Нова Зора

Последният проект за изменение и допъл­нение на Конститу­цията на Републи­ка България бе внесен за раз­глеждане и гласуване в Народ­ното събрание на 28.7.2023 г. Той вече е обсъден и приет на първо четене с гласовете на „евроатлантическото мнозин­ство“ в 49-то Народно събра­ние. От проведените социологи­чески изследвания се вижда, че то има само 8 % одобрение и напълно резонен въпросът за неговата легитимност да пра­ви конституционни проме­ни без необходимия консен­сус за промени в най-висшия закон на държавата. А самото „мнозинство“ бе избрано при небивало малка избирателна ак­тивност, която пък на проведе­ните избори за местни органи на властта не успя да достигне дори 40%! Защо се бърза тези промени да влязат в сила без широко обществено обсъжда­не, отчитане мнението на раз­личните институции, които имат отношение по въпроса, и консенсус на политически­те партии в Народното събра­ние?!

Явно има нечии задкулисни интереси. Даже преди да бъдат приети предлаганите промени с чл. 130 б, ал. 3, където се уреж­да въпросът кой „ще разслед­ва главния прокурор за извър­шено престъпление от общ ха­рактер“, в периодичния печат бе съобщено, че такъв вече е назначен и е встъпил в длъж­ност?! Това е съдия Даниела Танева, която ще разследва главния прокурор и неговите заместници. За нея вече е оси­гурен кабинет и двама служи­тели, както и трима разследва­щи полицаи от ГДБОП, които да подпомагат работата й. Освен това е създаден специален мо­дул в системата на прокурату­рата, на който ще бъдат качвани актовете, до който само те ще имат достъп. Резонен е въпро­сът: Значи има презумпция, че главният прокурор и него­вите заместници са потенци­ални извършители на престъ­пления от общ характер! Освен това защо подобна разпоред­ба отсъства за председатели­те на ВКС и ВАС, които биха из­вършили такива престъпления? Това показва, че формираното мнозинство от трите партии и коалиции ще приеме про­мени и процедури, които оп­ределено целят обхващане на всички власти, което е недо­пустимо. Фрапиращи са разпо­редбите, свързани с прокурату­рата и нейните функции досега. В мотивите на законопроекта се изтъква, че ограничаването на функциите „само в рамки­те на наказателния процес и отпадане на общия надзор за законност по отношение на актовете и действията на държавните органи е, за да не бъде репресивен инструмент срещу бизнеса и политиче­ските опоненти“… Прини­зяването на статута и дей­ността на прокуратурата се прави и с изключването й от състава на ВСС и създа­ването на прокурорски съ­вет от 10 души. Още по-фра­пантни са мотивите за проме­ните, с които се дава възмож­ност за „заемане на висши държавни длъжности от лица, които освен българско имат и друго гражданство“. Цели се преодоляване на забраната в чл. 65, ал. 1 от Конституция­та, която постановява, че „за народни представители могат да бъдат избирани български граждани, които нямат друго гражданство“. Сега се предла­га наред с народни предста­вители с двойно гражданство да се избират такива и за ми­нистри и министър-председа­тели, т. е. заобикаля се чл. 110 от Конституцията, че „Члено­ве на МС могат да бъдат само български граждани, които от­говарят на условията за избор на народни представители“. За мен това не е нищо друго, ос­вен потвърждение за отказ от държавен суверенитет и под­готовка да станем официално „протекторат“ на всяка дър­жава от т. нар. „велики сили“. Не считам за уместно и про­кламираното „демократично“ право на индивидуална консти­туционна жалба, с което щял да се „осигури граждански кон­трол върху дейността на пар­ламента (вместо Народното събрание!? - Т. П.), така че при­еманите закони да не наруша­ват конституционните права на гражданите“. По този начин определено ще се затрупа не­нужно дейността на Консти­туционния съд и ще се прини­зи неговата роля (чл. 147-152), за което считам, че той вероят­но вече е депозирал своите опа­сения. Силно впечатление пра­вят и предлаганите промени, свързани с дейността на прези­дента, (който сега е трън в очите на управляващото мнозинство), относно неговите правомощия, когато настъпи политическа криза и той е задължен да оси­гури управлението на страна­та. Считам, че най-общо посо­чените промени са основопола­гащи и някои от тях би следва­ло да са от компетентността на Велико народно събрание.

В историческото си разви­тие Третата българска държа­ва има четири конституции: Конституция на Българското Княжество (1879 г., от 1908 г. бълг. Царство), известна като Търновската конституция; Конституция на Народна репу­блика България (1947 г.); Кон­ституция на Народна републи­ка България (1971 г.) и Консти­туция на Република България (1991 г.). Конституцията е ос­новен закон на държавата, има висша юридическа сила и регламентира основите на политическата, икономиче­ската и социалната система на всяка страна. Тя е източник на държавното право, основа на законодателната дейност и на цялото законодателство. Затова е възприето проектът на Кон­ституцията от 1947 г. да бъде обнародван на 27 октомври 1946 г. за всенародно обсъж­дане, а ВНС започва работа за неговото обсъждане на 20 май 1947 г., което продължава на три сесии до 4 декември. Конститу­цията е публикувана на 6 декем­ври 1947 г. Подобно е положе­нието и с Конституцията от 1971 г. Всенародното обсъждане е от 30 март до 28 април 1971 г., а обнародването на 18 май 1971 г. Конституцията от 1991 г. е обнародвана в Д. В. бр. 56 от 13 юли 1991 г., която действа в момента и вече многократно е изменяна и допълвана. Срав­нена с предишните три консти­туции впечатлява със значител­ния си обем, както и с правни норми, особено с предлаганите сега допълнения и изменения, които имат място в устройстве­ни закони, като например този за съдебната власт. Защо, след като се счита, че са настъпили значителни промени в общест­вено-политическия живот и дейността на съда и прокура­турата, не се включат и подло­жат на обсъждане такива про­мени като например:

В чл. 42 да се създаде нова алинея, с която да се изисква легитимността на провежда­ните избори да зависи от броя на гласоподавателите (повече от 50 % ), за да бъдат легитимни, след като през последните годи­ни този праг не се постига.

В чл. 63 да бъде намален броят на народните предста­вители от 240 на 180 предвид съкращаването с 1/3 на населе­нието през последните 30 годи­ни.

В чл. 72, ал. 1 да се включат две нови точки: т. 5 със следно­то съдържание: „При напуска­не състава на парламентарна­та група“, за да се преустанови „политическото номадство“ чрез преминаване в друга пар­ламентарна група или обя­вяване за „независим“, и т. 6. „При отзоваване от гласопо­давателите от неговия изби­рателен район“ .

В чл. 109 да се създаде нова ал. 2 със следното съдържа­ние: „Те (членовете на МС) от­говарят дисциплинарно, на­казателно и граждански за провиненията си по служба“, което ще води както до по- добър подбор, така и към от­падане на отговорността на държавата за тяхната дей­ност.

В заключение считам, че за промяната на датата на на­ционалния празник в гл. V от 3 март на 24 май вече има съ­гласие това предложение да отпадне.