През 1990-2000 години всички смятаха, че в света има ред, че света се управлява от “Kръстник”, който решава всички спорни въпроси. В един момент се оказа, че “Kръстникът” има проблем - парите му се свършиха. Защо е така той не може да си обясни - липсва му съвременна икономическа теория. Теорията, която му е под ръка, бе разработена през 1970-те години и помогна да се разпадне СССР. Главен елемент на тази теория е стимулиране на купувача чрез емисия на долари (Рейганомика, 1984 година). Например, стимулират се семейни разходи до степен съществено превишаващи семейните приходи. В САЩ днес общото стимулиране надхвърля по обем Брутния вътрешен продукт с около 25%. В началото всеки напечатан долар носи печалба, да кажем 25 цента, но постепенно започват проблемите – печалбата постепенно започва да намалява до нула и после идва чистата загуба: всеки напечатан долар връща обратно, например, само 95 цента. Стана ясно, че нещата не могат да вървят добре безкрайно дълго. И още, че нещо трябва да се направи. Какво точно трябва да се направи, обаче, съвсем не е ясно.
В света конкуренцията отдавна е между Глобални проекти, а не между отделни държави. Днес САЩ са окупирана страна, не окончателно, но много съществено, от наднационалния Западния глобален проект чрез органите му Международен валутен фонд, Световната банка, Световна търговска организация и др. Русия беше също окупирана, особено през 1990-те години, като и даже днес нейната финансова политика е все още под същия Глобален контрол чрез Министерството на финансите и Централната банка на Русия.
Друг пример е Проектът за възстановяване на Британската империя. След като през 1936 година на власт идва Чърчил, представител на банкерите, започва разрушаването империята. Днес се работи по нейното възстановяване, като една от действуващите фигури беше Хенри Кисинджър, починал наскоро на 100 години.
Вече става ясно, че ресурсът на която се гради Западния глобален финансов проект, управляван от Economics, е изчерпан напълно. По тази причина САЩ, които олицетворяват този световен ред, не са повече в състояние да го поддържат.
Всички явления, които наблюдаваме днес, са следствие от тази икономическа ситуация.
Като основен фактор се очертават икономическите проблеми на САЩ, проблеми неразрешими в рамките на неолибералната икономическа наука. По простата причина, че според тази наука такива проблеми, като тези в момента, не могат да съществуват по принцип.
Наскоро Япония и Виетнам (с общо население сравнимо с това на САЩ) сключиха договор имайки предвид, че тези страни имат собствено и независимо мнение как да си устойват живота. Изведнъж се оказва, че вместо един “Кръстник”, който си е устроил света по негова си схема, се появяват много играчи, които предпочитат да разрешават спорни ситуации с груба сила и чрез по-мощна промишленост. Оттук веднага следва, че ако промишлеността на САЩ не е в ред, то трябва да се възстановява. Така през 2014 година в САЩ се появиха сили, които настояват за възстановяване на американската промишленост с лозунга “Да направим Америка отново велика!“ Проблемът е там, че за да се възстанови промишлеността има нужда от инженери, техници и особено и най-вече работеща система за инвестиране в реалния сектор.
Днешната икономическа система е построена така, че главната печалба се реализира от финансовия сектор, управляван изключително от неолиберални финансисти, които знаят като Божа заповед, че най-главното е печалбата в долари. (Вповече произведени машини, оръдия, танкове, инструменти и др. реални ценности не влизат във сметката.) По тази причина неолибералните експерти моментално отклоняват долари инвестирани в реалното производство към финансовия сектор, по-точно към спекулативните борсови пазари. В резултат цялата система започва да се руши.
Независимо от фактите, че САЩ ограбват Европа като прехвърлят нейната индустрия зад океана и че инвестират значителни средства за въоръжаване, общата промишлена продукция на САЩ започна да намалява през последните два месеца. И какво трябва да се направи с такъв един проблем не е ясно на никого. Това са и главните претенции към Байдън - не може да реши този проблем. Проблемът, обаче, изобщо не е в Байдън – проблемът е в господството на международния транснационален финансов елит, политически представян от Байдън. Инвестиране в реалния сектор на икономиката противоречи на основния мозъчен конструкт на този елит, въоръжен със съответната технология, че по принцип не може да има инвестиции в реалния сектор.
За разлика, в Русия все още е запазена, неофициално, класическата политикономическа школа и този проблем, какво трябва да се направи относно описаната по-горе картинка, е бил решен още преди 20-ина години от Олег Григориев и група икономисти, включая Михаил Хазин. Тяхната икономическа теория е в разрез с официално приетата на въоръжение в Русия неолиберална икономика по западен образец.
Различията са толкова големи, че официалните руски неолиберални икономисти не показват даже желание, меко казано, а и липса на подготовка, да се запознаят дори чисто терминологично с горната политикономическа алтернатива, поднасяна им все едно на китайски. Думата “официални” в случая се отнася до всички икономисти на заплата, включая кадрите отговорни за икономическото образование както на Запад така и в Русия, образование изцяло преформатирано след 1989 според неолибералните канони. По същество няма място за диалог между двете икономически системи – може да става дума само за паралелни монолози.
На всеки професионал в сферата на т. нар. Многопараметрични системи е ясно, че управлението на сложни системи по принцип не може да се сведе до един параметър. Икономиката на една държава, да не говорим за световната икономика, е пример за такава една многопараметрична система, зависеща от много важни променливи фактори. Вярата, че такава една сложна ситема може да се управлява само с един параметър (парите, както е в Economics) е вяра чисто религиозна. С всички последствия за вярващите през последните 30-ина години. За илюстрация: България.
Представете си световна “вакуумна” система от финансови “тръбопроводи”, по които се движи световната валута и нейното еднопараметрично регулиране от този, който еднолично определя “вакуума” в тръбите. Така, в резултат на седемгодишно изсмукване на капитали в посока изток-запад по време на президентството на Бил Клинтън, САЩ регистрират за пръв и последен път положителен баланс на държавния бюджет.
Социално-икономическите последствия от реализацията на глобални пазарни отношения в разгромения соцлагер са впечатляващи. В доклад на ООН от 2002 г. за бедността може да се прочете, че през 1989 г. в страните сателити на СССР и европейската част на Съветския Съюз е имало 14 милиона граждани квалифицирани като бедни, което е много малко число. След разпада на СССР, през 1996, само седем години по-късно, са регистрирани 168 милиона бедни [Андрей Фурсов, Ожидание черного лебедя]. Заключението на доклада е, че това е най-големият погром на средна класа в историята на човечеството - социална катастрофа. Става дума за учители, инженери, лекари, учени, хора на културата. Техни представители се виждаха да ровят из кофите за боклук в центъра на София. Голяма част от тези обеднели милиони са заминали преждевременно, както ни учи църквата, в един по-добър свят, илюстрирайки, че икономическата война може да бъде не по-малко смъртоносна от “горещата”.
Двигателят на цялата операция са финансистите.
Главната роля на банките е да бъдат посредници при инвестирането на парите на собствениците им т.е. финансират производителите като за тази дейност получават процент от крайната печалба. Този процент нараства десетократно за периода от Втората световна война, когато е бил 5%, до днешните повече от 50% - посредникът прибира повече от половината от печалбата!
Днес БВП (Брутният вътрешен продукт) на САЩ намалява постоянно (от есента на 2021), като вече стана пределно ясно, че не могат да възстановят икономиката си на основа на своя вътрешен пазар. Необходими са инвестиции. Способът е предплащане на външни заявки за стоки от рода “България купува американски изтребители, които са все още на фаза чертежи.”
Обемът на промишлеността на САЩ е огромен, по-голям от цялата икономика на Германия. Икономиката на САЩ е колосална и все пак промишлеността не е в състояние само да поддържа инфраструктурата построена за последните 100 години (автростради, ж.п. линии, мостове...), да не говорим за разширение. Например, това обяснява зачестилото дерайлиране на товарни влакове там – инфраструктурни проблеми.
Политическите сили зад Тръмп поддържат позицията, че трябва да се замени системата на световно финансово доминиране със система на световно промишлено доминиране. Каквото е било положението през 1930-те, 1940-те и 1990-те години. За съжаление, изглежда липсва капацитет за такава програма. Същевременно системата за финансово доминиране вече се руши и сигурно ще изчезне. Налага се да се изоставят някои райони в света, да запазят други, както и да се измисли схема да се обезпечи инвестиране в реалния сектор.
Необходимото условие е да има поръчки (клиенти) за продукцията на американския реален сектор. На първо време такава продукция ще бъде по-скъпа, както обикновено, следователно. необходим е пазар под абсолютно строг американски контрол т.е. неизбежна е конфронтацията с Китай за пазарите в Югоизточна Азия, единственият пазар с необходимия капацитет (около 1 милиард жители с достатъчно голяма средна класа с покупателна способност; Филипините, Индонезия, Виетнам, Бирма (Myanmar)). Изместването на Китай от този пазар може да стане само силово и без отлагане. За съжаление, американските самолетоносачи бяха отклонени към Израел поради кризата в Газа, а това е сериозен проблем.
Подобно на необяснимите икономически проблеми, необясними ситуации възникват и в други области, да кажем в политиката, естествено повлияни от икономиката. Например, Натаняху не може да допусне, че всички, начело със САЩ, могат да си позволят да изискват Израел да не навлиза в Газа. Той не може да допусне, че западни вестници и правозащитни организации могат да си позволят да обвиняват Израел в нарушаване на правата на човека след като се знае, че те по принцип те не могат да правят това. А се оказва, че даже такива гадости са възможни.
Още, атакуването на Израел от Хамас е много вероятно да изиграе ролята на разделна точка по времето “преди”-“след“ по отношение на реализацията на доларови активи: след този момент реализацията на такива активи вече няма да е възможна. Формално ги притежавате, а реално – не. Подобни ситуации (т. нар. форсмажорни обстоятелства) задължително и стандартно влизат като съставна част на всеки договор с юридическа сила. Нападението на Хамас не е причината за настъпването на този форсмажорен момент и не е причина за икономическите проблеми на САЩ. Самата икономическата ситуация е до такава степен критична, че има нужда да се задействува някакво форсмажорно обстоятелство (да се изнамери или предизвика), което обстоятелство да снеме отговорността на “Кръстника“ за световния ред: на всеки въпрос “Какво става, дайте нашите пари?” ще може да се даде отговора “Нали виждате какви работи стават в момента, а вие сте се размислили за вашите пари!” Пример: руски милиардери вече признават за грешка инвестициите си в Лондон.
За ваше успокоение, трябва да подчертаем, че става въпрос само за теория (алтернативна на неолибералната Economics), от която и следва гореописаното. Все пак трябва да се има предвид, че най-важните предвиждания, основани на тази алтернативна теория, се сбъдват неочаквано точно през последните двадесетина години. Справка: книги и ежеседмични анализи публикувани от Михаил Хазин (khazin.ru).
Подобни проблеми и отклонения от очакваното ще стават все повече и повече. Очевидно е, че не всички са наясно какво още има да става поради
разрушаване на привичния стар световен модел.
Накратко, променя се психологическата картина на света, в него започват да стават необясними неща. Оттук и най-различни масови психози. Със съответните специалисти. Например, Михаил Хазин е обявен за специалист по финансово-икономическа психиатрия от литовски интернет журналист. По простата причина, че много от предприеманите финансово-икономически действия са в резултат на чиста истерия от вида: “Очаквам всичко да върви по старому, а то върви по новому, но аз ще продължавам да действувам по старому, защото не мога по новому и, ако светът се променя, аз ще го заставя да се върне обратно.” Диагнозата, че всичко наоколо започва да се разпада застрашително набира популярност.
Друг ключов момент е
визитата на Путин в Пекин
и подписването на т. нар. Китайски протокол. Китай се представя вече на ниво световен политически играч, особено след успешната роля на посредник в преговорите на Иран със Саудитска Арабия – чиста проба предизвикателтво към хегемона САЩ. Китайският проект Един пояс един път е поддържан в момента от 150 морски държави – проект за сухопътна доставка на китайски стоки в Европа в обход на блокираните от САЩ морски маршрути. Напоследък, обаче, става все повече ясно, че ЕС не може да бъде ефективен търговски клиент на китайски стоки главно поради икономически трудности благодарение на САЩ, което си е и нов проблем и за Китай. Друг китайски проблем е стремежът на САЩ да го избута от пазара на Югоизточна Азия. Китай, от своя страна, има достатъно спечелени долари и може да обещае като контра-мярка инвестиции в този район при условие, че има осигурен тил в неизбежните силови действия от страна на САЩ. За последното вече отговаря Русия, което и обяснява императорското посрещане на Путин в Китай, заявил на Си, че проектът Един пояс един път не противоречи на интересите на Русия в рамките на Евразийския Съюз. Знае се, от практиката до момента, че обещания дадени от Путин, писмено или вербално, се изпълняват на всичките 150%. При това положение може да се предположи, че Путин ще получи от Китай каквото е поискал в замяна. Официално Китай няма глобален проект, но съвсем не е изключено, че такъв може да се появи. Включително с руска помощ.
Сега относно ликвидиране на
т. нар. Проект Израел
поради очакването, че ситуацията в Близкият Изток може да се промени радикално. Очевидно е, че едно от обещанията дадени от Англия на Китай е да задържи САЩ за да не започне силовата офанзива за завладяване на пазарите на Югоизточна Азия, обещание реализирано чрез новия конфликт в Газа. Целта е да не се допусне разгром на Турция и областите около нея. При разгром на Турция става прекъсване на евтините доставки на газ и петрол по тръбопроводи от Близкия Изток към Западна Европа. Ако тръбопроводите се прекъснат, доставката на газ и петрол в Западна Европа ще става само с танкери т.е. горивото ще стане по-скъпо от доставяния в Европа втечнен американски газ. С втечнен американски газ Европа ще зависи от САЩ не само енергетически, но и политически, което води до намаляване на влиянието на Англия в Европа. В интересите на Англия е Европа да получава евтина енергия през Турция и така да се намали влиянието на САЩ в Европа по линията на енергетиката.
Турция, от своя страна, се нуждае от пари (там има невероятно висока инфлация - последната основна банкова лихва там е 40%), следователно, трябва да се запазят газовите находища в Източното Средиземноморие като единствен източник на турски приходи. С една дума, англичаните ще се погрижат да не може да се сключи близкоизточен мирен договор, който да позволи на САЩ да се изтеглят от Близкия Изток. Последното обяснява тренирането на бойни отряди на Хамас от английски инструктори в незаконни бази в Сирия.
Без съмнение, САЩ са наясно, че искат да блокират изтеглянето им, съответно, вярата на Израел, че САЩ ще ги защитават докрай се очертава да е под много голям въпрос. Няма съмнение: щом е икономически необходимо – ще се изтеглят. И последно, както беше споменато по-горе, след нападението на Хамас, цената на всички доларови активи става нулева – няма принципиална трудност да бъдат заблокирани всеки момент “по заповед на щуката“ с обяснението “Това са наши пари, долари, и само ние решаваме кой какво може да прави с тях“.
На фона на разпада на доминиращата световна сила могат да се пръкнат много локални дребни проекти с потенциал за реализация -докато “Големите” си изясняват позициите има шанс от “среден” играч да станеш “по-голям”. Пример – Великобритния. Опитът й да влезе в лигата на суперсилите беше неуспешен и сега целта й е да си осигури доминираща позиция в Западна Европа след изтеглянето на САЩ оттам, с потенциал в АУКУС сравним с този на САЩ там. Русия, от своя страна, си осигурява доминиращо влияние в Евразийския съюз с потенциална Евразийска валутна зона. Това се считат вероятни перспективи за
следващите 20-25 години.
Ето и едно следствие от горните неизбежни промени, движени от дълбоководните икономически течения. Целият човешки потенциал, придвижващ т. нар. Западен проект през годините от 1989 насам, ще бъде изправен пред сериозни проблеми – не само защото няма да има повече икономически ресурс, но и поради факта, че тяхното мировъзприятие и тяхната легитимност се основават на съществуването на този изчерпващ се Западен ресурс. Последното ще ги води неизбежно да използуват привичната им вече остаряла логика, неадекватна при решаването на нови политико-икономически задачи. Естествено, ще се наложи да слязат от сцената (да очистят терена) с обяснението: “Това което правите е неправилно: първо, второ, трето...”. Например, има всичките основания да се мисли, че в Русия започва да работи такава една логика при преценка на професионална адекватност поради вече станалото необxодимо “зачистване на терена” от неолибералната руска финансово-икономическата пета колона, особено вредоносна във военно време. Последното неминуемо ще предизвика промени в образователната система за подготовка на необходимите нови кадри. Бавен но неизбежен процес. Поколенчески.
Със съответните перспективи за неолибералния човешки потенциал, включително този на България. На този човешки потенциал би трябвало вече да му е ясно, че времето му изтича – започва формиране на замяната му с активисти вече заемащи втора линия и с неизбежното преливане на пребоядисали се играчи от първа линия.
Нещо за терминологията. Днешният неолиберализъм няма нищо общо с философския термин либерализъм – става дума за политически либерализъм и то тоталитарен политически либерализъм, на практика тоталитарна секта с фиксирана система от ценности. Очаква се съдбата и да бъде като на всяка секта при среща с неизбежно променящия се многолик реален живот.
