Нова Зора

Продължение от бр. 35

Съгласието от българска страна:  „Когато за пръв път през август 1990 г. предложих на Андрей Луканов, тогава министър-председател на България, Конституцията на САЩ да бъде основен източник за създаването на новата българска Конституция, неговия отговор беше отрицателен. Той заяви, че хората в неговата част на света предпочитат парламентарна система с върховенство на законодателното тяло. Когато обаче започнахме да обсъждаме чуждестранните инвестиции, за които той се съгласи, че би било трудно да бъдат привлечени при съществуването на парламент, който има право да ги конфискува (а защо не контролира - б.а.), той започна да преразглежда възгледите си“.

Аргументът за подмяната: „Българските управници в миналото се стремяха да регулират почти всяка човешка дейност, за да постигнат всеобщо благо, но вместо да създадат рай, всъщност сътвориха затвори. Тези затвори не ограничаваха физическото тяло на човека, а карцерираха (от карцер -б.а.) продуктивността и изобретателността на човешкия ум. (През 1985 г. „карцерираната“ НРБ заема 28 място в класацията на ООН по стандарт на живот, докато през 2017 „свободната“ РБ е на 51-во.).

За правата и свободите: „За разлика от досегашната българска Конституция новата трябва ясно да идентифицира обществения интерес с индивидуалната свобода, а не с „колективното благо“... В предложения за България конституционен модел, който е даден в края на настоящата глава, съм предвидил само защита на негативни права. В отличие от други конституции (европейските – б.а.). Конституцията на САЩ не признава позитивни права на жилище, образование, медицинско обслужване, чиста околна среда, достатъчно добър стандарт на живот или периоди за почивка и отдих. Да се осигуряват позитивни права означава подчиняване индивидуалните интереси на схващанията за колективно благо, а съгласно Конституцията на САЩ защитата на индивидуалната свобода е главна цел“.

За задълженията: Чл. 60 от българската (проамериканска) Конституцията от 1991 (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество“. (Държавата не дължи гаранции за правата на гражданите, но гражданите са длъжни да я издържат и да я пазят).

Истинските цели на подмяната:

„...целта на Конституцията е да разсее и разхвърли властта така, че за дадена групировка да бъде много трудно да постигне собствена власт над управлението“ (?!?)

„Така например, започналата през 1978 г. прогресивна деколективизация на китайското селско стопанство предизвика рязкото увеличение на продуктивността... От вносител Китай се превърна в износител на храни. Това селскостопанско чудо, което може да се нарече прераждане, стимулира от своя страна промишлеността в селските райони, което постигна ръст от 400% в периода 1981-1986 г., а само през 1987 г. се е увеличил с нови 36%“.

Както всички „изключителни“ американци, така и  директорът на Юридическия колеж за право и икономика на Университета в Сан Диего,  Калифорния, д-р Сайгън, е  до болка прям и откровен, когато трябва да налага американските ценности и начин на живот. Какво ни казва той с ултимативен тон, и което впоследствие намира място и в Конституцията, в стотици законови и подзаконови актове, разгромили из основи държавата, обществото и етиката в европейска България. Американската правна система се основава на прецедентното право, което е само по себе си изключителен субективизъм, докато европейското континентално право е кодифицирано и се основава на правоприлагането на общовалидни правни норми, закрепени в  закони. Република България е европейска държава с парламентарна форма на управление, което формално прави невъзможно прилагането на американската правна система. Аргументът за подмяната, явно е бил  несъстоятелен, защото резултатите от прилагането на американския правен модел за изминалите 32 години е катастрофален за страната и обществото. Идентифицирането на обществения интерес с индивидуалната свобода, а не с колективното право, направи България и българското общество в територия на омразата, завистта, разделението и егоизма. Бедни и богати, „фили“ и „фоби“, нормални и перверзни, еднополови и двуполови семейства. Парите следват ученика, болния, студента, научния работник, преподавателя, зрителя, и т.н.,  и затова масово станахме необразовани, болни, професионално неподготвени, без приноси в науката, културата, спорта, технологиите, само защото държавата не дава гаранции, а само предоставя  право за медицинско обслужване, за образование, за европейски стандарти на живот. Частната собственост е свещена. Кради, спекулирай, кантрабандирай, корумпирай, интригантствай, шантажирай, за да си богат, иначе имаш право, но нямаш възможност да реализираш правата си! Само плащането на данъците е задължително, защото само при  събрани данъци в хазната се дават кредити, които след това се преразпределят между „властимащите“ и техните „мажоретки“!

“черешката на тортата“

в книгата на д-р Сайгън обаче е  аргументът, защо трябва да разрушим прекрасно действащия към този момент българския агро-промишлен комплекс и българското правителство да пристъпи към неговата ликвидация, което бе и  направено от  един друг феноменален премиер-мистификатор през 1992 г. Примерът е с Китай, който от вносител на селскостопанска продукция се е превърнал в крупен износител, след като е  деколективирал земята и е раздал на дребни и средни бъдещи частни производители. „Малката“ подробност е, че земята  не е била раздавана на предишните собственици  отпреди 55 години, а и това, че държавата изцяло е поела финансирането на  всички разходи на бъдещите селскостопански производители с низко лихвени кредити. Запазвайки държавната собственост върху големите предприятия,  държавните монополи и банките, държавата е осигурила високо покупателна способност за продукцията на дребните и средни производители от работниците и служителите на твърди държавни заплати.  И това се е случило много преди да бъде написана програмата „Ран-Ът“ за България т.е. американските съветници и техните български колеги от Икономическия институт на БАН, както се оказва, са били запознати в детайли с китайския опит, който е трябвало да се приложи, а не да се разгромява българския агро-промишлен комплекс. Вторият аргумент за поамериканчването на Конституцията е  направо феноменален  по получения  напълно противоположен ефект.

Не само че със законите, изготвени от американските съветници не бяха отдалечени групировките от управлението на страната, но за 12 години подобна престъпна групировка напълно овладя държавата и я превърна в своя „бащиния“! Така че и за американо-българската група „Ран-Ът“, и за американската помощ за България, и за българските им „слуги-помощници“, е в сила казаното от Спасителя: „И тъй, (след 31 година -б.а.)  по плодовете им ще ги познаете!“ Мат.7:20

След като законите бяха подменени, а новите изпълнителските кадри подбрани; след първата вълна на разрушаване, успешно помела земеделието и животновъдството; след като  бяха източени и изнесени в офшорни банковите сметки оборотните пари на печелившите социалистически държавните предприятия; след като бяха разгромени правоохранителните и контролни органи, а с парите  от големите социалистически държавни банки се учредиха чрез кредити десетки  нови частни банки, спокойно да опериращи срещу държавата на валутния пазар, настъпи

времето на голямата далавера.

След моратория по плащанията на външния дълг на българския финансов и новосформиран фондов пазар можеха да работят само особено приближени до хегемона брокери. Конгресът на САЩ, по силата на Закона за подкрепа на демокрацията в Източна Европа през 1992 г., препоръчва създаването на частен Българо-американски инвестиционен  фонд (БАИФ), като отпуска за тази цел 55 милиона щ.д. за инвестиции в частния сектор. До края 1996 г. Фондът е инвестирал в малки предприятие и семейни фирми около 8 млн.щ.д. от предоставените му средства, докато за изразходването на  по-голямата част от средствата няма публикувана информация. След време от този фонд ще се роди Българо-американската кредитна банка, чиито мажоритарен собственик ще стане Цветелина Бориславова, инициатор за създаването на групировката „Глобална България“, а от бизнес-връзката Бориславова - Прокопиев, изгряла покрай имотните  сделки с  наследничката Весела Кюлева, се „излюпиха“ и Росен Плевналиев, и Кристалина Георгиева, и Трайчо Трайков, и Симеон Дянков, а от  контактите им в САЩ и много техни протежета. През есента на 1999 г. на българския бизнес - небосклон светва звездата на групата „Капитал“, която чрез  акционерното дружество “Англо-бългериън вентчърс” - бъдещият приватизатор на Винпром “Дамяница”, изкупува акциите на собственика на  БРИБанка Емил Кюлев, а 24,7%  от капитала й са закупени от американската акула в сделките по сливания и поглъщания, търговия с корпоративни ценни книжа и деривати  “Wasserstein Perella Emerging Markets Finans” (WP), САЩ, учредена  през 1986 г. в Ню Йорк от  Брус Уосерщайн и Джоузеф Перела, бивши служители на First Boston, месеци след като баронеса М. Тачър обявява публично в Лондон, че харесва и одобрява М. Горбачов за партньор на Запада. За 1996 г. WP е класирана на четвърто място в САЩ, с обем на сключените от банката-консултант сделки от 11,638 млрд.щатски долара. Преди нея са „Морган Стенли“, „Голдман Сакс и Ко“, „Мерил Линч и Ко“, а след нея „Кредит Суис Фърст Бостон“, „Монтгомери Секюритес“, „Ротшилд груп“, „Дж Пи Морган“. От всичките 1518 сделки на  WP  на  обща стойност  от над 99 млрд.щатски долара, сключените чрез посредник-консултант са 56,2%, а тази без консултант – 43.8%. По-известна банката става във връзка със скандал в Полша, където е отнет лиценз на неин приватизационен фонд. С това участието на WP в полската приватизация приключва. Коментариите по този повод са лаконични – американската инвестиционна банка е действала при пълно несъобразяване с местните условия, закони и стопанска конюнктура. Но местните кадри, които са чиракували при босовете остават и скоро се превръщат в самостоятелна спекулативна единица.

„Метаморфоза“! По видимите крайни  резултати ще ги познаете!

Основата е положена!

Ликвидирани са всички възможни огнища на съпротива, вкл. надигналия глава Виденов. България е в НАТО! Компрадорите са на възлови позиции и те са, които в бъдеще трябва да печелят избори за да гарантират интересите на Хегемона! Започва финалната решителната фаза на сатанинската метаморфоза – овладяване на общественото съзнание с новите, чужди на православната вяра, етика и морал, ценности! За целта се създават НПО, фондации, „работилници“, изливат се огромни средства, несъпоставими с онези, които би трябвало да се инвестират в икономиката, във високотехнологични собствени производства, в цифровизация, в отбраната и националната сигурност от новите ни евроатлантически приятели. Наредено е на Европейската комисия да финансира така страната, че тя да няма възможност да води самостоятелна икономическа политика и да се съсредоточи върху изграждането на инфраструктурата на Европа на своя територия. Контролът върху управлението и разпореждането с европейските фондове, възложен на „нашите момчета“ да не бъде крайно взискателен, защото „те може и да са престъпници, но са си наши момчета“.

Промиването на мозъците и преобръщането (метаморфозата)  на националното съзнание е възложено на спекуланта и финансиста Джордж Сорос, феноменален манипулатор и изнесен авангард на американската „дълбока държава“ на територии, подлежащи на колонизиране. Неговата фондация “Отворено общество“ стана “ковачница” на кадри – макроикономисти, финансисти, менажери, брокери и консултанти, журналисти и дейци на културата и образованието – десетки  преминаваха през фирми, институти, специализации в САЩ и Англия, като не след дълго, с помощта на своя спонсор, започнаха да издават вестници, списания, да създават фирми, изследователски институти и агенции, учредиха университети и заемаха високи и възлови държавни длъжности в българската администрация: вицепрезидент, министри и заместник-министри, депутати в НС, ректори на ВУЗ и директори на училища, директори на дирекции „Образование“ в общините и пр., в т.ч. и евродепутати в ЕП. По същество всички разходи  на структурите на Сорос в България бяха на българското правителство, защото по силата на ПМС№76 от 1990 г. „фондацията се освобождава от данъци, мита, такси и отчисления в полза на бюджета; средствата предоставени като дарения и завещания от български юридически и физически лица се освобождават от данъци”. Пред журналиста Дж. Джаксън от сп. ”Тайм” Сорос признава цинично: ”Филантропията не ни е присъща. Нашата цивилизация е изградена върху преследването на личния интерес,а не върху грижата за другите!...”. Президентът на фондация “Карнеги”, Мортън Абрамович твърди, че “Сорос е единственният човек в САЩ, който има своя собствена външна политика и е в състояние да я провежда”. Пред форума в Кранс Монтана, на 1 юли 1995 г. Абрамович нарича Сорос и “спасител на Македония” във връзка с издавания от Фондацията вестник “Дневник”! Сорос повежда война със словашкия премиер Мечияр затова, че “правителството дава приоритет на касовата, а не на масовата приватизация в момент, когато приватизационни фондове с чуждо участие вече са набелязали своите стратегически интереси”. Няколко поколения български  “бели якички”  през годините излязоха от „люпилните“ на Сорос, от Световната банка, от банките „Мерил Линч“, „Соломон Брадърс“, „Лазард“. Те възприеха за свое лично кредо “американската мечта”, постигана без подбор на средства, с преклонение пред „Златния телец“, с агресия, арогантност, авантюризъм, манипулативност - като двигателят на всичко е алчността, а не почтеността!

Шоуто на Слави

В духовната сфера Сорос е подготвил терена, във финансовата – ФРС и МВФ,  ЕК и транснационалните корпорации – в икономиката и търговията, Атлантическия съвет – в областта на външната политика, отбраната и националната сигурност. Дошло е времето да бъде „превзето“ съзнанието на българите с нови идеологически щампи, с неолиберален щурм за пълен отказ от норми и правила. Публиката е подготвена за феноменалната „метаморфоза“ – създаването на кумири, които да поведат хората към Новия световен ред!

През 2000 г. в България се появява най-големия в индустрията за купуване и продажба на човешки души милиардерът Робърт Мърдок, който купува български частен телевизионен канал и превръща BTV Media Grup в най-голямата и популярна българска ТВ-мрежа. Вложени са стотици милиони долари, а да бъде продадена през 2010 г. за 400 млн.ам.дол. На 27 ноември същата  2000-а г., е излъчено първото издание на първото всекидневно вечерно телевизионно шоу в България – „Шоуто на Слави“. Изминали са десетте бурни, криминално фиксиращи първоначалното натрупване на капитала години от началото на прехода. Унищожена от неолиберализма и „дългата ръка“ на пазара е държавността, регулираната икономика, социалните гаранции, спокойствието по улиците и нормалното човешко общуване. Всички се мъчат да оцеляват, търсейки спасение в емиграцията, далаверата, наркобизнеса, индустрията на перверзните удоволствия. По улиците се стреля, конкуриращите групировки се унищожават взаимно, взривяват се коли и асансьори, падат убити политици, олигарси, длъжници – всички жертва на феноменалната „метаморфоза“ - преход от автократизъм към демокрация. И всяка вечер разголени момичета, жив оркестър, нестандартни артисти и един невероятно разкрепостен водещ,  в уютна и задушевна обстановка, се превръщат в социален отдушник за ужасеното от бруталното ежедневие по  градове и паланки българско гражданство. Този народ, който все още, по социалистически, безрезервно вярва на телевизията, е благодарен зрител,  особено ако водещия вдъхва доверие. А той вдъхва, защото говори против управляващите, против нахлулите в живота на малкия човек безобразия, атакува агресивно  бездушието на държавните чиновници. Всичко това е съпроводено с подкупваща съпричастност, със задушевни песни, които разказват за буйни страсти, необуздана сексуална мощ, за „ферарита с цвят червен“, за свободомислие и свобода на нравите. От екрана звучат нечувани до този момент цинизми и зле прикривани двусмислия, които правят човека  смел за скандали с властта и пълен с енергия да им „скъса г....!“ И всичко това в праймтайма на американската частна телевизия, с много „фалшиви“ американски пари, по холивудски увлекателно и напълно копиращо гениалните „станд ап“ комедии на изключителния американец Джордж Карлин. Естествено, когато мислещите и здраво стъпили на земята хора разбират, че все пак това е шоу, те престават да го гледат, защото е чалга, но остават другите, които са готови да следват своя кумир навсякъде  и във всичко, тъй като той им казва: „Виновни са  тези, които ни управляват!“, „Виновни са самозабравилите се олигарси и бандити!“, „Няма такава държава, но има такъв народ!“  В същото време на „диванчето“ сядат ръководителите на същата тази „държавата, която я няма“, с тях се водят премерени разговори в рамките на предварително договорените теми. Така  и двете страни са доволни: управляващите, защото най-големият им критик ги е поканил и те са били смели да дойдат в студиото, държали са се достойно и са направили добър личен пиар. Водещият също е доволен, защото вдига рейтинга на предаването си, превръща се в  институция, подлагайки на изпит първите мъже на държавата, с което вече „де факто“ е част от елита. А това носи пари и власт! И той иска тази власт! Събира стадиони с „Няма такава държава!“, организира референдум и милиони го подкрепят! Той иска формална истинска власт и прави партия! Печели изборите, иска цялата власт, но не знае, как да се оправи с нея, оказва се, че това не е като да четеш сценарии и за задаваш предварително подготвени въпроси! Тези „отличници“, които си е избрал с кастинг се оказват като самия него - добре говорят, въвеждат в заблуждение, пасват и той  ги прави министри! Но това е от неговата  камбанария, а онези, които се усещат, че има нещо гнило в показната искреност, в енциклопедичната „компетентност“ и борбеността разбират, че силата му е в отрицанието, а не в градежа, че той  би бил изключително силна опозиция  на тези, които знаят и могат да създават и да градят, включително и на собственото си правителство, ако успее да формира такова! А тези, които винаги ще бъдат с шоуто на Слави са онези, които за своите  проблеми, неуспехи и трудности в живота търсят обяснение и вина у другите, най-вече в управляващите, защото те не са им създали условия  да се реализират. За тях Слави е кумир, защото е съзвучен с техните мисли и като тях обвинява за всички беди политиците и управляващите. За съжаление, в крайна сметка се получава, че използвайки огромен чужд ресурс и високо професионална реклама за градене на собствен имидж, реализира личните си материални цели, гали собственото си самочувствие с мисълта, колко е велик и гениален! Но когато се проваля в този стремеж за власт и слава, за което е критикувал и осмивал другите задължително  ще  се сблъска със ситуацията, че омразата е също толкова силно чувство, както и любовта, но с обратен знак!

Джордж Карлин, Ричард Прайър и другите американски stand-up комици  си позволяват да „лекуват“ болен нерв в зъба с бормашина без анестезия. Без да гледат в написаното пред тях, защото „станд-ап“ не е четене на сценарий, а разговор със зрителя на четири очи за неговите болки, комплекси, страхове и радости. Обществото трябва да е готово за такъв разговор, но да не гледа на него отстрани, като че ли това не се отнася за присъстващия на спектакъла, а да възпитава в себе си и да изкоренява слабостите си. Ето някои негови авторски мисли, с които той „лекува“ своите зрители:

„В Америка всеки може да стане президент. В това е проблема“.

„Ако гражданите на една страна са егоисти и незнаещи, то такива егоисти и толкова невежествени ще бъдат и техните лидери!“

„Никога не подценявайте силата на глупавите хора, обединени в големи групи!“.

„Правителствата не искат хора, способни да мислят критично. Те искат послушни работници, хора достатъчно умни за да работят с машини и достатъчно глупави да приемат пасивно положението си и да вярват на красиво опаковани лъжи“.

„Нашето време е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, на големите мъже и дребните души, на лесните печалби и трудните връзки. Време на високи семейни доходи и повече разводи, на красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, на връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни“.

„Запомнете и казвайте „обичам те!“ на любимите си хора, но най-вече наистина го мислете. .... Отделете време  да се обичате и да си говорите, намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете. Защото животът не се мери с броя на вдишванията, а с моментите, които спират дъха ви!“

Когато внедряваш сред един народ чужда народопсихология, характеризираща се с индивидуализъм, с преклонение пред силата, с поставянето на личния успех, постигнат без да се подбират средствата над обществения, трябва да си готов ако народът, не разбрал твоите внушения, макар и да те харесва, да те отхвърли като ненужна вещ! Готови ли са поредните „шоу-избраници“ на Големия ни брат да поемат своя кръст?!

Същият този арогантен, не търпящ възражения  и всепобеждаващ стил на поведение демонстрират и новите „изключителни“ българи, кандидати за слава и власт. Макар и те да са проводници на американския цивилизационен модел, двойката Петков-Василев се отличават от Слави и неговите сценаристи по демонстративното пренебрежение на установите етични норми, закони и правила на поведение в днешна, макар и проамериканска, но православна с 1300-годишна история България. Поредната сатанинска метаморфоза! И поредния неуспешен опит за летене! Вероятно, някои третостепенен чиновник на Големия брат им е внушил, че е дошъл техния ред да се поупражняват върху българския народ с новите-стари похвати на неолибералната вакханалия. Този път бозата е пълна  –  гърмяща решителност за борба с корупцията. Стар номер! Пиар-компанията, която обслужва смес от „Харвард с китайска комунистическа специфика“. Явна демагогия и крещящ популизъм за вече подготвената от „Шоуто“ публика. Те максимално търсят ефекта от  подаръка на Президента, който ги дари с популярност на базата на показната новите „спасители“ внимателно анализира и напипва духовния  „глад“ на масовата българска аудитория и търси максимално близката визия за да гарантира победата. Чрез търговският маркетинг и социалните мрежи се създава нужното впечатление в електората и се формира необходимото електорално мнозинство: за царя това бе „Вервайте ми!“, защото аз съм висш аристократ и за 800 дни ще ви оправя с парите на богатите арабски шейхове; за Станишев формиране на  тройна коалиция  с интриги, скрити договорки и целувки на Орлов мост,  за Борисов – образа на  новия Робин Худ, който ликвидира престъпниците, олигарсите и борците, и ще бъде закрила за простия народ, защото  „и аз като вас съм прост, но съм смел огнеборец и затова народът ме обича“, за Слави Трифонов – суверенът ни даде властта, защото ни познава, ние сме най-добрите и сами можем да оправим България, за  двамата месии картинката е, осъществили американската мечта, млади технократи, гарантиращи прогреса на България, смели и принципни борци с корупцията. Да, за всеки етап –  различен образ, който гарантира успех, защото режисьорът, подбиращ актьорите и пишеш сценария е  един и същ, подкрепата отвсякъде е мощна, защитата – гарантирана, а на случайно появилите се опоненти и противници  им се организира отвътре интрига да се  самоизяждат и да са  демобилизирани в период на  предизборни баталии.

Всичко това са

лабораторни занимания по политинженеринг,

които за България не са адаптирани към реалната българска  действителност и идентичност. И това е огромната им грешка и заблуда! Затова резултати няма, държавата деградира, апатията у народа е огромна и той не иска да гласува за никой. България няма икономика, която да генерира приходи, за да постъпват данъци в хазната, обществото е разединено, а конформизма и различните „фили“ и „фоби“ блокират каквато и да била смислена външна политика и вътрешна консолидация.

И никой не иска да си признае и да проумее, че всичко, което се случва през последните десетилетия е плод на пълното отсъствие на разбирането, че прилагането на мъртвородени концепции и програми, нямащи нищо общо с народностните традиции, с манталитета и народопсихологията на българина, с проверените от времето и историческите събития приятелски  отношения с  православните ни братя, е пагубно за оцеляването на нацията и държавата. Нито ренесансовият модел на Западна Европа, за който говори и настоява президентът на Франция Макрон, нито новите идеи на католицизма и  на папа Франциск, нито неизменната американска изключителност и егоцентризъм, са в състояние да вдигнат и мобилизират народа на България за труд и колективна, обща и солидарна отговорност. Само дълбокият корен на народностната традиция, само великата и постижима единствено в страданието и паметта на брата за брата Божия милост, може да възвърне народа ни към проверената през вековете мъдрост: „Съединението прави силата“!

И само тогава, с евангелска простота и признание – „за други своя“ можем да осъществим спасението на народа и да се борим за неговото благоденствие и за просперитет на държавата и Отечеството.