Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2023 Брой 44 (28 ноември 2023) ТУРИСТИЧЕСКАТА АГЕНЦИЯ И КРУИЗНИТЕ МАРШРУТИ НА ТАЛАНТА

ТУРИСТИЧЕСКАТА АГЕНЦИЯ И КРУИЗНИТЕ МАРШРУТИ НА ТАЛАНТА

Е-поща Печат PDF

Беше 1994-а, току що бях завършил ръко­писа на един роман. На двайсет и три, аз вече имах издадени докумен­тален роман и сборник раз­кази. Може да съм бил и пър­ви от нашето поколение с две отпечатани книги. Все тая. Но в тия мътни времена не знаех какво да правя с „Отиване“ военният роман, който току що бях написал. Тогава някой, не помня кой беше, ми бутна телефонния номер на Блага Димитрова. Станалата прижи­ве класик писателка, само пре­ди две години беше си подала оставката като вицепрези­дент. Тя ще ти помогне, сръ­чка ме приятелят. Три-четири дни по-късно събрах смелост и набрах телефона. След пет позвънявания вдигна самата тя. Страшно се оплетох от въл­нение, макар иначе да го играех нагло хлапе. Накрая, все пак, успях да й обясня, че я моля да прочете ръкописа и да си каже мнението. И, о, щастие!, тя прие. Хукнах с ръкописа към стария буржоазен апартамент в уличката край турското посол­ство. Госпожа Димитрова леко попари възторга ми. Да съм се върнел след три седмици. Цели три седмици да се скитам нагоре-надолу без да знам как­во мисли Иконата на българ­ската романтистика за книга­та ми?

Както и да е, някак минаха тези двайсет дни. Върнах се в дома й. Тя ме покани на кафе в този съдбоносен, според мен, юлски следобед. Поетесата лично поднесе сервиза, доне­се ръкописа и седнахме. Голе­мият й котарак мигом скочи в нея. Настана тягостно мълча­ние. Накрая тя започна.

– Не е лош романът. Сти­ лът ви напомня на Джон Ъп­дайк, който, разбира се, е един треторазреден писател. По- добре, запознайте се с романа „Лице“ (нейният бестселър от 1981-а).

– Два пъти съм го чел – из­лъгах.

– Това е добре – изгледа ме с известно подозрение Дими­трова. – Но ние вече сме под­брали кои са най-добрите от вашето поколение. Ето, напри­мер, един Георги Господинов… И сега през есента им организира­ме международен литературен круиз по река Дунав….

Скоро стана време да си ходя. С ръкописчето под миш­ница. Обаче друго ми се стори интересно. Кои бяха тия „Ние“, които правят литературните круизи, егати „туристическа­та агенция“. После обаче оти­дох на „Шишман“ да пием бира с момчетата и този вселенски въпрос отиде съвсем на втори план. Повтарях си само, че кол­кото и бири да врътна, не бива да забравям ръкописа. Бях имал пари да разпечатам само един единствен екземпляр. То, и зато­ва всъщност толкова се бях из­нервил от тия три седмици срок, в който трябваше да чакам да го прочете класическата писа­телка. Ами ако в това време тя вземе, че умре? И от погребална­та агенция го затрият някъде…

Но, все пак, кои бяха „Ние“? Случайно разбрах отговора на този въпрос, когато годи­ни по-късно Георги Господи­нов смени Блага Димитрова в Управителния съвет на Фон­дация „Отворено общество“. Затова, момичета и момчета, не се гне­вете излишно, че Гошко забърсал всички кинти за превод от Фонд „Култура“ и отива да се похвали в Стокхолм по тоя повод (чрез най-готи­ната туристическа аген­ция). Вие не знаете ли, че „Те“ вече са преценили къде отиват тия пари, че „Те“ вече са „подбрали“ при кого отиват, че „Те“ вървят към истинско, литератур­но, хм, безсмъртие? Ах, да, и онзи неиздаден роман „Отиване“…