Не е „руска дезинформация“, а грозна действителност скандалът, който разтърси наскоро феновете на „промяната“. А именно, че двама видни представители на „демократичната общност“ у нас - настоящият министър на финансите, съпредседател на ПП и бъдещ вицепремиер след ротацията на „сглобката“ Асен Василев и бившият министър на иновациите в кабинета „Петков“ Даниел Лорер, са се оплели в съмнителни имотни сделки и фиктивни покупко-продажби на фирми. Естествено, за да извлекат персонални облаги, осигурявайки щедри комисиони на приближени до тях фирми.
Според разследване на Bird. bg. мястото на далаверите била сграда на ул. „Чаталджа 3“ в центъра на София, купена на 19 юни 2019 г. и ремонтирана от фирмата „СТВ Консълтинг“ ЕООД на Асен Василев. Фирмата няколко пъти е продавана и откупувана обратно за 99 лева между Асен Василев и Марио Сотиров, а няколко дена преди да обяви неплатежоспособност и да й бъдат запорирани сметките по иска на американеца Себастиан Бретшнайдер, на 7 септември 2023 г. СТВ „Консълтинг“ и Лорер продават горепосочената сграда. Не на кого да е, а на действителния собственик на фирмата „Информационни Трафик Системи“(ИТС) Станислава Арнаудова, представяна като кралицата на винетките заради привилегированото си положение при продажбата на винетки за тежкотоварния транспорт. И респективно заради получаваните комисиони за тази услуга. Цената от 1 858 038,5 лв., , или 7940 лв. на квадрат, на която Лорер продава намиращите се вътре собствен офис от 113,61 кв. м и още три помещения от общо 234 кв. м, купени окончателно на 6 април 2022 г. за 351950 лв., е 5 пъти по-висока от тази при закупуването на имота. Цялата останала част от сградата е продадена на 7 септември 2023 г. на фирма „Си Трейдинг 2016“, днес собственост на Арнаудова, за 3 096 730,18 лв. Тоест Лорер получава за своя имот много повече от сумата, за която го е придобил, без даже да е платил за направения преди това ремонт от фирмата на Асен Василев. А пък Станислава Арнаудова се е съгласила да му изплати тази неприлично висока цена - 7940 лв. на квадрат, при много по-ниски цени на имотите в съседните сгради. Обяснението на тази й разточителност е тривиално: седемпроцентните комисиони от продажбите на винетки си заслужават! И това става само 3 месеца след замразяването от ПП-ДБ на готвената неблагоприятна за Арнаудова промяна в Закона за обществените поръчки, която не позволява на АПИ да заобикаля неговите изисквания. От ПП изтъкват, че договорът с ИТС е от времето на ГЕРБ и че именно при кабинета „Денков“ на пазара на винетки е допусната и трета фирма, но не обясняват защо това не е направено при кабинета „Петков“. Дребна подробност е, че въпросната сграда е била използвана временно и като офис на ПП. Напомням, че още при свалянето на кабинета на Кирил Петков от ИТН споменаха, че един от инвеститорите в основаната от Асен Василев фирма „Евърбред Лимитид Великобритания“ - Мортен Лунд, е обвинил Асен Василев в измама. Спорът между съдружниците бе разрешен с извънсъдебно споразумение, но съмненията в почтеността на днешния ни финансов министър останаха. Още повече че иск към него за над 5 млн. лева предяви и гражданинът на САЩ Себастиян Бретшнайдер, който успя да защити пред арбитражен съд обезпечителна заповед за над 730 000 лв. като част от бъдещо вземане. Преди фирмата на Василев да обяви неплатежоспособност и сметките й да бъдат запорирани, той и Лорер продават въпросния имот на ул. „Чаталджа“3. А наличието на специален асансьор в сградата буди асоциации с асансьора до апартамента на някога видния гербер Цветан Цветанов, днес лидер на „Републиканци за България“ и яростен критик на Борисов.
И какво излиза? Че тези, които щяха да разграждат модела „Борисов и Пеевски“, не само се прегърнаха с тях за съвместно управление, ами са усвоили и корупционните им схеми и практики. Финалът на тяхната „борба с корупцията“ е повече от комичен: прокуратурата отпрати казуса „Лорер“ за погребване в КПКОНПИ, а Борисов и Петков взаимно си простиха и прекратиха заведените преди това дела за оскърбление. Пито-платено! Само Слави Трифонов успя да осъди Петков на първа инстанция за 50 000 лв. за това, че го беше нарекъл мафиот, когато с подкрепата на ИТН бе гласуван вотът на недоверие срещу кабинета на „промяната“. Никой не осъди Киро за потъпкването на Конституцията, когато, за да стане служебен министър в кабинета на Стефан Янев, излъга, че се е отказал от канадското си гражданство. Днес „правилните“ медии и „политолъзи“ упрекват президента, че е защитил Петков от атаките на ДПС по въпроса за гражданството, но пропускат, че те подчертаваха като гаранция за почтеност одобрението на Байдън към миналия покрай Харвард Петков. И удобно забравят, че изтъквайки предполагаемия патриотизъм на същия, Радев отговори на изявлението на Мустафа, че Турция е неговата Анаватан. Термин, който в турския език означава не прародина, а родина майка, или основна родина. Освен това президентът призна, че се е излъгал в избора си на служебни министри и каза: „Ще преживеем и тази шарлатания!“ Ето защо политици, които се коалираха, „некоалираха“, или „сглобиха“ с ПП, нямат право да атакуват държавния глава със задна дата.
Защо евробюрократите, които години наред сочеха България като най-корумпираната държава в Европа, мълчат за имотния скандал в София? Ако Лорер се беше уредил с еврокомисарски пост, пак ли щяха да мълчат? Продължаващата българска оръжейна помощ за Украйна оправдава ли корупционните афери на „сглобката“? Или в ЕС смятат да ни накажат, като ни прехвърлят тежестта на мигрантската криза в Европа? Ако след година ни пуснат в Шенген и по суша срещу ангажимента да се превърнем в концлагер за нелегални мигранти от Азия и Африка, управляващите в София пак ли ще козируват? Пак ли ще ни баламосват и тогава със самохвални твърдения за невероятните си дипломатически успехи и засилената евроатлантическа интеграция на България?
Засега само от българската редакция на радио „Свободна Европа“ предлагат да махнем „Аз съм българче“ от учебниците, за да не се чувствали дискриминирани децата на 100 000 мигранти. Имало на какво да научат и те своите български връстници. Но ако това е чуждо внушение, с което се пробва националното ни самочувствие, какво да кажем за предложението на министъра на отбраната Тагарев от учебниците да се премахнат всички текстове, които подхранват признателността към Русия? Този български министър ли е, или наемник на Вашингтон и Киев, щом предлага у нас да бъдат разположени чужди войски? И след като прокара в НС решение за предоставянето на Украйна на 100 БТР 60 ПБ „с изтекла необходимост“, казва, че се търсели съюзници, които да финансират транспортирането им до Украйна. В САЩ естествено го похвалиха за оръжейната помощ на Украйна, а пък той ни уведоми, че там сглобяват предплатените от България изтребители F-16 Block 70 „като за себе си“. Имайки предвид как в САЩ приземиха самолетите „Боинг 737 Мах“ след поредната авария, при която изхвърча вратата на аварийния изход на един от тях, по-добре да сглобяват нашите „като хората“! Що се отнася до историческите препоръки на военния ни министър, ако зависеше от него, щяхме вече да учим историята си не такава, каквато е, а във варианта, продиктуван не от Кремъл, а от Вашингтон. Но ако вместо за Альоша в Пловдив заговорим за героя летец Димитър Списаревски, ще трябва да кажем и че той е загинал в бой не със съветски или руски, а с американски и английски изтребители и бомбардировачи, засипали София с бомбен килим. Въпреки че днес са ни съюзници, през 1944 г. американци и британци са щели да превърнат София в картофена нива, както искал Уинстън Чърчил. Обаче американските летци, свалени от патриоти като Списаревски, имат паметник в двора на американското посолство в София и никой не възнамерява да го демонтира и изпрати в музея. А като ни опяват за „окупаторската“ Съветска армия, да напомним, че това беше Трети украински фронт. Сиреч онези, които плюскаха тортата с отрязаните детски главички и други човешки крайници, оскверниха и паметта на загиналите във войната с хитлеризма украински войници. Ако украинците са били окупатори, защо им помагате днес с оръжия и боеприпаси?
За да бъде абсурдът пълен, миналата седмица научихме, че бившият британски премиер Тони Блеър, с когото Николай Денков се фотографира на световния икономически форум в Давос, щял да ни помага да влезем в Еврозоната и Шенген. Собствената му държава излезе с референдум от ЕС, а в Шенген и Еврозоната така и не е влизала никога, но Тони ще ни учи как да се шмугнем там! Да не забравяме как през 2003 г. той подготви военното нахлуване в Ирак с измислицата, че Саддам Хюсеин разработвал оръжия за масово поразяване, включително ядрени. Когато такива не бяха намерени, Блеър се оправда с британското разузнаване. Друг британски премиер, Борис Джонсън, отишъл си заради присъствие на партита в МС по време на коронакризата и карантинирането на цяла Англия, накара Киев да се отметне от договореното на 29.3.2022 в Истанбул мирно споразумение с Русия. По този повод турският всекидневник вестник „Миллиет“ (17.1.2024) цитира изявление на Владимир Путин, според когото преговорите са минали конструктивно, а украинската страна гарантирала, че няма да се присъединява към военни съюзи, ще запази неутралния си статут и иска да види Турция като гарант. Украйна освен това е предложила да се създаде една постоянна структура за сигурност, която да включва и страните гаранти. Путин казва още: „Искам да напомня, че в Истанбул се договорихме по всички въпроси. Това вече трябва да знаят всички наши съграждани. Дори председателят на украинската делегация положи подписа си под съвместна декларация. Този документ е у нас. За да покажем, че сме за мир, изтеглихме войските си от Киев, но отсрещната страна не се присъедини към това.“
Накрая, визирайки Борис Джонсън, руският президент казва: „Ако се бяхме договорили, войната щеше да приключи преди година и половина, глупаци!“
Да се върнем на нашите овни, както казват французите. Ако трябва с едно изречение да опишем нашата „сглобка“, която се готви за ротация, ще използваме написаното от Шатобриан за внезапно избухналото приятелство по интереси между смъртно ненавиждащите се „републикански монархисти“ Талейран и Фуше. Талейран, който вече се бил уредил с министерски пост в кралското правителство, предложил за министър на полицията да бъде назначен политическият хамелеон Фуше. Тоест човека, с чийто подпис е бил екзекутиран Луи 16- ти, братът на Луи 18-ти. Понеже бившият владика Талейран се нуждаел от по-черен от себе си фон в двореца. Двамата влезли при краля, като куцият Талейран се бил опрял на рамото на Фуше. Комичната гледка Шатобриан обобщил така: „Порокът, опрян на предателството!“. Всяка прилика с кадруването на „сглобката“ у нас е (не)случайна…
