Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 47 (19 декември 2023) ПОЛИТИЧЕСКАТА ГЛУПОСТ ВЕЧЕ Е НЕТЪРПИМА!

ПОЛИТИЧЕСКАТА ГЛУПОСТ ВЕЧЕ Е НЕТЪРПИМА!

Е-поща Печат PDF

Най-уродливата и об­щественоопасна глу­пост е политическа­та. Защото засяга тези, които не бива да бъдат засегнати от нея. Но тя ги по­разява и нанася непоправими беди на държавата, общество­то и народа.

За разлика от обикнове­ния глупак, политическият не е смешен, а е страшен. И не предизвиква съжаление. На­против, бива натоварван с тол­кова омраза, че ако не беше именно политически глупак, нямаше да я издържи и щеше да се пукне от срам, мъка и ду­шевна болка.

Никоя глупост не е лечи­ма, но политическата е още и непростима. Тя е неуморима, защото е силна и непреклон­на.

Много е страшно, че поли­тическата глупост вече почти не се забелязва, не се осъжда и дори не се нарича с истинско­то й име.

Целият български поли­тически и държавен живот е подчинен на политическата глупост. Ако не беше така, по­литиката на българската дър­жава (както вътрешната, така и външната) нямаше да бъде в такова окаяно състояние и да е водена от толкова неподгот­вени и неспособни дори на елементарни анализи на те­кущата обстановка (да не го­ворим за перспективно мисле­не!) хора. Повечето от тях са по­паднали случайно в политиче­ската суматоха, не знаят какво да правят, но въпреки това се чувстват уютно и спокойно.

Не е лесно да си политик и държавник в малка държава и да принадлежиш на малък народ. Защото само номинал­но принадлежиш на властта, на която е поверено да управля­ва битовите сфери, а във всич­ко останало е длъжна да изпъл­нява чуждата воля на великата сила, която я владее. А при про­вал и национална катастро­фа отговаряш с главата си за действията и бездействията си в управлението, за греш­ните решения. Но най-вече за сервилността и угодничество­то към господарите. Всъщност именно тази печална перспек­тива определя и размера на свободата, която получава бъл­гарският политик и държавник. Защото когато отговаряш ви­наги с главата си за злополу­ките с държавата, носиш вър­ху себе си отговорност, а тя те задължава да бъдеш освен политически глупав, още и (особено в решителните исто­рически моменти) силен, раз­умен, почтен, отговорен. Но как да бъдеш такъв, когато не ти е дадено по рождение?!...

Затова

ТРЯБВА ДА СЕ НАПОМНЯ

НА НАШИТЕ ДЪРЖАВ­НИЦИ,

макар че на тях не им се вярва и са убедени в обратно­то, че никой не е вечен – дори и геополитическите господа­ри, и че те в решителния миг, когато заедно с тях те изпра­вят пред съда (все едно дали е не историята или юридиче­ският), ще отговаряш за себе си и никой няма да те защи­ти, камо ли да те оправдае, че си бил безпомощен и в невъз­можност да противостоиш на заповедите на могъщите то­гава властелини.

Умен държавник означава по-малко глупав, предпазлив, умерен, предвидлив и дори ако щете – страхлив, за да не забравя за неизбежното въз­мездие.

Толкова ли е трудно да се намерят по-малко глупави държавници, та да не гледаме с очите си как се руши държа­вата ни и с каква неудържима угодническа страст управля­ващите бързат да не оставят камък върху камък от граде­ното с труд толкова десетиле­тия! Какво е това щастие, кое­то ги е обзело, та не виждат и не чуват нищо! Светът се про­меня, защото се пренарежда, великите си изхвърлят старите си приятели и вербуват нови, а нашите синковци я карат по старому. Че дори с още по-го­лямо усърдие. Променят се реалностите и ако това не виждат управ­ниците, какво и къде гледат? Утре светът ще е съвсем раз­личен от днешния. Войната в Украйна скоро ще приключи и резултатите от нея съвсем няма да са такива, каквито ги очакват нашите управници. Тези резул­тати ще повлекат след себе си радикалното трансформира­не на Европейския съюз и на цяла Европа. В новата напълно преобразена Европа трудно ще бъде открита България. Та кому е нужна тя такава, каквато ще я оставят тези, които днес я упра­вляват!

Но кой и къде ще я приеме – това е въпросът.

Вместо да търсят отгово­рите, българските политици и държавници съзнателно задъл­бочават политическата, социал­ната и икономическата криза в държавата. Но не само това. Те смразяват хората, настройват ги враждебно към собствената им държава. Иначе защо ще се занимават с разрушаването на Паметника на Съветската ар­мия; защо са толкова агресив­ни към всичко руско – дори и към онова, което е необходи­мо в живота и е полезно за общото ни развитие? Що за глупост е да наричаш Съвет­ската армия окупационна, когато тя изгони от страната ни армията на Хитлер, коя­то беше окупирала България за наш срам и позор!!! А нима ако тези, които сега управля­ват, бяха истински загрижени за съдбата на Украйна, щяха да й дават бракувано оръжие, изхвърлено от употреба в на­шата войска? Това застрахов­ка „живот“ на глупостта им ли е, или нещо друго, но съиз­меримо с нея? Каквото и да е, няма как да бъде формулирано и обяснено.

Някои от управниците се хвалят, че ще изкоренят ру­ското влияние сред българ­ския народ. Но това е толко­ва нелепа цел, че само поли­тическата глупост може да си я постави, когато толкова дру­ги проблеми и беди са затрупа­ли държавата и обществото ни. А пък с тези методи и средства, с тази патологична настърве­ност постигат точно обратното.

Те много бързат и затова не се спират пред нищо. Имат власт, силни са, всичко е в ръ­цете им. Обаче каквото и да на­правят, ефектът от глупостта им е друг, а не желаният. Както са тръгнали и както не се съобразя­ват с нищо, скоро ще паднат в собствения си капан и ще има да пищят и скимтят някой да ги освободи от него. Но няма да се намери никой, който да ги съжали и се реши да им помог­не. Всички ще кажат: така им се пада! И ще бъде все едно дали се наричат Кирил, Асен, Ни­колай, Бойко, Тодор, Христо, Атанас, Мария. Когато сееш омраза, няма как да пожънеш любов!

Тогава ще им припомнят, че са се заклещили, защото са се репчили и са правили напук на Русия, ругали са я, приказ­вали са какви ли не гадости срещу нейния президент, лъ­гали са народа за състоянието и постиженията й, забранявали са излъчването на нейни теле­визионни канали, гонили са дипломатите й, затваряли са дипломатическите й служби и са вярвали, че тя е само една жалка бензоколонка и че дори няма в цялата държава една свястна тоалетна.

Ако историята с разруша­ването на Паметника на Съ­ветската армия не ги вразуми, значи си заслужават съдбите.

Те ще си заслужат съдби­те, но нима те ще понесат по­следствията, които ще се сто­варят върху българския народ и българската държава?

Възмездието не е грубо от­мъщение и то няма да е само от народа и обществото, но ще дойде като резултат от трома­вото и нескопосно ориенти­ране в световните и европей­ските дела. Това ще ни изоли­ра и обрече на самота, от която трудно ще излезем. Тогава на­шата малка държава ще се ока­же още по-малка, изолирана и незабележима.

Не знам дали днес изобщо има смисъл да се чертаят об­щонационални планове за развитието на държавата и обществото; дали е необходи­мо политическо съгласие за постигането на някакви висо­ки национални цели. Но е ли по - редно да се говори за мо­дела на нашата геополитика и за преосмисляне (дори само теоретично) на линията, по която се движим, и липсата на геополитическа чувствител­ност към измененията в света и нашето място в настоящето и бъдещето. Нужно е все пак да се осмисли и преоцени кул­турата на българския държав­ник и политик, начинът на го­воренето му и поведението в изпълнението на практиче­ските му задължения. Защо­то неговата пословична упо­ритост в нежеланието му да се учи и особено да се съобразя­ва с реалностите вече е стана­ла твърде опасна.

Политическата глупост вече става нетърпима!