Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Двойнствената „зелена” политика на европейските лидери и натискът върху България

Е-поща Печат PDF

 

Масовата психоза за промените в климата – кой и защо я създава?

Зеленият преход, който обслужва определени корпоративни интереси, е базиран на внушаваният страх от екологична катастрофа. Той залегна като водеща идеология в политическата реторика и поведение на избрани мотивирани ръководители на водещи световни и европейски организации. Сега те са в паника, че не могат да изпълнят поетите от тях ангажименти пред заинтересованите корпорации за бърз преход към безвъглеродна енергетика и индустрия. Предизвиканата от „зелените политики“ енергийна и икономическа криза поражда сред европейските граждани все по-масово недоволство от високите цени на електроенергията, хранителните продукти и възможността за отопление още преди да е започнала зимата. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, заявява в речта си по време на срещата на върха COP27: „Движим се по магистрала към климатичния ад, като сме настъпили педала на газта. ...Човечеството има избор - да си сътрудничи или да загине.“ Директорът на МВФ Кристалина Георгиева пледира в кулоарите на ООН за повишаване на цената на тон въглероден диоксид с цел да се създават стимули за бизнеса и потребителите да се променят. Урсула фон дер Лаен настоява за по-големи инвестиции във ВЕИ. Това са ясни сигнали за платените „зелени“ НПО-активисти гръмко да затръбят, че климатичната катастрофа е неизбежна, ако европейските правителства не спрат ТЕЦ-ли изгарящи въглища. От своя страна платената „зелена“ пропаганда изобилства със статии и внушения от рода: „Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства за развитието на нашето време. Ако не бъде овладяно, то може да доведе до бедност още 132 милиона души през следващото десетилетие“. Определена група специално финансирани учени от ООН, т.нар. „затоплисти“, „подгряват“ паниката с апокалиптични прогнози за предстоящи климатични катастрофи.

 

Какви сили влияят върху климата? Безспорни ли са катастрофичните климатични прогнози?

Авторите им игнорират научните аргументи на огромно мнозинство независими, световни, уважавани учени, които доказват закономерността на климатичните цикли. В действителност върху климата на Земята влияят мощни сили, които не са подчинени на човешките желания. От стотици милиони години климатът на нашата планета е в динамично състояние.

Редуват се цикли през десет, сто и хиляда години, като средната годишна температура на планетата ту се повишава, ту се понижава, редуват се дъждовни периоди със засушавания, ледникови периоди с горещи такива. Научно е доказано, че те се дължат на активни процеси, които протичат на нашето Слънце и определят количеството на излъчваната от него радиация. Слънчевата система, част от която е Земята, е в непрекъснато движение и описва сложна траектория в космическото пространство. Върху нея оказват силно влияние другите слънчеви системи от нашата галактика. Млечният път от своя страна се движи по своя траектория в необятния Космос и се среща и разминава с други галактики, които излъчват мощни лъчения, достигащи през различни периоди от време и до Земята. Една част от слънчевата радиация и космическите лъчи се отразяват от атмосферата на планетата ни, но друга част от тях достига до земната повърхност и повишава температурата както в приземния слой, така и на цялата атмосфера.

Върху планетария климат влияят и сложните тектонски процеси, които протичат в земните недра. Те разместват тектонските плочи, предизвикват мощни земетресения, вулканични изригвания и променят релефа на океанското дъно и на сушата. В следствие на това морските течения променят посоката си и температурата на водата, съответно на океанското крайбрежие. Под влияние на тях се променят посоките и на въздушните течения, а те формират климата на големи региони на сушата. Най-общо казано процесите са много сложни, зависят от огромен брой мощни фактори. А те не са подчинени на волята на човека, но са определящи промените на земния климат. Твърде наивно и преднамерено е твърдението, че човешките дейности са основната причина за промените на климата, чиято динамика е доказана и в периодите от милиони години преди последните двеста и петдесет години на бурно индустриално развитие. Често медиите цитират изказвания на хора, които казват, че „през целия свой живот не са виждали такова бедствено наводнение, или земетресение, или такава снежна буря, или горещо лято“. В същия дух Гутериш цитира последния доклад на Световната метеорологична организация към ООН, в който се казва, че последните 8 години се очаква да бъдат най-топлите в историята, но,в сравнение с кой период от нея, не се уточнява! Та целият човешки живот, бил той 50 или 100 години, е само „миг“ от живота на планетата ни. Разрушителни катаклизми като земетресения, наводнения, промени на океанските и морските граници и пространства на сушата е имало и за това пише не само в библията. Много известни и неизвестни цивилизации са изчезнали в древността вследствие на климатичните промени. Палеонтологията, която е естествена наука, изучаваща миналото на живота на Земята, ги разкрива, описва, илюстрира/онагледява и обяснява. Днешните

бедствени наводнения

се дължат не толкова на климатичните промени, колкото на човешки грешки, дължащи се на недалновидност, алчност и глупост. Бетонират се и се асфалтират огромни площи без да се дават решения за валежните води, които не могат да попият в тези площи. При обилни дъждове се разливат големи количества вода, които си проправят неконтролирано път към водосборните реки. Засипват се сухи дерета за да се направят ниви, вили, пътища, сметища и т.н., без да се има предвид, че те са природно създадени отводнителни канали, които в периоди на обилни валежи са отвеждали огромните количества вода до съответните водоприемни реки. Ако деретата са засипани, или обрасли с храсти и дървета през сухите периоди с оскъдни валежи, то водата при следващи периоди на обилни валежи се разлива и помита всичко по пътя си до приемните реки. И ако те са с коригирани корита с намалено сечение, използвани като сметища, или обрасли с дървета и храсти, с разрушени диги, или вкарани в канали и тръби с малки сечения, то водата се разлива, прокарва си път, като разрушава и отнася всичко по него. Наводненията са и в следствие на масовото, безотговорно и безнаказано опожаряване и изсичане на горите. Издадено разрешение за сеч е доказателство за формално спазен закон или наредба и служи за оправдание на чиновника, който го е подписал и на този, който сече. Но то не е доказателство, че сечта е целесъобразна. Обезлесените горски терени не акумулират дъждовните води.

Световният океан с водораслите, мекотелите и коралите абсорбира и разгражда огромни количества от въглеродния диоксид в атмосферата. Замърсяването на водите му унищожава флората и фауната, които извършват тези естествени процеси.

След океаните горите заемат второ съществено място в природния кръговрат на въглерода от атмосферата към литосферата и хидросферата - непрекъснат процес протичащ с различен интензитет в зависимост от наличието на гори и чисти водни басейни на планетата. Стопанисването на горите е неглижирано в последните десетилетия в световен мащаб, особено у нас. За сметка на това набира скорост пропагандата за необходимост от „зелена революция“, която щяла да спаси живота на Земята. Нейните пропагандатори обвиняват въглеродния диоксид за климатичните промени. Парниковият ефект се предизвиква в най-голяма степен от водните пари и наличието на твърди частици в атмосферата. На второ място са т.нар. парникови газове, към които са причислени: въглеродния диоксид, метан, азотния диоксид, озон, хлорофлуоровъглеводороди. Тези газове са по-малко от 1% от атмосферния състав. От тях 0,93% са водни пари, а останалите са 0,07%. Парниковите газове предотвратяват връщането на цялата слънчева топлина в Космоса и загубата й. Те запазват топлината, от която се нуждаем за да оцелеем.

Състоятелни ли са обвиненията на „зелените“ активисти срещу въглищните ТЕЦ?

„Зелените“ идеолози са избрали конкретен „необходим виновник“, а именно въглеродния диоксид, емитиран от човешките дейности и специално този от ТЕЦ на въглища. Пренебрегва се, че количествата на СО2 от ТЕЦ са многократно по-малки от тези емитирани от бита, транспорта и преднамерено предизвиканите пожари в горите. Да не говорим за огромните количества парникови газове емитирани в атмосферата от многобройните действащи вулкани. Платената пропаганда напада конвенционалната енергетика с цел да я ликвидира в интерес на новия клон в индустрията за производство на фотоволтаици и ветрови генератори. За сведение на самозваните енергийни експерти, българската енергетика е планирана и изградена, така че ТЕЦ на местни въглища и АЕЦ да осигуряват базовото натоварване, ТЕЦ на вносни въглища – подвърховите товари, а ВЕЦ – върховите. ВЕЦ и ПАВЕЦ „Чаира“ гарантират сигурността на електроенергийната система в случаите на аварийно изключване на 1000 мега ватов блок в АЕЦ „Козлодуй“. Така структурирана българската енергийна система е доказала десетилетия наред своята стабилност, ефективност, сигурност и е гарантирала непрекъснатата доставка на качествена и евтина електрическа енергия както за бита, така и за индустрията.

„Зелените“ идеолози настояват за спиране на ТЕЦ на въглища, отричат атомната енергетика и бойкотират изграждането на нови ВЕЦ-ли. Наскоро брюкселските „зелени“ бюрократи включиха в „черния“ списък на нежеланите топло източници и термопомпите заради използваните в тях флуорирани парникови газове. Те препоръчват временно замяната на въглищните ТЕЦ и АЕЦ да се извърши с ТЕЦ на природен газ, докато се изградят достатъчно ВЕИ-паркове, предимно ветрови и фотоволтаични.

Екологични ли са газовите ТЕЦ?

ТЕЦ на природен газ, без да се включва в преценката високата цена на газа и глобалните проблеми за доставката му, съвсем не е екологична. Температурата при изгарянето на природния газ в котлите е от порядъка на около 1800 градуса по Целзий. Това е температура, при която се образуват въглероден диоксид /СО2/ и азотни оксиди. Количеството на СО2 е с 50% по-малко на 1 MWh в сравнение с това от ТЕЦ на въглища, но емитираните количества азотни оксиди са многократно по-големи от тези на въглищна ТЕЦ. В котлите се вдухва атмосферен въздух, който е съставен от 78% азот, 21% кислород и 1% други газове. При тези високи температури на изгаряне на природния газ, азотът и кислородът образуват азотни оксиди, които са отровни и изключително опасни за живите организми. Азотният диоксид е без мирис и силно отровен. Той е третият по важност парников газ и е 300 пъти по-мощен от СО2. Освен това причинява проблеми в озоновия слой на атмосферата, като намалява озона /О3/ до молекулен кислород /О2/. Както е известно, основната функция на озона е да образува атмосферен слой, който е с дебелина 10-20 км и абсорбира до 99% от слънчевата радиация, която достига до Земята. Това е природен филтър срещу ултравиолетовото лъчение, което е изключително опасно за живите организми.

Паралелно с природният газ се лансират за отопление и пилети като заместител на въглищата. Докато последните са овъглена дървесина преди милиони години, то пилетите се изработват от дървесина получена от изсичането на горите.

Двуличието на европейските лидери

Англия, която е от инициаторите на „зелената революция“, внася ежегодно от Канада, Бразилия и от много африкански страни стотици хиляди тона дървен материал за изработването на пилети. За целта се изсичат милиони декари гори, които са „белите дробове“ на планетата. Последните английски правителства прокараха закон за субсидиране търсенето и увеличаването на добива на нефт и природен газ, въпреки, че техните водещи политици пледират за бърз преход в енергетиката без изкопаеми енергийни суровини.

Германия и Австрия приемат закони за възобновяване на производството на електрическа енергия от въглищни централи. В Австрия дори са готови за преустройство на ТЕЦ-ли на газ в такива на въглища. Очаква се Италия да последва техния пример.

Германия е другият голям сторонник за „зелен преход“. Тя разполага с изградени над 100 гигавата ВЕИ паркове. Германското правителство неотдавна одобри проект на закон, който задължава федералните провинции да отделят до 2,2% от земната си площ за нови вятърни паркове до края на 2032 г. Проектозаконът отваря и защитени ландшафтни зони за вятърни проекти на сушата. В същото време правителството прокара закон за отваряне и пускане в експлоатация на спрени ТЕЦ на въглища. За да се гарантира работата на въглищната централа Нойрат и мината Гарцвайлер в Северна Рейн-Вестфалия се демонтират вятърни турбини, които са в минното поле пред фронта на въгледобивните работи.

Предстои и изселване на градчето Лютцерат. Поради ликвидирането на голям брой мини, недостигът на въглища за електропроизводство се задоволява чрез значителен внос на скъпи въглища от Полша и Австралия. Внася се „мръсна“ електроенергия от Полша и Чехия, поради недостиг на такава от Франция. Заради енергийната криза се отложи за неопределено време планираното извеждане от експлоатация на три от петте останали атомни централи.

Франция, която до скоро беше най-големият износител на електрическа енергия в Европа, внася такава от скандинавските страни, опитва се да възстанови работата в консервираните въглищни ТЕЦ-ли и планира изграждането на десетина нови атомни централи, които да заменят остарелите и опасни такива. Повечето от тях още преди 20 години бяха много по-зле от спрените четири обновени, модернизирани, малки блокове в АЕЦ „Козлодуй“ с обща мощност 1760 MW. Те са цената, която България плати за да бъде приета в ЕС.

Нидерландия и Дания също планират да пуснат спрените си ТЕЦ на въглища, въпреки че разполагат с многобройни ВЕИ-паркове.

Франс Темерманс от Нидерландия, заместник-председател на ЕК, беше преди година и половина в България с мисия да настоява за ускорено затваряне на минно-енергийния комплекс „Марица изток“. Обвини България като един от най-големите замърсители на атмосферата в Европа. Нито един български политик не се осмели да му противоречи, или да му каже, че неговата страна емитира много по-голямо количество СО2 на глава от населението, отколкото България. Защо той не пледира нидерландската индустрия да намали емисиитете си, за да станат те по-малки от нашите и тогава да беше дошъл, да агитира нас? Такова арогантно, високомерно, пренебрежително и обидно, менторско поведение спрямо българите не е имал никой чужд политик, посетил България.

Забележително е, че лидерите на Германия и Франция най-после проумяха, че „зелената революция“, предизвикала огромния скок в цените на електрическата енергия, ще отнесе големите им индустриални предприятия отвъд океана, където цените на електрическата енергия и природния газ са в пъти по-малки от европейските. Освен това американското законодателство им предлага редица данъчни привилегии. Американците гъвкаво и изключително в свой интерес реализират „зелената революция“. През тази година емисиите на СО2 от САЩ са увеличени с над 1,5% в сравнение с 2021 г. В момента Шолц и Макрон трескаво търсят изход от кризата, която те предизвикаха със „зелените“ си политики. Може би те ще осъзнаят, че не СО2 ще доведе до бедност още 132 милиона европейски граждани, а налаганата от тях ускорена реализация на „зелената революция“.

Екологични ли са налаганите алтернативи от Брюксел?

Съзнателно се прикрива, че производството и рециклирането на ВЕИ-съоръженията е свързано с големи количества емисии на СО2. Ето какво разкрива анализът на фактите.

Материалите, от които се произвеждат вятърни турбини, слънчеви панели и електрически батерии, се извличат по целия свят от земята в минни обекти и съоръжения за преработка на добитата руда. Важно е да се разбере, какъв е мащабът на материалните потребности.

Например една ТЕЦ на природен газ, която съвсем не е екологична, с мощност 100 MW е с размер на жилищен блок и произвежда достатъчно електроенергия за 75 000 еднофамилни домове. Равностойната й замяна изисква най-малко 20 вятърни турбини, всяка от които е с височина до 195 м. Те са разположени на площ около 26 квадратни километра. Изграждането на такива ветрови паркове консумира огромни количества конвенционални материали, включително бетон, стомана и фибростъкло, заедно с по-малко разпространени материали, включително „рядкоземни“ елементи като диспрозий.

Изследване на Световната банка отбелязва това, което всеки инженер по минно дело знае: „Технологиите, за които се твърди, че са в основата на чистата енергийна промяна, в действителност са материално и енергийно значително по-интензивни в процесите на добива, преработката на изходните материали за тяхното производство до инсталирането, експлоатацията, както и санирането им, след изтичане на ефективния експлоатационен срок, в сравнение със сегашните традиционни ТЕЦ на изкопаеми горива.“ /Край на цитата./

Всички ВЕИ изискват приблизително сравними количества материали, за да се създадат съоръжения, които улавят природните потоци: слънце, вятър и вода.

Например, изграждането на една ветрова централа с мощност 100 MW изисква около 30 000 тона стомана и 50 000 тона бетон, както и 900 тона нерециклируеми пластмаси за огромните перки. При аналогичен фотоволтаичен парк - тонажът на цимент, стомана и стъкло е 150% по-голям, отколкото за ветровия, за едно и също количество произведена ел. енергия. Ако епизодичните източници на енергия (вятър и слънце) трябва да се използват за електроснабдяване 24 часа, 7 дни в седмицата, цялогодишно, ще се изискват още по-големи количества материали. Ще са необходими приблизително два до три пъти повече допълнителни панели, и генератори, за да се произвежда и съхранява енергия, когато слънцето и вятърът са налични, за използването й в моменти, когато те липсват. Необходими са също така допълнителни материали за изграждане на батерии за съхранение на електроенергия. Например, за съхранение на ел. енергия, достатъчна за гореспоменатата ветрова централа с мощност 100 MW, са необходими най-малко 10 000 тона батерии от клас Tesla. Представете си, и каква площ е необходима за разполагането 10 000 тона батерии?!

Обработката на толкова големи количества материали води до собствени енергийни разходи, както и свързаните с това последици за околната среда. На практика това е износ на емисии СО2 от богатите страни внедряващи ВЕИ-съоръжения, в развиващите се страни, добиващи и преработващи изходните суровини за изработването им.

В момента светът добива около 7000 тона неодим, един от многобройните ключови елементи, използвани при производството на електрическите системи за вятърни турбини. Настоящите сценарии за чиста енергия, представени от Световната банка, ще изискват увеличение на доставката на неодим до 40 пъти през следващите няколко десетилетия. Добивът на индий, използван при производството на слънчеви полупроводници, генериращи електроенергия, ще трябва да нарасне до 80 пъти! Добивът на кобалт за батерии ще трябва да нарасне до 8 пъти. Производството на литий, използван за електрически батерии за резервиране на енергийните системи и електромобилите, ще трябва да нарасне с над 20 пъти!

Фотоволтаичните паркове заемат огромни площи на горски терени, оголени след изсичане на гората за производство на пилети. Те заемат още по-големи плодородни земеделски земи, което е престъпление спрямо гладуващите стотици милиони хора по света. Лишават се от обитания птици и животни. Ветровите паркове излъчват ниско честотни вълни, които се предават на километри и са вредни за хората и животните. Вибрациите от гигантските перки се предават чрез огромните им фундаменти в почвения слой и в дълбочина, като убиват или прогонват живите организми на големи площи около тях. Поради тези причини жителите на селищата около село Ветрен в Североизточна България са категорично против изграждането на голям ветрови парк в техния регион. За отбелязване е, че наши природозащитници и техни колеги от чужбина са против ветровите паркове в Добруджа, където са зимните обитания на редица редки, прелетни птици, като червеногушата гъска.

Наистина ли електрическата енергия от ВЕИ е най-евтина?

Ако това широко пропагандирано твърдение е вярно, то следва, че ВЕИ-дружествата са най-облагодетелствани от високите цени на електрическата енергия. Техните печалби следва да са още по-големи от тези на АЕЦ и ТЕЦ на въглища. Защо ръководствата на всички ВЕИ-асоциации скочиха на протест срещу намерението на Брюксел да регламентира изземването и на тяхната свръх печалба, както на атомните и термичните централи, за компенсиране на големите разходи на индустриалните и битовите потребители на електрическа енергия?! Със същата цел изземват печалбата на мините, която се дължи на големия добив на въглища, а не на спекулативно завишена от кризата цена. За необходимата им електроенергия мините плащат високите борсови цени наравно с другите индустриални предприятия. Ако печалбата на ВЕИ е по-малка от тази на АЕЦ и ТЕЦ, то те нито са по-екологични, нито предлагат по-евтина и по-качествена електрическа енергия.

Изложеното до тук показва огромното лицемерие на европейските лидери, разминаванията и противоречията между „зелената“ им реторика и техните политически решения в реални дела. Те откровено лобират за замяната на въглищните ТЕЦ с много по-вредните за околната среда ВЕИ.

Българската енергийна политика и възможните катастрофални последствия

Ако българските управляващи политици не съумеят да защитят конвенционалната ни енергетика и се поддадат на съблазънта да вземат 12 млрд. лева за т.нар. План за възстановяване и стабилност срещу заложените в него срокове за ограничаване и спиране на ТЕЦ на въглища, това ще постави началото на трета национална катастрофа! Големите икономики в света допринасят най-много за замърсяването на атмосферата и би трябвало да поемат лъвския дял за намаляването на глобалните, парникови газове. Вместо това малките икономики, като българската, плащат най-големите разходи за „зеления преход“. Дванадесетте милиарда лева, които в голямата си част са кредит, ще бъдат „моркова“, който преследваме за да бъдем вкарани в „кошарата“, където ще бъдем стригани десетилетия наред. Първото стригане „до кръв“ ще бъде ограничаването на ТЕЦ -ли в комплекса „Марица изток“, съответно на добива на въглища и последващото им спиране в кратки срокове. Електроенергийната система е като живия организъм. За нея турбогрупите в ТЕЦ са жизнено необходими. Чрез тях се регулират качествените показатели на системата – честота и напрежение. Централите в „Марица изток“ най-бързо и ефективно извършват първичен контрол на честотата, вторичното регулиране и третичното регулиране за бързо възстановяване на резервите от първично и вторично регулиране.* Със спирането им България ще се лиши от единствения си независим източник на сигурна, качествена и евтина електрическа енергия с негативни последици за екологията, бита и индустрията. Икономиката ни ще се лиши от едно от най-големите си предприятия, което преработва местна, бедна, нискокачествена суровина във висококачествен, експортен продукт с висока принадена стойност, каквато е електрическата енергия. Приходите в националния бюджет ще намалеят с над 4 млрд. лева/годишно. Губим многократно повече отколкото ни обещават в замяна, като компенсация.

Неотложна необходимост от национална енергийна стратегия

Понастоящем е необходимо незабавно да се възложи разработването на национална енергийна стратегия. Базирана на сегашните потребности, тя трябва да бъде разработена съобразно бъдещото индустриално развитие на страната и потребностите от електрическа енергия през следващите 30-40 години. Тя трябва да бъде научнопрактически и икономически обоснована и съобразена със световните тенденции. Трите базови клона на електропроизводство - АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ - трябва да се допълват от ВЕИ, а не заменени с тях.

Горските и плодородните, земеделски земи трябва да се охраняват и пазят безкомпромисно, за да се осигурят чистотата на водата и качеството на храната за българския народ. Така ще се гарантират качествена електрическа енергия, чиста питейна вода и здравословна, вкусна храна на достъпни цени за бита и индустрията. Ще затвърдим и продължим традициите си в експорта на електрическа енергия, на вкусни плодове и зеленчуци, на истинско месо, на конкурентна, индустриална продукция. Това гарантирано ще допринесе и за решаването на жизнено важния за България демографски проблем – оставането на младите поколения в Родината.

 

 

Вместо Меси – Габровски!

Е-поща Печат PDF

Измислено от ГЕРБ

Дългото симулиране на размисли, срещи и пазарлъци, сведени до сладки месали на тема „съставяне на редовно правителство“, завърши. До 4 декември като кандидат-премиери на ГЕРБ за първия мандат се спрягаха имената на „българския Меси“ Бойко Борисов, на Томислав Дончев и Десислава Атанасова, а на 5 декември мандата за сформиране на кабинет отиде да получи в Президентството съвсем неочакван състезател: неврохирургът от „Пирогов“ професор Николай Габровски. Дали Борисов не е поверил съдбата на правителството на Свети Николай Мирликийски, закрилник на моряците и банкерите? Това никога няма да разберем. Но е сигурно, че за да се изпълни една такава мисия е нужна подкрепата на повече от един светец, ако не и на самия Господ.

Получавайки мандата, придружаван от Томислав Дончев и Десислава Атанасова, професорът обеща да състави кабинет, който да е по-далеч от политическото говорене и конфронтацията, и по-близо до експертността. За разлика от предишните правителства на ГЕРБ, ръководени от експерта по гасене на пожари Бойко Борисов. Ако мисията на Габровски не беше толкова комична и невъзможна, бихме казали, че медицината загуби, но футболът спечели. Сиреч, лидерът на ГЕРБ, най-опитният политик у нас според собствената му оценка, ще може спокойно да рита топка с Бистришките тигри. Докато Габровски ще се пече на бавен огън, опитвайки се да събере и слепи отново парчетата на „счупената“ българска държава и да обедини нейния т.нар. политически елит. Тук не можем да се сдържим и да не цитираме написаното от Любомир Аламанов във Фейсбук за поредното „шменти-капели“ на Борисов: „На думи: Аз съм най-великият. Аз съм най-подготвеният. Аз съм Меси. На практика: Крие се за пореден път зад някой специалист, изсмуква му репутацията, губи ни времето, губи времето на България. Пореден експерт, превърнат в сламен човек, който ще бъде унищожен и забравен..“

Оставаше само да видим какви експерти е подбрал професор Габровски за кабинета-камикадзе. По-точно, какви „калинки“ му е пробутал герберският Меси, за да има с кого да оправдае очевадния си кадрови провал. При заявения отказ от всички парламентарно представени партии, освен ДПС и БВ, да подкрепят правителство с мандата на ГЕРБ, излъчването на кабинет на малцинството е просто поредната предизборна шарлатания на Борисов и компания. Дори да бъде одобрено от парламента, поради страха от неизвестността на новите предсрочни избори, такова правителство на малцинството може да бъде свалено във всеки момент с вот на недоверие, ако не угоди на опозиционните сили. Ако не беше така, Борисов в никакъв случай нямаше да остане в сянка, без власт и без рояк следващи го „медийни мисирки“. За целувките с Урсула фон дер Лайен да не говорим: тя очевидно не е много придирчива. Пък и нали Борисов има да си връща на Кирил Петков за своето и на пиарката Севделина Арнаудова задържане, което съдът обяви за незаконно... Слави Трифонов показа дори есемеса, в който Петков се хвали: „Аз арестувах Бойко Борисов!“. Лионел Меси може и да прощава, но българският му аналог – никога! Кристиано Роналдо, макар да гони 37-те, се е продал на саудитския клуб Ал Наср. Меси и той може да завърши кариерата си в някой петролен оазис от Персийския залив. Но „най-дъртият професионален футболист в България“, Бойко Борисов, може да вирее само в българската политическа яма. Само тук минават все още лъжите и хвалбите му. А след като се срещна с Вселенския патриарх Вартоломей Първи, може да си е въобразил и, че е божият наместник на Балканите. Ако вярваме на пустословните му твърдения, по време на неговото управление не е имало нито инфлация, нито енергийна криза, нито пък някой жив мигрант е преминавал през Великата българска ограда. Който не вярва, да пита „приятеля Дейвид“ (бившият премиер на Великобритания Дейвид Камерън, б.р.), когото Борисов лично заведе с джип до преградното съоръжение на българо-турската граница. Вероятно и войната в Украйна нямаше да избухне, ако най-опитният политик на ГЕРБ, Бойко Борисов, управляваше България. За евтините горива при неговото царуване да не говорим. И при толкова добрини, „кофти матр’ялът“ даде на ГЕРБ само 25% от гласовете на участвалите в последните избори, принуждавайки Борисов да се оттегли и от парламента, и от бъдещия кабинет, за да не дразни и задълбочи изолацията на партията си. Сега всичко е оставено в ръцете на професор Габровски: вместо кормилото на държавата да поеме „капитанът на отбора“, то се връчва на „лекаря на отбора“. Черна неблагодарност! Габровски имаше седем дни срок да състави и представи правителство, но вероятността да успее според политическите анализатори беше от самото начало равна на нула. Поради което погледите се насочваха към втория и третия мандат. Само че шансовете ПП и ДБ да намерят съюзници за коалиционен или на малцинството кабинет, са още по-малки от тези на ГЕРБ-СДС. Още повече, че Петков и Василев си откриха нов фронт срещу президента Радев, а той се разкая публично, че изобщо ги е допуснал да откраднат надеждите на хората за промяна. Другият фронт на ПП е срещу БСП и Корнелия Нинова. Формално, заради връщането на хартиената бюлетина, инициатор за което стана екипът на Корнелия Нинова. И за почуда на малцината праволинейни социалисти, идеята и законопроектът на ПГ на БСП за промени в Изборния кодекс, бяха подкрепени страстно от ГЕРБ и ДПС. Кой на кого изневери, кой кого предаде и срещу какво, това с времето ще се изяснява. А пък ако се стигне до връчването на трети мандат за съставяне на редовно правителство, президентът най-вероятно ще прескочи и ДПС, и БСП, и ДБ. Защото те ще припишат гарантирания си провал на този, който им е връчил мандата. Затова не е изключено мандата да получи партията на Стефан Янев „Български възход“ (БВ).

При третия неуспешен опит за съставяне на редовен кабинет, обаче отиваме на нови предсрочни избори през първата половина на март. На тях ГЕРБ ще се явят с пасива на корупционери и с актива на евроатлантици и национални „обединители“; ПП и ДБ - с не доведената до никъде борба с корупцията, демонтаж на „модела Борисов“ и реформа на правосъдието, но с актива на последователни евроатлантици, русофоби и укрофили; ДПС – с мрачния спомен за „обръчите от приятелски фирми“, „разпределянето на порциите“ и търговията с гласове, както и с фалшивия имидж на национално отговорна евроатлантическа партия. А БВ - с готовността си за диалог с всички български партии.

БСП оставя неприятното усещане за непоследователност и обвързаност със статуквото: първото, заради коалирането и последвалата раздяла с русофобите от ПП и ДБ; второто, заради „хартиената завера“, при която се оказа в един кюп с ГЕРБ и ДПС. Само конфронтацията с президента Радев липсваше на социалистите, за да се заобиколят отвсякъде с врагове и критици на Нинова. Този път обаче към крадците на техни гласоподаватели, освен ПП ще се присъединят и формациите от новото „ляво“ обединение. И ще се потвърди нещо, което винаги сме твърдели: не машините са виновни за загубените от БСП гласове, а липсата на убедителни и примамливи за хората идеи и практики. И, разбира се, качеството на „матр’ялът“, който от „Позитано” 20 предлагат на избирателите си от твърдото ядро и периферията.

Ще поживеем, ще видим!

 

Б.Р.

Ние, в „Нова Зора“ не се радваме на тази перспектива. Вярвахме, че е неестествен и „контра продуктивен“ съюзът с „Да, България“ и „Продължаваме промяната“. И животът го потвърди до степен, че и БСП го осъзна. Бяхме единствените, които искрено помагахме, защото бяхме повярвали, че след очистване на „гнилите ябълки“, ще съумеем да осъществим заедно единствено спасителната формула за Единен народен фронт срещу системата на изтребление на българския народ и ликвидиране на държавата България. Остава все още една единствена непогазена от БСП „червена линия“ – позицията й по отношение на Истанбулската конвенция. Ако и това се случи, остава да си спомним Данте Алигиери: „О, виий кои престъпите тоз праг, надежда всяка тука оставете!“.

 

 

ПАМЕТ ЗА ПРОФ. ВЕЛКО ВЪЛКАНОВ

Е-поща Печат PDF

На 30 ноември 2016 г. се сбогувахме с проф. Велко Вълканов, учен, общественик, народен представител в няколко български парламента, кандидат за президент на Р България през далечната вече 1992 г. Роден на 16 ноември 1927 г. той почина само 10 дни след рождения си ден, на 26 ноември.


Статистиката, която би могла да опише образа на проф. Вълканов като публична личност, е достатъчно позната. На поклонението в София негови колеги и приятели говориха с мъка за загубата на обществения деец Велко Вълканов. Да, този човек наистина бе личност с широк размах. Крайната му почтеност и неотклонното следване на справедливостта в обществения и в частния живот също са до болка известни. Богатият професионален и жизнен опит на Велко Вълканов, дългите години, отдадени в защита на каузата на социалната справедливост, на социализма и в името на по-добрия хоризонт за България го заведоха естествено и към защитата на Слободан Милошевич и Радован Караджич, най-пресните мъченици на инквизицята, наричана Хагски трибунал...

Велко Вълканов имаше сърце за почти всичко - и сърцето му накрая отказа, несправедливостта изглеждаше победителка... Илюзия! Всуе! Неговите опоненти и врагове, приятелите му в кавички, не успяха да забележат как във времето след промяната словото и делото на Велко Вълканов стъпка по стъпка, статия след статия, книга след книга, изграждат неръкотворния паметник на един истински борец и кавалер на истината, защитник на онеправданите и на справедлливостта.

Въпреки това официозите в жълто не се посвениха да надничат в интимния му живот, който така си остана встрани от медийната клюкарница, не се посвениха да броят жените в неговия живот и връзките му... А Велко Вълканов сигурно ги гледа някъде отвисоко и категорично ги задрасква с присъщата му страст. Защото той бе човек на страстите, а страстите му бяха не махленските сплетни и дребни интриги, а бъдещето на България, на хората в родината му, и на хората по света.

Така се случи, че в предния брой тогава бяхме публикували портрет на българския учен проф. д-р Вълканов от негов ученик и колега. Бяхме радостни да го поздравим и за рождения му ден и за високото признание – почетен председател на FIR. Искахме да го зарадваме, а не подозирахме дори, че докато мастилото на вестника още не бе изсъхнало, Велко Вълканов вече e поел към друго измерение...

Ние, в “Нова Зора” съжаляваме горчиво за загубата на Велко Вълканов. Три години изминаха от тогава, и както подобава на православни християни, приятели и съратници, може отново само да кажем „Светла му памет!“ Той беше мъдрец, прецизен хирург на словото и непреклонен войник на правдата. Навярно всеки народ, преживял мъчителните гърчове на историята, е раждал личности като Велко Вълканов. Във великата криминална революция на България той имаше длъжността на българския Сен Жуст и ние знаем, че в клуба на великите якобинци, приятели на народа, за него ще бъде отредено най-почетно място – до неподкупния Робеспиер, до Дантон, до Марат, до Васил Левски, до Христо Ботев и до всички ония, които с вратовете си нащърбиха безпощадно  острие на гилотината и оставиха бели си меса по скали, по скали и по орляци... Защото Велко Вълканов съпреживя убийствения речитатив на една друга, на една безкръвна гилотина на българския преход, когато цял един народ бе натикан в дивата скотобойна на реставрацията, за да бъде осъществен незавидният континентален „рекорд” на България в 21 век: загуба на 21% от населението си за 30 години! И първо място в Европа по смъртност – 1 900 000 души.


В Африка това място е за държавата Лесото. Падението е до такава степен стъписващо, че за някого може би звучи и като измислица. Уви! Под ударите на безкръвната гилотина за тези 30 години и заради „рекорди” като цитирания Велко Вълканов умираше хиляди пъти. И не само той. На за разлика от много други, приятелят на народа Велко Вълканов не се примиряваше. Бичът на неговия ювеналов гняв плющеше и словото му оставяше неизличимо клеймо по челото и името на майкопродавци, ренегати, отцеругатели и предатели. И в съдния ден те ще бъдат разпознати по клеймото от словото на българския Сен Жуст Велко Вълканов. Не само защото писаното не гори, а заради това, че за всяка низост и неправда има възмездие.


 

Сериозно за конспирологията

Е-поща Печат PDF

На 9 ноември т.г., в сградата на Съюза на българските жур­налисти на ул. „Граф Игнатиев“ 4, в Клуб „Журна­лист”, се състоя премиера на новоизлязлата книга на Ру­мен Воденичаров „Конспироло­гия за напреднали”, издадена от издателство „Изток-Запад”. Ве­черта бе открита от поета Ивай­ло Диманов - стопанин на Клу­ба. Да уважат автора бяха до­шли не само приятели, колеги и близки на Воденичаров, но и политици от прехода, ана­лизатори, журналисти като адв. Тодор Предов, проф. Ста­нислав Станилов, Виктор Па­пазов, Виза Недялкова, Ан­дрей Райчев, Петър Берон, проф. Йордан Пеев, Велиана Христова, адв. Мариана Хри­стова и др. В приветствието си председателят на Съюза на журналистите Снежана Тодо­рова, изказа задоволството си да види на това място толкова много хора, нещо което все по- рядко се случва.

Синът на Румен Водени­чаров Румен Воденичаров- Младши, който е съставител на книгата и е написал и предго­вор на предговора към нея, ак­центира върху темите на ста­тиите в „Конспирологията“; на днешната поляризация на об­ществото; как може мислещи­ят и анализиращият човек да се спаси от капана, в който ме­дии и политици изопачават истината като я представят за лъжа, а също и за работата по съставянето на книгата.

След него водещият Ивайло Диманов даде думата на Румен Воденичаров, който още в на­чалото сподели, че повечето от статиите в книгата са печатани първо във в. „Нова Зора” и „сгло­бени” с общи усилия от него и съставителя. С присъщото си чувство за хумор той през ця­лото си изказване споменава­ше думата „сглобката”, която разсмиваше публиката. В раз­съжденията му прозвучаха и се­риозни размисли: за премъл­чаните моменти в по-далечна­та и по-близката ни история; за настоящите и бъдещите предизвикателства, пред кои­то е изправено човечеството и в частност България; за съби­тия, които в миналото са били смятани за конспирация, но днес присъстват реално в жи­вота на всеки от нас; за при­ближаващото все по-опасно бъдеще наложено ни от све­товното правителство в сян­ка, както той ги нарече „ул­траглобалисти“, и което все по-осезаемо и застрашително ни поглъща. Румен Водени­чаров цитира имена на хора пострадали заради позиция­та си, различна от наложена­та за „правилна“. Воденичаров говори и за голямата глобална лъжа, която повтаряна много­кратно и налагана умишлено, се превръща в истина и всич­ки започват да я приемат като такава: за лъжата за стъпва­нето на американците на Лу­ната; за бойните отровни ве­щества (БОВ) на иракската армия; за озоновата дупка и зелената сделка и за много­бройните непрекъсващи за­блуди на хората в нашето съв­ремие... Накрая спомена и за последната новина идваща от СЗО, станала оръдие на гло­балистите, която подготвя за­робващо споразумение относ­но превенцията и реакцията при пандемии, обвързващо съгласно международно­то право държавите, които ще го подпишат. Воденича­ров предупреди, че нашите политици ще го подпишат така както закриха четирите ядрени енергоблока на АЕЦ и са готови да спрат въглищни­те централи на ТЕЦ „Марица- Изток“.

След това авторът подка­ни присъстващите да зададат въпроси, а ако някой пожелае може да сподели размислите си по темите, които той спомена.

Пръв взе думата Краси­мир Премянов, след него Ве­лиана Христова, после Петър Берон, който пък разсмя пуб­ликата с думите, че той бил до­шъл на срещата, мислейки, че е премиера на книгата на Румен Воденичаров за пътешестви­ята му в Хималаите. Сподели, че повечето статии включени в „Конспирологията“ ги е чел през времето във в-к „Нова Зора”. Накрая пожела на Воденича­ров в най-скоро време да изда­де нова книга за Хималаите и да не пропусне да го покани на премиерата.

Вечерта продължи с раздава­не на автографи и по чаша вино за успеха на „Конспирология за напреднали”.

 

ДЕКЛАРАЦИЯ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

Е-поща Печат PDF

Съюзът на българските писатели осъжда остро всички опити за изопачаване и подценяване на езиковото разнообразие и огромното общокултурно значение на романа „Под игото“ от Иван Вазов.

Като наследници на безценно книжовно богатство сме длъжни да опазваме българските национални светини неприкосновени и неопетнени.

Поредните опити да се поругае творчеството на Вазов обслужват невежеството, което се стреми да възпроизвежда лесносмилаеми и „модернизирани“ сурогати, представяни като осъвременена родна класика.

Позорен антибългарски и антилитературен акт е издаването на романа „Под игото“ на т.нар. шльокавица, и на „съвременен български“. По Закона за авторското право подобни книгоиздателски волности се наказват. И ако няма държавна институция, която да санкционира тези самозабравили се издатели, то нашето общество няма право да приема равнодушно престъпленията спрямо творчеството на класиците ни.  Всичко това е издевателство, подобно на премахването от учебниците на христоматийни и знакови творби от гениални наши писатели, които десетилетия подхранваха обичта към Отечеството и нравствения облик на редица поколения. Отричането, деформирането на оригинала и профанизирането на образци от класическата литература е недопустимо в глобалния свят, където българските културни ценности ни дават самопознание и самочувствие. Те са и нашият принос към европейската култура.

Иван Вазов е единственият, признат от народа ни за Народен поет и за Патриарх на българската литературна духовност. Ето как той е заклеймил родоотстъпниците и невежите в далечната 1884 г. със стихотворението си „БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК“.


 


Страница 18 от 580