Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 45 (5 декември 2023) Когато партньорите говорят, и фактите мълчат!

Когато партньорите говорят, и фактите мълчат!

Е-поща Печат PDF

„Такива мискинлъци, каквито се случват в правителството, не съм виждал. Ние сме на път да катастрофираме заед­но, да надигнем една протест­на вълна срещу това управле­ние, че ако не си давате сметка, а вие си давате сметка, ще причи­ним много тежки щети на цяло­то българско общество..Ние сме на път да създадем абсолютен монарх в тази държава, който да разпределя порциите на финан­сиране в държавата от позици­ята на министър на финансите, и да казва кой проект е добър и лош, кой колко пари да получи“. Това казва Тома Биков, ци­тиран от сайта „Епицентър“ (01.12.2023).

Ако такова нещо беше из­рекъл някой от опозиция­та на „сглобката“, щеше да мине като дребнаво заяжда­не на враговете на правител­ството, като руска „хибридна война“, „когнитивна дезин­формация“ и дори путино­филство. Но, когато се казва от партньор, макар и само „сгло­бен“ и некоалиционен“, трябва премиерът Денков да се зами­сли. Струва ли си да продължава тази агония и да търпи подоб­ни критики,обиди и унижения? И то, отправени към човек, кой­то се титулува академик, докато санкционираният по „Магнит­ски“ Делян Пеевски го хока като момченце, което батко­вците му Петков и Борисов са оставили да си играе в ка­бинета. Въпреки това Даниел Лорер от ПП смята, че Делян Пеевски се бил променил за добро, възприемайки евроат­лантическите ценности. А пък съпартиецът му Ицо Хазарта поиска от него да се извини на избирателите на ПП за тази похвала към санкционирания по „Магнитски“ шеф на ПГ и бъдещ председател на ДПС. Са­мият Пеевски, обаче се държи с премиера като баща, който уми­ра от желание да издърпа уши­те на своя пакостник. И открито заявява, че Денков не се справя с управлението и ако потрябва той лично ще го смени на пре­миерския пост и само за един месец ще оправи кашата, коя­то е забъркал кабинетът Денков. По повод на снега, който пак ни изненада, сякаш сме в Аф­рика, Пеевски напомни на Ден­ков, че сняг не се чисти онлайн, а трябва да се слезе при хора­та. Според него Денков за едни бил мащеха, а други засипвал с пари и други благини. В резул­тат на неразбориите в „сглобка­та“, за няколко дни бяха избра­ни и освободени управителят и подуправителят на НЗОК. Преди това пък бяха въведени, после отложени електронните рецеп­ти. Истинска шизофрения, про­бутвана ни като „реформа“!

За разлика от Пеевски, кой­то не вижда нищо положител­но в настоящото управление на Николай Денков, Бойко Бо­рисов отбелязва и някои успе­хи на съвместното управление. Например по отношение на Шенген бил постигнат напре­дък. Вероятно, ако трябва да персонализира заслугите за този „напредък“, Борисов ще изтък­не министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. Същи­ят, за който дни наред се питах­ме: чий министър е, щом пре­миерът не може да го уволни? И даже заплаши самият той да подаде оставка, ако Стоянов не осъди полицейското насилие и не уволни полицаите, пребили невинни граждани при проте­стите срещу БФС на 16 ноем­ври. Министърът твърдеше, че лично Кирил Петков го е уговарял да поеме вътреш­ните работи, а пък Петков се оправдаваше, че лично Бой­ко Борисов бил предложил „момчето от БОП-а“ за минис­тър. Така или иначе, въпреки, или благодарение на МВР, пото­кът от незаконни мигранти през турско-българската граница не секна. В частта, посветена на България, от доклада на Бю­рото за противодействие на тероризма към американско­то Министерство на правосъ­дието, терористи влизат в Ев­ропа през български мрежи за трафик. („Сега“/02.12.2023). Ето кое ще даде допълнител­ни аргументи на противници­те на българското приемане в Шенген. Другите аргументи им осигури „сглобката“ с налуд­ничавите предложения за уве­личаване на транзитните такси от газопровода „Турски поток“, чието продължение от Бълга­рия до Сърбия построи Бойко Борисов и го нарече „Балкан­ски поток“. Срещу новите так­си скочиха в Скопие, Белград и Будапеща. Така към страните, които ще ни спънат за Шен­ген се добави още една: Унга­рия. А, вместо да „глоби“ ру­ската „Газпром“, министърът на финансите Асен Василев обре­мени с нови дългове и декапи­тализира българското държав­но дружество „Булгартрансгаз“, което е фактическият ползвател на тръбите. Да оставим настра­на факта, че газът, който про­тича по „Балкански поток“ е турска, а не руска собственост. Нямаше ли кой да обясни на министрите Василев и Радев, и на премиера Денков, че ще насадят на пачи яйца собст­вената си енергетика и дър­жава? И да е имало, едва ли са го чули, понеже се движат опи­пом като лунатици и настъпват мина след мина в политиката. Те са фигуранти с претенции, над които властва Посолство­то, а „размагнитизираният“ Пеевски и „изпраният“ Бори­сов менторстват над Денков, като към подчинен на тяхната воля. Другите външнополити­чески проекции на това опекун­ство са „безусловната“ подкре­па на премиера и неговия вице­премиер към отиващите си Во­лодимир Зеленски и Бенямин Нетаняху, както и последната провокация към Русия. Както е известно, правителството разре­ши на самолета на руския вън­шен министър Сергей Лавров да прелети над България за сре­щата на ОССЕ в Скопие, но „за­брани“ на говорителката на ру­ското външно министерство Мария Захарова да пътува в същия самолет. В резултат, са­молетът с Лавров и Захарова прелетя над Турция и Гърция: две страни станали членки на НАТО, далеч преди България да се присъедини към Алиан­са. Но Турция и Гърция очевид­но нямат толкова правоверни „евроатлантици“ за управлява­щи. Поради което при изненад­ващата си визита в Турция, аме­риканският държавен секретар Антъни Блинкен бе посрещ­нат на летището в Анкара не от колегата си Хакан Фидан, а от помощник валията на тур­ската столица. А пък гръцкият премиер Кириакос Мицотакис най-категорично поиска от Ве­ликобритания да върне за­грабените от Гърция артефа­кти от Партенона. Поради това британският премиер Риши Су­нак отмени планираната среща с Мицотакис. Да не говорим, че заради произраелската позиция на Германия, германският пре­зидент Франк-Валтер Щайн­майер беше накаран да чака 30 минути на вратата на самолета на летището в столицата на Ка­тар - Доха. Такава решителност от страна на „сглобката“ у нас е невъзможна. И то, не само от страна на ПП-ДБ, а и от страна на ГЕРБ. Например, външният министър Мария Габриел, коя­то се замъкна с премиера Ни­колай Денков чак в Тел Авив, за да покаже „силна подкрепа“ на Израел, отиде на срещата на ОССЕ в Скопие, само за да се из­ниже след американския държа­вен секретар Антъни Блинкен от пълната зала, когато думата взе руският министър на външни­те работи Сергей Лавров! Защо Габриелица трябваше да хар­чи народни пари, а не бойко­тира форума, подобно на ко­легите си от Украйна и Бал­тика? Ако забраната да прелети над България беше охарактери­зирана от Мария Захарова, като глупост на чиновниците в Со­фия, които позорят българския народ, какво ли би казала тя за изнизването на Мария Габри­ел от срещата на ОССЕ в Ско­пие? Особено, след като са­мият Сергей Лавров нарече Блинкен и Борел страхливци. При всички случаи тази проя­ва на страхливост и угодниче­ство към Вашингтон показва, че „мискинлъците“на „сглоб­ката“ са „споделени евроат­лантически ценности“. И, ако преди две седмици у нас споре­ха кой министър чие протеже е, днес с пълна увереност можем да кажем, че самият кабинет е с неизяснена принадлежност. Нещо като мъглявината Ан­дромеда, както казва Сергей Станишев за настоящото уп­равление. Скандалът с пред­вижданата за 2025 г. продаж­ба на държавни земеделски земи, е ново потвърждение на тази оценка. Министърът на финансите Асен Василев от­ричаше такова нещо да има в бюджет 2024 г., но премъл­ча онова, което се съдържа в кореспонденция между него и министъра на земеделието Кирил Вътев. Тайната беше разкрита от Тошко Йорданов, който показа в НС текста на преписката между шефовете на финансовото и земеделско­то министерство. И тя е, че за 2025 г. са предвидени приходи от 320 млн.лв. от продажби на държавни земи. Което ни най- малко не смущава кабинета на промяната. Понеже той рабо­ти така, сякаш е избран от и се отчита на Вашингтон, Брюк­сел, Киев и Тел Авив, а не отго­варя пред българския избира­тел и неговите народни пред­ставители. Правителство на суверенна държава не действа като чужд наемник в собстве­ната си страна, била тя членка на НАТО, или на ЕС. Май не е само Тагарев, дето е съветвал ук­раинското МО. При това, без да вземе една гривна, понеже пред­почита долари и евро. В този ка­бинет има един академик и ня­колко професора, включително на отбраната и здравеопазване­то, но от това не последва нищо добро. България е имала за премиери и други професори. Единият, Александър Цанков, е останал в историята като „кръволокът Цанков“, а дру­гият, Богдан Филов, с прогер­манската си политика е довел страната до трета национална катастрофа. Поради което е бил осъден на смърт от Народния съд. Не мога да не цитирам по­говорката: „Най-опасните глу­паци са учените глупаци!“

Показателен за атмосфера­та в „евроатлантическото мно­зинство“, подкрепящо каби­нета на „сглобката“ е случаят, разказан от заместник предсе­дателя на НС от „Възраждане“ Цончо Ганев. Според него Де­лян Пеевски бил напсувал Ки­рил Петков на майка, а потър­певшият си мълчал. Това ми напомни за вица от времето на соца, когато попитали шопа как разбира партийния девиз „Дела, дела и пак дела!“. Той от­говорил: „Значи не стига само да се пцува, а требе и да се …“.