Преди дни прочетох в БГНЕС, че историкът Пламен Павлов обявява 9 септември 1944 г. за най-голямата национална катастрофа на ХХ век. Няма да споря на дребно с титулувания авторитет. Всеки има право на мнение, но когато човек с претенции за учен, като него, твърди подобни неистини, необходимо е да се запитаме дали той служи на науката, на истината и правдата или е просто запевчик в омръзналия на всички ни хор на голословните отрицатели. Един полски културолог се питаше дали канибалът може да говори от името на този, когото е изял? Аз обаче не питам г-н Пламен Павлов защо услужливо подменя фактите? Защо изтъква едни, премълчава други и главно, защо има подозрителната склонност да обобщава, да генерализира на едро и, както казват, по глобуса. Аз разбирам, че това е добре пресметнат тарикатски рефлекс на онази метаморфоза, станала отличителен белег на сном наши историци и политолози, които попълниха щата на мерзките наемници и майкопродавците, през последните тридесетина години. И се заеха с най-скверното дело: да пишат новите учебници по история за децата на подло поваления ни в калта на настоящето народ.
Днес младите поколения са лишени от благодатта на правдата и божествената истина. И не е въпрос да бъде прославена датата 9 септември 1944 г., макар че поколенията преди нас, като негови съвременници, са го направили. Трябва просто да бъдем честни.
За каква катастрофа въобще говори г-н Павлов? От ограбена селска държава, която внасяше дори клинците и подковите за работния си добитък, България само за 45 години се превърна в незаобиколим фактор в международното разделение на труда в такива сектори като енергетика, машиностроене, електротехника и електроника, в химията и земеделието. Притежавахме най-голямата фирма в Европа за международни автомобилни превози СОМАТ, с 4500 най-модерни автомобили и контейнеровози. Корабите на Българския морски флот акостираха във всички пристанища на световния океан и возеха стоките и изобилието на преродена България.
Самолетите на БГА „Балкан“ пренасяха родния трикольор и до най-отдалечените аеродруми на всички континенти. През тези години бе създадено и най-голямото национално богатство на охулваната от г-н Павлов, социалистическа България – чутовната мощ на българския индустриален и научен интелект, обхващащ потенциала на 650 хиляди висшисти, инженери, лекари, учители, проектанти, агрономи, учени и дейци на българската наука и култура. Страж на Родината ни бе 150 000 армия и никой не дръзваше дори да си помисли, че някога нейното небе може да бъде беззащитно!
Защо не обясни това г-н Павлов на младите поколения, голяма част от които бяха превърнати във формено неграмотен контингент от наемници на Сорос в българското образование? Да им обясни как така само за 7 години след омразната дата, ознаменуваща „най-страшната национална катастрофа“, България, бомбардирана, преживяла по същество гражданска война и взела участие в реалната война за разгрома на фашизма, успява на 23 март 1951 г. да превърне здравеопазването си в напълно безплатно за всеки свой гражданин? Как е могла тя, след още 3 години, да ликвидира и неграмотността, а през 1955 г. и най-страшния бич за народа ни, още от преди освобождението през 1878 г. – туберкулозата?! Защото такава е истината и на всеки, дори наемен Херодот, тя е известна.
Днес младите поколения, заради добре платеното наемничество на отцеругатели и отрицатели, са лишени от благодатта на правдата, на чистата и свята истина, че когато нещо се прави в името на народното добруване, резултатите са не просто добри и успешни, а са направо изумителни.
Какъв аргумент прибавяте г-н Павлов, за да обосновете своето твърдение, че 9 септември е името на най-голямата национална катастрофа? Какви са величините, с които я сравнявате? Нима не виждате, че днес българското село умира пред очите ни? Че цели градове линеят без поминък? Че България е загубила спрямо 1989 г. цели 27% от населението си, и това, в условията на действащата все още доктрина на Вашингтонския консенсус, и това предопределя края на българското бъдеще?!
Ето, това е най-голямата катастрофа въобще в историята на България, защото цели отрасли в икономиката ни вече са мъртви. Спомен е вече черната металургия, няма ги чугунолеярните и стоманодобивни предприятия. Цветната ни металургия и златодобивната промишленост са собственост на чужденци. И не ми се иска да изписвам дори цифрите в милиарди, с които те се обогатяват за наша сметка! И затова ще попитам направо: не Ви ли е известно, г-н Павлов, че вносът на 10 пъти по-скъпи метали означава, че ще бъде сложен край и на остатъчното машиностроене, което имаме? Че без него ще се върнем пак във времето, когато внасяхме клинци и подкови. Макар че днес нито работен добитък има, нито дребен някакъв е останал. И за първи път в българската история България е невъзможно да изхрани сама своя народ!
Три милиона души са „изпарените“ в небитието български граждани и други два милиона са разпилените по света, само заради хляба. Нима това не е най-страшната национална катастрофа в българската многострадална история? Измиращият с най-скоростни темпове български народ не е ли неизтриваемият белег за нея? Или купуването на лекарства 40 пъти по-скъпи, спрямо цената им през 1989 г. може би за Вас е признакът на благоденствие и просперитет? А това, че 4/5 от народа ни се облича от магазините за дрехи втора употреба, какво е? Може би е прокламираното от мисири и мисирки европейско бъдеще, към което ни подкараха без да ни питат?
Преди години мнозина се усмихваха неразбиращо и снизходително дори, когато Нобеловият лауреат Джоузеф Щиглиц въведе икономическото понятие „държава-трътка“. Историци, подобни на Вас, г-н Павлов, услужливо не забелязваха и не забелязват и досега, несвършващото вече 34 години катастрофално битие на световната някога държава България! Превръщането ни в „държава-трътка“, ето, това е името на истинската катастрофа, г-н Павлов! Вие, и подобни на вас учени, сте отговорни задето изтича кръвта на паметта и помътнява светостта на правдата; задето омеква коравата костна система на вярата, че България може и ще пребъде! Че тя беше уютен дом за народа ни, една слънчогледова нива обърната към ясното слънце на утрешния ден. Не плюйте в кладенеца на тази истина, на тази вяра!
Да, тя тръгва от всенародния тътен на неговия гняв във вековната му битката за по-добър живот и прерасна в увереност, че всяко усилие за добруването му е белег на истинския патриотизъм. Този народ знае, а отдавна е време и Вие да го научите, че не може да бъде преградена реката на истината. Че 3-ти март, заради това е 3-ти март, защото е плът от неговата плът и кръв от кръвта му. По-добре застанете на брега на реката и записвайте духовните трупове на нищожества и измислени величия, които тя ще довлече. Един честен Херодот винаги е по-необходим от един безчестен хроникьор.
Ослушайте се! Огледайте се! Не чувате ли как тътне влакът на историята? Как върти страшните си колела в единствено вярната посока - коловозът на неотменимото бъдеще! Понякога в него пътуват гратис и наемни историци, и политолози, и майкопродавци, и отрицатели, но той непременно ще ги изтърси като ненужен товар в най-глухата гара на забравата.
