В седмичника „Нова зора“, бр. 48 от 28 ноември т. г. е публикуван спомена „Туристическата агенция и круизните маршрути на таланта“ от Степан Поляков за неговия военен роман „Отиване“ и срещата му с писателката Блага Димитрова.
Прочетох внимателно написаното от Поляков и тъй като в продължение на тридесет години бях близка с писателката до смъртта й на 2 май 2003 година се чувствам длъжна да дам на читателите някои пояснения за написаното от Поляков. Да си призная четейки спомена му, у мен се загнезди чувство на лепкава нечистоплътност, която струеше от редовете на автора. Усетих суетата му. Той пише, че има издаден документален роман и сборник с разкази, но воден от чувството на стремеж за погалване на егото си, пожелава среща през 1994 година с една от най-известните ни авторки, а именно Блага Димитрова. И като доказателство допълва: „Може да съм бил и първи от нашето поколение с две отпечатани книги“. Какво „завидно“ самочувствие?!
Издал е две книги и вече би трябвало да има изграден критерий за добра или лоша литература, но както казах егото го гони и той търси не подкрепа в литературните си занимания, а застъпничество и налагането му в литературните среди, което очаква именно от Блага Димитрова.
И представете си уважаеми читатели, Поляков се възмущава от това, че ще трябва да чака цели три седмици за среща си отново с Блага Димитрова, за да чуе мнението й за военния му роман. Като първо правило мисля, че неправилно се е насочил към нея, а причината е, че тя не е автор на военни разкази или романи. И второ, как си представя Поляков четенето на роман за три седмици от автор, който има семейство, странични ангажименти, който пише и ежедневно се появяват поне по трима желаещи да се срещнат с нея. Не са ли твърде много ангажиментите й, за да прочете военния му роман за толкова кратко време. Още повече, че аз съм твърдо убедена, че давайки й романа не й е казал, че е на военна тематика или пък е послъгал, както сам си признава в текста и отишъл да пие бира с приятели на „Шишман“ „и този вселенски въпрос отишъл на втори план“. А кой е Степан Поляков? Както казва един мой приятел: световно неизвестен.
Според мен това е чисто изнудване на един творец като Блага Димитрова. приела същия дeн, той, Степан Поляков след двадесет години от смъртта й хвърля обвинения върху името й.
В спомена му се прокрадва и нещо, което е непочтено и ясно се откроява между изреченията. Дни преди да напусне Фондация „Отворено общество“, в която Блага е била до момента, в който е разбрала, що за цели имат тези хора там, е проявила откровеност и е споделила, че „…ние вече сме подбрали кои са най- добрите от вашето поколение. Ето, например, един Георги Господинов… И сега през есента им организираме литературен круиз по река Дунав…“ (курсив М.А.). И в главата на Поляков се загнездва мисълта, как така „Ние“ определихме, а аз съм извън този списък. И ето че се явява проблем. Защо трябва да е Георги Господинов, а не аз. Ето причината заради, която е отишъл Поляков при Блага Димитрова, за да не бъде някой друг, а той. Каква жалка история на лазене за слава!
Възниква въпросът: защо Степан Поляков не е отправил този си спомен към Георги Господинов, а към един голям български автор, който днес не би могъл да му отговори! Починалите не говорят господин Поляков! В днешните ни объркани дни и години те задават само въпроси или пък ни наблюдават мълчаливи и прощаващи.
Съжалявам Ви! Тежко и горко на децата ни, че има такива автори като Вас!
И за да стане по-ясно на читателите душевното Ви терзание ще предоставя на читателите написаното от Вас: „Затова, момичета и момчета, не се гневете излишно, че Гошко забърсал всички кинти за превод от Фонд „Култура“ и отива да се похвали в Стокхолм по тоя повод (чрез най-готината туристическа агенция). Вие не знаете ли, че „Те“ вече са преценили къде отиват тия пари, че „Те“ вече са „подбрали“ при кого отиват, че „Те“ вървят към истинско, литературно, хм, безсмъртие? Ах, да, и онзи неиздаден роман „Отиване“… (курсив М.А.) Още ли?
След тези думи остава да кажем, че не мнението на Блага Димитрова го е интересувало за „неиздадения му роман“, а парите, които е очаквал да получи с нейна благословия. И нека да допълня, хитрецът е бил познат от голямата авторка и той си е получил своето…
Колко прозрачен сте господин Степан Поляков!...
