Правителството Денков-Габриел оцеля и при втория вот на недоверие, внесен от опозицията. Този път, заради провала си в областта на националната сигурност. Отлаган на два пъти, заради изнизването на ГЕРБ и ДПС от парламентарната зала и липсата на кворум, при третия опит, на 22 ноември, вотът бе отхвърлен със 155 гласа, осигурени от „евроатлантическото“ мнозинство. С едно изключение: председателят на СДС Румен Христов, който гласува „за“. Първият вот на недоверие, който също не мина, беше заради провала на „сглобката“ в областта на енергетиката. Но, както каза Гроздан Караджов от ИТН, когато и да бъде свалено това правителство, все ще е късно. Защото то буквално е вредно и пакостливо, като четирикракия герой от разказа на Чудомир „Не е куче като куче“.
На тези, които не са чели разказа на бележития хуморист напомням, че там се описва един театър, устроен от жителите на махалата с цел да се отърват от кучето на Ильо Пантата, препоръчвайки го на един търговец. След сърцераздирателни сцени на убеждаване и инатене, „опечаленият“ собственик на кучето се фотографира с него за спомен и веднага след като търговецът отвежда пакостливия „ловец“, „хвърля траура“. Участниците в театрото се събират в кръчмата на Петка Иванкин и празнуват до сутринта. А разказвачът обяснява бурната им радост с думите: „Умири се махалата и стопаните си отдъхнаха от пустото му куче. Само си отваряше чуждите кухни и по цели тенджери с манджа излапваше, червеи да го ядат! И хляба из подниците вадеше. Не оставяше яйце в полог да се задържи, суджук на върлина да изсъхне, а срещне ли дете на улицата с филия, грабне му я из ръцете и я глътне моментално. Пък ловът – господ да те пази! Заекът бяга нагоре, то тича надолу, пъдпъдъците му се петлеят из краката, то души де са оставили жътварите яденето. Три пъти е гърмяно и колко пъти ветеринарният се мъчи да го отрови, ама не е куче като куче – ни куршум го лови, ни отрова гълта, крастата проклета!“
А пък днес България цяла страда от пакостите не на някакво куче, а на цяло правителство, много по-вредно от копоя на Пантата. Обаче, нито може да се отърве от него, продавайки го на друга държава, нито то „гълта критика“, още по-малко иска „да хвърли кърпата“. Защото е „синхронизирано“ с Посолството и министрите, ако вярваме на казаното от Асен Василев и Кирил Петков в „оня запис“, са поели обещанието с кръв да прочистят администрацията и службите за сигурност. Специално МВР трябваше да осигури изборната победа на ПП, чийто електорален потенциал според Кирил Петков е едва 10%. И тъй като според Делян Пеевски от ДПС, министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е отказал да работи на изборите за ПП- ДБ, неговата оставка бе поискана именно от Кирил Петков, който го уговарял да поеме министерския пост. Като формално оправдание бяха използвани провокациите и полицейското насилие по време на протестите срещу ръководството на БФС, начело с Борислав Михайлов. Премиерът Денков каза, че едва на следващия ден е научил, че във фаталната нощ министър Калин Стоянов бил на кино, вместо да ръководи нещата от МВР. На свой ред министърът на вътрешните работи се оправда, че МВР е било консултант на филм за телефонните измами, което наложило неговото присъствие на филмовата премиера, а не в МВР. Тогава иначе боязливият ни премиер поиска неговата оставка. Закани се дори, че той самият ще подаде оставка, ако Калин Стоянов не си тръгне. После петльовата му решителност се изпари и кандиса само на това вътрешният министър да осъди полицейското насилие.
Калин Стоянов го направи с много уговорки, обявявайки, че за проявено насилие са били снети, или ще бъдат снети от длъжност редица служители на МВР, но веднага подхвана полемика със съпредседателя на ПП Кирил Петков на темата чий министър е.
В разправията между двамата се загуби публичният интерес към въпроса чии са министърът на електронното управление Александър Йоловски и неговият заместник Михаил Стойнов, които забъркаха предизборната каша с машините за гласуване и провалиха използването им на първия тур на местните избори. Заради последвалите изборни машинации и на двата тура на местните избори, близо половината от българите смятат, че вотът не е бил честен. Обаче Денков поиска не оставките на Йоловски и Стойнов, а тези на председателя и заместник-председателя на ДАНС, известили когото трябва по закон, за незаконното заснемане на хеш-кодовете на машините и прехвърлянето им на флашка от заместник-министъра на електронното управление Михаил Стойнов. И при този инцидент със заснемането на кодовете на машините и тяхното сертифициране титулярният министър на електронното управление Александър Йоловски отсъстваше и вместо него подписа си под удостоверението за годност на машините беше поставил заместникът му Михаил Стойнов, но Денков не поиска ничия оставка. Да не говорим, че дни наред не посмя да попита министър Йоловски за упражнения върху него натиск от Кирил Петков и Божидар Божанов с цел едни 640 млн.лв. да бъдат дадени без обществена поръчка на определени фирми.
Чий министър е Йоловски, на когото бе назначена охрана именно заради заплахите на Кирил Петков? И най-вече чии са премиерът Денков и неговият злощастен кабинет, щом и некоалиционните му партньори и поддръжници искат ту неговата оставка, ту оставките на министрите на финансите, земеделието, енергетиката, отбраната, туризма и на младежта и спорта? За внесените от опозицията вотове на недоверие да не говорим.
Каквото и да говори Денков, едно е установено безспорно: не той и Мария Габриел са предложили министрите от този кабинет и не те ще ги махнат за несправяне с работата. Достатъчно е да се види как премиерът прави път в НС на Делян Пеевски, за да се разбере, че той е само фигурант, над който тегне сянката на новия лидер на ДПС Пеевски и стария лидер на ГЕРБ Бойко Борисов. Първият, вече „размагнитизиран“ от Посолството; вторият – „изпран“ от ПП-ДБ. Мъркането на Денков след осъждането на полицейското насилие от министър Калин Стоянов, че последният бил поел по „правилния път“, се оказа преждевременно, защото последният отказа да направи поисканите от него масови уволнения на насилници с пагони. Така МВР отново пое по „грешния“, според Денков, път. И призивите за оставка, и похвалите, последвани с нови упреци към МВР шефа, са само едно оправдание за страхливостта и безсилието на т.нар. премиер.
На свой ред академик Денков постъпи точно както шефа на МВР през нощта на протестите: когато в НС течеше гласуването на вота на недоверие към собственото му правителство, той държеше русофобска реч пред празната зала на Европейския парламент в Страсбург. А пък неговият министър на земеделието Кирил Вътев избяга от протеста на фермерите в София, като отиде на семинар чак в Албена. Страхливостта се оказва заразна.
Показателен за липсата на какъвто и да е международен авторитет на Денков беше фактът, че нито един от зададените му в ЕП неудобни въпроси не дойде от небългарски евродепутати. Критикуваха го изключително български евродепутати. Академикът се оплака после от националното разделение, но пропусна, че най-голямата причина за това разделение е самият той и председателстваното, но не и ръководено от него правителство на „промяната“. Оглавяваната от Денков „шарлатания“ води България не към еврозоната и Шенген, а към моралното и материално дъно на ЕС. Впрочем и българският парламент посреща на нож всяко предложение на това правителство: от проектобюджета за 2024 г., през новия държавен заем, промените в данъчните закони, увеличението на транзитните такси по газопровода „Турски поток“, постепенното премахване на дерогацията за руския петрол и износа на петролни продукти от „ЛУКойл“, до авансовото заплащане на американските бронетранспортьори „Страйкър“, подарените на Украйна два ядрени реактора от АЕЦ „Белене“ и 100-те бронетранспортьора БТР 60 ПБ. И разбира се, до „силната подкрепа“ за Израел, чиито бомбардировки в Газа се окачествяват от много страни-членки на ООН като военни престъпления.
Другото, с което ще влезе в историята това правителство, ще бъдат скандалите между съставляващите тази неморална „сглобка“. Временното примирие между тези мразещи се и презиращи се некоалиционни партньори е като прекратяването на огъня между Израел и Хамас в Газа, или между Израел и Хизбуллах в Ливан и Хусите в Йемен.
Отвличането от хусите на кораба Galaxy Leader в Червено море с двама български моряци - капитан и помощник-капитан, е показателно за щетите от произраелската политика на Денков и компания. Въпреки че навсякъде влачи със себе си бившия български еврокомисар, понастоящем вицепремиер и министър на външните работи на България, Мария Габриел, академикът така и не може да се похвали с нито един международен успех. На думи уж вървим към Еврозоната и Шенген, а на практика те сякаш бягат от България като от чумата. След като в Нидерландия изборите спечели крайно дясната и антимигрантска Партия на свободата на Герд Вилдерс, шансовете ни да влезем в Шенген съвсем се изпариха. Макар да има 35 депутати в 150 членния парламент на Нидерландия, Вилдерс ще управлява страната точно, както България я управлява ПП с приблизително толкова депутати: в коалиция с други по-малки или по-големи партии. А той лично е против приемането на България и Румъния в Шенген. И ако вярваме на нашите „независими“ медии, той бил горещ привърженик на Путин и приятел на унгарския премиер Виктор Орбан. Не стига това, ами веднага след визитата на Денков с ЕП в Страсбург, там с минимално мнозинство от 291 „за“ срещу 274 „против“ и 44 „въздържал се“ беше одобрен доклад, изготвен от един белгиец и четирима германци, предвиждащ отменяне на правото на вето на отделните страни върху важни решение. Както и лишаването на малките страни, като България, от правото да имат свой еврокомисар. Без никакво съмнение това ще бъде посрещнато с бурни аплодисменти в Скопие, защото ще лиши София от един лост за въздействие върху българомразците в Република Северна Македония. И онова, което кабинетът на Кирил Петков не успя да довърши, т.е. пускането на Скопие към преговорите за европейско членство, ще бъде направено от Брюксел. Никой няма да се трогне от възраженията на България.
Миражите за еврозоната и Шенген приключват заедно с надеждата да вразумим неверните си западни съседи и божем наши братя. А заради безумната идея за едностранно вдигане на транзитните таксите по газопровода „Турски поток“, ще накараме и Унгария да ни отреже за Шенген. Докато, заради безусловната си подкрепа към Нетаняху ще настроим срещу себе си целия арабско- мюсюлмански свят. Окончателно ще скъсаме и връзките си с Русия, без да спечелим признателността на режима в Киев, който и без наша помощ разсипва Украйна успешно.
Според едно проучване на Би Би Си, цитирано от турския вестник „Миллиет“ (20.11.2023), от започването на войната с Русия Украйна са напуснали към 20 000 украинци, за да не бъдат поставени под оръжие. А според констатация на ръководството в Киев 21 113 мъже са били заловени при опит да избягат в чужбина. Това означава, че Украйна ще закъса не толкова заради недостига на оръжия, колкото заради недостига на пушечно месо и нежеланието на украинците да воюват. Последиците от тази обречена и вредна проукраинска политика на кабинета „Денков“ ще усетим по джоба си. Но ротацията, която предстои в „сглобката“, крие нови сътресения и в държавата. Защото ПП-ДБ нямат намерение да сменят своите „калинки“ в правителството, а пък от ГЕРБ-СДС напират за пълен реванш заради местните избори. Нямат намерение да останат в миманса и от ДПС, чийто почетен председател Ахмет Доган реши да се върне в активната политика, въпреки че обяви Делян Пеевски за „политически феномен“. Остава само да го предложи за председател на ДПС и премиер на България. Един вид ДПС се изплези на закона „Магнитски“, без от Посолството да реагират. Както се казва в Америка, „Той е кучи син, но наш кучи син!“
Иначе Борисов може и да е прав, когато твърди, че „евроатлантизмът“ е станал трудна за произнасяне дума, а „сглобката“ фактически не съществува. И че в самата дума „сглобка“ няма нищо добро. Всъщност тя се е разделила на две „сглобки“, вплетени в яростни баталии за парчетата от държавната баница: ПП-ДБ срещу ГЕРБ-СДС и ДПС. По-скоро войните в Украйна и Газа ще приключат, отколкото нашите „разглобени“ евроатлантици да пуснат кокала.
За съжаление няма на кого да ги продадем. Може министър Калин Стоянов и МВР да са се върнали на „правилния път“, или отново да са стъпили накриво, но за премиера-фигурант Николай Денков най- правилният път е към изхода на сградата на Министерския съвет
