Трябваше да потърся в интернет значението на абревиатурата, с която либералите наричат паметника на войниците от Червената армия. Не го знаех. Явно живея много далече от София, Васко Кръпката и стотици хиляди убедени в правотата си нещастници.
Те не са плакали никога на 9 май. Те не са усещали никога болката на Кустурица в “Ъндърграунд” – болката от войната и болката от приключването на войната.
Те никога не са си пускали песента на Лев Лещенко “День победы”. Една жена свиреше на акордеон и пееше в един трамвай в Петроград, аз и сестра ми като деца я гледахме удивени. После я видяхме на корицата на юбилейна книга от Великата Отечествена. Беше преживяла Блокадата.
Но онези, които не са се сгърчили от болката на войната, са друг модел. Западен. Онзи, който краде. Граби от целия свят – винаги и по всяко време. Грабел е преди хиляда години, граби и днес. Те смятат грабежа на Запада за добро. За свобода! Как е възможно да смяташ грабежа за свобода?
Западът уби 26 зографски мъченици! Западът превзе и ограби Града на градовете през 1204. Заради западните пирати манастирите на Света гора са във формата на укрепени замъци. Защо иначе да се строят така от миролюбивите монаси?
Западът колонизира и ограби Африка и Южна Америка. Западът уби десетки милиони в Северна Америка и я превърна в свой щаб.
Западът измисли върховенството на папата и отне свободата на милиарди християни с тази ерес.
Западът сътвори шоубизнеса, с който краде децата ни всеки ден – песни, филми, начин на живот.
И в момента битката между Запада и Изтока – носителя на Православието – изкристализира в събарянето на един паметник. Този паметник е на войничетата, загинали срещу кафявата чума. Този паметник е на всички онези, които са рецитирали в окопите “Жди меня”. Научете го наизуст това стихотворение. То съдържа цялата болка в себе си. Войничетата са го знаели.
Ако питате днешните кръпки и педали, със сигурност ще ви кажат, че по-добре е било да победи Гитлер. Обаче ако беше победил този урод, сега тях нямаше да ги има – педалите и кръпките са били за претопяване. Славяните са били нарочени за роби в бъдещия райхсвят. Висшата раса е трябвало да управлява. Всички останали – роби.
Само че това няма как да го знаят кръпките и терзиевците. На тях дотам не им стига пипенцето мънинко. Те са първосигнални като чехълчета и амеби – има дразнител, реагират, имат храна – ядат. На тях това им стига – дразнител и храна. Тяхната мозъчна дейност се простира до тези хоризонти. Стигнахме до 2023-а, когато лъжата е толкова затлъстяла, че да се говори истината е смешно. От лъжата капе лой. На кръпките им е смешно. Радват се, че бутат паметници. Тръпнат. Не знаят какво се крие зад паметниците. В един момент се усетих, че е дребнотемие онова за поробването от комунистите. Че комунизмът не е на Червената армия, защото 20 милиона загинали войници не са били социалисти с партийни билети, не са били атеисти, не са били врагове на дребосъци като кирчо и кокорчо, на хюмнета като терзиев и тагаренченко, а са си дали живота срещу ламята, зинала да глътне света.
И само благодарение на тях днес сме тук. Без тях – падналите в жертва на жертвеника – нищо от това нямаше да го има.
И после дойде другото голямо поробване.
Дойде смяната на моча с мола. И двете думи не заслужават големи букви, нищо, че едната е абревиатура, а другата варваризъм. Мола е новото място за поклонение. Затова паметникът трябва да бъде махнат. Прекалено висок е. Твърде вреден за моловите бройлери. Има опасност да ги накара да се запитат нещо съществено. Кой ни е враг – например. Срещу кого са вдигнали шмайзерите – срещу “висшата раса”… За какво се радват – за това, че тържествуват над демоните.
Новото робство е новата свобода. Свалят паметника и подскачат от радост. Дори не знаят за какво им говоря в момента. На някакъв отдалечен стадий на развитие са.
Да не разпознаеш във фашизма антихристиянството и да не приемеш днешния фронт за продължение на същата война срещу Христос е същата такава слепота.
Честит МОЛ, сънародници либерали. Честит Америкрисмас. (макар че няма как да са честити тези неща)
Нужна е нова жертва.
