Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

Истини с ефекта на неутронна бомба

Е-поща Печат PDF

На 30 ноември в националния Дом на науката и техниката, София, Федерацията на научно-техническите съюзи, съвместно с Техническия университет – София, организира научно-практическа конференция под наслов: „Енергийният преход в България – анализи и перспективи“.

Разделен в два панела дневният ред на конференцията включваше разнообразни аспекти в интерпретацията на темата. Забележителното в случая бе, че от една страна водораздел при тях се явяваше конюнктурната предпоставеност на масирани, но лековерни теории за бърз преход към „безвъглеродна енергетика и индустрия“. От друга страна, основани на прозрачни и опровергаеми медийни внушения за т.нар. „екологична катастрофа“ и „климатичен ад“, пред които е изправен светът, те демонстрираха несъмнения научен потенциал на авторите, който твърде разточително обаче, бе инвестиран от тях в „батерийка за откриване на Америйка“, според знаменития стих на поета Валери Петров.

Относно т.нар. научни търсения и тяхната полза от осъществяването им, твърде показателни бяха реакциите на претъпканата зала № 4.

Събрала ветераните от гвардията на енергетици, геолози, деятели на транспорта, от металургията и машиностроенето, тя безпогрешно реагираше на някои самоцелни разработки, основани на удобни, но грубо неверни данни, които се поднасяха в редица доклади. И се наслагваше впечатлението, че завидната изобретателност на някои автори обслужва не дори полупрозрачно сложната комбинация на силните мира сего, за налагането на енергиен глад като условие за осъществяването на далече по-човеконенавистнически идеи. И тъжното в случая бе, очевидното разминаване на авторската съвест с онова, което всеки учен и нормален българин би трябвало да разбира според понятието „национален интерес“.

Осъществяването на т.нар. “преход към зелена енергетика“, конкретно за България, е път буквално към нейната индустриална смърт. Това е водещият мотив, който обосноваваше интереса към конференцията. И в този смисъл бе напълно недопустимо това да не е първият и основен извод, на всеки от участниците в нея с тежка университетска и научна титла. За съжаление, повтори се, за кой ли път, онзи лековерен синдром, чието най-ярко проявление бе и си остана похабеният авторитет на цяла плеяда български икономисти, подкрепили с имената си един друг „преход“ – печално известният „Доклад върху проекта за икономически растеж и преход към пазарна икономика в България“, по-известен като Програмата „Ран-Ът“. Преди 30 години той бе приет, образно казано, като безуговоръчна директива и най-лековерно бе „транспориран“ в стопанския живот на България, за да отвори една несвършваща страница на разрухата, родена от напътствията на тогава все още новия „голям брат“. Тези указания и напътствия върнаха България със 100 години назад в нейното историческо развитие, за което свидетелства и поместената витрина на разрухата.

Днес отново ни спускат директиви за транспориране, но обстановката за тяхното „претворяване в живота“, уви, е повече от благоприятна. България е управлявана вече 30 години от правителства, за членовете на които националният интерес, както би казал Бай Ганю, е бош лаф; а грантовете на „Отворено общество“, „Америка за България“ и четирите действащи на територията ни германски фондации, са ерозирали в максимална степен съвестта на държавните чиновници и за съжаление, на научната общност. Уморена от лъжи и фалшиви призиви за европейско щастие нацията няма достатъчно съпротивителни сили, за да се противостои на изкусната и отработена методика на новите колонизатори, които със замах или стъпка по стъпка, както в случая, създават необходимите им условия за опразване на територията.

Все още обаче има честен прочит на всичко, което се случва. В зала 4 на Дома на науката и техниката, на 30 ноември, прозвуча съвместният доклад на проф. дгн. Георги Георгиев и на дългогодишния деятел на енергийния комплекс „Марица изток“ инж. Щерьо Щерев, който изцяло поместваме в броя. Няма да бъде пресилено ако кажа, че изнесените истини от двамата автори имаха ефекта на неутронна бомба и в истинския смисъл разобличиха десетилетната политика, целяща да спре енергийното сърце на България.

Прочетен от инж. Щерьо Щерев докладът буквално изправи залата на крака. Но дългите и нестихващи аплодисменти не бяха наградата само за двамата автори. Те бяха и един отрезвителен контрапункт на онова щедро субсидирано лековерие на научни съвести и самоцелни изследователи, наети да подържат живо пламъчето на надеждата, че все пак би могло нещо да спасим или да компенсираме с отпуснатите за случая средства по т.нар. План за справедлив преход.

Напразни усилия и жалки надежди. Но тъкмо на тази игра се разчита до онзи безпощаден удар на фаталната европейска брадва, която ще обозначи завинаги планираната линия на невъзврата, относно икономическото възстановяване на България. Особено в контекста на текущото ентусиазирано налагане на еврото и убийството на българската национална валута.

 

 

Националният интерес е над всичко

Е-поща Печат PDF

ПП „Възраждане“ внася искане до президента на Република България за спешно свикване на КСНС

Декларация прочетена на 07.12 т. г. от парламентарната трибуна от Искра Михайлова – народен представител от ПГ на „Възраждане“

 

На 02.12.2022 г. служебното правителство временно отмени решение 569 от 29 юли 2022 г., с което четворната коалиция с участието на ПП, БСП и ДБ, беше наложила забрана за износ на преработени петролни продукти от българската държава от 05.12. 2022 г.

Решение, което е в пълна противоположност с икономическите интереси на България. Нещо повече - то е поредното в позорната хронология от престъпни действия, с които не се цели нищо друго освен доказване на безукорна преданост от страна на всички партии в българския парламент, с изключение на „Възраждане“, към техните задокеански господари. Преданост, която ще трябва да бъде заплатена от българските граждани, по-голямата част от които нямат никакво желание държавата ни да взима страна във военния конфликт в Украйна.

За сведение на самоопределящите се като евроатлантически партии в парламента, продуктите, произведени от суровини с произход извън митническата територия на Европейския съюз, добиват произход на страната, в която са произведени, и към момента не попадат под никакъв европейски санкционен режим. Казано накратко – произведените у нас горива са с български произход и не подлежат на санкции. Ако нашите европейски партньори не изискват подобни стъпки от нас, какво друго освен жалка сервилност представлява целият този фарс?

Ограничаването на износа на нефтопродукти, които са произведени от руски суров нефт, ще доведе до значително намаляване на производствения капацитет и ограничаване на цялостната дейност на дружествата, опериращи на българския пазар. Подобна мярка ще окаже пряко влияние върху износния потенциал на страната ни, влошавайки необратимо търговското салдо и постъпленията от износ, с всички произтичащи от това негативни последствия за бюджета.

Намаляването на производството на горива и нефтопродукти ще създаде значителен риск от дефицит на тези продукти на вътрешния пазар, което неминуемо ще доведе до увеличаване на цените им. Това ще засегне всеки един български гражданин.

Браншовите организации са категорични, че осигуряването на нужните количества суровини от алтернативни източници е напълно невъзможно – както заради отсъствие на подходяща инфраструктура, така и заради ограничените обеми, които могат да бъдат доставяни при изгодни условия през Босфора според законодателството на Република Турция.

Ако рафинерията в Бургас спре работа и трябва да внасяме горива от различни източници, това моментално би предпоставило тежка криза на пазара на горива. Дали става дума за 2 танкера по 5 хил.т. на ден от Турция или по 200 цистерни дневно от Гърция, ценовият шок би бил с катастрофални последици за българските граждани и българския бизнес. Най-малко защото около 70% от преработвания в Лукойл Нефтохим Бургас нефт към средата на тази година е с произход Русия. С такъв произход е и около 90% от дистрибутираното у нас дизелово гориво.

Временната отмяна на решението на четворната коалиция обаче е с давност едва до март 2023 г. и по същество не е никакво решение на тежките последствия, които би имало влизането му в сила. Отделно от това сме свидетели на опити за неговото заобикаляне чрез нови предложения от различни парламентарни групи в настоящото НС. Вече има внесени такива от ПП и ДПС.

На фона на тази най-актуална тема не бива да забравяме, че:

• Само преди няколко месеца същата тази четворна коалиция наложи подобни самоограничения по отношение на доставките на газ, което доведе тежки месеци за българските граждани и българския бизнес.

• Отново преди няколко месеца, правителството на ПП, БСП и ДБ, записа в НПВУ, че България трябва да унищожи над 50% от въглищните си мощности до 2026 г. и да ги премахне изцяло до 2038 г.

• Договори за доставка на ядрено гориво от неруски източници липсват и ние, от „Възраждане“, припомняме, че повече от 80% от произведената в България електроенергия идва от АЕЦ и въглищни мощности. Техните приходи обезпечават енергийната ни независимост и всяка възможна финансова подкрепа към българския бизнес

За да обобщим – ако трябва да сме стриктни към нашите общностни ангажименти, ние трябва да се лишим изцяло от руски газ, от руски суров петрол в рамките на следващите две години, да закрием половината от въглищните си мощности в рамките на четири години и някъде в този период да спрем да получаваме руско ядрено гориво за единствената си атомна централа. При положение, че ясни алтернативи на всичко това към момента няма.

А дали няма да бъде много по-изгодно в икономически план, ако през лятото на 2023 г. просто не напуснем ЕС, за да гарантираме собственото си оцеляване?

С оглед сериозността на ситуацията и поредицата от взетите напълно неадекватни решения и направени предложения в енергийния сектор, от ПП „Възраждане“ внасяме искане до президента на Република България за спешно свикване на КСНС във връзка с възникналите редица заплахи за енергийната сигурност на България и настояваме той да осъществи правомощията си в най-кратки срокове.

Възможно най-скоро!

 

ТИТАНИ НА ЕВРОПЕЙСКАТА КАУЗА.

Е-поща Печат PDF

„Европа трябва да бъде

силна, а за да бъде силна,

трябва да бъде единна“

Представям извадки от речта на Премиера на България акад. Н. Денков пред Европейския Парламент (ЕП), как­то и извадки от речта на А. Хитлер в деня на нападение­то над Съветския Съюз на 22.06.1941 г. Представя из­вадки и от речта на българския министър председател проф. Бо­гдан Филов пред Народното Събрание на 19 ноември 1941 г. Ос­тавям речите на тези титани на европейската кауза без коментар. Нека читателите сами открият приликите и разликите.

Доц. Пламен ДАМЯНОВ

ИФС- БАН

Извадки от речта на бъл­гарския премиер акад. Ни­колай Денков пред ЕП, про­изнесена на 22.11.2023

Уважаема госпожо Предсе­дател на Европейския парла­мент,

Уважаеми членове на Евро­пейския парламент,

Уважаеми господин Дър­жавен секретар,

Дами и господа,

В най-новата си история България е била обект на не­прекъснати опити за доми­нация, част от тях успеш­ни, от страна на Руската им­перия и Съветския съюз. За съжаление тези велико­руски апетити продължават и в наши дни и страната ни е обект на целенасочени хи­бридни атаки.

За съжаление, Европейски­ят съюз не е изолиран остров на мира и благоденствието. На границата му вече близо две години бушува опустошител­на война, в която руските аг­ресори се опитват да сломят порива на украинския народ да живее в независима, сво­бодна и демократична стра­на.

Не можем да си затваряме очите пред тези геополитиче­ски предизвикателства. За да се справи с тях, Европа тряб­ва да бъде силна, а за да бъде силна, трябва да бъде един­на.

Пълноправното членство на България в Европейския съюз и НАТО е най-голямата гаранция за продължаването на демократичния и европей­ски път на развитие на роди­ната ни.

Едновременно с това Ев­ропейският съюз трябва да укрепва връзките си със стра­тегическите си съюзници от НАТО и да засилва отбрани­телните си възможности в съ­трудничеството между стра­ните вътре в Съюза, включи­телно да обмисли внимателно идеята за създаване на един­на европейска армия.

Все повече европейци си задават въпроса защо тряб­ва ние да понасяме тежести­те и несгодите от една далечна война между две страни, кои­то не са част от Европейския съюз. Не е ли по-добре да се направят някои отстъпки на Путин и войната да приключи.

Войната на Путин срещу Украйна всъщност е война на Путин срещу Европа. Като помагаме на Украйна, помага­ме на Европа. Като защитава­ме Украйна, защитаваме Евро­па. Иначе утре в положението на Украйна може да се озове Молдова, вдругиден балтий­ските републики, после Пол­ша, Румъния, България и други европейски държави.

 

Венчан за България!

Е-поща Печат PDF

79 години от подвига на поручик Димитър Списаревски

Той загива на 27 години, на днешния ден - 20 декември 1943 г. И тогава светът е настръхнал. И тогава е война – безмилостна, страшна и озъбена. И смъртта в своята несимволична жътва отнася хиляди: гинат мъже, жени и деца.

Врагът воюва по английски – отвисоко и отдалече! Силите са изначално несъизмерими – хиляди, срещу няколко десетки орляка на база в летище „Божурище“ и „Враждебна“; 15-а военновъздушна армия на САЩ – най- прославената и най-могъщата, и под нея – София, която трябва да бъде превърната в „картофена нива“.

„Либърейтърите“ прииждат на вълни, почти безгрижни и самоуверени, охранявани от стотици „Лайтинги“, бързи и яростни като оси. Посрещат ги храбрите български летци с 19 „Месершмита“ и 29 „Деавотини“, които по-късно някой ще нарече „торпили от сърца“.

Но все още светът не е научил истинското име на подвига. В този въздушен бой поручик Димитър Списаревски излита след своите другари. Кормилният апарат на неговия „Месершмит“ Bf-109G-2, е с повредена кормилна система. Резервният изтребител запалва трудно, а боят вече се води! Небето край София ври от рева на моторите, смразяващият грак на картечниците, и пукота на артилерийските снаряди. И тогава, напреко на трасиращите откоси, на 6000 м височина, с максимална скорост, срещу групата от 16 „Либърейтъра“ В-24, поручик Списаревски, сам, като острие на меч, атакува стремително и поразява сърцето на „летящата крепост“, която избухва в пламъци. Но вече „от последния патрон остава само гилзата гореща!“ За по-малко от две минути Списаревски е изстрелял целият си боен комплект. И тогава, този мъж, с око на орел, и сърце на пантера, насочва своята простреляна машина към водещия „Освободител“ В-24. На езика на въздушния бой този сблъсък се нарича „таранен удар“. Бомбардировачът се разцепва и се разпада във въздуха. Така, в безпримерен подвиг, загива поручик Димитър Списаревски – Спайча, атлет и боксьор, борец и футболист, офицер, който след своята военна клетва заявява, че вече е венчан за България.

Той няма паметник и до днес, може би защото подвигът му задълго бе премълчаван. Но такива са горчивите гримаси на старата блудница – историята. Тя оценява всеки значим факт чак тогава, когато той почти е забравен.

Паметник обаче бе издигнат на онези, които отнеха невинния живот на 4200 българи. И този паметник стърчи изправен до входа на американското посолство на ул. „Козяк“, в София, като нагло свидетелство за това, че България днес е покорена. Но това също е гримаса на историята, която може би ще отбележи все пак, в „пожълтелите си страници“, неизмеримите величини на едно национално унижение. Защото идват отново таранни времена! И от хоризонт до хоризонт виси със страшна сила един въпрос: „Има ли и днес България мъже венчани за нея?“

 

 

ПАК КРЪСТОНОСЕН ПОХОД…

Е-поща Печат PDF

В словото си в Берлин, в навечерието на 30-ата годишнина от падането на Берлинската стена, държавният секретар на САЩ Майк Помпео, възкреси стилистиката на Роналд Рейгън и на Джордж Буш- старши. Вярно, не спомена „империя на злото“ или „оста на злото“, но нападна Русия и Китай и ги окачествени като „несвободни държави“, нещо повече, обяви, че са в постоянен конфликт със „свободния свят“, предвождан от Вашингтон. Помпео изложи своето лъжливо идеологическо оправдание за това, че САЩ раздухват нова Студена война, при която опасността от ядрен пожар е далеч по-голяма отколкото преди тридесет години. В рамките на 16 минути Помпео употреби думата „свобода“ 23 пъти, възхвалявайки падането на Берлинската стена. Това е пълно лицемерие като се има предвид, че администрацията на Тръмп, на която Помпео е представител, направи свой политически приоритет изграждането на стена на южната граница на САЩ и същевременно раздели хиляди имигрантски деца от родителите им като ги затвори в клетки.

Сърцевината на словото на Помпео беше охулването на Русия и Китай. Помпео обвини Русия, че напада своите съседи и избива политическите опоненти. Според него, в Китай, се формира нов авторитаризъм, какъвто светът не е видял от дълго време, притесняват се семействата на китайските мюсюлмани, които са потърсили убежище в чужбина. „Ние всички в тази стая – обяви Помпео - имаме дълг да осъзнаем, че съществува конкуренция на ценностите между свободните държави и тези несвободни държави“.

Според американския държавен секретар необходимо е на първо място да се предотврати изпадането на Германия в енергийна зависимост от Русия. „Ние не искаме европейските енергийни доставки да зависят от Владимир Путин“, провъзгласи Помпео. Това становище е част от безпощадната кампания, която Вашингтон води против проекта за газопровод „Северен поток-2“, доставящ руски газ за Германия през Балтийско море. Администрацията на Тръмп предупреждава непрекъснато, че сделката ще направи Германия „пленник на Русия“. Американското правителство иска Германия да закупува американски втечнен газ, който е по-скъп от руския. Другото, което Помпео засегна, са „рисковете за света“ , според него, създавани от Китай, който придобива западни високо технологични фирми, а и възнамерява да изгражда световните мрежи. Вашингтон иска гаранции от Берлин и своите натовски съюзници, че няма да позволят на китайския телекомуникационен гигант „Хуауей“ да участва в разработката на европейските телекомуникационни мрежи от пето поколение 5G. Вашингтон счита големия технологичен напредък на „Хуауей“ и на други китайски високотехнологични фирми, за смъртна опасност за световното икономическо и военно господство на САЩ. Дори и Вашингтон, и Пекин, да успеят да достигнат някаква договорка по въпросите на търговията, конфликтът между тях няма да отслабне.

Помпео заяви в Берлин: „Китай заплашва американските свободи. Проблемът не е в китайския народ. Проблемът е в Китайската комунистическа партия“. Такова заклеймяване на китайската управляваща партия и опитът тя да бъде противопоставена на китайското население, не са правени откакто президентът Никсън и Мао Цзедун предприеха сближаване между двете държави през 70-те години. В Пекин това изказване предизвика остра реакция, защото несъмнено е било изтълкувано като заплаха за смяна на режима в Китай по сценария, прилаган от САЩ в Близкия изток и други места на света. Говорителят на китайското Министерство на външните работи осъди думите на Помпео и посочи, че те изразяват „тъмен антикомунистически манталитет“, че въобще не показват „увереност и сила, а разкриват страх и арогантност“.

Новата борба на Вашингтон за „свобода“ се свежда до искането Европа да бъде подчинена на америкщанските стратегически и печалбарски интереси и да се подредят зад подготовката на САЩ за война против Русия и Китай. Реторичният апел на Помпео за ръководен от САЩ кръстоносен поход на „свободните“ държави против „несвободните“, надали ще се увенчае с желания от Вашингтон резултат. Например малко преди речта на Помпео френският президент Еманюел Макрон в интервю за „Икономист“ заяви, че военният съюз НАТО е в състоние на „мозъчна смърт“. Цитирайки едностранните действия на администрацията на Тръмп спрямо Турция и Сирия, Макрон посочи, че конфликтът между европейските и американските интереси е направил 70- годишният военен съюз нежизнеспособен. Логическият извод е, че се замисля самостоятелната от САЩ ремилитаризация на Европа и подготовката на нова глобална империалистическа война, която ще изправи всеки срещу всеки.


(със съкращения)


 


Страница 19 от 631