Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 47 (19 декември 2023) Потомци, виновни сме пред вас!

Потомци, виновни сме пред вас!

Е-поща Печат PDF

Русофобията се оказа неизлечима болест след 10 ноември 1989 г. за ня­кои хора, социални гру­пи и политически партии, които вегетират на гърба на целокуп­ния български народ, като не­прекъснато го занимават с во­дената от тях „война с минало­то“, размахвайки го като червен парцал при битките с биковете на Арената. Целта е да се заличат материалните културно-истори­чески паметници в територия­та на страната и да се изтрие по всевъзможен начин споменът за изминалите години след по­бедата над хитлерофашизма на 9.ІХ.1944 г. в България, постиг­ната с решителната подкрепа на Съветската армия, като част от борбата й срещу фашистка­та чума през Втората световна война. В своето безумие депу­татите от т. нар. десни партии и движения се опитват напраз­но да трият историята, като си въобразяват, че хората са без памет. Метастазите на тази бо­лест се разпространяват успеш­но, закрепени и в различни нор­мативни актове, като например Закона за обявяване на кому­нистическия режим в България за престъпен /ДВ бр. 37/5 май 2000 г./. Той бе допълнен със за­конопроект, предложен от: Ме­тоди Андреев /ПП ГЕРБ/, адв. Петър Славов /РБ/, проф. Вили Лилков /ДСБ/ и Мартин Дими­тров /РБ/ през 2016 г. Те бяха с различна партийна окраска, но се оказаха върли „демократи“, антикомунисти и като се въз­ползваха от правото на законо­дателна инициатива, предложи­ха нови рестрикции в приет­ия преди 6 години закон. В него не бе забравен и техният вечен призрак - митичната Държав­на сигурност като неразгроме­на от домораслите „демократи“. Такава война в момента води с миналото и сегашната „Сглоб­ка“ от партии и коалиции, обя­вили се в Народното събрание за „евроатлантици“, като забра­вят, че са изпратени там да бъ­дат „евробългари“, които защи­тават националните интереси в тези турбулентни времена! Това е показател и за тяхната безпо­мощност, защото въпреки сто­реното срещу паметниците Бъл­гария продължава да стои в дъ­ното или начело на различни ев­ропейски и световни класации по бедност, смъртност, обезлю­дяване, неграмотност и др. През годините те бутнаха паметника на В. И. Ленин в центъра на Со­фия и събориха макар и с голям зар мавзолея на Г. Димитров. По същество обрекоха на разру­ха паметник,а наричан „чини­ята“ на връх Бузлуджа, премах­наха петолъчката от пилона над Партийния дом (сега Народно събрание), изкъртиха фасадите му със социалистически симво­ли, направиха опит да превър­нат паметника в Пловдив“, из­вестен като „Альоша“ в реклама на „Кока-кола“ и т. н., и т. н. На няколко пъти поругаваха и боя­дисваха барелефите и надписи­те на Паметник на Съветската армия в София, правиха неспо­лучливи опити за премахване­то му, а сега най-после започна­ха и разрушаването му, въпре­ки протестите и живите вериги на Коалиция „БСП за България“, ПП „Възраждане“ и ПП „ИТН“, както и на множество граждани. Пир по време на чума, както се казва в такива случаи.

Направих си труда да събе­ра данни за този паметник и за по-известните паметници в Бъл­гария, изградени в чест на Съвет­ската армия - победителка във Втората световна война 1939- 1945 г. Най-подробните открих в „Енциклопедия България“, т. 5, изд. на БАН, 1986 г. Става въпрос за фактология, а не за пропаган­да.

ПАМЕТНИК НА СЪВЕТ­СКАТА АРМИЯ в София

Издигнат е в знак на при­знателност на българският на­род към Съветската армия осво­бодителка. През 1950 г. е прове­ден конкурс, спечелен от колек­тив с ръководител арх. Д. Митов; скулптори М. Георгиев, В. Ема­нуилова, Л. Далчев, В. Зидаров, П. Дойчинов, Ив. Фунев, арх. Л. Нейков, худ. Б. Ангелушев. Стро­ежът е започнат през 1951 г. и за­вършен 1953 г. Открит е на 8 сеп­тември 1954 г. Композицията за­ема площ от 2000 кв. м. Разчле­нена е хоризонтално на няколко нива чрез площадки и стълбища в четирите посоки. Бронзовата скулптурна група на съветския боец /вис. 12 м/ работник миньор и майка с дете /вис. 8,5 м/ е по­ставена на върха на паметника с височина 35 метра и се откроява ярко на фона на Витоша. От три­те страни на паметника има ком­позиции от бронз с дължина 6 м и височина 2.2 м. Композиция­та „Октомври 1917 г.“ /от изток/ символизира победния порив на съветския народ под развято зна­ме с надпис “Вся власть Советам“. Композицията „Отечествена война“ /от запад / е сборен порт­рет на герои от всички поколе­ния, борци за свободата на Бъл­гария и на поробените народи. Южната композиция „Тилът на Отечествената война“ претворя­ва в образи подвига на трудови­те хора за спечелване на победа­та. Две скулптурни композиции на тема “Посрещане на Съвет­ската армия в България“ очерта­ват подхода към централния пи­лон на паметника, постлан с гра­нитни плочи и обогатен с цветни площи. Отстрани има каменни постаменти с бронзови венци на славата, които символизират 10- те удара на Съветската армия от Сталинград до Берлин по време на Великата отечествена война на Съветския съюз.

ПАМЕТНИК-КОСТНИЦА в София, кв. „Лозенец“

Издигнат е през 1954 г. Изгра­ден е по проекти на скулптурите Л. Димитров, Ил. Петров и архи­тект В. Беязов.

ПАМЕТНИК НА СЪЕТСКА­ТА АРМИЯ в Пловдив

Издигнат е през 1956 г. на Хълма на освободителите в знак на признателност на българския народ към армията освободи­телка. Получил е нарицателното име „Альоша“ Авторски колек­тив: скулптори В. Радославов / ръководител/ Ал. Занков, Г. Ко­цев и Ив. Топалов. Архитекти: Б. Марков, П. Цветков и Н. Маран­гозов. Скулптурната фигура на съветския воин /вис. 12 м/ в спо­койна поза и пресечената пира­мида, върху която е стъпила, са изградени от гранит. Върху пи­рамидата са монтирани релефи­те „Боят“ /Г. Коцев/ и „Посреща­не на съветската армия“ /Ал. Зан­ков/. Широко стълбище от запад­ната страна свързва паметника с този на руските воини, загина­ли през Освободителната Руско- турска война 1877/78 г. Той е по­строен в чест на руските воини, които под командването на ген. Й. В. Гурко освобождават града /1878 г./. Върху паметника е по­ставен вензел на руския импера­тор Александър ІІ.

ПАМЕТНИЦИ НА СЪВЕТ­СКАТА АРМИЯ В СТРНАТА

Те са архитектурно-скулп­турни ансамбли, изградени още в първите години след 9.ІХ.1944 г. като израз на признателност на българския народ към Съвет­ската армия, изиграла решава­ща роля за освобождението на България от капитализма и фа­шизма. Те са важен дял в българ­ската монументална скулптура. Такива са например: в Добрич / 1945 г. В. Емануилова, М. Геор­гиева, Ц. Михов/; в Русе /1947 г. Й Кръчмаров с колектив/; в Пле­вен, 1954 г., Ат. Дудулов, Б. Ка­дийски, арх. В. Тихолов/; в Бургас /1956 г. В. Радославов/; в гр. Шу­мен /1948 г., Н. Шмиргела, А. Зан­ков, Г. Коцев/; в Ст. Загора /1949 г./ Ив. Лазаров и Д. Лучианов/; в гр. Кула / 1949 г., Ив. Фунев/ и другаде.

Посочените паметници обикновено имат формата на ви­сок пилон, на който е поставе­на фигура на съветски войн. Съ­ществена част от тях са релефи­те. Разположени са на главните градски площади. За по-големи­те паметници /мемориални ан­самбли/ се организират нацио­нални конкурси, като например за тези в София, Пловдив, Варна и др. Често пъти те се съчетават сполучливо с такива от Руско- турската освободителна война 1977/78 г.

Питам: 1. Как може Минис­терството на културата да дава мнение, че Паметникът на Съвет­ската армия в София не е култур­на ценност? А стотиците други от Руско-турската война 1877/78 г., както и десетките построени в чест на Съветската армия - осво­бодителка на България от хитле­рофашизма, и те ли не са култур­на ценност? Ако е така, трябва да отговорят на целокупния българ­ски народ кои паметници са кул­турна ценност! Може би този на американските летци, бомбарди­рали София през Втората светов­на война 1943 и 1944 г.?! А защо не и грозната скулптурна фигура на „Трабанта“ на Соломон Паси зад Художествената галерия / бившия царски дворец/, с кой­то е возил Манфред Вебер, пре­ди да станем членове на НАТО? Или пък „бронзовата къща“, коя­то бе инсталирана преди година на мястото на съборения мавзо­лей на Г. Димитров и предизвика всеобщо недоволство, или брон­зовата инсталация пред входа на храма „Ал. Невски“?

2. Как може да се поругават имената и заличават авторските права на десетките най-известни архитекти, скулптори и худож­ници на България?

3. Вероятно се счита, че те вече са се преселили в по-добрия свят, а наследниците им неха­ят или няма да могат да претен­дират в „завладяната“ съдебна система, която умее да протака окончателните си решения с го­дини ?

4. Къде са ръководителите и членовете на гилдиите на архите­ктите, скулптурите, художници­те и др., които следва да защитят авторските права на своите коле­ги, а вероятно и учители? Защото днес са те, а утре може да бъдат техните!

5. Къде е будната човешка съ­вест на софиянци и на заспалия български народ - ограбен, обез­верен, оскотял и зомбиран?! Тези паметници са създадени в пър­вите години след Втората светов­на война, в която благодарение на закъснялото участие на Бъл­гария и застъпничеството на Съ­ветския съюз тя не само запазва своите граници, но й Южна Доб­руджа, върната й с Крайовската спогодба от 1940 г.

Слава Богу, че сегашната ис­тинска „Сглобка“ от партии и ко­алиции в Народното събрание на базата на лични, групови и кор­поративни интереси, под свирка­та на Посолството са мандатници и няма да им стигне време да раз­рушат всички паметници в чест на Съветската армия, а защо не по-късно и тези от Руско-турска­та освободителна война 1877/78 г. И още нещо: Да не забравят и да не си въобразяват, че могат да изтрият от съзнанието на будни­те българи историческите факти и заслуги на Русия и Съветската армия за това да има Трето бъл­гарско царство след победата в Руско-турската война 1877/78 г., а след Втората световна война да запази границите си и да има 45- годишен съзидателен социалис­тически период на достоен жи­вот и просперитет, който безвъз­вратно е загубен след влизането на България в НАТО и Европей­ския съюз.

Бог да пази България, която разрушихме и вече не сме в със­тояние да опазим! Потомци, ви­новни сме пред вас!