Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 47 (19 декември 2023) Пазете отрязаната десница! Ще потрябва!

Пазете отрязаната десница! Ще потрябва!

Е-поща Печат PDF

Един достоен българин, поразителен скулптор, безподобен мъж и без­спорен духовен гуру – Александър Дяков, в края на 70-те изготви идеен проект за пространствено преаранжи­ране на композицията „Памет­ник на Съветската Армия“ и го внесе за разглеждане в Комитета за култура и СБХ, ако не се лъжа – в началото 80-те години на ми­налия век.

Този уникален пример за национален дух и вяра, за сме­лост, за творчески интелект и божествена мъдрост ви пред­ставям днес не за да хуля прос­тотията и варварщината на акта по разрушаването Па­метника на Съветската армия. Просто е нужно в това мракобе­сно време да видим „алтерна­тиви“, примери, които говорят сами за себе си и обезглавяват цялата самодейна, тенденциоз­на, самоцелна русофобска по­становка – режисирана с един­ствената цел да „озлоби“ и „про­тивопостави“, да фашизира и раздели обществото, да раз­руши гражданския мир и дъл­говечните отношения между два братски славянски и пра­вославни народи!

Сашо Дяков е син на ре­гент. Баща му е министър на правосъдието и образование­то преди 9.9.1944 г. Това го каз­вам, за да нямат думата разни комунистически орденонос­ци и бандити на новото вре­ме, които се преоблякоха с евро­атлантически доспехи и днес са недостижими - нито от проку­рор, нито от „Магнитски“, нито от Съдбата… (държат се като Алексей Петров – нали от едно „котило“ бяха).

В обосновката на Алексан­дър Дяков за промяна на Па­метника на Съветската армия четем: (Обръщам внимание: При „социализма“ син на цар­ски регент и министър, този „враг на народа“, е допуснат да представи официално проект за реконструкция на Памет­ника на Червената армия!!! Ах, тази ДС…! Направете па­ралели с настоящата демокра­тура..!)

Ние сме православни наро­ди, не може оръжието да е най - отгоре (като основен сим­вол на победата над фашизма „ДА“), но като символ на наши­те взаимоотношения „НЕ“Об­щият символ е Кръстът (Вяра­та).

Това предполага не да се руши едно грандиозно про­изведение на изкуството, а да се преаранжира композицията. Понеже войната (ВСВ) е пре­дизвикала много беди, смърт, омраза, отмъщения и проти­востоене в обществото оръ­жието и страхът е логично (и за руския, и за българския на­род) да се замени с „Божията десница“ на помирението. За­това:

Най-високо да се извися­ва Православният Кръст на Вярата и „Божията десница“, Прошката и Помирението, а фигуралните композиции да се развият в по ниското прос­транство. Тогава „шпагенът“ ще бъде просто инструмент за по­стигане на справедливостта от човека срещу Варварството на Фашизма. В битката на чо­вечеството срещу злото.

Така великият Алексан­дър Дяков създаваше пред­поставки как българите да бъ­дем заедно, без да рушим… За да може един ден, в някое от поколенията напред – да си простим, да се помирим, да живеем достойно и единни да градим Отечеството.

Бях с него в Президент­ството, когато за 80-ата му го­дишнина, бате Сашо получи от президента Плевнелиев ор­ден „Кирил и Методий“ и сим­воличния „Ключ за столицата“ като почетен гражданин на София. Спомням си, по този по­вод безподобният Александър Дяков каза: „…Приемам този орден сякаш „посмъртно“, за­щото аз съм ПОЧТЕН гражда­нин (включително на София) и не зная следва ли днес да при­съствам на този цирк?! Защото тези от миналото поне ми раз­решиха да работя и да реализи­рам няколко мои творби. Тези днес не изпълниха нrкои мой проект… Някое посолство им е казало да ме наградят, друго преди години – да не ме убият. Просто защото съм почтен...“

„Достойният човек знае кое е справедливо, простият знае кое е изгодно… Достой­ният се ръководи от Справед­ливостта, а Простият от Изго­дата.“

Днес, за разлика от време­ната на Конфуций и Алексан­дър Дяков, най-трудно е да се говори за достойнство и поч­теност. Достойни дела. До­стойно поведение. Достоен и почтен живот… Но за Просто­тията – ооо, простотията днес е на почит!!!

Няма как двадесет години да управлява човек като „Бо­рисов“ (най-дълго управлява­щия премиер, носител на ордена „Ломоносов“ за пазител на Па­метника на Съветската армия -23 ноември 2007 г.) и това да не е характеристика за нивото на „електората“…

Няма как човек като „Пе­евски“ да заема министерски постове направо от студент­ската скамейка, да го „награж­дават“ с „Магнитски“, за да стане депутат на ДПС, шеф на ДАНС при Станишев (БСП) и премиер в сянка на „Сглобката“ (ППДБ, ГЕРБ, СДС) и това да не е характеристика за „достойн­ството“ на нацията...

Няма какпосред предиз­викана война между два пра­вославни народа да изнасяш оръжие на единия и да разру­шаваш паметниците и затва­ряш храмовете на другия. Това е недопустимо по законите на дипломацията и е варварство на православен и общочовешки език. А за варварски действия (на която и да е страна) – няма прошка..! (И Захарова хич не се бави да го потвърди.)

Какви трябва да са тези из­роди, които могат да създа­дат на народа си такава „перс­пектива?! При всички положе­ния „недостойни“. Вероятно са изгодни някому тези срам­ни и опасни планове – защото за всеки средностатистически тъпак от колониалния бъл­гарски „елит“ е ясно, че днес се предпоставя българският „Майдан“… За който само пре­ди броени дни на футболната среща „България-Унгария“ пла­тени формации си проведоха „насрочена“ репетиция (ако е по-удачно - ще го наречем тре­нировка). Кой има интерес да отприщи граждански кон­фликт, омраза, фашизъм?! Кой тласка фалшивата „Сглоб­ка“ от абсурдни политиче­ски субекти и познати ни, до болка зависими, жалки и не­достойни хора (ЮДИ) – към това цинично, неонацистко деградиращо обществените отношения поведение?!

...И дали отново колониал­ният ни елит няма да сглоби и предизвика (Православната) Божия десница на Помире­нието – отново да се появи, този път с калашник в ръка?!

Това иска Посолството…! И нито един ПОЧТЕН БЪЛГА­РИН...

ПАЗЕТЕ ОТРЯЗАНАТА РЪКА, ЩЕ ПОТРЯБВА!!!

С НАМИ БОГ!!!