Продължение от брой 29
Крайно необходимо е, според мен, националната енергия постоянно да се одухотворява от принципите на човещината и българщината. Ала то едва ли ще бъде възможно, ако не се преодолее трайното обедняване на българския народ. Поради това приоритетите на управляващите би трябвало да отговарят на изискванията за високо догонващо икономическо развитие посредством стратегия за иновационни технологии в българския производствен и възпроизводствен процес.
Сегашните усилия на Европейския съюз са подвластни на дигитализацията и електронизацията във всички области на стопанството, администрацията, социалните дейности.
Вече е очевидно, че конкуренцията на световния пазар добива нов, планетарен обхват. Освен САЩ, висок икономически подем постигат Китай и Индия. Малките „тигри“ от Югоизточна Азия – Южна Корея и други, също заявяват своя стремеж за иновационно присъствие в световната стопанска система. За съжаление, в тази глобална обстановка, страната ни не е влиятелен икономически фактор в Европейския съюз. Водещите компании, технологическите емблеми на обединена Европа продължават да странят от българската стопанска среда. Олигарси и свързани с тях чиновници им затварят вратата за съвместна иновационна производствена дейност. Управляващите нямат дългосрочна, комплексна програма, подкрепена от международните финансови и инвестиционни фактори, за дълбоко структурно реформиране на нашата икономическа действителност. Реална пречка за такова сътрудничество се явява и вредната практика на няколкогодишни рамкови договори по важни инфраструктурни проекти, финансирани от европейските фондове. Не е чудно, че и след изхарчените значителни средства немалко обекти са далеч от съвременното равнище на автоматизацията и информатиката. Необузданата алчност за бързо забогатяване също задържа националния възпроизводителен процес. Показателно е, че над 50 на сто от фирмите у нас не правят забележими капиталови вложения, живеят ден за ден. А светът вече е в преддверието на 5G комуникациите и изкуствения интелект!
Поучителен е примерът на строителите на освободена България. Тогава националният прогрес се осъществява и посредством развитието на железопътната система и свързаната с нея промишлена дейност. За две-три десетилетия родната земя е опасана с железопътна мрежа, надвишаваща в пъти постигнатото в съседни страни, получили независимост десетилетия преди България.
Сегашното недопустимо подценяване на държавната железопътна система, за сметка на автомобилните превози, поражда вредни последици в областта на икономиката, техническия прогрес, екологията. Нашите влакове се движат пет-шест пъти по-бавно от европейските и със скорост десет пъти по-ниска от скоростните влакове в Китай, Япония и други страни. Поставянето на този проблем в центъра на вниманието на държавата и обществото неминуемо ще доведе не само до модернизация и автоматизация на жп мрежата, но ще допринесе и за развитие на нови индустриални производства.
Необяснимо е защо средищното положение на нашата страна не се осъзнава в достатъчна степен от управляващите. Северозападният район е най-бедният, най-неразвитият в цяла Европа, но не се изгражда коридор № 4 – София – Видин. Въпреки наличието на модерен мост през Дунав и многократни напомняния на европейски специалисти за предимствата на тоя международен път. Развитието на комуникацията юг – север, като се използва географското предимство на река Дунав за бързи и евтини връзки през цяла Европа до най-голямото пристанище на континента Ротердам, вече се превръща в насъщна потребност. Няма разумно обяснение защо до безкрайност се бави и изграждането на толкова важния коридор № 8 – Адриатическо – Черно море, през Скопие и София. Не се осъзнава от отговорните длъжностни лица, че пренебрегването на предимствата на коридорите 4 и 8 е в интерес на недобронамерени фактори в съседни страни, които целят да се заобиколят удобните български пространства. Така естествено се губи изключителното географско предимство на България като мост и кръстопът между Изтока и Запада, Севера и Юга.
Болезнено тъжна е очевидната истина, че и селското ни стопанство също е в незавидно състояние. Тоталният погром на кооперативното земеделие и животновъдство от прословутите ликвидационни комисии, създадени от правителството на Филип Димитров, причини неизмерима национална беда. Делът в брутния вътрешен продукт в аграрния сектор на икономиката стремително падна – от 19 на сто през 1989 г., до 3,3 на сто през 2019 г. Почти толкова е „приносът“ и на хазарта. От държава, чието селскостопанско производство изхранваше две Българии, днес сме принудени да внасяме над 80 на сто от земеделските продукти за пазара и преработвателната промишленост. Разрушителната стихия в земеделието раздроби уедрената плодна и поливна земя на повече от 20 млн. маломерни парцела. В Южна България тяхната средна големина е 5 декара, в Северна България – 8 декара. Каква производителност и конкурентоспособност може да се очаква от такава структура на българската земя, прочута със своето плодородие! Не стига това, но и двуполюсният характер на сегашното земеделие е с непредвидими последици. Според данни на Евростат фирми, съставляващи под 5 на сто от стопанските субекти в сектора „Земеделие“, стопанисват 85 на сто от обработваемата площ. Останалите под 20% от земята ни се обработват от 220 хил. дребни фермери. Много от тези малки стопанства са в упадък или фалират. България е една от страните, в които субсидиите нямат силно положително въздействие върху брутната добавена стойност в селскостопанския сектор. У нас вече се произвеждат главно зърнени и маслодайни култури. Продукцията не се преработва, а се изнася като суровина. Необяснимо е например безхаберието на служители в аграрното ведомство, които се хвалят, че страната ни е на второ място по износ на суров, непреработен слънчоглед. Такава бе характеристиката на българското селско стопанство преди Втората световна война. Прочутото родно интензивно земеделие, охулено като „комунистическа крепост“, вече е тъжен спомен. Загубата от това възлиза на десетки милиарди добавена стойност и над половин милион работни места.
Разрушеното с лекота се възстановява изключително трудно. Много са факторите, които може да съдействат за преодоляването на негативни тенденции в нашето обществено-икономическо развитие. Безспорно е обаче, че възраждането на образователната система задължително трябва да се превърне в общонароден приоритет. Не смяната на формите, а коренна промяна в съдържанието на образователното дело вече е крайно необходима. Не бива да се забравя, че имахме съвършена образователна система, която осигуряваше знания, възпитание и професия на младежите. Възстановяването на изоставени практики в учебното дело би могло да се превърне в основа на съвременното българско образование, призвано да готви не пълни, а умни глави. И да образова и възпитава оправни, с дълбочинно мислене и богато въображение млади хора, способни успешно да се приспособяват към постоянно растящите изисквания на съвременния дигитализиращ се свят.
Доказано е, че равнището на просветата, науката и културата е главната предпоставка за националния прогрес. „Не давай на човека нищо освен необходимото в живота и той ще заживее като скота…“ (Уилям Шекспир). Поради това за духовната сфера е потребно, според мен, да се полагат много повече грижи. Илюзия е да се говори за социален напредък, когато управляващите се гордеят, че заемаме предно място в света по растеж на военните разходи. В същото време за наука, култура и технологично обновяване на българското производство се осигуряват далеч, далеч по-малко от крайно необходимите средства. Налага се да припомня, че още през 1987 г. в Съвета за духовно развитие при Министерския съвет и Комитета за наука към него създадохме фонд за научно развитие. Освен бюджетните средства, определени за тая цел, в пъти по-високи от сегашните пари за научна и развойна дейност, научният фонд разполагаше още в началото със 150 млн. долара за научни проекти, предназначени за индустриалното и селскостопанското производство.
Тъжно, тревожно е, че вече е налице демографска суперкриза на българското общество. Оправданието, че застаряването на населението и намаляването на раждаемостта съществуват и в други страни, не е утеха. Като следствие на разгромената промишленост и селско стопанство почти половината население в трудоспособна и детеродна възраст напуска страната. Нито едно правителство от изредилите се през тези три десетилетия не видя в този процес главната опасност за съществуването на българската държавност. Първа последица на разразилата се като стихийно бедствие икономическа емиграция е рязкото намаляване прираста на населението, който спадна от около 140 хил. живородени преди 1989 г. до днешните катастрофално ниски за 2019 г. около 60 хил. новородени. Като прибавим към това и световния рекорд по смъртност, който държим според най-авторитетни статистики, страната ни се оказва пред прага на небивала в историята претрансформация на обществото и практическото превръщане на българите, които са държавнотворният народ, в малцинство. В същото време ,и особено в последните десетина години, този проблем се дискутира само преди избори, за да заглъхне след тях, като се припява пак старата песен за магистрали, хъбчета, санирани блокчета, стоманобетон… Ако управляващите не осъзнаят, че демографският проблем е безпрецедентно остър в сравнение с цялата история от Освобождението досега, рискът е да загубим България. Най-разумният път е национално съгласие и приоритетна програма за всестранно стимулиране на качествената раждаемост. Положителен е примерът в това отношение на Унгария, Гърция, Русия…
Без каквото и да е основание управляващите си затварят очите пред тъжната картина и начина на живот в циганските квартали и махали. След 1990 г. те се удвоиха и продължават да се множат и разширяват. Действителността тук е повече от тревожна: 87 на сто са с основно или по-ниско образование, едва 20 на сто имат работа и тя е предимно временна. Младите безработни са 60 на сто, в детските градини са обхванати едва 5 на сто от бедстващите невръстни и т. н. Употребих думата „цигански“ квартали и махали, тъй като не мога да си представя поемата „Цигани“ на великия Пушкин да се преименува на „Роми“; Азучена от операта „Трубадур“ на Джузепе Верди, Кармен от едноименната опера на Жорж Бизе да се наричат ромки, „Цигански барон“ от Йохан Щраус-син, „Цигански напеви“ на Сарасате, „Цигански балади“ от Федерико Лорка, циганските кътове за веселие в Русия, живописно описани от Лев Толстой и Фьодор Достоевски, да се преименуват на ромски. Разбира се, не е лошо да се ползва едното и другото име на тоя етнос. Далеч по-важно е да се полагат действителни, а не лицемерни грижи за неговото приобщаване към единния български народ. Защото подценяването на проблема с безработицата и беднотията е с крайно вредни последици за нашата народностна общност.
Световната история е доказала, че прогресът на държавите е в пряка зависимост от това как системите, институциите осъществяват стопанско-организаторските, културно-възпитателните и защитните функции на държавата. Патихме от грубото и безумно разрушаване на добре действащи структури в управлението. Особено важно е личностите, които обществото избира или назначава на отговорни постове, да са на висотата на своите отговорности. През последните години у нас се създадоха прекалено много министерства, агенции и други държавни служби. Администрацията неудържимо нараства, поради което публичните разходи на всеки граждани за нейната издръжка стремглаво растат. Перестройчици и нови демократи се нахвърлиха например срещу високите спортни резултати, постигнати през годините на социализма, обявявайки ги за комунистическа витрина. В резултат спортните постижения на българските атлети сега са несравнимо по-ниски от постигнатото до 1990 г. В същото време е създадено Министерство на младежта и спорта, въпреки че отговорност за физическото и моралното здраве на младото поколение носят Министерството на образованието и науката, Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и други ведомства. Едновременно с това съществува държавна агенция за работа с младежта и децата.
Появи се и най-остра водна криза в много селища, а хората плащат десетки пъти повече за водоснабдяване в сравнение с „лошия социализъм“. И в тая жизненоважна област цари хаос. Отговорността за управлението на водния сектор е поверена на няколко министерства. Заради бърза и лесна печалба с явното и мълчаливо съгласие на контролни институции и длъжностни лица, България се превръща в бунище на вредни отпадъци, внасяни от чужбина. И за това са отговорни няколко министерства и ведомства, които безотговорно си прехвърлят задълженията.
За такива неразбории и своеобразен управленчески хаос народът казва: „Много баби – хилаво дете.“ Ето защо освен будещия възмущение конфликт на лични и корпоративни интереси вече е налице и конфликт на правомощия. Това увеличава публичните разходи, създава условия за корупция и безотговорност на длъжностните лица.
Общоизвестно е, че партии и другите обществени образувания са гръбнак, същност на демокрацията. Най-важно е обаче кои стоят начело, какви са качествата на така наречените партийни елити. Свикнахме с едно безобразие: политици да прелитат от партия в партия. Налице е странното българско явление, нека го нарека, политическо пазаруване. Не са малко лицата, които постоянно сменят партийната си принадлежност пред смаяните погледи на избирателите.
Така прехвален специалист прелита от държавна служба в СДС в политическо движение. Той е на висока длъжност в НДСВ, кандидат е за депутат от БСП, народен представител от коалиционна партия. И стига до правителствения екип на ГЕРБ. Мнозина в навалицата на управляващите поради неприкрити лични интереси имат сходно криволичещо политическо поведение. В управлението е загнездено посредствено лице, което след отчаяни усилия да се издигне в районна организация на БСП, се присламчва към ГЕРБ. А техният самовлюбен началник Б. М., син на полковник от МВР, и изявен партиен секретар, зарязва своята професия, защото трябва да се деполитизира и да напусне БКП. Въздигнат и с чужда помощ на управленския връх, той вече е най-досаден хулник на комунистите, от чиито среди произлиза…
Всички жадуваме за образцово управление, което ни учи и възпитава сами да се управляваме. Ала не може да не предизвика обществено недоволство присъствието на безличия, лишени от култура, професионализъм, морални добродетели на високи държавни и обществени длъжности. Възмутително е невежи, корумпирани хора да се кипрят на управленчески постове и да обричат на провал всяка работа, до която се докосват. Да си припомним древната притча за това кой стои отпред. В пустинята се сблъскали стадо овни и стадо лъвове. Лъвовете били предвождани от овен, овните – от лъв. Победили овните начело с лъв. Загубили лъвовете, командвани от овен.
Унижение е за държавата в условия на демокрация крайно ниското доверие във върховни органи на властта и управлението. Народното събрание се ползва с 8 на сто доверие, съдебната система – 12 на сто, правителството – с над 20 на сто. А купуването на избиратели и недействителните гласове също са постоянна практика в изборния процес. Поради всичко това е наложително тези и други факти, показатели за деформирана демокрация, да предизвикват активна обществена работа и борба за коренна промяна.
И като заключение: съвременният глобализиран свят се тресе от противоречия. Несекващите стремежи на САЩ за световно господство вече се сблъскват с новата реалност на многополюсен свят. Непредвидимо е как ще се развият икономическото съперничество между САЩ и Китай, острите разногласия между САЩ и Русия, интеграционните процеси в Европейския съюз, противоречията на Балканите и в Близкия Изток, глобалните проблеми на екологията и устойчивото развитие, пандемиите... В тая взривоопасна геостратегическа обстановка най-важно е мъдро да се определя мястото и ролята на нашата държава. А всички заедно да допринасяме за нейния неспирен социално-икономически и културен напредък.
Това, според мен, е условието България да заема достойно място сред прогресиращите народи и държави докато свят светува.
Масовата психоза за промените в климата – кой и защо я създава?
Зеленият преход, който обслужва определени корпоративни интереси, е базиран на внушаваният страх от екологична катастрофа. Той залегна като водеща идеология в политическата реторика и поведение на избрани мотивирани ръководители на водещи световни и европейски организации. Сега те са в паника, че не могат да изпълнят поетите от тях ангажименти пред заинтересованите корпорации за бърз преход към безвъглеродна енергетика и индустрия. Предизвиканата от „зелените политики“ енергийна и икономическа криза поражда сред европейските граждани все по-масово недоволство от високите цени на електроенергията, хранителните продукти и възможността за отопление още преди да е започнала зимата. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, заявява в речта си по време на срещата на върха COP27: „Движим се по магистрала към климатичния ад, като сме настъпили педала на газта. ...Човечеството има избор - да си сътрудничи или да загине.“ Директорът на МВФ Кристалина Георгиева пледира в кулоарите на ООН за повишаване на цената на тон въглероден диоксид с цел да се създават стимули за бизнеса и потребителите да се променят. Урсула фон дер Лаен настоява за по-големи инвестиции във ВЕИ. Това са ясни сигнали за платените „зелени“ НПО-активисти гръмко да затръбят, че климатичната катастрофа е неизбежна, ако европейските правителства не спрат ТЕЦ-ли изгарящи въглища. От своя страна платената „зелена“ пропаганда изобилства със статии и внушения от рода: „Изменението на климата е едно от най-големите предизвикателства за развитието на нашето време. Ако не бъде овладяно, то може да доведе до бедност още 132 милиона души през следващото десетилетие“. Определена група специално финансирани учени от ООН, т.нар. „затоплисти“, „подгряват“ паниката с апокалиптични прогнози за предстоящи климатични катастрофи.
Какви сили влияят върху климата? Безспорни ли са катастрофичните климатични прогнози?
Авторите им игнорират научните аргументи на огромно мнозинство независими, световни, уважавани учени, които доказват закономерността на климатичните цикли. В действителност върху климата на Земята влияят мощни сили, които не са подчинени на човешките желания. От стотици милиони години климатът на нашата планета е в динамично състояние.
Редуват се цикли през десет, сто и хиляда години, като средната годишна температура на планетата ту се повишава, ту се понижава, редуват се дъждовни периоди със засушавания, ледникови периоди с горещи такива. Научно е доказано, че те се дължат на активни процеси, които протичат на нашето Слънце и определят количеството на излъчваната от него радиация. Слънчевата система, част от която е Земята, е в непрекъснато движение и описва сложна траектория в космическото пространство. Върху нея оказват силно влияние другите слънчеви системи от нашата галактика. Млечният път от своя страна се движи по своя траектория в необятния Космос и се среща и разминава с други галактики, които излъчват мощни лъчения, достигащи през различни периоди от време и до Земята. Една част от слънчевата радиация и космическите лъчи се отразяват от атмосферата на планетата ни, но друга част от тях достига до земната повърхност и повишава температурата както в приземния слой, така и на цялата атмосфера.
Върху планетария климат влияят и сложните тектонски процеси, които протичат в земните недра. Те разместват тектонските плочи, предизвикват мощни земетресения, вулканични изригвания и променят релефа на океанското дъно и на сушата. В следствие на това морските течения променят посоката си и температурата на водата, съответно на океанското крайбрежие. Под влияние на тях се променят посоките и на въздушните течения, а те формират климата на големи региони на сушата. Най-общо казано процесите са много сложни, зависят от огромен брой мощни фактори. А те не са подчинени на волята на човека, но са определящи промените на земния климат. Твърде наивно и преднамерено е твърдението, че човешките дейности са основната причина за промените на климата, чиято динамика е доказана и в периодите от милиони години преди последните двеста и петдесет години на бурно индустриално развитие. Често медиите цитират изказвания на хора, които казват, че „през целия свой живот не са виждали такова бедствено наводнение, или земетресение, или такава снежна буря, или горещо лято“. В същия дух Гутериш цитира последния доклад на Световната метеорологична организация към ООН, в който се казва, че последните 8 години се очаква да бъдат най-топлите в историята, но,в сравнение с кой период от нея, не се уточнява! Та целият човешки живот, бил той 50 или 100 години, е само „миг“ от живота на планетата ни. Разрушителни катаклизми като земетресения, наводнения, промени на океанските и морските граници и пространства на сушата е имало и за това пише не само в библията. Много известни и неизвестни цивилизации са изчезнали в древността вследствие на климатичните промени. Палеонтологията, която е естествена наука, изучаваща миналото на живота на Земята, ги разкрива, описва, илюстрира/онагледява и обяснява. Днешните
бедствени наводнения
се дължат не толкова на климатичните промени, колкото на човешки грешки, дължащи се на недалновидност, алчност и глупост. Бетонират се и се асфалтират огромни площи без да се дават решения за валежните води, които не могат да попият в тези площи. При обилни дъждове се разливат големи количества вода, които си проправят неконтролирано път към водосборните реки. Засипват се сухи дерета за да се направят ниви, вили, пътища, сметища и т.н., без да се има предвид, че те са природно създадени отводнителни канали, които в периоди на обилни валежи са отвеждали огромните количества вода до съответните водоприемни реки. Ако деретата са засипани, или обрасли с храсти и дървета през сухите периоди с оскъдни валежи, то водата при следващи периоди на обилни валежи се разлива и помита всичко по пътя си до приемните реки. И ако те са с коригирани корита с намалено сечение, използвани като сметища, или обрасли с дървета и храсти, с разрушени диги, или вкарани в канали и тръби с малки сечения, то водата се разлива, прокарва си път, като разрушава и отнася всичко по него. Наводненията са и в следствие на масовото, безотговорно и безнаказано опожаряване и изсичане на горите. Издадено разрешение за сеч е доказателство за формално спазен закон или наредба и служи за оправдание на чиновника, който го е подписал и на този, който сече. Но то не е доказателство, че сечта е целесъобразна. Обезлесените горски терени не акумулират дъждовните води.
Световният океан с водораслите, мекотелите и коралите абсорбира и разгражда огромни количества от въглеродния диоксид в атмосферата. Замърсяването на водите му унищожава флората и фауната, които извършват тези естествени процеси.
След океаните горите заемат второ съществено място в природния кръговрат на въглерода от атмосферата към литосферата и хидросферата - непрекъснат процес протичащ с различен интензитет в зависимост от наличието на гори и чисти водни басейни на планетата. Стопанисването на горите е неглижирано в последните десетилетия в световен мащаб, особено у нас. За сметка на това набира скорост пропагандата за необходимост от „зелена революция“, която щяла да спаси живота на Земята. Нейните пропагандатори обвиняват въглеродния диоксид за климатичните промени. Парниковият ефект се предизвиква в най-голяма степен от водните пари и наличието на твърди частици в атмосферата. На второ място са т.нар. парникови газове, към които са причислени: въглеродния диоксид, метан, азотния диоксид, озон, хлорофлуоровъглеводороди. Тези газове са по-малко от 1% от атмосферния състав. От тях 0,93% са водни пари, а останалите са 0,07%. Парниковите газове предотвратяват връщането на цялата слънчева топлина в Космоса и загубата й. Те запазват топлината, от която се нуждаем за да оцелеем.
Състоятелни ли са обвиненията на „зелените“ активисти срещу въглищните ТЕЦ?
„Зелените“ идеолози са избрали конкретен „необходим виновник“, а именно въглеродния диоксид, емитиран от човешките дейности и специално този от ТЕЦ на въглища. Пренебрегва се, че количествата на СО2 от ТЕЦ са многократно по-малки от тези емитирани от бита, транспорта и преднамерено предизвиканите пожари в горите. Да не говорим за огромните количества парникови газове емитирани в атмосферата от многобройните действащи вулкани. Платената пропаганда напада конвенционалната енергетика с цел да я ликвидира в интерес на новия клон в индустрията за производство на фотоволтаици и ветрови генератори. За сведение на самозваните енергийни експерти, българската енергетика е планирана и изградена, така че ТЕЦ на местни въглища и АЕЦ да осигуряват базовото натоварване, ТЕЦ на вносни въглища – подвърховите товари, а ВЕЦ – върховите. ВЕЦ и ПАВЕЦ „Чаира“ гарантират сигурността на електроенергийната система в случаите на аварийно изключване на 1000 мега ватов блок в АЕЦ „Козлодуй“. Така структурирана българската енергийна система е доказала десетилетия наред своята стабилност, ефективност, сигурност и е гарантирала непрекъснатата доставка на качествена и евтина електрическа енергия както за бита, така и за индустрията.
„Зелените“ идеолози настояват за спиране на ТЕЦ на въглища, отричат атомната енергетика и бойкотират изграждането на нови ВЕЦ-ли. Наскоро брюкселските „зелени“ бюрократи включиха в „черния“ списък на нежеланите топло източници и термопомпите заради използваните в тях флуорирани парникови газове. Те препоръчват временно замяната на въглищните ТЕЦ и АЕЦ да се извърши с ТЕЦ на природен газ, докато се изградят достатъчно ВЕИ-паркове, предимно ветрови и фотоволтаични.
Екологични ли са газовите ТЕЦ?
ТЕЦ на природен газ, без да се включва в преценката високата цена на газа и глобалните проблеми за доставката му, съвсем не е екологична. Температурата при изгарянето на природния газ в котлите е от порядъка на около 1800 градуса по Целзий. Това е температура, при която се образуват въглероден диоксид /СО2/ и азотни оксиди. Количеството на СО2 е с 50% по-малко на 1 MWh в сравнение с това от ТЕЦ на въглища, но емитираните количества азотни оксиди са многократно по-големи от тези на въглищна ТЕЦ. В котлите се вдухва атмосферен въздух, който е съставен от 78% азот, 21% кислород и 1% други газове. При тези високи температури на изгаряне на природния газ, азотът и кислородът образуват азотни оксиди, които са отровни и изключително опасни за живите организми. Азотният диоксид е без мирис и силно отровен. Той е третият по важност парников газ и е 300 пъти по-мощен от СО2. Освен това причинява проблеми в озоновия слой на атмосферата, като намалява озона /О3/ до молекулен кислород /О2/. Както е известно, основната функция на озона е да образува атмосферен слой, който е с дебелина 10-20 км и абсорбира до 99% от слънчевата радиация, която достига до Земята. Това е природен филтър срещу ултравиолетовото лъчение, което е изключително опасно за живите организми.
Паралелно с природният газ се лансират за отопление и пилети като заместител на въглищата. Докато последните са овъглена дървесина преди милиони години, то пилетите се изработват от дървесина получена от изсичането на горите.
Двуличието на европейските лидери
Англия, която е от инициаторите на „зелената революция“, внася ежегодно от Канада, Бразилия и от много африкански страни стотици хиляди тона дървен материал за изработването на пилети. За целта се изсичат милиони декари гори, които са „белите дробове“ на планетата. Последните английски правителства прокараха закон за субсидиране търсенето и увеличаването на добива на нефт и природен газ, въпреки, че техните водещи политици пледират за бърз преход в енергетиката без изкопаеми енергийни суровини.
Германия и Австрия приемат закони за възобновяване на производството на електрическа енергия от въглищни централи. В Австрия дори са готови за преустройство на ТЕЦ-ли на газ в такива на въглища. Очаква се Италия да последва техния пример.
Германия е другият голям сторонник за „зелен преход“. Тя разполага с изградени над 100 гигавата ВЕИ паркове. Германското правителство неотдавна одобри проект на закон, който задължава федералните провинции да отделят до 2,2% от земната си площ за нови вятърни паркове до края на 2032 г. Проектозаконът отваря и защитени ландшафтни зони за вятърни проекти на сушата. В същото време правителството прокара закон за отваряне и пускане в експлоатация на спрени ТЕЦ на въглища. За да се гарантира работата на въглищната централа Нойрат и мината Гарцвайлер в Северна Рейн-Вестфалия се демонтират вятърни турбини, които са в минното поле пред фронта на въгледобивните работи.
Предстои и изселване на градчето Лютцерат. Поради ликвидирането на голям брой мини, недостигът на въглища за електропроизводство се задоволява чрез значителен внос на скъпи въглища от Полша и Австралия. Внася се „мръсна“ електроенергия от Полша и Чехия, поради недостиг на такава от Франция. Заради енергийната криза се отложи за неопределено време планираното извеждане от експлоатация на три от петте останали атомни централи.
Франция, която до скоро беше най-големият износител на електрическа енергия в Европа, внася такава от скандинавските страни, опитва се да възстанови работата в консервираните въглищни ТЕЦ-ли и планира изграждането на десетина нови атомни централи, които да заменят остарелите и опасни такива. Повечето от тях още преди 20 години бяха много по-зле от спрените четири обновени, модернизирани, малки блокове в АЕЦ „Козлодуй“ с обща мощност 1760 MW. Те са цената, която България плати за да бъде приета в ЕС.
Нидерландия и Дания също планират да пуснат спрените си ТЕЦ на въглища, въпреки че разполагат с многобройни ВЕИ-паркове.
Франс Темерманс от Нидерландия, заместник-председател на ЕК, беше преди година и половина в България с мисия да настоява за ускорено затваряне на минно-енергийния комплекс „Марица изток“. Обвини България като един от най-големите замърсители на атмосферата в Европа. Нито един български политик не се осмели да му противоречи, или да му каже, че неговата страна емитира много по-голямо количество СО2 на глава от населението, отколкото България. Защо той не пледира нидерландската индустрия да намали емисиитете си, за да станат те по-малки от нашите и тогава да беше дошъл, да агитира нас? Такова арогантно, високомерно, пренебрежително и обидно, менторско поведение спрямо българите не е имал никой чужд политик, посетил България.
Забележително е, че лидерите на Германия и Франция най-после проумяха, че „зелената революция“, предизвикала огромния скок в цените на електрическата енергия, ще отнесе големите им индустриални предприятия отвъд океана, където цените на електрическата енергия и природния газ са в пъти по-малки от европейските. Освен това американското законодателство им предлага редица данъчни привилегии. Американците гъвкаво и изключително в свой интерес реализират „зелената революция“. През тази година емисиите на СО2 от САЩ са увеличени с над 1,5% в сравнение с 2021 г. В момента Шолц и Макрон трескаво търсят изход от кризата, която те предизвикаха със „зелените“ си политики. Може би те ще осъзнаят, че не СО2 ще доведе до бедност още 132 милиона европейски граждани, а налаганата от тях ускорена реализация на „зелената революция“.
Екологични ли са налаганите алтернативи от Брюксел?
Съзнателно се прикрива, че производството и рециклирането на ВЕИ-съоръженията е свързано с големи количества емисии на СО2. Ето какво разкрива анализът на фактите.
Материалите, от които се произвеждат вятърни турбини, слънчеви панели и електрически батерии, се извличат по целия свят от земята в минни обекти и съоръжения за преработка на добитата руда. Важно е да се разбере, какъв е мащабът на материалните потребности.
Например една ТЕЦ на природен газ, която съвсем не е екологична, с мощност 100 MW е с размер на жилищен блок и произвежда достатъчно електроенергия за 75 000 еднофамилни домове. Равностойната й замяна изисква най-малко 20 вятърни турбини, всяка от които е с височина до 195 м. Те са разположени на площ около 26 квадратни километра. Изграждането на такива ветрови паркове консумира огромни количества конвенционални материали, включително бетон, стомана и фибростъкло, заедно с по-малко разпространени материали, включително „рядкоземни“ елементи като диспрозий.
Изследване на Световната банка отбелязва това, което всеки инженер по минно дело знае: „Технологиите, за които се твърди, че са в основата на чистата енергийна промяна, в действителност са материално и енергийно значително по-интензивни в процесите на добива, преработката на изходните материали за тяхното производство до инсталирането, експлоатацията, както и санирането им, след изтичане на ефективния експлоатационен срок, в сравнение със сегашните традиционни ТЕЦ на изкопаеми горива.“ /Край на цитата./
Всички ВЕИ изискват приблизително сравними количества материали, за да се създадат съоръжения, които улавят природните потоци: слънце, вятър и вода.
Например, изграждането на една ветрова централа с мощност 100 MW изисква около 30 000 тона стомана и 50 000 тона бетон, както и 900 тона нерециклируеми пластмаси за огромните перки. При аналогичен фотоволтаичен парк - тонажът на цимент, стомана и стъкло е 150% по-голям, отколкото за ветровия, за едно и също количество произведена ел. енергия. Ако епизодичните източници на енергия (вятър и слънце) трябва да се използват за електроснабдяване 24 часа, 7 дни в седмицата, цялогодишно, ще се изискват още по-големи количества материали. Ще са необходими приблизително два до три пъти повече допълнителни панели, и генератори, за да се произвежда и съхранява енергия, когато слънцето и вятърът са налични, за използването й в моменти, когато те липсват. Необходими са също така допълнителни материали за изграждане на батерии за съхранение на електроенергия. Например, за съхранение на ел. енергия, достатъчна за гореспоменатата ветрова централа с мощност 100 MW, са необходими най-малко 10 000 тона батерии от клас Tesla. Представете си, и каква площ е необходима за разполагането 10 000 тона батерии?!
Обработката на толкова големи количества материали води до собствени енергийни разходи, както и свързаните с това последици за околната среда. На практика това е износ на емисии СО2 от богатите страни внедряващи ВЕИ-съоръжения, в развиващите се страни, добиващи и преработващи изходните суровини за изработването им.
В момента светът добива около 7000 тона неодим, един от многобройните ключови елементи, използвани при производството на електрическите системи за вятърни турбини. Настоящите сценарии за чиста енергия, представени от Световната банка, ще изискват увеличение на доставката на неодим до 40 пъти през следващите няколко десетилетия. Добивът на индий, използван при производството на слънчеви полупроводници, генериращи електроенергия, ще трябва да нарасне до 80 пъти! Добивът на кобалт за батерии ще трябва да нарасне до 8 пъти. Производството на литий, използван за електрически батерии за резервиране на енергийните системи и електромобилите, ще трябва да нарасне с над 20 пъти!
Фотоволтаичните паркове заемат огромни площи на горски терени, оголени след изсичане на гората за производство на пилети. Те заемат още по-големи плодородни земеделски земи, което е престъпление спрямо гладуващите стотици милиони хора по света. Лишават се от обитания птици и животни. Ветровите паркове излъчват ниско честотни вълни, които се предават на километри и са вредни за хората и животните. Вибрациите от гигантските перки се предават чрез огромните им фундаменти в почвения слой и в дълбочина, като убиват или прогонват живите организми на големи площи около тях. Поради тези причини жителите на селищата около село Ветрен в Североизточна България са категорично против изграждането на голям ветрови парк в техния регион. За отбелязване е, че наши природозащитници и техни колеги от чужбина са против ветровите паркове в Добруджа, където са зимните обитания на редица редки, прелетни птици, като червеногушата гъска.
Наистина ли електрическата енергия от ВЕИ е най-евтина?
Ако това широко пропагандирано твърдение е вярно, то следва, че ВЕИ-дружествата са най-облагодетелствани от високите цени на електрическата енергия. Техните печалби следва да са още по-големи от тези на АЕЦ и ТЕЦ на въглища. Защо ръководствата на всички ВЕИ-асоциации скочиха на протест срещу намерението на Брюксел да регламентира изземването и на тяхната свръх печалба, както на атомните и термичните централи, за компенсиране на големите разходи на индустриалните и битовите потребители на електрическа енергия?! Със същата цел изземват печалбата на мините, която се дължи на големия добив на въглища, а не на спекулативно завишена от кризата цена. За необходимата им електроенергия мините плащат високите борсови цени наравно с другите индустриални предприятия. Ако печалбата на ВЕИ е по-малка от тази на АЕЦ и ТЕЦ, то те нито са по-екологични, нито предлагат по-евтина и по-качествена електрическа енергия.
Изложеното до тук показва огромното лицемерие на европейските лидери, разминаванията и противоречията между „зелената“ им реторика и техните политически решения в реални дела. Те откровено лобират за замяната на въглищните ТЕЦ с много по-вредните за околната среда ВЕИ.
Българската енергийна политика и възможните катастрофални последствия
Ако българските управляващи политици не съумеят да защитят конвенционалната ни енергетика и се поддадат на съблазънта да вземат 12 млрд. лева за т.нар. План за възстановяване и стабилност срещу заложените в него срокове за ограничаване и спиране на ТЕЦ на въглища, това ще постави началото на трета национална катастрофа! Големите икономики в света допринасят най-много за замърсяването на атмосферата и би трябвало да поемат лъвския дял за намаляването на глобалните, парникови газове. Вместо това малките икономики, като българската, плащат най-големите разходи за „зеления преход“. Дванадесетте милиарда лева, които в голямата си част са кредит, ще бъдат „моркова“, който преследваме за да бъдем вкарани в „кошарата“, където ще бъдем стригани десетилетия наред. Първото стригане „до кръв“ ще бъде ограничаването на ТЕЦ -ли в комплекса „Марица изток“, съответно на добива на въглища и последващото им спиране в кратки срокове. Електроенергийната система е като живия организъм. За нея турбогрупите в ТЕЦ са жизнено необходими. Чрез тях се регулират качествените показатели на системата – честота и напрежение. Централите в „Марица изток“ най-бързо и ефективно извършват първичен контрол на честотата, вторичното регулиране и третичното регулиране за бързо възстановяване на резервите от първично и вторично регулиране.* Със спирането им България ще се лиши от единствения си независим източник на сигурна, качествена и евтина електрическа енергия с негативни последици за екологията, бита и индустрията. Икономиката ни ще се лиши от едно от най-големите си предприятия, което преработва местна, бедна, нискокачествена суровина във висококачествен, експортен продукт с висока принадена стойност, каквато е електрическата енергия. Приходите в националния бюджет ще намалеят с над 4 млрд. лева/годишно. Губим многократно повече отколкото ни обещават в замяна, като компенсация.
Неотложна необходимост от национална енергийна стратегия
Понастоящем е необходимо незабавно да се възложи разработването на национална енергийна стратегия. Базирана на сегашните потребности, тя трябва да бъде разработена съобразно бъдещото индустриално развитие на страната и потребностите от електрическа енергия през следващите 30-40 години. Тя трябва да бъде научнопрактически и икономически обоснована и съобразена със световните тенденции. Трите базови клона на електропроизводство - АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ - трябва да се допълват от ВЕИ, а не заменени с тях.
Горските и плодородните, земеделски земи трябва да се охраняват и пазят безкомпромисно, за да се осигурят чистотата на водата и качеството на храната за българския народ. Така ще се гарантират качествена електрическа енергия, чиста питейна вода и здравословна, вкусна храна на достъпни цени за бита и индустрията. Ще затвърдим и продължим традициите си в експорта на електрическа енергия, на вкусни плодове и зеленчуци, на истинско месо, на конкурентна, индустриална продукция. Това гарантирано ще допринесе и за решаването на жизнено важния за България демографски проблем – оставането на младите поколения в Родината.
|
и органично вграждана в сърцата и в душите принципност
Сякаш разум не ни достига – живеем като безсъвестни. Дните ни се нижат неорганизирани, липсват в тях контрол и отговорност. Създаваме си едни на други излишни мъчнотии – вместо да се надпреварваме в старания взаимно да улесняваме съществуването си. Ненаказваната понякога престъпна разхайтеност, се приема като нещо нормално. Българин българина проваля поточно, като на шега – от глупост, от дебелоглавие, от некадърност, от мързел, от завист и недоброжелателство, от инат, от какво ли още не…
Само общоприети и строго спазвани ПРИНЦИПИ могат да гарантират в съвременния сложно взаимообвързан свят, решаването и на най-тежките и на най-нищожните проблеми без загуби на енергии, на време, на нерви и средства. В нашия живот цари БЕЗПРИНЦИПНОСТ. Няма правила, няма ред, няма гарантирани санкции за безбройните вредителства.
Какви са причините?
Масовостта на своеволията и безобразията се корени в разминаването между традиционния максимализъм на истинските българи и инерциите на кретащия дрипав живот, който мъкне от памти века първична дивотия, злонравие и глухота – лепота за бездуховните същности. Отдалечеността на двата полюса дава волност, кураж и самочувствие на хора с вродена цигания. Те не само не приемат никакви принципи, никакви ограничения, ами и тичат на мегдана да пречат на всяко усилие за социален порядък. След посещения на уредени страни, където всичко по традиция си е на мястото и всяка работа се извършва обикновено безпрепятствено, навреме, ние отново се озоваваме в нашата мила родина и недоумяваме как не сме се разпаднали досега като обществен организъм. Един китаец преди няколко години беше минал за няколко дни през България и не можеше да повярва на видяното, изпитаното, чутото: „Невероятно неуважение към човека, грубост, хаос!...” – такъв беше откровеният му отговор на журналистически въпрос.
Националнихилистите – критикари обвиняват духовните ни водачи: те вдигали високо летвата, лишени били от чувство на реализъм, затова и умерените българи казвали: „Знаем как трябва да бъде, но животът не се ръководи от високи идеали – в крайна сметка всеки знае мене си…” Водачите на „нежната революция” са решили да сложат край на „хабенето на народни енергии в гонене на илюзии”. Призовават към реализъм. Техният „реализъм” е проста разновидност на многовековната съпротива на духовната посредственост срещу идеалите, срещу вечните цели на ИЗБРАНИЯ народ.
Искат да ни заставят да възприемем мерките на западната цивилизация.
А тя постигна наистина завидни върхове на социална уреденост. Като часовникови механизми са отделни западноевропейски общества. Постиженията им имат общочовешка стойност. Но тяхната изрядност е все ЗА СМЕТКА НА НЕЩО ДРУГО, тя е станала възможна благодарение нарушаването на общи принципи и затормозяването на световни процеси. Такива постижения се крепят от рамките на „разумния егоизъм”. Егоизмът, дори когато е „разумен”, по природа си остава безпринципен. Векове наред „цивилизацията” се труди да помири лъжливите стойности с Божествената мярка за нещата; да свърже своя основен закон – егоизма – с разума, да ги помири. Западните общества успяха през този век да вникнат много надълбоко в естеството на природния порядък и успешно влагат по нещо от тези познания при усъвършенстване на социалния порядък. Успех е и дресирането на тъмния човек. Той е превърнат в нещо като жив автомат, който не затормозява прекалено усложнените механизми на съвременния живот.
Постигнатите съвършенства са във външния свят. Тъмният човек лесно би променил условните си рефлекси и ще се окаже, че отвътре той ни най-малко не се е променил – такъв е бил и преди Великата френска революция. Такава култура е илюзорна, преходна, повърхностна. „Тези неща, които стават днес, не съставят живота. Можете да местите планини и градове, можете да разпределяте цели царства, но всичко това е само външна страна на живота”. И пак Предводителя по повод гордостта на усвоеното до съвършенство изкуство да нарушаваш законите (да крадеш например) и да не те улавят, разобличават, съдят, казва: „А тази култура аз я наричам византийска – това не е Божествена култура”.
Хиляди години българските духовни водачи упорстват да разпространяват и разясняват Божествените принципи. Не си служат със съблазни, със страх, с насилие. Те не дресират човека. Те искат принципите да залегнат във вътрешния свят по естествените пътища на индивидуалното еволюционно развитие. Личната убеденост, ДОБРОВОЛНИЯТ ИЗБОР, проумяването със своя логика на неотменните, висшите необходимости – това е основното правило. „Това не е учение на насилие, това е учение на абсолютната свобода”. „Свободата седи в това – да живеем в безграничното”. В безграничното няма хаос – там властват Божествените закони.
За българите се казва, че са най-свободните хора. За отцеругателите, които не признават никакви наши високи, изключителни достойнства, това не е вярно. За тях българите са роби по природа, овце.
Доказателства има и за едната позиция, и за другата. Защото
има два свята в България –
единият е безпорядъчен, непредсказуем, другият се реди в съгласие с най-висши принципи – в съгласие с Космическия разум. Така или иначе крайната истина е тази: българите от 9-10 век насам са облагодетелствани с небивала другаде ДУХОВНА СВОБОДА. Тук е централната причина за ред особености на националния ни характер, и за състоянието на съвременния ни живот. Духовният авангард е внушавал на всекиго: ти си свободен по своя воля да избираш пътя си, имаш равно право, самостоен си, сам си пред Бога, бъди, ако щеш насаме сам с дявола. Дали си коняр или цар, патриарх или дървар, все едно – ти си човешка душа, Божие създание – слязло да се учи в забавачницата на Земята. За всичко сам носиш отговорност за себе си…
Не са бързали Учителите ни. „Ние не проповядваме на хора, които показват ножове. При нашата проповед топовете и пушките се топят. Ние не бързаме. Човечеството няма да погине.” Такава СИЛА, такива мащаби на духовните чувства, такава спокойна увереност и равновесие на присъствието във вечния свят духът на „цивилизацията”, не познава. Защото тя е камерно, вътрешно аморфно, ефимерно създание.
На много места в Божественото си слово Предводителят подчертава, че провалите са предварително очаквани, той не се бои, че ще ги има. Напротив, те са за него също една необходимост в процеса на бавното съзряване на цялостния организъм, който наричаме Българска духовна общност или още Българска държава на духа. Еднаквата свобода за дивия още и за духовно напредналия човек дава, разбира се, противоположни резултати. Отрицателните последствия са по-множествени и очебийни. Повърхностните наблюдатели отвън възприемат неорганизираността, безпринципността, циганията, съсипиите – за тях това са белези, характеризиращи българщината. За чужденец, израснал в кастово общество, е сензация да чуе например, че всеки никаквец в България, благодарение на дадената му свобода, може да досажда със самочувствието си на знаещ и можещ. „Българите, казва Предводителят, нямат почитание…“ Да, всичко това е вярно. Но се отнася само за ниските нива.
Контрастно различни са резултатите от духовната свобода в опитностите на българите, които имат и съвест, и воля, и мярка, и най-важното: неотклонен стремеж към самоусъвършенстване. Много ли са тези българи, малко ли са? Никой не ги е броил. И не е възможно да бъдат преброени. Защото
степените на вътрешен растеж
са безбройни. Защото посоките на усъвършенстване са различни. Ако в това отношение бих се проявявал като бай Ганя, в друго отношение съм натрупал неподозирани от околните богатства от духовно естество. Космическият квас по различни пътища, по различни начини се е прихванал в душите на неизвестни хора.
Истински свободният човек у нас, поел уверено по Големия друм, е съвестен и точен. Той няма да ощети, да измами, да обиди никого. Той носи вродена саможертвена нагласа, деликатността му не е театрална, а е израз на винаги конкретно, спонтанно човешко внимание и разбиране на другия човек. И ако оня китаец беше срещнал от този тип – истинските българи – ако беше усетил тяхното безкористие, тяхната истинност, благост, техният духовен ентусиазъм, той щеше да забрави всички отвратителни цигании по гари, улици, магазини, хотели. И щеше да разказва в страната си, че тук, у нас, е досегнал нещо, което е от друго качество…
Българските организаторски способности са се изявявали многостранно и ярко в историческия ни път. Те проличават особено нагледно във военното дело.
В чужди страни българите са търсени и като работници, и като ръководещи. Те внушават надеждност, доверие. В своите спомени поп Минчо Кънчев разказва как местното население и заточеници от други националности непрекъснато търсели него и другарите му при всякакви затруднения – защото си спечелили име на принципни, човечни и щедри…
Трябва да се направи точна равносметка за широкото участие на българи при оформяне на прогресивния образ на човечеството през 20 век. Основните принципи например, които са залегнали в програмата на ООН, са подредени първо в ума и в сърцето на българин.
Измислено от ГЕРБ
Дългото симулиране на размисли, срещи и пазарлъци, сведени до сладки месали на тема „съставяне на редовно правителство“, завърши. До 4 декември като кандидат-премиери на ГЕРБ за първия мандат се спрягаха имената на „българския Меси“ Бойко Борисов, на Томислав Дончев и Десислава Атанасова, а на 5 декември мандата за сформиране на кабинет отиде да получи в Президентството съвсем неочакван състезател: неврохирургът от „Пирогов“ професор Николай Габровски. Дали Борисов не е поверил съдбата на правителството на Свети Николай Мирликийски, закрилник на моряците и банкерите? Това никога няма да разберем. Но е сигурно, че за да се изпълни една такава мисия е нужна подкрепата на повече от един светец, ако не и на самия Господ.
Получавайки мандата, придружаван от Томислав Дончев и Десислава Атанасова, професорът обеща да състави кабинет, който да е по-далеч от политическото говорене и конфронтацията, и по-близо до експертността. За разлика от предишните правителства на ГЕРБ, ръководени от експерта по гасене на пожари Бойко Борисов. Ако мисията на Габровски не беше толкова комична и невъзможна, бихме казали, че медицината загуби, но футболът спечели. Сиреч, лидерът на ГЕРБ, най-опитният политик у нас според собствената му оценка, ще може спокойно да рита топка с Бистришките тигри. Докато Габровски ще се пече на бавен огън, опитвайки се да събере и слепи отново парчетата на „счупената“ българска държава и да обедини нейния т.нар. политически елит. Тук не можем да се сдържим и да не цитираме написаното от Любомир Аламанов във Фейсбук за поредното „шменти-капели“ на Борисов: „На думи: Аз съм най-великият. Аз съм най-подготвеният. Аз съм Меси. На практика: Крие се за пореден път зад някой специалист, изсмуква му репутацията, губи ни времето, губи времето на България. Пореден експерт, превърнат в сламен човек, който ще бъде унищожен и забравен..“
Оставаше само да видим какви експерти е подбрал професор Габровски за кабинета-камикадзе. По-точно, какви „калинки“ му е пробутал герберският Меси, за да има с кого да оправдае очевадния си кадрови провал. При заявения отказ от всички парламентарно представени партии, освен ДПС и БВ, да подкрепят правителство с мандата на ГЕРБ, излъчването на кабинет на малцинството е просто поредната предизборна шарлатания на Борисов и компания. Дори да бъде одобрено от парламента, поради страха от неизвестността на новите предсрочни избори, такова правителство на малцинството може да бъде свалено във всеки момент с вот на недоверие, ако не угоди на опозиционните сили. Ако не беше така, Борисов в никакъв случай нямаше да остане в сянка, без власт и без рояк следващи го „медийни мисирки“. За целувките с Урсула фон дер Лайен да не говорим: тя очевидно не е много придирчива. Пък и нали Борисов има да си връща на Кирил Петков за своето и на пиарката Севделина Арнаудова задържане, което съдът обяви за незаконно... Слави Трифонов показа дори есемеса, в който Петков се хвали: „Аз арестувах Бойко Борисов!“. Лионел Меси може и да прощава, но българският му аналог – никога! Кристиано Роналдо, макар да гони 37-те, се е продал на саудитския клуб Ал Наср. Меси и той може да завърши кариерата си в някой петролен оазис от Персийския залив. Но „най-дъртият професионален футболист в България“, Бойко Борисов, може да вирее само в българската политическа яма. Само тук минават все още лъжите и хвалбите му. А след като се срещна с Вселенския патриарх Вартоломей Първи, може да си е въобразил и, че е божият наместник на Балканите. Ако вярваме на пустословните му твърдения, по време на неговото управление не е имало нито инфлация, нито енергийна криза, нито пък някой жив мигрант е преминавал през Великата българска ограда. Който не вярва, да пита „приятеля Дейвид“ (бившият премиер на Великобритания Дейвид Камерън, б.р.), когото Борисов лично заведе с джип до преградното съоръжение на българо-турската граница. Вероятно и войната в Украйна нямаше да избухне, ако най-опитният политик на ГЕРБ, Бойко Борисов, управляваше България. За евтините горива при неговото царуване да не говорим. И при толкова добрини, „кофти матр’ялът“ даде на ГЕРБ само 25% от гласовете на участвалите в последните избори, принуждавайки Борисов да се оттегли и от парламента, и от бъдещия кабинет, за да не дразни и задълбочи изолацията на партията си. Сега всичко е оставено в ръцете на професор Габровски: вместо кормилото на държавата да поеме „капитанът на отбора“, то се връчва на „лекаря на отбора“. Черна неблагодарност! Габровски имаше седем дни срок да състави и представи правителство, но вероятността да успее според политическите анализатори беше от самото начало равна на нула. Поради което погледите се насочваха към втория и третия мандат. Само че шансовете ПП и ДБ да намерят съюзници за коалиционен или на малцинството кабинет, са още по-малки от тези на ГЕРБ-СДС. Още повече, че Петков и Василев си откриха нов фронт срещу президента Радев, а той се разкая публично, че изобщо ги е допуснал да откраднат надеждите на хората за промяна. Другият фронт на ПП е срещу БСП и Корнелия Нинова. Формално, заради връщането на хартиената бюлетина, инициатор за което стана екипът на Корнелия Нинова. И за почуда на малцината праволинейни социалисти, идеята и законопроектът на ПГ на БСП за промени в Изборния кодекс, бяха подкрепени страстно от ГЕРБ и ДПС. Кой на кого изневери, кой кого предаде и срещу какво, това с времето ще се изяснява. А пък ако се стигне до връчването на трети мандат за съставяне на редовно правителство, президентът най-вероятно ще прескочи и ДПС, и БСП, и ДБ. Защото те ще припишат гарантирания си провал на този, който им е връчил мандата. Затова не е изключено мандата да получи партията на Стефан Янев „Български възход“ (БВ).
При третия неуспешен опит за съставяне на редовен кабинет, обаче отиваме на нови предсрочни избори през първата половина на март. На тях ГЕРБ ще се явят с пасива на корупционери и с актива на евроатлантици и национални „обединители“; ПП и ДБ - с не доведената до никъде борба с корупцията, демонтаж на „модела Борисов“ и реформа на правосъдието, но с актива на последователни евроатлантици, русофоби и укрофили; ДПС – с мрачния спомен за „обръчите от приятелски фирми“, „разпределянето на порциите“ и търговията с гласове, както и с фалшивия имидж на национално отговорна евроатлантическа партия. А БВ - с готовността си за диалог с всички български партии.
БСП оставя неприятното усещане за непоследователност и обвързаност със статуквото: първото, заради коалирането и последвалата раздяла с русофобите от ПП и ДБ; второто, заради „хартиената завера“, при която се оказа в един кюп с ГЕРБ и ДПС. Само конфронтацията с президента Радев липсваше на социалистите, за да се заобиколят отвсякъде с врагове и критици на Нинова. Този път обаче към крадците на техни гласоподаватели, освен ПП ще се присъединят и формациите от новото „ляво“ обединение. И ще се потвърди нещо, което винаги сме твърдели: не машините са виновни за загубените от БСП гласове, а липсата на убедителни и примамливи за хората идеи и практики. И, разбира се, качеството на „матр’ялът“, който от „Позитано” 20 предлагат на избирателите си от твърдото ядро и периферията.
Ще поживеем, ще видим!
Б.Р.
Ние, в „Нова Зора“ не се радваме на тази перспектива. Вярвахме, че е неестествен и „контра продуктивен“ съюзът с „Да, България“ и „Продължаваме промяната“. И животът го потвърди до степен, че и БСП го осъзна. Бяхме единствените, които искрено помагахме, защото бяхме повярвали, че след очистване на „гнилите ябълки“, ще съумеем да осъществим заедно единствено спасителната формула за Единен народен фронт срещу системата на изтребление на българския народ и ликвидиране на държавата България. Остава все още една единствена непогазена от БСП „червена линия“ – позицията й по отношение на Истанбулската конвенция. Ако и това се случи, остава да си спомним Данте Алигиери: „О, виий кои престъпите тоз праг, надежда всяка тука оставете!“.
|
