Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

ЕНЕРГИЙНИЯТ ОКТОПОД

Е-поща Печат PDF

Азбучна истина е, че без енергия няма стопанска дейност, а без стопанска дейност няма държава. От себестойността на енергията зависи конкурентоспособността на произведената продукция. Оттам и жизнеспособността на държавата да се развива възходящо. Енергетиката, следователно, е стратегически сектор – локомотивът, който може да изтегли икономиката ни от сегашния батак и разрухата и да възроди държавността.

През годините на прехода обаче секторът бе фатално обезкостен чрез налагане на противоправни законови актове, които да узаконяват грабежа на шепа наши и чужди монополисти. Трябва ли да се чудим тогава защо в най-бедната cтpана в ЕС – България, „цената“ на тoĸа е 104.56 евpо (209.12 лв.) за мегаватчас [MWh], докато във Фpанция е 47.40 евpо/MWh, алармира през август т.г. главният cеĸpетаp на пpезидента полк. Димитъp Стоянов. За най-бедните и за производителите това означава гибел! Гибел е и за многострадалното ни Отечество!

Нека предварително поясним защо поставяме „цената“ в кавички. Ами всеки първокурсник знае, че цената на дадена стока е мярка на стойността. А себестойността на електроенергията на АЕЦ „Козлодуй“, е около 60 (шестдесет) лв/MWh! Това е цената. Останалото – за пренос, разпределение и др., са такси. Заедно с тях продажната цена на тока едва ли би надхвърлила 70 лв/MWh. И грамотният читател основателно ще запита: „Защо той, а и родният производител, да не може да си купува тока директно от Козлодуй (нали сме пазарна икономика?), така че семейството му да може да оцелее, а българските стоки да станат по-конкурентни от френските?”

В хода на започналите пазарлъци за съставяне на правителство, отговор на тоя въпрос няма. И едва ли ще има. „Фактори“ като студен резерв, енергиен микс, регулиран пазар, енергийна борса, нерегулиран пазар, зелена сделка, ценообразуване и т.н., и т.н., около които се глаголи, са понятия, чиито смисъл обикновеният потребител – битов или стопански, едва ли е в състояние ясно да осмисли. Това което напълно ясно разбира обаче е, че безпрецедентното увеличаване „цената“ на тока за него, е шок и ужас. А изместването на пазарлъците къмто „техническата“ страна, демонстрира или неграмотност, или измама. Или – и двете. И води до окончателно затриване на държавата. Защото проблемите на българската енергетика не са технологични, а правни! И произтичат от противоправното законодателство в сектора. Без отмяна (прогласяване за нищожни) на противоправните разпоредби, технологическите проблеми в енергетиката не може да бъдат разрешени. В по-широкия смисъл – без смяна на системата, която позволява налагането на противоправни норми и узаконяване на произвола и грабежа, не може да бъдат разрешени нито проблемите в енергетиката, нито в коя да е друга област.

Това го повтаряме повече от десетилетие. Няма кой да го чуе. Или не е в интерес на „енергийното лоби“ да бъде чуто. Проблемът частично е разгледан преди осем години в студия под заглавие „Раждането на октопода“. Публикуван бе единствено сп. „Ново време“ (кн.3/2013 г.), по времето, когато Юрий Борисов беше главен редактор. Оттогава този проблем е табу за правилните медии. Затова, в поредица публикации припомняме на читателите на „Нова зора“, а и на всички потребители на енергия – битови или стопански – кой създаде условия за гибелта на родната ни енергетика.

Зловещата действителност

От края на 90-те години (на ХХ век) започва процес на вливане на корпоративни интереси в националния енергиен сектор. Т.нар. законодателна власт отговаря утвърдително с постоянно променяни разпоредби, които са все във вреда на гражданите и обществото, но  които узаконяват монополното положение на корпорациите и „правото“ им да грабят.

С предоставянето на лицензии през 2004 г. държавната собственост на практика се свива само до АЕЦ „Козлодуй“,ТЕЦ „Марица-2” и няколко по-малки предприятия. Енергетиката фактически престава да бъде водещ национален отрасъл. Лицензентите започват да предявяват претенции за все по-драстично повишаване на „цените“. Претенциите им срещат разбирането на „независимия“ регулатор. Освен чрез нарастване на „цените“, регулаторът ги облагодетелства като узаконява и щенията им за все по-голям брой такси за „услуги“, които потребителите – гражданите и производителите – нито са искали, нито са консумирали, но са принуждавани да заплащат. Принудата става задължителен компонент на прокламираната уж пазарна икономика, с което завършва и процесът на сливане на корпорациите-монополисти с държавата. По-точно – с върхушката в държавното управление в енергетиката.

Този конкубинат от лицензенти, посредници, „експерти“ и т.нар. с чиновници от енергийния сектор и „независимия“ регулатор, някои нарекоха енергийно лоби, други – енергиен октопод. През 2005 г. преждевременно споминалият се Илия Божинов – тогава член на ВС на БСП, го назова с истинското му име – енергийна мафия! По същото време журналистът от в. „Труд” Георги Великов алармира за нарастваща заплаха от „енергиен фашизъм”.

За мафиотизирането на енергийния сектор и за водещите имена в този процес ще говорим друг път и на друго място. Тук само сочим, че в 43-то НС имаше 140 депутати с интереси в енергийния бизнес! Така твърди бившият председател на КТ „Подкрепа“ д-р Константин Тренчев. В 44-то НС те са 114, сочи доц. Георги Чанков от УНСС. Иначе казано, в Народното събрание са преобладавали клетвопрестъпници на прикритие като депутати. Защото гласувайки „закони“ за собственото си облагодетелстване, те са престъпили клетвата по чл.76, ал.2 „да спазват Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководят от интересите на народа“. Може да се спори доколко към момента на престъпването на клетвата действията на тези депутати са били съвместими с длъжността им на народни представители по смисъла на чл. 72, ал.1, т.3 на КРБ? Но това е теоретичен въпрос от значение за развитие на конституционното право...

Тези факти обаче още веднъж потвърждават защо прагматично и точно решение за бъдещето на енергетиката на България няма и не може да има докато във властта са лица, пряко или косвено свързани с енергийния октопод. Нека обаче първо разгледаме процеса на узаконяване зачеването и утвърждаването на октопода.

Законите

През 1999 г. бе отменен действащия от 1975 г. Закон за електростопанството (ЗЕС.) Заменен бе със Закон за енергетиката и енергийната ефективност (ЗЕЕЕ), който пък, след 5 промени, бе отменен през 2004 г. На негово място бе приет Законът за енергетиката (ЗЕ), който продължава да действа и днес. Промените към него са 58 на брой, което говори само за себе си. През 2004 г. бе приет и Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2004), отменен през 2008 г. и заменен от нов Закон за енергийната ефективност (ЗЕЕ 2008). Засега той е променян само 18 пъти! През 2007 г. бе приет още един акт: Закон за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и био-горивата (ЗВАЕИБ), До 2011 г., променен 3 пъти, когато е отменен от „нашия” Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), изменян и допълван 20 пъти до 2021 г.

Обобщено: От 1999 г. досега 6 закона са били в действие; 4 са отменени; в 6 са били извършени 104 изменения и допълнения! Какво обаче е налагало толкова обилно нормотворчество в материята „енергетика“? Отменяването на действащи закони и тяхното заменяване с нови действително ли е било породено от потребността да се отговори на многобройни и важни промени, настъпили в обществените отношения? При изработването им били ли са зачетени принципите на обоснованост, стабилност, откритост, съгласуваност? И съответстват ли те на Конституцията (КРБ) и ония релевантни норми на Евросъюза, които са в синхрон с антимонополното законодателство и защитата на правата на гражданите?

Видно е, че материята „енергетика“ не е предмет на един единствен закон, съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове (ЗНА), а е била разпарчетосвана от законодателните „мозъци“ на прехода в множество актове; при това съдържащи редица взаимно изключващи се разпоредби, така, че да се създадат вратички за узаконяван грабеж. От последващото изложение всеки би се убедил, че многобройни разпоредби в тези „закони“ фрапиращо престъпват КРБ, неотменимите права на гражданите - потребители; че те не са съобразени с Регламентите и Директивите на Третия енергиен пакет на ЕС.

Следва кратък обзор на престъпното по същество енергийно законодателството.

ЗЕЕЕ или зачеването на октопода

ЗЕЕЕ е приет през 1999 г. от парламентарното мнозинство на режима на Иван Костов. С този закон се отменя действащия в продължение на 24 години Закон за електростопанството (ЗЕС). Какво е наложило създаването на нов закон, отнасящ се до същата материя?

Сравнителният анализ показва, че и в двата закона общите разпоредби, както и тези за държавно управление на енергетиката, са сходни. И двата закона задължават енергийните предприятия да обслужват интересите на потребителите и на обществото така, че да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надеждността, безопасността и качеството на енергията, ефективното й използване, опазването на околната среда, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите (ЗЕС, чл.1; ЗЕЕЕ, чл.54 ал.1; чл.90 ал.1 и 2). И в двата акта контролът по техническата изправност и експлоатацията се осъществява от държавата. Няма съществени различия и в правилата и разрешителния режим за изграждане на електроенергийни обекти (ЗЕС, чл.5 ал.2; ЗЕЕЕ, чл.28 ал.1).

Материята на ЗЕЕЕ обхваща и други ресурси освен електроенергия, като природен газ, твърди горива, топлоенергия и отразява променените през изтеклия четвърт век (1975-1999) обществени, икономически и технологични дадености. Затова напълно естествено е било да разпише създаването на условия за осигуряване развитие на конкурентен енергиен пазар и за насърчаване използването на възобновяеми енергийни източници (ЗЕЕЕ, чл. 2).

ЗЕЕЕ създава нов орган – Държавна комисия за енергийно регулиране или регулатор, със широки правомощия (ЗЕЕЕ, чл. 16). Доколкото обаче е държавен орган, действията на регулатора са подчинени на ресорния министър. Именно ресорният министър е длъжностното лице, което трябва да планира и осъществява цялостната държавна политика в сферата на енергетиката, след като тя е одобрена от Министерския съвет (МС). Затова новият закон е разписал като задължения на МС:

• да определя задължителни правила за образуване и прилагане на цените и тарифите;

• да следи регулирането на цените да се извършва на основата на обективни и недискриминационни критерии, като се осигурява баланс между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите;

• енергийните предприятия да образуват цените и тарифите съобразно задължителните правила, приети от МС, при спазване на принципите на равнопоставеност между потребители и производители; и при съобразяване с икономически обоснованите разходи и икономически обоснованата печалба;

• действия за извеждане на АЕЦ от експлоатация (ЗЕЕЕ, чл.чл. 20, 22 ал.1).

Доколкото декларира стремеж да осигури развитието на конкурентен енергиен пазар при новите икономически условия, ЗЕЕЕ регламентира вещните права и търговските взаимоотношения между производители, разпределители и потребители: задължително да се сключват договори; а договорите да осигуряват равнопоставеност (ЗЕЕЕ, чл. 80 ал.2).

Каквито и да са различията във фразеологията, вижда се, че и двата акта си поставят едни и същи общи цели. Разбираемо е защо в ЗЕЕЕ отсъства понятието социалистически организации: след политическата промяна през 1989 г. такива вече не съществуват. Не се използва и понятието народно стопанство. Дали се приема, че стопанската дейност вече не трябва да бъде осъществявана в интерес на народа, в интерес на гражданите и обществото, както повелява КРБ?

Стремежът на ЗЕЕЕ да създаде впечатление за приемственост със ЗЕС, както и за по-широкото и цялостно обхващане на материята „енергетика“ с оглед на новите икономически условия обаче, свършва дотук. Защото ЗЕЕЕ съдържа редица противоречиви разпоредби, някои от които са взаимно изключващи се. Освен това, трудно може да се избегне впечатлението, че създателите му са заложили редица клопки, които в перспектива да накърняват интереса на потребителите и да отворят широко вратите за узаконен произвол и корупция.

Макар ЗЕЕЕ да декларира създаването на условия за развитие на конкурентен енергиен пазар, не конкуренцията и пазарът, а МС определя задължителни правила за образуване на цените; не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да осигурява балансът между икономическите интереси на енергийните предприятия и потребителите; не конкуренцията и пазарът, а МС трябва да гарантира на енергийните предприятия икономически обоснована печалба.

Възниква въпрос:

зад декларациите за създаване на конкурентен пазар не се ли налагат безцеремонно ефективни антипазарни разпоредби?

Неясно е защо ЗЕЕЕ създава нов орган – Държавна комисия за енергийно регулиране или регулатор, при това първостепенен разпоредител с бюджетни средства, след като правомощията му се дублират почти изцяло с тези на ресорния министър, а действията му са подчинени пряко на министъра? (ЗЕЕЕ, гл.III). Как се съвместява това нововъведение с декларираното намерение да се осигуряват условия за енергийни доставки при минимални разходи? (ЗЕЕЕ, чл.2, ал.2, т.3). В интерес на народа ли е това раздуване на щата? Съобразено ли е то с конституционния императив държавата да се управлява в интерес на гражданите и обществото?

Макар енергийните предприятия да са длъжни да се подчиняват на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК), ЗЕЕЕ фактически ги насърчава да се отклоняват от това си задължение, като се вмъква уговорката, че разпоредбите на ЗЗК се изпълняват само ако „не възпрепятстват фактически или юридически изпълнението на задълженията, които са им възложени“ (ЗЕЕЕ, чл. 55).

Недоумение буди и „развитието“, което търпи понятието „равнопоставеност“: изискването за „равнопоставеност между отделните производители, доставчици и потребители“ (ЗЕЕЕ, чл.16, ал.3, т.3) се трансформира след няколко параграфа в „равнопоставеност на потребителите и равнопоставеност на производителите“ (ЗЕЕЕ, чл.22, ал.1, т.1). Различната трактовка, която се влага в смисъла, се превръща в стартова точка, легитимираща възможностите за накърняване правата на потребителите. Хипотезата, че такава презумпция е заложена, намира потвърждение в следващите разпоредби, които мащабно облагодетелстват енергийните предприятия за сметка на мащабно увреждане интересите на гражданите и обществото. Понятието „равнопоставеност“ се изоставя. Въвежда се ново понятие – „баланс“ между интересите на енергийните предприятия и на потребителите (ЗЕЕЕ, чл.16, ал.3, т.1), което съществено се различава от „еднакви правни условия“, както е заповядано от Върховният законодател в чл.19, ал.2 на КРБ.

Посочихме вече, че не пазарът, а МС налага „цените“, изхождайки от декларираните от енергийните предприятия икономически обосновани разходи; гарантира обоснованата им печалба; осигурява им възвръщаемост (печалба), съобразена с условията на капиталовия пазар (ЗЕЕЕ, чл.22, ал.1 т.2, 3 и 5). Основателен е въпросът кой и как преценява доколко „икономически обосновани“ са заплати от по 50, 100, 150 хиляди – че и повече – лева на месец, както и разходи от порядъка на стотици милиони за т.нар. външни услуги? Според депутатите-вносители на предложените поправки на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, за 6-те години след придобиването на лицензите си ЕРД:

• са разходвали за външни услуги над 1 милиард, от които 450 млн. лева – незаконосъобразно;

• не са платили на държавата дивидент от неразпределената печалба за 2010 г. в размер на 494 млн.лв.; ЧЕЗ – 198 млн.лв., ЕВН – 189 млн.лв. ЕОН – 107 млн.лв. (вж: http://parliament.bg/bills/41/254-01-53.rtf, c.10).

Иначе казано, зад прикритието на регулаторен орган МС фактически работи за удовлетворяване икономическите ламтежи на енергийните предприятия; одобрява цените им; гарантира печалбите им; но не регулира заплатите им, макар размерите им да са несъотносимо раздути с реалното заплащане на труда и стандарта на живот в страната. И всичките тези раздути разходи МС признава за икономически обосновани или „разходно ориентирани норми“, като основание, за по-нататъшно оскъпяване на енергията (!!!), сочи  (в писмо изх. № Е-04-00-546 от 22.12.2010 г., с.3), шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев. Основателно възниква въпросът, защо МС не регулира раздутите заплати да са за сметка на печалбите на енергийните предприятия, а не за сметка на гражданите и обществото?

Топла грижа проявява властта

най-вече за „възвръщаемостта на капитала“ (пак там), но не и за възвръщаемостта на човешкия ресурс, за възстановяване на изразходвания човешки потенциал на потребителите, на народа!

По-нататък на енергийните предприятия фактически се предоставя статут на екстериториалност. Те се изключват от конституционните гаранции за неприкосновеност на собствеността (КРБ, чл.17, ал.3) и разпоредбите за устройство на територията след като им се дава „право“ безвъзмездно да ползват части от сгради за монтиране на средства за измерване и други съоръжения (ЗЕЕЕ, чл.59, ал.4); а длъжностните им лица – безпрепятствено да влизат и преминават през чужди имоти и да извършват дейности в тях (ЗЕЕЕ, чл.61 ал.1). Нещо повече, на собствениците на имоти, включени в сервитутните зони или граничещи с тях, фактически се отнема правото върху собствеността, която съгласно чл. 17, ал. 3 на КРБ трябва да е неприкосновена (ЗЕЕЕ, чл. 62).

Човек се пита защо на енергийните предприятия се дава „правото“ да изкупват уредите за измерване – собственост на потребителите? (ЗЕЕЕ, §5 т.1 на ПЗР). Действителният мотив става ясен с изменението и допълнението на ЗЕЕЕ от 2001 г.: енергийните предприятия вече не са длъжни да ги изкупуват, когато монтират собствени средства за търговско измерване (ЗЕЕЕ, §67, т.3 на ПЗР). С други думи, на енергийните предприятия вече се дава „правото“ да демонтират изправните ни електромери, сертифицирани от българска държавна лаборатория като годни средства за търговско измерване и на тяхно място да монтират свои уреди. С това изменение бяха  отворени широко вратите за злоупотреба с правата на потребителите. Според експерта по метрология проф. Илия Ценев, собствените уреди на енергийните предприятия позволяват манипулиране на действителната консумация!!

Следващата стъпка в ЗЕЕЕ

затвори цикъла на пълното суспендиране правата на потребителите. Задължителното сключване на договори, които уж трябва да осигуряват равнопоставеност между производители, разпределители и потребители се обезсмисли, след като тези договори се налагат при общи условия, предложени при това от ЕРД и одобрени от регулатора, т.е., „договори“, които потребителите не могат нито да променят, нито да оспорват (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.3). Нещо повече, на преносното, съответно разпределителното предприятие, се дава право да прекъсва електроснабдяването, без да има влязъл в сила съдебен акт, излагайки на рискове собствеността, здравето и живота на потребителите (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.4). Предоставянето на такова „право“ обезсмисля основното задължение на енергийните предприятия да обезпечават сигурността на снабдяването, непрекъснатостта, надеждността, безопасността и качеството на енергията, съхраняване на здравето, живота и собствеността на гражданите (ЗЕЕЕ, чл.54, ал.1; чл.90, ал.1 и 2).

И като капак на всичко, потребителите вече се третират като „длъжници“. Въведе се понятието „неизправен длъжник“, без съдържанието на това понятие да се дефинира, както и кой определя кога, в кой момент, даден потребител се превръща в „неизправен длъжник“. Нещо повече, позволява се „задълженията“ на набедените като „неизправни длъжници“ да се събират по реда на чл. 237, буква „з“ на ГПК (отм.); чл. 410-417 на ГПК (в сила от 01.03.2008 г.), което означава, че това става само въз основа на извлечение от сметките на енергийното предприятие (ЗЕЕЕ, чл.80, ал.7). Според тази противоконституционна разпоредба заповед за изпълнение, т.е. изпълнителен лист, съдът може да издаде без да призовава лицето, набедено за длъжник! Този абсурд съществува вероятно само в българското „съдопроизводство” и никой не ти обяснява защо е възможно и на  какво правно основание, се допуска, че документът или извлечението от счетоводни книги на енергийното предприятие вярно отразява съдържащите се в него факти и обстоятелства, а не е например,  документ с неверно съдържание? На какво основание – без да е извършил проверка – съдът приема, че осчетоводяването е било съобразено с разпоредбите на чл.5 и чл.8 на тогава действащия Закон за счетоводството, а именно: предимство на съдържанието пред формата; вярно и честно представяне; историческа цена; същественост; документална обоснованост; достоверност на фактурите в натурално и стойностно изражение и т.н.? Защото ако не са налице тези задължителни реквизити, представените пред съда документи нямат доказателствена сила. Затова, не е ли редно претенцията на енергийното предприятие да мине през съда? Съдът да я прецени както по основание, така и по същество, в присъствието на потребителя, набеден за длъжник?

Приемането на извлеченията на енергийните предприятия за безапелационни доказателства разтвори широко вратите за произвол, насърчи корупцията, узакони престъпността. Обезсмисли записания в Конституцията императив за равенство пред закона, за еднакви правни условия на всички граждани и юридически лица (КРБ, чл.6, ал.2; чл.19, ал.2); погази и чл. 6 на Европейската конвенция за правата на човека, както и основните свободи (ЕКПЧОС), които тя разпорежда: “Всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения... има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона...“

Енергийният октопод беше заченат още от парламентарното мнозинство на командира Костов. В ЗЕЕЕ за първи път бяха заложени „норми“, които драстично престъпват интереса на потребителите, които широко отваряха вратите за узаконен произвол, грабеж и корупция! Фактически на енергийните монополисти бе предоставен статут на екстериториалност. По този начин  не само битовите потребители бяха предадени в робство на ЕР предприятия, но и потребителите от индустрията. След ликвидирането на малките блокове в АЕЦ „Козлодуй“, което законово бе заченато именно при режима на Костов, и подписването на фактическите капитулации на българската държава при преговорите за членството на България в ЕС, се откроиха онези вълчи ями за стопанското ни развитие, които предопределят бъдещето ни на провалена държава.

Последният довършителен удар, ще бъде т.нар. Зелена сделка. Но за това, по-нататък.


Следва


 

ИМА НЕЩО ГНИЛО В ИДЕЯТА ЗА ЕНЕРГИЕН ПРЕХОД

Е-поща Печат PDF

Мерките започнаха със сатанизиране на класическите енергоносители, добивани от земните недра: въглища, газ и петрол. Те трябваше да бъдат изключени от производството на електроенергия и заменени с т.нар. ВЕИ (Възобновяеми Енергийни Източници): ветрогенератори и фотоволтаици.



Настъпващата зима показва, че глобалистите минават в кръгова отбрана и се опитват да заблудят протестиращите във все повече страни, с подмяна на ключови термини като „глобално затопляне“ и „декарбонизация“.

Блокирането на световната икономика с подозрително продължилата пандемия и скокът на цените на изкопаемите горива показаха, че капитализмът е в дълбока криза и „невидимата ръка на пазара“ не  само не регулира цените, но и води до нови геополитически противоречия, които засега се решават с Трета световна хибридна война.

„Глобалното затопляне“ се видя, че няма да се сбъдне. Ледовете в Арктика наистина намаляха, но затова пък ледената покривка на Антарктида се увеличава. Без особени протести от страна на учените-климатолози, започна да се говори за „промяна на климата“ и съответно за мерки за глобално намаляване на концентрацията на т.нар. парникови газове.

Мерките започнаха със сатанизиране на класическите енергоносители, добивани от земните недра: въглища, газ и петрол. Те трябваше да бъдат изключени от производството на електроенергия и заменени с т.нар. ВЕИ (Възобновяеми Енергийни Източници): ветрогенератори и фотоволтаици.

Надценяването на ВЕИ доведе Европейския съюз до катастрофални резултати. Оказа се, че половината от милиардите евро  като инвестиции в ЕС, са отишли за строеж на ветрогенераторни паркове и слънчеви батерии, но ВЕИ се оказаха толкова зависими от локалния климат, че недостигът на електроенергия става застрашителен. В същото време немските политици бавят сертифицирането на пълната с газ тръба на „Северен поток-2“, затварят 3 АЕЦ (не били „зелени“) и още толкова електроцентрали на въглища. А в арктическите температури от -40С през декември, шведските управляващи дори съветваха гражданите си да не пускат толкова често прахосмукачките, за да не натоварват мрежата. Един коментатор сполучливо сравни Европейската комисия (г-жа Урсула фон дер Лайен) с луд, „който твърди пред лекуващия го психиатър, че нищо му няма.“

Адептите на „зелената енергетика“ продължават своя натиск върху правителствата за преминаване към ниско въглеродна икономика, но в документите на ООН липсват задължения за „въглеродна следа“ на предлаганите продукти, за влиянието на водните пари (облаците) върху парниковия ефект и др. Списъкът на парниковите газове (6 на брой) не е от времето на Парижкото споразумение (2015), а от протокола в Киото (1997). В този списък продължават да фигурират газовете (хлорфлуорвъглеводороди), които бяха заклеймени без доказателства, че рушат озоновия слой на планетата. Но „зелените“ не споменават изобщо, че в 17-те цели на устойчивото развитие на ООН, мерките срещу  промяната в климата  изобщо не стоят на първо място, а едва на тринадесето. Налице е пълна самодейност на ЕК по отношение на ролята на емисиите въглероден диоксид и на данъка, който ще трябва да плаща производителя на изкопаеми суровини, а не потребителя им.

След като някои страни започнаха да пускат отново въглищните си ТЕЦ и да търсят внос на въглища (по 300 долара/тон), вече е неудобно на „зелените“ политици да говорят за декарбонизация. Новият хит стана замяната на този непонятен за масовия читател термин с „енергиен преход“.

До къде стигна енергийният преход в света разсъждава главният редактор на сп. “Геоенергетика“ в РФ Борис Марцинкевич в статията си от 31.12.2021 г.  „Има нещо гнило в  идеята за енергиен преход“.

Зора



Настойчиво налаганите на всички страни в света декарбонизация и децентрализация предизвикват все по-нарастваща съпротива. Тази съпротива не се афишира в СМИ от участниците в нея, но от това тя не губи своята ефективност.

По т.нар. „зелена програма“ в енергетиката се работи отдавна като я обогатяват непрекъснато с нови направления. Ако през 2018 г. най-често употребяваният термин беше думичката „декарбонизация“, то една година по-късно все по-популярно става понятието „енергиен преход“.

Но това не означава, че европейските страни са се отказали от въглищата като един от използваните в енергетиката ресурси. Нека припомним, че понятието „енергиен преход“ има четири компонента: енергоефективност, цифровизация, декарбонизация и децентрализация. Реалният бизнес изобщо няма възражения срещу първите два, защото повишаване на ефективността и разширяване на цифровизацията в енергетиката само я правят по-рентабилна и по-рационална.

Енергийният преход на хартия и в суровата реалност

Налаганите на всички страни на планетата декарбонизация и децентрализация срещат нарастваща съпротива. Неотдавна МЕА (Международна Енергийна Агенция) публикува предварителните данни за 2021 г. А статистиката е упорито нещо.

В края на годината се очаква 9%-ен ръст на произведената електроенергия от въглищни електростанции в сравнение със същия период на 2020 г.

МЕА, която винаги е била на гребена на вълната с опитите да осъществи енергиен преход, беше принудена да констатира, че през 2022 г. въглищният отрасъл се очаква да постави нови рекорди както по добив, така и по обемите на търсене и въвеждане на нови генериращи мощности.

Политическите мечти на активистите за енергиен преход се сблъскаха със суровата реалност, а енергийният пазар на Европа стана не пример за подражание, а поука, за това какво може да следва след внедряване на всевъзможни измислици без подкрепа с научни и инженерни анализи. В Европа през последните 7-8 години наблюдаваме масово строителство на слънчеви и вятърни електростанции, съпроводено с масово закриване на въглищни и атомни електростанции и твърде бавно въвеждане в експлоатация на  нови енергогенерации на газ. Резултатът е плачевен за икономиката на Европа, продължаваща  да се смята, че е най-развитият регион на света.

Оказа се че тя напълно зависи от факта какви ще са климатичните условия през зимата на 2022 г.

Периоди на пълно безветрие, дори само от 10-15 дни, довеждат до рязко намаляване на произвежданата електроенергия от ветрогенератори, което в европейските страни няма с какво да бъде компенсирано. Красиво за възторжените зрители е да се наблюдават ефектните кадри от взривяване на поредната въглищна електростанция. Но трикратното поскъпване на цената на доставяната електроенергия превърна тези кадри в най-скъпите кинофилми  в историята на Човечеството. По предварителни оценки, заради поскъпването  допълнителните разходи на страните от ЕС, през този отоплителен сезон ще възлязат на не по-малко от 17 млрд. евро, а вече става ясно, че ще бъдат и по-големи.

Така че без да се впускаме в детайлни анализи можем да констатираме: Европа демонстрира  на всички останали страни по света нагледен урок: „Действайте по предлаганата от нас рецепта и ще получите също такъв „прекрасен“ резултат!“

Урокът беше достатъчно суров, но изводи от него първа направи не Европа, а далечният Китай. На базата на най-съвременни екологични изисквания, през последната петилетка Пекин спря работата на 526 каменовъглени мини и в същото време постави световни рекорди като застана начело по строеж на вятърни и фотоволтаични електростанции. Резултатът през септември 2021 г.  беше недостиг на  енергия, съкратен график на работа на промишлени предприятия, както и ограничени доставки на електроенергия за битовите потребители. Китайското ръководство обаче продемонстрира пълна увереност в собствените си сили, признавайки си откровено за допуснатите грешки.

За по-малко от 2 месеца в Китай бяха възстановени и заработиха всички закрити каменовъглени мини и кариери. Това е факт, който предстои да бъде оценен по достойнство. Бяха мобилизирани повече от 1 млн работници, беше напълно възстановена ж.п. и автомобилната логистика за осигуряване на доставките, бяха повишени цените за енергията с 20% и рязко  увеличен вноса на въглища. Във връзка с това Русия замисля нов 800-метров мост над р. Амур, за да съкрати пътя на доставките на въглища за Китай (б.пр.). Така Китай се справи със задача, която за всяка друга държава би била непосилна.

Партията каза: „Трябва“, а цял Китай отговори: „Слушам, ще бъде!“

През месеците септември и октомври 2012 г. китайците поставиха няколко рекорда по денонощен добив на въглища - 12.2 млн тона. Този рекорд предизвиква не само уважение, а и възхищение. За сравнение само този добив би бил напълно достатъчен за Украйна да посрещне спокойно целия отоплителен сезон.

Сравнението с добива на въглища в Русия е следното.

Нашият добив е средно 1.2 млн тона в денонощие, т.е. 10 пъти по- малък от китайския. Когато започна енергийната криза в Китай, цената на въглищата на световния  пазар скочи 4 пъти - до 300 дол./тон. Но след като в Китай беше възстановен напълно добивът на въглища, цените паднаха  на половина. За Европа това имаше решаващо значение. При стряскащите цени на природния газ, собствениците на въглищни електростанции спокойно възобновиха производството без да обръщат внимание на факта, че ЕК за пореден път, увеличи тарифата на емисиите от въглероден диоксид. Така, без самоотвержения труд на китайските миньори, стойността на електроенергията на европейските борси сигурно щеше да надмине даже днешните рекордни цени. Но да сте забелязали в Европа поне една демонстрация с лозунги „Благодарим на другаря Си за това, че оставаме на светло и топло!“ Европейските политици приложиха максимум усилия този факт да остане неизвестен и без коментар.

МЕА (Международната Енергийна Агенция) беше принудена да признае, че „Своят принос в нарастване на дела въглищните ТЕЦ в световния енергиен баланс направиха и същите страни, ръководителите на които и сега продължават да призовават за енергиен преход, т.е. за продължаване на идеята за декарбонизация (отказ от изкопаеми горива, б.пр.).

Анализът на много страни извън Европа е категоричен: „Необмисленото поголовно отказване от въглищна генерация  на ток  и опитът за замяната им с производство на електроенергия от слънчеви и вятърни електроцентрали, може да доведе до резултати аналогични не само на европейските, но и на китайските.“

Умният  се учи  от чуждите грешки.

В края на 2020 г. производството на електроенергия от ВЕИ  в Европейския съюз надмина 20%. Целият атлантически хор обвиняваше Русия, че делът на нейните ВЕИ е само 0.5%. Въпреки критиките, ръководството на енергетиката на РФ не пое по европейския път. Имаше много разговори за енергиен преход, но процесите по децентрализация и декарбонизация така и не потръгнаха. Системният оператор продължава да осигурява надеждната работа на Единната енергийна система (ЕЕС) на РФ, както и Обединената енергосистема  на Изтока.

Практиката от случващото се в отоплителния сезон 2021-2022 г. показва нагледно кой се оказа прав - активистите за енергиен преход или Министерството на енергетиката на РФ. Компанията „Интер РАО“, монополист в експорта на електроенергия, предвижда двукратно увеличение на заявките и четирикратно увеличаване на печалбите „от година на година“. Това е резултатът за енергийния пазар на Европа, постигнат от тези, които не спират да призовават за декарбонизация, а нямат необходимите мощности. Русия през 2021 г. доставяше електроенергия на Финландия, Естония, Латвия, Литва, Грузия, Абхазия, Казахстан и продължи износа за Монголия и Китай. Това можа да си го позволи само защото децентрализацията не се състоя.

В заключение се налага изводът:

„На теория, идеята за енергиен преход е привлекателна, но на практика реално носи вреди, а не ползи на европейските страни.“

Най-критично описа състоянието на европейския енергиен пазар сръбският президент Александър Вучич:

„Енергийната система на Европа, е в състояние на хаос!“

На Руската федерация двата компонента на енергийния преход: декарбонизация и децентрализация, изобщо не са необходими.

Същото, убеден съм, могат да твърдят и българските енергетици. (б.пр.).


Превод: Румен Воденичаров


 

Когато партньорите говорят, и фактите мълчат!

Е-поща Печат PDF

„Такива мискинлъци, каквито се случват в правителството, не съм виждал. Ние сме на път да катастрофираме заед­но, да надигнем една протест­на вълна срещу това управле­ние, че ако не си давате сметка, а вие си давате сметка, ще причи­ним много тежки щети на цяло­то българско общество..Ние сме на път да създадем абсолютен монарх в тази държава, който да разпределя порциите на финан­сиране в държавата от позици­ята на министър на финансите, и да казва кой проект е добър и лош, кой колко пари да получи“. Това казва Тома Биков, ци­тиран от сайта „Епицентър“ (01.12.2023).

Ако такова нещо беше из­рекъл някой от опозиция­та на „сглобката“, щеше да мине като дребнаво заяжда­не на враговете на правител­ството, като руска „хибридна война“, „когнитивна дезин­формация“ и дори путино­филство. Но, когато се казва от партньор, макар и само „сгло­бен“ и некоалиционен“, трябва премиерът Денков да се зами­сли. Струва ли си да продължава тази агония и да търпи подоб­ни критики,обиди и унижения? И то, отправени към човек, кой­то се титулува академик, докато санкционираният по „Магнит­ски“ Делян Пеевски го хока като момченце, което батко­вците му Петков и Борисов са оставили да си играе в ка­бинета. Въпреки това Даниел Лорер от ПП смята, че Делян Пеевски се бил променил за добро, възприемайки евроат­лантическите ценности. А пък съпартиецът му Ицо Хазарта поиска от него да се извини на избирателите на ПП за тази похвала към санкционирания по „Магнитски“ шеф на ПГ и бъдещ председател на ДПС. Са­мият Пеевски, обаче се държи с премиера като баща, който уми­ра от желание да издърпа уши­те на своя пакостник. И открито заявява, че Денков не се справя с управлението и ако потрябва той лично ще го смени на пре­миерския пост и само за един месец ще оправи кашата, коя­то е забъркал кабинетът Денков. По повод на снега, който пак ни изненада, сякаш сме в Аф­рика, Пеевски напомни на Ден­ков, че сняг не се чисти онлайн, а трябва да се слезе при хора­та. Според него Денков за едни бил мащеха, а други засипвал с пари и други благини. В резул­тат на неразбориите в „сглобка­та“, за няколко дни бяха избра­ни и освободени управителят и подуправителят на НЗОК. Преди това пък бяха въведени, после отложени електронните рецеп­ти. Истинска шизофрения, про­бутвана ни като „реформа“!

За разлика от Пеевски, кой­то не вижда нищо положител­но в настоящото управление на Николай Денков, Бойко Бо­рисов отбелязва и някои успе­хи на съвместното управление. Например по отношение на Шенген бил постигнат напре­дък. Вероятно, ако трябва да персонализира заслугите за този „напредък“, Борисов ще изтък­не министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. Същи­ят, за който дни наред се питах­ме: чий министър е, щом пре­миерът не може да го уволни? И даже заплаши самият той да подаде оставка, ако Стоянов не осъди полицейското насилие и не уволни полицаите, пребили невинни граждани при проте­стите срещу БФС на 16 ноем­ври. Министърът твърдеше, че лично Кирил Петков го е уговарял да поеме вътреш­ните работи, а пък Петков се оправдаваше, че лично Бой­ко Борисов бил предложил „момчето от БОП-а“ за минис­тър. Така или иначе, въпреки, или благодарение на МВР, пото­кът от незаконни мигранти през турско-българската граница не секна. В частта, посветена на България, от доклада на Бю­рото за противодействие на тероризма към американско­то Министерство на правосъ­дието, терористи влизат в Ев­ропа през български мрежи за трафик. („Сега“/02.12.2023). Ето кое ще даде допълнител­ни аргументи на противници­те на българското приемане в Шенген. Другите аргументи им осигури „сглобката“ с налуд­ничавите предложения за уве­личаване на транзитните такси от газопровода „Турски поток“, чието продължение от Бълга­рия до Сърбия построи Бойко Борисов и го нарече „Балкан­ски поток“. Срещу новите так­си скочиха в Скопие, Белград и Будапеща. Така към страните, които ще ни спънат за Шен­ген се добави още една: Унга­рия. А, вместо да „глоби“ ру­ската „Газпром“, министърът на финансите Асен Василев обре­мени с нови дългове и декапи­тализира българското държав­но дружество „Булгартрансгаз“, което е фактическият ползвател на тръбите. Да оставим настра­на факта, че газът, който про­тича по „Балкански поток“ е турска, а не руска собственост. Нямаше ли кой да обясни на министрите Василев и Радев, и на премиера Денков, че ще насадят на пачи яйца собст­вената си енергетика и дър­жава? И да е имало, едва ли са го чули, понеже се движат опи­пом като лунатици и настъпват мина след мина в политиката. Те са фигуранти с претенции, над които властва Посолство­то, а „размагнитизираният“ Пеевски и „изпраният“ Бори­сов менторстват над Денков, като към подчинен на тяхната воля. Другите външнополити­чески проекции на това опекун­ство са „безусловната“ подкре­па на премиера и неговия вице­премиер към отиващите си Во­лодимир Зеленски и Бенямин Нетаняху, както и последната провокация към Русия. Както е известно, правителството разре­ши на самолета на руския вън­шен министър Сергей Лавров да прелети над България за сре­щата на ОССЕ в Скопие, но „за­брани“ на говорителката на ру­ското външно министерство Мария Захарова да пътува в същия самолет. В резултат, са­молетът с Лавров и Захарова прелетя над Турция и Гърция: две страни станали членки на НАТО, далеч преди България да се присъедини към Алиан­са. Но Турция и Гърция очевид­но нямат толкова правоверни „евроатлантици“ за управлява­щи. Поради което при изненад­ващата си визита в Турция, аме­риканският държавен секретар Антъни Блинкен бе посрещ­нат на летището в Анкара не от колегата си Хакан Фидан, а от помощник валията на тур­ската столица. А пък гръцкият премиер Кириакос Мицотакис най-категорично поиска от Ве­ликобритания да върне за­грабените от Гърция артефа­кти от Партенона. Поради това британският премиер Риши Су­нак отмени планираната среща с Мицотакис. Да не говорим, че заради произраелската позиция на Германия, германският пре­зидент Франк-Валтер Щайн­майер беше накаран да чака 30 минути на вратата на самолета на летището в столицата на Ка­тар - Доха. Такава решителност от страна на „сглобката“ у нас е невъзможна. И то, не само от страна на ПП-ДБ, а и от страна на ГЕРБ. Например, външният министър Мария Габриел, коя­то се замъкна с премиера Ни­колай Денков чак в Тел Авив, за да покаже „силна подкрепа“ на Израел, отиде на срещата на ОССЕ в Скопие, само за да се из­ниже след американския държа­вен секретар Антъни Блинкен от пълната зала, когато думата взе руският министър на външни­те работи Сергей Лавров! Защо Габриелица трябваше да хар­чи народни пари, а не бойко­тира форума, подобно на ко­легите си от Украйна и Бал­тика? Ако забраната да прелети над България беше охарактери­зирана от Мария Захарова, като глупост на чиновниците в Со­фия, които позорят българския народ, какво ли би казала тя за изнизването на Мария Габри­ел от срещата на ОССЕ в Ско­пие? Особено, след като са­мият Сергей Лавров нарече Блинкен и Борел страхливци. При всички случаи тази проя­ва на страхливост и угодниче­ство към Вашингтон показва, че „мискинлъците“на „сглоб­ката“ са „споделени евроат­лантически ценности“. И, ако преди две седмици у нас споре­ха кой министър чие протеже е, днес с пълна увереност можем да кажем, че самият кабинет е с неизяснена принадлежност. Нещо като мъглявината Ан­дромеда, както казва Сергей Станишев за настоящото уп­равление. Скандалът с пред­вижданата за 2025 г. продаж­ба на държавни земеделски земи, е ново потвърждение на тази оценка. Министърът на финансите Асен Василев от­ричаше такова нещо да има в бюджет 2024 г., но премъл­ча онова, което се съдържа в кореспонденция между него и министъра на земеделието Кирил Вътев. Тайната беше разкрита от Тошко Йорданов, който показа в НС текста на преписката между шефовете на финансовото и земеделско­то министерство. И тя е, че за 2025 г. са предвидени приходи от 320 млн.лв. от продажби на държавни земи. Което ни най- малко не смущава кабинета на промяната. Понеже той рабо­ти така, сякаш е избран от и се отчита на Вашингтон, Брюк­сел, Киев и Тел Авив, а не отго­варя пред българския избира­тел и неговите народни пред­ставители. Правителство на суверенна държава не действа като чужд наемник в собстве­ната си страна, била тя членка на НАТО, или на ЕС. Май не е само Тагарев, дето е съветвал ук­раинското МО. При това, без да вземе една гривна, понеже пред­почита долари и евро. В този ка­бинет има един академик и ня­колко професора, включително на отбраната и здравеопазване­то, но от това не последва нищо добро. България е имала за премиери и други професори. Единият, Александър Цанков, е останал в историята като „кръволокът Цанков“, а дру­гият, Богдан Филов, с прогер­манската си политика е довел страната до трета национална катастрофа. Поради което е бил осъден на смърт от Народния съд. Не мога да не цитирам по­говорката: „Най-опасните глу­паци са учените глупаци!“

Показателен за атмосфера­та в „евроатлантическото мно­зинство“, подкрепящо каби­нета на „сглобката“ е случаят, разказан от заместник предсе­дателя на НС от „Възраждане“ Цончо Ганев. Според него Де­лян Пеевски бил напсувал Ки­рил Петков на майка, а потър­певшият си мълчал. Това ми напомни за вица от времето на соца, когато попитали шопа как разбира партийния девиз „Дела, дела и пак дела!“. Той от­говорил: „Значи не стига само да се пцува, а требе и да се …“.

 

ПОЛИТИЧЕСКИ ДЕЛТАКРОН!

Е-поща Печат PDF

Докато светът се гърчи в кошмара с коронавируса и многобройните му мутации, в Израел регистрираха първия случай на обединяване на варианта „Делта“ със сезонния грип, което бе наречено „Флурона“. А група учени от Южен Кипър  съобщиха,че са открили обединение на вариантите „Делта“ и „Омикрон“, което кръстиха „Делтакрон“. В България обаче отдавна е регистриран своеобразен политически коронавирус, обединяваш в себе си един бивш премиер и един все още действащ главен прокурор. Още не са измислени ваксини или лекарства срещу такива вредни „коалиции“, поради което засега обществото разчита на „доктор“ Бойко Рашков, министър на вътрешните работи в двете служебни правителства на Стефан Янев и в редовното такова на Кирил Петков.

Не прекаляваме ли с обобщенията и критиките срещу бившия премиер Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, заради тяхното нездраво съешаване при прикриването и дори покровителството на корупцията? Не, дори сме прекалено снизходителни на фона на наглите им напъни да се представят за жертви на политически и полицейски произвол.

Преди две години, от „изтекъл“ в медиите аудиозапис с участието на гореспоменатите герои, разбрахме, че главният прокурор Гешев се възхищава от умението на тогавашния премиер Борисов „да се прави на луд“. „Господин премиер, и аз обичам да се правя на луд, но вие го правите по-добре“, - каза Гешев след като чу препоръките на „Лидера“ към председателя на НС Цвета Караянчева. А именно, да оправдава с простотията си подмяната на термина „арменски геноцид“ с „масови репресии“. Борисов я нарече „проста кърджалийска п…“ и се похвали как е „прекарал с 200“ чужди политици, включително премиера на Бавария. Двама „луди“ по върховете на държавната власт се оказаха прекалено много дори за пословично търпеливия български народ и през 2020 г. стотици хиляди излязоха на улицата, искайки оставките на Борисов и Гешев. Ролята на спусък изигра нахлуването в Президентството на прокурори и талибани от Бюрото за защита на свидетелите, превърнато от Гешев в персонална негова преторианска гвардия. След една година то му беше отнето и преподчинено на Министерство на правосъдието. На дневен ред е закриването на Специализираните съд и прокуратура и „проветряването“ в другата политическа бухалка – КПКОНПИ на Сотир Цацаров. Обречени изглеждат опитите на главния прокурор Гешев и на шефа на антикорупционната агенция Цацаров да омилостивят новите управляващи и предотвратят натирването си от заеманите постове. Последното изглежда неизбежно, особено след отказа на прокуратурата сериозно да разследва Борисов за пачките евро и златните кюлчета в „онова“ чекмедже. Както и да търси мистериозната „прекрасна дама“ Мата Хари, която уж била пренесла в дамската си чанта и „аранжирала“ в премиерското шкафче купчината 500-еврови банкноти и златните кюлчета. След което ги фотографирала барабар с хъркащия полугол напреко на леглото, премиер Борисов. Чашата преля, когато прокуратурата се захвана да саботира разследването за 53-те милиона лева, откраднати в чували от строителството на АМ „Хемус“, като реши да разследва шефа на ГДБОП и да разпита вътрешния министър Бойко Рашков. Първият, за уж оказания от него натиск и недопустимия тон към наблюдаващите прокурори; вторият, като свидетел, за да каже при кого са отишли откраднатите милиони. Рашков заяви, че 30-40% от парите са отишли при ГЕРБ, но отказа да назове конкретни имена, понеже не вярва на прокуратурата. И, защото се опасява, че огласяването им ще ги подтикне да преведат и парите и телата си в Дубай. Очевидно развръзка по този казус може да има само след махането на сегашния главен прокурор Иван Гешев. Тогава ще настъпят тъжни дни и за него, и за антуража му от „прокурорски мисирки“. И най-вече, за Борисов, който е извор на вдъхновение за Гешев: в играта на луди, а не на тронове. Едно е да се правиш на луд, когато управляваш, друго е да „лудуваш“ в опозиция, без имунитет, без прокурорски чадър и в качеството на обвиняем. Може ли Гешев да арестува Бойко Борисов? Може, но в някой друг живот. Не доживяхме да видим нито истинско разследване, нито мярка за неотклонение задържане под стража срещу Борисов, поради което той бе привикан на разпит в МВР. А онова, което той разказа за разпита си на чакащите го „медийни мисирки“, плаче за психиатричен анализ и за перото на Щастливеца. Питали го били как е удържал доходите на населението, най-ниските цени на тока и газа, как най-добре от цяла Европа сме се справили с бежанската и мигрантската криза и т.н. Ако е въпрос за цените на тока, те бяха най-ниски при Тодор Живков. Що се отнася до доходите на населението, през всичките 12 години на управление на Борисов, България си остана най-бедната и най-корумпираната държава в Европа. Да не говорим за провалените, според собствените му признания, енергийни проекти, като нефтопровода Бургас-Александруполис, газопровода „Южен поток“ и проекта АЕЦ „Белене“. И високите цени на горивата, и тези на електричеството, са продукт, както на международната конюнктура, така и на „последователната непоследователност“ и на дилетантската енергийна политика на кабинетите „Борисов“. В резултат, на площадката на АЕЦ „Белене“ трета година ръждясват под найлона цели два ядрени реактора и буквално в земята са заровени 3,2 милиарда лева. То не беше търсене на стратегически инвеститори, не беше чудо, но нито французи, нито американци, нито китайци и южнокорейци, се престрашиха да инвестират у нас, имайки предвид ендемичната корупция. Освен това, бедна България по времето на Борисов на практика се отказа от азерския газ и той отива в Гърция, Турция и Италия. Доказателства за това могат да се видят от сайта на Азербайджанската газова асоциация. Според публикуваните там данни, България е щяла да получава азерски газ по цени, по-ниски от които са само тези за Турция. Но докато Турция е заявила 7 милиарда кубически метра газ, правителството на Борисов е заявило едва 150 милиона кубика, при възможност те да бъдат 1 милиард. При много по-високи цени Италия и Гърция са заявили далеч по-големи обеми. Затова интерконекторът с Гърция не е завършен, макар да изисква по-малко средства от „Турски поток“, който Борисов прекръсти на „Балкански поток“. И, вместо да обяснят защо са допуснали това, от ГЕРБ и „Булгаргаз“ тръбят, че азерите били изпратили гневно писмо заради „изтичането“ на конфиденциална фирмена информация от договора с България. Да не говорим за завода в Разград, който щеше да залее Европа с ваксини, или за завода на „Фолксваген“, който предпочете Турция пред България. А Борисов обещаваше с негова помощ македонец да полети в Космоса. Така че хвалбите, които той сипе за „успешното“ си управление, както и обвиненията му към новите управляващи за неща, наследени от неговите „калинки“, са истинска провокация към здравия разум. Данните от последното преброяване на населението у нас показват, че именно при управлението на ГЕРБ сме се стопили с 800 000 души, за да стигнем до 6,52 милиона население. За щастие, на изборите от 14 ноември 2021 г. избирателите, колкото и малко от тях да застанаха пред урните и машините за гласуване, казаха „стоп“ на модела Борисов. Провали се и опитът на ГЕРБ да се окопаят в Президентството чрез „независимия“ кандидат Анастас Герджиков, ректор на СУ „Св. Климент Охридски“. Ерата на Борисов май наистина приключи, но без окончателно да сме скъсали с борисовщината. Време е да се реформира правосъдието и най-вече прокуратурата. Първото условие за това е махането на Гешев и изчистването на ВСС от неговите поддръжници, които го „избраха“ като в състезание с един кон.

Усещайки, че „въздухът трепери“, Гешев прибягна до отчаяния ход да моли Брюксел и ЕК да го защитят от лошия премиер, неговите министри и депутатите, които му искат оставката. В становище от 32 страници, изпратено на 21 декември 2021 г. до председателя на ЕП Давид Сасоли, председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен, ключови еврокомисари, председатели на парламентарни групи в ЕП и посолствата на съюзническите държави в София, включително тези на САЩ, Великобритания, Франция и Германия, главният прокурор редува хвалби и оплаквания. Буквално повтаря учителя си по престорена лудост Бойко Борисов. Новите управляващи, санким, нарушавали разделението на властите и върховенството на закона, опитвали се да поставят съдебната власт под политически контрол и му пречели да продължи борбата срещу организираната и битовата престъпност, телефонните измами и други злодеяния. Тъй като съдържанието на писмото беше разкрито от „Ние идваме“, няма да се спирам по-подробно на него. Но не мога да не отбележа, че по отношение на самохвалствата Гешев е на път да надмине своя учител Борисов. Напразни усилия, защото Борисов е недостижим в лъжите! Освен това в ЕС отдавна са наясно на кой господ се кланя прокуратурата на Гешев, въпреки странното й усърдие напоследък да затрупва Кьовеши с дела и други „доказателства“ за своята народо и европолезна дейност. Нали във всеки свой доклад за напредъка на България, ЕК неизменно подчертава безотговорността и безнаказаността на главния прокурор, които пречат за ефективна борба срещу корупцията. Това свръх овластяване на Гешев никак не се връзва с европейските представи за правова държава и върховенство на закона. То е проекция и на положението на безнаказаност, което си беше извоювал Бойко Борисов, както у нас, така и в ЕНП.  Обаче след падането на Ангела Меркел и нейната ХДС в Германия, защитниците на бойковизма и гешевизма в Европа ще намалеят и това ще развърже ръцете на Лаура Кьовеши. Мачът върви към своя край и ако Гешев не си тръгне сам, ще бъде принуден да го направи „с други средства“. Дали в стремежа си да оцелее, той няма да прогледне най-сетне за престъпленията на бившите управляващи, начело с Борисов? Едва ли, защото ще се саморазобличи за годините на „съслужение“ с него.  В това са убедени и парламентарните партии от управляващата коалиция, които в официална декларация призоваха Гешев да си подаде оставката, както направи шефът на антикорупционната комисия Сотир Цацаров ден преди от ДАНС да съобщят, че му отнемат достъпа до класифицирана информация. Но къде е Цацаров, който все пак е завършил право В СУ „Св. Климент Охридски“ и е интелигентен, къде е „юристът“ от милиционерската „Магнаурска школа“ в Симеоново, където е преподавал и „докторът на науките“ Бойко Борисов? На призивите за оставка Гешев отговори, че няма да коментира кризисен пиар. Надежда всяка тука оставете!

Ето защо журналистите не питат Борисов дали ще го арестува Гешев, а какво ще направи, ако някоя сутрин Бойко Рашков почука на вратата му. „Тогава ГЕРБ ще ми окачат портрета тук и ще ме канонизират“, отвърна Борисов. „В крайна сметка ще се сдобием с още един светия“, заключи Владимир Береану по телевизия „Евроком“. Според нас, обаче, Борисов отдавна е канонизиран в ГЕРБ и без него тя ще се разпадне като шайка, лишена от главатар и мотив за съществуване. И когато му намекнат за отказ от лидерския пост, отговаря, че не виждал по-опитен от себе си: както в партията, така и в страната като цяло.


Нормалните хора, като чуват прогерберските „политолъзи“ да упрекват в неопитност новите, далеч по-образовани управляващи, се питат: „А какъв опит и образование имаше Борисов, когато стана главен секретар на МВР, кмет на София и после премиер на България?“. Пожарникарската диплома ли го направи незаменим? Остава само някоя баба да рече на харвардския възпитаник Кирил Петков: „Толкова си учил, да беше още малко поучил, че един пожарникар да станеш!“…“Майтап, бе Уили!“, казва Алф. Отделен е въпросът, че протестните митинги срещу зеления сертификат и опитите за нахлуване в Народното събрание под знамената на партия „Възраждане“, оставят усещането, че някой се опитва да реставрира хегемонията на политическия „Делтакрон“.


 

ИСКАТ ХАЙТОВ ДА СЕ ЧЕТЕ С РЕЧНИК?

Е-поща Печат PDF

Продължават опитите за омаловажаване на творчеството на автора на „Диви разкази“

Архитект Здравец ХАЙТОВ

в разговор с Ема ИВАНОВА

пред „Нова Зора“


- През септември се навършиха 100 г. от рождението на баща ви и в цялата страна тържествено бе отбелязана тази годишнина. В родното му с. Яврово младежи играха пиесата "Стайков камък", в Пловдив беше представена документалната фотоизбожба „Героите на Николай Хайтов в българското кино“, столичната галерия „Средец“ представи скулптурни портрети на Николай Хайтов и художествени дърворезби-приказки на възпитаници на Професионална гимназия по горско стопанство и дървообработване „Николай Хайтов“ - Варна...

- Безспорно съм удовлетворен от събитията, които предхождаха кулминацията на 15 септември в Народния театър, където беше отлелязан приносът на Николай Хайтов към българската култура. На сцената бяха големите актьори Васил Банов и Васил Михайлов – чудесен знак и от тяхна страна. Хайтов „присъстваше“ с откъс от интервю по БНТ, в което говореше за своето творчество. Във фоайето на театъра бяха скулпторните портрети на Хайтов от брат ми Александър и илюстрации на млади художници по разказите на писателя. Атмосферата беше творческа, близка до тази, която следваше баща ми. Събитията през цялата година са достатъчно значими и важни, обърнати са към почитателите и ценителите на творчеството му. Защото почитахме не е само паметта към Хайтов , колкото неговото творчество. Това е важно за младото поколение.

- 2 млн. е тиражът на неговите книги. Всеки познава и филмите по неговите сценарии - „Козият рог“, „Края на песента“, „Петко войвода“ и др. Хайтов продължава да е наш съвременник и да е интересен.

- Напомнянето е не само заради баща ми, а и заради останалите творци, създали големите филми на ХХ век. По време на фотоизложбата „Хайтов в българското кино“ минаха млади хора, които гледаха с интерес, но се оказа, че не познават Невена Коканова (играе в „Дърво без корен“). Да помним тези големи актьори е важно за българската духовност. Така го виждаше и баща ми.

- Били сте на 11 години, когато излизат неговите „Диви разкази“ (1967). Как ви се отрази това?

- Разбира се че е приятно чувство баща ти да е популярен, но и задължаващо от гледна точка на поведението ми. Всичко е свързано с възпитанието и с примера, който ми е давал. Неговото трудолюбие и организираност бяха пред очите ми. Нямаше нужда да обяснява, че човек трябва да постига нещата най-вече с труд въпреки таланта в дадена творческа професия.

- Любопитно е, че навръх юбилея в предаването „Библиотеката“ по БНТ беше повдигнат въпросът дали е разбираем за днешните ученици езикът на Хайтов.

- Изненадващо преподавател по литература в студиото лансирана тезата, че едва ли не Хайтов трябва да се чете с речник в ръка. На същия принцип и Вазов би трябвало да се чете с речник. Всяка добра литература има своите читатели. Езикът трябва да се обогатява, но важно и откъде – няма как да стане от шльокавицата (б. р. използване в българския език на латински букви, цифри и символи). Хайтов е казал, че езикът ни е достатъчно богат и не заслужава да бъде преиначаван. Новото време ражда нови думи, но да казваш, че един от класиците трябва да се чете с речник, е абсурдно. Покрай това изказване се включиха и хора, които използваха случая да обругаят за пореден път творчеството на Хайтов, да лъжат за него. И това го направи БНТ, в деня на честване 100-годишнината от неговото рождение! Недопустимо!

В споменатото вече предаване злонамерено беше включена с рубриката „Без покритие“ Силвия Чолева, която говори за баща ми като за „голямо падение“, „войнстващ националист“, „непрекъснато го гледахме“. Дори водещата, призна, че не е редно да се говори така в този ден, но противниците на Хайтов имаха нужда окалването да продължава и това беше направено от дребната душица Чолева, дали не и с предварителен замисъл? Обяви в ефир че е бил полковник от Държавна сигурност (ДС) с право на личен шофьор. Николай Хайтов имаше шофьор в качеството си на главен редактор на списание „Родопи“, за просветителската дейност, която вършеше в Родопите. Баща ми имаше шофьор като председател на СБП, който съюз спаси след 1989 г. от разграбване и затриване от платените Соросоидни кръгове в писателските среди. Затова те го мразят! За съжаление, шофьорът Любо почина тази година - беше изключителен човек. Той е бил с баща ми повече време, отколкото аз, и можеше да им даде достоен отговор.

През годините се подхвърляше, че баща ми имал снимка с отрязани партизански глави. И в същото време е полковник от ДС!? За кого от Държавна сигурност се интриганстваше и сплетничеше – непрекъснато говореха, че тук крал, там присвоявал? За кого от ДС е било забранено да бъде публикуван – в един период вестниците не му пускаха статиите в спора с историците и археолозите, по повод гроба на Левски? А знаете, че една изключително мощна машина като ДС може да натисне “копчето“ и гласът на всички тези сплетници да изчезне. Целта на всички подклаждани във времето зловредни теории е да омаловажат творчеството на Хайтов.

Петър Величков с години поддържа тезата, че Хайтов едва ли не е присвоил трудовете на Яна Язова и ще представи от свое име нейния роман за Левски. Първо, баща ми не е романист. Второ, самият Величков започна да издава романите на Язова – откъде ги има? Излиза, че не Хайтов ги е взел. Достоен отговор в статията „Анатомията на една клевета“ даде писателят и журналистът Борис Цветанов във в. “Нова зора“, аргументирано и с факти! Заслужава си да бъде прочетена от кръга „анти Хайтов“. И трето, за баща ми Левски беше идеал. Той от години беше надълбоко в тази тема, изследвайки живота и делото на Апостола. Личността на Левски беше свята за него. Имаше негов портрет на стената над бюрото си и когато вдигнеше очи, се вглеждаше изпитателно в неговите.

- Какви хора са неприятелите на баща ви?

- Това са или малко известни хора като Петър Величков, които трябва да се поотъркат около големите имена, или такива, на които им е платено за това – като кръга около Антонина Желязкова, Михаил Иванов, подгласничката Чолева, свързани със сериала „Гори, гори, огънче“ (б.р. филм за българите мохамедани, определен от Хайтов като кинофалшификат). Правят го, защото Хайтов е неудобен – с публицистиката си, със своите истини за такива кръгове, които „усвояват“ европейски пари с цел да обезличат българската националност, да я размият в глобалния свят. В същото време чувате как говорят германци, французи, още повече американци за националност, нация, определеност. А ние – точно обратното.

За Хайтов Освобождението, Съединението и Независимостта на България, определят същността и националната идентичност на народа ни. За някои измислени герои това го прави националист, едва ли не нациналсоциалист и обществото трябва да го отхвърли. Националист за баща ми означава да имаш чувството към род и родина, морални ценности и жертвоготовност. А в основата на всичко е езикът. Запазването му беше една от каузите на Хайтов. Но и за нея има опоненти – проф. Мирослав Янакиев.

- „Отивам си с кеф от този свят!“, е признал баща ви пред приятеля си проф. Марко Семов. Кое го е огорчило толкова?

- През 2002 г. излезе неговата публицистика „Троянските коне в България“. Това са два тома с негови публикации от 1989-1999 и 1999-2002 г., в които той изказваше тревогата си от нещата, които се случват у нас – в живота, в политиката, в езика, в образованието, в историята – неговите болки. Те излизаха във вестниците. С тях той надникваше в бъдещето. Разбра че нещата ама никак не вървят на добре – ширеща се анархия, корупция в съдебната система и къде ли не. Затова са тези думи. Дали е прав, вижте сами. Вместо да се оправя, страната върви към задънена улица, към батак. Притесненията му се оказаха верни.


 


Страница 18 от 638