Нарязахме на скрап заводите си. Нарязахме на скрап оръжията си. Нарязахме на скрап енергетиката. Нарязахме земята си в „реални граници“. Нарязахме икономиката, образованието, културата, здравеопазването... Нарязахме градовете, селата, българския етнос. Всичко на скрап.
Остана Паметникът на Съветската армия. Вината му е, че стърчал прекалено високо над скрапа.
В момента режем на скрап победата над фашизма. Режем на скрап ръката, която я извоюва. Режем на скрап главата на руския и съветски войник. На скрап обезглавеното му тяло. На скрап майката и детето. На скрап Иван Фунев, Любомир Далчев, Мара Георгиева. На скрап изкуството. На скрап паметта.
Накъдето и да се обърнеш - скрап! Докъдето погледът ти стига - скрап!
Нарязахме на скрап бъдещето си, защото Русия никога няма да забрави този позорен акт. Да, Русия разбира, че българският народ е против подобно варварство, че то е извършено против волята му, но флексът на вампирите я улучи право в сърцето. А когато Русия я боли, тя не прощава.
Българският народ е против. А къде впрочем беше този народ? Къде беше двумилионна София? Къде бяха БСП, Левицата, Възраждане, които не си мръднаха пръста за ефективна защита на паметника и едва след като той бе нарязан и безвъзвратно поруган, се разтичаха да търсят несъществуващите наредби за демонтажа му? Къде бяха симпатизантите на левите и на националните сили в цялата страна? По- малобройни ли са те от гей-дружинката в “правителството” и общината?
Част от народа ли е полицията, която охранява неприкосновеността на поръчителите - вътрешни и външни - на архикощунствения акт? Кога в последните трийсет години шкембестата, тлъстобедра и опростачена българска полиция е застанала на страната на народа? Кога е защитила някаква справедлива народна кауза?
Част от народа ли са евроатлантическите медузи в студиата, които пъшкат в оргазъм при гледката на това невиждано и нечуто - от Средновековието насам - дивачество? Част от народа ли са мисирите в “националните медии”?
Част от народа ли са физическите извършители - работниците с флексовете? Те не си ли дават сметка какво правят? Не разбират ли, че са вкарани в ролята на платени килъри и вината им е равна на тази на поръчителите? Нямат ли представа за какво епохално престъпление им плащат?
Нарязахме на скрап достойнството си.
Превърнахме в скрап държавата си.
Шумът от флексовете ще звучи още дълго занапред. Може би векове. Може би завинаги. Защото с обезглавяването на съветския войник сатанистите обезглавиха България. И това бе акт не толкова на русофобия, колкото на българофобия.
Една свещена граница бе премината. А сега накъде?
Ние всички се чувстваме смазани, изнасилени, с изтръгнати сърца. Дори и тези, които уж са във възторг от станалото. Душите ни са нарязани на скрап.
Но едно деяние, дори и толкова отвратително, никога няма еднозначни резултати и не обслужва само плановете на злодеите, които са го замислили и осъществили. Казах, че са ни обезглавили, но може би е тъкмо обратното. Може би това неистово унижение ще повдигне главите ни. Ще ни разтърси и съживи.Чувствам, че то - вместо да ни раздели - консолидира българското общество - нещо, което не успя досега да стори нито една партия, нито една идея, нито един оратор.
Това, с което се разделихме безвъзвратно, е само незначителното малцинство от еничари. Знаем имената им - макар че срамът няма име. И дори ако Русия прости - ние, българите, няма да простим.