Представеният материал от Министерството на енергетиката като Проект на стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. е твърде формален. Той е изпълнен с политически, шаблонни фрази за намерения, които са характерни за предизборните политически материали, които се представяха от многобройните български партии с презумпцията, че те няма да реализират залаганите положителни цели.
Националната Енергийна Стратегия е изключително сериозен документ. Това е техникоикономическа обосновка на развитието на една от групата базови отрасли, усвояващи милиарди инвестиции в изграждането на енергийни съоръжения и мрежи, които ще се експлоатират през следващите 30-40 години и ще гарантират прогресивното индустриално и икономическо развитие на държавата ни. Тя се разработва от широк кръг знаещи и можещи експерти и специалисти със знания и практически опит, не за две- три седмици и под политически натиск. Ще се спра основно върху електроенергийния раздел. Необходимо е той да е базиран на задълбочени анализи на:
• Състоянието на наличните електропроизводствени мощности, капацитет, остатъчен ресурс;
• Състоянието на електропреносната и разпределителна мрежи и техните капацитетни възможности;
• Потребление: битово, индустриално и в електро-транспорта;
• Баланс на произведената и потребена електрическа енергия;
• Проблеми.
Необходими са анализи на прогнозите за индустриалното и икономическото развитие на държавата ни:
• Ще се стимулизира ли развитието на рудодобива, металургията, металообработването, машиностроенето, химическата промишленост – все енергоемки отрасли произвеждащи продукция с висока принадена стойност?
• Ще се стимулира ли поливното земеделие в това число: зеленчукопроизводството, градинарството, лозарството,отглеждането на маслодайни култури, пчеларството?
• Ще се стимулиратли модерното животновъдство и птицевъдство?
Българското селско стопанство е измъквало страната ни от национални катастрофи и заслужава особено внимание. То е захранвало със суровини хранителната и леката ни промишленост, които са изнасяли своята висококачествена продукция както на европейските пазари, така и на близкоизточните и далекоизточните пазари. Тези отрасли се нуждаят от качествена и евтина електрическа енергия целогодишно. Те създават работни места и ще решат демографската криза като задържат младите хора в България. Казаното до тук определя като изключително важни тези анализи и прогнози за да се разработят и изследват техникоикономически различни варианти на развитие на електропроизводствените мощности, които ще задоволяват потреблението с евтина електрическа енергия както бита, така и индустрията запазвайки конкурентоспособността й.
Необходими са сравнително точни анализи и прогнози на покупателната способност на българските граждани, колко от тях ще могат да си закупят електромобили, къде и кога ще ги използват, кога и къде ще ги зареждат, необходимата за целта мрежа от съоръжения (през деня, когато ще ги карат и през нощта в гаражи или на обществени паркинги)? Развитието на градския и междуградския, пътнически и товарен електротранспорт.
На база тези анализи и прогнози да се разработят различни варианти от комбинации за изграждане на нови електропроизводствени мощности. Да се посочат експертно определените инвестиционни разходи за изграждането им и източниците за финансиране. Експертно да се оценят необходимите инвестиции за обновяване и автоматизиране на преносната и разпределителната мрежа съобразено с вида и позиционирането на новите електропроизводствени мощности – атомни, газови, ВЕИ, ВЕЦ и др.
Необходими са прогнозни баланси на потреблението и производството на електрическа енергия по периоди, годишно и сезонно.
Необходими са коректни екологични оценки на отделните варианти, като се вземат предвид специфичните особености като:
• ТЕЦ на въглища: емисиите на така наречените парникови газове и възможностите за пречистване, улавяне и оползотворяване в ТЕЦ-ли, както и улавяне на 99,9% на праховите частици от електрофилтрите. При затварянето на ТЕЦ ще се увеличи изгарянето на дървен материал за битово отопление, където няма съоръжения за пречистване на емитираните газове и улавяне на праховите частици. В двата случая се изгаря дървен материал. Единият мъртъв от милион години, едва започнал да се въглефицира, а другият току що изсечен от горите, способен да поглъща въглеродния диоксид и да излъчва кислород в атмосферата. Постига ли се екологичен ефект или замърсяването на атмосферата ще бъде многократно по- голямо?
Да не се пренебрегва дейността на въглищните мини, които рекултивират нарушените терени и ги връщат с възстановено плодородие за селскостопанско и горско ползване.
Във варианта на предсрочно спиране на въгледобива следва да се калкулират разходите за привеждане на минните изработки (откосите на работните и неработните бордове на мините и насипищата) в дълговременна устойчивост и източника за финансиране.
• ВЕИ-паркове заемащи хиляди декари плодородни, селскостопански земи в Тракия, Дунавската равнина и Златна Добруджа, както и ливади, пасища и горски опожарени площи.
Комбинираното използване на земеделските площи от повдигнати фотоволтаични полета и отглеждане на земеделски култури под тях е нецелесъобразно. Растящите под панелите растения са лишени от пряка слънчева светлина и радиация, поради което плодовете им са по-безвкусни от отглежданите в парници. Стъклените парници пропускат слънчевата светлина и радиация, необходими за качеството на плодовете и зеленчуците, докато фотопанелите ги задържат. Стоманобетонните фундаменти на фотоволтаичните панели остават в земята, а от дефектиралите панели изтичат в почвата отровни химически течности, съдържащи тежки метали.
Вятърните генератори излъчват нискочестотни вибрации, които са вредни за всички млекопитаещи животни, в това число и за хората, а перките им са смъртоносни за птиците.
• ВЕЦ – язовирите към тях заемат огромни площи от обработваеми земи, гори, ливади и обиталища на диви животни.
• Атомните централи – основният им проблем е обезопасяването и съхранението на отработеното ядрено гориво в специални хранилища в продължение на стотици – хиляди години за напред поради опасната им радиоактивност. Оценка на необходимите финансови разходи за изграждането, поддръжката и охраната на ядреното хранилище през целия период на съществуването му, за чия сметка ще бъде и как се калкулира в цената на произведената електрическа енергия?
• Парогазовите ТЕЦ-емисиите на азотни оксиди и течовете на метан/природен газ, как се отразяват на природната среда?
Необходими са коректни анализи, прогнози, разчети и сравнителни оценки на предимствата и недостатъците на различните варианти в технически, финансов, икономически, социален и екологичен аспекти за периодите на изграждане, експлоатация, извеждане от експлоатация и саниране на промплощадките им до „зелена поляна“, за да се обоснове всеобхватно избраният вариант за производство и доставка на качествена, сигурна, екологосъобразна и евтина електрическа енергия за всички потребители, както и не на последно място осигуряване на относителната национална независимост от непредвидимите геополитически фактори.
За съжаление докладваният от Министерството на енергетиката Проект на стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. няма подобно съдържание. Той формално отбива поетият сериозен ангажимент пред миньорите и енергетиците по време на техните справедливи протести.
