Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 47 (19 декември 2023) Паметникът и присъдата

Паметникът и присъдата

Е-поща Печат PDF

Демонтажът се извършва по всички правила на со­циалното деструктурира­не и на ултраглобализма. Съпроводен е от тотално медий­но разглобяване на достоверна­та историческа и актуалната по­литологическа картина на света от последните 70 години. Анти­историзмът е водещата отлика с почти консенсусно акламиране на акта на разрушава­не. Активно несъгласните не сме мнозинство. Изпра­вени сме пред един „монументален“ конформизъм. Невидимата армия на конформистите, която по вре­ме на Френската революция се определя като „блато­то“, може да погълне всичко. Генералната свръхцел е изграждане на нова глобална антикартина на случва­щото се в нашия свят днес, предния половин век и за идващите десетилетия.

През Втората световна война Червената армия во­юваше за своята си съветска родина, но и за още ня­колко десетки други държави, част от които предсто­еше да се появят. Затова тази Война не приключи на 9 май 1945 г. Освобождението на света от фашизма и нацизма продължава по един противоречив начин и досега. Днес обаче противникът не е посочен. Също и Съюзниците. Но заплахата избуява.

Битката около Паметника не може да бъде спече­лена на друго поле освен на полето на един нов алтер­глобализъм. В нашия свят се водят много битки. Сви­детели сме на една от тях, които се водят и ще се водят в нашия свят около услужливо наименуваната Княже­ска градина. Днес не се води битка между Изтока и За­пада, както често се казва. Води се война между сили­те, стремящи се към установяването на една световна супервласт, срещу цялото човечество. Проблемът е в опасността от установяване на глобална олигархична власт. Заплашени са девет десети от хората по Земята и техните представи за света. На този фон сравнител­но по-малък е ключовият проблем за историческата победа над държавата и доктрината на Адолф Хитлер.

Нямаше как да не се случи. Българското общество не си даде сметка за могъществото на един „ултра­Гьобелс“. Още преди три десетилетия Столичният об­щински съвет постави под въпрос следвоенния дър­жавноправов ред в Европа. Излезе, че Хитлер не е за­губил Войната. Тия дни парламентарното мнозинство се заяви концептуално като профашистка коалиция, която се проектира в Столичната община. ДПС също. Историята не може да се нареже с флекс. Поругаване­то на най-големия антифашистки паметник не е само „символно насилие“. В България е забранена не само антифашистката символика, антифашисткото изку­ство, но и базисният факт, че Съветският съюз побе­ди във Втората световна война. Оспорва се в междуна­родните отношения следвоенният международноп­равов ред, вкл. моделът на функциониране на Съвета за сигурност на ООН.

Бруталността на антиисторизма шокира полити­чески неангажирания мислещ човек. Докато левите и патриотичните сили в нашия свят си мислеха, че опо­нират на десницата, на расистите и на подобни анти­хуманни течения, светът тихо деградира.

Много хора в България разчитат на някаква прав­на защита на Паметника. Време е да се осъзнае, че ко­гато говорят законите на глобалната свръхвласт, всич­ки останали закони мълчат. Изводът е ясен – разру­шаването на Паметника може и да е обратимо – ще съберем парчетата и ще ги заварим отново, но актът на разрушаване е много по-сугестивен. Стремежите ще бъдат разрушителният акт да се възпроизвежда регулярно. Обществото ни е твърде неготово за пред­стоящите изпитания.

Впечатляващият технологичен напредък се съ­провожда от скъсване с последните остатъци от со­циален хуманизъм и солидарност като колективна политическа визия. Позоваването на човешките пра­ва стана досадно клише. Да, днес няма концлагери, но вместо тях се изгражда глобален информационен концлагер с брутална цензура. Новият рейгънизъм от­давна доминира в България.

Формално световно правителство няма. На прак­тика решенията за съдбините на света се вземат в свръхелитарни микрогрупи. Мечтите на Фюрера се сбъдват, вярно, в по-пъстра етнорасова разцветка.

Ултраглобализмът може и следва да бъде озап­тен. Усилията няма да са по-малки от тези по фрон­товете на Световната война. На първия етап битка­та ще се води на информационното поле. После ще видим…