В пространното житие на св. Кирил се казва, че буквите, създадени от солунските братя, са “боговдъхновени”. В догмата на средновековната църковна мисъл това означава, че те - буквите - са получили легитимност свише.
И неслучайно Черноризец Храбър в полемичното си съчинение “За буквите”, като спори с триезичниците, казва: “Славянските букви са по- светли и по за почит, защото свят мъж ги е създал, а гръцките - елини езичници.”
Като казахме това, ще кажем и друго - в продължение на векове съчиненията на старобългарските писатели се преписват и разпространяват от Северния ледовит океан до Адриатика. Старобългарският език се превръща в литургичен.
Старобългарският език е класическият език за славянството, както латинският за западните народи.
Така българският народ се превръща в народ цивилизаторски. Това е всъщност и “държавата на духа”, за която говори акад. Лихачов.
Добре е тези неща да се припомнят и знаят поне от нази си, когато не само ни втълпяват чувство за малоценност, но се и правят внушения, че трябва да заменим кирилицата с латиница, за да бъдем припознати като европейци.
Това е манталитет на куртизани. Един политолог, бивш възпитаник на АОНСУ, в което, разбира се, няма нищо лошо, дори изрече кощунството, че докато се осъзнаваме като славяни и православни, нас няма да ни приемат в Европа. Е, приеха ни.
Но за такъв човек и подобни нему отродници някога Добри Войников написа пиесата си “Криворазбрана цивилизация”.
Всъщност посегателствата върху духовните български достижения не са от вчера.
Опитите да се насложи върху нашия живот цивилизационно-политическата доктрина на неолиберализма, не е нищо друго освен посегателство върху българския етнокултурен модел, формиран от историята.
Неолиберализмът е типичен задокеански продукт, взет на въоръжение и в Западна Европа.
Прицелът на неолиберализма, налаган у нас, е насочен и днес срещу сърцевината на Кирило-Методиевото дело - срещу техните боговдъхновени писмена и литургиката на българската култура. И че това бе тъкмо така, дойде да ни убеди и бившият президент Петър Стоянов, който заяви преди време, че въпросът за подмяната на кирилицата с латиница бил “дискусионен”.
Такава “дискусия” в българското общество, слава Богу, не съществува, но това бе тестът, с който високите етажи на властта и техните задгранични вдъхновители, провериха жизнеността на нацията.
Няма никакво съмнение, че в определени среди съществува нагласата и склонността да бъдем подменени, след като се извади националния ни живец. Тъкмо поради тази причина един министър на просветата - съвсем неслучайно! - даде израз на своето недолюбване на Вазов и най паче на неговото стихотворение “Аз съм българче”.
Въобще нашите европеиди вече години наред бягат като дяволи от тамян от всичко българско, застинали в срамно угодлива поза, та дано бъдат удостоени с господарска ласка. Забравят нечестивците, че слугите ги ползват, но не ги уважават, а накрая ги и захвърлят като употребеност. Но въпреки това усилията да се харесат на всяка цена, не секват.
Това са все камъни в градината на нашата традиционна ценностна система, в градината на боговдъхновените писмена.
А от небитието някой гледа!
Слава Богу, че сме жилав, препатил и мъдър народ, и че имунната ни система е исторически приучена да се съпротивлява, и то успешно, на всякакви посегателства.
Ние устояхме на турския ятаган, на фанариотския бяс, на майкопродавството на разни медарнеещи се чуждопоклонници, та повече от сигурно е, че пак ще намерим брод да се спасим и опазим.
Но това можем да направим само под пряпореца на единната народна воля, въоръжени със съзнанието, че сме оплодители на една велика цивилизация - славянската.
Написаното остава. В него е нашата сила.
Софроний Врачански мъдро ще каже: “И туч, и камен стопятса - само писаното слово остает во веки веков!”
Не може да мине без следа, че поколения българи пяха: “Напред, народността не чезне, там дето знан’ето живей!”
А що е “знан’eто”? Това не е само грамотността, на която безсрамно се посяга, но и дълбокото, глъбинно усещане за приемственост, привързаността към бащината стряха, към родното огнище, към съборността на българското племе.
Не, наистина “Не се гаси туй, що не гасне”!
България продължава да е Държава на духа и семената на българската свяст и пребъдност са хвърлени още преди 1000 години от ръцете на светите братя Кирил и Методий. И още тогава ние сме направили своя цивилизационен избор!
Затуй - напред към традицията и към химна на нашата велика духовност - “Върви, народе възродени!”.
И нека забучат просторите!
