Един достоен българин, поразителен скулптор, безподобен мъж и безспорен духовен гуру – Александър Дяков, в края на 70-те изготви идеен проект за пространствено преаранжиране на композицията „Паметник на Съветската Армия“ и го внесе за разглеждане в Комитета за култура и СБХ, ако не се лъжа – в началото 80-те години на миналия век.
Този уникален пример за национален дух и вяра, за смелост, за творчески интелект и божествена мъдрост ви представям днес не за да хуля простотията и варварщината на акта по разрушаването Паметника на Съветската армия. Просто е нужно в това мракобесно време да видим „алтернативи“, примери, които говорят сами за себе си и обезглавяват цялата самодейна, тенденциозна, самоцелна русофобска постановка – режисирана с единствената цел да „озлоби“ и „противопостави“, да фашизира и раздели обществото, да разруши гражданския мир и дълговечните отношения между два братски славянски и православни народи!
Сашо Дяков е син на регент. Баща му е министър на правосъдието и образованието преди 9.9.1944 г. Това го казвам, за да нямат думата разни комунистически орденоносци и бандити на новото време, които се преоблякоха с евроатлантически доспехи и днес са недостижими - нито от прокурор, нито от „Магнитски“, нито от Съдбата… (държат се като Алексей Петров – нали от едно „котило“ бяха).
В обосновката на Александър Дяков за промяна на Паметника на Съветската армия четем: (Обръщам внимание: При „социализма“ син на царски регент и министър, този „враг на народа“, е допуснат да представи официално проект за реконструкция на Паметника на Червената армия!!! Ах, тази ДС…! Направете паралели с настоящата демократура..!)
Ние сме православни народи, не може оръжието да е най - отгоре (като основен символ на победата над фашизма „ДА“), но като символ на нашите взаимоотношения „НЕ“– Общият символ е Кръстът (Вярата).
Това предполага не да се руши едно грандиозно произведение на изкуството, а да се преаранжира композицията. Понеже войната (ВСВ) е предизвикала много беди, смърт, омраза, отмъщения и противостоене в обществото – оръжието и страхът е логично (и за руския, и за българския народ) да се замени с „Божията десница“ на помирението. Затова:
Най-високо да се извисява Православният Кръст на Вярата и „Божията десница“, Прошката и Помирението, а фигуралните композиции да се развият в по ниското пространство. Тогава „шпагенът“ ще бъде просто инструмент за постигане на справедливостта от човека срещу Варварството на Фашизма. В битката на човечеството срещу злото.
Така великият Александър Дяков създаваше предпоставки как българите да бъдем заедно, без да рушим… За да може един ден, в някое от поколенията напред – да си простим, да се помирим, да живеем достойно и единни да градим Отечеството.
Бях с него в Президентството, когато за 80-ата му годишнина, бате Сашо получи от президента Плевнелиев орден „Кирил и Методий“ и символичния „Ключ за столицата“ – като почетен гражданин на София. Спомням си, по този повод безподобният Александър Дяков каза: „…Приемам този орден сякаш „посмъртно“, защото аз съм ПОЧТЕН гражданин (включително на София) и не зная следва ли днес да присъствам на този цирк?! Защото тези от миналото поне ми разрешиха да работя и да реализирам няколко мои творби. Тези днес не изпълниха нrкои мой проект… Някое посолство им е казало да ме наградят, друго преди години – да не ме убият. Просто защото съм почтен...“
„Достойният човек знае кое е справедливо, простият знае кое е изгодно… Достойният се ръководи от Справедливостта, а Простият от Изгодата.“
Днес, за разлика от времената на Конфуций и Александър Дяков, най-трудно е да се говори за достойнство и почтеност. Достойни дела. Достойно поведение. Достоен и почтен живот… Но за Простотията – ооо, простотията днес е на почит!!!
Няма как двадесет години да управлява човек като „Борисов“ (най-дълго управляващия премиер, носител на ордена „Ломоносов“ за пазител на Паметника на Съветската армия -23 ноември 2007 г.) и това да не е характеристика за нивото на „електората“…
Няма как човек като „Пеевски“ да заема министерски постове направо от студентската скамейка, да го „награждават“ с „Магнитски“, за да стане депутат на ДПС, шеф на ДАНС при Станишев (БСП) и премиер в сянка на „Сглобката“ (ППДБ, ГЕРБ, СДС) и това да не е характеристика за „достойнството“ на нацията...
Няма какпосред предизвикана война между два православни народа да изнасяш оръжие на единия и да разрушаваш паметниците и затваряш храмовете на другия. Това е недопустимо по законите на дипломацията и е варварство на православен и общочовешки език. А за варварски действия (на която и да е страна) – няма прошка..! (И Захарова хич не се бави да го потвърди.)
Какви трябва да са тези изроди, които могат да създадат на народа си такава „перспектива?! При всички положения „недостойни“. Вероятно са изгодни някому тези срамни и опасни планове – защото за всеки средностатистически тъпак от колониалния български „елит“ е ясно, че днес се предпоставя българският „Майдан“… За който само преди броени дни на футболната среща „България-Унгария“ платени формации си проведоха „насрочена“ репетиция (ако е по-удачно - ще го наречем тренировка). Кой има интерес да отприщи граждански конфликт, омраза, фашизъм?! Кой тласка фалшивата „Сглобка“ от абсурдни политически субекти и познати ни, до болка зависими, жалки и недостойни хора (ЮДИ) – към това цинично, неонацистко деградиращо обществените отношения поведение?!
...И дали отново колониалният ни елит няма да сглоби и предизвика (Православната) Божия десница на Помирението – отново да се появи, този път с калашник в ръка?!
Това иска Посолството…! И нито един ПОЧТЕН БЪЛГАРИН...
ПАЗЕТЕ ОТРЯЗАНАТА РЪКА, ЩЕ ПОТРЯБВА!!!
С НАМИ БОГ!!!