Девети май е ден, в който се прекланяме пред подвига на победителите над нацистка Германия. Ден, в който да кажем истината за Втората световна война, да отговорим на фалшификациите и опитите за пренаписване на историята. Да кажем ясно и високо, че основната заслуга за победата над фашизма е на Червената армия и Съветския съюз. Фактите са красноречиви. Най-големите и кръвопролитни сражения са на Източния фронт, там има най-много германски войски. И не само германски, а почти цяла „обединена“ Европа. Съветският съюз даде 27 милиона жертви за тази победа. За фалшификаторите трябва да кажем, че жертвите на САЩ са около 400 000. Само тези числа са показателни кой е основният двигател за победата през 1945 г. Цинично, срамно, неблагодарно е някои български политици и общественици да искат да премахнат Паметника на армията, която освободи Европа от нацистката чума. Позорно е да изопачават историята, че България била окупирана от Съветската армия. А нима кресливите фалшификатори забравиха, че българското прогерманско правителство на 1 март 1941 г. влезе в оста „Рим-Берлин-Токио“. България била окупирана. Нима в страната до 1990 г. е имало съветски войски или съветски военни бази?! Не, не е имало! Но сега в България има американски военни. И не само в България, а в почти цяла Европа има 100 000-на американска войска.
Не е ли чудовищно да искаш да премахнеш паметник на армия, която не е убила и един българин, а е била посрещната с радост и килим от цветя? Не е ли наглост и пример за унизителна васалност да има паметник на американските летци, които разрушиха София и убиха хиляди граждани? Къде е тук истината?
Не е ли лицемерно и подло да възхваляваш и поощряваш нацизма в Украйна, където се отнемат правата на граждани по етнически и религиозен признак? Не е ли зловещо да си затваряш очите пред изгорените живи хора в Одеса на 2 май 2014 г.? Демократично ли е да не забелязваш цели 9 години бомбардировките в Донбас? Не е ли това расизъм и фашизъм?
Нима е възможно в уж цивилизована Европа да забраняват честването на Деня на Победата?
Щеше ли да има Ден на Европа и да звучи „Одата на радостта“ ако не бяха победите и жертвите на съветските народи?!
Желанието да се заличи истината, да се забравят жертвите, героичните подвизи на Червената армия, на всички антифашисти от Европа и България, да се отричат фактите и да се пренапише историята, е цинизъм и бездарие.
Девети май е ден, в който оръдейните залпове, писъка на куршумите и грохота на бомбите заглъхнаха и настана тишина. Оглушителната тишина на настъпвашия жадуван мир. Тишина непозната четири дълги години. Това бе тишината на 9 май - ден, в който хората от цяла Европа се прегръщаха, смееха се през сълзи, бяха едновременно тъжни и щастливи.
Девети май, ден, в който дойде истинската пролет със синьо, мирно небе и ярко слънце.
На 9 май нека камбаните да бият в чест на Победата над фашистката чума.
Девети май - ден на Победата!
Да живее българо-руската дружба!
Да живее вечно България - нашата мила и свидна Родина
