„Такива мискинлъци, каквито се случват в правителството, не съм виждал. Ние сме на път да катастрофираме заедно, да надигнем една протестна вълна срещу това управление, че ако не си давате сметка, а вие си давате сметка, ще причиним много тежки щети на цялото българско общество..Ние сме на път да създадем абсолютен монарх в тази държава, който да разпределя порциите на финансиране в държавата от позицията на министър на финансите, и да казва кой проект е добър и лош, кой колко пари да получи“. Това казва Тома Биков, цитиран от сайта „Епицентър“ (01.12.2023).
Ако такова нещо беше изрекъл някой от опозицията на „сглобката“, щеше да мине като дребнаво заяждане на враговете на правителството, като руска „хибридна война“, „когнитивна дезинформация“ и дори путинофилство. Но, когато се казва от партньор, макар и само „сглобен“ и некоалиционен“, трябва премиерът Денков да се замисли. Струва ли си да продължава тази агония и да търпи подобни критики,обиди и унижения? И то, отправени към човек, който се титулува академик, докато санкционираният по „Магнитски“ Делян Пеевски го хока като момченце, което батковците му Петков и Борисов са оставили да си играе в кабинета. Въпреки това Даниел Лорер от ПП смята, че Делян Пеевски се бил променил за добро, възприемайки евроатлантическите ценности. А пък съпартиецът му Ицо Хазарта поиска от него да се извини на избирателите на ПП за тази похвала към санкционирания по „Магнитски“ шеф на ПГ и бъдещ председател на ДПС. Самият Пеевски, обаче се държи с премиера като баща, който умира от желание да издърпа ушите на своя пакостник. И открито заявява, че Денков не се справя с управлението и ако потрябва той лично ще го смени на премиерския пост и само за един месец ще оправи кашата, която е забъркал кабинетът Денков. По повод на снега, който пак ни изненада, сякаш сме в Африка, Пеевски напомни на Денков, че сняг не се чисти онлайн, а трябва да се слезе при хората. Според него Денков за едни бил мащеха, а други засипвал с пари и други благини. В резултат на неразбориите в „сглобката“, за няколко дни бяха избрани и освободени управителят и подуправителят на НЗОК. Преди това пък бяха въведени, после отложени електронните рецепти. Истинска шизофрения, пробутвана ни като „реформа“!
За разлика от Пеевски, който не вижда нищо положително в настоящото управление на Николай Денков, Бойко Борисов отбелязва и някои успехи на съвместното управление. Например по отношение на Шенген бил постигнат напредък. Вероятно, ако трябва да персонализира заслугите за този „напредък“, Борисов ще изтъкне министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. Същият, за който дни наред се питахме: чий министър е, щом премиерът не може да го уволни? И даже заплаши самият той да подаде оставка, ако Стоянов не осъди полицейското насилие и не уволни полицаите, пребили невинни граждани при протестите срещу БФС на 16 ноември. Министърът твърдеше, че лично Кирил Петков го е уговарял да поеме вътрешните работи, а пък Петков се оправдаваше, че лично Бойко Борисов бил предложил „момчето от БОП-а“ за министър. Така или иначе, въпреки, или благодарение на МВР, потокът от незаконни мигранти през турско-българската граница не секна. В частта, посветена на България, от доклада на Бюрото за противодействие на тероризма към американското Министерство на правосъдието, терористи влизат в Европа през български мрежи за трафик. („Сега“/02.12.2023). Ето кое ще даде допълнителни аргументи на противниците на българското приемане в Шенген. Другите аргументи им осигури „сглобката“ с налудничавите предложения за увеличаване на транзитните такси от газопровода „Турски поток“, чието продължение от България до Сърбия построи Бойко Борисов и го нарече „Балкански поток“. Срещу новите такси скочиха в Скопие, Белград и Будапеща. Така към страните, които ще ни спънат за Шенген се добави още една: Унгария. А, вместо да „глоби“ руската „Газпром“, министърът на финансите Асен Василев обремени с нови дългове и декапитализира българското държавно дружество „Булгартрансгаз“, което е фактическият ползвател на тръбите. Да оставим настрана факта, че газът, който протича по „Балкански поток“ е турска, а не руска собственост. Нямаше ли кой да обясни на министрите Василев и Радев, и на премиера Денков, че ще насадят на пачи яйца собствената си енергетика и държава? И да е имало, едва ли са го чули, понеже се движат опипом като лунатици и настъпват мина след мина в политиката. Те са фигуранти с претенции, над които властва Посолството, а „размагнитизираният“ Пеевски и „изпраният“ Борисов менторстват над Денков, като към подчинен на тяхната воля. Другите външнополитически проекции на това опекунство са „безусловната“ подкрепа на премиера и неговия вицепремиер към отиващите си Володимир Зеленски и Бенямин Нетаняху, както и последната провокация към Русия. Както е известно, правителството разреши на самолета на руския външен министър Сергей Лавров да прелети над България за срещата на ОССЕ в Скопие, но „забрани“ на говорителката на руското външно министерство Мария Захарова да пътува в същия самолет. В резултат, самолетът с Лавров и Захарова прелетя над Турция и Гърция: две страни станали членки на НАТО, далеч преди България да се присъедини към Алианса. Но Турция и Гърция очевидно нямат толкова правоверни „евроатлантици“ за управляващи. Поради което при изненадващата си визита в Турция, американският държавен секретар Антъни Блинкен бе посрещнат на летището в Анкара не от колегата си Хакан Фидан, а от помощник валията на турската столица. А пък гръцкият премиер Кириакос Мицотакис най-категорично поиска от Великобритания да върне заграбените от Гърция артефакти от Партенона. Поради това британският премиер Риши Сунак отмени планираната среща с Мицотакис. Да не говорим, че заради произраелската позиция на Германия, германският президент Франк-Валтер Щайнмайер беше накаран да чака 30 минути на вратата на самолета на летището в столицата на Катар - Доха. Такава решителност от страна на „сглобката“ у нас е невъзможна. И то, не само от страна на ПП-ДБ, а и от страна на ГЕРБ. Например, външният министър Мария Габриел, която се замъкна с премиера Николай Денков чак в Тел Авив, за да покаже „силна подкрепа“ на Израел, отиде на срещата на ОССЕ в Скопие, само за да се изниже след американския държавен секретар Антъни Блинкен от пълната зала, когато думата взе руският министър на външните работи Сергей Лавров! Защо Габриелица трябваше да харчи народни пари, а не бойкотира форума, подобно на колегите си от Украйна и Балтика? Ако забраната да прелети над България беше охарактеризирана от Мария Захарова, като глупост на чиновниците в София, които позорят българския народ, какво ли би казала тя за изнизването на Мария Габриел от срещата на ОССЕ в Скопие? Особено, след като самият Сергей Лавров нарече Блинкен и Борел страхливци. При всички случаи тази проява на страхливост и угодничество към Вашингтон показва, че „мискинлъците“на „сглобката“ са „споделени евроатлантически ценности“. И, ако преди две седмици у нас спореха кой министър чие протеже е, днес с пълна увереност можем да кажем, че самият кабинет е с неизяснена принадлежност. Нещо като мъглявината Андромеда, както казва Сергей Станишев за настоящото управление. Скандалът с предвижданата за 2025 г. продажба на държавни земеделски земи, е ново потвърждение на тази оценка. Министърът на финансите Асен Василев отричаше такова нещо да има в бюджет 2024 г., но премълча онова, което се съдържа в кореспонденция между него и министъра на земеделието Кирил Вътев. Тайната беше разкрита от Тошко Йорданов, който показа в НС текста на преписката между шефовете на финансовото и земеделското министерство. И тя е, че за 2025 г. са предвидени приходи от 320 млн.лв. от продажби на държавни земи. Което ни най- малко не смущава кабинета на промяната. Понеже той работи така, сякаш е избран от и се отчита на Вашингтон, Брюксел, Киев и Тел Авив, а не отговаря пред българския избирател и неговите народни представители. Правителство на суверенна държава не действа като чужд наемник в собствената си страна, била тя членка на НАТО, или на ЕС. Май не е само Тагарев, дето е съветвал украинското МО. При това, без да вземе една гривна, понеже предпочита долари и евро. В този кабинет има един академик и няколко професора, включително на отбраната и здравеопазването, но от това не последва нищо добро. България е имала за премиери и други професори. Единият, Александър Цанков, е останал в историята като „кръволокът Цанков“, а другият, Богдан Филов, с прогерманската си политика е довел страната до трета национална катастрофа. Поради което е бил осъден на смърт от Народния съд. Не мога да не цитирам поговорката: „Най-опасните глупаци са учените глупаци!“
Показателен за атмосферата в „евроатлантическото мнозинство“, подкрепящо кабинета на „сглобката“ е случаят, разказан от заместник председателя на НС от „Възраждане“ Цончо Ганев. Според него Делян Пеевски бил напсувал Кирил Петков на майка, а потърпевшият си мълчал. Това ми напомни за вица от времето на соца, когато попитали шопа как разбира партийния девиз „Дела, дела и пак дела!“. Той отговорил: „Значи не стига само да се пцува, а требе и да се …“.