Русофобията се оказа неизлечима болест след 10 ноември 1989 г. за някои хора, социални групи и политически партии, които вегетират на гърба на целокупния български народ, като непрекъснато го занимават с водената от тях „война с миналото“, размахвайки го като червен парцал при битките с биковете на Арената. Целта е да се заличат материалните културно-исторически паметници в територията на страната и да се изтрие по всевъзможен начин споменът за изминалите години след победата над хитлерофашизма на 9.ІХ.1944 г. в България, постигната с решителната подкрепа на Съветската армия, като част от борбата й срещу фашистката чума през Втората световна война. В своето безумие депутатите от т. нар. десни партии и движения се опитват напразно да трият историята, като си въобразяват, че хората са без памет. Метастазите на тази болест се разпространяват успешно, закрепени и в различни нормативни актове, като например Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен /ДВ бр. 37/5 май 2000 г./. Той бе допълнен със законопроект, предложен от: Методи Андреев /ПП ГЕРБ/, адв. Петър Славов /РБ/, проф. Вили Лилков /ДСБ/ и Мартин Димитров /РБ/ през 2016 г. Те бяха с различна партийна окраска, но се оказаха върли „демократи“, антикомунисти и като се възползваха от правото на законодателна инициатива, предложиха нови рестрикции в приетия преди 6 години закон. В него не бе забравен и техният вечен призрак - митичната Държавна сигурност като неразгромена от домораслите „демократи“. Такава война в момента води с миналото и сегашната „Сглобка“ от партии и коалиции, обявили се в Народното събрание за „евроатлантици“, като забравят, че са изпратени там да бъдат „евробългари“, които защитават националните интереси в тези турбулентни времена! Това е показател и за тяхната безпомощност, защото въпреки стореното срещу паметниците България продължава да стои в дъното или начело на различни европейски и световни класации по бедност, смъртност, обезлюдяване, неграмотност и др. През годините те бутнаха паметника на В. И. Ленин в центъра на София и събориха макар и с голям зар мавзолея на Г. Димитров. По същество обрекоха на разруха паметник,а наричан „чинията“ на връх Бузлуджа, премахнаха петолъчката от пилона над Партийния дом (сега Народно събрание), изкъртиха фасадите му със социалистически символи, направиха опит да превърнат паметника в Пловдив“, известен като „Альоша“ в реклама на „Кока-кола“ и т. н., и т. н. На няколко пъти поругаваха и боядисваха барелефите и надписите на Паметник на Съветската армия в София, правиха несполучливи опити за премахването му, а сега най-после започнаха и разрушаването му, въпреки протестите и живите вериги на Коалиция „БСП за България“, ПП „Възраждане“ и ПП „ИТН“, както и на множество граждани. Пир по време на чума, както се казва в такива случаи.
Направих си труда да събера данни за този паметник и за по-известните паметници в България, изградени в чест на Съветската армия - победителка във Втората световна война 1939- 1945 г. Най-подробните открих в „Енциклопедия България“, т. 5, изд. на БАН, 1986 г. Става въпрос за фактология, а не за пропаганда.
ПАМЕТНИК НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ в София
Издигнат е в знак на признателност на българският народ към Съветската армия освободителка. През 1950 г. е проведен конкурс, спечелен от колектив с ръководител арх. Д. Митов; скулптори М. Георгиев, В. Емануилова, Л. Далчев, В. Зидаров, П. Дойчинов, Ив. Фунев, арх. Л. Нейков, худ. Б. Ангелушев. Строежът е започнат през 1951 г. и завършен 1953 г. Открит е на 8 септември 1954 г. Композицията заема площ от 2000 кв. м. Разчленена е хоризонтално на няколко нива чрез площадки и стълбища в четирите посоки. Бронзовата скулптурна група на съветския боец /вис. 12 м/ работник миньор и майка с дете /вис. 8,5 м/ е поставена на върха на паметника с височина 35 метра и се откроява ярко на фона на Витоша. От трите страни на паметника има композиции от бронз с дължина 6 м и височина 2.2 м. Композицията „Октомври 1917 г.“ /от изток/ символизира победния порив на съветския народ под развято знаме с надпис “Вся власть Советам“. Композицията „Отечествена война“ /от запад / е сборен портрет на герои от всички поколения, борци за свободата на България и на поробените народи. Южната композиция „Тилът на Отечествената война“ претворява в образи подвига на трудовите хора за спечелване на победата. Две скулптурни композиции на тема “Посрещане на Съветската армия в България“ очертават подхода към централния пилон на паметника, постлан с гранитни плочи и обогатен с цветни площи. Отстрани има каменни постаменти с бронзови венци на славата, които символизират 10- те удара на Съветската армия от Сталинград до Берлин по време на Великата отечествена война на Съветския съюз.
ПАМЕТНИК-КОСТНИЦА в София, кв. „Лозенец“
Издигнат е през 1954 г. Изграден е по проекти на скулптурите Л. Димитров, Ил. Петров и архитект В. Беязов.
ПАМЕТНИК НА СЪЕТСКАТА АРМИЯ в Пловдив
Издигнат е през 1956 г. на Хълма на освободителите в знак на признателност на българския народ към армията освободителка. Получил е нарицателното име „Альоша“ Авторски колектив: скулптори В. Радославов / ръководител/ Ал. Занков, Г. Коцев и Ив. Топалов. Архитекти: Б. Марков, П. Цветков и Н. Марангозов. Скулптурната фигура на съветския воин /вис. 12 м/ в спокойна поза и пресечената пирамида, върху която е стъпила, са изградени от гранит. Върху пирамидата са монтирани релефите „Боят“ /Г. Коцев/ и „Посрещане на съветската армия“ /Ал. Занков/. Широко стълбище от западната страна свързва паметника с този на руските воини, загинали през Освободителната Руско- турска война 1877/78 г. Той е построен в чест на руските воини, които под командването на ген. Й. В. Гурко освобождават града /1878 г./. Върху паметника е поставен вензел на руския император Александър ІІ.
ПАМЕТНИЦИ НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ В СТРНАТА
Те са архитектурно-скулптурни ансамбли, изградени още в първите години след 9.ІХ.1944 г. като израз на признателност на българския народ към Съветската армия, изиграла решаваща роля за освобождението на България от капитализма и фашизма. Те са важен дял в българската монументална скулптура. Такива са например: в Добрич / 1945 г. В. Емануилова, М. Георгиева, Ц. Михов/; в Русе /1947 г. Й Кръчмаров с колектив/; в Плевен, 1954 г., Ат. Дудулов, Б. Кадийски, арх. В. Тихолов/; в Бургас /1956 г. В. Радославов/; в гр. Шумен /1948 г., Н. Шмиргела, А. Занков, Г. Коцев/; в Ст. Загора /1949 г./ Ив. Лазаров и Д. Лучианов/; в гр. Кула / 1949 г., Ив. Фунев/ и другаде.
Посочените паметници обикновено имат формата на висок пилон, на който е поставена фигура на съветски войн. Съществена част от тях са релефите. Разположени са на главните градски площади. За по-големите паметници /мемориални ансамбли/ се организират национални конкурси, като например за тези в София, Пловдив, Варна и др. Често пъти те се съчетават сполучливо с такива от Руско- турската освободителна война 1977/78 г.
Питам: 1. Как може Министерството на културата да дава мнение, че Паметникът на Съветската армия в София не е културна ценност? А стотиците други от Руско-турската война 1877/78 г., както и десетките построени в чест на Съветската армия - освободителка на България от хитлерофашизма, и те ли не са културна ценност? Ако е така, трябва да отговорят на целокупния български народ кои паметници са културна ценност! Може би този на американските летци, бомбардирали София през Втората световна война 1943 и 1944 г.?! А защо не и грозната скулптурна фигура на „Трабанта“ на Соломон Паси зад Художествената галерия / бившия царски дворец/, с който е возил Манфред Вебер, преди да станем членове на НАТО? Или пък „бронзовата къща“, която бе инсталирана преди година на мястото на съборения мавзолей на Г. Димитров и предизвика всеобщо недоволство, или бронзовата инсталация пред входа на храма „Ал. Невски“?
2. Как може да се поругават имената и заличават авторските права на десетките най-известни архитекти, скулптори и художници на България?
3. Вероятно се счита, че те вече са се преселили в по-добрия свят, а наследниците им нехаят или няма да могат да претендират в „завладяната“ съдебна система, която умее да протака окончателните си решения с години ?
4. Къде са ръководителите и членовете на гилдиите на архитектите, скулптурите, художниците и др., които следва да защитят авторските права на своите колеги, а вероятно и учители? Защото днес са те, а утре може да бъдат техните!
5. Къде е будната човешка съвест на софиянци и на заспалия български народ - ограбен, обезверен, оскотял и зомбиран?! Тези паметници са създадени в първите години след Втората световна война, в която благодарение на закъснялото участие на България и застъпничеството на Съветския съюз тя не само запазва своите граници, но й Южна Добруджа, върната й с Крайовската спогодба от 1940 г.
Слава Богу, че сегашната истинска „Сглобка“ от партии и коалиции в Народното събрание на базата на лични, групови и корпоративни интереси, под свирката на Посолството са мандатници и няма да им стигне време да разрушат всички паметници в чест на Съветската армия, а защо не по-късно и тези от Руско-турската освободителна война 1877/78 г. И още нещо: Да не забравят и да не си въобразяват, че могат да изтрият от съзнанието на будните българи историческите факти и заслуги на Русия и Съветската армия за това да има Трето българско царство след победата в Руско-турската война 1877/78 г., а след Втората световна война да запази границите си и да има 45- годишен съзидателен социалистически период на достоен живот и просперитет, който безвъзвратно е загубен след влизането на България в НАТО и Европейския съюз.
Бог да пази България, която разрушихме и вече не сме в състояние да опазим! Потомци, виновни сме пред вас!