Демонтажът се извършва по всички правила на социалното деструктуриране и на ултраглобализма. Съпроводен е от тотално медийно разглобяване на достоверната историческа и актуалната политологическа картина на света от последните 70 години. Антиисторизмът е водещата отлика с почти консенсусно акламиране на акта на разрушаване. Активно несъгласните не сме мнозинство. Изправени сме пред един „монументален“ конформизъм. Невидимата армия на конформистите, която по време на Френската революция се определя като „блатото“, може да погълне всичко. Генералната свръхцел е изграждане на нова глобална антикартина на случващото се в нашия свят днес, предния половин век и за идващите десетилетия.
През Втората световна война Червената армия воюваше за своята си съветска родина, но и за още няколко десетки други държави, част от които предстоеше да се появят. Затова тази Война не приключи на 9 май 1945 г. Освобождението на света от фашизма и нацизма продължава по един противоречив начин и досега. Днес обаче противникът не е посочен. Също и Съюзниците. Но заплахата избуява.
Битката около Паметника не може да бъде спечелена на друго поле освен на полето на един нов алтерглобализъм. В нашия свят се водят много битки. Свидетели сме на една от тях, които се водят и ще се водят в нашия свят около услужливо наименуваната Княжеска градина. Днес не се води битка между Изтока и Запада, както често се казва. Води се война между силите, стремящи се към установяването на една световна супервласт, срещу цялото човечество. Проблемът е в опасността от установяване на глобална олигархична власт. Заплашени са девет десети от хората по Земята и техните представи за света. На този фон сравнително по-малък е ключовият проблем за историческата победа над държавата и доктрината на Адолф Хитлер.
Нямаше как да не се случи. Българското общество не си даде сметка за могъществото на един „ултраГьобелс“. Още преди три десетилетия Столичният общински съвет постави под въпрос следвоенния държавноправов ред в Европа. Излезе, че Хитлер не е загубил Войната. Тия дни парламентарното мнозинство се заяви концептуално като профашистка коалиция, която се проектира в Столичната община. ДПС също. Историята не може да се нареже с флекс. Поругаването на най-големия антифашистки паметник не е само „символно насилие“. В България е забранена не само антифашистката символика, антифашисткото изкуство, но и базисният факт, че Съветският съюз победи във Втората световна война. Оспорва се в международните отношения следвоенният международноправов ред, вкл. моделът на функциониране на Съвета за сигурност на ООН.
Бруталността на антиисторизма шокира политически неангажирания мислещ човек. Докато левите и патриотичните сили в нашия свят си мислеха, че опонират на десницата, на расистите и на подобни антихуманни течения, светът тихо деградира.
Много хора в България разчитат на някаква правна защита на Паметника. Време е да се осъзнае, че когато говорят законите на глобалната свръхвласт, всички останали закони мълчат. Изводът е ясен – разрушаването на Паметника може и да е обратимо – ще съберем парчетата и ще ги заварим отново, но актът на разрушаване е много по-сугестивен. Стремежите ще бъдат разрушителният акт да се възпроизвежда регулярно. Обществото ни е твърде неготово за предстоящите изпитания.
Впечатляващият технологичен напредък се съпровожда от скъсване с последните остатъци от социален хуманизъм и солидарност като колективна политическа визия. Позоваването на човешките права стана досадно клише. Да, днес няма концлагери, но вместо тях се изгражда глобален информационен концлагер с брутална цензура. Новият рейгънизъм отдавна доминира в България.
Формално световно правителство няма. На практика решенията за съдбините на света се вземат в свръхелитарни микрогрупи. Мечтите на Фюрера се сбъдват, вярно, в по-пъстра етнорасова разцветка.
Ултраглобализмът може и следва да бъде озаптен. Усилията няма да са по-малки от тези по фронтовете на Световната война. На първия етап битката ще се води на информационното поле. После ще видим…