Възпявам тебе, майко Свобода.
Възпявам те със ветрове попътни,
с небе, в което мълнията тътне,
с дървета, натежали от гнезда.
Възпявам те с поеми и машини,
на мойте дъщери с очите сини,
с полетата, димящи от дъжда.
Възпявам тебе, майко Свобода.
Възпявам те с реките и слънцата,
с усмивките и чашата налята,
с набъбналите устни и грозда,
възпявам те с ръцете, слети в мрака,
със бялото дихание на влака,
с парчето хляб и глътката вода.
Възпявам тебе, майко Свобода.
Възпявам те със тоя свят край мене,
че той от теб в стенание роден е,
че той на гневна есен е плода.
Възпявам тези есен, през която
човечеството, станало крилато,
бе стигнало до първата звезда.
Възпявам тебе, майко Свобода.
Възпявам твоите червени нощи,
в които сам не бях заченат още,
но бях човек, преди да се родя,
възпявам твойта кръв и твойта сила
и одърът, на който си родила
в единствен ден един милиард чада.
Възпявам тебе, майко Свобода.
