Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 45 (5 декември 2023) ЗАБРАВЕНИЯТ КОЛОС НА РЕВОЛЮЦИЯТА

ЗАБРАВЕНИЯТ КОЛОС НА РЕВОЛЮЦИЯТА

Е-поща Печат PDF

В София една улица носи името на Ефрем Чучков, но на въпроса кой е той, при проведе­на анкета на случаен принцип, никой от анкетираните не е могъл да отговори.

Ефрем Чучков е бил един от ръководителите на ВМОРО/ ВМРО – обикновено № 2 в нейна­та йерархия до смъртта си през 1923 г., макар че в определен пе­риод е бил и №1 по ранг (по-точ­но – от 1908 г. до към Балканската война, когато Тодор Александров и той превръщат формирова­нията на ВМОРО в спомагател­но звено на Българската армия). Освен това, Ефрем Чучков е бил прославеният войвода № 1 на Организацията, оставил едни от най-дълбоките следи в съзнание­то и паметта на българите в Ма­кедония...

В своите публикации и речи държавниците в западната ни съседка наричат Ефрем Чу­чков „велик македонец” и „колос и мъченик на борбата на маке­донския народ за национално ос­вобождение”. Това е провокация и гавра с името на Ефрем Чу­чков, който винаги е обявявал себе си за българин от Маке­дония, борил се е за българска­та кауза и е бил един от лиде­рите на българската организа­ция ВМОРО/ВМРО. Войводата Ефрем Чучков, водил безброй сражения срещу турските поро­бители и по-късно – срещу сръб­ските окупатори, е увековечен в някои от народните песни на македонските българи. В опре­делени периоди е бил и учител по български език, литература и история, макар и често закон­спириран под чуждо име, като успоредно с учителстването си е осъществявал активна револю­ционна организаторска дейност. Освен това, по време на критич­ните за България периоди (на­пример през двете балкански войни) Ефрем Чучков е превръ­щал формированията, които е командвал, в звена, допълващи Българската армия. През Пър­вата световна война той е бил български управител на Щип и Щипската околия, както и по време на Балканската война и Междусъюзническата война (до 25 юни 1913 г.) след като Чучков с четата си освобождава Щип през октомври 1912 г..

Роденият на 21 ноември 1870 г. в Щип Ефрем Чучков е бил

най-големият приятел и другар на Гоце Делчев.

През 1894 г., малко преди да се дипломират, двамата са из­ключени заедно от Военното учи­лище в София (днешната Военна академия) заради социалистиче­ски убеждения. И както пише на­пример Йордан Бадев, юнкерите във Военното училище Гоце Дел­чев, Ефрем Чучков, Борис Сара­фов и Борис Дрангов организи­рат там таен кръжок, съставен от македонски българи, който да пропагандира сред курсан­тите освобождението на Маке­дония и нейното обединение с България.

На практика, до смъртта си Гоце Делчев е имал безрезерв­но доверие само в Ефрем Чу­чков. В писмата си до желаещите да се включат в революционна­та дейност (например до Павел Шатев), Делчев пише: „Искаш да се присъединиш към борбата ли? Тогава отивай при Ефрем Чу­чков. Той, ако те одобри, ще ти даде оръжие и пари, и ще те прие­ме в Организацията.”

През 1894 г. Гоце Делчев и Ефрем Чучков стават български учители в Щип, където създа­ват първия активно действащ революционен комитет на Въ­трешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), заедно с Даме Груев, Тодор Лазаров и Мише Развиго­ров.

Щипският комитет е осно­вата на същинската нелегал­на мрежа на българското на­ционалноосвободително дви­жение в Македония. Под ръко­водството на Гоце Делчев, Даме Груев и Ефрем Чучков Щип, на­ричан македонският Витлеем, се превръща в най-голямото бун­товническо огнище и в истин­ска революционна лаборатория. Тук се разработват и изпитват похватите за посвещаване на но­вите членове, изобретяват се кон­спиративни начини за кореспон­денция, създава се мрежа от бом­болеярници, куриери, водачи и органи за връзка и се натрупва ценен опит, който по-късно ще се приложи навсякъде в Македо­ния.

През следващите години Ефрем Чучков, известен като „Практикът на Организация­та” и „Дясната ръка на Гоце Дел­чев”, участва в основаването на множество други нелегални ре­волюционни комитети в Маке­дония, а на 12-ти април 1898 г. повежда първата чета на Ор­ганизацията, в качеството си на пръв войвода на практичес­ки създадения от Гоце Делчев и Ефрем Чучков Четнически ин­ститут на ВМОРО. В края на ХIХ век и в началото на ХХ век поня­кога пребивава в София, където (в хотел „Батенберг”) пред Чу­чков и неговото „разпятие от кама и револвер” полагат клетва доброволците от територията на днешна България, желаещи да посветят живота си на каузата за извоюване на свободата на Маке­дония. В този период Гоце Дел­чев и Ефрем Чучков са били ос­новните двигатели на револю­ционната дейност на Органи­зацията.

От изключително важно значение, извън агитационни­те му и бойни акции като вой­вода на чета във вътрешността на Македония, са били и

дейностите, координирани и извършвани от Ефрем Чучков

за организиране, подготов­ка, окомплектоване, инструкти­ране и изпращане на четите от различните погранични пун­ктове на ВМОРО – най-вече от главния разпределителен център Кюстендил, но също и от други пунктове, включително напри­мер Лъджене (сега квартал на Ве­линград) и понякога от Дупница. Ръководел е и тайните канали за снабдяване на четите с оръжие от България. Тази денонощна координационна и организа­торска работа на Чучков тогава е била направлявана предимно по писмен път от Гоце Делчев в качеството му на (фактически) първи ръководител на Организа­цията и неин основен задграни­чен представител в София. Най- голям е бил финансовият про­блем. Нужно е било да се пести всяка стотинка и от кореспон­денцията на Ефрем Чучков на­пример с Гоце Делчев проличава, че живеещият в постоянни ли­шения Чучков е следял бдител­но за злоупотреби от страна на дейци на Организацията, като е отделял особено внимание и на недисциплинираността и аван­тюризма на някои от войводите.

Ефрем Чучков е бил извес­тен и със своята безкомпромис­на принципност. Така напри­мер, когато новоизпечените македонисти и бивши бълга­ри Кръсте Мисирков, Стефан Дедов и Диаманди Мишайков отишли при него, за да го молят за подкрепа, той им се е присми­вал и подигравал, а след като те започнали да му досаждат, ги е изгонил и заплашил.

Най-страшният български комита

Идеалът на Ефрем Чучков, предаван от поколение на поко­ление, е бил: постигане на сво­бода и социална справедли­вост за Македония и опазва­не на българщината чрез неот­стъпчива борба срещу турските поробители и срещу по-сетнеш­ната сръбска окупация и пропа­ганда. Освен това: култивиране на непоносимост към чуждо­поклонничеството и безрод­ничеството и запазване на бо­гатството на българския език чрез всеобщо зачитане, изучава­не и популяризиране на негови­те македонски и други народни диалекти. Ефрем Чучков е действал неотклонно за пробуждане на българския народ в Маке­дония след духовните опусто­шения, причинени от петвеков­ното робство. Относно револю­ционната борба в Македония и Илинденско-Преображенско­то въстание, Симеон Евтимов пише: „Така действуваха наши­те светци през въстанието и след потушаването му. И Даме, и Пере, и Чучков, и Кляшев, и То­дор, и всички водачи останаха сред това отчаяно население, сред тази изложена на студ и мизерия маса, за да вливат бал­сам в пресните й рани. И почна­ха отново да я организират...”

Турските власти са обявя­вали Ефрем Чучков за най- страшния български комита. Понякога конни и жандарме­рийски табори са обкръжава­ли цели градове и села в Маке­дония, за да заловят или убият Ефрем Чучков и неговите чет­ници. А някои офицери от тога­вашното турско военно разуз­наване са окачествявали Ефрем Чучков като „един от най-голе­мите врагове на Империята”.

Христо Попкоцев пише за Чучков: „Той сновеше по села­та и паланките на своето цар­ство ту с чета, ту без чета, ту предрешен като просяк или кю­мюрджия, ту като учител под чуждото име Симеон, ту като селянин и подушен от турци­те, всекога навреме и сръчно е успевал да им се изплъзне от ръ­цете...”. И добавя (имайки пред­вид периода 1912-1913 г.): „Бла­годарение на него Щип остана цяла година български!”.

След Младотурския преврат (1908 г.)

и обещанията на младо­турците за реформи в Осман­ската империя по време на „Хю­риета”, сближилият се с новата власт в Цариград Яне Сандан­ски и неговата „радикално-ре­формистка” фракция се опит­ват да повлияят на четите на Организацията да повярват на младотурците и да им пре­дадат оръжието си. Ефрем Чу­чков обаче нарича въпросни­те обещания „фарс, целящ за­държането на Македония под турско робство”, и успява, в качеството си на началник на Скопския революционен окръг, член на Централния комитет на Организацията и фактически ръководител на ВМОРО, да за­брани и да не допусне разпус­кането на повечето чети на Организацията.

В тогавашния софийски пе­чат откриваме следното све­дение за Ефрем Чучков: „Тур­ските властници го наричаха „Мюфетиш бей, или Баш Мю­фетиш”. През медения период на Хюриета, акробатите на младотурската организация, когато изказваха пожелание да се срещнат с Чучков, отправя­ха чрез [свои] познати писме­ни покани или телеграми с ти­тула „Чучков бей, комиталарън баш мюфетиши”, т.е. главен инспектор на комитите. Осо­бено галантен в това отноше­ние спрямо Чучков беше пред­седателят на младотурския комитет в Скопие Васфи бей, полковник от Генералния щаб на армията.”

Ефрем Чучков продължил да се отнася към „демократиза­цията” на Османската империя с пълно недоверие. Подозре­нията и очакванията на Чу­чков, че обещанията на мла­дотурския режим за даване на автономия и права на българ­ското население на Македония ще се окажат измама, се оправ­дали изцяло. Една година след „реформитеуправляващите младотурци възобновили те­рора над българите в Македо­ния и извършването на масови арести и убийства. Оглавявано­то от Ефрем Чучков (а по-късно – от неговия по-млад съгражда­нин и съратник Тодор Алексан­дров) „умерено-консерватив­но” ядро на Организацията възстановява нелегалната мре­жа на ВМОРО и подновява въ­оръжената борба.

По време на Балканската война,

през октомври 1912 годи­на, с четата си, вече наброява­ща няколкостотин души по­ради включването и на мест­ни доброволци, Ефрем Чучков освобождава от османското робство Кочани, Щип и Щип­ската област, пленявайки сто­тици турски войници. Знаейки че сръбската армия се придвиж­ва към Щип, той установява там импровизирана форма на българска власт и решава да приложи заблуда, като пра­ща свои хора до Царството, за да донесат триста български вой­нишки шинела. С тях Чучков „облича” триста щипяни, и кога­то сърбите наближават Щипска­та котловина, за да я окупират, те спират настъплението си, за­щото от околните възвишения с биноклите си виждат в града хора, чието облекло наподобя­ва униформите на българска­та армия.

За да подсили тази измама, Ефрем Чучков изпраща пис­мено „уведомление” до сърби­те, че в Щип са влезли българ­ски редовни военни подраз­деления и е установена бъл­гарска военна комендатура. Чучков обаче, естествено, не разполага с никакъв български печат, а трябва по някакъв на­чин да „официализира” уведом­лението си. Затова той нагоре­щява сребърна петолевна бъл­гарска монета, с която притис­ка хартията върху подписа си. Така в писмото му до сръбско­то командване се появява мъг­ляво подобие на печат, което свършва работа.

По-късно, след поредна­та съкрушителна национална катастрофа като следствие от Първата световна война, То­дор Александров и Ефрем Чу­чков възстановяват Органи­зацията, която, след етниче­ското прочистване на Одринска Тракия, вече носи името ВМРО. Макар и да са отминали мла­дежките му години, Чучков от­казва предложения му в София чиновнически пост в Държав­ната комисия за бежанците и продължава пътя на нелегал­ната борба в планините на окупирана Македония, пре­върната в Южна Сърбия.

Наред с обиколките си за ук­репване на нелегалната мре­жа в окупирана Македония, в периода 1919 – 1923 г. Ефрем Чучков за пореден път дейст­ва и в пограничните пункто­ве (предимно в основния раз­пределителен център – Кюс­тендил) като координатор, организатор и инструктор на четите, влизащи от България в Македония. Бойните му ак­ции срещу многочислени под­разделения на редовната сръб­ска армия обаче са неминуемо обречени. В крайна сметка, че­тата на Ефрем Чучков е разби­та и почти унищожена след по­редица от неравни битки (само през 1922 г. той води 7 сраже­ния със сръбски военни час­ти в Малешевско и Кочанско). Тежко болен вследствие на по­лучените рани и несгодите на живота в периодите на нелегал­ност, Ефрем Чучков умира в болницата на Червения кръст в София на 1 октомври 1923 г.

В спомените си, съвремен­ниците му са го наричали

„забравеният колос на революционното дело”

и „най-действеният труже­ник на Организацията”. Един български мъченик, отдал над 30 години от общо 52-годишния си живот на святата кауза за ос­вобождение на Македония.

Във вестник „Независима Македония” (бр. 27, София, 1923 г.), Ефрем Чучков е охарактери­зиран така: „Въпреки че се бе из­дигнал до най-високото стъпа­ло в организационните редове, той не престана да бъде крайно скромен... Смел с непоколебима воля във всички начинания, пре­дан на каузата, на която посве­ти целия си живот, непрекъсна­то Чучков беше в услуга на на­родните интереси.”

В българските учебници днес обаче няма текст за Ефрем Чу­чков. Той няма и паметник в нашата страна. Освен това, в хаоса на 90-те години на мина­лия век, очевидно поради не­чий административен пропуск, престанаха да съобщават не­говото име по време на тър­жествените проверки-заря за загиналите герои на България (а преди години го съобщаваха на всяка проверка-заря). Ще се намери ли някоя институция или организация, която да из­вади от забравата името и ре­волюционното дело на Ефрем Чучков?