Нова Зора

  • Уголемяване на шрифта
  • Шрифт по подразбиране
  • Намаляване на шрифта
Начало Архив 2024 Брой 1 (2 януари 2024) КАКВОТО ИМА ДА СТАВА, ЩЕ СТАНЕ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА

КАКВОТО ИМА ДА СТАВА, ЩЕ СТАНЕ ПРЕЗ ТАЗИ ГОДИНА

Е-поща Печат PDF

 

Революционните тран­сформации в света, чи­ято видима част започ­на да се откроява през последните десетина години, дадоха да се разбере, че те уси­лено протичат и са на път да придобият нови измерения, за да се приближат към най-ва­жните си завършени резулта­ти. 2024 г. ще оформи тези ре­зултати и някои от тях ще бъ­дат дипломатически и поли­тически фиксирани като нови правила и норми в устройство­то на света оттук насетне. Това означава, че ще видим нова ге­ополитическа карта, на която ще бъдат установени (този път за дълго) новите реалности. Ста­ва дума за очертаване на зо­ните на влияние на великите сили, но преди това ще стане достатъчно светло и ясно кои са великите сили и коя с какво влияние, сила и значение ще притежава в следващите десе­тилетия.

Всъщност това е най-голе­мият геополитически проблем, чието решение се търси толкова упорито след разпада на СССР и прокламирането на мнимата победа на Запада над социали­зма в т. нар. „студена война“. Краят на студената война и трите десетилетия след нея по­казаха, че видимите резулта­ти не винаги са най-важните и определящите в международ­ните отношения и че както една загуба може да е начало на въз­ход, така и победата може да се окаже пирова и да е предвестник най-малкото на дълбока и все­странна криза, та дори и на крах и разпад.

Студената война само фор­мално отчете победа на Запа­да. Тя просто обозначи края на дълбоката криза на социали­зма и на СССР, отвъд която вече се бяха формирали нови тен­денции, ново разбиране на обществените процеси, нова формула, по която се устройва­ше светът, за да започне нова епоха в историята на човечест­вото. Социализмът бе победен, ала и капитализмът получи смъртоносни рани и сега пре­живява края на своето истори­ческо време.

Който видя и отчете тези ре­алности, успя да се пренастрои и да тръгне по друг път, за да ус­кори движението си и достигне до историческата си цел.

През 2023 г. ускорението бе значително увеличено и тран­сформациите са почти пред за­вършване. Светът вече е раз­личен и ако някои държавници, политици и анализатори не го отчитат и не настройват поли­тиката на държавата си по нов начин, значи държавата потъ­ва и нищо чудно да изчезне в политическото небитие. Или в най-добрия случай да промени рязко и чувствително своето положение и да изгуби (ако ги е имала!) влияние, сила, мощ, икономически ресурси и въз­ход.

След Втората световна война световните войни се водят по различен начин: най-често те са провокирани или започва­ни от САЩ срещу отделна дър­жава като наказателна опера­ция заради нейното неподчи­нение и непослушание. Но бър­зо в конфликта бива буквално всмукван целият свят и той ста­ва част от войната като пълно­правно воюваща страна. И под­държа цивилизационния кон­фликт между Изтока и Запада, между Европа и Русия, незави­симо в кой край на света е. Този нов начин на водене на светов­на война позволи на САЩ да изтощят буквално всички дър­жави и да ги подчинят напъл­но на себе си, като достатъчно силно ги привързват към ико­номиката и ги правят свои са­телити. Днешната велика светов­на война се води по този на­чин. Но тя приключва, след което световното статукво ще бъде разрушено и ще настъпи нова епоха.

В това не бива никой да се съмнява и да упорства в суе­верието си, че това, което е било досега, пак ще бъде. Не, няма да го бъде!

Затова българската държа­ва и нейната власт са длъжни да отчетат тези процеси и на­стъпилите досега реалности и да се подготвят за онова, кое­то идва и скоро ще дойде. Ние няма да бъдем пощадени от не­умолимия ход на историята и от волята на тези, които от утре ще ръководят света. На тях, както и на предишните, не им е кой знае колко нужно сред съюзниците и приятелите им да бъде и нашата малка и бе­дна родина. Именно затова тя е длъжна да заяви желание­то си да бъде с тях и сред тях. Единственото, което ще й по­пречи да го направи и получи, са глупостта и твърдоглавие­то на водачите ни.

Още веднъж ще кажа, че настъпващото през 2024 г. не е обикновено разместване на пластове или пренареждане на силите в световната поли­тика, нито обикновена поя­ва на нови силни икономики, които ще променят характера на пазара и силата на конку­ренцията. По същество ще се случи истинска революция в геополитиката. Защото нови­те лидери на света ще наложат нов световен ред, произтичащ от реда в самите тях, от духа и волята на мисията, която им е поверена и която те изпълня­ват по силата на своя цивили­зационен избор. Затова и от­ношенията между държавите ще бъдат по-различни.

Това ще засегне най-вече формулата, по която е съз­даден и днес функционира Европейският съюз. Криза­та, в която е навлязъл съюз­ът, е достатъчно тежка и труд­но преодолима с традиционни средства и без радикални тран­сформации, засягащи негови­те вътрешни връзки, принци­па на „ограничения суверени­тет“, вертикалната йерар­хия, чиновническия диктат, неравенството между държа­вите и нациите, силата на на­ционалния и корпоративния егоизъм. Той отдавна не е вече съюз на най-мощните иконо­мики, нито център на създава­не и прилагане на нови техно­логии и научни открития. По­литическата му формула може да остане валидна само дока­то се пренагласи Европа след края на студената война. Оче­видно е обаче, че днес тя е за­държаща и не съдейства за не­говия просперитет.

Европейският съюз по­каза, че е в тежка криза по време на конфликта с Украй­на. Видя се неговата пълна за­висимост от САЩ, видя се, че е неефективен, когато трябва по същество да решава чисто во­еннополитически проблеми, а не да се занимава с иконо­миката и реалното обедине­ние на континента за ускоре­но икономическо развитие.

Смята се, че когато полити­ката доминира над икономи­ката (а тази доминация вече е присъща и на Европейския съюз), потърпевша е иконо­миката. Но опитът на съюза (а и преди на СИВ) показва, че не по-малки са пораженията и върху политиката. Дори може би са още по-тежки. Затова смятам, че реорганизирани­ят Европейски съюз ще пред­ставлява различна структура, подчинена преди всичко на развитата икономика и осво­бодена от политиката, воде­на по време на студената вой­на. Затова в него няма да има място за всички досегашни членове. Някои от тях, сред които и нашата държава, ще се окажат излишни и ще бъ­дат изхвърлени.

Преустройството на ЕС, което ще започне по всяка вероятност още през 2024 г., ще го изостави поне за едно цяло десетилетие извън си­лите, които ще доминират ге­ополитиката. Западът ще бъде отново представян от САЩ. Но сега неговото влияние ще бъде ограничавано и изравнявано от това на Китай и Русия. Ки­тай и Русия ще бъдат от сега на­сетне заедно и все повече ще се сближават, за да управляват за­едно. Това се налага, защото Китай сам няма как да пости­га световно господство и в ци­вилизационно отношение по­ради трудността с езика и кул­турата му. Русия ще допълва тази мощ и ще осигурява общо­то господство в доста широк кръг на влияние. Влияние, кое­то няма да е само руско, а ру­ско-китайско или евразийско. Това ще му придава нова сила и дълголетие.

Крайно необходимо е пре­устройството на САЩ. Дъл­гите години на пълно световно господство направиха ленива тяхната икономика. Американ­ският начин на живот е по-ско­ро консуматорски, а не креа­тивен и подчинен на реална­та конкуренция на пазара. По­литическата и военната им сила обезсили новаторското им ми­слене и креативността им и днес САЩ не са в състояние да се кон­курират с никое свое производ­ство на другите големи иконо­мики и най-вече тази на Китай. Това е сериозен проблем, кой­то, ако не се реши, ще влече САЩ назад и няма да им поз­волява да се движат напред.

България ще преживее ог­ромно изпитание. Неблагора­зумието на нашите държавни­ци, които поради своята нео­питност и користолюбие си въобразиха, че промените в края на миналия век установяват за вечни времена нов световен ред, повториха всичките грешки на своите предшественици, упра­влявали в аналогични ситуации държавата. Те затвориха всич­ките врати, които трябваше да оставят отворени, за да може да премине България в слу­чай на нужда и да се избави от злини и наказателни процеду­ри. Властта трябва да се вразу­ми и да отвори очите си за из­мененията, за да ги види и да тръгне по надеждния път.

В противен случай ще си по­лучи заслуженото.

Иначе времето започва да тече по-бързо и който успее да влезе в него и се синхронизира със скоростта му, ще може поне да защити националното си достойнство и да бере по-добри плодове.

А който не успее, ще рони тежки сълзи!