Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта

СКРАП

Е-поща Печат PDF

Нарязахме на скрап заводите си. Нарязахме на скрап оръжията си. Нарязахме на скрап енергетиката. Нарязахме земята си в „реални граници“. Нарязах­ме икономиката, образованието, културата, здра­веопазването... Нарязахме градовете, селата, българския ет­нос. Всичко на скрап.

Остана Паметникът на Съветската армия. Вината му е, че стърчал прекалено високо над скрапа.

В момента режем на скрап победата над фашизма. Режем на скрап ръката, която я извоюва. Режем на скрап главата на руския и съветски войник. На скрап обезглавеното му тяло. На скрап майката и детето. На скрап Иван Фунев, Любомир Далчев, Мара Георгиева. На скрап изкуството. На скрап па­метта.

Накъдето и да се обър­неш - скрап! Докъдето по­гледът ти стига - скрап!

Нарязахме на скрап бъдещето си, защото Ру­сия никога няма да забра­ви този позорен акт. Да, Русия разбира, че българ­ският народ е против по­добно варварство, че то е извършено против воля­та му, но флексът на вам­пирите я улучи право в сърцето. А когато Русия я боли, тя не прощава.

Българският народ е против. А къде впрочем беше този народ? Къде беше двумилионна София? Къде бяха БСП, Ле­вицата, Възраждане, които не си мръднаха пръста за ефек­тивна защита на паметника и едва след като той бе нарязан и безвъзвратно поруган, се разтичаха да търсят несъществу­ващите наредби за демонтажа му? Къде бяха симпатизанти­те на левите и на националните сили в цялата страна? По- малобройни ли са те от гей-дружинката в “правителството” и общината?

Част от народа ли е полицията, която охранява непри­косновеността на поръчителите - вътрешни и външни - на архикощунствения акт? Кога в последните трийсет години шкембестата, тлъстобедра и опростачена българска полиция е застанала на страната на народа? Кога е защитила някаква справедлива народна кауза?

Част от народа ли са евроатлантическите медузи в студи­ата, които пъшкат в оргазъм при гледката на това невижда­но и нечуто - от Средновековието насам - дивачество? Част от народа ли са мисирите в “националните медии”?

Част от народа ли са физическите извършители - работ­ниците с флексовете? Те не си ли дават сметка какво правят? Не разбират ли, че са вкарани в ролята на платени килъри и вината им е равна на тази на поръчителите? Нямат ли пред­става за какво епохално престъпление им плащат?

Нарязахме на скрап достойнството си.

Превърнахме в скрап държавата си.

Шумът от флексовете ще звучи още дълго занапред. Може би векове. Може би завинаги. Защото с обезглавява­нето на съветския войник сатанистите обезглавиха Бълга­рия. И това бе акт не толкова на русофобия, колкото на бъл­гарофобия.

Една свещена граница бе премината. А сега накъде?

Ние всички се чувстваме смазани, изнасилени, с изтръг­нати сърца. Дори и тези, които уж са във възторг от станало­то. Душите ни са нарязани на скрап.

Но едно деяние, дори и толкова отвратително, никога няма еднозначни резултати и не обслужва само плановете на злодеите, които са го замислили и осъществили. Казах, че са ни обезглавили, но може би е тъкмо обратното. Може би това неистово унижение ще повдигне главите ни. Ще ни раз­търси и съживи.Чувствам, че то - вместо да ни раздели - кон­солидира българското общество - нещо, което не успя досега да стори нито една партия, нито една идея, нито един оратор.

Това, с което се разделихме безвъзвратно, е само незна­чителното малцинство от еничари. Знаем имената им - ма­кар че срамът няма име. И дори ако Русия прости - ние, бъл­гарите, няма да простим.