сега мъчим езика си с хиляди не безопасни английски чуждици.

Какво тогава ще стане с родния ни език?

„Какво ще остане от мене тогава?

Миг след грабежа ще бъда разнищен!

И още по-ясно, и още по-право,

миг след грабежа ще бъда аз нищо!“

Н. Вапцаров, „Вяра“


Но ние явно сме ученици със слаба успеваемост в училището на историята, където учебният ден е по един век, а часовете по двайсет години. Много учебни дни и часове се мъчихме в това училище, но не се вижда много да сме научили нещо.

Ето и един пример със загубената наша дума за варено ядене, в което течността преобладава. Днес ние го означаваме с чуждиците "супа" и "чорба". Едната е френска и още немска, а другата – турска. Има още един френски синоним – бульон, който присъства в езика ни. Това обаче не е утешително. Естествено е всеки народ да има дума за течно-варено ядене в лексиката си. Ние също сме имали, но вследствие на чуждото езиково и друго робство (а не присъствие), вече сме я забравили. Така ние продължаваме щафетата на езиковата си недостатъчност и безхарактерност като я предаваме на децата си. С това ние самите, (което е тежък грях) възпроизвеждаме нелекото състояние, в което се намираме, защото езикът определя и икономиката, и политиката, и културата, и образованието, и т.н.

Ние не разбираме

спасителния смисъл

даден от Бога, в родните ни думи и съзнанието ни няма яснота, за да видим накъде да хванем, та да излезем от мъчителното си положение. Това се засилва и от неясните и мъгляви понятия налагани ни отвън като: национална идентичност, цивилизационен избор и пр. Защо национална, а не народна идентичност? И защо идентичност, а не тъждественост? Каква е разликата между народ и нация, за да видим коя дума е по-точна, та нея да използваме в книжовния си език?

Що се касае до латинската дума „идентичност“ ние си имаме по-доброто наше слово „тъждественост“ със значение: точно това, абсолютно същото, без разлика. Кое тогава налага да се махне нашата дума и да се използва чуждата? Езикова причина няма и е ясно, че причината е политическа. Затова държавата и отговорните езикови и образователни институции мълчат пред издевателството върху родния ни език. Вазов е написал голямата истина в това отношение:

„Език свещен на моите деди

език на мъки, стонове вековни!“


Чуждиците унищожават красотата и смисъла на родните думи. От такива езикови „помагала“ ние нямаме никаква нужда. Те разрушават нашия синтаксис и значение на думите. Внасяйки западни речеви звуци и чужд смисъл в българските слова, чуждиците променят естествените и здравословни за нас езикови вибрации и ритъм. Това не въздейства добре на българската душа, а чрез нея и на тялото.

Великото дело на св. св. Кирил и Методий не би принесло плодове, ако не беше подпомогнато от държавната сила в лицето на третия велик участник в това промислително начинание  св. цар Борис Първи.

Днес отново е нужна помощта на държавата, за да запазим българския народ и неговото духовно съдържание – родния ни език, носител на православната вера. Но за това е нужна и подкрепата на народа, та да не се налага св. Паисий Хилендарски да ни подсети отново и с основание: “О, неразумний июроде...”


 

ПП „НОВА ЗОРА“ – НА ПОЗИЦИЯ В ПОРЕДНОТО СРАЖЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ

Е-поща Печат PDF

Уважаеми членове и симпатизанти

на ПП „Нова Зора“,

Драги читатели и съмишленици,


Безплодни бяха усилията на народа в изборите за 45-то и 46-то Народно събрание. Избраните не оправдаха народното доверие. На 14 ноември предстоят два нови важни избора – за президент на Република България и за народни представители в 47-то Народно събрание.

През всички години, през които сме заедно, ПП „Нова Зора“ и вестник „Нова Зора“ винаги са препотвърждавали своята пълна отдаденост на каузата за Отечеството. На борбата за българско бъдеще и български хляб за народа ни.

И сега ви призоваваме: с открити чела и сърца да защитим правото ни за място под слънцето, да защитим името си на българи и стопани на тази земя.

Политическият съвет на Коалиция „БСП за България“ утвърди позициите и имената от ПП „Нова Зора“, с които партията ще участва  в парламентарните избори на 14 ноември т.г. Всички имена са ви добре известни. Хората зад тях, както и деянията им – също! Днес мнозина се кълнат, че няма да предадат народа. За 32 години, народът е разбрал за нас, че е напълно немислимо да го направим. И в този смисъл клетви не са необходими.

Дръжте по-високо и от гръмоотводите честните си чела!

Не в силата е Бог, а в правдата!

Подкрепете ни!

Гръмоотводите улавят мълниите. Гръмоотводите укротяват мълниите! Ние никога не сме се страхували да бъдем гръмоотводи за бедите на народа.

Днес ви обещаваме, че след хаоса и бурята, ще установим светъл и мирен ден за България.

Нашият избор в президентската надпревара е за генерала на надеждата - Румен Радев и за Илияна Йотова, като негов вицепрезидент. Не се подвеждайте по сладки и медени! Повярвайте ни и гласувайте за победата!


В избирателната листа на Коалиция "БСП за България" в 27-и МИР - Стара Загора - № 3


Минчо Минчев е роден на 25 септември 1944 г. в с. Коларово, област Стара Загора. До 1982 г. е локомотивен машинист в Локомотивно депо „София“ и Електрическо локомотивно депо „Подуяне“. От 1 ноември 1982 г. преминава на работа във в. „Транспортен глас“. От 1991-1997 г. е главен редактор на списание „Железопътен транспорт“.

Минчо Минчев е поет и публицист. През 1973 г. на анонимен литературен конкурс, организиран от в. „Народна младеж“, му е присъдена Първа награда – делегат на Х Световен фестивал на младежта в гр. Берлин. 1974 г. излиза от печат първата му стихосбирка „Баладично всекидневие“. Следват: „Безсъние в неделя вечер“, 1977 г.; „Мелница“ и „Хляб“, 1982 и 1985 г. През 1988 г. издава стихосбирката му „Таран“. „Ризница за голо тяло“ - 1990 г.; „Ревността на боговете“ - 2005 г. През 2020 г.,  издава „Молитва за справедливост“, както и публицистичната книга „Молитва за България“ Носител е на литературните награди „Южна пролет“, „Владимир Башев“ и Георги Джагаров. От 14.05.1990 г. е основател, издател и главен редактор на в. „Зора“, от 1997 г. - „Нова Зора“. За 32 години е автор на повече от 1000 статии за нашето минало, настояще и бъдеще. Председател е на ПП „Нова Зора“. Бил е народен представител в 42-то НС. Баща е на дъщеря и двама сина: Емануела, Любомир и Емануил.


В избирателната листа на Коалиция "БСП за България" в 23-и МИР - № 8


Доц. д-р. Пламен Владимиров Дамянов е роден на 29 април 1956 г. в Мюнхен, Германия. Завършил е гимназия в София; атомна физика в СУ “Св. Климент Охридски”; Докторант към Центъра по наукознание към БАН (1985–1990).  Доктор по философия - от 1990 г. Дисертацията му е на тема “Аналогията като метод за генериране на нови научни знания”.

Доцент е в Института за изследване на обществата и знанието (2010 – досега);  научен сътрудник І ст. Работил е в Център по наукознание и история на науката при БАН. Бил е проучвател-специалист в ЦНИН, участвал е с доклади в симпозиуми и семинари в 24 национални и 10 международни научни форуми в Австрия, Унгария и България. Член е на Съюза на учените в България от 1991 г.


В избирателната листа на Коалиция "БСП за България" в 24-и МИР - № 14


Доц.д-р.инж. Костадин Кирилов Стоичков e роден през 1968 г. в град София. Завършва Техникум по механотехника през 1986 г., със специалност „машинен техник“. Отбива редовната си военна служба в НШЗО „Христо Ботев“. Завършва висшето си образование в ТУ София със специалност „Технология на машиностроенето”. От 1993 г. работи като производствен инженер в индустрията. От 2004 г. е преподавател в ТУ София по машинни науки.



В избирателната листа на Коалиция "БСП за България" в 25-и МИР - № 12


Прoф. д-р Тoдoр Мишeв e ръкoвoдитeл кaтeдрa „Aрхивиcтикa и мeтoдикa нa oбучeниeтo пo иcтoрия“ в CУ „Cв. Климeнт Oхридcки“, дирeктoр нa Цeнтър зa cъврeмeннo oбрaзoвaниe. Председседател на софийската градска организация на ПП „Нова Зора“. Автор на 8 монографии в областта на историческото образование и историята на Балканите. Автор на учебници по „История и цивилизации“за 7, 10 и 12 клас. Член на Редакционния съвет на вестник „Нова Зора“ от 1991 г., участник във възстановяването на Македонския научен институт.


Защо ви призоваваме да гласувате за Коалиция „БСП за България“


Използвайте ги във вашата разяснителна и организационна дейност.

1. Налагане на съдебен контрол върху актовете на главния прокурор;

2. Закриване на специализирания съд и прокуратура;

3. Бюджетно финансиране само за държавни и общински училища;

4. Ревизиране на учебните програми и учебното съдържание;

5. Осигуряване на безплатни детски ясли и градини;

6. Премахване статута на търговски дружества на болниците;

7. Безплатни лекарства за деца до 14 годишна възраст;

8. Еднократна помощ при раждане на първо дете - 500 лв., за второ дете 1000 лв., за трето дете 1500 лв., за всяко следващо – по 200 лв.;

9. Еднократна помощ в размер на 6500 лв. за всяко второ и трето дете на родители, които са осигурени минимум за 24 месеца назад;

10. Увеличаване размера на майчинството през втората година от 380 лв. до размера на минималната работна заплата от 650 лв.

11. Преизчисляване на всички пенсии спрямо средния осигурителен доход през 2017 г.;

12. Закон за защита и употреба на българския език, писменост и култура;

13. Намаляване на  ставките на ДДС за храни и лекарства;

14. Подкрепа за зеленчукопроизводство, овощарство, биоземеделие и животновъдство;

15. Насърчаване обединяването в кооперативни вериги при доставки и преработка на храни;

16. Приоритетно изграждане на нова атомна централа в Белене.


 

СОЦИАЛНАТА И СОЛИДАРНА ИКОНОМИКА

Е-поща Печат PDF

• алтернатива на неолибералния капитализъм

Светът днес, в навечерието на третото десетилетие на 21 век, демонстрира нарастване на небалансирания тип социално, икономическо, политическо и технологично движение, т.е. задълбочаване на нелинейната, турбулентна динамика. Бъдещето в дългосрочна и дори средносрочна перспектива започна да бъде непредвидимо на глобално, регионално, национално и дори местно ниво.

Ключови причини за съвременната глобална криза

Може да се утвърждава, че съществуват две ключови причини за тази турбулентна динамика, или по-просто казано за хаоса, в който все повече и повече изпада човечеството. От една страна, е кризата на индустриалния технологичен начин на производство, т.е. на индустриализма или на “Индустриалната цивилизация”. Ние сме изправени пред края на възможностите за постъпателно развитие поради екологични ограничения. Става дума за изчерпване на невъзобновяемите ресурси. В този смисъл създадената досега технологична база и енергиен потенциал на човечеството, формиран на нейна основа, не дават възможности за развитие. Тъй като „индустриализмът“ предполага, че в основата на развитието е т. нар. екстензивен растеж, всяка стъпка в движението „напред“ изисква съответната „стъпка“ в използването на невъзобновямите ресурси.

 

РУСКАТА СПЕЦИАЛНА ОПЕРАЦИЯ В УКРАЙНА - УДАР ПО ГОЛЯМОТО НУЛИРАНЕ

Е-поща Печат PDF

“Град” разкъсват Донецк и Луганск. Въздушни боеве се водят над Киев. Танкови схватки се водят по улиците на Харков. Десантни кораби приближават Одеса. В лазаретите блика кръвта. Пленниците са с очи на смъртници. Хора - с деца на ръце? Наистина ли “Европа е общият ни дом?”. Не е ли това “новото мислене”? Това ли са “общочовешките ценности”. Плащаме страшна цена за разгрома, причинен на Русия през 1991 г.

Лишиха ни от големите пространства, големите заводи и технологии. Отнеха ни културата и науката. Внушиха ни, че сме руски фашисти, наследници на палачи. Накараха ни да се каем, лишиха ни от воля за живот и историческо творчество. Оцеляхме благодарение на руското чудо, тази тайнствена военна сила, която не дава на Русия да изчезне във времената на великите й трагедии.

Русия изтри френското червило. Свали от главите парижката шапка. Престана да пее песните от италианските булеварди. Русия знае как да носи грейка, как да свива цигари от вестник на военните позиции, как да свири в блокаден Ленинград симфонията на Шостакович, как да запраща в подножието на Мавзолея фашистките знамена. Тогава, през 1945 г., на тази купчина фашистки знамена може да се види това на Тевтонския орден, гербовете на полските шляхти, триъгълната шапка на Наполеон, флаговете на Антантата. Тази купчина знамена ще расте от век на век. И днес, в тази шарена купчина трепти синьо-звездния флаг на ЕС, звездно-ивичестия на САЩ, знамето на българските “братушки”, знамето на японските арийци от Изтока. Всички народи, всички племена вървят към Русия. Какво пък, свърши почивката за цигара. Време е да се заемем за вековното руско дело.

Няма да умрем от глад. Няма да зарежем обноските. Няма да се преместим от самолетите на магарета. На мястото от убитите от Гайдар отрасли отново с велик труд ще създадем производство, способно да пуска най-добрите на света автомобили, модни палта, вкусни сирена и деликатеси. Няма да пуснем в икономиката тези, които са прахосали народна пара в чуждестранни банки. Тези, които обраха народа на Русия, изведоха несметни милиарди и ги дадоха в ръцете на врага. Ще върнем в нашите училища руската история, руската литература, руската култура и ще прогоним тези, които съзнателно в течение на десетилетия превръщаха руските деца в безсмислена плътоядна тълпа. Ще закрием чудовищната клоака, отравяща с телевизионни мерзости нашите души и създала чудовищен шоубизнес, който днес като паникьосани плъхове се разбягва.

Военната специална операция в Украйна е огромен кървав умивалник, под който Русия и Украйна се измиват със сълзи и кръв. Гърми кървавата чешма, а ние си измиваме очите. Боевете в Украйна са защитата на Донбас, разгрома на военните структури на НАТО, потъпкване на фашисткия реванш, това е предотвратяване на ядрени взривове. Но това е още едно велико предотвратяване. Западът предлага на света своя проект - “Голямото нулиране”. Проектът, в който се изтриват всички граници, всички различия, цялата цветуща сложност на човечеството. Изчезват гражданите на държавите, мъжете и жените, доброто и злото, светлината и мракът, адът и раят. Този проект, като черна боя пълзи по света, пълзи към Русия. Победата на “Голямото нулиране”, е стратегическо поражение на човечеството, в което ще помръкне всичко човешко и ще остане жестокия синтез на биологичен „цифров“ материал.

Руската специална операция в Украйна е удар по “Голямото нулиране”. Това е разковаване на калъпа, който Западът налага на света. Русия отново, както винаги, поема страшната, но изпълнима отговорност за - превръщането на мрака в светлина. Адът, който на сто години отваря своите порти и пуска срещу Русия хиляди демони, отстъпва пред натиска на руския рай. Сред несгоди и заплахи, сред ненавистни хрипове пристъпва руският победен код. Руснаците вярват в неизбежността на победата. Руснаците знаят, че Победата се дава във велик непрестанен труд. Руснаците знаят, че отстъплението и падението завършват със скокове напред. Че руснаците пред лицето на вражеските пълчища, не са сами, с тях не са само армията и флота, но и Бог, а в руската съдба присъства и руското чудо. Руснаците в час на беда забравят всичките си вътрешни разпри и стават огромен, единен, непобедим народ, обединен около вожда. Руснаците знаят, че тяхната Победа е всемирна, вселенска Победа, защото Русия изпепелена, окървавена, ожесточена, остава в бели одежди и се превръща в душа на света.


Превод: В. Сергеев


 

СРАМЪТ ЩЕ ВИ ПОМОГНЕ

Е-поща Печат PDF

Господин Борисов,

За трети път Ви пиша отворено писмо.

Когато след едно от първите Ви изказвания като премиер, заявихте „Аз им плащам пенсиите“, изпитах чувство на дълбоко унижение. След близо 40 години трудова дейност и всеотдайност в работата, не само аз, а и една трета от народа Ви, на който сте избран да служите и уважавате, изпитаха същото унижение.

Би трябвало да знаете, че пенсиите, колкото и малки да са, са отработени и човек трябва да ги получава не като подаяние от Ваша страна, а със самочувствието на заслужени и изкарани с честен труд пари.

Вие, за съжаление, и по-нататък продължихте да използвате към народа си този арогантен и авторитарен тон.

Макар и да отминавахме търпеливо Вашите „шменти капели“, нищо от Вашите изрази за „лошия материал“, за „кучетата Ви“ и други от тоя род, не се забравят и не може да се забравят. Конфузът се помни. Срамът не изтлява.

Да, обидно е да се връщам и припомням тези неща, но те са недопустими и непростими за един премиер на една демократична страна. И  аз не се срамувам, че ги припомням!

Това беше първия път!

Може би щях да продължа да потискам в себе си и огорчението, и вътрешното ми негодувание от това, което става в страната ми и от това, че още дълго време децата ни няма да се завърнат в нея, в бащиния дом, при остаряващите си родители.

Вашето изказване, обаче, г-н Премиер, Вашият съвет към „САЩ, Испания и Италия да приемат българския модел, за да решат проблемите си“, ме накара за малко да онемея. Нима премиерът на най-бедната страна в Европа има моралното право да съветва тези страни?! Става въпрос за морално право не пред чужди достижения, а за морално право тези думи да бъдат изговорени пред народа ни! Нима прилаганата финансова политика, с която така се гордеете, е решила проблемите на нашия народ, че да реши проблемите и на народите в тези страни, които многократно по-добре живеят от нас? Страни, в които хиляди наши съграждани, напускайки дома си, отидоха на гурбет, изкарват хляба си, че и парите, които изпращат на близките си тук, са най-голямото перо във външните  инвестиции на управляваната от Вас държава!

Ние, хората от „лошия материал“, все още помним и постиженията, и имената на техните създатели в области като електроника, машиностроене, енергетика, каростроене, роботостроене, лека промишленост и други отрасли, постижения, които ни караха да се чувстваме горди, като народ. Лицензии на не една и две технологии, създадени от нашите научни среди, бяха продавани в развити западни страни, в САЩ, Франция, Япония и др. България заемаше достойни позиции и имаше отвоювани ниши в световния пазар. Къде са днешните големи постижения, и с какво държавата ги подкрепя? Какво е държавното отношението към науката и нейните институции днес?

Господин Борисов, свалете розовите очила и сменете тона си!

Това беше второто ми обръщение към Вас!

Когато неотдавна казахте, че строите „заводи, пътища, суперкомпютри“, а след като народното недоволство, от няколко дни, заля площади, булеварди, цяла София, а и страната ни, си позволихте най-хвалебствено да кажете, че построеното от Вас е в пъти повече от всичко, което до сега е правено, не се сдържах и отново, може би за последен път,  се обръщам към Вас.

Има един документален сериал „България, която съградихме“. По една от телевизиите и днес, както и всяка неделя, ще бъде излъчен поредния епизод. Епизодите са половинчасови и са посветени на отделни области на икономиката ни - машиностроене, енергетика, електроника, строителство, селското стопанство, транспорт, наука, иновации, международно икономическо сътрудничество и др., във времеви разрез до 1939, 1945-1955 г., 1955-1985-1989 г. и след това. Поднасяната информация е на базата на неопровержим доказателствен материал, официална статистика, мнения на участвали специалисти, учени, мнения на представители на чужди фирми от водещи в света страни и др.

Епизодите са посветени на „няколко поколения българи, вградили себе си в темелите на модерна България“ -  така завършва всеки епизод. На България, която по данни на Организацията на обединените нации,  през 1989 г. беше сред тридесетте най-развити страни в света.

Господин Борисов, ако изгледате поне един от тези епизоди, убедена съм, ще се замислете, ще забравите хвалебствения си изказ и тон! И ако се почувствате засрамен, значи не всичко във Вас, което се нарича съвест, е загубено. Срамът ще Ви помогне.


 


Страница 17 от 471