Извадка от Речта на министър председателя Богдан Филов пред XXV-тото ОНС за външната политика на България и за основите, върху които се гради безпартийният режим, 19 ноември 1941 г.*
Министър-председателят Богдан Филов:
(От трибуната, посрещнат с бурни и продължителни ръкопляскания)
За никого не може да има никакво съмнение, че не само България, но и цяла Европа се намират днес на един от най- съдбоносните завои на своята история. Ние сме изправени пред една небивала в историята гигантска борба, която ангажира без никакъв остатък всички морални и материални сили на народите, които участвуват в нея. Тази борба, която – в това също така не може да има никакво съмнение – ще определи съдбата и развитието на европейските народи за столетия наред, не е борба само за политически интереси и стопански блага
Защото не само по своето географско положение България е част от европейския материк, но така също и по своите политически и стопански интереси тя е свързана най- тясно с оная европейска общност, която все повече и повече ясно започва да се очертава в нашето съзнание. България не може да съществува и да се развива правилно вън от тази европейска общност. Ние имаме ясното съзнание, че съдбата на Европа е и наша собствена съдба. Ето защо всички ония въпроси, които засягат тъй много интересите на европейската общност, не могат да не намерят дълбоко отражение и у нас. Обаче нека подчертаем в същото време, че тя отговаряше също така и на интересите на силите от Оста, защото не един път те бяха заявявали, че те държат за мира и спокойствието на Балканите.
В заседанието на Народното събрание, което стана тук на другия ден, всички вие почти единодушно одобрихте това присъединение на България към Тристранния пакт, като изказахте вашето задоволство с една внушителна манифестация. По такъв начин България застана окончателно на страната на силите от Оста и на техните съюзници. (продължителни ръкопляскания)
Г-да народни представители!
Известно ви е, че с подписването на Тристранния пакт от страна на България българското правителство даде съгласието си за влизането на германските войски у нас.
Ние днес стоим здраво и непоколебимо на онова място, което ни беше предопределено от развитието на събитията, а именно на страната на силите от Оста и на техните съюзници. Ние избрахме този път, защото бяхме убедени, че той отговаря най-добре на чувствата и на интересите на българския народ, който е готов, в кръга на своите възможности, да даде всичкото си съдействие, за да изпълни своите задължения. (Ръкопляскания)
Г-да народни представители!
Ние имаме пълно упование в бъдещето. Ние вярваме дълбоко в победата на Германия, в победата на силите от Оста и на техните съюзници.
Ние вярваме в тяхната победа, защото те се борят против порядките на отживелия стар свят, за един нов ред, който ще донесе повече щастие на човечеството и към който то винаги се е стремило с всичката упоритост на едно дълбоко убеждение. Ние вярваме най-после в победата на силите от Оста, защото тяхната победа ще бъде победа и на България. (Продължителни ръкопляскания, гласове „Вярно!“)
ТВОРИ СЕ ЕДИН НОВ СВЯТ, ЕДИН НОВ РЕД НА НЕЩАТА В ЕВРОПА
Г-да народни представители.
Както виждате, нашата външна политика е била винаги ясна и последователна. Обаче в нашата външна политика не е имало никога нито изненади, нито колебания и отклонения от избрания вече път.
ЧУЖДАТА ПРОПАГАНДА В БЪЛГАРИЯ.
Аз бих искал да засегна и друг един въпрос, който се намира в най-тясна връзка с нашата външна политика, а именно въпроса за чуждата пропаганда у нас. Вие знаете много добре, че тази пропаганда се засили особено много, след като почна войната на Германия срещу Съветския Съюз. Тя прави най- големи усилия, без да подбира средствата, за да внесе в тия върховни и съдбоносни моменти за нас смут и разединение в страната ни. Главните проводници на тази пропаганда с предаванията по радиото от Лондон и от Москва. Правителството погледна със спокойствие на тия предавания, защото то е убедено, че днес българският народ е зрял вече достатъчно политически, за да разбере истинския смисъл на внушенията, които идат от Лондон и Москва, и за да се убеди, че тези внушения не изхождат от неговите собствени интереси, но от интересите на един противен нам лагер.
Цялата тази дейност на чуждата пропаганда имаше за цел да отклони българския народ от правилния път на неговите истински интереси и да внесе смут и разколебаване в неговата душа.
Обаче сметките на ръководителите на тази пропаганда излязоха погрешни.
Българският народ в своето грамадно мнозинство разбра много добре какви са истинските намерения на ония централи, които са се заели с такова трогателно усърдие да спасяват България от българите, за да направят от страната ни едно послушно оръдие на чужди интереси, на чужди държави и режими, които преследват цели съвършено различни от целите на нашата национална политика.
Да живее Негово Величество Царят!
Да живее България!
(Бурни и продължителни ръкопляскания и гласове: „Да живее!“ и „Ура!“)
