Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало 2023 Брой 47 (19 декември 2023) „Въздушен Шенген“, или раздвижване на въздуха?

„Въздушен Шенген“, или раздвижване на въздуха?

Е-поща Печат PDF

„Въздушен Шенген“, или

раздвижване на въздуха?

Покойният Тодор Ко­лев караше един от своите „иръпшъни“ да направи жега, след което посичаше увере­нието му, че въздухът се на­грява, с думите: „Въздух напра­ви, жега не си, да знайш!“ Нещо подобно се случи с главното оправдание за създаването на „Сглобката“ от неприми­римите дотогава противници ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС: при­емането на България в Шен­ген до декември 2023 г. и в Ев­розоната през 2025 г. Защото Австрия, една от двете страни - членки на ЕС и Шенген, които са против приемането на Бъл­гария и Румъния, оповести, че ще ги пусне само по въздух до обетованата зона, свобод­на от граничен и митнически контрол. Тоест български­те превозвачи ще продължат да търпят загуби във време и пари, докато камионите им ви­сят с дни по ГКПП с Румъния, Гърция, Република Северна Македония и Сърбия. Да не говорим за проверките, на кои­то ще бъдат подложени по въ­трешните граници на ЕС, след като редица страни възстано­вяват граничния контрол.

Въпреки оптимистични­те и дори войнствени за въ­трешна употреба изявления на премиера Денков, минис­търа на вътрешните работи Калин Стоянов, председате­ля на НС Росен Желязков или „говорещата глава“ Ивайло Мирчев Шенген си остава все тъй далеч, какъвто си беше през 2011 г., когато тогаваш­ният премиер Бойко Борисов уверяваше, че остава само да се баданоса един дувар, и сме скочили в Шенген. „Дим изди­мил се отколе“, с този стих на Пенчо Славейков от „Опакий край“ може да се опише из­бледняването на шенгенския мираж на нашите „евроатлан­тици“ от некоалицията и под­крепящото я ДПС. Ако ПП-та­та начело с Петков, Василев и Денков са вярвали, че точно в техния 9-месечен ротацио­нен мандат България ще про­бие съпротивата на Австрия и Нидерландия, значи са или политически наивници, или политически измамници. За­щото нямат какво да предло­жат на двете страни в замяна на тяхното „да“ за българско­то присъствие в Шенген. На­против, с глупавото намерение да вдигнат транзитните такси по газопровода „Турски поток“ на българска територия риску­ваха и Унгария да ни наложи едно вето за Шенген.

Нашият „башбакан“ при­зна публично, че Орбан го е заплашил с вето на българско­то членство в Шенген, ако пра­вителството му не се откаже от вдигане на въпросните тран­зитни такси по газопровода, който Борисов кръсти „Бал­кански поток“. Не си струва­ло, санким, да рискуваме вли­зането си в Шенген.

Декларациите на Денков, че България няма да приеме допълнителни условия и ще продължи да преговаря, как­то и изявлението на Росен Желязков, че Австрия няма­ла право да действа от името на останалите страни - член­ки на ЕС и Шенген, са просто раздвижване на въздуха. Или казано другояче - вятър. Защото правото на вето в ЕС все още не е отменено и всяка страна може да го използва по всеки въ­прос. Австрия, Нидерландия или Унгария не се управляват от мекушави хора като наши­те шарлатани, които дори по въпроса за преговорите на Ре­публика Северна Македония с ЕС се скриха зад предложение­то на Макрон, вместо твърдо да наложат вето на Скопие за­ради невключването на бъл­гарите като държавотворен народ в Конституцията. Като резултат опозиционната ВМРО- ДПМНЕ осуети всякаква въз­можност за компромис. И като дойде на власт, спокойно може да се позове на визитата на Ки­рил Петков в Скопие по време на неговото управление, когато бе направена срамната отстъп­ка, мотивирана с френското предложение. Този „компро­мис“ с националния авторитет бе подкрепен от ГЕРБ и ДПС.

След унгарския шамар уп­равляващите в София заиз­тъкваха „успеха“, който са по­стигнали с Нидерландия, чий­то премиер Марк Рюте извед­нъж се сети, че България и Румъния са изпълнили кри­териите за Шенген и трябва да бъдат допуснати там. Оба­че Рюте представи решение­то на своето правителство за одобрение от парламента на Нидерландия, а там не се знае какви ветрове ще задухат. Що се отнася до Виена, тя се при­теснява не само от нелегални­те мигранти, които влизат на австрийска територия през България, а и от факта, че сто­тици хиляди български изсел­ници в Турция имат български паспорти, с които ще могат да влизат на територията на Шенген, ако там бъде пусната България. Така че влизането ни в Шенген ще се позабави, независимо от препоръките на ЕК. Но ако гореспоменати­те политически шарлатани не са вярвали в осъществимост­та на шенгенския блян, а само са създавали привидност, че се опитват да го постигнат, значи просто са мамили българския народ и собствените си изби­ратели, отвличайки внима­нието им от други, много по- сериозни проблеми и прова­ли на „Сглобката“. Например от отказа си от борбата с ко­рупцията, реформата на обра­зованието и здравеопазване­то. И най-вече предизвиканата от самите тях финансова и по­литическата нестабилност и непрекъсната загуба на меж­дународен авторитет на Бъл­гария. Корупцията беше оне­винена още със съставянето на кабинета Денков-Габриел, под­крепян от „изпрания“ Бойко Бо­рисов и „размагнитизирания“ Делян Пеевски. И по ирония на съдбата съучастниците в тази далавера се самонарекоха „ев­роатлантическо мнозинство“. От вождовете на това мнозин­ство можем да очакваме всич­ко друго, освен отказ от ста­рите корупционни практики. Все едно да вържете лисица да ви пази курника... Доказа­телство за това е отмяната на концесията на „Лукойл Неф­тохим“ върху пристанището „Росенец“, отмяната от 1 март 2024 г. на дерогацията за вно­са на руски петрол през Черно море, която изпроси от ЕК пра­вителството на Кирил Петков със срок краят на 2024 г. Тази година към предсрочната и не­нужна отмяна на дерогацията се добави политическият натиск върху бургаската рафинерия с цел тя да бъде продадена евти­но на някоя офшорна, близка до съуправляващите ГЕРБ и ДПС. Не става въпрос за обик­новена продажба или за одър­жавяване, а за прилапване на предприятие, което има стра­тегическо значение за нацио­налната икономика и сигур­ността на България.

Още по-нелепи и прозрач­ни са уверенията на управля­ващите, че възнамеряват сери­озно да подобрят действаща­та от 32 години Конституция и изградените въз основа на нея системи на правосъдието и прокуратурата. Написаните на коляно и обсъждани потайно поправки анти-Радев и анти- Гешев, които са критикувани от цялата юридическа общ­ност, Венецианската комисия, Президентството и опозиция­та, страдат от един съществен недостатък. И той е, че съста­вителите им не са предвиди­ли какъв хаос ще настъпи, ако и когато КС реши, че те про­тиворечат на духа и логиката на основния закон. Защото от­хвърлянето им от КС няма авто­матично да възстанови стари­те текстове и поправената Кон­ституция ще заприлича на стъл­ба без половината си стъпала. Тоест некоалиционните парт­ньори в некоалицията, наре­чена „Сглобка“, ще са сътвори­ли една не-конституция, или фейк конституция. Некадър­ността им се доказа от факта, че до последния момент пра­веха ремонт на ремонта на из­готвените от тях поправки, пра­вейки ги все по-абсурдни. Спо­ред предпоследната редакция на „Сглобката“ в Конституция­та ще има един ВСС на съдии­те и един Съвет на прокурори­те, като политическото влия­ние в последния направо ще боде очите. Докато в Съвета на съдиите ще преобладава про­фесионалното присъствие. А с предложението си за премах­ване на институцията „служеб­но правителство“, или свежда­нето на ролята на президента до избора на служебен пре­миер измежду председателя на НС, председателя на КС и управителя на БНБ, се пави­ра пътят към бъдещи дълбоки управленски кризи. По-късно самите автори на тези поправ­ки решиха да разширят кръга от лицата, измежду които пре­зидентът ще трябва да изби­ра служебен премиер. В списъ­ка с потенциални служебни ми­нистър-председатели бяха доба­вени омбудсманът и неговият заместник, председателят на ВКС, подуправителите на БНБ, председателят на Сметната палата и неговите заместни­ци. Какво ще стане, ако никой от горепосочените не приеме да седне на горещия стол за някол­ко месеца? И какво ще стане с оня, който се е съгласил да се жертва, когато изтече преми­ерският му мандат? Пред някое бюро по труда ли ще се нареди? Кой ще ръководи НС, КС, ВКС, Сметната палата или БНБ, до­като техните шефове преми­ерстват служебно? На всичко отгоре промените в Консти­туцията предвиждат НС да не се разпуска до следващи­те предсрочни парламентар­ни избори въпреки неспособ­ността си да излъчи редовно правителство! За да имало пар­ламентарен контрол над слу­жебното правителство. Ще тър­пи ли народът такова НС, кое­то не е успяло да избере редов­но правителство, затънало е в скандали и накрая е било про­гонено с камъни? За поправки­те, свързани с мандата и функ­циите на главния прокурор и на прокуратурата като цяло, да не говорим. Дори при сегашни­те конституционни разпоред­би прокуратурата се превръ­ща в присъдружна структура на управляващите, а какво ли ще стане, ако „ремонтът на ре­монта“ мине през НС?

Оставаше в „подобрена­та“ Конституция да се запи­ше, както предлагаха Соломон Паси и Росен Плевнелиев, че България е член на НАТО и ЕС. За да не би някой „пути­нист“ като Ваня Григорова в качеството си на софийски кмет да промени геостратеги­ческата ориентация на Бъл­гария. Понеже ако Путин взе­мел София, както каканиже­ше Росен Плевнелиев, щял да вземе и България. И това ще го накара да извади старата си партийна книжка и да раз­вее червеното знаме на Орлов мост, както е развял синьото на 10 ноември 1989 г. Дребна под­робност е, че никой тогава не го е видял и не е фотографирал за­къснялата му храброст и сво­бодолюбие. За щастие ГЕРБ се отказаха от глупавата идея на ПП-ДБ за вписването в Консти­туцията на 24 май като офи­циален национален празник вместо 3 март. Но не се обя­виха против преместването и по-точно разрушаването на Паметника на Съветската ар­мия в Борисовата градина. Само Борисов намекна, че е мо­жело да бъде запазен, за да раз­казва на внуците си как бла­годарение на съветската оку­пация е бил установен мрако­бесният режим на ДС и била унищожена „цялата аристо­крация на България“. Този чо­век представа си няма какво е аристокрация! Да не би дядо му да е бил благородник? Или благородници са били хора с фамилии Тъпчилеща, Гешов, Денкоглу, Кудоглу, Чобанов, Домусчиев, Говедаров, Стам­болов, Стамболийски, Филов, Багрянов, Муравиев и Буров?

Що се отнася до проекта за изменение на Конституцията, учудващо е, че никой не е поис­кал в нея да се запише, че Бъл­гария е член на Еврозоната и Шенген. Да не би авторите на поправките да са сметнали, че въпросното ни членство е нещо като „въздушния Шенген“? Тоест, едно раздвижване на въздуха, или просто вятър. И политика­та на „Сглобката“ по този въ­прос е като някакъв уиндсър­финг в Бургаския или Варнен­ския залив.

Но има нещо, което наши­те шмекери отричаха, а то се оказа самата истина: от Ав­стрия поискаха България да прибере обратно преминали­те през нейната Велика Бъл­гарска ограда нелегални миг­ранти от Афганистан, Ирак и Сирия. Въпреки че те, ако са ис­кали да останат у нас, щяха да са го направили. Струва ли си при това условие да се радваме на факта, че Австрия ни пуска в Шенген по въздух? Това на­предък ли е, или регрес? Ако ще се превръщаме в мигрант­ско гето, благодарим ти, Евро­па! Ние не забравяме, че Слън­цето изгрява от Изток, а заляз­ва на Запад. Да не би след като толкова упорито ни европеизи­раха, атлантизираха, уестър­низираха и разкрепостяваха морално с Истанбулската кон­венция и гей парадите по со­фийските сокаци, развраща­вайки ни с всички средства на ЛГБТ империята от САЩ, да залезем заедно с упадащия Запад? Нали, когато Рим е зав­ладян от варварите, на Изток още хиляда години процъф­тява православната христи­янска култура, за която и ние сме допринесли, давайки „на вси славяни книги да четат“!