Ако писател с извратено мислене в пристъп на всемирна човеконенавист реши да се изходи с екстрементален текст, където описва как представляващите мнозинството в СОС (ПП/ДБ/СС) режат върху коледна торта захарни фигурки на човешки крайници, включително и детска главичка, символизиращи действително разчленен току-що паметник (предмет на ескалиращо напрежение в българското общество) – то този писател най-вероятно ще бъде обявен за луд, а ако се докаже, че е нормален, засегнатите персонажи ще му потърсят сметка чрез съответните законови средства (прокуратура и съд) за насаждане на омраза.
Стореното в действителност ритуално разрязване на специално изработена за целта торта в навечерието на Празника, символизиращ раждането на Спасителя, доказва, че на тези човекоподобни твари и Господ не може да им помогне. Съмнявам се, че подобен сюжет би хрумнал дори на едни от най- гениалните изследователи на тъмната страна на човешката същност, като Достоевски, Кафка или Оруел. Собствените ми творчески напъни са далеч от сравнението с такива великани на духа.
Според възможностите си обаче смея да твърдя, че владея относително грамотно българския език и в словесното ми хранилище има достатъчно думички, за да заклеймя вулгарния акт на столичните общинари от ПП/ДБ/СС. Но ме е гнус, защото и с най- гнусни думи да ги нарека, се опасявам, че част от нечистотията може и мен да опръска. Идват ми на ум думи на по- мъдри от мен - Йежи Лец например: „Ако едно чудовище започне да използва нож и вилица, това напредък ли е?“ Казано е също, че дори само гледането на престъплението развращава. А пък народните мъдрости са безброй: „Цървулът, колкото и да го лъскаш, чепик не става“; „Вечно млади няма, но има вечно прости“.
Сякаш за днешната българска сага гениалният френски писател Луи-Фердинан Селин е прозрял: „Вярно е, че сме свикнали да се възхищаваме всеки ден на страхотни бандити, чието охолство изпълва с уважение целия свят, и нас включително, и чието съществуване се оказва, като се повгледаш, едно дълго и всекидневно обновявано престъпление, обаче тези хора се радват на слава, на почести и на могъщество, постъпките им са осветени от законите...“
Ясно е че на „общинарите“ от ПП/ДБ/СС Господ няма да им помогне, защото душата е такова място в човека, което може да се изпълни с Бог или Сатана. За нас, клетите развратени наблюдатели, все пак остава надеждата, че скоро в София може и да има нови избори за общински съветници. Дано Бог се смили и с наша помощ да изпратим сегашното присъствие на ПП/ДБ/СС на бунището. Е, столичният завод за преработка на боклуци още не е готов, но здравата народна свяст знае, че все някъде ще изхвърли отпадъците. На тази здрава народна българска свяст се уповавам скоро „сглобката“ на управляващите България да бъде разглобена. Докато полуделите насилници, подир паметници и торти, не са захванали да режат и живи хора!
