Аналитичният текст на Ален Греш „Дьо Гол: Евреите са самоуверен и доминиращ народ“* е публикуван през 2017 г., но го предлагаме сега на читателите на „Нова зора“ поради актуалността му след отново разразилите се ожесточени военни действия между Израел и палестинското движение „Хамас“. Текстът ни връща към 6-дневната война (1967 г.) между Израел и съседните арабски страни и забележителната пресконференция от 27 ноември 1967 г., на която френският президент Шарл дьо Гол изразява опасения, че анексията на арабски земи от Израел може да доведе в перспектива до непредсказуеми опасни последици в Близкия изток. Историята потвърди колко прозорлива е била позицията на Дьо Гол.
Ален Греш е cпециалист по Близкия изток, директор на издателство Orient XXI. Автор е на няколко книги, сред които De quoi la Palestine est-elle le nom? Les Liens qui libèrent (На кого е кръстена Палестина? Връзките към освобождението, 2010) и Un chant d’amour. Israël-Palestine, une histoire française (Любовна песен. Израел-Палестина, френската версия, изд. La Découverte, 2017) в съавторство с Hélène Aldeguer. Той не крие пропалестинските си симпатии и това читателят може да установи, ако прегледа сайта му https://orientxxi.info/ auteur/alain-gresh.
Считаме за потребно обаче да внесем някои допълнения за по-голяма яснота към генезиса на събития далеч предшестващи шестдневната война от 1967 г. Съгласно решение на Общото събрание на ООН от ноември 1947 г., след изтичане срока на британския мандат над Палестина през май 1948 г. на територията й се създават две държави – еврейска и арабска. Така на 14 май 1948 г. Държавата Израел обявява своята независимост. На следващия ден, подтиквани и въоръжавани главно от британците въоръжени формирования на Трансйордания, Египет, Сирия и Ливан, заедно с експедиционен корпус от Ирак, арабски милиции и доброволци от Мюсюлманското братство нападат Израел. Силите са неравностойни. Слабо въоръжената нова държава е принудена да мобилизира цялото еврейско население, включително и жените. Помощ идва от Съветския съюз. Сталин нарежда през Чехословакия да започнат доставки на трофейно германско оръжие, включително самолети и бронирана техника, и хиляди пратки потичат към Израел. Ходът на войната се променя и в края на 1948 г. Държавата Израел овладява контрола на почти 60% от територията, определена за арабската държава. През 1949 г. последователно се подписват споразумения за примирие с всички воюващи страни с изключение на иракчаните. Трансйордания поема контрола над останалата част на Западния бряг на река Йордан, включително Източен Йерусалим. Египетската армия поема контрола над ивицата Газа. ООН създава комисия, която да наблюдава прекратяването на огъня, съблюдаването на споразуменията за примирие, да подпомага операции по поддържане на мира в региона. Арабска държава в Палестина така и не се създава.
Войната от 1948-1949 г. обаче предизвиква драматични демографски промени в Близкия изток. Близо 600 хиляди палестински араби (по други данни над 900 хиляди) стават бежанци главно в съседните арабски страни. Около 700 хиляди евреи (по други данни към един милион), които от векове живеят в арабския свят, насилствено са прогонени от родните им места от местните власти. Повечето от тези еврейски бежанци намират убежище в Държавата Израел. Официалната позиция на Израел е, че през и след 1948 г. по същество се извършва размяна на население. Не може да се оспори обаче, че инспирираното от англичаните арабско нападение срещу Израел през 1948 г. е в основата на последващите арабско-израелски войни и продължаващото “поддържане на огъня” в Близкия изток.
